Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 33
16.03.2020 г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд
Наказателно отделение
на
двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година
в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ДИМИТРОВ
МИЛУШ Ц.
при
секретаря Веселена Караславова
и
в присъствието на прокурора,
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВНЧХД № 662 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 58 от 12.09.2019 година, постановена по НЧХД № 401 по описа за 2019 година, Районен
съд – Хасково
е признал Д.М.М. ЕГН **********, роден на ***г***, ***** етнос, **** гражданин, ****, *****, за
невинен в това, че на 21.03.2019г., в гр.Х., в съучастие като съизвършител с Ф.М.М. ЕГН **********
***, причинил на С.С.Б. ЕГН ********** ***, разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК– а именно –счупване на носа, охлузване и
кръвонасядане на носа, кръвонасядане на клепачите на лявото око, множество
кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците, представляващи лека телесна
повреда – престъпление по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, поради което
и на осн.чл.304 от НПК го оправдал по така повдигнатото му частно обвинение. С
присъдата си, районният съд признал подсъдимия Ф.М.М. ЕГН **********, роден на ***г***,
***** етнос, ***** гражданин,
*****, ******* за
виновен в това, че на 21.03.2019г., в гр.Х., причинил на С.С.Б. ЕГН ********** ***, разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК– а именно –счупване на
носа, охлузване и кръвонасядане на носа, кръвонасядане на клепачите на лявото
око, множество кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците,
представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като
веднага и на същото място, пострадалият С.С.Б. ЕГН ********** *** отвърнал на
дееца със също такава телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, като причинил на Ф.М.М.
ЕГН ********** *** – контузия на левия крак в областта на коляното – две
охлузвания в областта на коляното, болезнени затруднени движения в коленната
става, поради което и на осн.чл.130 ал.3 от НК освободил и двамата от
наказание, като на основание чл.304 от НПК оправдал подсъдимия Ф.М.М. ЕГН **********
за причиняването на леката телесна повреда в съучастие. С присъдата подсъдимият
Ф.М.М. ЕГН ********** *** бил осъден да заплати на пострадалия С.С.Б. сумата в
размер на 800 лв., представляващи обезщетение по чл.45 от ЗЗД за претърпените в
резултат на леката телесна повреда неимуществени вреди – болки и страдания,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
21.03.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, като иска в останалата му част, за разликата над 800 лв. до пълния
предявен размер от 3 000 лв., както и претенцията за солидарно осъждане на
Д.М.М. ЕГН ********** *** за сумата в размер на 3 000 лв., като
неоснователни, отхвърлил. Подсъдимият Ф. бил осъден да заплати по сметка на
РС-Хасково сумата в размер на 50 лв., представляваща държавна такса върху
уважената част от гражданския иск.
С Определение от 09.10.2019г., постановено от районния съд по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, тъжителят С.С.Б. бил осъден да заплати на Д.М.М.
сумата в размер на 400 лв., представляващи направени по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда останал частният тъжител и
граждански ищец С. С. Б., който я обжалва в срок чрез своя повереник адв. В.
Г., с оплаквания за нейната неправилност и незаконосъобразност поради нарушение
на материалния закон. Неправилно бил кредитирал свидетелските показания, че
подс. Д.М. бил стоял отстрани, поради което и го бил оправдал. Твърди, че
именно двамата подсъдими били потърсили конфликта и отишли в дома на тъжителя,
а множеството наранявани у пострадалия говорели за участие на двамата
подсъдими. Критикува се и приложението на института на реторсията от страна на
районния съд, тъй като находките по коляното на подс. Ф.М. били теренни, а
данните от свидетелските показания сочели, че той бил върху тъжителя на колене
и нанасял удари в лицето му. Моли съда да отмени атакуваната присъда и да
признае двамата подсъдими за виновни по повдигнатото им обвинение.
Недоволен от постановената присъда останал и подсъдимият Ф.М.М., който
я обжалва в срок чрез защитника си адв. П. Т. с доводи за нейната неправилност,
незаконосъобразност и постановяването ѝ в нарушение на процесуалните
правила. Моли съда да отмени обжалваната присъда, алтернативно да я отмени и
върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Постъпили са и
допълнителни писмени изложения към подадената жалба, в които са изложени доводи
за процесуален порок на тъжбата, неотстраним в настоящата фаза на процеса,
състоящ се в несъответствие на годината, посочена в обстоятелствената част на
тъжбата и нейния петитум. Не се поставяло ограничение за възможността частният
тъжител да поправи непълнотата в съдържанието на тъжбата, но преди изтичането
на 6-месечният преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, който бил абсолютна
процесуална предпоставка за образуване на дело от частен характер. Цитира се и
съдебна практика в подкрепа на изложените доводи. Тъжбата, инициирала
производството, според защитника не отговаряла на предвидените в закона изисквания към момента на нейното депозиране.
От обстоятелствената ѝ част не можело да се изведе времето на извършване
на деянието. Тъжбата имала характер на обвинителен акт и следвало да съдържа
точно, ясно и подробно описание на тези обстоятелства, като в противен случай се нарушавало правото
на подсъдимия да разбере в какво е обвинен. В петитума на тъжбата била посочена
датата 21.03.2018г., различна от посочената в нейната обстоятелствена част и
това противоречие защитата счита за съществено. Неправилен бил изводът на
районния съд за неприложимост на института на неизбежна отбрана в настоящия
случай, тъй като подсъдимият Ф.М. бил нанесъл удар по лицето на тъжителя,
опитвайки се да отблъсне непосредственото и противоправното му нападение, който
замахвал с дървена пръчка към него. Критикуват се доводи на районния съд, че
нападението било приключило и нямало да продължи, ако посд. Ф. М. не бил отишъл
до тъжителя Б., като се твърди, че нанасянето на удар в областта на носа на
тъжителя било реализиране на отбранително действие, целящо преустановяване на
нападението срещу него и следвало да се приеме за извършено при условията на
неизбежна отбрана. Тези свои доводи защитата подкрепя с показанията на св. О. М., който бил
единствен очевидец. Подсъдимият следвало да бъде признат за невиновен, защото
телесната повреда била причинена при условията на непредпазливост, а и било
извършено при условията на неизбежна отбрана. Невиновността на подс. Ф.М.
следвало да изключи и ангажирането на неговата обезщетителна отговорност по
реда на чл. 45 от ЗЗД.
Недоволен от постановеното от съда определение по въпроса за разноските
останал частният тъжител и граждански ищец Б., който чрез повереника си адв. Г.
го обжалва в срок с оплаквания за неправилност и моли съда да го отмени.
Постъпили са писмени възражения против подадената срещу определение по
чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК жалба от подсъдимия Д.М., чрез защитника му, с който
се иска жалбата да бъде оставена без уважение от въззивния съд като
неоснователна. Съгласно нормата на чл. 190 от НПК, при оправдаване на подсъдими
по дела от частен характер, разноските се дължали от частния тъжител.
В заключителната си пледоария защитникът на подсъдимия поддържа жалбата
по изложените в нея и допълнителните писмени изложения доводи. Подсъдимият не
взема становище и с последната си дума се придържа към изложеното от защитника
му.
Повереникът на частния тъжител и
граждански ищец в заключителната си пледоария излага оплаквания, че изложеното
в мотивите на районния съд не кореспондирало със събраните доказателства. Единствено
районният съд, на база събраните гласни доказателства, бил достигнал до извод,
че тъжителят бил ударил подс. Ф.М. в коляното. Видно от съдебномедицинските
експертизи, уврежданията били от тила до долните крайници, с охлузвания, синини
и тежко счупен нос, като било без съмнение, че ударът в носа бил нанесен,
когато тъжителят бил на земята в легнало положение. Поддържа, че подс. Ф.М. сам
си бил причинил нараняването по коляното, възкачвайки тъжителя отгоре, а и
липсвали показания, според които тъжителят да е ударил подс. Ф.М. по крака с
пръчка или бухалка, съответно не можело да има и реторсия. Нелогични било изложеното
в показанията на св. О. М., че подс. Д.М. бил останал навън и се бил намесил
едва за да ги разтърве. Намира, че въпреки посочените 2018 г. и 2019 г. в
тъжбата, защитата била добре подготвена и организирано и това по никакъв начин
не ѝ било попречило. Поддържа искането за отмяна на присъдата.
Пред въззивната инстанция
не са направени доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.
Хасковският окръжен
съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в
съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал.
1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по депозирана от С.С.Б. тъжба за нанесена му от подсъдимите
Ф.М.М. и Д.М.М., при условията на съучастие, и двамата в качеството им на
извършители за това, че на 21.03.2019г., в гр. Х., му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в
счупване на носа, охлузване и кръвонасядане на носа, кръвонасядане на клепача
на лявото око, множество охлузвания и нараняване по тялото и крайниците -
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С
тъжбата е предявен за съвместно разглеждане и граждански иск за сумата в размер
на 3 000 лв., която подсъдимите да му заплатят солидарно, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на твърдяното в
тъжбата деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
21.03.2019г. до окончателното ѝ изплащане, приет за съвместно разглеждане
от районния съд и респ. тъжителят Б. е бил конституиран в качеството му на
граждански ищец.
Преди да пристъпи към разглеждане на постановената
присъда по същество, съдът намира за необходимо да обсъди доводите на защитата,
касаещи процесуални пороци на тъжбата. Настоящият състав на въззивната
инстанция не съзря пороци, които да обуславят наличие на несъответствие между
обстоятелствената част на тъжбата и нейния петитум. В обстоятелствената част,
тъжителят е посочил времето на извършване на деянието по ясен начин, а
описаните на релевантните обстоятелства е достатъчно подробно, поради което и
правото на защита на подсъдимите не е нарушено по никакъв начин. Посочената в
петитума на тъжбата година, макар и да се различава от тази, описана в нейната
обстоятелствена част не притежава твърдяната от защитата стойност, годна да
обуслови допуснато съществено нарушение, което нарушава правото на защита.
Законът поставя като изискване само обстоятелствата на престъплението досежно
нейното съдържание, което безспорно е изпълнено от тъжителя, за което вече
съдът изложи доводите си. Тъжбата е допустима.
От събрания по делото
доказателствен материал се установява, че подсъдимите Д.М.М. и Ф.М.М. са ****, а подсъдимият Ф.М. и пострадалият С.Б. са съседи от три
години и живеели в гр. Х. на ул. „Б. К.“ №**, в двуетажна къща с двор, с отделен вход за всеки
етаж, като Ф.М. живеел на **** етаж, а Б.
– на ****.
Ф.М. и ***** му – Н., имали малко
дете, което често плачело вечер и се чувало на първия етаж, поради което
тъжителят Б. и неговата фактическа съжителка
- св. Д. Н. И. не можели да
спят. От нанасянето на Ф.М. и неговото семейство в горепосоченото жилище,
отношенията между него и Б. били обтегнати и имало напрежение между двамата
съседи.
Така на
инкриминираната дата – 21.03.2019г., след 17 часа, когато Б. се прибирал със своята
фактическа съжителка – св. И., срещнал ***** на Н. – ***** на подс. Ф.М. и я попитал какво правят с малкото си
дете, та плачело толкова много вечер и че се чувало на първия етаж на къщата. Н. се ядосала от забележката и отговорила остро на Б.. Малко
по-късно Н. се обадила на ***** си – Ф.М. и се оплакала от отношението на С.Б. спрямо
нея. Подсъдимият Ф.М. същия ден се прибирал заедно с ***** си - подсъдимия Д.М. и неговата ****** св. Р. А., които идвали на гости на Ф.М. ***.
Когато стигнали
къщата, подсъдимият Ф.М. решил да се отбие при С.Б., за да разбере какво е
станало със ****** му Н. и почукал на вратата на къщата на първия етаж. В този
момент подсъдимият Д.М. бил до вратаta на
двора на къщата. С.Б. отворил вратата и като видял Ф.М. влезнал вътре в
жилището си и след малко се появил с една дълга около метър дървена пръчка,
която държал в ръката си, оприличена на
крак от стол или маса от някои свидетели, а от други на „бухалка“. В това
време, съседът от съседната къща – св. О. М. бил в двора
си, до оградата, която била телена мрежа и всичко се виждало. Св. О. М.
бил на около метър разстояние от подс. Ф. и тъжителя С. и виждал съвсем ясно
какво се случва.
След излизането от
жилището си, С.Б. замахнал с дървената пръчка към подсъдимия Ф.М.. Последният
хванал пръчката и блъснал Б., който паднал по стълбите. След падането на Б.,
подс. Ф.М. отишъл при Б., вече в двора на къщата, пред вратата на жилището на
първия етаж, застанал на колене, надвесил се над тъжителя, замахнал няколко
пъти с юмрук и го ударил в главата – в областта на носа и очите. Като се съвзел
от ударите С.Б. ударил Ф.М. в коляното с дървената пръчка, последният паднал на
земята, като се охлузил в терена. И двамата имали и съприкосновения с терена –
земята и нейните неравности и камъчета, които довели до характерни за теренните
травми охлузвания по тялото и крайниците, а тъжителят Б. имал характерни за
контакт със стълби наранявания. Тогава вече подсъдимият Д.М. решил да се намеси
и се приближил до биещите се и търкалящи се Б. и Ф.М. и ги разтървал, без да
удря тъжителя.
Св. Р. А. като видяла сбиването избягала веднага навън на
улицата, защото била ****** и се
уплашила да не пострада.
След приключване на
сбиването, св. И. се обадила на 112. На изпратения
сигнал били изпратени от дежурен при РУ – Х. полицейските служители - св.С.
Т. и св.Х. Х., които пристигнали
след приключване на сбиването. Св. С. С. закарал тъжителя до болницата.
Видно заключението на
вещото лице д-р Е., от извършената по делото
съдебно-медицинска експертиза, след преглед на С.Б., на същия са били причинени
счупване на носа, охлузване и кръвонасядане на носа, кръвонасядане на клепачите
на лявото око, кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците. С цитираните
увреждания било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, като срокът за пълно възстановяване бил до 20 дни. Тези
увреждания можели да се получат при побой по начина и при обстоятелствата
описани от пострадалия. Механизмът на действие бил удар от твърд и тъп предмет
и телесните увреждания можели да се получат при побой. Имало характерни теренни
травми. При разпита си в съдебно заседание, вещото лице сочи, че нараняванията
на тъжителя били много характерни за това, че инцидентът се е случил на стълби,
което предполагало комбинация от ръбове с плоски повърхности, респ.
разнообразие от увреждания. Според експерта падане на стълби давало контакт
съответен брой стъпала= съответен брой ръбове = съответен брой наранявания.
Имало и падане по терен, от което следвало наличието на толкова ръбове и
повърхности. Несъмнено тъжителят бил съборен, като при падането си бил опрял
назад на ръцете си, което дало напрежение в раменните стави. Бил ударен отпред
в лицето, бил счупен носът му и имал хематом.
Видно заключението на
вещото лице д-р Е., от извършената по делото
съдебно-медицинска експертиза, след преглед на Ф.М., се установявало, че са му били
причинени контузия на левия крак в областта на коляното – две охлузвания в
областта на коляното, болезнени и затруднени движения в коленната става. С установените
увреждания било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, като срокът за пълно възстановяване бил до 20 дни. Тези
увреждания можели да се получат при побой по начина и при обстоятелствата
описани от пострадалия. Механизмът на действие бил удар от твърд и тъп предмет
и падане върху терен. При разпита си в съдебно заседание, вещото лице сочи, че
травмата в коляното можело да бъде получена или от падане на терен, или от удар
с тъп твърд предмет, но най-вероятно била от падане на коляно, като пациентът
ходел с накуцване.
Гореописаната
фактическа обстановка е изградена въз
основа на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а
именно чрез събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Д. Н. И., С. Д. С., С. Т., Т.,
Х. Г. Х., О. Н. М. и
Р. Р. А., заключенията на вещото лице д-р Е. по назначените съдебно-медицински експертизи, от
обясненията на подсъдимите Ф.М. и Д.М. и от приобщените по реда на чл. 283 НПК
писмени материали по делото.
От
установеното от фактическа страна от настоящия състав на въззивната инстанция,
се установява, че при възникнали между подсъдимия Ф.М. и тъжителя Б. физически
конфликт, очевидец е станал единствено св. О.
М.,
който се е намирал на около метър от мястото на разигралите се събития и е
могъл да възприеме случилото се. Показанията му, като единствено очевиден, следва
да бъдат ценени през призмата на съвкупния доказателствен материал. Макар и
неговите показания да не са достатъчно изчерпателни, способства за изясняване
на обективната истина, най-вече в насока, че подс. Д.М. не е участвал в
сбиването.
Формираната
от въззивния съд фактология досежно деятелността на тъжителя и подсъдимия е на
база показанията на този свидетел и заключенията на вещото лице, съпоставени с
останалите събрани доказателства.
Останалите
свидетели могат да бъдат разделени, условно казано, на две групи.
В
първата от тях са показанията на св. И. – фактически
съжител на тъжителя. Нейните показания остават изолирани само те подкрепят
тезата, изложена в тъжбата, че и подс. Д.М. е нанасял удари на тъжителя.
Показанията ѝ досежно инкриминираното сбиване, въззивният съд не
кредитира, тъй като не се съответстват на останалите събрани по делото
доказателства.
Другата
група обхваща показанията на свидетелите С.,
полицейските служители – св. Т. и Х. и тези на св. А.
Първият единствено е закарал тъжителя до болница, като е възприел счупения нос
на Б.. Св. Т. също е възприел кръвта по лицето му. Св. А. при започването на сбиването, избягал, тъй като била ******. Показанията на тази група свидетели, не способстват в
съществена степен за изясняване на фактическата обстановка, поради което и няма
да бъдат обсъждани по-подробно.
На последно място, но
не и по важност, съдът следва да обсъди обясненията на самите подсъдими,
предвид двоякото им значение – на защитна теза и годно доказателствено
средство. Съдът кредитира обясненията на св. Ф.М., в частта, в която същите
излага, че хванал пръчката, с която замахнал тъжителят, бутнал го по стълбите и
след което му нанесъл удари в лице, а след това и подс. Д.М. ги разтървал.
Кредитират се и показанията на подс. Д.М., в частта, в която той излага, че
разтървал **** си – подс. Ф. и тъжителя.
Що се касае до
заключенията на вещото лице по назначените съдебно-медицински експертизи, съдът
ги кредитира изцяло като обективни, безпристрастни и компетентно изготвени.
При така приетите от
фактическа страна изводи, въззивният съд намира от правна страна, че районният
съд не е обсъдил обстойно събраните по делото доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, поради което и не споделя изложената от районния
съд фактическа обстановка, досежно инкриминираното сбиване, излагайки
изградената по-горе въз основа на доказателствения анализ фактология.
При анализа на обсъдените в настоящия
съдебен акт доказателствени източници, въззивният съд намира обвинението за
доказано по безспорен и категоричен начин, а именно, че на инкриминираната дата
– 21.03.2019 г., подсъдимият Ф.М. е причинил на тъжителя С.Б. лека телесна
повреда, изразяваща се в счупване на носа, охлузване и кръвонасядане на носа,
кръвонасядане на клепачите на лявото око, множество кръвонасядания и охлузвания
по тялото и крайниците, субсимираща състава на чл. 130, ал. 1 от НК. Безспорно
е, че счупването на носа е причинено от ударите с юмрук в лицето на тъжителя,
нанесени именно от подс. Ф.М.. Предвид установено от фактическа страна, пряка и
непосредствена последица от ударите и счупването са и охлузване и кръвонасядане
на носа, както кръвонасядане на
клепачите на лявото око. Кръвонасяданията и охлузванията по тялото и крайниците
на тъжителя пък са от падането по стълбите, а след това и от съприкосновението
с терена. Уврежданията на тъжителя извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК, са със срок на възстановяване 20 дни.
Квалификацията на извършеното от подсъдимия е в съответствие със задължителните
указания на Пленума на ВС, изложени в т.15 на Постановление № 3 от
27.11.1979г., а именно за разстройство на здравето по смисъла на чл. 130 от НК
се касае, когато е налице „леко увреждане
на анатомичната цялост на организма или тъканите“.
От субективна страна деянието е извършено при
условията пряк умисъл.
Правилни и законосъобразни за изводите на контролираната
инстанция за оправдае изцяло подс. Д.М.
по повдигнатото му обвинение, поради което и оправдал подс. Ф. М. в
частта, в която му е повдигнато обвинение за престъпление, извършено при
условията на съучастие.
От установената по делото фактология, се обуславя
извода, че тъжителят също е причинил на подсъдимия лека телесна повреда,
съставомерна по чл. 130, ал.1 от НК. Безспорно е, че на инкриминираната дата – 21.03.2019г.,
тъжителят Б. е причинил на подс. М. контузия на левия крак в областта на
коляното – две охлузвания, болезнени затруднени движения в коленната става,
причинена от удара с пръчка в крака на подс. Ф.М..
Предвид изложеното дотук, районният съд правилно е
обсъдил въпросът за приложението на института на реторсията по чл. 130, ал. 3
от НК към настоящия случай.
Установените, посредством анализа на събраните
доказателства, фактически положения обуславят приложението на института на
реторсията, тъй като и подс. Ф.М., и тъжителят Б. са си причинили взаимно едни
и същи съставомерни увреждания – леки телесни повреди, субсумиращи състава на
чл. 130, ал. 1 от НК. Установена е противоправната деятелност и на двамата,
като с деянията си всеки от тях е причинил телесни увреждания на другия, извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК. Установи се, посредством съвкупния
доказателствен материал, че на тъжитетеля са причинени счупване на носа,
охлузване и кръвонасядане на носа, кръвонасядане на клепачите на лявото око,
множество кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците, а на подсъдимия Ф.М.
– контузия на левия крак в областта на коляното – две охлузвания в областта на
коляното, болезнени затруднени движения в коленната става.
Предвид установените обстоятелства, и подсъдимият Ф.М.,
и тъжителят са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон, поради
което е налице изключение от общото правило, че за всяко престъпление, на
наказателно-отговорното лице се предлага предвиденото в закона наказание.
Последица от приложението на института на реторсията е отпадането на един от
елементите на престъплението, а именно наказуемостта и поради което и на
основание чл. 130, ал. 3 от НК, подсъдимият правилно е бил освободен от
наказание. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в практиката на
съдилищата трайно е застъпено становището, че е без значение коя от двете
страни (тъжител и подсъдим) е осъществила първа съставомерното деяние по чл.
130 от НК. В този смисъл са и неоснователни критиките на повереника на тъжителя
досежно приложението на института на реторсията към настоящия случай.
Не могат да бъдат споделени доводи на защитата за
приложимост на института на неизбежната отбрана. За да е налице в настоящия
случай, че телесната повреда да се
причинява в рамките на започнало и неприключило нападение, именно за да
отблъсне нападението и да го преустанови и прекрати, като нарани нападателя.
Няма спор, че подс. Ф.М., който е успял да хване пръчката и да отблъсне Б.,
преустановявайки и прекратявай нападението като е блъснал Б. надолу по
стълбите, който паднал назад пред вратата на жилището си на първия етаж на
къщата на ул.“Б. К.“ ** – на двора.
Тогава обаче Ф.М. е отишъл при пострадалия, чието нападението вече е било
приключило и Б. не го е застрашавал, надвесил се над него и му нанесъл няколко
удара с юмрук в лицето – счупил му е носа и го ударил в лявото око. Тези
обстоятелства категорично не могат да обусловят извода, деянието на Ф.М. да е
извършено при условията на неизбежна отбрана.
Отпадането на наказуемостта в настоящия случай обаче,
не изключва противоправността на извършеното от подсъдимия Ф.М. деяние.
Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че са налице основанията
за ангажирането на деликтната му отговорност по чл. 45 от ЗЗД. С деянието си
подсъдимият виновно е причинил на тъжителя, установените телесни увреждания,
които по същността си представляват лека телесна повреда. Настоящият състав на
въззивната инстанция намира, че определеният от първостепенния съд размер на
присъденото обезщетение, предвид критерия за справедливост, прогласен в чл. 52
от ЗЗД, сумата от 800 лв. е достатъчна да го овъзмезди за причинените му
неимуществените вреди за претърпените от него болки и страдания, като за
разликата до пълния предявен размер от 3 000 лв, правилно и законосъобразно
отхвърлил. В тази връзка следва да се отбележи и че противоправното поведение
на тъжителя не изключва ангажирането на отговорността на подсъдимия да
овъзмезди пострадалия за претърпените травматични увреждания.
Що се касае до отговорността за разноски, първата
инстанция е съобразила трайната и еднопосочна съдебна практика, че в случаите
на прилагане на института на реторсията, разноски не се присъждат, а същите
остават в тежест на страните така, както са сторени.
Правилно и законосъобразно от друга страна, в тежест
на тъжителя са възложени разноските, сторени от подсъдимия Д.М., който е бил
оправдан. Съдът е приложил правилно нормата на чл. 190, ал. 1 от НПК, поради
което и атакуваното определение от 09.10.2019г., постановено от районния съд по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, следва да се потвърди изцяло.
От друга страна, предвид постъпилата от тъжителя жалба
против присъдата на районния съд, същият следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково, сумата
в размер на 6 лв., представляваща държавна такса за образуване на въззивно
производство от частен характер.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 58 от 12.09.2019 година,
постановена от Районен съд – Хасково по НЧХД № 401 по описа за 2019 година.
ПОТВЪРЖДАВА Определение
от 09.10.2019г., постановено от Районен съд – Хасково по НЧХД № 401 по описа за 2019 година
в производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
ОСЪЖДА С.С.Б.,
с ЕГН ********** ***, да заплати в полза
на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково, сумата в
размер на 6 лв. – държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.