Решение по дело №507/2016 на Окръжен съд - Сливен

  

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 39

Гр.Сливен, 30.06.2017г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ А.

   При секретаря Е. Христова с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия А. гр.дело № 507 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 ЗЗД и цена – 50 000лв., ведно с акцесорен иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от датата на увреждането 12.08.2011 г. до датата на завеждането на исковата молба - 05.08.2016 г., с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД и цена – 25 452.63лв.

          В исковата молба ищецът твърди, че на  12.08.2011 г., в качеството му на еколог по месторабота, в гр.Сливен, кв.“С.З.“ ответниците като униформени полицаи му нанесли безпричинен побой, психически и емоционален тормоз, а също така му съставили АУАН.  Твърди, че подал жалба срещу тях в ОД на МВР - Сливен и РП-Сливен и въпреки че се оказало, че не са извършили престъпление от общ характер, били наказани дисциплинарно. Твърди, че  ответниците  действали противозаконно, противоправно и виновно му причинили психически и физически тормоз, безпричинен побой, в резултат на което търпял болки и страдания в продължителен период от време. Още изпитвал болки в областта на ръцете, ставите, китките, раменете, костите на ръцете, краката, гръбнака, барата,  пръстите, кръста от едната страна . Твърди, че  тримата полицаи го блъснали и съборили на земята, като го  обиждали с цинизми и заплашвали, че ще го смачкат в полицията. Твърди, че ответникът М.И. му извивал ръцете и пръстите, като се опитвал да ги извади, ритал го в гръбнака, краката, настъпвал го, извивал  му врата, удрял го по гръбнака и врата, ритал го където свари. Твърди, че ответникът К.К. му извивал много болезнено ръцете и пръстите, като му извивал  ръцете от раменете, опитвал се да ги извади, ритал го отзад и отпред,  в гръбнака, кръста, настъпвал го болезнено по ходилата и стъпалата, извивал му врата, удрял го по гръбнака и врата, ритал го където свари. Твърди, че ответникът П.П. седнал на гърба му  и започнал да скача  силно и  болезнено, след което започнал да го затиска с цялото си  тяло. Докато бил прав този ответник го блъскал, заедно с другите двама, а всички те  се опитвали да му счупят врата и гръбнака.   Твърди, че му прилошало, започнал да се задушава и вика от ужас и болка, като се молел да не го убиват. Тогава с един шамар ответникът П.П. му съборил и изкривил очилата като на опасен престъпник. Твърди, че ответниците постоянно му казвали, че не слуша, много се дърпа и оказва съпротива при задържане. Допълва, че ответникът М.И. му сложил болезнено белезници откъм тясната страна  на костите на ръцете и то  пред всички наоколо, като на опасен престъпник. Освен това, тримата ответници постоянно повтаряли, че няма такъв служител в Община - Сливен, няма такъв началник отдел “Е.“ като К.С.,  няма и отдел по Е. в Община - Сливен, а че има един началник и той е Т.Т., който им разказал това и ги пратил да го арестуват и вкарат в управлението на полицията.

        Моли за постановяване на съдебно решение, с което тримата ответници бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане - нанесен побой на 12.08.2011г, в гр.Сливен, ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.08.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда - 05.08.2016г, в размер на 25 452.63 лв.

         Ответниците са  подали писмен отговор на първоначалната исковата молба в предоставения им срок. Оспорват изцяло иска като неоснователен и недоказан. Твърдят, че по случая ищецът подал срещу тримата жалба до министъра на вътрешните работи с вх. № Ж-7615/18.08.2011г. и сигнал до Директора на ОД на МВР-Сливен с вх. № Ж-27/15.08.2011г. По случая било извършена дисциплинарна проверка, като тричленна комисия излязла със становището, че  са действали професионално и в съответствие с разпоредбите на ЗМВР и ППЗМВР. Употребената от тях сила и помощни средства се наложила във връзка с неизпълнение на полицейско разпореждане и оказване на съпротива от страна на  ищеца. Твърдят, че комисията констатирала липса на данни за нарушение на служебната дисциплина от тяхна страна. За същия случай ищецът подал жалба срещу тях и в РП - Сливен, по която била образувана преписка вх. № 2870/2011 г., като с постановление от 16.12.2011 г. бил постановен отказ да се образува наказателно производство, който отказ бил потвърден с постановление на ОП - Сливен от 24.01.2012 г. Твърдят, че е невярно твърдението в исковата молба за наложени на тримата ответници дисциплинарни наказания, поради твърдяното нарушение. Действително били наказани дисциплинарно, но по друга жалба на ищеца -  от 29.08.2011 г., като наказаните служители били други - С.И., П.Д. и И.Д. и за съвсем друг случай - от 18.08.2011г.

          Ответниците са подали и допълнителен отговор на  коригираната исковата молба, озаглавена от ищеца „отговор“. Оспорват фактическите твърдения на ищеца, изложени в коригираната искова молба. Излагат подробни твърдения относно вярната според тях фактическа обстановка, която била следната: ответникът М.И. минавал покрай парк “Заимов“ на път за работа, където била изнесена приемната на районните инспектори. Той видял група лица, в т.ч. и ищеца, които нарушавали обществения ред и потърсил съдействие от другите двама ответници, които по това време били на специализирана полицейска акция на Бургаско шосе. Двамата се отправили на мястото на инцидента, като на място, тримата ответници, изпълнявайки служебните си задължения провели разговор с лицата, които били там, за да установят действителното фактическо положение. Ищецът не могъл спокойно да обясни какъв е проблема, но другите лица заявили, че той ги е заплашвал с електрошок и остър предмет - шило, като те били видимо уплашени и треперели от страх. Тогава те взели чантата на ищеца, за да проверят дали в нея са предметите, за които се твърдяло, т.к. не били в ръцете му. Оказало се, че тези предмети действително са в чантата му. Твърдят, че не могли да проведат  нормален разговор с ищеца, тъй като постоянно викал и крещял, като  заявил, че децата са виновни, тъй като унищожават парка. От същите деца разбрали, че преди да дойдат на мястото,  ищецът вадил електрошок и шило, с които ги заплашва. Многократно му разпоредили да спре да се саморазправя с децата, но той продължил да им вика и крещи. Тъй като бил агресивен, се наложило да му сложат белезници, за което използвали физически сила, но никой от тях не му  нанесъл побой или някакви удари, както се твърдяло в исковата молба. След като го вкарали в патрулната кола и отвели в РУП, поведението му коренно се променило, започнал да разговаря нормално, без да вика и крещи. За нарушаване на обществения ред му бил съставен АУАН по наредбата на Община - Сливен. Твърдят, че ищецът разбрал, че се държи непристойно и съжалил за поведението си и затова не бил задържан. По случая била извършена служебна проверка, в хода на която се установило, че не са превишили правата си и в създалата се ситуация са действали професионално, съгласно разпоредбите на ЗМВР, Правилника за неговото приложение и Етичния кодекс на служителите. Преписката  била прекратена, а за резултата от нея – уведомен ищеца.         

         В с.з. ищецът лично и  представляван от процесуален представител, който поддържа иска и моли да бъде уважен.  Претендира за разноски. Представя писмена защита, в която развива подробно съображенията си.

         В с.з. тримата ответници лично и представлявани от процесуален представител, поддържат подадения отговор. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски. Представят писмена защита, в която за първи път правят възражение за погасяване на акцесорния иск по давност.

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие заустановено следното от фактическа страна:

        В периода от 27.04.2011г до 01.05.2012г , ищецът работил по  трудов договор като техник „Е., в отдел „Е.“ към община-Сливен.

        На 12.08.2011г, около 14 часа ,  по време на работа, обхождал района на кв.“С.З.“ в гр.Сливен, в градинките на междублоково пространство, когато видял три четиринадесетгодишни момичета- св. П.Д., св. С.Г.и св.А.А. да стоят на пейка пред жилищен блок в същия квартал и играят на карти. Приближил към тях и започнал да им се кара, че чупят пейки и клони на дърветата. Извадил електрошокова палка, от шума на която децата се изплашили. В тяхна защита се намесили  В.  В. и П.Х., които стоели наблизо, а и били с  няколко  години по-големи от тях и ги познавали. Те попитали ищеца защо се държи грубо с момичетата. Тогава избухнало пререкание между ищеца и двамата младежи, като с  единия от тях- П.Х. ищеца имал по-ранен конфликт, свързан с това, че Х. си разхождал кучето из градинките на квартала, без да  почиства екскрементите му.

          Конфликтът бил забелязан от ответника М.И., който по същото време обхождал  района, в качеството си на  полицейски инспектор в група “Териториална полиция“ при РУП-Сливен. Той се обадил по телефона на своите колеги- ответниците П.П. и К.К., които също били полицейски инспектори  и изпълнявали служебните си задължения на друго място в града. Те почти веднага пристигнали  на мястото на инцидента и тримата ответници поискали за проверка документите за самоличност на ищеца, П.Х. и В.В.. В този момент, трите момичета стоели настрана на пейката и наблюдавали какво се случва. Те се страхували от ищеца, тъй като и друг път той ги наблюдавал, заснемал с мобилен телефон, заплашвал с електрошокова палка.

          Ответниците попитали участниците в инцидента какво е предизвикало конфликта между тях. Ищецът  бил  афектиран,  в превъзбудено състояние,  викал и крещял, както на двете момчета, така и на момичетата, в резултат на което едното се разплакало. Той обяснил, че приятелките на тези момчета му саботирали работата и продължил да крещи. Легитимирал се с бадж с ксерокопирана снимка, като не преставал да вика и крещи. Тогава ответниците го предупредили да престане с крясъците, да се успокои и да не нарушава обществения ред. Било му обяснено  неколкократно, че ако не успокои, ще бъде задържан в РУП-Сливен, но въпреки това, той не изпълнил полицейското разпореждане.

         Тъй като не преставал да вика и крещи,  и отказал да се легитимира с лична карта, а баджа с ксерокопирана снимка поставил под съмнение неговата самоличност, ответникът  К.К. му поставил  белезница на едната ръка. Ответникът започнал да се дърпа и оказва съпротива, като се тръшнал  на земята. При самото дърпане не само си причинил физическа болка, но имало опасност от по-сериозно увреждане като изваждане на рамо или счупване на ръката. Тогава се наложило ответникът П.П. да си постави коляното на гърба му за да не мърда и да му сложи и втората гривна на белезницата. В този момент паднали очилата на ищеца, но не се счупили.

       След като успели да му поставят белезници на двете ръце, ищецът малко се поуспокоил, след което бил откаран от ответниците с полицейския автомобил в районното управление, където си представил личната карта, извинил се и бил освободен още същия ден.

       Ответникът П.П. му съставил акт за установяване на административно нарушение № 064859/12.08.2011г, за това, че на 12.08.2011г, около 14.30 часа, в гр.Сливен, кв.“С.З.“, зад блок 55, нарушил обществения ред, като викал и крещял, с което нарушил тишината и спокойствието на живущите наоколо граждани., с което нарушил чл. 4 от Наредбата за обществения ред на община-Сливен.

        След като се прибрал у дома, ищецът бил много разтроен и се оплакал на своя баща – св. Г. Д., че бил бит и малтретиран от полицаи, както и незаконно задържан. Имал синина на единия крак и зачервявания по китките на  двете ръце. 

        За инцидента ищецът подал жалба до ОД на МВР-Сливен вх. № Ж-27/15.08.2011г, а също и жалба до Районна прокуратура-Сливен.

        Въз основа на постъпилата жалба до ОД на МВР-Сливен, със заповед от 17.08.2011г на началника на РУП-Сливен била назначена комисия, която за извърши проверка по случая.

        Със заповед  от 20.09.2011г бил променен състава на комисията, която следвало да извърши  проверката.

        Проверката приключила на 30.09.2011г със становище, че  тримата ответници са действали професионално и не са допуснали нарушения на служебната дисциплина, ЗМВР, ППЗМВР, етичния кодекс на служителите от МВР и вътрешно-нормативните актове.             

        Производството пред РП- Сливен приключило с постановление за  отказ да се образува наказателно производство от 16.12.2011г, потвърдено с постановление на  ОП- Сливен от 24.01.2012г.

        Според заключението на приетата по делото СМЕ, в личния архив на св. Д-р Т./ личен лекар на ищеца/, няма данни за преглед непосредствено след инцидента с оплаквания за телесни увреждания. Първият преглед при нея след инцидента бил на 21.09.2011г, но бил профилактичен, при който ищецът съобщил само за кашлица и оскъдна експекторация. Назначената му рентгенова графия на бял дроб не установила огнищни изменения в белите дробове, бронхит. Нямало налична документация в този период да са правени  прегледи със специалисти непосредствено след инцидента. Ищецът не бил освидетелстван и от съдебен лекар. Бил лекуван, но от други заболявания, които нямат нищо общо с инцидента от 12.08.2011г, като  бронхит, което наложило консултация с пулмолог, който на 29.02.2012г му поставил диагноза“ бронхит, неуточнен“. По повод на същото заболяване  бил на преглед през ноември 2013г, а през 2015г и 2016г преминал два профилактични прегледа, като придружаващото заболяване било  отново бронхит. Имало отразени документално два прегледа по повод наранявания на ръка-  от ОПЛ, ПСО и хирург, но  през 2014г.

        Горната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на събраните писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени, в т.ч. двете преписки от извършената служебна  и прокурорска проверка, които като краен резултат не обвързват съда, който е длъжен в настоящото производство да извърши собствена преценка на всички относими към спора факти  и  изведе своите фактически и правни изводи.

       Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като  преки и непосредствени,  конкретни и  като цяло безпротиворечиви.

       Приема заключението на  приетата СМЕ като подробно, обосновано и неоспорено. Цени дадените от тримата ответници обяснения по реда на чл. 176 ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото.

        При така установените факти,съдът направи следните правни изводи:

        Искът по чл. 45 ЗЗД е допустим, а разгледан по същество - неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.

       Ищецът претендира за солидарно  осъждане на тримата ответници  да  му заплатят обезщетение за неимуществени  вреди от непозволено увреждане –болки и  страдания от нанесен  на 12.08.2011г. побой.

        Тъй като твърди, че описаните в исковата молба увреждания са му причинени от тримата ответници  и описва приноса на всеки от тях, съгласно чл. 53 ЗЗД, отговорността им е солидарна.     

        Непозволеното увреждане е сложен  фактически състав, състоящ се от деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда,  причинна връзка  между деянието и вредата,  и вина на деликвента.

        За да бъде иска уважен, ищецът следва да докаже наличието на всички елементи от този фактически състав, с изключение на вината, която съгласно чл. 45 ал.2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното.

        Когато увреждането е резултат от неизпълнение на общото задължение, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита правата и интересите на гражданите. Деликтът представлява поведение, водещо до вреда, независимо дали е обхванато от фактическия състав на някоя правна норма. При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице, при което е причинена вреда, без да е задължително това противоправно поведение да е установено с влязла в сила присъда. По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са резултат от  противоправно и  виновно поведение на дееца.

       Ищецът доказа наличие на конкретно действие на ответниците, вреди, макар и различни от твърдените в исковата молба,  изразяваща се в претърпени телесни болки и страдания при полицейско задържане, причинна връзка между тях, но не доказа, че  действието е  противоправно. 

       Установи се по делото, че на 12.08.2011г, в гр.Сливен, при изпълнение на служебните си задължения, тримата ответници  използвали физическа сила и помощни средства/ белезници/ при задържането на ищеца, който като участник във възникнал на улицата скандал, отказал да  се легитимира с лична карта на полицейските инспектори и да се подчини на разпореждането им да престане на вика и крещи на обществено място. 

       Разпоредбата на чл. 70 ал.1 т.1 - т. 5 от ЗМВР урежда в кои случаи полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, а именно: когато има данни за нарушение на обществения ред,  при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и др.

       Съгласно чл. 70 ал.2 от ЗМВР, установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документи за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които го познават, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. 

      Разпоредбата на чл. 71 ал.1 т. 1 ЗМВР  гласи, че полицейските органи могат да извършват действия по идентифициране на лице, когато самоличността му не може да бъде установена по реда на чл. 70 ал.2.

       Нормата на чл. 72 ал.1 т.2 т.4  ЗМВР регламентира, че полицейските органи могат за задържат лице, когато след надлежно предупреждение, лицето съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба и при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70.

        Разпоредбата на чл. 13 от Закона за българските лични документи императивно урежда кои документи имат характер на документ за самоличност, като лимитативно са изброени:  лична карта, паспорт, международен паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност и свидетелство за управление на МПС. 

        Между изброените не фигурира служебна карта със снимка на лицето. Тя е документ, различен от служебния паспорт, който се издава от министерството на външните работи на лицата, посочени в чл. 5 от Наредбата за условията и реда за издаване на дипломатически и служебни паспорти от министерството на външните работи.

       Следователно,  служебната карта на ищеца, издадена му във връзка с изпълняваната от него длъжност “еколог“, не е документ за самоличност по смисъла на чл. 13 от Закона за българските лични документи. Той е бил длъжен да представи на ответниците личната си карта. След като не може да бъде установена неговата самоличност, на основание чл. 72 ал.1 т.4  ЗМВР, той  може да бъде задържан за установяване на самоличността му.

       Не се спори по делото, че при задържането му е била използвана физическа сила, но това е било в рамките на позволеното.

       Разпоредбата на чл. 85 ал.1 ЗМВР урежда в кои случаи е допустимо полицейските органи да използват физическа сила и помощни средства  при изпълнение на служебните си задължения, а именно: при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане, при задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган.

         В чл. 85 ал.3 ЗМВР са изброени видовете помощни средства, които включват и белезници, а в чл. 86 ал.1,ал.2 ЗМВР е регламентирано, че физическа сила и помощни средства се използват само след предупреждение,/ с изключение са изброените случаи/, както и че  при тяхното използване  се съобразява конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя, като се вземат всички мерки  за опазване живота и здравето на лицето.  

        Давайки обяснение по реда на чл. 176 ГПК, ответниците не отрекоха, че са употребили физическа сила и помощни  средства /белезници/  за задържането на ищеца, при което му причинили физическа болка, но след като бил предупреден.

        Следва да се има предвид, че ищецът, със своето поведение сам е допринесъл за причиняване на телесните си увреждания, като оказал съпротива при задържането си. Той се дърпал и тръшкал на земята, което принудило единия от полицаите да постави коляно на гърба му за да сложи и втората белезница, тъй като щял да получи много по-сериозни увреждания. Прибирайки се в къщи в деня на задържането, ищецът  имал следи от белезници по ръцете и следа от удар в единия крак, което като увреждане отговаря да е резултат от  полицейското задържане и поставяне на белезници.

       Поведението обаче на тримата  ответници не  може да се окачестви като противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД,  нито като виновно, тъй като не са нарушили служебните си задълженията, нито са превишили правомощията си.

       Не се събраха доказателства в подкрепа на твърдяното в исковата молба за нанесен на 12.08.2011г побой над ищеца и малтретиране. Нито един от разпитаните свидетели не спомена да е видял полицейско насилие, побой, проявена жестокост или друг произвол, довел до накърняване  достойнството на ищеца или до застрашаване на неговия живот и здраве, а само полицейско задържане с поставяне на белезници и отвеждане с полицейски автомобил до най-близкото управление на МВР.

        Не се събраха доказателства и за твърдените в исковата молба увреждания, за които нито има медицинска документация, нито данни да извършени прегледи при специалист непосредствено сред инцидента, нито е  било извършено освидетелстване от съдебен лекар.

        По изложените съображения, предявеният главен иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, ведно с акцесорния иск за заплащане на обезщетение на забава в размер на законната лихва от 25 452.63лв, а също и претенцията да разноски.

        Възражението за погасяване на иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД по давност е преклудирано, тъй като е направено за първи път с писмената защита.

        На основание  чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на  всеки от ответниците  разноски за адв. възнаграждение, платено в брой на три пъти, в  общ размер на 2 793лв.,  съгласно  представен  списък с разноските.

       Тъй като не бе направено възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение, съдът се дължи произнасяне по този въпрос.

        Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

        ОТХВЪРЛЯ предявеният  от  Р.Г.Д. ***, ЕГН- ********** срещу  М.И.И.,ЕГН-**********, П. Д. П., ЕГН -**********  и  К.С.К., ЕГН-**********, тримата със съдебен адрес: ***, иск за солидарното им осъждане да му заплатят сумата 50 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане -нанесен побой на 12.08.2011г, в гр.Сливен, ведно с акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от датата на увреждането 12.08.2011г. до завеждане на исковата молба 05.08.2016г, в размер на  25 452.63лв., и за заплащане на разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ. 

 

         ОСЪЖДА Р.Г.Д. ***, с ЕГН- ********** , да заплати М.И.И., ЕГН-**********, П. Д. П., ЕГН-********** и К.С.К., ЕГН-**********, тримата със съдебен адрес: ***  сумата  2 793 лв  на всеки от  тях,   представлява разноски по делото.

 

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: