Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 2690 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет на производството са предявени от „П.Х.“ ООД
гр.София против П.Д.И. и М.Т.И. обективно съединени осъдителни искове за
заплащане при условията на солидарност сумата от 49 017 евро с правно основание чл.266,
ал.1 ЗЗД, представляваща възнаграждение
по договор от 24.02.2016г. за изработка на строителен продукт, и за заплащане солидарно
на сумата 5 757 евро с правно основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за
забава за периода 01.01.2017г.-26.02.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.
Ищецът излага, че на 24.02.2016г. сключил с ответниците предварителен договор за продажба на правото на
строеж върху самостоятелен обект в сграда, в процес на изграждане, а именно
апартамент № А11 в гр.София, УПИ Х-421, 658, 656, кв.61 м.Кръстова
вада по плана на града, като заедно с него на същата дата сключили и договор за
изработка на строителен продукт, с който се задължил да построи в съответствие
с одобрени архитектурни проекти посочения апартамент със застроена площ от
96.09 кв.м., състоящ се от преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, две
бани с тоалетна, склад, балкон и покривна тераса с площ от 50.12 кв.м.,
невключена в застроената площ на апартамента, заедно с припадащите се 4.854% ид.ч. от общите части на сградата срещу възнаграждение от
49 017 евро, платимо до 31.12.2016г. Цената за правото на строеж от 33 628 евро
била платена и същото прехвърлено със сключен окончателен договор, обективиран в нотариален акт. Твърди да е изпълнил
задължението да построи обекта по договора за изработка, но ответниците
са в неизпълнение задължението да платят уговореното възнаграждение, а поради
забавата претендира обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД.
Ответниците оспорват исковете с твърдения да
са платили изцяло и в срок възнаграждението за изграждане на апартамента,
удостоверено в издадена от ищеца квитанция към приходен касов ордер за сумата
от 100 000лв. на 08.07.2016г., която била осигурена от родител на втория
ответник чрез изтеглен банков кредит. В условията на евентуалност навеждат
възражение за нищожност на договора за продажба правото на строеж и на договора
за изработка в частта касаеща покривната тераса от
50.12 кв.м. на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД поради невъзможен предмет с
аргументи, че представлява обща част по чл.38 ЗС и като такава не може да бъде
предмет на разпоредителни сделки; в същата част възражение за унищожаемост на договора за изработка на основание чл.29,
ал.1 ЗЗД с твърдението да са били въведени в заблуждение при сключването му, че
ще придобият терасата в индивидуална собственост, както и възражение за унищожаемост в същата част на основание чл.28 ЗЗД поради
грешка в предмета, защото са считали, че възлагат на ищеца изпълнението на
нещо, което ще придобият в собственост, а не обща част. При условията на
евентуалност навеждат и възражение за частично неизпълнение на договора отново
по отношение терасата с твърдението, че не дължат заплащане стойността за
изграждането й. В тази връзка навеждат, че според предвиденото в договора
цената за изработката се формира на база разгънатата площ на апартамента и идеалните
части от общите части на сградата общо от 163.39 кв.м., в която не е включена
площта на терасата.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва представената
от ответниците квитанция, както и оспорва възнаграждението
да е било платено с довод, че според предвиденото в договора плащането е
следвало да се осъществи по банков път, а не в брой. Позовава се на чл.3 от
Закона за ограничаване плащанията в брой задължаващ плащанията на парични суми
равни или надвишаващи 10 000лв. да се осъществява само чрез превод или
внасяне по платежна сметка. Навежда, че според одобрения архитектурен проект
покривната тераса е прилежаща част към апартамента и дори да се приеме, че е
обща част по аргумент черпен от чл.38, ал.2 ЗС е такава по предназначение, а не
по естество, защото обслужва само апартамента на ответниците. Счита за неотносими
към предмета на делото и неоснователни възраженията за нищожност, съответно унищожаемост с развити съображения за действителност на
договора в оспорената част. Сочи, че покривната тераса е била обект на
възлагане по договора и с оглед изпълнението му се дължи заплащане на
уговореното възнаграждение.
С отговора на допълнителната искова молба ответниците развиват доводи, че за разрешаването на спора
има значение статута на покривната тераса-дали е обща част или не, тъй като
това е пряко свързано с въпроса дали носят задължението да заплатят стойността за
нейното реализиране.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не се спори сключен
на 24.02.2016г. предварителен договор между страните, с който ищецът „П.Х.“ ООД
се задължил да прехвърли на ответниците съпрузи П. и М. И. правото на строеж за
построяването на Апартамент № А11 със застроена площ 96.09 кв.м., на 3 етаж, на
кота +6.48м., състоящ се от преддверие, дневна с
кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетна, склад, балкон и покривна
тераса със застроена площ 50.12 кв.м., невключена в застроената площ на
апартамента, заедно с припадащите се 4.854% ид.ч. от
общите части на сградата и със съответните припадащи се идеални части от
дворното място, който ще се намира в изграждаща се съгласно одобрен
архитектурен проект жилищна сграда с гаражи и трафопост, находяща
се в УПИ Х-421, 658, 656 от кв.61, местността Кръстова
вада, срещу заплащането на цена от
33 628 евро в срок до 25.02.2016г.
На същата дата 24.02.2016г. страните сключили и договор за
изработка по чл.258 ЗЗД на строителен продукт, с който ответниците
възложили, а ищецът се задължил да построи със собствени сили и материали за
сметка на възложителите посочения апартамент в строящата се жилищна сграда.
Подлежащия на изграждане апартамент е описан по напълно идентичен начин с този
по предварителния договор, като отново е посочено, че покривната тераса от
50.12 кв.м. не е включена в застроената площ на апартамента. Съгласно забележка
1 от договора общата разгъната площ на апартамент № А11 с включени припадащите
се идеални части от общите части на сградата е 163.39 кв.м., върху която площ
се формира цената на изработката на обекта. Възложителите се задължили да
заплатят възнаграждение от 49 017 евро или левовата равностойност по
фиксинга на БНБ към датата на плащането по посочена в приложение № 2 към
договора банкова сметка ***.12.2016г.
Не е спорно, че на 25.02.2016г. с
окончателен договор, обективиран в НА № 125, том ІІ,
вх.рег.3682, дело № 265/2016г. на нотариус М. Г., с район на действие СРС,
ищецът прехвърлил правото на строеж, предмет на предварителния договор, с плащане
от ответниците на уговорената за това цена.
Не е спорно ищецът да е построил
възложеното с договора за изработка с предаване владението върху апартамента на
ответниците на 30.08.2016г., удостоверено в
приложения по делото двустранно подписан протокол.
Спорните по делото въпроси са
изпълнили ли са ответниците насрещното си задължение
да заплатят на ищеца възнаграждението за изпълнената работа, съответно дължат
ли заплащане на такова по отношение покривната тераса с оглед възраженията им
за нищожност, респ. унищожаемост на договора в тази
част.
Във връзка с първия въпрос по
делото е представена квитанция към приходен касов ордер № 3150/08.07.2016г.
/стр.72/, сочеща да е издадена от ищеца „П.Х.“ ООД и удостоверяваща плащането
от П.И. на сумата от 100 000лв. с вписано основание „плащане за ап*****, Кръстова вада“. Квитанцията носи подпис за получил сумата и
печат на дружеството.
Ищецът е оспорил документа с възражението,
че не е издаден от дружеството, а положеният за приел подпис не принадлежи на никой,
който може да го представлява. От своя страна ответниците
са посочили, че е подписан от Е.Т., който е управител на дружество, обслужващо
счетоводството на „П.Х.“ ООД.
Във връзка с оспорването е
открито производство по чл.193 ГПК за проверка истинността на посочения
документ, в рамките на което са събрани писмени доказателства, гласни
доказателства и заключение на вещо лице по
СГр.Е.
Представен е приемо-предавателен
протокол от 08.07.2016г. /стр.201/, удостоверяващ предаване в брой на сумата от
100 000лв. Като основание за плащането е посочено „във връзка с
покупко-продажба на право на строеж за построяване на недвижим имот Апартамент
№ 11 от жилищна сграда с гаражи и трафопост Блок 1, вх.А, находяща
се в УПИ-421, 658, 656 от кв.61, м.Кръстова
вада-гр.София“, което навежда на договора за прехвърляне правото на строеж, но
доколкото липсва спор този договор да е изпълнен още към 25.02.2016г. съдът приема
да се отнася до спорния по делото факт относно плащането на възнаграждението по
договора за изработка. Документът е двустранно подписан, като под положения за
купувач подпис е посочено името на Е.Т..
Разпитан в качеството на свидетел
по делото Е.Т. сочи, че е управител на дружество, което по договор обслужва
счетоводството на „П.Х.“ ООД от 2014г. и понастоящем. Сочи, че всички плащания
на последното са само по банков път. Не познава лично ответниците,
а са му известни само по документи. Отрича да е съставил квитанцията от
08.07.2016г., както и да е подписал приемо-предавателния
протокол за предаване на сумата 100 000лв. от същата дата.
Според заключението на вещото
лице по изслушаната СГр.Е представената по делото
квитанция към приходен касов ордер № 3150/08.07.2016г. е изписана на химизирана хартия и представлява оригинал на документ, в
който няма признаци за извършена техническа подправка чрез пренасяне на
текстове и подпис от друг документ. Поради липса на обективни обстоятелства за
идентичност на представените образци от ръкописни /буквени и цифрови/ текстове,
не може да се произнесе по отношение почерка, отразен в квитанцията. Дава
заключение, че положеният в мястото за получил сумата в този документ не е
изпълнен от Е.Т..
По делото е разпитана св.Р.И.-А.,
майка на ответника М.И., която сочи в показанията си, че на 08.07.2016г.
изтеглила от „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 100 000лв., отпусната й по сключен
с банката кредит, за заплащане последната вноска по договора за строителство,
тъй като желанието на фирмата /ищеца/ било да се плати в брой. На тази дата се
срещнала с Е.Т., за когото й казали, че е счетоводител към фирмата. Изтеглила
сумата и по негово предложение отишли в офис, където трябвало да предаде
парите. Били посрещнати от мъж и жена служители, като мъжът преброил парите и
издал ордер, на който се подписал. За предаването на парите бил съставен и
протокол, на който се подписала на мястото за купувач, а на мястото за продавач
се подписал Е.Т..
Не се спори, а и от представения НА
№ 135/17.06.2016г. /стр.73-77/ се установява посочената сума да е била
осигурена от свидетелката чрез предоставен й от „Банка ДСК“ ЕАД кредит.
Видно от заключението на вещото
лице по ССч.Е във връзка с договора за строителство и
за дължимото възнаграждение по него ищецът издал данъчна фактура №
0106/01.06.2018г. на стойност 95 868.92лв. с ДДС, която е осчетоводена в
деня на издаването, както и включена в дневника за продажби на дружеството за
м.06.2018г., съответно в справката-декларация за ДДС. Към датата на проверката
на счетоводната документация вземането на дружеството от ответниците
не е погасено. Приложен е хронологичен регистър на „П.Х.“ ООД, сметка 501 каса
лева за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г., в който за
дата 08.07.2016г. липсва отбелязване да е бил издаден приходен касов ордер. В
съдебно заседание вещото лице сочи, че процесната
квитанция не е осчетоводена при ищеца.
Въз основа тези доказателства
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.63 ЗЗД изпълнението
на поети с договор задължения трябва да е точно и добросъвестно. Това означава
длъжникът да престира това, за което се е задължил,
по уговорените начин и срок и спрямо кредитора. Точното изпълнение прекратява
задължението на длъжника, съответно има погасителен ефект по отношение насрещното
вземане на кредитора. Обратно, неизпълнението или неточното изпълнение поражда
правото на кредитора по чл.79 ЗЗД да ангажира договорната отговорност на
длъжника.
С договора за изработка срещу
построяването на апартамента ответниците се задължили
да заплатят на ищеца възнаграждение от 49 017 евро в срок до 31.12.2016г. по
посочена от него банкова сметка. ***.07.2016г. на сумата 100 000лв., което
е извършено в брой вместо по банков път. Този начин на изпълнение е в
отклонение на уговореното и в противоречие с чл.3, ал.1, т.1 от Закона за
ограничаване плащанията в брой, но противно на възражението на ищеца не води до
нередовност на самото плащане. Според трайно установената съдебна практика
нарушението на посочената правна норма не се отразява на редовността и
доказването на извършеното плащане, а има за последица единствено реализиране административнонаказателната отговорност на нарушителя /Определение
№ 731/05.11.2019г. по гр.д.№ 1657/2019г., ВКС, ІІІ г.о., Определение №
120/06.03.2017г. по ч.т.д.№ 1709/2016г., ВКС, ІІ т.о. и др./.
Според чл.75, ал.1 ЗЗД
изпълнението е точно и има погасителен за длъжника ефект, когато е направено на
кредитора, на овластено от него, от съда или от
закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е
потвърдил или се е възползвал от него.
По делото е установено, че
паричната сума не е била платена на кредитора, а на трето за договорното
правоотношение лице. Макар и формалната доказателствена
сила на квитанцията към приходен касов ордер № 3150 от 08.07.2016г. да е
оборена със заключението на вещото лице по СГр.Е,
според което положения за получател подпис не изхожда от посочения от ответниците Е.Т., то останалите събрани доказателства сочат
именно на това лице да е била предадена, съответно да е получило сумата /приемо-предавателен
протокол от същата дата и показанията на св. Р.И.-А./. Не е спорно, че Е.Т. не
е законен представител на ищеца, нито са налице данни да е бил негов
пълномощник, а е представляващ търговско дружество предоставящо по договор счетоводни
услуги на „П.Х.“ ООД. В тази връзка не са събрани доказателства, от които може
да се направи извод, че с договора за счетоводно обслужване или с друг договор
/например поръчка по чл.280 ЗЗД/ на представляваното от него дружество или
лично като физическо лице ищецът е възложил получаване изпълнението по сключени
договори, включително дължимата по процесния договор
парична престация. Овластяване по смисъла на чл.75,
ал.1 ЗЗД не следва и от показанията на св.Р.А., доколкото не установяват
кредиторът да е отправил изявление до длъжниците плащането
да бъде направено на Е.Т. или на друго посочено от него лице.
Не са ангажирани доказателства
ищецът да е потвърдил изпълнението на трето лице или да се е възползвал от
него, поради което не е налице и хипотезата на чл.75, ал.1, изр.второ ЗЗД. Независимо
от доказаната неистинност на положения в квитанцията към приходен касов ордер
от 08.07.2016г. подпис за получател, представения хронологичен
регистър по сметка 501 каса лева за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г.
сочи, че такъв документ с номер и на дата не е бил издаван от ищцовото дружество, както и според заключението на вещото
лице по ССч.Е в счетоводството липсва отразяване на
посочената в него сума. Осчетоводяване е налице само по отношение издадена от
ищеца фактура № 0106/01.06.2018г. за сумата 95 868.92лв. с ДДС с отразяване да
не е платена. Действително фактурата за възнаграждението по договора е издадена
около две години след датата, на която се твърди да е извършено плащането, но
това само по себе си не доказва нищо. Освен установеното, че процесната сума е предадена на, съответно получена от лице
без представителна власт, не е доказано ищецът към онзи момент или по-късно, но
преди подаване на исковата молба, да е знаел за плащането без да се
противопостави за да се счита мълчаливо потвърдено извършеното действие, поради
което разпоредбата на чл.301 ТЗ не може да намери приложение.
На следващо място, не се
установява погасяване на задължението и в хипотезата на чл.75, ал.2 ЗЗД.
Нормата е в отклонение от общото правило на чл.75, ал.1 ЗЗД като постановява,
че длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението към
лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. По начало задължението следва да бъде
изпълнено от длъжника по договора, но разпоредбата на чл.73 ЗЗД допуска
изпълнение и от трето лице. За да породи правно действие изпълнението от трето
лице, то трябва да е съответно на уговореното, а ако е изпълнило на привиден
кредитор, за да се счита престираното освобождаващо
длъжника, предпоставките на чл.75, ал.2 ЗЗД трябва да са налице спрямо това трето
лице.
С договора е уговорено плащането
на възнаграждението да се извърши чрез превод по посочена банкова сметка ***
/приложение № 2 към договора за изработка/. Вместо това е осъществено в брой от
трето за правоотношението лице-св.Р.И.-А., майка на втория ответник, която
осигурила паричната сума чрез изтеглен от нея банков кредит. Според показанията
й плащането по този начин на последната вноска било по желание на ищеца, както
и да е предала сумата на Е.Т., за когото й казали, че е счетоводител към
фирмата на ищеца и за което бил съставен протокол. По делото не е установено
след сключване на договора страните да са постигнали съгласие за изменение
начина на плащане или за изпълнение задължението на вноски и това съгласие да е
било сведено до знанието на свидетелката, но в случая това няма решаващо значение. Същественото е, че паричната сума не
е била предадена на кредитора, а на трето лице, което по изложените вече мотиви
съдът приема да не е било овластено от кредитора за
това, доколкото не е доказано, че на свидетелката /като лице по чл.73 ЗЗД/ или на
длъжниците кредиторът е указал плащането да се
извърши на Е.Т.. Само знанието, че това лице има някаква връзка с кредитора не
може да послужи като основание за извод за добросъвестност и проявена дължима
грижа при изпълнението по смисъла на чл.75, ал.2 ЗЗД.
Следователно ответниците
са в неизпълнение по договора и дължат на ищеца заплащането на възнаграждение
по чл.266, ал.1 ЗЗД.
По възраженията за нищожност,
съответно унищожаемост в частта относно покривната
тераса съдът намира следното:
Въпросът за статута на терасата,
т.е. дали е обща част по чл.38 ЗС или индивидуална собственост на ответниците е неотносим към
конкретния правен спор.
Отношенията между страните са се
развили въз основа два договора-за покупко-продажба право на строеж /предшестван
от сключен предварителен договор/ и за изработка по чл.258 ЗЗД. Макар и да се
отнасят до един и същ обект, договорите са самостоятелни, имат различен предмет
и съдържание /насрещни права и задължения/
и от тях настъпват различни правни последици. Предмет на първия е
възмездното прехвърляне вещното право на строеж за апартамента, представляващ
самостоятелен обект в подлежащата на изграждане към онзи момент жилищна сграда,
а предмет на втория е изграждането му от ищеца по възлагане на ответниците срещу заплащане на възнаграждение. Двата
договора не са в отношение на зависимост помежду си, страните имат различно
качество и дължат точно изпълнение на поетите задължения по всеки един.
Липсва спор първият договор да е
изпълнен. С прехвърляне правото на строеж ответниците
се легитимират като носители на ограниченото вещно право за апартамента, което
по силата на уговореното обхваща и прилежащата към него тераса с площ 50.12
кв.м. Вещното право на строеж включва правото да се построи и държи постройка в
чужд имот и правото на собственост върху нея. Правото на собственост за суперфициаря възниква, когато се реализира строежа, което
може да направи лично или да възложи на трето лице с договор за изработка, но в
последния случай изпълнението на този договор няма вещно-прехвърлително
действие, защото собствеността произтича от вещното право на строеж. Договорът
за изработка поражда единствено облигационни задължения-изпълнителят да
изработи нещо на свой риск съгласно поръчаното и да го предаде, а възложителят
да приеме изработеното и да заплати възнаграждение. Изпълнителят дължи
изпълнение по вид и обем според възложеното, по начина предписан в чл.261, ал.1 ЗЗД и носи отговорност само в рамките на облигационното правоотношение, по
което се е задължил. Нему са непротивопоставими възражения
на възложителя-суперфициар дали и в какъв обем ще
възникне право на собственост върху изработеното, нито възражения за
недействителност на основанието, въз основа на което възложителят е придобил
вещното право на строеж. Дори и последното да страда от пороци водещи до пълна
или частична нищожност или унищожаемост, това не рефлектира
върху действителността на договора за изработка /ако собствено не страда от
такива пороци/ и неговото изпълнение. В този случай последиците са различни. Затова
и наведеното от ответниците възражение за нищожност
по отношение покривната тераса на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД /невъзможен
предмет/ поради това, че е обща част по смисъла на чл.38 ЗС и не може да бъде
предмет на разпоредителни сделки има значение и е относимо
само към договора за покупко-продажба правото на строеж, като правопораждащо собствеността им правно основание, но не и
към договора за изработка, независимо от идентичността на страните по двете
правоотношения. Договорът за прехвърляне правото на строеж, по което ищецът е
продавач, а ответниците купувачи, не е предмет на
делото, поради което и въпросът за статута на терасата, съответно станали ли са
последните индивидуални собственици е без правно значение за настоящия правен
спор. Допълнително следва да се посочи, че самия договор за изработка в тази
част не страда от порока по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, защото възлагането и изграждането
на самостоятелен обект, част от който би се оказал обща част по чл.38 ЗС, е с
възможен предмет.
По идентични съображения
възраженията за унищожаемост по чл.28 ЗЗД поради
грешка в предмета и измама по чл.29 ЗЗД също са противопоставими
на ищеца по договора за продажба правото на строеж, не и в качеството му на
изпълнител по договора за изработка. Индивидуализацията на обекта в двата
договора е напълно идентична-местоположението на апартамента в сградата и
неговите граници, площта му, видовете помещения, идеалните части от общите части и прилежащата
към него тераса. Тази индивидуализация е направена според одобрения
архитектурен проект, въз основа на който е извършено и строителството и с който
не е спорно ответниците да са били запознати при
сключването на двата договора. С оглед данните по делото не може да се приеме,
че ответниците са били въведени в заблуждение от
ищеца или трето лице, съответно са били в грешка относно предмета на договора
за изработка досежно терасата и това да послужи като
основание за неговата унищожаемост в тази част на
посочените правни основания.
Неоснователни са възраженията за частично неизпълнение
на договора за изработка по отношение на терасата, както и недължимост
на възнаграждението в пълния му уговорен размер. Възложените строителни
дейности обхващат както апартамента, така и терасата към него и това
недвусмислено следва от съдържанието на двустранно подписания договор. Събраните
по делото доказателства установяват ищецът да е изградил апартамента и терасата
според възложеното и одобрения архитектурен проект. Изпълненото е било
предадено на ответниците /протокол от 30.08.2016г./ и
прието от тях без забележки /чл.264 ЗЗД/. Не са налице твърдения за отклонение
от поръчката, съответно изпълнената работа да има недостатъци, поради което
ищецът се явява изправна страна по облигационното правоотношение. Тук следва да
се посочи, че при изготвяне на СТЕ по делото и извършения на място оглед от
вещото лице е установено, че понастоящем терасата е съборена и не съществува по
причина извършени в съседен имот изкопни работи, довели до пропадане и
непоправими конструктивни пукнатини на намиращия се под терасата обект, част от
сградата. Не е спорно това събитие да е настъпило по време след предаване,
респ. приемане на изпълнението по договора за изработка. В този случай рискът
от случайното погиване или повреда е за възложителите, които дължат заплащане
на възнаграждение в пълен размер.
В договора за изработка
възнаграждението за строителството е уговорено като глобална сума-49 017
евро /т.1 от приложение № 2/. Друг
размер не следва от вписаната забележка 1 към чл.5, че цената за изработката на
обекта се формира на база общата разгъната площ на апартамент № А11 с включени
припадащите се идеални части от общите части на сградата от 163.39 кв.м. Терасата не е изрично упомената, но това не
означава, че е изключена. Видно от представената таблица за площообразуване
/стр.110/ тя е част от общата разгъната площ. Договорът не съдържа клаузи за
начина на формиране на възнаграждението, нито такива сочещи, че по обща воля на
страните се ограничава само до изграждането на апартамента и припадащите се
идеални части. Следователно така уговореното възнаграждение от 49 017 евро
обхваща и изграждането на терасата.
По изложените съображения съдът
намира предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за основателен и
доказан, поради което следва да се уважи в пълния предявен размер. Ответниците-съпрузи са поели общо задължение към ищеца по
договора при липсата на спор отговорността им да е солидарна.
Налице е забава по смисъла на
чл.86 ЗЗД. Ответниците е следвало да заплатят
възнаграждението по договора в срок до 31.12.2016г. и след тази дата са в
забава, поради което в условията на солидарност дължат заплащането на лихва от 5
757 евро за периода 01.01.2017г.-26.02.2018г., както
и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба до
изплащането.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да
заплатят също в условията на солидарност направените от ищеца разноски в размер
на 10 790.20лв., включващи разноските в настоящото исково производство и
тези в производството по обезпечение на бъдещи искове. Възражението по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно,
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, и М.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, двамата със
съдебен адрес ***, да заплатят на „П.Х.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление ***, солидарно сумата 49 017 евро на основание чл.266, ал.1 ЗЗД,
представляваща възнаграждение по договор от 24.02.2016г. за изработка на
строителен продукт, и солидарно сумата 5 757 евро на основание чл.86 ЗЗД,
представляваща лихва за забава за периода 01.01.2017г.-26.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба-27.02.2018г. до изплащането, както и солидарно разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 10 790.20лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: