Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр. Перник, 13.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети април пред две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В.***, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева административно дело № 461 по описа за 2021
година на Административен съд-Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване / КСО/.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, с ЕИК:***, с адрес: област П., община Р.***,
село ***, представлявано Б.С..М, в качеството му на управител чрез процесуалния
си представител адвокат Л.П. *** против Решение № КПК-41 от 14.07.2021 година
на Директора на Териториално поделение-П. към НОИ, с което са потвърдени
Задължителни предписания № ЗД-5-13-00932866 от 08.06.2021 година, издадени от
старши инспектор по осигуряването.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и издадено при нарушаване на материалния закон.
Жалбоподателят моли съда да отмени решението, с което са потвърдени
задължителните предписания и претендира присъждане на направените по делото
съдебни разноски.
В съдебното заседание, проведено на
15.04.2022 година, жалбоподателят, редовно призован се представлява от адвокат Л.П.,***,
който поддържа жалбата. Пледира жалбата да се уважи и да се отмени решението, с
което са потвърдени задължителните предписания. Иска се и присъждане на
сторените по делото съдебни разноски. Подробни доводи развива в представените
по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата-директор на
Териториално поделение- Перник към Националния осигурителен институт за
представител изпраща юрисконсулт Й. С.***. Оспорва жалбата и излага доводи, че оспорвания акт е
законосъобразен, като издаден от компетентен орган в предписаната от закона
форма, при спазване на административно производствените правила и в
съответствие с материално правните разпоредби. Пледира жалбата да се отхвърли
като неоснователна и да се присъдят сторените по делото съдебни разноски.
Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.
Административен съд-Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство по чл. 108,
ал. 1, т. 3 от КСО е започнало във връзка с постъпил сигнал с вх. №
Ц1042-13-50/09.10.2020 година на директора на сектор КП при ТП на НОИ-П., като
основание за това било подадено заявление за отпускане на парично обезщетение
за безработица от А.Т.М.***.
Със Заповед № ЗР-5-13-00822955 от 09.10.2020 година на
Директора на ТП-П. на НОИ е възложено извършването на проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на осигурител „***“ ООД. За така издадената
заповед било уведомено и дружеството жалбоподател с покана с изх. №
Ц1042-13-50/ 09.10.2020 година. Въпреки това представителят на дружеството е
отказал да се яви за връчване на същата.
В хода на проверката била изискана и
приобщена към административната преписка информация от масивите на ТД на НАП- С.,
офис П.***, свързана с дружеството с вх. № Ц1042-13-50#4/24.11.2020 година. От същата се установява, че от 2018 година дружеството
не е извършвало търговска дейност, не са подавани и декларации по чл. 92, ал. 1
от ЗКПО за отчетните 2018 и 2019 година. Срещу дружеството има образувано
изпълнително дело за задължения. Подавани са данни по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени
трудови договори с шест лица, но към момента на приключване на проверката е
налице само едно трудово правоотношение.
Установено било също и, че в дружеството не е имало наети лица по
трудови правоотношения, които пряко да са заети с основната дейност, която
дружеството е декларирало, че извършава, а именно „Други дейности в областта на
информационните технологии“ -изработка на софтуер и сървърни системи. Изискани
са обяснения от страна на управителя на дружеството. В същите е посочено, че
финансирането на дейността, която дружеството осъществява е ставало с натрупани парични средства от
предходни периоди, а така също и със средства на управителя. Към
административната преписка са приложени трудови договори, справки за
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ,
оборотни ведомости за изплащане на трудови възнаграждения. Въз основа на събраните данни и документи
контролният орган е приел, че дружеството не осъществява търговска дейност за периода след 01.03.2018г., за която
да е необходим трудов ресурс и същото няма качеството на осигурител. Данните за осигуряване подавани от „***“ООД за
лицата А.Т.М.***, М.П.Х.*** и Е.В.Ч.*** са подавани неоснователно, тъй като
същите не са упражнявали реално трудова дейност и същите нямат качеството на
осигурени лица. Данните за бившия управител на дружеството Б.М.**за периода от
01.03.2018г. до 01.02.2019г., с вид осигурен 10-за управление и контрол на
търговското дружество са подавани без основание, тъй като не са налице данни за
упражнена управленска дейност през този период. За същия период лицето е
осигурявано по трудово правоотношение при друг работодател, при условията на
пълно работно време от осем часа върху максимален размер на осигурителен доход,
определен със Закона за бюджета на ДОО. Въз основа на изложеното е прието, че Декларации
образец 1 за лица, които имат трудови договори с дружеството, за които лица не
са внасяни осигурителни вноски от 2014 година до момента на извършване на
проверката са подавани без основание.
Тези резултати са обективирани в съставения от проверяващия орган Констативен протокол №
КВ-5-13-00931862/04.06.2021 година / лист 63/.
На "***“ ООД са дадени за изпълнение Задължителни предписания с № ЗД-1-13-00932866 от 08.06.2021 година, издадени от контролен орган при ТП
на НОИ- П.. По
силата на тях осигурителя
в срок до 14 работни дни от получаването им следва да подаде Декларация
образец 1, с код „заличаване“ за неоснователно подадени данни за осигурителен стаж и доход, по отношение на
три лица, наети по трудово правоотношение в дружеството и едно лице, въз основа
на договор за управление, както следва: за Б.С.М.***, с ЕГН: *********** за периода от 01.03.2018
г. до 01.02.2019г., с вид осигурен 10-договори за управление и контрол; за А.Т.М.***, с ЕГН: ********** за периода от
01.03.2018г до 31.07.2018г., с вид осигурен 04-втори допълнителен трудов
договор и от 01.07.2018г. до 02.03.2020 г., с вид осигурен 01-осигурен по
трудово правоотношение; за М.П.Х.***, с ЕГН: ********** за периода от
08.07.2019 до 30.04.2021 година, с вид осигурен 01 и за Е.В.Ч.***, с ЕГН: ********** за период от 01.03.2018 до 11.06.2018г., с вид осигурен
01 / лист 67/. За да достигне до този
извод, контролният орган по осигуряването приел, че дружеството след
01.02.2018г. няма качеството на осигурител, а за посочените лица не е
възникнало задължително осигурително правоотношение, съгласно чл. 10 от КСО
и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО,
доколкото същите не са осъществявали реално трудова дейност.
Срещу дадените задължителни предписания,
представляващия осигурителя управител-Б. С. М. е подал жалба до Директора на ТП-
Перник на НОИ, по реда на чл. 117 от КСО с вх. № 1012-13-77/17.06.2021 година,
с която е изразил несъгласие със задължителните предписания.
С Решение № КПК-41 от 14.07.2021 година Директорът на ТП-
П. на НОИ е отхвърлил жалбата на дружеството и потвърдил атакуваните пред него
Задължителни предписания. Изложил е подробни мотиви относно липсата на
възникнало основание за осигуряване на лицата, съгласно разпоредбата на чл. 10
от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Самото дружество в процесния период не е
извършвало търговска дейност, за която да има необходимост от лица наети по
трудови правоотношения и няма качество на осигурител. Приел е, че наличието на
сключени трудови договори не е достатъчно основание за възникването на
осигурително правоотношение и свързаните, и произтичащи от него права на
обезщетение, а е необходимо лицето реално да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение, което в случая не е налице, тъй като не са
налице доказателства за осъществяване на трудова дейност. В този смисъл и въз
основа на горното е обосновал своя извод, че така подадените от осигурителя
данни по отношение на горецитираните лица по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО са
некоректно подавани и като такива следва да бъдат заличени, поради което и отхвърлил
депозираната жалба.
Недоволен от така постановеното Решение №
КПК-41 от 14.07.2021 година на Директора на ТП на НОИ- П., осигурителят го
обжалвал в законоустановения срок с жалба с вх. № 1012-13-77#2 от 13.09.2021 година, с която инициира производството по
настоящото административно дело.
Пред настоящата съдебна инстанция се
допусна, изслуша и прие съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото
лице В.Ж.П.. Заключението като компетентно дадено, като кореспондиращо с
приобщените писмени доказателства и като неоспорено от страните се цени. Вещото
лице след извършена проверка на представената по делото административна
преписка и на документи предоставени от жалбоподателя дава заключение, че в периода от 01.03.2018 г.
до 02.03.2020 г. дружеството не е имало търговска дейност. Не е изготвяло
годишни счетоводни отчети за 2018г., 2019г. и 2020г. За периода от 01.03.2018г.
до 30.04.2021 година осигурителните вноски за лицата – Б.С.М.***,
управител; А.Т.М.***, счетоводител; М.П.Х.***,
технически сътрудник и Е.В.Ч.***, технически сътрудник са начислени и
декларирани в НАП, но не са внесени в приход на ДОО, като размерът на
невнесените осигурителни вноски възлиза
на 10 116,72 лева. От заключението се приема, че Б.М.**за периода от 01.03.2018г.
до м. 01.02.2019г. е осигуряван от „***“ ООД, с вид на осигуряване
10-управление и контрол върху осигурителен доход 1008лв. и за същия този период
е осигуряван от „**“ с вид осигуряване 01 с осигурителен доход през 2018г.-2600лв.
и за 2019г. -3000 лв., които са максималните размери на осигурителния доход за
тези години. От заключението също така се установява, че за останалите лица има
сключени трудови договори, но в същите не са имали определено работно място, където да
полагат труд и писмени доказателства за изпълнение на трудова дейност не са
налице.
Пред настоящата съдебна инстанция е
прието и неоспорено от страните заключение по изготвена съдебно-комютърна
експертиза от вещото лице инж. Д. З. К., което се цени. От него се приема, че в процес на изработване е софтуер – Система за контрол на пътниците,
съгласно Директива / ЕС/ 2016/ 618. Софтуерът
се създава по желание на самия жалбоподател, като за изработването му не е налице
възлагане от трето лице. За изработването му не е необходимо да се притежава
определена квалификация или образование, а само лицето да има съответни
компютърни умения за програмиране. Осмислянето на софтуера е станало през м.
юни 2018г., като в началния период е съставена архитектура на софтуера. През
април 2019г. е започнало писане на изходен /сорс/ код. Работи се по софтуера и през 2020г., както и са в
процес на изготвяне предстоящи компоненти и допълнителни функционалности. Според експерта цялата работа по софтуера се
извършва от Б. М.. Експерта сочи, че по данни на жалбоподателя лицето М. Х. е
работила по графичния дизайн, т.е. как да изглеждат бутоните, какъв цвят да е
фонът, но реално същият не е установил
какво точно е извършвала и дали нещо е правила.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като същата е подадена в
срока, от страна, която има правен интерес от обжалването, срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за допустимост на съдебния
контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи
нейното разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореният индивидуален административен
акт, предмет на настоящото производство е издаден от компетентен орган по
смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Издаден е при спазване на изискуемата от
закона форма, поради което е валиден. От своя страна Задължителното предписание
е издадено на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, която предвижда правомощие
на контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на
служебните си задължения да дават задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейност, възложена на
Националния осигурителен институт. В тази връзка доводите на жалбоподателят, че издадените
от органа задължителни предписания са издадени без надлежна компетентност не се
споделя от съда. Задължителните
предписания са оспорени пред директора на ТП на НОИ по реда на чл. 117, ал. 1,
т. 3 от КСО и е постановено решение, с което жалбата срещу тях е била
отхвърлена като неоснователна. С оглед на това оспорения акт не страда от
отменителни основания по смисъла на чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
При
издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Съдът не споделя виждането, че
административният орган, а в последствие и решаващият орган, чийто акт се
оспорва, не е извършил достатъчно действия, за да установи по категоричен начин
фактите, въз основа на които се стига до крайният извод. Изясняването на
фактическата обстановка и събирането на доказателства е законово задължение на
компетентния орган, което гарантира спазването на основните принципи на
производството, които са регламентирани в АПК. Съдът счита, че действията,
които контролният орган е извършил са достатъчни, за да бъдат събрани
необходимите доказателства, на база на които да се направи правилен извод
относно фактическата обстановка. В тази връзка доводите, посочени в жалбата, че
контролният орган не е посетил адреса на дружеството с цел получаване на
информация за същото са несъстоятелни. Отделно от това, съдът трябва да посочи,
че на задълженото лице е била осигурена достатъчна възможност да представи
изискваните му документи и сведения, същото е било редовно уведомено за
откриване на производството, включително му е била изпратена покана с изх. №
Ц1042-13-50/09.10.2020 година в тази връзка. Изискани са доказателства за
попълване на преписката, на база на които е извършена проверката на
релевантните обстоятелства. Същият е имал възможност и в хода на
административното производство, развиващо се пред по-горестоящият
административен орган, а именно директорът на ТП-Перник на НОИ да ангажира
такива доказателства, но не го е направил. Не са установени в хода на
производството по съставяне и оспорване на предписанията, включително при
събирането и обсъждането на доказателствата и формирането на фактическите и
правни изводи, да са били нарушени принципите на административния процес при
упражняване на процесуалните права на съответните органи. Няма данни да са
извършени и действия, които да надвишават законовите им правомощия. Няма
основание да се приеме, че някое от предприетите действия, които са извършени
във връзка с изясняване на правнорелевантните факти не съответства на реда и
средствата, които са предвидени за това в КСО и АПК. Предвид на това съдът приема,
че административният орган е действал в съответствие с вменените му задължения.
Въз основа на всичко това не се установява да са допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на производството по издаване на оспорвания
индивидуален административен акт, които на основание чл. 146, т. 3 от АПК да
доведат до неговата отмяна.
Решението е съобразено и с материалноправните разпоредби
и съответства на целта на закона. Направените от решаващият орган правни изводи
са подробно мотивирани, основани са на събраните в хода на административното
производство документи и са подведени под точната правна разпоредба.
Спорът от фактическа страна се свежда до това, дали
лицата, посочени в задължителните предписания са изпълнявали трудова дейност на
заеманите от тях длъжности в „***“ ООД, която да определя задължението за
осигуряване и произтичащите от това последващи права за осигуреното лице. Съдът
счита, че носейки доказателствената тежест, жалбоподателят не успя да докаже
наличието на твърдения от него положителен факт, на който основава исканията
си.
От доказателствата по делото, в това число трудови
договори и длъжностни характеристики на
работещите в дружеството, може да се направи извод за това, какви са били
техните задължения по повод на изпълняваната работа. Въз основа на тях по отношение
на лицето А.Т.М.***, изпълняващ длъжността счетоводител, в хода на съдебното
производство се установи, че същият не е изпълнявал реално трудовите си
задължения. Този извод се подкрепя от заключението на вещото лице по
счетоводно-икономическата експертиза, в която се приема, че не са били подавани
годишни счетоводни отчети и баланси за 2018г., 2019г. и 2020г. Отделно от това, въпреки че са
правени отделни счетоводни записвания, то същите имат епизодичен характер и от
това не може да се направи категоричен извод, че реално това лице е
осъществявало трудова дейност, тъй като съобразно длъжностната характеристика /
лист 206/ същият е имал задължение да ги извършва.
На второ място, що се отнася до останалите
лица в хода на производството не се ангажираха никакви доказателства, от които
да се направи извод, че Х. и Ч. реално да са престирали труд в полза на „***“, което да доведе до
възникване на осигурително правоотношение. В трудовите им договори липсва основен реквизит място на работа, както и липсват доказателства, от които да се приеме,
че същите са работили в седалището на фирмата в с. ***. Същите се сочи да са
назначени на длъжност „технически сътрудник“, с вменени им за изпълнение
трудови функции видно от приетите по
делото длъжностни характеристики. Разгледани по отделно посочените документи
съпоставени и със заключението на съдебно-иконимическата експертиза, мотивират
съда да приеме, че тези лица не са извършвали реално вменени им с длъжностна
характеристика задължения-липсват данни за водена кореспонденция, липсват водени
дневници за входяща и изходяща поща, които са вписани като основни длъжностни
задължения, т.е. липсва реално извършвана трудова дейност. Тези документи
съществуват доколкото правото ги изисква. В тази връзка съдът не кредитира
заключението на експерта по приетата съдебно-компютърната експертиза, в частта, с която е посочил, че лицето
Христова е работила по графичния дизайн доколкото не са му предоставени компютърни
конфигурациии или системи, устройства, от които същият непосредствено да провери
и проследи, и да направи извод на коя дата и какво точно е извършвала, и дали
въобще е извършвала нещо във връзка с изработващия се софтуерен продукт. Поради
това не се кредитира и заключението на експерта по приетата съдебно-икономическа
експертиза, в частта, с която сочи Х. да е работила „хоум офис“.
На следващо
място по отношение на Б.М.**се приема, че за същият са
подавани данни в регистъра по чл. 5, ал. 4, ал. 1 от КСО за периода от
01.02.2018г. до 01.02.2019г., с вид осигурен 10-за управление и контрол на
търговското дружество. От заключението на експерта по съдебно-икономическата
експертиза се приема, че с М.** има сключен договор за управление от
01.04.2015г. с месечно възнаграждение в размер на 902лв. Размерът на
възнаграждението е актуализиран при законови промени на минимално осигурителния
доход за длъжността, според кода на икономическата дейност. За периода от
01.03.2018г. до 01.02.2019г. е осигуряван от „***“ООД върху осигурителен доход
от 1008лв. по договора за управление с вид на осигуряване 10. За периода от
01.01.2018г. до 31.12.2018г. „**“АД го е
осигурявало върху осигурителен доход 2600лв., а за периода от 01.01.2019г. до
31.10.2021г. върху осигурителен доход
3000лв., в вид осигуряване 01-работници и служители, осигурени за всички
социални рискове при един работодател.
От заключението по съдебно-компютърната експертиза се
установява, че в процес на разработване е
Система за контрол на пътниците съгласно Директива / ЕС/ 2016/618. Установи се
по делото, че не е налице акт, въз основа на който да се направи заключението,
че разработката е възложена за изработване на жалбоподателят, а напротив тази
система е била изработена по желание на Б. М.**, който е управител на
дружеството от м. 07.2019г. От заключението също така се приема, че работата по
софтуера се извършва от Б. М.** и то много преди същият да стане управител на
дружеството. След като данните по делото еднозначно сочат, че тази система се
разработва от Б. М.** още преди същият да бъде избран за управител на
дружеството с решение на общото събрание
на съдружниците от 26.06.2019г. то
тезата застъпена в жалбата, че разработването на този софтуер е дейността на
предприятието, за която да е необходим трудов ресурс се явява напълно
несъстоятелна.
При така изложените аргументи следва да се приеме, че дружеството
осигурител не е имало фактическо и правно основание да подаде данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 и т.
2 КСО за посочените по – горе лица,
доколкото същите не са упражнявали трудова дейност и за тях не е възникнало
основание за осигуряване, поради което правилно му е предписано да ги заличи. Фактически
не са осъществявали трудова дейност и осигурителят без правно основание е
подавал данни за тях по чл.
5, ал. 4 от КСО. В подкрепа на този
извод е и заключението на експерта, който след надлежен анализ на оборотните
ведомости дава неспоримо заключение, че в периода от м. 03.2018г. до
м.03.2020г. дружеството няма търговска дейност. Същото не е изготвяло годишни
счетоводни отчети за 2018г., 2019г. и 2020г., нито е подало ГДД за тези години
до дата на извършване на проверката, а
съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗКПО във вр. с пар. 1, т. 30 от ДР на ЗСч, считано от
01.01.2018г. годишна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно
задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност. По
делото не се установяват данни за
реализирани приходи от търговска дейност на дружеството, които да обуславят
изплащане на възнагражденията на лицата, за които е подавана информация в
регистъра на осигурените лица. Но, по делото са налице доказателства /стр. 73/,
от които е видно, че през процесния
период на лицата М.*** и Х.*** са
изплащани обезщетения от фондовете на ДОО за общо заболяване в размер на 12 375.00лв.. След като и по делото не се доказва, че
дружеството осъществява стопанска дейност, то се споделя изводът на административния
орган, че осигурителят не установява извършване на трудова дейност от лицата,
за които има подадени данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО. Липсата
на дейност сама по себе си води до липса на необходимост от назначаване на лица
по трудово правоотношение. В
тази връзка Решение
№ 11069 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7251/2021 г. Съгласно нормата на чл.
10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4
или чл.
4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. Законодателят е обусловил възникването на
задължението за осигуряване от
обстоятелството дали лицето е започнало да упражнява и дали упражнява
съответната дейност. По делото липсват доказателства, доказващи основание за
осигуряване на лицето Б. М.**, т.е. липсват доказателства за упражнявана от
него дейност. Вписването му за управител в търговския регистър, има конститутивно действие и е елемент от
фактическия състав на избора на общото събрание, пораждащ действието му.
Вписването на името на управителя е от значение за правоотношенията с трети за
дружеството лица, вкл. и за осигурителното правоотношение, но при липса са
упражнявана от него дейност се приема, че данните за него са подавани без
основание. На
това основание контролните органи правилно са заключили, че тези данни следва да бъдат заличени като се подаде декларация обр. 1 с код „заличаване“ за лицата,
както следва: за Б.С.М.***,
с ЕГН: *********** за периода от 01.03.2018 г. до 01.02.2019г., с вид
осигурен 10-договори за управление и контрол; за А.Т.М.***, с ЕГН ********** за
периода от 01.03.2018г до 31.07.2018г., с вид осигурен 04-втори допълнителен
трудов договор и от 01.07.2018г. до 02.03.2020 г., с вид осигурен 01-осигурен
по трудово правоотношение; за М.П.Х.***, с ЕГН ********** за периода от
08.07.2019 до 30.04.2021 година, с вид осигурен 01 и за Е.В.Ч.***,
с ЕГН ********** за период от 01.03.2018
до 11.06.2018г., с вид осигурен 01.
Изложените в жалбата аргументи
касателно приложимост на разпоредбите за трудово правоотношение, при
възприетата липса на упражнявана от тези лица трудова дейност са неотносими.
Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание,
съгласно КТ. По
смисъла на КСО, наличието само на валидно сключено и
непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като не е налице идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение.
Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в §
1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл.
4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.
10, ал. 1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4
или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. Следователно изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на
КСО е лицето реално да осъществява трудова
дейност въз основа на трудово правоотношение. При категорично установена липса
на дейност от страна на дружеството не е налице и реално изпълнение на трудови
функции от страна на посочените в задължителното предписание лица, и не е
налице основание за осигуряване по смисъла на КСО.
Обстоятелството, че дружеството
води облигационен иск не рефлектира по
никакъв начин върху предмета на настоящето дело.
Представените доказателства за издаден изпълнителен
лист по ГД № 564/2019г. по описа на районен съд Р.*** и образувано изпълнително
дело с главница 13129.56лв. с взискател Александър М.*** и длъжник „***“ООД са
неотносими към предмета на настоящето производство, както и са неотносими за
периода, за които е разпоредено заличаване на данни.
Изложено в жалбата за сбъркан
номер на задължителните предписания вместо ЗП№ ЗД-1-13-00932866 от
08.06.2021г. е изписано ЗП№ ЗД-5-13-00932866
от 08.06.2021г. е прието от органа като очевидна фактическа грешка, която е
отстранена с решение № КПК-63 от 04.11.2021г. на директора на ТП-П. към НОИ.
Въз основа на изложеното и при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за единствен логичен и
обоснован извод, че лицата, по отношение, на които са подадени данни за
осигуряване не са осъществявали трудова дейност, за която да подлежат на
задължително осигуряване. Тези фактически констатации имат определящо значение
за спора от правна страна, тъй като по смисъла на чл. 10, ал.1 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова
дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването на същата. Това означава, че наличието на
валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да
възникне и съществува осигурителното правоотношение и произтичащите от него
права на обезщетение. Едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за
да придобие качеството на осигурено е именно това, да осъществява трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по смисъла на чл. 4 от КСО. Както се установи по категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства, от страна на лицата липсват категорични данни, които да
потвърдят факта, че същите са
осъществявали реално търговска, а в съответствие с това и трудова дейност.
Следователно липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки, посочени в
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. При това положение съдът намира за
правилен извода на административния орган, че липсва осигурително
правоотношение.
С оглед на изложените мотиви, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение на директора на ТП-П. към НОИ е правилно и
законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се
остави без уважение направеното искане от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски и в съответствие
с това да се уважи направеното искане от страна на ответника по делото за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни
разноски в размер на 200.00 /двеста/ лева представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен
съд- Перник,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ООД, с ЕИК ***, с адрес: област Перник, община Р.***,
село ***, представлявано Б.С.м.М, в качеството му на управител чрез
процесуалния си представител адвокат Л.П. *** против Решение № КПК-41 от
14.07.2021 година на Директора на Териториално поделение-П. на НОИ, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ***, с адрес: област П., община Р.***,
село ***, представлявано Б.С.м.М, в качеството му на управител да заплати на
Териториално поделение – П. на НОИ съдебни разноски в размер на 200 /двеста/
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
съобщаването на страните.
Съдия: /П/