№ 21971
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110106061 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. Н. Н., срещу „Фератум
България” ЕООД, с която се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер
на 108.00 лева /сто и осем лева/, представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 03.06.2017 г. сключил договор за потребителски кредит №
......... c „Фератум България” ЕООД. В договора било уговорено, че сумата по
отпуснатия заем била в размер на 300.00 лева, а общата сума която следва да върне А.
Н. била в размер на 311.19 лева, платима в срок от 33 дни, считано от датата на
превеждане на сумата на заема. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на
3.730 % /лихва в размер на 11.19 лева/, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер
на 49.940 %. Също така в договора било уговорено, че изпълнението на задължението
на доверителя ми ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“. Сочи че в изпълнение на
задължението за осигуряване обезпечение на същия ден сключил договор за гаранция
с „Фератум Банк“, по силата на който се задължил да изплати възнаграждение в общ
размер на 96.81 лева. Твърди погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в
общ размер на 408.00 лева. Последната е изплатена на „Фератум България” ЕООД.
Намира, че двата договора били нищожни, тъй като противоречали на императивните
норми на чл. 22 от ЗПК и чл. 10 от чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК и поради липса на
предвидената в закона форма. Намира, че се касае за сключването на договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на
предложението до сключването на договорите са използвани изключително средства за
комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договорите следва да е
спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Счита, че Считам, че процедура уредена в ЗПФУР
не е спазена, тъй като доставчиците „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ не
са изпълнили императивно вменените им задължения да предоставят изискуемата
преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на потребителя за
1
сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които
последният може да се откаже от тях. Счита че е нарушено изискването процесните
договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите. Сочи, че
договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22
от ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно
общият размер на кредита и годишния процент на разходите, тъй като същият бил
посочен само в процентно съотношение. Счита, че е налице грешно посочен размер на
ГПР, а действителният такъв /в размер на 432.000 % за конкретния договор/ е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от
доверителя ми. Счита клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно
определено лице - „Фератум Банк“, в полза на „Фератум България“ ЕООД, се намира в
пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. Също
така липсвал и погасителен план. В условията на евентуалност твърди че договорите
са нищожни на основание противоречие с добрите нрави.
Ответникът оспорва иска. Намира че не е налице нарушение на ЗПФУР,
ЗЕДЕУУ. Счита че клаузата за предоставяне на обезпечение не е неравноправна.
Оспорва твърденията за неяснота при определяне на лихвата и годишния процент на
разходите. Сочи че ГПР, посочен в договора отговаря на действителните стойности.
Счита че не е налице нарушение на императивни правни норми на ЗПК. Ето защо моли
за отхвърляне на предявените искове.
С протоколно определение от 29.02.2024 г., съдът, на основание чл. 214 ГПК е
допуснал изменение в размера на предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД чрез неговото
увеличаване, като същият се счита предявен за сумата от 191,19 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представения по делото договор
за потребителски кредит № ........./03.06.2017 г., че между същите е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят се задължил да
предостави на заемателя сумата от 300 лева за срок от 33 дни, с уговорена падежна
дата 17.08.2017 г. Ищецът се задължил да върне сумата в общ размер на 311,19 лева, от
която сума – лихва от 11,19 лева или 3,73 %. Уговореният ГПР бил в размер на 49,94
%.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
При извършените проверки вещото лице е констатирало, че ищецът е заплатил в полза
на ответното дружество по процесния договор за кредит сумата от общо 408 лв., от
които 300 лв. - главница, 11,19 лв. – възнаградителна лихва и 96,81 лв. - такса за
гаранция по Договор за предоставяне на поръчителство. Видно е от заключението, че
възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство/гаранция не е
включено при изчисляването на ГПР. Вещото лице посочва, че кредитът е предоставен
на 03.06.2017 г., като срокът от 33 дни изтича на 06.07.2017 год. В същото време обаче,
в договора е посочена падежна дата -17.08.2017 г. Заключава, че посоченият в
договора ГПР в размер на 49.94%., е изчислен на база срок от 33 дни, като е включена
само дължимата лихва от 11,69 лв.
2
Констатира, че ако при изчисляването на ГПР се включат и начислените лихви и такса
за гаранция в размер на 96,81 лв., ГПР (годишният процент на разходите) по Договор
за предоставяне на потребителски кредит № ......... /03.06.2017 г., изчислен използвайки
нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, е в
размер на 2899,31%. Сочи се още, че ГПР, изчислен на база платените суми за
главницата, възнаградителна лихва и такса за гаранция, е в размер на 313,98%. Вещото
лице посочва още, че от предоставеното от ответника извлечение за историята на заема
се установява, че с предоставянето на заема на 03.06.2017 г. „Фератум България" се е
задължило към „Фератум Банк (Малта)" със сумата от 96,81 лв. В този смисъл сумата
на гаранцията от 96,81 лв. не е останала като приход на ответното дружество. На
експертизата обаче не са предоставени документи за извършено плащане на тази
гаранция към „Фератум Банк (Малта)".
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническата
експертиза, от което се установява, че процесът по кандидатстване и отпускане на
кредит през интернет страницата на ответното дружество включва попълване и
подаване на искане за потребителски кредит с посочване на параметрите на същия.
Според експертното заключение при избор на обезпечение на кредита, за
кредитоискателя има налична предвидена възможност да кандидатства за кредит с
посочване на физическо или юридическо лице като поръчител. Вещото лице е описало
стъпките при сключване на договора - изпращане и одобрение на посочения от
кредитоискателя електронен адрес на преддоговорна информация под формата на
стандартен европейски формуляр, проекти на документи за сключване на договора,
като е посочило, че при съгласие, потребителят следва да изпрати SMS, че е съгласен
да сключи договора при предложените му условия. Вещото лице е категорично, че
всички тези стъпки са изпълнени при сключване на процесния договор от страните по
него. В тази насока изрично е отбелязало, че на електронната поща, предоставена от
ищеца, са изпратени като прикачени файлове стандартен европейски формуляр и общи
условия на ответника, като последният е потвърден чрез върнат към системата SMS.
Посочва се, че в системата на ответника, през 2017г. са налице данни за разгледани и
одобрени заявки за кредит, по които други кредитоискатели, различни от ищеца, са
кандидатствали с личен гарант. Размерът на шрифта, използван в процесният договор
за кредит № ........./03.06.2017 г., е 12 кегела заключава вещото лице.
Съдът кредитира експертните заключение като пълни и компетентно дадени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на
процесната сума /суми/.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаването,
съответно задържане на полученото, т.е. наличието на облигационно отношение по
валиден договор за потребителски кредит; че заемната сума е била усвоена от ищеца;
наличието на валидни клаузи за възнаградителна лихва и такса за обезпечение;
размера на дължимите суми за главница, за договорна възнаградителна лихва и за
такса за поръчителство.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13,
3
т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжникапотребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска
дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството – ответник.
Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на
работния ден. Страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е
обезпечено с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“, вследствие на което
между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство
срещу уговорено възнаграждение.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че
електронната система на ответника „Фератум България“ ЕООД за кандидатстване за
отпускане на паричен заем не допуска подаване на заявка ако потребителят не посочи
поръчител (дружеството „Фератум Банк“) или физическо лице. От изложеното следва,
че избор на т. нар. „гарант“ „Фератум Банк“ се извършва именно чрез платформата за
кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника „Фератум България“
ЕООД.
По делото не е спорно, че задължението на кредитополучателя по сключения
договор за поръчителство е в размер на 96,81 лева, което обстоятелство се установява
и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните
правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се
постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за
спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър
и публично достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на
https://registry.mbr.mt, се установява, че едноличният собственик на капитала на
ответника „Фератум България“ ЕООД е лицето Мултитют СЕ, идентификация
1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като същото лице е
и единият от собствениците на MULTITUDE BANK P.L.C. / променено наименование
4
на Ferratum Bank/.Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на
§ 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните
доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит
– арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1,
т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Същевременно, при цялостния анализ на процесното правоотношение е видно,
че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне
на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите
по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
В настоящия случай сумата по договора за заем е в размер на 300 лева, а от
приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че включвайки
и разхода по договора за поръчителство, ГПР по процесния договор възлиза на
2899,31%.
Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че ГПР надхвърля 50 %.
Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“,
която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и
липса на основание за дължимост на това вземане.
Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за
обезпечаване вземанията на “Фератум България“ ЕООД по процесния договор за
потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в
общия разход по кредита (в този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. №
9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.).
Ето защо, съдът намира, че възнаграждението, дължимо на поръчителя следва
да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция
в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
5
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия.
От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по
процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради
което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В този смисъл, като не е включил дължимата цена по договора за
поръчителство в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и
годишният процент на разходите, са нищожни.
Съдът намира, че посредством сключването на договор за поръчителство се
заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е уговорен по-висок размер на разходите
по кредита от нормативно допустимия. Въпреки че формално в договора са посочени
годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях
на обсъжданата сума, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат
възможност на потребителя по ясен и достъпен начин да се запознае с произтичащите
за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му.
Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение № 50685 от
30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от
4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК.
Ето защо и доколкото съдът достигна до извод за нищожност на договора за
кредит, то съгласно чл. 23 ЗПК, кредитополучателят дължи само чистата стойност на
кредита в размер на 300лв., но не дължи лихва или други разходи.
От приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
ищецът е заплатил в полза на ответното дружество по процесния договор за кредит
сумата от общо 408 лв., от които 300 лв. - главница, 11,19 лв. – възнаградителна лихва
и 96,81 лв., платена сума за поръчителство. От приетото заключение не се установява
сумата за гарант в размер на 96,81 лв. да е била преведена от ответника в полза на
гаранта „Фератум Банк“.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск е
частично основателен/ с оглед допуснатото изменение на иска за общо сумата от
6
191.19 лв по реда на чл. 214 ГПК / и следва да бъде уважен за сумата от 108 лв., от
които 11,19 лв. – недължимо платена възнаградителна лихва и 96,81 лв., платена сума
за поръчителство, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 09.02.2022 г. до окончателното погасяване, като за разликата
до пълния предявен размер от 191,19 лв. искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 141,22 лв., представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от
иска.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Г. Чомпалов сумата в размер на 225,95 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 435,12 лв. – разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от иска, като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото същото е уговорено в минимален размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, 142 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. „Младост - 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А
ет. 9, офис № 20, да заплати на А. Н. Н., ЕГН: **********, живущ в гр.София,
.................., сумата в размер на 108.00 лева /сто и осем лева/, представляваща
недължимо платени суми по потребителски кредит, от които сумата в размер на 11,19
лв. – недължимо платена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит
№ ........./03.06.2017 г. и 96,81 лв. - неоснователно получена сума, като възнаграждение
за гарант по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на предявяване на искова молба – 09.02.2022 г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 191,19 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. „Младост - 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А
ет. 9, офис № 20, да заплати на А. Н. Н., ЕГН: **********, живущ в гр.София,
.................., сумата в размер на 141,22 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. „Младост - 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А
ет. 9, офис № 20, да заплати на адв. Г. Чомпалов, със съдебен адрес гр. София, ул.
„Иван Денкоглу“ № 7, ет. 5, ап. 9, сумата в размер на 225,95 лв., представляваща
7
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН: **********, живущ в гр.София, .................., да заплати
на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. „Младост - 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А ет. 9, офис №
20, сумата в размер на 435,12 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8