№ 3225
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110159047
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания по отношение на ответницата: сумата
4 970,97 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., 32,42 лв. - такси за дялово разпределение за
периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020 г., лихва за забавено плащане на цената за
топлоенергия в размер на 755,27 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 26.01.2021
г. и 13,68 лв. - лихва за забавеното плащане на таксите за дялово
разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 26.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумите за главници, считано от 12.02.2021 г. до
окончателното плащане, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент .
в гр. .., аб. № .. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 8 443/2021 г. на СРС, 153 състав. Ищецът
претендира и разноски за исковото производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
1
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Твърди още, че с последно приетите общи условия, в сила от 12.03.2014 г.,
клиентите били длъжни да заплатят месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет
страницата на продавача.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. На основание чл.
111, б. „в“ прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата
на което е престирал точно в количествено и качествено отношение и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, като докаже, че ответникът е бил собственик или
носител на вещно право върху посочения в исковата молба недвижим имот за
исковия период, или е встъпил в облигационно правоотношение на друго
основание. Във връзка с наведеното възражение за изтекла погасителна
давност в тежест на ищеца е да докаже спиране, респективно прекъсване на
давността.
Ответникът от своя страна носи тежестта да докаже, че е погасил
задължението си, ако се установи да е възникнало.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете
за неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през съответния период е физическо лице – ползвател или
2
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
При изрично оспорване от страна на ответника, ищецът, който носи
доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства по делото, че
през процесния период ответникът е притежавал право на собственост или
право на ползване върху топлоснабдения имот, както твърди. От единствено
приложения към исковата молба нотариален акт от 1978 год. се установява,
че собственик на процесния имот - апартамент . в гр. .., е А.И.А. Това лице е
посочено като абонат и в представеното от ищеца съобщение към фактура ..
от 31.07.2020 г. Ответникът И.И. не фигурира в тези документи, нито по
делото са представени други доказателства, които да го свързват със
собствеността и ползването на процесния имот към исковия период.
При тези данни и при липса на други доказателства следва да се приеме,
че между страните не е възникнало и съществувало към процесния период
облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на
специалните нормативни актове. Ето защо в полза на ищеца спрямо ответника
не съществува вземане за цената на доставена топлинна енергия, с оглед на
което искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Искът е за акцесорно спрямо главния дълг вземане. Неоснователността
на обуславящия иск води до неоснователност на обусловения.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника,
комуто следва да се заплатят сумите 300 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство и 600 лв. в исковото, които са в
минимален размер съгласно Наредбата.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ., срещу ИЛ.
АЛ. ИЛ., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване
3
съществуването на следните вземания по отношение на ответника: 4 970,97
лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2017 г.
– 30.04.2020 г., 32,42 лв. - такси за дялово разпределение за периода
01.01.2018 г. – 30.04.2020 г., лихва за забавено плащане на цената за
топлоенергия в размер на 755,27 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 26.01.2021
г. и 13,68 лв. - лихва за забавеното плащане на таксите за дялово
разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 26.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумите за главници, считано от 12.02.2021 г. до
окончателното плащане, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент .
в гр. .., аб. № ., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 8 443/2021 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . да заплати на ИЛ. АЛ. ИЛ.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. в заповедното производство и 600 лв. за
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4