Р Е
Ш Е Н
И Е № 485
гр.Пловдив,03.08.2015
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и
петнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието
на секретаря К.М.,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №764/2014
г. по описа на същия съд,12-ти състав,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правна квалификация по чл.240,ал.2
от ТЗ.
Ищецът «БАЛКАН»АД-гр.София,с ЕИК
********* моли да бъде осъден ответника А.Н.Б. да му заплати сумата от
108885,60 лв.,представляваща претърпени от дружеството-ищец имуществени
вреди,наспътили вследствие неизпълнение от страна на ответника негови
задължения в качеството му на стопански ръководител,изпълнителен директор и председател
на УС на дружеството,която сума включва следните заплатени от дружеството на
трети лица отделни суми:1/сума в размер на 7920 лв.,заплатена по фактура
№********** от 23.11.2009 г.;2/сума в размер на 5980 лв.,заплатена по фактура
№********** от 10.02.2010 г.;3/сума в размер на 8840 лв.,заплатена по фактура
№********** от 16.03.2010 г.;4/сума в размер на 5900 лв.,заплатена по фактура
№********** от 15.04.2010 г.;5/сума в размер на 6800 лв.,заплатена по фактура
№********** от 23.04.2010 г.;6/сума в размер на 7200 лв.,заплатена по фактура
№********** от 12.05.2010 г.;7/сума в размер на 7600 лв.,заплатена по фактура
№********** от 25.05.2010 г.;8/сума в размер на 7480 лв.,заплатена по фактура
№********** от 30.06.2010 г.;9/сума в размер на 3000 лв.,заплатена по фактура
№********** от 01.10.2010 г.;10/сума в размер на 3120 лв.,заплатена по фактура
№********** от 08.10.2010 г.;11/сума в размер на 5040 лв.,заплатена по фактура
№********** от 15.11.2010 г.;12/сума в размер на 5520 лв.,заплатена по фактура
********** от 26.11.2010 г.;13/сума в размер на 5980 лв.,заплатена по фактура
№********** от 24.02.2009 г.;14/сума в размер на 9800 лв.,заплатена по фактура
№********** от 16.04.2009 г.;15/сума в размер на 13 089,60 лв.,заплатена
по фактура №********** от 04.07.2011 г. и сума в размер на 5616 лв.,заплатена
по фактура №********** от 06.07.2011 г.,ведно със законните лихви върху
сборната сума,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
й изплащане.Претендира и направените по делото разноски.
Исковете се основават на следните
твърдения:
Твърди се,че ответникът е бил назначен
за изпълнителен директор на дружеството-ищец по силата на сключен договор за
управление от 1998 г.,а впоследствие е изпълнявал тази длъжност и въз основа на
договори за управление от 15.10.2004 г.,15.10.2007 г. и 15.10.2010 г.Твърди
се,че с решение на Надзорния съвет на дружеството от 02.05.2012 г. и заповед
№3/02.05.2012 г. ответникът е бил освободен като изпълнителен директор и член
на Управителния съвет на дружеството,но по силата на решение на общото събрание
на акционерите от 14.06.2012 г. същият не бил освободен от отговорност към
дружеството за своята дейност в качеството на председател на УС и изпълнителен
директор.
И още се твърди,че през целия период
на управление ответникът е имал оперативна самостоятелност да осъществува
управленска дейност,съобразно изискванията и клаузите на договора за
управление,на ТЗ и с оглед установената търговска практика за полагане грижата
на добър търговец.Надзорният съвет бил гласувал доверие на ответника в
качеството му на изпълнителен директор и председател на УС да ръководи
дейността на дружеството по начин,който да кореспондира със
задължението,вменено му от разпоредбата на чл.237,ал.2 от ТЗ-да изпълнява
задълженията си в интерес на дружеството и акционерите.това задължение
ответниъкт не само не изпълнил,но и ненасъл на дружеството значителни
материални вреди.След освобождаване на ответника като изпълнителен дироктор на
дружеството-ищец в същото бил извършен вътрешен одит,в която връзка били
изготвени докладна записка от К.Н. и становище от С.С.,вследствие на който се
установило,че дружеството чрез ответника А.Б. е заплащало за извършване на
различни,несъвместими с предмета на дейност услуги,на обща стойност от
108 885,60 лв.,формирана от стойността на процесните 16 броя фактури,които
са описании подробно в исковата молба като отделна стойност,основание на
съответно фактурираната услуга и датата
на извършването й,като е посочен и издателя на всяка фактура,явяващ се и извършител
на услугата /според данните от съответната фактура/.За някои от фактурите се
сочи,че са издадени от дружеството «Мода Арб»ООД,за други-от ЕТ «Надка
Тодорова» и за трети-от ЕТ «Станислав Иванов».За всички фактури се твърди,че са
издадени на дружеството-ищец и че са получении от ответника Б.,като за някои от
тях се сочи,че са издадени за «ушиване на пердета със собствени материали»,а за
други-за «изработка на калъфи», «ушиване на работно облекло» или «ушиване на
калъфи за детайли съгласно договор»,или «ушиване на покривала съгласно
договор»,или пък за «маломерни парчета плат съгласно договор за изработка» и
«ушиване на работно облакло по договор».Ищецът поддържа,че липсва индивидуализация
на стоките по фактурите чрез посочване на количество и единчна цена /с
изключение на фактура №12000000009 от 16.03.2010 г./ и няма складови
разписки,които са удостоверяват,че те са доставени в склад на дружеството,а
някои от тях са били бракувани веднага,което било видно от
изявленията,направени от А.Б. като изпълнителен директор,записани и подписани
от него на гърба на съответните фактури.За стоките по фактурите,издадени от ЕТ
«Станислав Иванов» ,ищецът заявява,че същите са били изписани веднага за
почистване на детайли,както и за стоките по .някои от издадените от «Мода арб»
фактури.За тези от фактурите,в които е отразено,че услугата е извършена на
основание договор ищецът поддържа довода,че посочените в основанието договори
не съществуват в правния мир.В крайна сметка,ищецът поддържа,че с действията от
страна ответника Б. като изпълнителен директор,изразяващи се в сключването на
неизгодни сделки,чийто предмет не е пряко свързан с дейността на
дружеството,както и в неупражнен контрол при счетоводните дейности и тяхното
отчитане,за дружеството-ищец са настъпили значителни преки имуществени
вреди,изразяващи се в заплатени и неполучении в склада на дружеството стоки,които
е следвало да бъдат изработени съгласно фактурираните услуги.
Предвид горните твърдения ищецът
заявава,че е налице основание да търси от ответника обезщетение за претърпените вреди,след като
последния не е изпълнил своите задължения на стопански ръководител,произтичащи
от закона,устава на дружеството и договорите за управление от 15.10.2007 г. и
от 15.10.2010 г.,поради което следва да се ангажира отговорността му на
основание чл.240,ал.2 от ТЗ за настъпилите вреди,с което е намалено имуществото
на дружеството,възлизащи на общата искова сума от 108 885,60 лв.Заявява,че
на 10.04.2014 г. е било проведено редовно общо събрание на акционерите на
дружеството,на което е било взето решение за предприямане на действия за
ангажиране отговорността на ответника по съдебен ред относно репарацията на
тези вреди.
Ответникът А.Б. е подал в срока по
чл.267,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба,в който е оспорил иска изцяло.Счита
същия за недопустим поради това,че чл.240,ал.2 от ТЗ предвижда солидарна
отговорност за членовете за съветите,когато на дружеството са причинении
виновно вредни последици,а в случая дружеството-ищец е с двустепенна система на
управление и се управлява и представлява от УС под контрола на Надзорния
съвет.В тази връзка ответникът счита,че за да се претендира имуществена
онговорност единственно от изпълнителния директор,то следва по аргумент от ал.3
на чл.240 от ТЗ да се представени доказателства,с които от една страна да е
установена липсата на вина на останалите солидарно отговорни членове на съвета
за настъпили вредоносни последици на дружеството от тяхното управление,а от
друга страна да бъдат налице кумулативни предпоставки за извършено
деяние,противоправност на същото,вредоносен резултат и причинна връзка между
деянието и вредата,както са е установено и виновно поведение.
Алтернативно ответникът поддържа и
доводи срещу основателността на процесния иск.Прави възражение за изтекла
погасителна петгодишна В тази връзка отново се позовава на соледирна
отговорност на членовете на УС,обосновавайки този довод с клаузата на
чл.33,ал.1 от устава на дружеството-ищец.Заявява,че до датата на предсрочното
прекратяване на договора му за управление-02.05.2012 г. не е имало дани общото
събрание на акционерите да е било сизерано за евентуални злоупотреби от който е
да е член на УС.Посочва,че няма дани за упражнен контрол и от страна на
Надзорния съвет,както преди прекратяване на договора,така и при вземане на
решението от 02.05.2012 г. от същия съвет за прекратяването на този
договор,нито пък има към онзи момент констатирани вреди за дружеството,които да
са се дължали на недобросъвестно поведение на ответника.Ответникът поддържа,че
подписването на разплащателни документи е било част от задълженията му като
изпълнителен директор и затова на всеки документ,приложен към исковата
молба,стои неговия подпис.Заявява още,че наред с осъществявания по закон надзор
над дейността на дружеството,проверки по плащания и сделки ежемесечно са
правени от Г.Г.,член на Надзорния съвет,за което е имало подпис и нарочен
трудов договор от 31.01.2011 г.Ответникът поддържа още и аргумента,че през
периода,който обхващат изложените в исковата молба твърдения и фактически
обстоятелства,е бил освобождаван като изпълнителен директор от отговорност,като
конкретно изброява протоколите от ОСА,с които е бил освободен от отговорност за
финансовите 2009-та и 2010-та година.С оглед на това ответникът счита,че
освобождаването му от отговорност за тези години предполага освобождаването и
отговорността по 14-те броя от представените по делото фактури,издадени за
периода от 24.04.2009 г. до 26.11.2010 г.Сочи,че за същия този период от
отговорност са освободени и останалите членове на Управителния и надзорния
съвет на дружеството-ищец.Ответникът заявява още,че по делото няма такива факти
и обстоятелства,които да доказват виновно негово поведение във връзка с
извършено от него противопровно деяние,от което да е настъпил доказано
вредоносен за дружеството резултат.Излага в отговора си и доводи относно
работното облекло и закупените текстилни материали по фактурите.Моли искът да
се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.Претендира разноски.
От дружеството-ищец не е подадена
допълнителна искова молба в законния срок,след като му е връчен препис от
отговора на ответника.
Третото лице-помагач на страната на
ответника-Г.А.Г. е депозирал писмено становище по иска чрез пълномощника си
адв. Т. Р..В него е изразена позицията,че процесния иск е допустим,а по
същество е и основателен.Подробни доводи и обстоятелства за обосноваване на
тази си позиция третото лице-помагач излага в становището си.
ПОС,като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите на
страните,прие за установено следното:
По допустимостта на иска:
Съдът намира процесния иск за
допустим,а поддържаните от ответника доводи в този аспект намира за относими
към съществото на спора,не и към допустимостта на иска.В частност-наличието на
солидарна отговорност между членовете на Управителния съвет /и Надзорния съвет/
на дадено акционерно дружество с двустепенна система на управление,когато е
предявен иск по чл.240,ал.2 от ТЗ,не рефлектира върху допустимостта на
иска,доколкото поначало законът подволява предявяването на иск само срещу един
или няколко от солидарните длъжници,без да е задължително да е насочен спрямо
всички тях едновременно.Затова иска следва да се разгледа по същество.
По съществото на иска:
Между страните е безспорно,че за
посочения в исковата молба период ответникът е бил изпълнителен директор на
дружеството-ищец.Безспорно е и сключването между ищеца и ответника на
посочените в исковата молба договори за управление от 15.10.2004 г.,15.10.2007
г. и 15.10.2010 г,последните два от които са и представени по делото в
заверении копия.Безспорно е също и издаването на описаните в исковата молба
фактури,както и съдържанието им,а също и тяхното подписване от ответника в
качеството му на представител на дружеството-ищец,като в тази връзка не е
спорно,че последния е заемал длъжността изпълнителен директор по време на
издаване на фактурите.Не е спорно още,че Надзорният съвет на дружеството-ищец е
взело решение,обективирано в протокол от 02.05.2012 г. /също представен по
делото в заверено копие/,за прекратяване на основание чл.241,ал.2 от ТЗ на
сключения с ответника договор за управление.От въпросния протокол е видно,че
Надзорния съвет е взел на същата дата и решение за освобождаването на А.Б. от
длъжността «управител» и като член на Управителния съвет на дружеството-ищец.На
тази дата е издадена и заповед №3 от дружеството-ищец,с която на основание
решението на Надзорния съвет,е прекратен договора за управление с ответника Б.,считано
от 02.05.2012 г.
Най-общо казано,спорно между страните
е осъществяването на фактическия състав на чл.240,ал.2 от ТЗ,спрямо ответника
по делото.
В тази връзка ищецът твърди и се установява
по делото,че въз основа на заповед №60 от 29.05.2012 г.,издадена от новия
изпълнителен директор на ищцовото дружество,е било разпоредено извършването на
вътрешна финансова ревизия на счетоводния отдел на същото за периода 2009-2011
г. и до м. април 2012 г.Извършването на ревизията е възложено на К.Н. Т.,от
когото в качеството му на финансов ревизор е изготвена докладна записка до изп.
директор на дружеството-ищец,представена по настоящото дело заедно с цитираната
заповед и отразяваща резултатите от ревизията,осъществена в периода 29.05.2012
г.-27.08.2012 г. /според данните от самата докладна записка/.По делото е
представено и писмено становище от С.Ц.С. в качеството му на дипломиран експерт
счетоводител и регистриран одитор,адресирано до изпълнителния директор на
дружеството-ищец и изготвено на датата 24.10.2013 г.В докладната записка и
становището на одитора действително се съдържат констатации за множество
нарушения на финансовата дисциплина в дружеството през проверявания период,нарушения
на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти,констатации за
закупувани,но невложени в производството вещи,за други финансови и отчетни
нарушения,вследствие на които в двамата посочени акта е направено заключение,че
на дружеството са били нанесении имуществени вреди,посочени съответно като вид
и размер.
Разбира се,двата цитирани
акта-докладната записка на лицето,извършило вътрешната финансова ревизия и
становището на регистрирания одитор,не са достатъчни като доказателства за обосноваване
извод както относно наличието на отразените в тях финансови и други
нарушения,така и относно ангажиране отговорността на ответника за вредите,причинении
на дружеството вследствие на констатираните нарушения /и в частност-процесните
имуществени вреди/.Всъщност,с оглед предмета на процесиня спор,са от значение не
всички отразени в посочените актове финансови,счетоводни и отчетни нарушения,а
тези,които касаят фактурираните услуги или доставки по процесните 16 броя
фактури,издадени от третите за спора лица-дружеството «Мода Арб»ООД,ЕТ «Надка
Тодорова» и ЕТ «Станислав Иванов».В докладната записка тези фактури не са
описани поединично и затова съдържащите се в т.2-ра от записката констатации за
изпратени на тези трети лица 16 броя фиктивни фактури не могат с категоричност
да бъдат отнесении към процесните такива,но в становището на регистрирания
одитор тези фактури са описании поединично като номер и дата на издаване,вид на
фактурираната стока или услуга,общата им стойност,датата и начина на извършените
плащания по тях,като за всяка от тях са отразени и констатираните при
одиторската проверка счетоводни,отчетни и други нарушения.Така при съпоставка
на констатациите относно процесните фактури в становището на С. С. с тези по
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,изготвено
от вещото лице В.Т.,се налага извод,че съдържащите се в това заключение
констатации съвпадат с тези на регистрирания одитор С.,но следва да се
подчертае,че като доказателство за нуждите на настоящия исков процес превес
имат констатациите в заключението на вещото лице т.,тъй като се касае за
констатации на експериза,назначена в рамките на конкретния процес по
предвидения в закона процесуален ред.
В крайна сметка,от заключението на
вещото лице Т. се установява,че процесните фактури,изброени в началната част на
настоящото решение,са осчетоводени в счетоводната програма на
дружеството-ищец,като в констативната част на заключението е описано подробно в
кой период е станало осчетоводяването им,за какви стойности,по кои счетоводни
сметки.Вещото лице констатира,а и това е видно от саммите фактури,че отразените
в тях стоки,предмет на изработката или на доставката,са посочени само като
вид,без мярка,количество и единична цена,с изключение на работните облекла по
фактура №**********/16.03.2010 г.,относно които е посочена бройката за ушиване
и единичната им цена.След преглед на документите за складовата наличност за
исковия период,вещото лице е констатирало,че вещите по процесните фактури не са
заприходени в склада и няма данни да са използвани за някаква дейност на
дружеството.Констатирало е още,че по всички фактури липсват складови разписки
за заприходяване на материалите по мярка,количество и единична цена в склад на
МОЛ,не са налице договори,приемо-предавателни протоколи или каквито и да са
други документи,с които да е удостоверено изработването на услугите,описани във
фактурите-ушиване на пердета,на калъфи за детайли или опаковъчни калъфи,на
работно облекло,а по някои от фактурите-на калъфи съгласно договор,ушиване на
покривала съгласно договор,или пък доставка на маломерни парчета плат съгласно
договор за изработка,каакто и на отпадъчни парчета плат съгласно договор.Вещото
лице е установило още,че липсва и искане за отпускане на материали,както и че
документално не са изписани от склада никакви материали по процесните фактури,а
също е констатирало и че всички фактури са платени от сметката на
дружеството-ищец с платежни нареждания само с подписа на ответника /което
поначело не е и спорно по делото обстоятелство/.
На
следващо място,след запознаване с картоните на работниците и служителите в
дружеството-ищец за 2009 г.,2010 г. и 2011 г.,вещото лице Т. е установило,че на
работниците не е раздавано работно облекло,за изработването на което са издадени
част от процесните фактури.Вещото лице счита,че след като не е заведено в склад
на МОЛ работно облекло,няма как да бъде раздадено такова по картони.В
заключението си същото вещо лице описва и какъв е /според установената в
дружеството-ищец практика/ механизма на заприходяване /заскладяване на
закупено/ ушито работно облекло и друг вид стоки и материали,и предаването им на работниците.Вещото лице
заключава,че няма дани по процесните фактури тази практика да е спазена,като са
налични фактури и плащания по тях,но липсват документи,с които да са закупени и
заведении материали /плат/,липсват и документи за трансформиране на плата в
брой пердета, калъфи, покривала, маломерни парчета плат,отпадъчни парчета с
единична цена.Не е налице и договор,приемо-предавателен или какъвто и да е друг
документ,с който да е удостоверено изработването на изброените в отделните
фактури материали,както е констатирало вещото лице Т..Не е спазена и
процедурата по приемане на доставени млични предпазни средства съгласно изискванията
на посочения в заключението фирмен стандарт на дружеството-ищец.Не са спазени и
изискванията на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти.В тази връзка вещото лице отразява в
заключението си,че фактурата е първичен счетоводен документ за придобиване на
стоки и материали,въз основа на който и на издадена складова разписка същите се
заприходяват,но не е основание за изписване,отразяване на разход,което е
извършено с процесните фактури.В т.8 от заключителната част на експертизата
вещото лице отразява,че не е извършван брак на стоките,предмет на процесните
фактури при спазване на законовите изисквания и тези изисквания не са спазени
за бракуване на конкретния вид стоки по отношение на процесните фактури,а именно:няма
съставени констативни протоколи,актове за брак и заповеди за брак,единственно
на гърба на фактурите е записано,че са за брак.По счетоводни дани няма отразено
бракуване на стоки и материали по спорните фактури,не са извършени и счетоводни
операции за брак.Няма и налични документи за заприходяване на стоки и материали
по процесните фактури,а същите са изписвани за сметка на увеличаване
себестойността на продукцията.
В
устните си обяснения,дадени в съдебно заседание на 27.04.2015 г.,вещото лице Т.
заявява,че работно облекло на работниците,чиито картони вещото лице е
прегледало,е било изписано и раздадено работно облекло за периода 2009 г.-2011
г.,но в крайна сметка не се установява то да е на основание процесните
фактури,издадени за такова облекло.В тази връзка вещото лице сочи,че в
картоните е упоменат номера на фактурата,по която е извършена доставка на
раздаденото работно облекло.
На
следващо място,в показанията си разпитаният по делото свидетел С.Е.,който
работи в дружеството-ищец без прекъсване от 1999 г. насам до момента на разпита
му,а през 2008 г.-2011 г. е заемал там длъжността «организатор енерго механична
дейност» и се е занимавал с поддръжка на машини и съоръжения,заявява,че е имал
наблюдения върху цялостната дейност на дружеството и същото не е използвало в
дейността си покривала от плат.Сочи,че обикновено за покриване се използват
полиетиленови ръкави и торбички,велпапе и кашони,а за опаковане на отделен
детайл или издалие се използват също полиетиленови торбички /за малките детайли/,полиетиленови
ръкави,велпапе,картон или кашони.Сочи,че съгласно вътрешни правила на фирмата
се определя в списък на какво работно облекло има право всеки работник или
служител на дружеството-ищец и за какъв период от време същото може да бъде
използвано.Получаването на работното облекло,според свидетеля,става срещу
подпис в картон,катов всеки работник или служител си има личен карто,а
раздаването на облеклото се извършва от началник склад.Свидетелят заявява,че в
ремонтната дейност на дружеството и частично в производствената му дейност са
били използвани маломерни парцали-парчета плат,като те са се закупували по
определен вътрешен ред,установен в дружеството,който свидетелят подробно
описва,сочейки и използваното средно месечно количество от такива парцали.Свидетелят
сочи още,че в халетата в предприятието на дружеството-ищец има стари пардета от
док,които са на 15-20 години,а в административната част има щори,както и на
места в производствената част.
По
искане на ответника и по реда на чл.192 от ГПК от третите за спора лица-ЕТ
«Надка Тодорова»-гр.Монтана,с ЕИК *********,ЕТ «Станислав Иванов»-гр.Монтана,с
ЕИК ********* и «Мода Арб»ООД-гр.Монтана,с ЕИК ********* бяха изискани
договорите,сключени поотделно от всеки от тях с дружеството-ищец за възлагането
и съответно-изпълнението на услугите /изработката/ на вещите по съответно
издадените от тях фактури,посочени в исковата молба.В тази връзка и на
основание чл.192 от ГПК всяко от тези лица изпрати по делото договори,приобщении
към доказателствения материал по същото.От първопосочения едноличен търговец бяха
изпратени пет договора,сключени с дружеството-ищец съответно на 15.01.2010
г.,01.02.2010 г.,01.04.2010 г.,01.05.2010 г. и 01.06.2010 г.,с които на същия
ЕТ е възложено от дружеството-съконтрагент изпълнението на различни
услуги-ушиване на калъфи за детайли от остатъчни материали и платове,ушиване на
работно облекло /зимни гещеризони,якета и престилки/,изработка на калъфи за
опаковка на готови изделия и ушиване на покривала за детайли от остатъчни
материали в съответно количество /брой/ и при договорена цена на изработката.От
ЕТ «Станислав Иванов» бе изпратен един договор от 13.01.2009 г.,сключен с
дружеството-ищец,с който последното възлага на едноличния търговец извършването
на услуга,представляваща изработка на работно облекло по заявени количества от
възложителя.И от дружеството «Мода Арб»ООД постъпиха по делото четири
договора,сключени между него и дружеството-ищец съответно на 16.11.2009
г.,15.09.2010 г.,01.11.201 г. и 15.06.2011 г.,съгласно които последното
дружество е възложило на първопосоченото да извърши следните услуги-ушиване на
пардета,предаване на възложителя на отпадъчни материали от плат и отпадъчни
парчета плат.Ищецът е оспорил автентичността на подписа на съответното
физическо лице,положен в съответния договор за изпълнителя по него.В тази
връзка съдът е открил производство по оспорване автентичността на същите
подписи.И понеже се оспорва истинността на частни документи,които формално са
подписани от оспорващата страна /от ищеца като юридическо лице-търговско
дружество чрез тогавашния му представител и настоящ ответник А.Б./,то по
аргумент на противното от разпоредбата на чл.193,ал.3,изр. второ от ГПК следва
да се приеме,че тежестта за доказване неистинността на документите пада върху
страната,която ги е оспорила,т.е. върху ищеца,независимо от обстоятелството,че
се касае за документи,представен от трето за спора лице и ползващи ответника по
делото.И тъй като по делото не се ангажираха никакви доказателства за
неистинността /неавтентичността/ на оспорените подписи,съдът намира договорите
за истински документи и като такива не следва да ги изключва от
доказателствения материал по делото.
