РЕШЕНИЕ
№260090
гр.Добрич, 14.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на десети юни през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ДИАНА ДЯКОВА
2. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №977 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХ,
чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№262290/29.09.2020г., подадена от С.И.Д. с ЕГН **********
***, срещу решение №260087/21.09.2020 г. по гр.д.№626/2020 г. на Д.кия районен
съд,с което е обявена на основание чл.74 ал.1 от КТ по иск на Дирекция
„Инспекция по труда“-гр.Д. срещу С.И.Д. с ЕГН ********** *** и „Д.“ ООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление с.П.Д.,община Д.,ул.Ш. №**, недействителността на трудов договор
№5/03.07.2018 г.,сключен между „Д.“ ЕООД, представлявано от С.И.Д.,в качеството
на работодател и С.И.Д. в качеството на
служител,респ. С.И.Д. и „Д.“ ООД-с.П.Д.,общ.Д. са осъдени да заплатят на
Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Д. сторените по делото разноски в размер на
100лева юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на ДРС държавна такса
в размер на 80 лева.
Оплакванията са за недопустимост
на съдебния акт като постановен по недопустим иск поради липса на правен
интерес у ищеца , тъй като към датата на завеждане на исковата молба процесното
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор №5/03.07.2018г.
вече е прекратено. Липсвал правен интерес и защото дори трудовия договор да е
страдал от някакъв порок, с прекратяването му е валидиран- работодателя няма
интерес да търси последиците от недействителния трудов договор, тъй като с акта
за прекратяване го е приел за действителен. Позовава се на съдебна практика,
която счита да подкрепя тезата и за недопустимост на предявения иск. Излага
доводи и за неправилност на съдебното решение поради неправилно прилагане на
материално правни разпоредби- чл.74, ал.6 от КТ, поради противоречие в изводите
на съда, изложени в обстоятелствената част на решението-от една страна приема
ответницата да е сключила договор сама със себе си, втори път, че трудовия
договор е сключен при липса на воля от страна на работодателя. Налице намира да
е допуснато от съда смесване на правните норми, уреждащи предмета на настоящия
спор, прилагане на правни норми, регламентиращи отношения по повод граждански
договор за управление. Обжалваното решение било неправилно и тъй като е постановено при фактическо и
правно несъответствие между приетото от съда за установено и граматическото и
логическо тълкуване на цитираните в решението правни разпоредби. Никъде в
решението съдът не бил констатирал трудовият договор да е сключен в нарушение
на императивни правни норми на КТ, извел извод за недействителност поради
противоречие с разпоредбите на чл.141, ал.7 от ТЗ и чл.38, ал.1 от ЗЗД.
Решението било постановено и при очевидна непълнота и нередовност на исковата
молба поради липсата на фактически и правни твърдения от къде произтича
недействителността на трудовия договор. Допуснати били и нарушения на
процесуалните правила във връзка с поискани с отговора на исковата молба
доказателства. Иска обезсилване на решението и прекратяване на производството,
евентуално отмяна му с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор по жалбата не е подаден от въззиваемите „Инспекция по труда“-гр.Д.
и „Д.“ ООД.
Жалбата е депозирана в срока по
чл.259, ал.1 от ГП предвид връчването на решението на обжалващата страна на
28.09.2020г.
По повод жалбата Д.кият окръжен
съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна
и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
С искова молба
вх.№626/27.02.2020г. Дирекция "Инспекция по труда", гр. Д., ул.“Н.“ №* ет.*, представлявана
от директора А.П., е предявила срещу С.И.Д., ЕГН ********** *** и „Д.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.П.Д., община Д., ул.Ш. №**, иск
за обявяване недействителността на трудов договор №5/03.07.2018 г., сключен
между „Д.“ ЕООД, представлявано от С.И.Д. в качеството на работодател и С.И.Д. в качеството на служител.
Обосноваващите исковата претенция
обстоятелства се свеждат до твърдения за извършена проверка от служители на
Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Д. на „Д." ООД, в което с
дружествен договор от 14.08.2018г. е преобразувано „Д." ЕООД. Проверката
била по повод сигнал вх.№20001138/08.01.2020 г. за неправомерно сключен трудов
договор от съдружник и управител на „Д." ЕООД . В резултат на проверката се
установило, че е сключен трудов договор №5 от 03.07.2018г. между „Д.» ЕООД,
представлявано от С.И.Д., в качеството на ръководител от една страна и С.И.Д. с
ЕГН **********, в качеството си на служител от друга страна, с който тя се
назначава на длъжност управител в „Д." ЕООД на 8-часов работен ден при
основна заплата в размер на 2600 лева. Съгласно чл.11, т.12 от Учредителния акт
на „Д." ЕООД от 23.11.2017г. правото да сключва договори с работниците и
служителите на дружеството принадлежало само на собственика на капитала на
дружеството. С.Д. не е имала правомощието да сключва трудови договори от името
и за сметка на дружеството. Трудовия договор, предоставен от дружеството, не бил
подписан от С.Д., а от счетоводителя на дружеството, но за същия било подадено
Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ в НАП с вх.№08388183019659 на 03.07.2018г. в
15:07:05 часа. Представеното било в хода на проверката от С.Д. копие от
договора с положени подписи на работодател и служител от самата нея. За периода
от 03.07.2018г. до 30.11.2019г. надлежно били начислявани и изплащани на С.Д.
всички произтичащи от този трудов договор заплати и осигуровки. Налична била и
служебна бележка от 23.04.2019г.за доходи от трудови правоотношения /по чл.45,
ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗДДФЛ/, издадена на С.И.Д. - за облагаем доход от трудови
правоотношения през 2018г. в размер на 19987,55 лева, удържани осигурителни
вноски по КСО и ЗЗО в размер на 2582,32 лева, както и авансово удържан данък по
чл.42 от ЗДДФЛ в размер на 1740,53 лева, която е подписана лично от
работодателя С.Д.. Налични били и заповед №*/02.01.2019г., с която се разрешава
на С.И.Д. да ползува платен годишен отпуск /осн. чл.155, ал.4 от КТ/ в размер
на 10 дни, подписана от работодател - С.И.Д. и заповед №8/15.01.2019г., с която
се разрешава на С.И.Д. да ползува платен годишен отпуск /осн. Чл.155, ал.4 от КТ/ в размер на 10 дни, подписана от работодател - С.И.Д..
Недопустимо било едновременно
едно лице да представлява работодателя чрез договор за управление и
същевременно да е работник или служител. Не било възможно едно и също лице да
възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да
налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да
прекратява трудовия договор
или да води
съдебен спор при незаконосъобразно
уволнение. Това е заобикаляне на закона, като по същината си противоречи на
основния правен принцип в трудовото право - за възникване на трудовото
правоотношение и определяне на двете правни фигури, т.е. на работодателя и на
работника/служителя, които са в отношение на власт на подчинение. В тази насока
била и административната практика, изразена в писмо изх.№ 92-157 от
23.02.2015г. на Министерството на труда и социалната политика, която Дирекция
„Инспекция по труда» със седалище Д. е длъжна да прилага.Налице хипотезата на
сключване на трудов договор „сам със себе си».
В процесния случай не била налице
хипотезата сключване на трудов договор между едно физическо лице /от една
страна/ и работодател /от друга страна/, който е тьрговско дружество, а е
налице хипотезата на сключване на трудов договор „сам със себе си“. Съдебната
практика сочела, че когато органен представител на търговско дружество, както в
настоящия случай, договаря от името на дружеството лично със себе си, забраната
на чл.38, ал 1, пр.1 от ЗЗД намира приложение /така Решение №91/16.04.2018г, по
гр.д. №3513/2017г на BKC, IV т.о./ и се считало, че само на това основание
трудовият договор следва да бъде обявен за недействителен. Наличието на
процесния трудов договор било установено след направен вътрешен одит от новия
управител на дружеството вьв връзка с решение на ОСС на „Д.“ООД от
29.11.2019г., с което С.И.Д. е била освободена като съдружник и управител в
цитираното дружество. Нещо повече, за да бъде действителен трудовият договор,
съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ същият трябвало да бъде сключен в
писмена форма и да са положени подписите на двете страни-служител и
работодател, с което се потвърждават двете волеизявления на страните за
изразено сьгласие по условията, посочени в него. В случая такива не били
положени, видно от приложения със сигнала трудов договор, нито от работодателя,
нито от работника/служителя, но е подадено уведомление до ТД на НАП и са
получени всички, произтичащи от този трудов договор заплати и осигуровки от С.Д..
Ответникът „Д.“ ООД счита иска за
допустим и основателен. Позовава се на практика на ВКС по въпроса относно правния
характер на договора за управление, формирана с решение №88 от 22.06.2010г. по
т. д. №911/2009г. на ВКС, ТК, I т, о., решение №306 от 25.06.2012г. по гр. д.
№1387/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №204 от 28.07.2014г. по гр. д.
№983/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №**0 от 29.05.2015г. по гр. д.
№5272/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., която приемала, че правоотношението, което
възниква по договор за управление на търговско дружество не е трудово, а има
мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското
право.
Според решение № 217/10,03.2017
г. по т.д. № 2296/2015 г. на ТК на ВКС, I-во т.отд и решение № 91 от
16.04.2018г. по гр.дело № 3513/2017г„ IV Г. О. НА ВКС, правоотношението между
тьрговското дружество с ограничена отговорност и неговия управител възниквало
по силата на овластяване - с договор за възлагане на управлението /чл. 141, ал.
7 ТЗ/, който се сключва след решение на Общото събрание и се урежда по
правилата на договора за поръчка по ЗЗД. Независимо, че представителната му
власт не възниква, нито от разпоредба на закона, нито чрез упълномощаване /чл.
36 ЗЗД/, вътрешните отношения между дружеството и него като физическо лице са
отношения между представляван и представител, доколкото управителят действа от
името и за сметка на дружеството, като придобива права и поема задължения,
възникващи направо за последното, както е в случаите при пълномощие, съгласно
разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ЗЗД. Сключвайки с представляваното от него
дружество облигационна или вещно-прехвърлителна сделка като физическо лице, в
тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданско-правен субект,
воден от собствен интерес. Поради това спрямо него са приложими общите
граждански разпоредби, включващи и забраната на чл. 38, ал.1 предл.1 ЗЗД да
договаря в лично качество с представляваното от него лице. По тези съображения
на поставения правен въпрос следва да бьде отговорено, че в случаите на
договаряне на органен представитсл на търговско дружество от името на
дружеството лично със себе си намира приложение забраната на чл.38, ал.1
предл.1 от ЗЗД. В този смисъл била и практиката на ВКС, отразена както с
мотивите на TP № 3/2013 г. на OCГTK на ВКС, така и решения на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 ГПК, след постановяването на тьлкувателното решение -
решения №№ 217/10.03.2017 г. по т.д. №2296/2015 г. наТК на ВКС, I-во т.отд и
14/27.01.2017 г. по т.д. № 1453/2014 г. на II т.отд на ВКС. Предвид изложеното
от правна страна така подписаният трудов договор бил недействителен по см. на
чл.74 от КТ. Такова правоотношение, между дружеството и управителя било
допустимо само по силата на договор за управление и контрол, който само за
целите на облагането се приравнявал на трудов договор, но не представлява такъв
по см. на КТ. Правоотношението, възникващо между управителя и дружеството не
покривало характеристиките на трудов договор по чл.66 от КТ.
Ответникът С.И.Д. оспорва
допустимостта и основателността на иска. Излага съображения, че искът е
недопустим доколкото ищецът, независимо че е налице законово основание, няма
правен интерес от завеждането му. Искът бил недопустим и поради факта, че със
Заповед за прекратяване на трудов договор №4/30.11.2019г. трудовото
правоотношение между „Д." ООД и С.И.Д. е прекратено. Искът бил и
неоснователен защото С.И.Д. действала съобразно възложените й от дружеството правомощия
и дължимата на възложителя добросъвестност. Тя е била задължена от разпоредбите
на Търговския закон, като управител да извърши всичко необходимо в интерес на
дружеството. Действията по сключване на трудовия договор са били разпоредени,
съответно сведени до знанието на едноличния собственик на капитала на „Д."
ЕООД И. Д. Д., който е бил и съпруг на ответницата. Сключването на трудовия
договор било потвърдено от едноличния собственик на капитала И. Д. Д..
Ответницата не била договаряла сама със себе си. Всички действия били извършени в качеството й
на законен представител на третото лице „Д." ЕООД.
Не се спори, така и справка от търговския
регистър/л.27 от делото на ДРС/, че на 23.11.2017г. ответникът С.И. е била
вписана като управител на „Д.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.П.Д., община Д., ул.Ш. №**, и е била такъв и към датата
03.07.2018г.. Едноличен
собственик на капитала на „Д.“ЕООД към датата 03.07.2018г. е бил И. Д. Д.. В последствие, с дружествен договор
от 14.08.2018г. „Д.“ЕООД е преобразувано в
„Д." ООД със съдружници И. Д. Д. и Т. С. Т., като ЕИК, седалището и
адреса на управление се запазват същите.
Представен е трудов договор №5 от
03.07.2018г., сключен между работодател „Д.“ ЕООД, представляван от С.И.Д., и
лично С.И.Д., от съдържанието на който се установява, че считано от
04.07.2018г. С.И.Д. е назначена на длъжността „управител“ в „Д." ЕООД на
8-часов работен ден при основна заплата в размер на 2600 лева. Представена е и заповед
№4/30.11.2019г. на управителя на Д.“ООД, в което е преобразувано„Д.“ЕООД, за прекратяване на
трудовия договор. Няма данни за връчване на заповедта на С.Д..
Съгласно действащата редакция на
чл. 62, ал. 1 от КТ към датата 03.07.2018г. съвпадащите насрещни волеизявления
на договорящите трябва да се материализират в писмена форма, необходима за
действителността им. В случаят същата е спазена. Наред с представен екземпляр,
носещ само подпис на изготвилия го служител Р.В., е представен и подписан от
двете страни работодател-служител екземпляр от същата дата 03.07.2018г./л.38 от
делото на ДРС/, на която дата е регистриран и в ТД на НАП/справка л.8 от делото
на ДРС/. Няма и спор относно подписването му, респ.не се оспорва от ответницата
сключването, респ. подписването на
процесния трудов договор от нея от една страна в качеството си на
представляващ работодателя „Д.“ ЕООД и в качеството си на насрещна страна-
служител.
В този смисъл сключеният между
ответниците на 03.07.2018г. трудов договор обективира отношенията между
търговското дружество- работодател „Д.“ЕООД /сега „Д.“ ООД/ и ответницата С.Д..
Във връзка с направеното от
ответната страна възражение за недопустимост на иска с оглед твърдяната от
тяхна страна липса на правен интерес и настоящата инстанция намира, че
предявеният иск с правно основание чл.
74, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КТ е процесуално допустим. Правен интерес по принцип имат
страните по трудовия договор, чиято недействителност се претендира и когато
трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от основанията по чл. 325-331 и чл.334 от КТ, такъв интерес е
налице когато недействителността е от преюдициално значение за
законосъобразността на съответното основание, на което е прекратено трудовото
правоотношение и/или за възстановяването на работа на работника или служителя,
т.е. за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, или за дължимостта на
трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ или на други престации по
трудовото правоотношение. В случая обаче искът е предявен не от страна по
трудовото правоотношение, а от Дирекция“Инспекция по труда“, на която законът
изрично в чл. 74, ал. 3 от КТ предоставя правото на иск, а с това признава и
правния интерес от предявяването му в качеството й на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство и обезпечаване сигурността на системата
на държавното обществено осигуряване, доколкото за периода на времетраенето на
трудовия договор е от значение неговата действителност/недействителност за
упражняване въз основа на него от страна на работника/служителя на права,
свързани със зачитането на осигурителен стаж , ползването на парични
обезщетения за временна неработоспособност, безработица, стаж за пенсия и др..
В нормата на чл. 74, ал.1 КТ са уредени изчерпателно четири основания за
недействителност на трудовия договор: противоречие на закона, противоречие на колективен
трудов договор, заобикаляне на закона, заобикаляне на колективен трудов
договор. В настоящия случай ищецът се позовава на противоречие на закона - чл.38,
ал. 1 ЗЗД. Доказателствата по делото сочат наличието на недействителност на
твърдяното основание.
Предмет на трудовото
правоотношение е предоставянето на работната сила на физическо лице-работник/служител
на друго физическо или юридическо лице-работодател, срещу заплащане на трудово
възнаграждение. Отношенията между двете страни по възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването им са предмет на сключен трудов договор, който се
урежда по предвидените в КТ правила. Безспорно е, че „Д.“ЕООД е юридическо лице
по смисъла на чл. 63, ал. 3, във вр. чл.
113, предл. 1-во ТЗ, с качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ. Съгласно чл.135, ал.1, т.2 от ТЗ орган на управление на ЮЛ-търговско дружество с ограничена отговорност е управителя, като едноличният
собственик на капитала на ЕООД може сам да бъде управител или да определи друго
лице за управител. В случая е налице втората хипотеза- едноличния собственик на
капитала на „Д.“ЕООД е възложил управлението на дружеството на друго лице-С.Д..
Съгласно чл.141 ал.1 и ал.2 от ТЗ
организирането, ръководенето и представляването на търговско дружество с
ограничена отговорност се осъществяват от управителя. В правомощията на
управителя се включва и упражняването на работодателска власт по отношение на
работниците и служителите на дружеството. Отношенията между дружеството и
управителя могат да бъдат уредени с договор за възлагане на управлението, който
се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от
общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Договор за
управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се
задължава срещу определено възнаграждение/или безвъзмездно/ да постигне
определени стопански резултати в рамките на договорения срок/или
безсрочно/. Договорът за възлагане на
управлението може да урежда само вътрешни отношения/тъй нар. същинско
управление/. Този договор не се отнася за външните отношения на дружеството с
трети лица/неговото представителство/. Управителят е органен представител на
ООД. Предоставените на управителя по силата на закона представителни функции /а
не пълномощия по смисъла на общите разпоредби на гражданското право/ са
свързани с осъществяването на търговската дейност на дружеството и поради
това с участието му в търговския оборот.
Затова като органен представител на дружеството, неделима
част от юридическото лице, на управителя е признато правото волята му да бъде
счетена във външните отношения/между ЮЛ и третите лица/ за воля на юридическото
лице. Вътрешните отношения между търговското дружество и
управителя са отношения между представляван и представител, доколкото
управителят действа от името и за сметка на дружеството, като придобива права и
поема задължения, възникващи направо за последното, както е в случаите при
пълномощие, съгласно разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ЗЗД. Сключвайки с
представляваното от него дружество договор като физическо лице, в това число и
договор, който поражда трудовоправни правоотношения между дружеството като
работодател и самия себе си като служител - физическо лице, в тези отношения управителят
встъпва като самостоятелен гражданско-правен субект, воден от собствен интерес.
Поради това спрямо него са приложими общите граждански разпоредби, включващи и
забраната на чл. 38, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да договаря в лично качество с
представляваното от него лице/така решение №91/16.04.2018г. по г.д.№3513/207г.
на ВКС, ГК, IV г. о./. Не намира приложение правилото на
чл. 301 ТЗ при сделка, при която е договаряно сам със себе си, тъй като чл. 301 ТЗ регламентира потвърждаване на действия, осъществени от лице, различно от
търговеца, т. е. от лице без представителна власт, не от органния представител
на търговското дружество, какъвто е управителя. По тези съображения, на основание
чл. 74, ал. 1 КТ, трудовия договор е недействителен, поради противоречие с
разпоредбата на чл.38, ал. 1 ЗЗД, въвеждаща забрана за договаряне сам със себе
си, тъй като С.Д. като управител е сключила договор между себе си като
самостоятелен правен субект и юридическото лице „Д.“ЕООД, което към него момент
е представлявала.
Предявеният е иск е основателен и
следва да бъде уважен., респ.обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
С оглед изхода от спора пред
въззивна истанция, право на разноски има въззиваемата страна. Такива следва да
се присъдят на ищеца-въззиваем Дирекция“Инспекция по труда“-Д. под формата
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определеното на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260087/21.09.2020 г. по
гр.д.№626/2020 г. на Д.кия районен съд.
ОСЪЖДА С.И.Д., ЕГН ********** ***
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Д., ул.“Н.“ №* ет.*, представлявана
от директора А.П., съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер
на 100лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2