№ 19100
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело №
20231110113324 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „В-90“ ООД, срещу
М А И“ ЕООД.
Ищецът твърди, че между него и ответника имало сключен договор за
закупуване на авточасти от 28.07.202ч г, по който ищецът заплатил цена в размер на
4 225.00 лева, за която имало издадена фактура № 20000000/28.07.2021 г. Заявява, че
ответникът не изпълнил договора, като не му предоставил уговорените авточасти,
поради което намира договорът за развален, предвид отпадналия интерес от него. Моли
ответникът да бъде осъден да му върне платената по договора сума в размер от
4 225.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.03.2023 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която не е депозирал
отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в
тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните
възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да
докаже, че между него и ответното дружество е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение за покупко-продажба на авточасти, че е заплатил на ответника
твърдяната в исковата молба сума, че е отпаднало основанието за заплащането , т.е.
че договорът за покупко-продажба е развален. При установяване на горните
обстоятелства е в тежест на ответника да докаже погасяване на задължението в
уговорения срок.
По делото е представена фактура № 20000000/28.07.2021 г. с основание аванс на
доставка за авточасти за сумата от 4 225.00 лева с ДДС, ведно със счетоводна справка
за размера на вземането.
Приложено е и платежно нареждане с наредител ищцовото дружество, а
получател – ответното дружество, от 29.07.2021 г., от което се установява, че по сметка
1
на ответното дружество е била преведена сумата от 4 225.00 лева с основание доставка
резервни части.
Правото на едно лице да получи обратно даденото от него в хипотезата на
третия фактически състав, предвиден в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, възниква тогава, когато се
установи, че основанието, въз основа на което е осъществена престацията, е
съществувало към момента на нейното получаване от обогатилото се лице, но след
това то е отпаднало с обратна сила. В този смисъл са задължителните указания, дадени
в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. В това постановление е
посочено още, че текстът на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД намира приложение при
унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите
поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е
сключена при такова условие. Във всички тези случаи съществуващото между
страните договорно правоотношение, въз основа на което е извършена една престация,
се прекратява с обратна сила, което означава, че както в отношенията между страните
по сделката, така и по отношение на всяко трето лице, се приема, че тази сделка не е
била сключвана и се възстановява състоянието от преди нейното сключване. Ето защо
в случая съдът трябва да се произнесе, на първо място, по това дали между страните по
спора е сключен договор, както и дали е настъпил факт, който води до отпадане на
неговото действие с обратна сила, който в случая се твърди да е развалянето на този
договор.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.07.2021 г., между
дружествата "В-90" ООД и М А И" ЕООД е сключен договор за закупуването на
авточасти, според който ответникът следвало да достави въпросните авточасти. И до
настоящия момент обаче уговорената доставка не била изпълнена. В производството
не е спорно, че между страните е сключен процесният договор от 28.07.2021 г., както и
че с платежно нареждане на 29.07.2021 г. ищецът е превел на ответника договорената
сума от 4 225.00 лева за доставка на процесните авточасти.
Сключеният в границите на чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата
на закон, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД и изисква от всяка от тях да изпълнява поетите
задължения по начина, указан в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД - точно и добросъвестно, без да
пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин.
Виновното неизпълнение на произтичащите от договора задължения съставлява
основание за носене на договорна отговорност, а развалянето е предвидено като
крайно средство за ликвидиране на възникналото между страните правоотношение. С
оглед това, неизпълнението на ответника, за което по делото липсват данни да е
невиновно, се явява годно да породи целените от ищеца, направил волеизявление за
разваляне, последици, което обуславя извод, че предпоставките по чл. 55, ал. 1, предл.3
ЗЗД са налице.
В конкретния случай ищецът е доказал и обстоятелството, че е упражнил
правото си на едностранно разваляне на договора поради виновно неизпълнение на
ответника.
Следва да се посочи, че правното действие на волеизявлението за разваляне на
договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите
предпоставки на правото на кредитора по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение
на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и
изправност на кредитора. В случаите, в които изявлението не съдържа срок или срокът
е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до
изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Съгласно
константната практика на ВКС / решение № 37/22.03.2011 г. по гр. д. № № 920/2009 г.,
ГК, решение № 81/03.06.2015 г. по т.д. № 1591/2014 г., ТК, решение № 706/30.12.2010
г. по гр. д. № 1769/2009 г., ГК и др./ предявяването на исковата молба за връщане на
даденото по договора съдържа в себе си имплицитно предупреждение по смисъла на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД и волеизявление за разваляне на договора, независимо, че не е
2
определен срок за изпълнение или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита
развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по
делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок, като в
тази хипотеза не е нужно кредиторът да доказва наличието на някоя от предпоставките
по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, тъй като той изобщо не ги е твърдял. Необходимост да се доказват
тези предпоставки би възникнала само ако длъжникът изпълни в рамките на разумния
срок след получаване на изявлението на кредитора. В конкретния случай от връчването
на препис от исковата молба на ответника до приключване на устните състезания пред
СРС последният не е изпълнил задължението си по сключения договор.
Бездействието на ответника да изпълни задължението си по процесния договор
има за последица разваляне на същия с обратна сила. С позоваването на ищеца на
договорното неизпълнение на ответника и искането да бъде върната сумата, платена
като цена за доставка на уговорените авточасти, се касае за направено и поддържано
изявление за разваляне на сключения договор между страните по реда на чл. 87 от ЗЗД.
За възможността от претенция за връщане на сума като недължима да се извежда
изявление за разваляне на договор е налице и задължителна съдебна практика по чл.
290 от ГПК (Решение № 452 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о,
Решение № 37 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и Решение №
186 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.), които се възприемат
от настоящия състав. Не е необходимо да се доказва, че е направено изрично изявление
за разваляне на договора. Счита се, че такова изявление е направено, когато се заяви
претенция за последиците от развалянето - връщане на даденото, какъвто е и
процеснияt казус. Следователно, развалянето на договора в случая следва да се приеме
и настъпило.
В конкретния случай се установява, че ищецът е изпълнил задължението си –
заплатил е дължимата цена за доставка на процесните части, докато ответното
дружество виновно не е изпълнило своето задължение за доставяне на авточастите. Ето
защо, процесният договор е надлежно развален, като на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД на връщане подлежи всичко, което е получено от
ответника по разваления договор, а именно сумата от 4 225.00 лв., представляваща
заплатена от ищеца сума за доставка на авточасти съгласно фактура от 28.07.2021 г. и
платежно нареждане от 29.07.2021 г.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и като такъв
подлежи на уважаване. Предвид акцесорния характер на претенцията следва да се
уважи и искането за присъждане на законна лихва върху уважената главница за
периода от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът за сумите, както следва:
173.50 лв. - държавна такса и 800,00 лв. - адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М А И“ ЕООД с ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Витоша“, ул. ........“ № 106, партер да заплати на „В-90“ ООД с ЕИК: ....,
със седалище и адрес на управление: гр. Бяла Слатина, ул. „.... на основание чл. 55, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД сума в размер от 4 225.00 лева, представляваща получена от
ответника въз основа на преводно нареждане от 29.07.2021 г. парична сума при
отпаднало основание (развален поради неизпълнение договор за доставка на авточасти
от 28.07.2021 г.) по фактура № 20000000/28.07.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 14.03.2023 г. до окончателното изплащане.
3
ОСЪЖДА М А И“ ЕООД с ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Витоша“, ул. ........“ № 106 партер да заплати на „В-90“ ООД с ЕИК: ....,
със седалище и адрес на управление: гр. Бяла Слатина, ул. „.... на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сторените по делото разноски – 173.50 лева, представляваща заплатена
държавна такса, и сумата от 800.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена пред Софийски
градски съд, чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4