Що се
касае до представените по делото фирмени стандарти «Закупуване»,»Съхранение на
материалите»,»Входящ контрол» и «Оценка на доставчиците»,то освен първия по
време от тези стандарти с дата от 01.02.2010 г.,намира останалите за неотносими
към процесния спор поради по-късното им изготвяне-през 2013 г. и 2014 г.,когато
сключеният с ответника договор за управление е бил вече прекратен и същият нито
е заемал длъжността «изпълнителен директор» на дружеството-ищец,нито е бил член
на Управителния му съвет,както е било през исковия период до освобождаването му
с горната заповед.
От
горните факти,относими към процесния правен спор и установени по делото,се
налагат следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл.240,ал.2 от ТЗ,на която ищецът основава исковата си претенция
срещу ответника,е предвидена солидарна отговорност на членовете на съветите
/било то Съвет на директорите-при едностепенна система на управление на
акционерно дружество,било то Управителния и Надзорния съвет-при двустепенна
система на управление,каквато е и тази на дружеството-ищец/ за виновно
причинени на акционерното дружество вреди.Ответникът поддържа довода за
недоказана солидарна отговорност на всички членове на УС и НС,обосновавайки с
него както възражението си по допустимостта на иска,така и позицията си,че
същия иск е неоснователен.Обаче,дори и ако е установена солидарната отговорност
на всички членове на УС,както и на членовете на НС,това не изключва правото
ищецът да търси цялото задължение от когото и да е от длъжниците,поради което коментираното
възражение на ответника е неосноватателно.Предвидената в закона солидарна
отговорност не е основание за отхвърляне на иска по чл.240,ал.2 от ТЗ,ако същия
е насочен само срещу някой от членовете на съветите.Посочената норма е
приложима и в случаите,когато искът е насочен срещу даден изпълнителен директор
на акционерно дружество,каквото качество ответникът е имал през исковия период.
За да
се реализира отговорността по чл.240,ал.2 от ТЗ следва да са налице всички
елементи на фактическия й състав,а именно:извършени действия или бездействия на
съответния член на СД /или на изпълнителния директор/,с които същия да е
нарушил съответните си задължения към дружеството или законови разпоредби;да е
налице настъпване на вреда за дружеството /реално претърпяна вреда или
пропусната полза/;причинна връзка между вредата и поведението на члена на
съвета,респективно-изпълнителния дерктор и виновно отношение на същия към
деянието.
В
случая се установи,че по времето,когато са издадени процесните фактури /2009
г.,2010 г. и 2011 г./ и са извършени плащанията по тях,ответникът е бил
изпълнителен директор на дружеството по силата на сключени и действали тогава
договори за управление от 15.10.2007 г. и 15.10.2010 г.Не само това,но и самите
фактури са били подписани от ответника като представител на дружеството-ищец и
извършените плащания по тях отново са осъществени от дружеството чрез ответника
А.Б. в качеството му на изпълнителен директор и представляващ същото
дружество.По делото няма спор,а и се следва от закона и от сключените договори
за управление,че в рамките на управленските и представителните му функции
спрямо дружеството-ищец е разполагал с правомощие да извършва плащания от името
на същото към трети лица по възникнати с тях съответни правоотношения.Няма спор
и относно факта на самите плащания на сумите,за които са издадени процесните
фактури.
Обаче,извършването
на тези плащания,с които ищецът съизмерява причинената му от ответника
вреда,съдът намира,че съставляват нарушаване от последния на задълженията му
към дружеството,произтичащи от разпоредбата на чл.237,ал.2 от ТЗ да изпълнява
функциите си като изпълнителен директор,респективно-член на УС,с гружата на
добър търговец и в интерес на
дружеството и на всички акционери.Това е така,защото на практика са платени
услуги на трети лица,за които по делото липсват доказателства да са били реално
осъществени.Такъв извод се налага въпреки представените договори,сключени в
третите лица,издали фактурите. Договорите в крайна сметка уреждат съответния
предмет,правата и задълженията на страните по конкретното облигационно
правоотношение,но не служат като доказателство за изпълнението на същото от
която и да е от сключилите го страни.В продължение на изложеното направените
констатации от назначената по настоящото дело съдебно-счетоводна
експертиза,освен че установяват неспазване на изискванията за счетоводна
отчетност при отразяване на услугите по
процесните фактури в дружеството-ищец /по времето на управлението на ответника
като изпълнителен директор/,както и неспазена процедура за бракуване на
стоките,предмет на процесните фактури,но още обосновават и извода,че дефакто са
били платени услуги за изработка на съответни стоки,без изобщо да има данни за
бройките и единичните им цени,без същите да са били заприходявани в склада на
дружеството,без да са налични складови разписки за заприходяване на материалите
по марка,количество и единична цена в склад на МОЛ,както и без да има
приемо-предавателни протоколи или каквито и да е други документи,с които да е
удостоверено изработването на услугите,описани в процесните фактури,нито пък да
има искане за отпускане на материалите за изработката на вещите
/калъфи,пердета,работно облекло/.А за тези от фактурите,издадени за изработено
работно облекло,се установява още,че липсват данни такова изобщо да е било
получавано от работници и служители в дружеството.В крайна сметка,налага се извод,че
са платени услуги,без да има съответни документални и други данни те да са били
реално изпълнени и съответните видове вещи по фактурите да са били получени в
готов вид в дружеството-ищец.Самите фактури,особено предвид липсата в тях на
достатъчна индивидуализация на изработените стоки,нямат стойност на
документи,удостоверяващи реалното изпълнение и получаване на съответната готова
продукция.Така,че самото плащане на сумите по фактурите,извършено безспорно
чрез ответника,съставлява нарушение от него на задълженията му,произтичащи от
горната разпоредба и от сключените с него договори за управление, да изпълнява
задълженията си като изпълнителен директор и член на УС в интерес на
дружеството и акционерите и да стопанисва имуществото на същото дружество с
грижата на добър търговец,като с действията си е спомогнал за неоправдано
намаляване на имуществото на дружеството.Заплащането на дадени вещи без реални
доказателства за съществуването,изработването им и получаването им от
възложителя на поръчката е несъмнено нарушаване на тези задължения и съставлява
действие против интересите на акционерното дружество.
На
следващо място съдът намира за доказана и твърдяната вреда за дружеството-ищец
и причинно-следствената връзка между горните нарушения на ответника и същия
предоносен резултат.Вредата се изразява в намаляване имуществото на дружеството
с платените по фактурите суми в общ размер от 108 885,60 лв. и тя е
настъпила именно поради описаните нарушения на ответника.Това,че целият
Управителен съвет на дружеството или Надзорния му съвет са имали също
задължения за упражняване на контрол относно тези плащания,както и относно
спазване изискванията за счетоводна отчетност или за бракуване на стоките,не
изключва отговорността на ответника за извършените чрез него плащания,причинили
на дружеството-ищец посочената вреда.
И
най-накрая,съдът счита за доказано и виновното отношение на ответника спрямо
описаното по-горе противоправно деяние /нарушение на задълженията му като изп.
директор и член на УС/.Дори и да не се установява умишлена вина в действията му
по плащането на фактурите,то груба небрежност е налице и тя е видна от самия
факт на разписване на плащанията,без има складови разписки за заприходяване на
материалите,без приемо-предавателни протоколи или каквито и да е други
документи,с които да е удостоверено изработването на услугите,описани в
процесните фактури.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказан фактическия състав на чл.240,ал.2 от ТЗ
спрямо ответника по предявения иск,поради което следва да бъде ангажирана
отговорността му по същия иск.Крайния изход от спора обаче е предпоставен и от
преценка на заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за
доставките и плащанията преди 20.10.2009 г.Такива има осъществени само относно
фактура №********** от 24.02.2009 г. на стойност 5 980 лв. и фактура
№20000000012 от 16.04.2009 г. на стойност 9800 лв.,и двете издадени от ЕТ
«Станислав Иванов» за ушиване на работно облекло.Това възражение на ответника е
неоснователно.Съгласно чл.110 от ЗЗД,приложим в случая,с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания,за които не предвижда друг
срок.А съгласно разпоредбата на чл.115,б.»д» от ЗЗД,също приложима спрямо
конкретния случай,давност не тече за вземанията за обезщетение на юридически
лица срещу техните управители ,докато последните са на служба.Оттук следва,че
началния момент на погасителната давност за процесната претенция,основана на
чл.240,ал.2 от ТЗ, е датата на освобождаване на ответника от заеманата длъжност
на изпълнителен директор в ищцовото дружество,а именно-02.05.2012 г.От този
момент до момента на предявявнае на процесния иск пред съда-31.10.2014 г. не е
бил изтекъл предвидения в нормата на чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок
спрямо платените суми по която и да е от процесните фактури.Ето защо
възражението на ответника за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно.
Предвид
всичко изложено по-горе съдът намира процесния иск за основателен и доказан в
пълния му предявен размер,поради което същият ще се уважи изцяло,като се осъди
ответника на основание чл.240,ал.2 от ТЗ да заплати на ищеца исковата главница
от 108 885,60 лв.,формирана от платените суми по процесните фактури,ведно
със законната лихва върху нея,считано от датата на завеждане на ИМ-31.10.2014
г. до окончателното й изплащане.
Предвид
изхода от процесния спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от последния съдебни разноски.В последното съдебно
заседание ответникът чрез пълномощника си адв. Ф. е направил възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение,платено от
ищеца.Такова възнаграждение е уговорено в приложения по делото договор от
23.09.2013 г.,сключен между дружеството-ищец и «Адвокатско дружество Р.,С.,С.»***.Същото
е в размер на 12 000 лв. с ДДС и с приложените доказателства към
представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК - №**********/24.09.2013 г. и
банково извлечение от 26.09.2013 г. /л.465 и 466/ се установява реалното му
плащане.Нормата на чл.78,ал.5 от ГПК дава възможност,ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото,съдът да намали същото по искане на насрещната
страна,като присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.В
случая съдът намира,че процесното дело е със значителна фактическа и правна
сложност,поради което нормата на чл.78,ал.5 от ГПК не следва да бъде прилагана
и в тази връзка възражението на ответника срещу размера на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение ще се остави без уважение.
На
ищеца следва да се присъдят съдебни разноски в общ размер от 16 805,43
лв.,вклйчващ платена ДТ в размер на 4355,43 лв.,платен депозит за вещо лице в
размер на 450 лв. и изплатено адвокатско възнаграждение от 12 000 лв.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Н.Б.,с ЕГН **********,с
адрес: *** да заплати на «Балкан»АД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.»Иван Сусанин»№45,вх.Б,ет.3,ап.11 и с адрес за
корреспонденция гр.**** сумата от 108 885,60
лв. /сто и осем хиляди осемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/,представляваща
претърпени от дружеството-ищец имуществени вреди,настъпили вследствие неизпълнение
от страна на ответника на негови задължения в качеството му на стопански
ръководител,изпълнителен директор,председател на Управителния съвет и член на
същия съвет на дружеството,която сума включва следните заплатени от дружеството
на трети лица отделни суми:1/сума в размер на 7920 лв.,заплатена по фактура
№********** от 23.11.2009 г,издадена от «Мода Арб»ООД,ЕИК *********;2/сума в
размер на 5980 лв.,заплатена по фактура №********** от 10.02.2010 г.;3/сума в
размер на 8840 лв.,заплатена по фактура №********** от 16.03.2010 г.;4/сума в
размер на 5900 лв.,заплатена по фактура №********** от 15.04.2010 г.;5/сума в
размер на 6800 лв.,заплатена по фактура №********** от 23.04.2010 г.;6/сума в
размер на 7200 лв.,заплатена по фактура №********** от 12.05.2010 г.;7/сума в
размер на 7600 лв.,заплатена по фактура №********** от 25.05.2010 г.;8/сума в
размер на 7480 лв.,заплатена по фактура №********** от 30.06.2010 г.,всички
те-фактури от п.2 до п.8 издадени от ЕТ «Надка Тодорова»,с ЕИК *********;9/сума
в размер на 3000 лв.,заплатена по фактура №********** от 01.10.2010 г. и 10/сума
в размер на 3120 лв.,заплатена по фактура №********** от 08.10.2010 г.;11/сума
в размер на 5040 лв.,заплатена по фактура №********** от 15.11.2010 г. и 12/сума
в размер на 5520 лв.,заплатена по фактура ********** от 26.11.2010 г.-всички
фактури от п.9 до п.12 издадени от «Мода Арб»ООД,ЕИК *********;13/сума в размер
на 5980 лв.,заплатена по фактура №********** от 24.02.2009 г. и 14/ сума в
размер на 9800 лв.,заплатена по фактура №********** от 16.04.2009 г-двете
издадени от ЕТ «Станислав Иванов»,с ЕИК *********;15/сума в размер на
13 089,60 лв.,заплатена по фактура №********** от 04.07.2011 г. и сума в
размер на 5616 лв.,заплатена по фактура №********** от 06.07.2011 г.,двете
издадени от «Мода Арб»ООД,ЕИК *********«Мода Арб»ООД,ЕИК ********* на
дружеството-ищец,ведно със законните лихви върху сборната сума от
108 885,60 лв.,считано от датата на завеждане на исковата молба пред
съда-31.10.2014 г. до окончателното й изплащане,както да заплати и сумата от 16 805,43 лв. /шестнадесет
хиляди осемстотин и пет лева и четиридесет и три стотинки/ съдебни разноски.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника А.Н.Б.,заявено на основание
чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
Решението е постановено при участието
на третото лице-помагач Г.А.Г.,ЕГН **********,привлечен в това му качество на
основание чл.219,ал.1 от ГПК от ответника по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :