№ 122
гр. София , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Бойка
Димитрова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600163 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 2. състав в открито съдебно заседание
на първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН
КАЛПАКЧИЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1.
ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
2. ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
при участието на секретаря ТАНЯ ВЪЛЧЕВА и прокурора ДИМИТРОВА, след
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.н.ч.д. № 163/21 г., въз основа на закона и
доказателствата по делото, прие следното:
Производството е по реда на глава ХХІ, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 НПК и е
второ поред. С решение от 9.2.2021 г. на ВКС, Наказателна колегия, трето наказателно
отделение, постановено по н.д. № 683/2020 г., производството е възобновено и е отменено
определение № 268 от 2.7.2020 г., постановено по в.н.ч.д. № 477/2020 г. по описа на САС,
НО, 3. състав. С отменителното решение е указано при новото разглеждане на делото
материалният закон да бъде приложен правилно – в съответствие с актуалното българско,
европейско законодателство и съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по
тълкуването му.
1
Възобновеното въззивно производство е образувано по жалба на адвокат М. П., в
качеството й на защитник на осъдения В. Я. К., срещу определение № 1059 от 16.3.2020 г.
по н.ч.д. № 55/20 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), 30.състав. С определението е
оставена без уважение молбата на К. за групиране на наказанията му, наложени по две
австрийски присъди и приети за изпълнение по реда на чл. 457, ал. 3 НПК.
С жалбата се поддържа, че съдът неправилно отказал да приложи чл. 23, ал. 1 НК,
тъй като предпоставките за това били налице. Отправената към въззивния съд претенция е за
отмяна на определението и за постановяване на съдебен акт, с който да се уважи молбата за
кумулиране на наказанията по двете присъди.
С жалбата не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не е поискано
събирането на доказателства.
В проведеното закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 НПК настоящият
съдебен състав е приел, че за правилното решаване по делото не се налага провеждането на
съдебно следствие във въззивната инстанция, тъй като наличните доказателства са
достатъчни за решаване на релевантните въпроси. Същият извод е възприет и от съдебния
състав, провел съдебното заседание на 1.4.2021 г.
В речта си в съдебните прения пред въззивната инстанция адвокат П. поддържа
изцяло жалбата и отправените с нея искания. Не навежда допълнителни и/или
конкретизиращи съображения. Твърди, че следва да се приложи българският закон, по
силата на който са налице материалноправните предпоставки за определяне на едно общо
най-тежко наказание.
Осъденият К. се придържа към изразената от защитника му позиция и пледира за
кумулиране на наказанията му.
Прокурорът от САП пледира за потвърждаване на определението с аргумент, че
то е правилно. Изтъква, че в разглеждания случай са неприложими разпоредбите на чл. 25,
вр. чл. 23 НК, защото чуждата държава е определила санкцията и българският гражданин е
предаден за изтърпяване на наказание от три години и два месеца лишаване от свобода,
което не може да бъде променяно.
В предоставената му последна дума осъденият моли за кумулиране на
наказанието, дори и с приложението на чл. 24 НК. Посочва, че е в България и тук изтърпява
присъдите.
След като прецени изложените във въззивната жалба доводи, становищата
на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийски
апелативен съд прие следното:
Допустимата въззивна жалба е неоснователна, тъй като определението на
първостепенния съд е правилно.
Установените по делото факти не са предмет на спор от страните. Те са и
безпротиворечиво изяснени. Първоинстанционният съд е приел вярно релевантната
фактология, основавайки се на събраните писмени доказателства, сред които и
предоставената информация от съдебните власти на Република Австрия, установяващи по
несъмнен начин данните за осъжданията на К. и правната уредба по австрийския закон,
2
касаеща санкционирането в случаите на реална съвкупност от престъпления.
От съдържащите се в делото материали се установява, че с определение №
4198/24.10.2019 г., постановено по н.ч.д. № 4158/19 г. и влязло в сила на 18.11.2019 г.,
Софийски градски съд, Наказателно отделение, 30.състав е приел за последователно
изпълнение по реда на чл. 457, ал. 3 НПК постановените спрямо българския гражданин В. Я.
К. две присъди на съдебната власт на Република Австрия, както следва:
1. присъда № 13 Hv 109/18z от 9.11.2018 г. на Областния съд в гр. Льобен, влязла в сила
на 13.11.2018 г., с която българският гражданин е осъден на две години лишаване от
свобода за престъпление, извършено на 26.7.2018 г. и съответстващо на такова по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 9, вр. чл. 142, ал. 2, т. 8 от българския НК;
2. присъда № 8 Hv 16/18f-37 от 29.4.2019 г. на Областния съд – гр. Айзенщадт, влязла в
сила на 29.4.2019 г., с която българският гражданин е осъден на една година и два
месеца лишаване от свобода за престъпление, извършено на 6.6.2018 г. и
съответстващо на такова по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 9, вр. чл. 142, ал. 2, т. 8 от
българския НК.
Искането на осъдения, адресирано до СГС, е за определяне на едно общо най-
тежко наказание между наложените по двете присъди, а не за последователното им
изтърпяване.
Данните за двата съдебни акта обосновават на първо място извод, че местно и
функционално компетентен за разглеждане на искането е бил именно Софийски градски
съд, защото е първостепенният съд, постановил определението за приспособяване на
горепосочените две присъди към българския наказателен закон.
На следващо място, САС се солидаризира с изложените съждения на
контролираната инстанция досежно функцията на трансфера и в частност, че изпълняващата
държава е обвързана с правния характер и срока на наказанието, определено от чуждата
държава, и не може да осъществява самостоятелна дейност по индивидуализация на
наказанието на трансферираното лице. Апелативният съд отбелязва обаче, че това не
изключва априори възможността за кумулиране на наказанията. Такава е налице, когато
законът на издаващата държава предвижда определяне на едно общо най-тежко наказание
при реална съвкупност от престъпления. Разглежданият казус обаче не е такъв. СГС
правилно се е основал на постъпилата от австрийските съдебни власти информация за
правната уредба относно санкционирането при случаи, аналогични на реалната съвкупност
от престъпления, уредена в българския НК. Видно е, че австрийският закон предвижда
налагането на „допълнително“ наказание, а не и на едно общо най – тежко измежду
наложените. Това допълнително наказание не може да надвишава максимално предвиденото
наказание за първото престъпление, а сумата от двете наказания трябва да съответства на
наказанието, което би било наложено, ако присъдата е разделена.
От писмото от прокурор Ханес Глантшниг е видно, че съдът в Айзанщадт,
определяйки допълнителното наказание от 14 месеца лишаване от свобода, е взел предвид
наложеното по първата присъда наказание. Изрично е подчертано, че българският
гражданин следва да търпи наказание лишаване от свобода за срок от три години и два
месеца. Следователно, това е решението на австрийските съдебни власти, които всъщност са
извършили своеобразно групиране по техните правила в закона, тъй като при определяне на
второто наказание е било отчетено, че то се налага за престъпление, извършено преди да е
влязла в сила първата присъда. Ясна е волята на чуждестранния съдебен орган по въпроса за
наказанието, което осъденият български гражданин следва да изтърпи по двете присъди.
При това положение българският съд не може да интервенира и да извършва нещо като
3
повторна кумулация, защото по този начин би се допуснала промяна на наложеното от
компетентния съдебен орган наказание. Последният подход е недопустим, защото влиза в
разрез с разпоредбата на чл. 10,т. 1 КТОЛ.
По изложените съображения не са налице основания за уважаване на жалбата, тъй
като въззивният съд не намира за основателен довода, че в конкретния случай са налице
предпоставките за приложението на чл. 25, вр. чл. 23 НК.
При извършената пълна служебна проверка САС не установи допуснати
съществени процесуални нарушения, нито констатира основания за изменение на
обжалвания акт, което води до извод за потвърждаването му в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338, вр. чл. 306, ал. 3, предл. 1.
НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, НО, 30. първоинстанционен
състав от 16.3.2020 г., постановено по н.ч.д. № 55 по описа за 2020 г.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му като се изпратят съобщения на
САП, на адвокат М. П. и на осъдения В.К..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4