Р Е Ш
Е Н И Е
№ 34
гр. Дряново, 26.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 08.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 411/ 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявен е
иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът “***”
АД основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 29.03.2006г. с първия
ответник Б.И.П. бил подписан Договор за банков кредит № 1314 за предоставяне на
ипотечен кредит в размер на 60 000 лв. Посочват, че считано от
20.10.2010г. длъжникът преустановил доброволното плащане на задължението си.
Кредиторът се възползвал от правото си съгласно чл. 15.4 от анекс от
12.10.2010г. да обяви цялата останала непогасена част от кредита за предсрочно
изискуема.
Заявяват, че
на 04.02.2011г. кредиторът депозирал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, като по ч. гр.
дело № 37/ 2011г. по описа на Районен съд Дряново била издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 04.02.2011г. На 14.03.2011г. било образувано
изпълнително дело № 242/ 2011г. по описа на ЧСИ З.В..
Твърдят, че
на 21.02.2019г. след преустановяване на 20.10.2010г. на доброволното погасяване
по сключения между страните договор ответникът сключил увреждащия кредитора
договор за дарение на недвижим имот, като е дарил на втория ответник Е.Б.П.
½ идеална част от Поземлен имот, пл. № 412 от кв. 46 по плана на с.
Гостилица, общ. Дряново с площ от 950 кв. м., заедно с построените в него
сгради. Поради което молят на основание чл. 135 от ЗЗД съдът да обяви за
недействителна по отношение на кредитора извършената сделка, предмет на
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 17, том I, рег. № 195, дело № 17
от 21.02.2019г. на нотариус А.А., рег. № 442 на НК. Претендира разноски.
В срока и по
реда на чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от ответниците.
В съдебно
заседание на 08.06.2020г. ответниците се явяват лично, като вземат становище,
че предявеният иск е неоснователна, тъй като презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е оборена поради факта, че двамата живеят разделено от години.
Съдът, като
прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено
следното :
Не е спорно
по делото и от представения Договор за банков кредит № 1314/ 29.03.2006г. се установява,
че банката – кредитор (тогава “***” АД) е предоставила на първия ответник
ипотечен кредит в размер на 60 000 лв. със срок на погасяване до
20.03.2022г. За обезпечаване точното изпълнение на условията по договорите и
срочното издължаване на кредита първият ответник се е задължил да учреди
договорна ипотека върху недвижими имоти – апартамент в гр. Дряново, ул. Ал.
Стамолийски № 19 и стопански двор в с. Царева ливада, общ. Дряново, ведно с
потроения в него масивен навес, преустроен в авторемонтна работилница.
Впоследствие
с Анекс № 2/ 30.09.2009г. страните се съгласили, че навсякъде в договора думите
“***” АД се заменят с “***” АД. С Анекс № 3/ / 12.10.2009г. страните се
договорили, че навсякъде в договора думите “***” АД/ ТБ “***” АД и “***” АД се
заменят с “***” АД.
С покана за
доброволно изпълнение от 05.01.2011г. първият ответник е уведомен, че към
датата на поканата има общ дълг в размер на 58017,54 лв. и е поканен в срок до
12.01.2011г. да погаси доброволно съществуващото задължение в пълен размер,
като е уведомен, че при неизпълнение банката ще пристъпи към процедура за
принудително събиране на вземанията си. Поканата е получена на 06.01.2011г.
лично от първия ответник.
Банката –
кредитор се снабдила с изпълнителен лист и заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК по ч. гр. дело № 37/ 2011г. по описа на Районен съд Дряново. Въз
основа на молба от 14.03.2011г. до ЧСИ З.В. рег. № 734 на КЧСИ било образувано
изп. дело № 242/ 2011г. по нейния опис. Видно от приложеното по делото
удостоверение изх. № 13191/ 18.10.2019г. на ЧСИ З.В. изпълнителното дело е
образувано на 14.03.2011г. въз основа на изпълнителен лист от 04.02.2011г.,
издаден от Районен съд Дряново по ч. гр. дело № 38/ 2011г. Общо неплатени са
24 598,60 лв.
Ответниците
не оспорват, а и от обясненията им се установява, че са в близки родствени
връзки, а именно баща и син.
Липсва спор
между страните, че по силата на договор за дарение на идеална част от недвижим
имот от 21.02.2019г. първият ответник дарил на своя син - втория ответник
½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. № 412, от кв. 46 по плана на с.
Гостилица, общ. Дряново с площ от 950 кв. м., при граници ПИ 411, ПИ 413, ПИ
414 и дере, за който е отреден УПИ V-412 по
плана на селото с частично приложена регулация, заедно с построениет в него
двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 57 кв. м., двуетажна
полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 9 кв. м., едноетажна
полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 35 кв. м., едноетажна
полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 40 кв. м., навес с площ от
16 кв. м. и навес с площ от 6 кв. м. Дарението е извършено с нотариален акт за дарение
№ 17, том I, рег. № 195, дело № 17/ 21.02.2019г. на нотариус А.А., рег. № 442 на
НК.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал.
1 ЗЗД е процесуално допустим. За ищеца е налице правен интерес от
предявяването му, тъй като с него се търси обявяването на относителна
недействителност на сделка, имаща за предмет имот, различен от този, върху
който е учредена ипотека за обезпечаване вземането му срещу длъжника. В този
смисъл решение № 46/ 07.03.2016 г. по гр. д. № 4352/2015 г., IV г. о., ВКС.
Искът е насочен срещу надлежните ответници – страните по атакуваната сделка, за
която се твърди, че уврежда кредитора.
Уважаването
на иска по чл. 135, ал.
1 ЗЗД изисква ищецът да докаже пълно и главно качеството си на
кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната сделка, извършване на
разпоредително действие от страна на длъжника в полза на другия ответник,
увреждане интересите на кредитора с това разпоредително действие, както и
наличие на знание у длъжника, че действието уврежда кредитора. Кредиторът не
следва да доказва наличие на знание у приобритателя по възмездната сделка, ако
той е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, тъй като в тези
случаи действие намира оборимата презумпция за знание по чл. 135, ал.
2 ЗЗД. Оборването на въведената презумпция е в тежест на длъжника,
за което същият следва да проведе пълно обратно доказване.
В
производството по Павловия иск се приема, че ищецът има качеството на кредитор,
ако съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата молба
факти. Не е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно
решение, достатъчно е същото да е действително възникнало. В тази връзка
правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не е част от
предмета на отменителния иск по чл. 135, ал.
1 ЗЗД, поради което ищецът не следва да доказва пълно и главно, че
вземането му е ликвидно и изискуемо. В този смисъл т. 2 от ТР № 2/2017 г. от
09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК, на ВКС и константната практика
на ВКС.
В случая
безспорно се установи по делото, че между ищеца и първия ответник е сключен
договор за банков кредит от 29.03.2006 г. В качеството си на кредитодател
ищецът е предоставил на първия ответник кредит в размер на 60 000 лв. Обстоятелство,
което не е спорно между страните. Ето защо към релевантния за спора момент (21.02.2019
г. - датата на атакуваната сделка) в полза на ищеца е съществувало действително
вземане спрямо първия ответник за връщане на предоставените му в кредит суми.
Това е достатъчно, за да се приеме за доказано в производството по Павловия
иск, че ищецът има формалното качество на кредитор по отношение на първия
ответник. За вземанията си ищецът се е снабдил с изпълнителен лист срещу
длъжника по реда на заповедното производство по ч. гр. дело № 37/2011 г. по
описа на Районен съд Дряново и за тяхното принудително събиране е образувано
изпълнително производство от ЧСИ З.В.. По изложените съображения съдът намира
за доказано, че ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник на
наведеното от него основание – договор за банков кредит.
В настоящото
производство освен качеството си на кредитор ищецът безспорно доказа и
извършването на увреждащо разпоредително действие от страна на длъжника.
Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 320/05.11.2013 г. по гр. д. №
1379/2012 г., решение № 261/25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г., решение №
201/31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г., всички на IV г. о. и мн. други)
всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума
на длъжника или се намалява неговата цена, урежда интереса на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника си. Без значение за наличието на
увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго
имуществено благо, както е при възмездните отчуждителни сделки, тъй като цялото
имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите му и всеки от тях
решава от цената на кой имуществен обект да се удовлетвори. В тази връзка
сключения между ответниците договор за дарение от 21.02.2019 г., с който
кредитополучателят е дарил на сина си подробно описания по-горе недвижим имот,
безспорно уврежда банката – кредитор. Вследствие на извършеното прехвърляне на
правото на собственост се намалява имуществото на длъжника, като по този начин
се затруднява удовлетворяването на ищеца. В случая се касае за безвъзмездна
сделка, която безспорно създава пречки за удовлетворяването на кредитора, тъй
като липсва насрещна престация по договора от страна на приобретателя.
Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава и друго
имущество и на каква стойност е то, тъй като отчуждаването на длъжниково
имущество води до обективно намаляване възможностите на кредитора да се
удовлетвори. За приложимостта на чл. 135, ал.
1 ЗЗД е без значение и дали кредиторът е наложил обезпечителни мерки
във връзка със своето вземане, тъй като съгласно чл. 133 ЗЗД
за удовлетворяване на дълга служи цялото имущество на длъжника и същият не
разполага с правна възможност да посочва, от коя движимост или недвижимост
следва да се удовлетвори кредитора. Право на последния е да избере начина и
имуществото, с което да се удовлетвори. В този смисъл решение № 50/2017 г. по
т. д. № 731/2016 г. на I т. о., ВКС, решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. №
2301/14 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 639 от 06.10.2010 г. по дело № 754/2009
на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр. д. 879/10 г. на
ВКС, ІІІ г. о. и решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. 754/09 г. на ІV г. о.
От събраните
по делото доказателства безспорно се установява и наличието на субективния
елемент от фактическия състав на чл. 135, ал.
1 ЗЗД, който следва да е налице само у прехвърлителя по процесната
сделка с оглед на безвъзмездния й характер. Знанието на длъжника за увреждане е
налице винаги когато същият знае, че има кредитор и че с извършеното
разпореждане ще го затрудни при удовлетворяване на вземането му (решение №
45/01.06.2011 г. по гр. д. № 450/2010 г. III г. о., ВКС). В настоящия случай
към датата на дарението – 21.02.2019 г. е безспорно, че първият ответник е
кредитополучател по валидно сключен договор за банков кредит с ищцовата страна,
изменен с последващи анекси. Следователно към цитираната дата у него е
формирана представа, че има кредитор и че действието му го уврежда, което
знание всякога е налице, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникване на кредиторовото вземане.
По аргумент
от чл. 135, ал.
1, изр. 2 от ЗЗД в случая е ирелевантно знанието на дарения (втория
ответник по делото) за увреждането на кредитора тъй като разпоредителното
действие е безвъзмездно. В този случай съвсем логично законът защитава интереса
на кредитора, тъй като третото лице е получило имущественото благо от длъжника
без да извършва насрещна престация. В същия смисъл е решение № 639 от
06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., ІV г. о., ВКС. Дори действието на
имуществено разпореждане на длъжника да беше възмездно, знанието на третото
лице за увреждането се презюмира, видно от въведената в чл. 135, ал.
2 ЗЗД презумпция за знание, тъй като е от кръга на изброените лица,
доколкото е син на дарителя.
За пълнота
на изложението и във връзка с възраженията на ответниците следва да се посочи,
че ответниците не успяха да проведат необходимото пълно обратно доказване за
оборване на презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Дори да се приеме
за установено по делото, че ответниците от години не са живеели заедно към
датата на разпоредителната сделка, каквито са техните обяснения, това не води
до категоричен извод за липсата на знание за увреждане на кредиторовия интерес.
Сам по себе си фактът на сключване на оспорената сделка на 21.02.2019 г.
говори, че страните не са прекъснали окончателно отношенията помежду си.
По изложените
съображения съдът намира, че по делото се установи по категоричен и несъмнен
начин наличието на всеки един от елементите от обективната и субективната страна
на фактическия състав на отменителния иск по чл. 135, ал.
1 ЗЗД. Ето защо предявения от банката кредитор Павлов иск следва да
се уважи изцяло и атакуваната с него безвъзмездна сделка от 21.02.2019 г.
следва да се обяви за относително недействителна спрямо него.
При този
изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски се явява основателна. Съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК
за водене на делото същият е сторил разноски в общ размер на 662,30 лв., които
следва да се понесат от ответниците.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на "***" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от пълномощника
адвокат И.Ч.А. ***, преупълномощен от Адвокатско дружество “Попов и партньори”,
в качеството й на универсален правоприемник на "***" АД, договор за дарение
на идеална част от недвижим имот от 21.02.2019 г., обективиран в нотариален акт
№ 17, том I, рег. № 195, дело № 17/ 2019 г. на нотариус А.А., рег. № 442 на НК,
с който Б.И.П., ЕГН **********,*** е дарил на сина си Е.Б.П., ЕГН **********,***
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. № 412 (четиристотин и дванадесет), от кв. 46 (четиридесет и
шест) по плана на с. Гостилица, общ. Дряново с площ от 950 (деветстотин и
петдесет) кв. м., при граници ПИ 411, ПИ 413, ПИ 414 и дере, за който е отреден
УПИ V-412 (пет римско за четиристотин и дванадесет) по
плана на селото с частично приложена регулация, заедно с построените в него
двуетажна полумасивна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 57 (петдесет и
седем) кв. м., двуетажна полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 32
(тридесет и два) кв. м., едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена
площ от 9 (девет) кв. м., едноетажна полумасивна стопанска сграда със застроена
площ от 35 (тридесет и пет) кв. м., едноетажна полумасивна стопанска сграда със
застроена площ от 40 (четиридесет) кв. м., навес с площ от 16 (шестнадесет) кв.
м. и навес с площ от 6 (шест) кв. м.
ОСЪЖДА
Б.И.П., ЕГН **********,*** и Е.Б.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на "***"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от
пълномощника адвокат И.Ч.А. ***, преупълномощен от Адвокатско дружество “Попов
и партньори” СУМАТА 662,30 лв. (шестстотин шестдесет и два лв. и тридесет ст.)
– разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: