Р Е Ш Е Н И Е
гр.Каварна 13.01.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Каварненският районен съд в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при
участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора ………………………………, като
разгледа докладваното от съдията Гр.д. №283 по описа за 2014г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба на съсобствен недвижим имот
във фазата по извършване на делбата.
С решение №46 от 14.02.2014г., постановено по
В.гр.д.№589/2013г., Добричкият окръжен съд е прогласил нищожността на
допълнително решение №79/23.05.2013г. постановено по Гр.д.№28/2007г. на Районен
съд Каварна и е върнал делото за постановяване на ново решение, при което съдът
да се произнесе по заявените от съделителите К. и Н. искания за допълване на
основното решение.
Съобразявайки се с указанията на Окръжен съд Добрич
обективирани в отменителното му решение съдът установи следното:
С молба, наименована заявление вх.№1017/27.02.2013г.,
адв.Н.М. от АК ***, действаща като процесуален представител на А.Г.К. е
поискала от съда на осн. чл.193, ал.1 ГПК да допълни решение №9 от 13.01.2013г.
по отношение предявените искови претенции от доверителката й, по които
решаващия състав не се е произнесъл. В молбата си е изложила, че с
постановеното решение съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно
заявените от нея искове по сметки касаещи процесните имоти, предявени срещу
съделителите Г.С.М., Б.Е.М. и И.Н.К., основаващи се на твърдяни от нея
извършени разходи за строително монтажни работи и подобрения в апартамент №*,
възлизащи на стойност 55 785 лева. Излага, че решаващия състав не се е
произнесъл и по искането й за разсрочване изпълнението на дължимите суми, които
тя следва да заплати на останалите съделители за уравняване на дяловете им в
имота, който й е поставен в дял на осн. чл.286, ал.6 от ГПК (отм.).
С молба, наименована заявление вх.№1033/27.02.2013г.,
адв.Х.Н. от АК ***, действаща като процесуален представител на А.П.Н. е
поискала от съда на осн. чл.193, ал.1 ГПК да допълни решение №9 от 13.01.2013г.
по отношение предявените искови претенции от доверителката му, по които
решаващия състав не се е произнесъл. В молбата си излага, че с постановеното
решение съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявените от нея
искове по сметки касаещи процесните имоти, предявени срещу съделителите Г.С.М.
и Б.Е.М., основаващи се на твърдяни от нея извършени разходи за подмяна на
дограма за жилището - апартамент №*, на
стойност 5 500 лева, както и сумата от 500 лева за свързването му с
електропреносната мрежа. Излага още, че решаващия състав не се е произнесъл и
по искането й за разсрочване изпълнението на дължимите суми, които тя следва да
заплати на останалите съделители за уравняване на дяловете им в имота, който й е
поставен в дял на осн. чл.286, ал.6 от ГПК(отм.).
Районният съд, след преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
В проведено на 01.11.2010г. открито съдебно заседание А.П.Н.,
чрез процесуалния си представител адв. Х.Н., в срока по чл.286 ГПК (отм.) е предявила
иск по сметките спрямо съделителите Г. С. М. и Б.Е.М., с искане за осъждането
им да и заплатят съразмерно на техните квоти в делбата направените от нея
разходи за подмяна на дограмата на жилище находящо се на първи етаж на
триетажна трифамилна жилищна сграда със застроена площ 121.83 кв.м., построена
в УПИ **, в кв.** по плана на гр.Каварна, находящо се на улица “ ***, възлизащи
на 5 500 лева, както и направените от нея разходи за свързването на
жилището с електропреносната мрежа, възлизащи на 500 лева.
В същото съдебно заседание А.Г.К., чрез процесуалния
си представител адв.Н.М., е предявила иск по сметките спрямо съделителите Г. С.
М., Б.Е.М. и И.Н.К., с искане за осъждането им да и заплатят съразмерно на
техните квоти в делбата направените от нея разходи за извършените подобрения в
жилище находящо се на трети етаж на триетажна трифамилна жилищна сграда със
застроена площ 121.83 кв.м., построена в УПИ **, в кв.** по плана на
гр.Каварна, находящо се на улица “. ***, посочени в подробен списък приложен
към молбата (към молбата не е приложен списък).
Въпреки, че в молбата депозирана в съдебно заседание
на 01.11.2010г. не са посочени претендираните от К. подобрения, техния размер
стойност и т.н., както и не е приложен списък на извършените и претендирани
разходи по ремонт и подобрения на жилището, съдът с протоколно определение е
приел за съвместно разглеждане предявените от А.Г.К. искове по сметки, така
както са заявени в молбата.
Конкретизиране на извършените и претендирани
подобрения е направено с молба вх.№2812/08.08.2011г., с която адв.Н.М., като
пълномощник на А.К., в изпълнение на дадени от съда указания е представила
списък на извършените в имота подобрения, посочени по видове и стойности както
следва:
1.пластмасова дограма “Саламандър” – 4500 лева;
2.вътрешна изолация -4000лева;
3.шведски ламиниран паркет – 800 лева;
4.паркет естествен, паркет бамбук - 2000 лева;
5.фаянс и теракот – 3500 лева;
6.ламиниран паркет – 1200 лева;
7.трипластова италианска мазилка – 1800 лева;
8.силиконова боя латекс – 400 лева;
9.тапети немски – 300 лева;
10.камина зидана с камък за отопление – 2000 лева;
11.масивен барплот с орехово дърво – 1200 лева;
12.интериорни врати – 2100 лева;
13.естествен корк за стена – 600 лева;
14.остъкляване таван – 600 лева;
15.обща септична яма – 2 000 лева;
16.входна врата за блокчето – 800 лева;
17.пластмасова дограма общо стълбище – 800 лева;
18.частичен ремонт покрив – 1800 лева;
19 Ел.инсталация и вода на етажа – 1800 лева;
20.първоначално подобрение на етажа – 20 000
лева;
Всички подобрения на обща стойност 52 000 лева.
Както към първоначалната молба, така и към
уточняващата молба не са представени никакви доказателства и не са направени
доказателствени искания, за установяване на вида, количеството, стойността,
годината на извършване и пр. на претендираните подобрения
С молба вх.№3454/10.11.2010г. А.Н. е поискала съдът да
задължи трето неучастващо в делото лице “ЕОН България” ЕАД да представи всички
платежни документи за извършени от нея плащания към дружеството по повод присъединяване
към електропреносната мрежа на жилище находящо се на първи етаж в построената
триетажна трифамилна сграда на ул.”****” №**, както и всички платежни документи
за извършените от Н. плащания по повод промяна на партидата за имота след
07.12.2005г.
В писмо от 18.11.2010г. “”ЕОН България Продажби” АД е
отговорило, че за посочения обект има договор за присъединяване №***/***2006г.
сключен с И.Н.К. за два броя СТИ и два броя фактури с №**** и №****, всяка на
стойност 444.00 лева, платени на ***2010г. Относно искането за представяне на платежни
документи за промяна на партидата на името на А.Н. са уведомили съда, че
услугата е безплатна.
От приложената по делото (л.239) фактура №***/***2010г.
се установява, че фирма “Бисер пласт” ООД гр.Плевен е извършила доставка и
монтаж на 38.20 кв.м. дограма на обект в гр.Каварна, с получател А.Н., за което
последната е заплатила сумата от 5 500 лева с вкл.ДДС.
С определение №589/15.12.2011г. съдията
докладчик по делото е допуснал допълнителна СТЕ със задача “вещото лице предвид
иска по сметки и молбата на съделителката А.Г.К. с посочения списък на
подобренията с молба вх.№2812/08.08.2011г. до оцени разходите за направените
подобрения от съделителя А.К. в жилището находящо се на трети жилищен етаж, въз
основа на събраните по делото доказателства и след оглед на място”.
В заключението си по изготвената допълнителна СТЕ
вещото лице е отговорило, че при оглед на място е констатирало, че всички
описани в молбата СМР са изпълнени, но като количество няма как да се
констатират, т.к. в молбата са описани като видове и стойности.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Относно
претенциите на ответницата А.Г.К. по чл.346 ГПК
за заплащане от съделителите Г.М., Б.М. и И.К., направените от нея разходи за
строително монтажни работи и подобрения в апартамент №*, възлизащи на стойност
55 785 лева:
За уважаване
претенцията на ответника следва да се изясни дали се иска плащане на направени
необходими или полезни разноски, т.к. между двете съществуват съществени
разлики. Необходимите разноски са тези, без които вещта би погинала или би се
повредила. Полезните разноски увеличават стойността на вещта. В конкретния
случай от наведените фактически обстоятелства в искането за уреждане на
разноски по чл.346 от ГПК
става дума за направени полезни разноски, т.е. за т.нар. подобрения.
Възстановяването на разходите на направените подобрения подлежи на различен
режим в зависимост от две обстоятелства - намерението на лицето, което ги е
извършило и наличието на знание и съгласие или противопоставяне от страна на
останалите съсобственици по отношение на извършените подобрения в съсобствения
имот. Ако съсобственикът е владелец на своята идеална част от общата вещ и
държател на идеалните части на останалите съсобственици без намерение да ги
свои и подобренията са извършени със знанието и съгласието на останалите
съсобственици, тогава отношенията между тях следва да се уредят съгласно чл.30, ал.3
от ЗС, който гласи, че всеки от съсобствениците участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно на частта си. Ако съсобственикът е действал
със същото намерение, но е отсъствало съгласие на останалите съсобственици или
те са се противопоставили на извършването на подобренията, отношенията следва
да се уредят съгласно института на воденето на чужда работа без пълномощие по чл.60-62 от ЗЗД
и съотв. при противопоставяне - от правилата на неоснователното обогатяване.
Ако лицето е действало като владелец на цялата вещ, т.е. с намерението да
владее идеалните части на останалите съсобственици, то тогава отношенията ще се
уредят от чл.72,
респ. чл.74 от ЗС.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ответницата при
извършването на подобренията е действал като владелец на своята идеална част и
държател на идеалните части на останалите съсобственици. Не се установи обаче
ответниците да са знаели и изразила съгласие за тези подобрения. Следователно
отношенията между страните следва да се уредят на база правилата на воденето на
чужда работа без пълномощие по чл.60-62 от ЗЗД.
Законът предвижда две хипотези при воденето на чужда работа без пълномощие -
ако работата е предприета уместно и е водена добре в интерес на другите съсобственици,
съсобственикът, извършил подобренията, има право да иска и да получи от
останалите съсобственици, съразмерно на частите им в съсобствеността, всички
необходими и полезни разноски, заедно с лихвите от деня на извършването им. Ако
работата е предприета едновременно и в свой собствен интерес, съсобственикът
извършил подобренията има право да получи стойността на обогатяването, т.е.
сумата, с която се е увеличила частта на всеки от другите съсобственици
вследствие на подобренията. В случая макар и недостатъчно обосновани и
конкретизирани в молбата на ответницата, съдът приема, че подобренията са
предприети и в собствен интерес, т.е. налице е втората хипотеза.
При запознаване с приложените по делото доказателства
съдът констатира, че освен заявяването на подобренията с конкретизиращата
молба, ответницата не е представила никакви писмени доказателства, както и не е
ангажирала гласни такива за установяване вида, количеството, стойността,
годината на извършване и пр. на претендираните подобрения.
Единствено от заключението на вещото лице може да се
приеме, че претендираните подобрения са действително извършени. При изготвяне
на заключението на допуснатата допълнителна СТЕ вещото лице е дало оценка на
разходите за извършените от А.К. СМР, като е използвало примерните цени на СЕК
– еталон 01 за 1 кв.м. бруто застроена площ и е оценило същите на 55 785
лева. При този начин на оценяване на
извършените подобрения по примерни цени, към момента на изготвяне на
заключението, не се установява факта, че подобренията са извършени по тези
цени, т.е. не се установява размера на действително направените полезни
разходи, а се определя средната пазарна цена на подобни подобрения в конкретния
период. Освен това в СТЕ вещото лице е определило действителната пазарна
стойност на имота към момента на изготвянето на експертизата – 26.01.2012г., а
подобренията са извършени много преди тази дата, т.е. пазарната оценката на
апартамента е извършена и отразява и съществуващите подобрения в него. По
делото не е установено каква е била пазарната стойност на имота преди
подобренията, за да бъде възможно да се определи увеличената стойност на вещта
вследствие на тези подобрения.
В процеса е останала недоказана реалната
стойност на извършените разходи. Твърденията за това, направени в искането за
уреждане на сметките, както и заключението на допълнителната СТЕ не са
достатъчни, защото вещото лице установява средната пазарна цена на такива
подобрения към периода, на изгтвяне на заключението, но не и реално направените
разходи - същите могат да надхвърлят средната пазарна цена или да са на
по-ниска стойност от нея. Не се ангажирани доказателства и за установяване
стойността на увеличението на квотата на другите съсобственици вследствие на
извършените в Апартамент № * подобрения, както гласи ал.2 на чл.61
от ЗЗД.
Поради изложените съображения, съдът е длъжен да
приложи нормата на чл.154 от ГПК
относно отрицателните последици на доказателствената тежест, като счете
недоказаните факти за неосъществили се, да приеме предявената претенция за
неоснователна и като такава за подлежаща на отхвърляне.
Относно
претенциите по чл.346 от ГПК
на ответника А.П.Н. против Г.М. и Б.М., съдът установи следното:
Ответницата е
предявила срещу двамата съделители иск за заплащане на сумата 5 500 лв.,
представляваща увеличената стойност на имота, в резултат на извършените от нея
през 2010г. подобрения в апартамент №*, както и направените разходи за
свързване на жилището към електропреносната мрежа, възлизащи на 500 лева. Не се
спори между страните, че подобрението – подмяна на дограма е направено от
ответницата без съгласието на останалите съсобственици, поради което
правоотношенията между тях следва да се уредят съобразно правилата за водене на
чужда работа без пълномощие - чл.60
- чл.62 ЗЗД,
т.е. до размера на обогатяването. При условията на чл.61, ал.2
от ЗЗД (когато работата е предприета и в собствен интерес)
отговорността е до размера на обогатяването, т.е. дължи се увеличението на
стойността на квотата на всеки от съсобствениците. От представената по делото
фактура №***/***2010г. се установява, че ответницата действително е извършила претендираното
подобрение в имота, в резултат на което стойността на имота се е увеличила с 5 500
лв., т.е. обогатяването (увеличението на стойността на квотата на ответниците по иска Г. и Б. М.) е съответно в размер на
1 375.02 и 458.34 лева, до който размер иска се явява основателен и следва
да бъде уважен. По отношение на иска за заплащане на сумата от 500 лева ,
представляваща разходите направени за свързване на жилището към
електропреносната мрежа ответницата не ангажира доказателства. От събраните по нейно
искане доказателства от трето неучастващо в делото лице – Е.ОН България АД, се
установява, че разходите за присъединяване са направени от ищеца И.Н.К., а услугата
промяна на партидата е безплатна. С оглед недоказаността на претенцията в тази
й част, същата подлежи на отхвърляне.
В молбите за допълване на решение №9/13.01.2013г. А.К.
и А.Н. са поискали съдът да се произнесе и по искането им за разсрочване
изпълнението на дължимите суми, които те следва да заплатят на останалите
съделители за уравняване на дяловете им в имота, който им е поставен в дял на
осн. чл.286, ал.6 от ГПК (отм.).
Съдът извършвайки проверка на многобройните молби по
делото и протоколите от проведените съдебни заседания установи, че двете
ответници не са заявявали в рамките на процеса искане основано на разпоредбата
на чл.288, ал.6 от ГПК (отм.). В писмените бележки депозирани по делото на
28.12.2012г. (след обявяване на делото за решаване) адв.Х.Н., като процесуален
представител на А.Н. е поискал изпълнението на паричното задължение на
доверителката му да бъде разсрочено за срок от 6 месеца. Искането се явява
недопустимо, т.к. съдът не може да се произнася по искания направени след
приключване на устните състезания - в писмени бележки.
Така
мотивиран Каварненският районен съд
ОТХВЪРЛЯ предявената от А.Г.К., ЕГН **********,*** срещу Г.С.М.,
ЕГН ********** и Б.Е.М., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес *** и И.Н.К.,
с адрес ***, претенция по чл.346 от ГПК
за заплащане на припадащата им се част от стойността на направените от същата
полезни разноски в Апартамент №*, в общ размер на 55 785 лева, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Г.С.М., ЕГН ********** със съдебен адрес ***,
да заплати на А.П.Н., ЕГН **********,***, сумата от 1 375.02 лв. (хиляда
триста седемдесет и пет лева и две стотинки), представляваща извършени в
Апартамент №* подобрения, на обща стойност 5 500 лева.
ОСЪЖДА Б.Е.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
да заплати на А.П.Н., ЕГН **********,***, сумата от 458.34 лв. (четиристотин
петдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), представляваща извършени в Апартамент №*
подобрения, на обща стойност 5 500 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Н., ЕГН **********,***, срещу Г.С.М.,
ЕГН ********** и Б.Е.М., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, иск с
правно основание чл.346 от ГПК
за заплащане на съответната част от направените от нея разходи за свързване на
жилище – апартамент №* с електропреносната мрежа, в общ размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички
окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.