МОТИВИ
по НОХД №264/2018г. по описа на
Районен съд Червен бряг
Производството
е образувано въз основа на обвинителен
акт против М.А.М. с ЕГН ********** за това, че на 24.11.2017г. в гр. ***, в района на ж.п. гара *** отнел чужди движими вещи: лична карта
на името на И.Н.П., карта за безплатно пътуване по БДЖ на И.Н.П.; дамска кожена чанта на стойност 20 лв.;
мобилен телефон „***“ , модел „***“ – 20 лв.; зарядно устройство за същия – 4
лв.; СИМ карта на Теленор“ – 7 лв.; калъф за мобилен
телефон марка „Самсунг“ – 2 лв.; дамски гребен – 0.50
лв.; комплект дамски портмонета – 2 лв.; тефтерче – 0.50 лв.; диоптрични очила
– 10 лв.; калъф за очила – 1 лв.;
платнена чанта – 1 лв.; 5 бр.
секретни ключове – 10 лв.; обикновен ключ – 1.50 лв.; блистери
лекарства „Валтензин“ 12.5 мг. 3 бр. – 6.50 лв.;
хапчета лекарство „Суррбифер дуролес“
10 мг. 7 бр. – 2 лв.; блистер лекарство „Хип Офлоксацин“ 20 мг – 9.20 лв.;
блистер лекарство „Медфодиаб“,
28 мг., 4 бр. – 3.50 лв,; блистер
лекарство „Ноотропил“ 28 мг, 3 бр.- 10.20 лв.; блистер лекарство „Тримдуктал“ 20
мг, 3 бр. – 7.50 лв.; блистер лекарство „Спазмалгон“ – 2.70 лв.; блистер
лекарство „Селеногин“ – 5.20 лв.; блистери
лекарство „Амарил“ 4 мг, 2 бр. – 4.60 лв. и пари на
стойност 50 лв., на обща стойност 178.90 лв. от владението на собственика И.Н.П.
ЕГН **********, адрес ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – престъпление по чл. 198 ал.1 от НК.
В съдебно
заседание подсъдимият, редовно призован, се явява лично и със защитник адв.Ц.А. ***, упълномощен с пълномощно от 18.05.2017г. /л.
61 от дос.пр./. Подсъдимият не се признава за виновен
и дава обяснение. Страната и защитникът й молят съда да признае М. за
невиновен в повдигнатото престъпление по
чл.198, ал.1 НК.
Районна
прокуратура – Червен бряг, редовно призована се представлява от Районен
прокурор И. Т.. Представителят на Прокуратурата моли съда да признае за виновен
подсъдимия и да му наложи наказание за извършеното престъпление в размер на 3
години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК бъде отложено с три годишен
изпитателен срок.
С определение от 03.12.2018г. е допуснато
изменение на обвинението на основание чл.287, ал.1 НПК като производството е
продължило срещу подсъдимия затова че на
24.11.2017г. около 17,50 в гр. Червен
бряг, обл. Плевен, в района на ж.п. гара Червен бряг
отнел чужди движими вещи: лична карта на името на И.Н.П., карта за безплатно
пътуване по БДЖ на И.Н.П.; дамска кожена
чанта на стойност 20 лв.; мобилен телефон „*** , модел „*** – 20 лв.; зарядно
устройство за същия – 4 лв.; СИМ карта на Теленор“ –
7 лв.; калъф за мобилен телефон марка „Самсунг“ – 2
лв.; дамски гребен – 0.50 лв.; комплект дамски портмонета – 2 лв.; тефтерче –
0.50 лв.; диоптрични очила – 10 лв.; калъф за очила – 1 лв.; платнена чанта – 1 лв.; 5 бр. секретни ключове – 10 лв.; обикновен
ключ – 1.50 лв.; блистери лекарства „Валтензин“ 12.5 мг. 3 бр. – 6.50 лв.; хапчета лекарство „Суррбифер дуролес“ 10 мг. 7 бр. –
2 лв.; блистер лекарство „Хип
Офлоксацин“ 20 мг – 9.20 лв.; блистер
лекарство „Медфодиаб“, 28 мг., 4 бр. – 3.50 лв,; блистер лекарство „Ноотропил“ 28 мг, 3 бр.- 10.20 лв.; блистер
лекарство „Тримдуктал“ 20 мг, 3 бр. – 7.50 лв.; блистер лекарство „Спазмалгон“ –
2.70 лв.; блистер лекарство „Селеногин“
– 5.20 лв.; блистери лекарство „Амарил“
4 мг, 2 бр. – 4.60 лв. и пари на стойност 50 лв., на обща стойност 178.90 лв.
от владението на собственика И.Н.П. ЕГН **********, адрес: ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл.
198 ал.1 от НК.
Съдът като
прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства прие за
установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият М.А.М. е с ЕГН **********.
Роден е на ***г***,. Българин е.
Български гражданин е. Без
образование е. Не работи. Не е женен.
Осъждан е за престъпления от общ характер.
С присъда по НОХД №260/2008г. по
описа на РС Червен бряг М. е осъден за престъпление по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл. 194 ал.1 НК, извършено на 1.04.2008г., като му е
наложено наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години. Присъдата
влязла в сила на 29.10.2008г.
С присъда по
НОХД №374/2008г . по описа на РС Червен
бряг, подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 133 от НК извършено на 13.07.2008г.,
като му е наложено наказание „Пробация“ по чл.42а
ал.2 т.1 от НК за срок от 6 /шест/ месеца; чл.42а ал.2 т.2 от НК за срок от 6
/шест/ месеца и чл.42а ал.2 т.3 от НК – 150 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото в рамките на една година. Присъдата влязла в сила на
7.01.2009г. След служебно извършена
справка в Бюро съдимост на РС-Червен бряг съдът установи, че към бюлетина на подсъдимия няма доказателства
за изтърпяване на наказанието.
С присъда по
НОХД №199/2013г. по описа на РС Червен бряг М. е осъден за престъпление по чл.
130 ал.2 от НК извършено на 30.03.2013г., като му е наложено наказание Пробация“ по чл.42а ал.2 т.1 от НК за срок от 10 /десет/
месеца; чл.42а ал.2 т.2 от НК за срок от 10 /десет/ месеца и чл.42а ал.2 т.3 от НК – 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една година.
Присъдата влязла в сила на 5.03.2014г. Наказанието изтърпяно на 14.01.2015г.
М.А.М. и Д. В. Б. живеят в село Горник, община
Червен бряг на семейни начала и имат две деца.
На
24.11.2017г. М. решил да си
набави парични средства като извърши грабеж над възрастен човек тъй като
последният не би оказал съпротива.
На същата дата около 17.00 часа пострадалата И.Н.П. се качила
във влака от гр. *** за гр. ***.
В *** пристигнала на гарата около 17.30 часа и тръгнала да се прибира
към дома си сама по пътека в района на ж.п. гарата, находяща
се от дясната страна на ж.п. коловоз.
Подсъдимият М.А.М.
забелязал свидетелката П. и обстоятелството, че вървяла сама.Тръгнал след нея,
настигнал я и като употребил сила издърпал от ръката й дамската й кожена чанта, на стойност 20 лв., с намиращите се в нея мобилен телефон „***“ – 20 лв.; зарядно
устройство за същия – 4 лв.; СИМ карта на Теленор“ –
7 лв.; калъф за мобилен телефон марка „Самсунг“ – 2
лв.; дамски гребен – 0.50 лв.; комплект дамски портмонета – 2 лв.; тефтерче –
0.50 лв.; диоптрични очила – 10 лв.; калъф за очила – 1 лв.; платнена чанта – 1 лв.; 5 бр. секретни ключове – 10 лв.; обикновен
ключ – 1.50 лв.; блистери лекарства „Валтензин“ 12.5 мг. 3 бр. – 6.50 лв.; хапчета лекарство „Сурбифер дуролес“ 10 мг. 7 бр. –
2 лв.; блистер лекарство „Хип
Офлоксацин“ 20 мг – 9.20 лв.; блистер
лекарство „Медфодиаб“, 28 мг., 4 бр. – 3.50 лв,; блистер лекарство „Ноотропил“ 28 мг, 3 бр. - 10.20 лв.; блистер
лекарство „Тримдуктал“ 20 мг, 3 бр. – 7.50 лв.; блистер лекарство „Спазмалгон“ –
2.70 лв.; блистер лекарство „Селеногин“
– 5.20 лв.; блистери лекарство „Амарил“
4 мг, 2 бр. – 4.60 лв. и пари на стойност 50 лв., или всичко вещи на обща
стойност 178.90 лв.
Свидетелката се обърнала рязко към извършителя
и го видяла в лице. Възприела, че кожата на извършителя е мургава, носът му е
прав, а веждите гъсти. М. бързо се затичал и избягал в неустановена посока.
Мобилния телефон марка „Самсунг“ е задържал и заедно
с жената, с която живее на семейни начала Д. В. Б. ползвали съвместно, а останалите вещи
изхвърлил в района на „***
Пострадалата
подала сигнал в РУ на МВР Червен бряг за случилото се.
При условията
на чл.212 ал.2 от НПК започнало Досъдебно производство №312/2017г. по описа на РП-Червен бряг /ЗМ №557/2017г. по
описа на РУ Червен бряг/ за престъпление по чл. 198 ал.1 от НК.
Междувременно
голяма част от отнетите вещи били
открити от охранител на *** – свидетеля Г.Т.Г. при оглед на
охранявания от него обект . С протокол
за доброволно предаване рег.№ 374р-13578/15.12.2017г. св. Г. предал на
служител на МВР следните вещи: дамска черна кожена чанта с два ципа и
закопчалка от едната страна; лилава найлонова чанта с дръжки; служебна карта на
БДЖ с номер 880 на името на И.П.; калъф за очила лилав ведно с очила в него; 1
бр. ламинирано разписание на влаковете в БДЖ; 1 бр.
химикалка на кабелна телевизия ЕТА-Червен бряг; 1 бр. стъклено шише съдържащо 7
броя хапчета „Сорбифер Дуролекс“;
1 бр. пластмасово шише ,съдържащо неопределен брой хапчета „Неуропа“;
1 бр. зарядно за телефон Самсунг;
2 бр. текстилни портмонета с различни цветове; 1 бр. БДЖ билет за пътуване по
направление Червен бряг –Плевен и
обратно с №1979986 от дата 24.11.2017г.; 1 бр. опаковка – блистер
с хапчета „Ципрофлоксацин“ ; 3 бр. блистера с хапчета от вида „Валтезин“;
4 бр. блистера с хапчета от вида „Метфодиаб“;
3 бр. блистера с хапчета от вида „ Ноотропил“;
3 бр. блистера с хапчета от вида „Тримдуктал“
; 1 бр. блистер с хапчета от вида „Спазмалгон“; 1 бр. блистер
хапчета от вида „селеногин“ ; 2 бр. блистера с хапчета от вида „Амарил“.
При
допълнителен оглед на мястото св. Г. открил и други вещи на пострадалата - 2 бр. блистера
лекарство „Валтезин“ ; 1 абонаментна карта №005251 за 2017г.; 1 бр.
гребен за коса розов на цвят; 2 връзки с ключове общо 6 бр. ключове / 5
секретни и 1 обикновен №5/, които предал с протокол с рег.№
374р-13775/21.12.2017г. / л. 11 от дос.пр./.
С протокол от
28.12.2017г. / л. 17 от дос.пр./ установените при ОИМ
движими вещи, собственост на И.П., предмет на деянието от 24.11.2017г., били
върнати на собственика с оглед нуждата
от ежедневното им ползване.
В хода на
разследването били изискани трафични данни по реда на чл.159а ал.1 НПК и установено местонахождението на мобилния телефон. Активирането на същия след
датата на извършване на деянието било на дата 02.12. 2017г. 16.01 часа, като
апарата бил активен в 17.41 часа на 9.02.2018г. ползван със СИМ карта с номер
на разговори ********** и установени ползватели Д. В. Б. и М.А.М. / справка с
рег.№374000-2292/10.05.2018г. – л. 69 и 70 от дос.пр./
.
С протокол за
доброволно предаване рег.№374р-5357/8.05.2018г.
/л.72 от дос.пр./ подсъдимият предал
доброволно 1 бр. мобилния апарат „*** с ИМЕЙ ***
от М.А.М..
С постановление
от 02.08.2018г. М.А.М. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл. 198, ал.1 НК.
Въз основа на
обвинителен акт с вх.№4275/04.09.2018г. на РП Червен бряг е инициирано настоящото
дело НОХД №264/2018г. по описа на Районен съд
Червен бряг.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от писмените доказателства по делото: протоколи
за доброволно предаване рег.№ 374р-13578/15.12.2017г., рег.№
374р-13775/21.12.2017г., протокол от 28.12.2017г., справка с
рег.№374000-2292/10.05.2018г., справка с
рег.№374р-5298/04.05.2018г., изх.№0Д-03-314-1/13.11.2018г. на НИМХ БАН, справки
за съдимост с № 249/18.05.2019г. и
№446/02.10.2019г. , справка изх.№8/12.11.2018г. и др.
От писмените
доказателства, разгледани по отделно, съдът установи следните факти и
обстоятелства, от значение за повдигнатото обвинение:
Видно
от протокол за доброволно предаване
рег.№ 374р-13578/15.12.2017г., на същата дата св. Г.Т.Г. предал доброволно
намерени от него вещи - дамска черна
кожена чанта с два ципа и закопчалка от едната страна; лилава найлонова чанта с
дръжки; служебна карта на БДЖ с номер 880 на името на И.П.; калъф за очила
лилав ведно с очила в него; 1 бр. ламинирано
разписание на влаковете в БДЖ; 1 бр. химикалка на кабелна телевизия ЕТА-Червен
бряг; 1 бр. стъклено шише съдъращо 7 броя хапчета „Сорбифер Дуролекс“; 1 бр.
пластмасово шише ,съдържащо неопределен брой хапчета „Неуропа“;
1 бр. зарядно за телефон Самсунг;
2 бр. текстилни протмонета с различни цветове; 1 бр.
БДЖ билет за пътуване по направление Червен бряг –Плевен и обратно с №1979986 от дата 24.11.2017г.; 1
бр. опаковка – блистер с хапчета „Ципрофлоксацин“
; 3 бр. блистера с хапчета от вида „Валтезин“; 4 бр. блистера с
хапчета от вида „Метфодиаб“; 3 бр. блистера с хапчета
от вида „ Ноотропил“; 3 бр. блистера с хапчета от вида „Тримдуктал“
; 1 бр. блистер с хапчета от вида „Спазмалгон“; 1 бр. блистер
хапчета от вида „Селеногин“ ; 2 бр. блистера с хапчета от вида „Амарил“,
установени по време на обход на охраняван обект мелница „***
.
Видно от протокол за доброволно предаване рег.№
374р-13775/21.12.2017г., допълнителен оглед на мястото св. Г. открил и други
вещи на пострадалата - 2 бр. блистера лекарство „Валтезин“;
1 абонаментна карта №005251 за 2017г.; 1
бр. гребен за коса розов на цвят; 2 връзки с ключове общо 6 бр. ключове / 5
секретни и 1 обикновен №5/.
Видно
от протокол за доброволно предаване от
28.12.2017г. / л.17 от дс.пр./ , установените от св. Г.Т.Г. движими вещи били
върнати на собственичката им И.Н.П..
Установява
се от протокол с рег.№ 374р-5357/08.05.2018г. / л. 72 от дос.пр./,
че на 08.05.2018г. подсъдимият предал
доброволно на разследващите органи 1 бр. мобилния апарат „Самсунг“
с ИМЕЙ 359076056178490 от М.А.М..
Установява се
от справка с изх.№0Д-03-314-1/13.11.2018г. на НИМХ БАН, филиал Плевен, че на 24.11.2017 г. по данни от метеорологична
станция Червен бряг в района на града времето е било мъгливо, слънцето е
залязло в 16.55 часа с продължителност на гражданския полумрак /времеви
интервал преди изгрева и след залеза на слънцето през който е възможно да се
работи на открито без изкуствено осветление/
30 минути.
Видно от
справка изх.№8/12.11.2018г. на ж.п. гара ***
на 24.11.2017г. в интервала между 16-18 часа на гара Червен бряг са спирали
бърз влак №2612 от В. за С. – пристигнал на 16.33 часа на пети коловоз, заминал
на 16.34 часа, както и бърз влак №2642 от ***
за *** – пристигнал на 17.40 часа на трети коловоз, заминал на 17.41
часа.
Видно от справки за съдимост с №
249/18.05.2019г. и №446/02.10.2019г., подсъдимият е осъждан за
престъпления от общ характер.
В подкрепа на изложената по-горе фактическа
обстановка са и гласните доказателства съдържащи се в показанията на
разпитаните свидетели И.Н.П., Г.Т.Г., Д.
В. Б. , А.П.Г. и А.И.А..
Установява се от показанията на свидетелката И.Н.П., дадени в с.з. от 22.10.2018г. , че на 25.11.2017г. след посещение на лечебни заведения в град Плевен,
пострадалата ползвала жп транспорт за да
се прибере в дома си. От показанията и се установява, че на жп гарата в Плевен
разпознала лице с име А., който участвал в кражби от нейна къща в Карлуково
като дава описание на лицето „ българин, със светло лице, не може да бяга, има
патешка походка“. Свидетелката посочва, че след слизането си на жп гара Червен
бряг се отправила към дома си придвижвайки се по първи перон в близост до
гарата, когато чула близо до себе си стъпки, обърнала се и видяла подсъдимия, с
качулка. Свидетелката възприела тъмната кожа на извършителя, правия нос, бързината,
с която се движел и смръщените вежди.
Подсъдимият дръпнал чантата и с вещите и бързо се отдалечил.
Свидетелката политнала назад и за малко
да падне. П. е категорична, че
извършителят не е лицето А., което по-рано възприела на гара Плевен. Съдът
кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелката И.Н.П. като обективни и
безпристрастни, последователни и непротиворечащи на писмените доказателства - протоколи за доброволно предаване рег.№
374р-13578/15.12.2017г., рег.№ 374р-13775/21.12.2017г., протокол от
28.12.2017г. Показанията на свидетелката кореспондират и с гласните
доказателства в показанията на А.П.Г. и
А.И.А.. Логични и последователни са изложените от пострадалата факти, както при
проведения първоначален разпит, така и при последващите вкл.
този реализиран непосредствено преди разпознаването в съдебната фаза на
процеса. Във всички разпити пострадалата е категорична, че именно подсъдимия е
извършител на престъплението като го описва подробно и изчерпателно. От
показанията на св. П. се установява още, че при извършване на деянието,
подсъдимият е употребил сила за да придобие владението върху чантата на пострадалата и намиращите се в нея
движими вещи, като в резултат на употребената сила засегнатата почти е щяла да
падне. От показанията й мога да бъдат направени изводи относно времето и
мястото на осъществяване на престъплението, механизма на изпълнителното деяние,
както и поведението както на извършителя /отдалечил се с бързи крачки от
мястото/, така и на пострадалата , която потърсила помощ от неизвестни граждани
и сигнализирала на телефон 112.
Установява се от показанията на свидетеля А.П.Г., дадени в с.з от
06.11.2018г., че в резултат на изискани
от мобилните оператори данни относно мобилния апарат „Самсунг“ с ИМЕЙ 359076056178490, собственост на И.П., било локализирано
местонахождението на вещта, като мобилните оператори в писмена справка посочили активност на апарата
със сим карта, регистрирана на името на Д. В. Б. от село Горник, около 2 седмици след
извършване на грабежа над пострадалата П.. Видно от показанията на свидетеля
при извършеното проучване служители на МВР установили, че лицето живее на
семейни начала с подсъдимия, както и че именно М.А.М. е предал доброволно
апарата, който се е намирал в него . Пред свидетеля М. пояснил, че е закупил вещта преди година от неизвестно лице, докато работел на
строителен обект. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля.
Последният не се намира в каквито и да е отношения както с подсъдимия.
Показанията му кореспондират както с показанията на св.П., така и с тези на св.Т.
по отношение на местонахождението на движимите вещи, открити на територията на
мелница „***
Установява се от показанията на свидетеля Г.Т.Г., че при осъществяване на охрана на мелницата и
обход на дворното място в два различни дни, установил дамска чанта с редица
движими вещи вкл. лекарства, ключове, карта за пътуване и др. , които
предал по опис доброволно в РУ Червен бряг.
Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля Г. като правдиви и
достоверни, поради липса на връзка на
лицето с някоя от страните по делото и съответствието с протоколите за
доброволно предаване от 15.12.2017г. и
21.12.2017г., с които е предал намерени вещи.
Установява се от показанията на свидетеля А.И.А. в
с.з. от 14.10.2019г., че лицето е
безимотно и обичайно пребивава на
територията на жп гара Плевен. Свидетелят признава обстоятелството, че познава
св.И.П., както и че през 2017г. е
живял на територията на жп гара
Червен бряг, но отрича да е отнемал
дамска чанта или каквато и да е друга вещ.
Съдът кредитира с доверие показанията на св. А. поради съответствието им
с показанията на св. Г., който потвърждава, че
познава лице с име А. ***, но последният е бил проверяван от служителите
на МВР по повод сигнал за просия, а не и за процесното
деяние.
В хода на производството е разпитана в качеството на
свидетел Д. В. Б. / с.з. от 22.10.2018г./.
От показанията на свидетелката се установява, че през месец ноември
2017г. Борисова закупила от неизвестно лице телефона, предмет на
престъплението. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката, както поради наличието на връзка с
подсъдимия, която обуславя извод за пристрастие и заинтересованост от изхода на
процеса, но и поради противоречие с показанията на св. А.П.Г., пред който съжителстващия
с нея М.М. заявил, че той / а не и Борисова/ е закупил мобилния апарат година по – рано от
неизвестно лице на строителен обект / а не на пазара в Червен бряг/.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на
свидетелите И.Н.П., Г.Т.Г., А.П.Г. и А.И.А.. Свидетелите не се намират в
някакви особени отношения с подсъдимия, които да рефлектират върху
достоверността на показанията им. Въпреки наведените възражения от страна на
защитника на подсъдимия, че пострадалата
сочи М.А.М. в резултат на грешка вместо реалния извършител св. А.И.А. , съдът
не приема това за основателно поради липса на основание за това в доказателствения материал по делото. Ясно, последователно и
логично свидетелите пресъздават възприетото като внасят в процеса преки / в
показанията на свидетелката П./ и косвени доказателства / в показанията на св. Г.,
А. и Г./ за елементите на престъплението по чл.198, ал.1 НК от обективна
страна, а именно доказателства за изпълнителното деяние на престъпление,
времето, мястото и начина на осъществяването му, поведението на подсъдимия,
предмета на престъплението – движимите вещи, които са били отнети и
местонахождението на една от тях – мобилен апарат Самсунг
след извършване на престъплението. Показанията
на свидетелите са правдоподобни, житейски адекватни, в синхрон помежду си и с
останалите писмени доказателства /протоколи
за доброволно предаване рег.№ 374р-13578/15.12.2017г., рег.№
374р-13775/21.12.2017г., протокол от 28.12.2017г., и др./ и както и да се преценяват няма как да се
приемат за недостоверни понеже са заинтересовани.
В подкрепа на изложената по-горе фактическа
обстановка е и протокола за разпознаване от 12.07.2018г. / л. 89 от дс.пр./ , приобщен по реда на чл.283 НПК, както и резултата
от осъщественото разпознаване в съдебна фаза
на процеса в с.з. от 14.10.2019г., в хода на което пострадалата
категорично и безусловно разпознава като извършител на деянието именно М.А.М..
Нещо повече при разпознаването с
участието на св. А.А., П. категорично заявява, че не
той е лицето, което е отнел чантата и със сила на 24.11.2017г. Преди всяко от разпознаванията, пострадалата дава
едно и също описание на дееца – с тъмна кожа, гъсти вежди, прав нос, бърза
походка, с мургава кожа на лицето. Проведеното разпознаване в досъдебното
производство е осъществено при спазване
на изискването на чл. 170 и 171, ал.1 и ал.4 НПК като доказателство, че върху
свидетелката не е оказвано въздействие, което да е довело до грешка в
посочване на субекта на престъплението, е посоченото от П. при разпита
в с.з. от 22.10.2018г., че преди същинското разпознаване по снимки
не са и били давани такива на М. /„преди разпознаването не
съм го виждала по снимка“/.
В подкрепа на
гореизложената фактическа обстановка са
и гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, дадени в
съдебното заседание от 22.10.2018г., а именно признаването на факта, че
мобилният апарат Самсунг към датата на предаване на
вещта по делото е била в негово владение.
В тази част, обяснението на подсъдимия съответства и на показанията на
разпитания свидетел служители на РУ МВР Червен бряг – св. А.Г. и писменото
доказателство - протокол за доброволно предаване
рег.№374р-5357/8.05.2018г./л.72 от дос.пр./ , поради
което се кредитира в тази си част от съда с доверие като съответно на
обективната действителност. В останалата част от обясненията на подсъдимия,
последния излага защитната си версия относно случилото се, излага факти за начина на придобиване на владението
върху мобилния апарат, което противоречи на показанията на св. Г. и тези на
съжителстващата с него св. Борисова, поради което не се възприемат от съда като
правдиви и състава не ги кредитира с доверие.
По делото е
изслушано заключението на вещо лице по назначена на етап досъдебно производство
икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице Е.Г. пазарната
стойност на процесните вещи е на стойност 178.90 лв.
като в това число: мобилен телефон GSM марка „Samsung“ модел „GTE
1200“ – 20 лв., зарядно устройство за GSM
марка „***- 4.00 лв.; SIM карта „Telenor“- 7.00 лв.; Калъф GSM
марка „***“ велурен – 2.00 лв.; дамски гребен – 0.50 лв.; дамска кожена
чанта – 20.00 лв.; комплект дамски портмонета – 2.00 лв.; тефтерче – 0.50
лв.;диоптрични очила – 10.00 лв.; калъф очила – 1.00 лв.; платнена чанта – 1.00
лв.; секретни ключове – 5 бр. – 10.00 лв.; обикновен ключ -1.50 лв.; блистери лекарство „Валтензин“12.5
мл.- 3 бр.- 6.50 лв.; хапчета лекарство„Суррбифер дуролес“ 10 мг. 7 бр. – 2 лв., блистер
лекарство „Хип Офлоксацин“,
20 мг – 9.20 лв., блистер лекарство „Медфодиаб“, 28 мг., 4 бр. – 3.50 лв,
блистер лекарство „Ноотропил“
28 мг, 3 бр.- 10.20 лв.,блистер лекарство „Тримдуктал“ 20 мг, 3 бр. – 7.50 лв
блистер лекарство „Спазмалгон“
– 2.70 лв.,блистер лекарство „Селеногин“
– 5.20 лв., блистери лекарство „Амарил“
4 мг, 2 бр. – 4.60 лв., лична карта на И.П., служебна карта БДЖ №880 на И.П.,
български лева – 50.00 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице.Същото е в съответствие с писмените доказателства по делото, обективно и
безпристрастно е и компетентно изготвено. Ето защо състава приема, че същото има доказателствена сила и следва да бъде отчитано при
преценката на доказателствения материал по делото.
Експертизата е предназначена да подпомогне съда, който при формиране на
вътрешното си убеждение е независим от експертното заключение. В конкретния
случай обаче съдът е съгласен със становището на вещото лице. В тази насока липсват и възражения от някоя
от страните по делото.
С оглед на
гореизложеното, като съобрази писмените и гласни доказателствата по делото в
тяхната съвкупност, като се ръководи от закона и предприе всички мерки по
чл.13, ал.1 НПК за да осигури разкриването на обективната истина, съдът в
съответствие с чл. 14, ал. 1 от НПК стигна до следните правни изводи и взе
своето решение по вътрешно убеждение.
Съдът приема,
че по делото по безспорен и категоричен начин се доказа осъществяването на
престъплението по чл.198, ал.1 НК, повдигнато на М.А.М., както от обективна,
така и от субективна страна.
Преки
доказателства за наличието на елементи от обективна страна престъплението съдът
установява в гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката
И.П. – относно времето и мястото на осъществяване на деянието /на 24.11.2017г.
в град Червен бряг/, механизма на извършване на престъплението /издърпване на
дамската чанта на пострадалата със сила/, поведението на извършителя / затичал
се силно и се отдалечил/, вещите – предмет на престъпление / подробно
описани в протоколи за доброволно
предаване рег.№ 374р-13578/15.12.2017г., рег.№ 374р-13775/21.12.2017г.,
рег.№374р-5357/8.05.2018г. и протокол от 28.12.2017г. на л. 17 от дос.пр./. С показанията на св.П. се внасят в процеса и
преки доказателства за автора на деянието – подсъдимият М.А.М.. Свидетелката
категорично посочва извършителя в
различни времеви периоди, след датата на престъплението, като го описва по
отличителни черти и походка. Отнемането
на предмета на посегателството е извършено чрез употреба на сила. Употребата на
сила като обективен признак на престъплението „грабеж“ означава деецът да
упражни върху друго лице такова физическо въздействие, което да е насочено към
преодоляване на реалната му съпротива с цел запазване владението върху предмета
на посегателство или най-малко към предотвратяване на възможностите му за
такава съпротива. / решение №436806.06.1996г. по н.д.№ 261/1996г. II н.о. на ВС/. В конкретния
случай употребената сила от подсъдимия е довела да падане от страна на
пострадалата П. и невъзомжонст да го последва и да опита да окаже съпротива. / показания на
пострадалата в с.з. от 22.10.2018 „в
момента се уплаших, но това е било за секунда
или две дръпна ми чантата, политнах напред и едва не паднах; когато се изправих
го видях далеч“/. Тези доказателства са повече от убедителни, за да се направи
обосновано заключение, че подсъдимия съзнателно е използвал сила с цел да
реализира решение за придобиване на владението върху вещите. Няма никакво
съмнение, че противоправна принуда е била упражнена
по отношение на личността на владелеца - П. като действията не са се ограничили в простото
издърпване на чантата, а по своето са представлявали преодоляване на реална
съпротива, предназначена за защита на предмета на посегателство, довело до
извеждане на пострадалата от равновесие.
Пряко
доказателство, че автор на
престъплението внася и протокол за доброволно предаване с
рег.№374р-5357/8.05.2018г., с който подсъдимият предава на разследващия орган
мобилен апарат Самсунг , собственост на св.П..
Поначало за
същността на протокола за доброволно предаване са формирани две позиции- според
първата се отстоява, че той е своеобразна разписка, в която се отразява едно
фактическо действие, а не действие по разследване, а според втората- че е
писмено доказателствено средство, отразяващо действие
по разследване, в какъвто смисъл са подчинява на правилата на изготвяне в
съгласие с нормите на чл. 127 и сл. НПК. Защитаването на всяка от двете тези се
основава на аргументи, които не са лишени от процесуален резон. Същината на
осъществяваното поведение обаче, което диктува изготвянето на протокол за
доброволно предаване, се корени от една страна в това, че
някое лице предава на орган по разследването определена строго
индивидуализирана вещ /както указва чл. 109 НПК/, която е свързана с престъпно
деяние. Но това става по начин, несъвместим с упражняване на форма на държавна
принуда-за разлика от претърсването и изземването например, при които поради
упражняването на тази принуда законът предвижда строга форма на изготвяне с
присъствие на поемни лица и съответна санкция на
независим от обвинителната власт арбитър-съд. Последното е обяснимо, доколкото
се посяга на права на индивидите, охарактеризирани като неприкосновена лична
сфера.
От друга
страна, протоколите за доброволно предаване "не възпроизвеждат
доказателства, а само им дават процесуална легитимация, като установяват
връзката на материалния факт /вещественото доказателство/ с обстоятелствата по
делото"/ Решение № 204 от 28.05.10 г., постановено от ВКС, 2 н.о.по
к.н.д.129/10 г./ Оттук насетне отношението на материалния факт към престъпното
поведение подлежи на доказване с всякакъв допустим доказателствен
материал- било то чрез писмени доказателствени средства,
било то чрез веществени доказателствени средства като
фотоснимки, диапозитиви, планове, схеми и други. Действително НПК не предвижда
специален ред за съставяне на протоколите за доброволно предаване, което
означава, че в тези случаи от разследващите органи следва да се прилагат общите
правила по чл. 127-131 НПК, респ. раздел ІV НПК (отм.) "Протоколи за
действия по разследването и съдебни следствени действия и други
документи". Правилно е, когато посредством протокол за доброволно
предаване се събират предмети, които имат статут на веществени доказателства,
те да бъдат предмет на оглед, да бъдат внимателно описани и изследвани, а ако
се прецени, че последното не е необходимо да бъдат фотографирани, за да се
приложи към делото фотоалбум. Последното е наложително в случаи като процесния, когато разследващ полицай респ.оторизиран
служител на МВР са върнали на собствениците /при явяването им в РУ за разпит
като пострадали и свидетели/ доброволно предадените вещи от подсъдимия,
непосредствено след образуване на наказателното производство и преди
назначаване на оценъчната експертиза. Изброените хипотетични действия, които е
следвало да бъдат извършени от органа по разследването не са били извършени. В
конкретния случай, обаче, поради характера на отнетите вещи, подробно описани,
както в протоколите за доброволно предаване, така и в разписките за връщането
им на пострадалата с конкретни марки, цвят, брой и пр. са дали възможност на
назначената експертиза да бъде дадено обосновано заключение за тяхната стойност
към момента на деянието.
От
разпоредбата на чл. 127 НПК е видно, че ролята на писмено доказателствено
средство могат да добият и други документи, наред с протоколите за изготвяне на
веществени доказателствени средства. За да добият
тази процесуална роля те следва да притежават всички характерни особености на
писмените доказателствени средства, а именно: да са
представени в оригинал или като заверено копие на документа, т. е съответния
документ да е изготвен при спазване на всички императивни изисквания за наказателно
процесуалната форма за да послужи за възпроизвеждане на факти - доказателства.
В конкретния случай по делото са
приобщени и редица справки, издадени от разрични органи, представляващи официални писмени документи – справка с
рег.№374000-2292/10.05.2018г. на РУ Червен бряг, справка
с рег.№374р-5298/04.05.2018г. на РУ Червен бряг, справки за съдимост с № 249/18.05.2019г. и
№446/02.10.2019г., справка изх.№8/12.11.2018г. на ж.п. гара Червен бряг,
справка с изх.№0Д-03-314-1/13.11.2018г. на НИМХ БАН/,
които отговарят на посочените
по-горе изисквания, поради което няма основание да бъдат изключени от
доказателствата по делото, а обратно да се приемат за годни доказателствени
средства с всички произтичащи от това последствия. В тази насока е и съдебната
практика – Решение № 328/15.06.2010г. по н.д.№279/2010г. Н.К. IIIн.о.
ВКС, /. От тези справки се приобщават
косвени доказателства, свързани с обективната и субективната страна на
престъплението и неговия автор.
Косвени
доказателства за елементи на състава на престъплението от обективна страна и за
автора на деянието се съдържат и в показанията на св. А.Г., който е присъствал на предаването на вещта, след установяване на местонахождението й.
Нещо повече пред свидетеля подсъдимият е направил заявление относно произхода
на вещта и времето на придобиването, което е в противоречие с изложеното от св.
Б. и лично от М.. Тази
непоследователност в заявленията на подсъдимия съдът приема за косвено доказателство, че изложеното от него
представя единствено и само защитна позиция, а не съответства на обективната
действителност.
Съдът
приема, че от всички доказателства по делото, преценени в своята съвкупност,
може да се направи категоричен и обоснован извод за предмета на доказване,
очертан в чл.102 НПК, предопределен от обвинителната теза т.е. доказа се предметът на доказване, лимитиран от чл.
102 НПК, предопределен от обвинителната теза. Доказа се в
хода на производството чрез гласните и писмени доказателства вкл. заключеунието на вещото лице по назначената съдебно
икономическа експретиза, основният факт - извършеното престъпление и участието на обвиняемия
в него, както и другите релевантни за наказателната
отговорност обстоятелства. След анализ на приложения в хода на наказателното производство доказателствен материал, в изпълнение на възложените от чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК задължения, съдът формира своето
вътрешно убеждение и изгради фактическите си и юридически изводи за инкриминирания акт, правната му
квалификация и неговото авторство. Съдът
прие, че при безспорна доказаност на обвинението срещу М.М., последният следва да носи наказателна
отговорност за своето поведение на
24.11.2017г.
При индивидуализацията на наказанието като съобрази тежестта на
извършеното престъпление и степента на обществена опасност на дееца вкл.
справките за предходни осъждания на дееца, съдът прие, че с оглед разпоредбата
на чл.54 НК на М. следва да бъде наложено наказание в минимален размер, което
на основание чл. 57 ал.1 т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража да бъде
изтърпяно при общ режим. Това наказание
в пълнота ще отговори на целите на наказанията по чл.36 НК като превъзпита и
поправи дееца , ще въздейства
предупредително както върху него и ще му отнеме възможността да извършва други
престъпления.
Относно предявения за разглеждане в наказателния процес граждански
иск, съдът счита, че доколкото от събраните по делото доказателства се доказа авторството на деянието, вината на
подсъдимия и наличието на
причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите за гражданския
ищец имуществени вреди, то предявеният граждански иск следва да бъде уважен в претендирания размер от 70, 70 лв. Ето защо на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД
съдът осъди подсъдимия на
основание чл. 301 ал.1 т.10 НПК вр. чл. 45 ЗЗД М.А.М. да заплати на И.Н.П. сумата от 70.70 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 301 ал.1 т.11 от НПК съдът постанови вещественото доказателство
по делото - 1 бр. мобилен апарат марка „***“ с ИМЕЙ *** след влизане в сила на съдебния акт да бъде върнат на собственика И.Н.П..
По отношение на направените разноски в
производството на основание чл. 301 ал.1 т.12 вр. чл. 189, ал.3 НПК
съдът осъди М.А.М. да заплати
по сметка на ОД на МВР Плевен /ЗМ-557/2017г./ по описа на РУ Червен бряг сумата
от 82.11 лв. за вещо лице, както и по
сметка на РС Червен бряг общо сумата
от 85.13 лв., от които 49.63 лв.
разноски за вещо лице и 35.50 лв. пътни разноски за свидетел.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
Председател :
/ В.Николова/
Съдебни заседатели:
1. Ц. Й.П.:
2. В. Г.М.:
25.10.2019г.
Гр.Червен
бряг