О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Пазарджик, 11.08.2020 година
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.дело №1801 по описа на съда за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е за проверка допустимостта на иска по чл.130 ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.София, ул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, е предявил срещу
ответника П.С.П. с ЕГН ********** *** установителен иск по чл.422 ГПК за
съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4850/2019г. по описа на РС –
Пазарджик за сумите: 788,07лв. – главница; 61,96лв. – договорна лихва;
452,76лв. – неустойка и 323,92лв. – обезщетение за забава, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
10.12.2019г. до плащането. Видно от материалите по заповедното производство,
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Петко С.П. при условията на
чл.47, ал.5 ГПК на официално обявения от него постоянен и настоящ адрес, който
е един и същ. Ефектът на фингираното връчване е настъпил на 03.02.2020г.,
когато е изтекъл 2-седмичния срок от залепване на уведомлението по чл.47, ал.2 ГПК. Уведомлението е залепено след извършени от връчителя четири посещения на
адреса в рамките на един месец, три от които са с интервал от една седмица, а
две са в почивни дни. При тези посещения връчителят не е събрал данни, че длъжникът
не живее на адреса и не е отразил подобно обстоятелство в съобщението.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по горепосочения начин при
действието на чл.415, ал.1, т.2 ГПК в редакцията от ДВ, бр.100 от 2019г., който
задължава заповедния съд да укаже на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си, ако заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване
на източника на тези данни в съобщението. По аргумент на обратното от
цитираната разпоредба съдът не трябва да указва на заявителя да предяви иска,
ако не са налице двете кумулативно предвидени предпоставки: 1. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и 2. връчителят е събрал данни, че длъжникът
не живее на адреса и надлежно да е отразил това с съобщението.
В настоящия случай, въпреки отсъствието на втората предпоставка, съдът
е указал на заявителя да предяви установителния иск за съществуване на
вземането по чл.422 ГПК.
Обстоятелствата по чл.415, ал.1, т.1-3 ГПК представляват положителни
процесуални предпоставки за допустимост на установителния иск по чл.422 ГПК, за
които исковият съд е длъжен да следи служебно. Исковият съд не е обвързан от
преценката на заповедния съд за наличието на някоя от хипотезите, при които трябва
да се дадат указания на кредиторът да предяви иск за вземането си /вж. т.10а от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК/.
В случая заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по начин, който
допуска въз основа на нея да се издаде изпълнителен лист. Този извод не се
променя от факта, че в хода на заповедното производство е направен опит за
връчване на заповедта за изпълнение лично на длъжника от частен съдебен
изпълнител на основание чл.42, ал.2 ГПК. Това второ връчване също е изпълнено
при условията на 47, ал.5 ГПК след три посещения на адреса, без връчителят да е
удостоверил надлежно, че длъжникът не живее на адреса. При залепването на
уведомлението на 10.03.2020г. същият е отразил, че адресатът е напуснал адреса,
но не е посочил имената на лицето, което е дало сведенията. Второто връчване,
освен че не изпълнено по правилата на чл.47 ГПК, представлява процесуално
действие, което приповтаря друго по-рано надлежно извършено такова, чиито
правни последици са настъпили и които не могат да бъдат отменени – заповедта за
изпълнение може да се връчи на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК само един
път и това е станало на 03.02.2020г. Следователно към датата на залепване на
второто уведомление по чл.47, ал.1 ГПК – 10.03.2020г., вече са били настъпили
основанията по чл.416 ГПК за издаване на изпълнителен лист за вземането по
заповедта за изпълнение.
Поради това за кредитора по заповедта за изпълнение липсва правен
интерес от предявяването на установителния иск по чл.422 ГПК и същият е
недопустим. Исковата молба следва да се върне на ищеца, а производството – да
се прекрати.
Водим от горното и на основание чл.130 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба по чл.422 ГПК на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.София, ул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25 срещу ответника П.С.П. с ЕГН ********** ***
за съществуване на вземането по заповед №2712 от 12.12.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4850/2019г. по описа на
РС – Пазарджик в размер на: 788,07лв. – главница; 61,96лв. – договорна лихва;
452,76лв. – неустойка и 323,92лв. – обезщетение за забава, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
10.12.2019г. до плащането и ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело №1801/2020г. по описа на РС - Пазарджик.
Приложеното ч.гр.д. №4850/2019г. да се изпрати на
заповедния съд.
Препис от определението да се връчи на ищеца и да се
приложи по ч.гр.д. №4850/2019г. на РС – Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна
жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: