№ 439
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110146278 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „*****“ ЕООД срещу А. Г. В.. Исковата
молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ответника за допускане на ССчЕ съдът намира за ненеобходимо, поради
което следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.02.2025г. от 14:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 26601/2024г. по описа на СРС, 25 състав към настоящото дело за
послужване.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на ССчЕ със задачи,
поставени в отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „*****“ ЕООД срещу А. Г. В. за признаване за
установено, че А. Г. В. дължи следните суми: сумата 1100,00 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № 558938 от 17.08.2021г., сключен със "***" ООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 05.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 02.05.2024г. до изплащане на
1
вземането, сумата 166,70 лева, представляваща договорна лихва за период от 17.08.2021г. до
17.02.2022г., сумата 137,38 лева, представляваща мораторна лихва за период от 17.02.2022г.
до 20.04.2024г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
26601/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Ищецът твърди, че на 17.08.2021г. А. Г. В. е сключил Договор за потребителски
кредит № 558938 със „***“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1100 лева, която се
е задължил да върне на 6 броя вноски по 336 лева в срок до 17.02.2022г. Бил уговорен
фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен лихвен процент на
разходите в размер на 47,89 %. Сочи, че договорът бил действителен като сключен според
повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Поддържа, че в чл. 31, ал. 3 от ОУ било
уговорено, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди, че ответникът не бил изпълнил в
срок задълженията по договора. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 05.04.2023г. „***“ ООД като цедент бил прехвърлил своите вземания на ищеца.
Вземането срещу ответника било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за
цесия. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на
10.04.2023г., както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че договорът за кредит е
нищожен. Твърди, че договорената възнаградителна лихва е прекомерна. Поддържа, че в
посочения в договора ГПР не е включена дължимата неустойка за непредоставяне на
поръчителство. Счита, че в настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР- кои компоненти били включени в него и как е формиран същия. По този
начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна. Оспорва предявените искове, тъй като водели
основанието си от един нищожен договор. Признава единствено дължимостта на сумата от
1100 лева, неизплатена все още главница. Всички останали претенции следвало да бъдат
отхвърлени изцяло. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Признава иска за
главница в размер на 1100 лева. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие
на валидно правоотношение по договор за заем, предоставянето на заетата сума, размера на
претендираните главница, възнаградителна и мораторна лихва, както и че вземанията са му
прехвърлени с договор за цесия.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените
обстоятелства да докаже плащане на вземанията, за което не сочи доказателства.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
между А. Г. В. и „***“ ООД е бил сключен Договор за потребителски кредит № 558938 от
17.08.2021г., както и че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023г., както и че на ответника е била
предоставена в заем сума в размер на 1100 лева.
УКАЗВА на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и дава възможност на страните да
изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
2
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3