Присъда по дело №118/2021 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 28
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20212220200118
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 28
гр. Нова Загора , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на прокурора Пламен Митков Славов (РП-Сливен)
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20212220200118 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. В. О. - роден на 01.11.1987 г. в гр. Нова Загора, с адрес
за призоваване-***, българин, български гражданин, образование – основно, неженен,
безработен, неосъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 03.01.2021г. в гр.Нова Загора е нарушил мерки,
въведени против разпространението или появяването на заразна болест по хората със
Заповед № РД-01-448/31.07.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл.61а, ал.2, чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл.63в от Закона за
здравето, чл. 73 от АПК и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на СОVID-19 на територията на страната, като лице по т.2 „а“ от Заповед
№ РД-01-725/23.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България:
Пристигане от рискова зона – Великобритания“, поставено под карантина с Предписание за
поставяне на карантина № 210226/497352 от 26.12.2020 г., издадено от РЗИ- Видин за срок
от 10 дни от 26.12.2020 г. до 04.01.2021 г. не е изпълнил задължението си по т.3 от Заповед
№ РД-01-725/23.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България да не
напуска дома си или мястото на настаняване, на което е посочил, че ще пребивава на
посочения в предписанието срок на адрес в гр.Нова Загора, ул. „Св.Св.Кирил и Методий“ №
90, като деянието е извършено по време на епидемия и пандемия свързана със смъртни
случаи от СОVID-19, обявена с Решение на МС №325/14.05.2020г., удължена с Решение
№855/ 25.11.2020г. на Министерски съвет за извънредна епидимична обстановка -
престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54
от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА, както и „ГЛОБА“ в размер на 10 000 /ДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ лева.
На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ
1
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ ПО Присъда № 28/12.05.2021 г., постановена по НОХ д № 118/2021 г.
година по описа на НЗРС, изготвени на 13.05.2021 година.


Производството е по чл. 271 и чл. 269, ал. 1 от НК.
Обвинението срещу подсъдимия К. В. О. е по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това,
че на 03.01.2021г. в гр.Нова Загора е нарушил мерки, въведени против разпространението
или появяването на заразна болест по хората със Заповед № РД-01-448/31.07.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61а, ал.2,
чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл. 73 от АПК и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на СОVID-19 на
територията на страната, като лице по т.2 „а“ от Заповед № РД-01-725/23.12.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България: Пристигане от рискова зона –
Великобритания“, поставено под карантина с Предписание за поставяне на карантина №
210226/497352 от 26.12.2020 г., издадено от РЗИ- Видин за срок от 10 дни от 26.12.2020 г. до
04.01.2021 г. не е изпълнил задължението си по т.3 от Заповед № РД-01-725/23.12.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България да не напуска дома си или мястото
на настаняване, на което е посочил, че ще пребивава на посочения в предписанието срок на
адрес в гр.***, като деянието е извършено по време на епидемия и пандемия свързана със
смъртни случаи от СОVID-19, обявена с Решение на МС №325/14.05.2020г., удължена с
Решение №855/ 25.11.2020г. на Министерски съвет за извънредна епидемична обстановка
Подсъдимият О. в досъдебното производство се признава за виновен.
Защитникът адв. М.Д. в с. з. пледира за оправдателна присъда, като прави
възражение по правната квалификация на извършеното деяние. Моли да бъде оправдан по
ал.2 и признат за виновен по ал.1 на чл. 355 от НК.
Представителят на РП Сливен в с. з. поддържа обвинението.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 26.12.2020 г. подсъдимият О., който от м.септември 2020 г. работел в Кралство
Великобритания се завърнал в Р България, като преминал границата през ГКПП Видин.
На основание чл. 61 ал.6 от ЗЗ и Заповед РД-01-725/23.12.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, на подс. О., от РЗИ Видин било издадено предписание за поставяне под
карантина № 201226/4973528/16.12.2020 г. за срок от 10 дни, като лице пристигащо от
рискова зона – К Великобритания.
Подсъдимият сам лично подписал предписанието и бил запознат със задължението
си да не напуска посочения в предписанието адрес в гр. Нова Загора, ул. „Кирил и Методий“
№ 90 за срок от 10 дни, считано от 26.12.2020 г.
На 03.01.2021 г. около 11.35 часа излязъл от дома си и отишъл до магазин, за да си
купи цигари. По това време, на адреса му на ул. ***отишли служители на РУ Нова Загора –
св. С. и негов колега, за да проверят дали подс. О. спазва карантината си. Последният не бил
1
установен на адреса си. Служителите на РУ Нова Загора изчакали и след малко подс. О. се
прибрал, като обяснил, че е ходил за цигари.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Н. Г.
С., предписание № 201226/497352 за поставяне под карантина на РЗИ Видин, решение за
обявяване на извънредно положение, издадено от Народното събрание, обн. ДВ бр. 22 от 13
март 2020 г.; заповед № РД-01-448/31.07.2020 г. на главния държавен здравен инспектор;
решение № 855/25.11.2020 г. на МС; заповед № РД 01-725/23.12.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, които напълно кореспондират помежду си.
Фактическата обстановка в с. з. не се оспорва от защитника.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че
подсъдимият К О. действително е осъществил състава на престъплението по
предявеното обвинение, доколкото този извод кореспондира не само на направеното от него
самопризнание, но и на данните в писмените и гласни доказателствени материали, събрани
при воденото разследване по досъдебното производство. Действията във връзка с
напускането на конкретния адрес в град Нова Загора, на който той е посочил, че ще
пребивава през съответния период, вписан в издаденото предписание с № 210226/497352 от
26.12.2020., не са предмет на спор, и са категорично установени от приложените
доказателства. С оглед на това следва да се приеме, че посредством тях той е
осъществил и състава на престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК от обективна
страна, тъй като те са довели до нарушаване на забрана, изрично предвидена като мярка
против разпространението на посочената по-горе заразна болест по хората чрез
издадената Заповед № РД-01-725/23.12.2020 г. година на Министъра на здравеопазването на
Република България, а деянието е било извършено по време на (действувало през периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 година) извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България с решение на
Народното събрание на РБ от 13.03.2020 година във връзка с разрастваща се епидемия
от COVID-19 на територията на страната. Предписанието на РЗИ Видин е връчено на
подсъдимият, който е бил запознат не само с обстоятелството, че е бил поставен под
карантина, но и че носи наказателна отговорност при нарушаване на задълженията,
свързани с нея. Поради изложеното той явно е действал с пряк умисъл, тъй като е
осъзнавал последиците от своите действия и чрез последните е целял тяхното настъпване.
Имайки предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. О. от
обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл. чл. 355, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
С предписание № 201226/497352 от 26.12.2020 г. на РЗИ Видин (л. 6) са били
въведени индивидуални мерки против разпространяването на заразна болест по хората,
конкретно на COVID-19 по отношение на подс. О., конкретно пребиваване под карантина на
посочения от лицето адрес. Предписанието е било издадено въз основа на Заповед № РД-01-
725/23.12.2020 г. която в т. 1 указва, че всички пристигащи от Кралство Великобритания се
поставят под карантина.
На основание чл. 180 от АПК заповедта като общ административен акт с
еднократно действие (чл. 65 от АПК) има предварително изпълнение предвид едномесечния
срок по оспорването ? (чл. 179 от АПК), от което следва, че към момента на деянието е
породила правни последици чрез разпореждането на права и задължения.
В с. з. се възразява от адв. Д. относно правната квалификация на извършеното
деяние. Сочи, че обвинението по ал.2 предвижда деянието на дееца да е свързано със
2
смъртни случаи, а не както се тълкува. Както и че по делото няма никакви доказателства
следствие на деянието на подсъдимия да са настъпили смъртни случаи и деянието следва да
бъде преквалифицирано по ал.1 от НК.
Съдът счита възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за провеждане на граничен
здравен контрол се извършва от РЗИ.
Предписанието за поставяне под карантина представлява индивидуален
административен акт.
От външна страна предписанието е било издадено в изискуемата от закона форма,
от компетентен орган и съобразно целите на закона.
Следователно съдът приема, че предписанието не е нищожен акт и е породил
целените с него правни последици. По същество съдържанието му също не противоречи на
материалноправна норма на Закона за здравето, Наредба № 21 от 2005 г. на МЗ или. др.
закон в широк смисъл.
С напускането на мястото за изолация подс. О. е осъществила изпълнителното
деяние "наруши" от състава на престъплението.
Действително с § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на Закона за здравето са били въведени като
понятия изолация и карантина, считано от 14.05.2020 г., но в предписанието са били
посочени конкретни мерки и срок, в които се изразява поставянето под карантина, а и
самата разпоредба на чл. 355 от НК не въвежда като съставомерни понятия карантина и
изолация.
Не се споделя възражението, че подсъдимият е действал в условията на крайна
необходимост по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК – обстоятелство, изключващо обществената
опасност и съответно престъплението по смисъла на дефиницията на чл. 9, ал. 1 от НК.
За да бъде приложена разпоредбата е необходимо опасността да е била
непосредствена, а от доказателствата не се установи, че подсъдимия и неговите близки са
били в състояние на продължителен глад. Няма доказателства, че той е имал оплаквания
пред проверяващите или е сигнализирал съответните служби по телефон 112, а той е
разполагал с мобилен апарат.
Съдът счита, че разпространението на болестта е свързана със смъртни случаи и
това е ноторно известен факт, а ноторно известните факти не подлежат на доказване.
Решението за обявяване на извънредно положение е публикувано в ДВ, т. е. подс. О. е
осъществил квалифицирания състав на чл. 355, ал. 2 от НК.
От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че той е действал с
пряк умисъл.
Подсъдимия К. В. О. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искала настъпването им.
Събраните по делото доказателства и добрата грамотност на дееца дават основание
да се приеме, че той напълно е съзнавал всички съставомерни елементи.
Имайки предвид изложените мотиви подс. О. следва да бъде признат за виновен и
3
наказан.
При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства необремененото съдебно минало и добрите характеристични данни, а
като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат безотговорното отношение към
епидемичната обстановка.
Не се установяват доказателства подсъдимия да е имал изключителна причина да
извърши престъплението.
На подс. К.О. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изтърпяването на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи за срок от три години, както и на „ глоба“
в размер на 10000 лв.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ
4