Решение по дело №3224/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 245
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Йова Петкова Проданова
Дело: 20197050703224
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш Е Н И Е

 

                                          гр. Варна

 

     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                        СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА            

                                                                       

при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията адм. д. № 3224  по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност във връзка с чл.145 и сл. от Глава десета на Административния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на П.Х.П., действащ като ЕТ "П.П.ПМХ», ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "***, представляван от П.Х.П., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 462-ФК от 18.11.2019 година на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която спрямо търговеца е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски обект – вулканизатор, находящ се в гр. Варна, ул. "***, стопанисван от ЕТ "П.П.ПМХ", както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 вр. чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Заповедта е оспорена с твърдения за постановяването й в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушаване на принципа на съразмерност.

Искането за отмяната й е обосновано със съображения, свързани със същността на принудителната административна мярка като правен институт и неговото приложение към конкретно нарушение с оглед постигане на предвидените в закона цели. Според жалбоподателя при налагането на оспорената принудителна мярка не са изложени конкретни мотиви, които да обосновават необходимостта от нея. Съдържащите се в заповедта мотиви представляват общи формални изявления относно значимостта на охраняваните обществени отношения; липсват същински мотиви, които да обосновават определения срок на мярката.  Изложени са съобръжения за нарушаване на принципа на съразмерност, за недопустимост на налагането на мярката преди ангажиране на административно-наказателната отговорност на деца с оглед нормите на на чл.186, ал.1 вр. чл.187, ал.4 от ЗДДС. Искането е заповедта да бъде отменена с присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата по съоражения, изложени в писмени бележки. Предявено е искане за присъждане на разноски.

            Съдът, въз основа на събраните по делото доказателствата и преценка на законосъобразността на обжалвания акт с оглед предявените основания и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК, приема следното:

С обжалваната заповед Началникът на отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП налага на ЕТ "П.П.ПМХ" принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски обект - вулканизатор, находящ се в гр. Варна, ул. "***, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.»а» от ЗДДС.

Фактическо основание за налагане на мярката са констатациите по Протокола за извършена проверка от 16.11.2019 година на инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, заедно със събраните в административното производство доказателства. В Протокола за извършена проверка № сер.АА-0353889 от 16.11.2019 година на търговския обект, стопанисван от търговеца, е отразено, че при извършена в обекта контролна покупка за смяна на 4 бр. гуми с джанти на стойност 20,00 лв. за извършеното в брой плащане не е издаден фискален касов бон от наличното в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от заверен кочан. За удостоверяване на извършената продажба е изведено от фискалното устройство отчет - КЛЕН, от който се установява, че няма маркирана продажба за описаната покупка, регистрираният оборот на ФУ е 0.00 лева. Установена е фактическа касова наличност от 41.00 лв., т.е. разлика с тази по ФУ от 41.00 лева.

            Протоколът е подписан от присъстващия на проверката представляващ едноличния търговец.

            Въз основа на установените факти административният орган приема, че едноличният търговец не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба по предвидения в закона ред, с което е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, която го задължава като търговец да издава фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 от същата наредба - за всяко плащане в брой, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Извършеното нарушение е преценено като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС за налагане на принудителната мярка. При определяне на размера на срока на мярката е съобразена тежестта на нарушението и последиците от него, вида и местоположението на търговския обект, установената разлика между фактическата касова наличност и тази, разчетена във ФУ. Изложени са съображения, свързани със засегнатите обществени отношения – утвърдения ред на данъчна дисциплина, съображения за съразмерност на мярката.

            На 25.11.2019 година за констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение, с правна квалификация чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.3, ал.1 Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.

            Представената Заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите установява предоставените правомощия на началниците на отдели "Оперативни дейности"  в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.186 ЗДДС, което определя оспорения акт като валиден, постановено от орган, притежаващ материално-правна и териториална компетентност за издаването му.

            В административното производство са събрани като доказателства дневен финансов отчет за 16.11.2019 г., опис на касовата наличност, отчет на КЛЕН.

            Жалбата до съда не съдържа оспорване на изложените в заповедта факти , установени от контролните органи при проверката на 16.11.2019 година – както извършената продажба на 4 бр. гуми с джанти на стойност 20 лева, така и заплащането в брой, за което не е издаден фискален бон, така и констатациите по отношение на касовата наличност от 41.00 лева и разчетената от ФУ в размер на 0,00 лева. Възраженията в жалбата са изградени на доводи за необоснованост на наложената мярка с оглед на констатациите при проверката.

            При събраните доказателства, които безпротиворечиво установяват продажбата, описана в процесната заповед, за която не е издаден фискален бон, и процесуалното поведение на жалбоподателя, който не оспорва констатациите по протокола за проверка, възпроизведени в заповедта, съдът намира за категорично установени фактите, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка. Извършеното нарушение е обективен факт, който законът свързва с определени последици.

            Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година установява общо задължение за лицата, извършващи продажби или предоставящи услуги в търговски обект, да регистрират и отчитат тези продажби и услуги с фискална касова бележка от фискално устройство. Конкретните хипотези на задължението и начина на издаване на фискална касова бележка са уредени в чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, който отново императивно разпорежда тяхното издаване, независимо от съставяне на първичен счетоводен документ. Целта на нормативния акт е да се обезпечи регистрирането и отчетността на извършените продажби, като се гарантира спазването на финансова дисциплина. Неизпълнението на задълженията, предвидени в чл.3 и чл.25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година води до санкционните последици, предвидени от разпоредбата на чл.185 от ЗДДС. В случаите, посочени в ал.1 и 2 на чл.186 от ЗДДС, наред с административното наказание, законът предвижда и прилагане на принудителна административна мярка. Налагането на принудителната мярка не е поставено от закона в зависимост от наличието на влязъл в сила санкционен акт. Основание за налагането й е обективният факт на извършено нарушение, установен с допустимите от закона доказателствени средства

            Хипотезата на б."а", т.1 на ал.1 на чл.186 от ЗДДС е приложима в случаите на нарушаване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, включително фискален бон, като задължава административния орган в условията на обвързана компетентност да приложи предвидената в чл.186, ал.1 от ЗДДС принудителна административна мярка.  

            При категорично установените факти на извършена продажба и плащане в търговския обект, за което не е издаден фискален бон, приетото от административния орган наличие на нарушение е при точно приложение на материалния закон.

            Съдът намира законосъобразно определен и размера на мярката, преценката за който е предоставена на административния орган. Постигането на целите на мярката е обосновано от органа с определяне на срок, близък до средния размер, предвиден от закона, но който би постигнал целите на закона лицето да бъде лишено от възможността да извършва нови нарушения, от които за фиска биха настъпили нови щети, като действа спрямо него и предупредително. Законосъобразността на изводите на органа се подкрепя от установените по делото обстоятелства, при които е извършено нарушението. Проверката установява не просто разлика между разчетената и реално установената касова наличност. Разчетената от ФУ наличност от 0,00 лева при действащ обект с установена касова наличност от 41,00 лева, сочи на недобросъвестно упражняване на дейност и налага необходимост от санкция в размер по-висок от минималния. Съдът преценява, че определеният от органа размер на срока е обоснован с оглед на събраните доказателства и установени при проверката обстоятелства.  

            При изложените съображения съдът намира законосъобразно постановен оспорения акт, което обуславя извод за неоснователност на жалбата.

    Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане и осъществената по делото защита от юрисконсулт с представено писмено становище и защита, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско  възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.144 АПК.

            Водим от горното, на основание чл.172, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И   : 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Х.П., действащ като ЕТ "П.П.ПМХ», ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "***, представляван от П.Х.П., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 462-ФК от 18.11.2019 година на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която спрямо търговеца е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски обект – вулканизатор, находящ се в гр. Варна, ул. "***, стопанисван от ЕТ "П.П.ПМХ", както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 вр. чл.187, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА П.Х.П., действащ като ЕТ "П.П.ПМХ», ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "***, представляван от П.Х.П. да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на  100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщението до страните.

 

                                                                        СЪДИЯ: