Присъда по дело №2175/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 94
Дата: 13 октомври 2021 г.
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330202175
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 94
гр. Пловдив, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
СъдебниРени Н. Чакърова

заседатели:Тоска Г. Иванова
при участието на секретаря Марина П. Малинова
и прокурора Димитринка И. Русенова (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Наказателно дело от общ
характер № 20215330202175 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. И. Р. – роден на **** г. в ***, с постоянен
адрес ***, с настоящ адрес ***, б., българско гражданство, със средно
образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 15.01.2021 г. в гр.Съединение, обл. Пловдив, без надлежно
разрешително, е държал високорискови наркотични вещества - амфетамин с
нето тегло 7,88 грама със съдържание на активен компонент 7,2 тегловни %
амфетамин на стойност 236,40 лв./двеста тридесет и шест лева и четиридесет
стотинки/, съгласно Постановление №23 на Министерския съвет от
29.01.1998 год. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК,
поради което и на основание чл.54 от НК ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА и
1
наказание ГЛОБА в размер на 2500 лева.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален ОБЩ
РЕЖИМ за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Й. И. Р. наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК ПРИСПАДА от така
определеното и наложено на подсъдимия Й. И. Р. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА времето, през което е
бил задържан по чл.63, ал.1 от ЗМВР на 15.01.2021 г.
ПОСТАНОВЯВА ЕФЕКТИВНО ИЗТЪРПЯВАНЕ на наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, наложено на
подсъдимия Й. И. Р. по НОХД № 3893/2020 г. по описа на РС – Пловдив, XXI
н.с., което наказание да се ИЗТЪРПИ ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО от наложеното в
настоящото производство наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ПРИ ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
ОТНЕМА в полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК
остатъкът от наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 7,82 грама със
съдържание на активен компонент 7,2 тегловни % амфетамин, намиращ се на
съхранение в Централно Митническо управление отдел „МРР-НОП“- гр.
София.
ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – мобилен
телефон “Xiomi Redmi Note 9”с ИМЕИ №*** и ИМЕИ №2: *** с две сим
карти – на А1 и Теленор ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия Й. И. Р. след влизане
на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – един брой
празен прозрачен полиетиленов плик /опаковка на ВД/, зацапан от
вътрешната страна с бяло прахообразно вещество, с поставена слепка на
БНТЛ, ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност след влизане на присъдата
в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Й. И. Р. ДА
ЗАПЛАТИ направените в по делото разноски в размер на 89,35 /осемдесет и
девет лева и тридесет и пет стотинки/ лева, вносими по бюджетна сметка на
ОДМВР – Пловдив.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
2
пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 13.10.2021г. ПО НОХД № 2175/2021 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Й. И.
Р. за това, че на 15.01.2021 г. в гр.Съединение, обл. Пловдив без надлежно
разрешително е държал високорискови наркотични вещества- амфетамин с
нето тегло 7,88 грама със съдържание на активен компонент 7,2 тегловни %
амфетамин на стойност 236,40 лв./ двеста тридесет и шест лева и четиридесет
стотинки/, съгласно Постановление №23 на Министерския съвет от
29.01.1998 год. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че същото е
установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Намира, че обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното
следствие, остават изолирани и не се подкрепят от другите доказателства.
Намира, че безспорно е установено както авторството на деянието, така и
количеството наркотично вещество. Предлага да бъде наложено наказание в
размер на 2 години „лишаване от свобода“, както и глоба в размер на 3 хиляди
лева. По отношение на вещественото доказателство – мобилен телефон,
намира, че следва да бъде върнат на правоимащото лице, празните
полиетиленови опаковки да бъдат унищожени като вещи без стойност, а
наркотичното вещество да бъде отнето в полза на държавата и унищожено по
предвидения ред.
Защитникът на подсъдимия намира, че в хода на разследването
съществено са били нарушени правата на подзащитния му във връзка с
правото му да бъде защитаван. Сочи, че извършените действия по
претърсване и изземване са нарушили чл. 97 от НПК. Посочва, че
показанията на свидетеля Ц. са житейски нелогични, а от друга страна
чантата на подсъдимия в рамките на часове не е била в неговия обсег на
полезрение. Намира, че в най-лошия случай подсъдимият би следвало да
отговаря като помагач. Счита, че с оглед нарушението на цялата процедура,
би следвало крайният извод да е за липса на вина.
Подсъдимият в хода на съдебното производство дава обяснения, като
твърди, че не е знаел, че има наркотично вещество в раницата си. В личната
си защита поддържа заявеното от своя защитник, а с последната си дума моли
да бъде оневинен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
1
Подсъдимият Й. И. Р. е роден на **** г. в ***, с постоянен адрес ***, с
настоящ адрес ***, б., българско гражданство, със средно образование,
работещ, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
На 15.01.2021г. св. П. А. И., изпълняващ длъжността „***” в РУ-Труд
при ОДМВР-Пловдив, съвместно с колегата му св. Х.А. и св. Т.Г.,
изпълнявали служебните си задължения. Около 14.20 часа в гр. Съединение
на бул.“Пловдив“ до № 62 св.П.И. спрял за рутинна проверка със Стоп-палка
по образец на МВР лек автомобил марка и модел „Форд Фокус“ с рег. №
****. В хода на проверката било установено,че водач на МПС бил св.Н. Й. Ц.,
а пътник в автомобила бил подс. Й. И. Р.. При извършването на проверката
св. И. установил, че и двамата имат много съмнително поведение. Повикал
екип на КАТ, който да тества св. Ц. за наркотици.
При направената проверка св. Ц. бил изпробван за употреба на
наркотично вещество, като техническото средство отчело положителна проба.
Впоследствие св. Ц. доброволно предал малко количество кристално
вещество. По отношение на извършените от св. Ц. действия било образувано
БП № 11/2021г. по описа на РУ-Труд, като наказателното производство
спрямо св. Ц. приключило с неподлежащо на обжалване и протест
Протоколно определение № 193/26.01.2021г. за одобряване на споразумение
по НОХД № 556/2021г. по описа на РС-Пловдив, XI н.с., с което св. Ц. бил
признат за виновен за това че е извършил виновно престъпление по чл. 343б,
ал.3 от НК за това, че на 15.01.2021 г. в гр.Съединение, обл. Пловдив е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“ модел
„Фокус“ с регистрационен номер **** след употреба на наркотични вещества
– амфетамин /АМР/, както и че е извършил виновно престъпление по чл. 354а,
ал.5 вр. ал. 3, т. 1 от НК за това, че на 15.01.2021 г. в гр. Съединение, обл.
Пловдив, в маловажен случай, без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество - амфетамин, с нето тегло 0,364 грама
със съдържание на активен компонент- амфетамин 7,4 тегловни процента на
стойност 10,92 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Междувременно, в хода на проверката, на полицейските служители
направило впечатление, че подс. Р. бил прегърнал своята раница в ръцете си и
бил много притеснен и изнервен. Св. А. запитал подс. Р. дали държи
наркотични вещества у себе си, като подсъдимият не отговорил и отказал да
отвори раницата си. Полицейските служители се усъмнили, че подсъдимият е
възможно да държи забранени вещества, поради което решили да го задържат
и да извършат претърсване и изземване в дома му и обиск на раницата му.
Със Заповед за задържане на лице от 15.01.2021г. в 15,00ч. подс. Р. бил
задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. В заповедта изрично било
отбелязано, че на задържаното лице са разяснени правата по чл. 72, ал. 3, 4, 5,
2
6 и чл. 73 от ЗМВР, като изрично било описано, че на лицето е разяснено, че
съгласно чл. 72, ал. 5 от ЗМВР има право на адвокатска защита и
полицейският орган е длъжен да му осигури възможност да се свърже със
защитник адвокат. Заповедта била подписана от задържаното лице –
подсъдимия Р., който с подписа си удостоверил и че е получил екземпляр от
нея.
При условията на чл. 161, ал. 2 от НПК и в присъствието на подсъдимия
Р., било извършено претърсване в дома му, находящ се в ***. Претърсването
се осъществило на 15.01.2021г. от 16,00ч. до 16,40ч. В дома на подсъдимия не
били открити наркотични вещества. Протоколът бил одобрен с Разпореждане
№ 287/16.01.2021г. по ЧНД № 286/2021г. по описа на РС-Пловдив от съдия от
съответния първоинстанционен съд в съответствие с чл. 161, ал. 2 от НПК. На
основание чл. 212, ал. 2 от НПК, със съставянето на протокола за претърсване
и изземване се счело за образувано и досъдебното производство БП №
12/2021г. по описа на РУ-Труд, доколкото това се явило първото действие по
разследването.
Впоследствие подс. Р. бил върнат в сградата на РУ-Труд при ОД на
МВР-Пловдив, където за времето от 19,45ч. до 20,10ч. му бил извършен
обиск при условията на неотложност, при който били иззети мобилен телефон
“Xiаomi Redmi Note 9”с ИМЕИ №*** и ИМЕИ №2: *** с две сим карти- на
А1 и Теленор, а от вътрешността на раницата на подсъдимия с цвят черно и
тъмно червено каре, от черен калъф с цип – един брой полиетиленов плик с
клипс- лента, съдържащ бяло твърдо вещество /бучка/ с неправилна форма.
Действието по разследването било извършено в присъствието на поемните
лица – св. К. и св. С., като било протоколирано в Протокол за обиск и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от
15.01.2021г. В протоколът било записано изявление на обискирания, че
наркотичното вещество е амфетамин, който е негов и на приятеля му Н.Ц..
Протоколът бил одобрен с Разпореждане № 286/16.01.2021г. по ЧНД
№ 285/2021г. по описа на РС-Пловдив от съдия от съответния
първоинстанционен съд в съответствие с чл. 164, ал. 3 от НПК.
В хода на производството е била приета химическа експертиза на
иззетото при обиска на подсъдимия бяло твърдо вещество/бучка/. Съгласно
заключението на извършената експертиза- Протокол №91 от 16.01.2021
г./л.39 от ДП/, бялото вещество е с нето тегло 7,88 гр. и съдържа 7,2 тегловни
% амфетамин. Остатък след изследването – 7,82 гр. След извършване на
експертизата остатъците от бялото вещество – амфетамин, били изпратени за
съхранение на Централно Митническо управление - гр. София / л. 45 от ДП/.
Амфетаминът е включен в Приложение №1 към чл.3, т.1, Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични като вещество с висока степен на риск за общественото здраве.
Съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
3
амфетамин с общо нето тегло 7,88 гр. е на стойност 236,40 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства и
доказателствени средства и по-конкретно:
- частично от обясненията на подсъдимия;
- показанията на разпитаните по делото свидетели:
П. А. И., дадени непосредствено пред съда;
Х. Д. А., дадени непосредствено пред съда и на досъдебното
производство, прочетени със съгласието на всички страни на
основание чл. 281, ал.5, вр. чл. 281, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК;
П.И. А.а, дадени на съдебна фаза;
Н. Й. Ц., дадени непосредствено пред съда;
И.З. П., дадени на съдебна фаза;
А.Д.К., дадени на съдебна фаза;
Н. Г. С., дадени на съдебна фаза;
М. Г. Й., дадени на съдебна фаза;
Т.Х. Г., дадени на съдебна фаза;
-писмени доказателства и протоколи за извършени действия по
разследване, сред които – справка за съдимост, характеристична справка,
характеристики на подсъдимия, представени в хода на съдебното
производство, Протокол за извършено претърсване и изземване от
15.01.2021г., одобрен с Разпореждане № 287/16.01.2021г. по ЧНД
№ 286/2021г. по описа на РС-Пловдив, Протокол за обиск и изземване в
неотложни случаи от 15.01.2021г., одобрен с Разпореждане
№ 286/16.01.2021г. по ЧНД № 285/2021г. по описа на РС-Пловдив, ведно с
приложен фотоалбум, Заповед за задържане на лице от 15.01.2021г., Протокол
за обиск на лице по чл. 80 от ЗМВР от 15.01.2021г., 2 броя Декларации от
15.01.2021г., Протокол № 193/26.01.2021г. за одобряване на споразумение по
НОХД № 556/2021г. по описа на РС-Пловдив, XI н.с., копия от Протоколи за
доброволно предаване от 15.01.2021г. и други;
-заключение на химическа експертиза, обективирана в Протокол №
91/16.01.2021г. (л. 39 от ДП), което съдът кредитира като обективно
изготвено, отговарящо на поставените задачи и неоспорено от страните.
По отношение на въпроса за намереното в чантата на подс. Р.
наркотично вещество – амфетамин, доказателствената съвкупност е
безпротиворечива – в този смисъл са както Протоколът за обиск и изземване
в неотложни случаи от 15.01.2021г., така и показанията на св. К. и С., св. И.,
св. А., св. Й. и св. Ц., като в обясненията си подсъдимият не отрича, че при
4
извършването на обиска в раницата му е бил намерен предметът на
престъплението. По отношение на количеството и видът на наркотичното
вещество, същите се установяват безспорно от приетото по делото
заключение на химическата експертиза, съгласно която иззетото от
подсъдимия бяло вещество е с нето тегло 7,88 гр. и съдържа 7,2 тегловни %
амфетамин. По отношение на стойността на наркотичното вещество, съгласно
Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, амфетамин с
общо нето тегло 7,88 гр. е на стойност 236,40 лева при цена от 30 лева на
грам.
При обсъждането на доказателствената съвкупност, съдът съобрази, че е
налице съществено противоречие по фактите, свързани с въпроса дали
подсъдимият е знаел, че в носената от него чанта се съдържа наркотично
вещество.
В обясненията на подсъдимия, дадени в съдебна фаза, същият посочва,
че не е знаел, че има амфетамин в раницата му и че такъв е бил намерен. По
отношение на обясненията на подсъдимия, следва да се има предвид, че
същите имат двуяка природа - те представляват както доказателствено
средство, така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде
преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни
находки по делото и подробния им анализ / в тази насока Решение
№92/05.07.2018 по к. дело №298/2018, по описа на ВКС/. В тази връзка, при
преценката на съда дали следва да се кредитират обясненията на подсъдимия
в тази им част, бяха обсъдени същите с останалите събрани в хода на процеса
доказателства, които сочат на противоположния извод.
Така на първо място съдът съобрази противоречието на обясненията на
подсъдимия с показанията на свидетеля Ц.. Свидетелят пространно разказва
пред съда за събитията, предхождащи полицейската проверка – желанието на
двамата (подс. Р. и св. Ц.) да си закупят амфетамин, последвалото закупуване
на наркотичното вещество от лице на име Й. от ***, връщането им в гр.
Съединение и употребяването на част от наркотика. Свидетелят сочи, че след
употребата, малка част от наркотичното вещество останало в дома му, а по-
голямата част била взета от подс. Р..
Подсъдимият Р. в обясненията си потвърждава, че е отишъл със св. Ц. в
Пловдив при закупуването на наркотичното вещество, както и че след
прибирането им в гр. Съединение е употребил от него. Същевременно отрича
да е предлагал закупуването на амфетамина, както и да е взимал в него
каквато и да е част от наркотика. При така констатираното противоречие
между обясненията на подсъдимия и показанията на св. Ц., в хода на
съдебното следствие е извършена очна ставка, като при нея и двамата
поддържат казаното от тях.
При внимателната преценка на показанията на св. Ц., съдът съобрази, че
същите са напълно последователни, логични и кореспондиращи с останалите
5
доказателства по делото. Така например свидетелят посочва, че общо
закупеното количество амфетамин е било около 7-8 грама, двамата с
подсъдимия отчупили от бучката и употребили малка част от него и в дома
му останало още съвсем малко количество от отчупеното от голямата бучка,
впоследствие намерено и предадено на органите на реда, а останалата по-
голяма бучка била взета от подсъдимия. Посоченото от свидетеля напълно
кореспондира с приобщените по делото протоколи за доброволно предаване
от 15.01.21г. и ангажирането на наказателната отговорност на св. Ц. за
държаният от него на същата дата амфетамин, установен като количество –
0,364 грама, с влязло в сила Определение за одобряване на споразумение от
26.01.2021г. по НОХД № 556/21г. по описа на РС-Пловдив. При така
посоченото от свидетеля, напълно възможно е и останалата бучка наркотично
вещество, което се твърди от свидетеля да е взето от подс. Р., да е в
инкриминирания размер от 7,88 гр. (доколкото свидетелят не е напълно
конкретен колко е общо закупеното количество, заявявайки само че е около 7-
8 грама). Следва да се посочи по отношение на възражението на защитника
във връзка с непосочването на размера на предаденото от св. Ц. количество в
протокола за доброволно предаване, че поначало полицейските служители не
измерват грамажа на предаваните им веществени доказателства, като в много
случаи дори и предаването се извършва на места, при които служителите не
са оборудвани със специално предназначени за тази цел везни. Именно
поради тази причина и точното замерване се извършва при последващата
проверка от вещи лица, които определят и дали съответното вещество
представлява наркотично такова.
На следващо място, от особена важност е установеното в хода на
процеса, че посоченото от св. Ц. напълно кореспондира и с Протокола за
обиск и изземване в неотложни случаи от 15.01.2021г., одобрен с
Разпореждане № 286/16.01.2021г. по ЧНД № 285/2021г. по описа на РС-
Пловдив. В същия протокол изрично е записано обяснение на обискирания –
подс. Р., че полиетиленовият плик с бялата бучка с неправилна форма,
намерен в черния калъф в раницата му, е наркотично вещество – амфетамин,
който е негов и на приятеля му Н.Ц., като същият е за лична употреба –
напълно подкрепящо казаното и от св. Ц.. В обясненията си в хода на
съдебното производство, подсъдимият заявява, че не е правил такова
изявление, и единствено е подписал документа, без да го чете. Доколкото в
наказателния процес, за разлика от гражданския процес, няма нито едно
доказателство или доказателствено средство, което да има предварително
определена сила, която да обвързва съда, и за проверка на обясненията на
подсъдимия, в хода на съдебното следствие са разпитани като свидетели
поемните лица А.К. и Н.С.. И двамата свидетели на зададените им въпроси
потвърждават, че са присъствали на извършеното действие по разследването,
като и двамата сочат, че подсъдимият още тогава при извършената проверка е
казал, че намереното в раницата му е наркотично вещество, както и че същото
е негово и на неговия приятел. След предявяването на свидетелите на
6
находящия се на л. 23 от ДП Протокол за обиск и изземване, и двамата
потвърждават положените от тях подписи, както и че протоколираното
отговаря на извършеното пред тях, поради което и доколкото поемните лица
са напълно незаинтересовани от изхода на делото, съдът намира техните
показания за изцяло обективни и достоверни и ги кредитира напълно.
Следва да се посочи, че неоснователно се явява възражението на
защитника на подсъдимия, че действието по разследване е опорочено като
противоречащо на чл. 97, ал. 2 от НПК. Разпоредбата на чл. 97, ал. 2 от НПК
касае правата на обвиняемия като участник в наказателното производство и
извършването на действия по разследването с негово участие. Фигурата на
обвиняемия възниква едва след събирането на достатъчно доказателства за
виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ
характер и след привличането на същото като обвиняем със съставяне на
съответното постановление – чл. 219, ал. 1 от НПК, откогато важи и забраната
по чл. 97, ал. 2 от НПК за извършването на действия по разследване и други
процесуални действия с участието на обвиняемия преди разясняването на
правата му. Подс. Р. е привлечен като обвиняем за първи път с Постановление
за привличане на обвиняем от 16.01.2021г., като в постановлението и в
последвалия му разпит изрично са разяснени правата му по чл. 97, ал. 2 от
НПК – правото му на защитник от момента на задържането му или от
момента на привличането му в качеството на обвиняем и осигурената му
възможност незабавно да се свърже с него, като подс. Р. при привличането си
изрично е заявил, че не желае да има защитник за момента, като е посочил, че
ако прецени, на по-късен етап ще си упълномощи такъв. Отделно от това, при
задържането му за 24 часа по ЗМВР на 15.01.2021г., подсъдимият е бил
уведомен за правата си, включително за правото му на адвокатска защита и на
уведомяване на лице, посочено от него. Заповедта за задържане с описаните в
нея права, е била подписана лично от него. Нито в декларацията до НБПП от
15.01.2021г. (л. 20 от ДП), нито в Декларацията от 15.01.2021г. (л. 19 от ДП)
подсъдимият не е посочвал, че желае адвокатска защита, било то по негов
избор или чрез назначаване на служебен защитник. Нещо повече – от
обясненията на подсъдимия и от показанията на св. А.а и св. Й. безспорно се
установява, че подсъдимият единствено е пожелал да разговаря с приятелката
си – св. А.а, каквато възможност му е била предоставена от полицейските
служители, като такъв разговор е бил осъществен от телефона на св. Й..
Поради това и извършените действия по разследването, включително
извършеният обиск и изземване в неотложни случаи, са били напълно
законосъобразни.
По отношение на находящия се на л. 18 от ДП Протокол за обиск на
лице от 15.01.2021г., същият не представлява способ за доказване по чл. 164
НПК – обискът е извършен не от орган по разследването, а от полицейски
служител, без разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд,
като съответният протокол за извършеното действие по разследването не е
бил предоставен за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24
7
часа. Обискът е извършен при условията на чл. 80 от ЗМВР, като правната му
същност е обвързана единствено със задържането на лицето за срок до 24
часа по ЗМВР, но не и като способ за събиране на доказателства в настоящото
наказателно производство. Действително се констатира нелогичност в
посочения час в този протокол, посочен като час в 20,30ч., т.е. след
извършването на обискът и изземването в неотложни случай (който час
междувпрочем е посочен и в декларацията, че задържаният не желае
адвокатска защита), но тези пороци касаят задържането на лицето за срок до
24 часа по ЗМВР, което задържане има свой самостоятелен и отделен,
административен по своето същество характер, и които не опорочават по
никакъв начин извършените в хода на ДП действия по разследването.
Следва да се посочи, че е налице противоречие и между обясненията на
подсъдимия и заявеното от част от разпитаните полицейски служители, по
въпроса дали подсъдимият им е заявил, че държи в раницата си наркотично
вещество. В обясненията си подсъдимият посочва, че не е казвал да държи
амфетамин в себе си. От друга страна свидетелят А. в съдебното
производство посочва, че подсъдимият на зададения му въпрос дали държи
забранени вещества е изглеждал несигурно и не е могъл да отговори
адекватно, като в показанията на св. А., прочетени при условията на чл. 281,
ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, и потвърдени от него, свидетелят сочи, че
подсъдимият е признал, че държи малко количество амфетамин в раницата
си, което св. А. потвърждава и при извършената между него и подс. Р. очна
ставка. Свидетелят Й. също заявява, че при разговор с подсъдимия,
последният му е разяснил, че държи амфетамин, от къде и от кого го е купил.
По въпроса за процесуалната възможност да бъдат разпитвани
полицейски служители, пред които е направено извънсъдебно признание,
касационната инстанция се е произнасяла с Решение № 362/30.10.2014г. по
касационно дело № 696 / 2014 година, където е прието, че доколкото същите
не са органи на разследването, то и депозираните от тях показания са
надлежен доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и
обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите от
доказателствената съвкупност и да бъдат поставени в основата на съдебния
акт, доколкото направената оценка сочи на тяхната достоверност. При всички
положения обаче, показанията на полицейски служители, възпроизвеждащи
направени пред тях самопризнания на подсъдимия, не могат да бъдат
единствено основание за постановяване на осъдителна присъда. В случая, за
дадени извънсъдебни признания от подсъдимия пред тях, твърдят не само
полицейските служители – св. Й. и св. А., но и трети, незаинтересовани по
никакъв начин от изхода на делото лица – разпитаните по делото поемни лица
св. С. и св. К.. Поради това и с оглед на обстоятелството, че по отношение на
тези факти показанията на полицейските служители кореспондират с
показанията на поемните лица, то и съдът ги кредитира. Следва да се
отбележи, че най-същественото в случая се явява, че св. С. и св. К. изрично
сочат, че подсъдимият е посочил пред тях по отношение на наркотичното
8
вещество, че не просто е негово, а че е негово и на приятеля му, т.е. напълно и
без никакво съмнение се затвърждава в пълнота посоченото от св. Ц., че
амфетаминът е бил закупен и от двамата.
С оглед на горепосоченото, съдът намира, че обясненията на
подсъдимия в частта им, че не е знаел, че в раницата му се е съдържало
процесното количество наркотично вещество, представляват негова защитна
версия, изолирана и неподкрепяща се от останалите събрани в хода на
процеса доказателства, поради което и не ги кредитира в тази им част. От
друга страна, показанията на св. Ц., са логични, последователни и напълно
подкрепящи се от останалите доказателства, поради което и съдът ги
кредитира в пълнота.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед приетата за установена фактическа обстановка, се доказа от
правна страна, че подсъдимият, на 15.01.2021 г. в гр.Съединение, обл.
Пловдив, без надлежно разрешително, е държал високорискови наркотични
вещества- амфетамин с нето тегло 7,88 грама със съдържание на активен
компонент 7,2 тегловни % амфетамин на стойност 236,40 лв./ двеста тридесет
и шест лева и четиридесет стотинки/, съгласно Постановление №23 на
Министерския съвет от 29.01.1998 год. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т.1 от НК.
Неоснователно се явява възражението на защитника на подс. Р. от
правна страна, че в случая държането е било осъществено от св. Ц., а
подсъдимият в най-лошия случай следва да отговаря като помагач, който е
улеснил някакво деяние. Трайната съдебна практика ясно е изяснила
съдържанието на „държането“ като форма на изпълнителното деяние. Същата
се изразява в осъществяване на съзнателна фактическа власт върху
наркотичните вещества, разбирана като безпрепятствена и неограничена
възможност за дееца да разполага, да упражнява контрол, непосредствено да
въздейства и да се разпорежда с тях по свое собствено усмотрение, когато и
както намери за добре, като за съставомерността на деянието е ирелевантно:
дали наркотичните вещества се намират постоянно у дееца или на място,
до което той има достъп и където ги съхранява;
собствеността върху наркотичните вещества, доколкото законът се
интересува само от упражняваната фактическа власт, но не и от правното
основание за упражняването й;
дали деецът упражнява лично фактическата власт или чрез трето
наказателно неотговорно лице;
дали деецът държи наркотичните вещества за себе си или за трето лице;
продължителността на упражняваната фактическа власт, стига да е бил
налице макар и минимален период от време, през който деецът да е
9
имал възможност безпрепятствено да упражнява контрол, въздействие и
разпореждане с предмета на престъплението.
Така Решение №92/19.06.2015 по дело №204/2015 на ВКС, Решение №
174/02 януари 2019 г., наказателно дело № 629 по описа за 2018 г. на ВКС,
Решение № 377 от 23.10.2014 г. по нак. д. № 695 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 182 от 31.08.2015 г. по н. д. № 272 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 114 от 06.06.2013 г. по нак. д. №
130/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 377 от 23.10.2014 г. по
нак. д. № 695 / 2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 241 от
11.06.2014 г. по нак. д. № 679/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 377 от 23.10.2014 г. по нак. д. № 695/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 399 от 23.11.2015 г. по н. д. № 1154 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 353 от 05.11.2015 г. по н. д.
№ 1227 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 280 от 07.06.2012 г.
по нак. д. № 785 / 2012 г. на Върховен касационен съд.
С констатираното съхранение на наркотичното вещество в раницата си,
до която поначало подсъдимият има неограничаван достъп и която е държал
при спирането на автомобила от полицейските служители и последващата
проверка, същият е реализирал именно държането като форма на
изпълнителното деяние.
В същото време по делото не са събрани доказателства, а не са и
изложени твърдения от подсъдимият, същият да е имал надлежно
разрешително за упражняваната фактическа власт върху наркотичните
вещества.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък I от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, амфетаминът
представлява вещество с висок риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с него, забранено за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина, което обуславя попадането му в приложното поле
на чл. 354а, ал.3, т.1 НК.
Същевременно в трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2
НК с алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава умисъла
на пряк и евентуален само при резултатните, не и при формалните
престъпления. Престъпленията на просто извършване се извършват винаги
при пряк умисъл, като за да е налице той, е достатъчно деецът да е формирал
съзнание за фактите, обуславящи противоправния и обществено опасен
характер на деянието и въпреки това да го извърши.
Във връзка с гореизложеното следва да се отбележи, че при
доказателствения анализ бе обосновано, че именно подсъдимият напълно
съзнателно е държал амфетаминът след взимането му от дома на св. Ц. и при
спирането и проверката на полицейските служители, което съгласно
цитираната вече съдебна практика е достатъчно за субективна съставомерност
на деянието под формата на пряк умисъл.
10
Според настоящия състав, случаят не е и маловажен по смисъла на чл.
354а, ал.5 НК.
Съгласно трайната практика на ВКС преценката за "маловажност" на
случая е винаги конкретна и комплексна, изводима е от установените по
делото факти и тяхната относимост към общите положения, разписани в
нормата на чл. 93, т. 9 от НК. От значение са конкретния механизъм на
осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията
от този вид. Несъмнено, количеството и стойността на предмета на
престъплението са от съществено значение, но те не са единствения фактор,
при извършване на дължимата преценка за степента на обществената
опасност и моралната укоримост на извършеното.
Така изрично Решение № 201 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. №
329/2015 г., I н. о., Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014
г., III н. о, Решение № 19 от 30.01.2008 г. на ВКС по кас. д. № 616/2007 г., II н.
о, Решение № 362 от 15.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1776/2011 г., III н. о и
много други.
На първо място следва да се отбележи, че в случая изобщо не може да
се приеме, че се касае за малко като количество и като паричен еквивалент
наркотично вещество. Точно обратното - деецът е държал 7,88 грама
амфетамин на обща стойност около 236,40 лева.
Вече се посочи, че грамажът и стойността на държаното наркотично
вещество не представляват абсолютни критерии, но в случая няма как да се
пренебрегне трайната съдебна практика, която се е ориентирала, че в
зависимост от всички обстоятелства по делото, маловажен случай е налице,
ако стойността на държания наркотик е до 100 лева. Видно е, че в процесния
случай изграденият ориентировъчен критерий е надхвърлен.
На следващо място, доколкото тези обстоятелства са само
ориентировъчни, съдът следва да извърши преценка във всеки отделен случай
и да ги обсъди ведно и с данните за личността на подсъдимия. Макар и при
представените положителни характеристики на същия – работещ, познат сред
съседите и познатите си като кротък, услужлив и отзивчив, в контекста на
въпроса дали процесното държане представлява маловажен случай, съдът
няма как да не обсъди наличието на предходна съдимост на подс. Р., който е
осъждан по-малко от 6 месеца преди извършване на процесното деяние с
влязло в сила на 22.07.2020г. Определение за одобряване на споразумение по
НОХД № 3893/2020г. по описа на РС-Пловдив, за което му е определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението на което
е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
Нещо повече – предходната съдимост на подсъдимия е за извършено от него
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че е управлявал МПС след
11
употреба на наркотични вещества, т.е. отново за деяние, свързано с
наркотици. Поради това и така констатираното държане на наркотично
вещество в количество, което не е незначително, по време на изпитателния
срок на предходно осъждане за престъпление, свързано с употреба на
наркотици, няма как да доведе до извод за наличие на маловажен случай.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет
хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието, което трябва да се
наложи за извършеното престъпление, настоящият съдебен състав отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства, добрите характеристични данни на
подсъдимия, за които сочат представените и приети по делото характеристики
на подсъдимия, доброто му процесуално поведение, както и че е трудово
ангажиран.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете
обремененото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че
настоящото деяние е извършено в много кратък срок – по-малко от половин
година, след предходно осъждане, изпълнението на наказанието "лишаване от
свобода" по което е било отложено с изпитателен срок.
Поради това, съдът счита, че наказанието за подсъдимия Р. следва да
бъде определено в рамките на закона при прилагането на чл.54 НК. Нормата
на чл. 55 НК в случая е изцяло неприложима, доколкото по делото не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, които да са от естество да
обусловят извода, че и най – лекото, предвидено в закона наказание, се оказва
несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не
са повече на брой от типичните случаи на подобно обвинение, нито са
изключителни по своя характер, което налага и определяне на наказанието по
реда на чл. 54 НК. Още повече, че по делото е констатирано и наличието на
отегчаващи вината обстоятелства.
При съобразяване на конкретния размер на наказанието, според
настоящия съдебен състав, санкцията на подсъдимия Р. следва да бъде
определена при превес на смекчаващите обстоятелства, като наказанието бъде
определено под средната граница на предвиденото в закона и ориентирано
към минимума. Предвид това, на подс. Р. бе определено и наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца и
„глоба“ в размер от 2500 / две хиляди и петстотин / лева.
При преценка на всички гореизложени факти, настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
12
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест.
В този изричен смисъл Решение №146/05.02.2020 по дело №653/2019,
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по
н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018
г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
постигане целите както на генералната, така и на специалната превенция, без
прекомерно да се засягат правата на подсъдимия. Същевременно, с оглед
констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът намира, че
определяне на наказание при условията на чл. 55 НК би създало чувство за
безнаказаност и по никакъв начин не би спомогнало за отклоняване на
подсъдимия от обществено опасния навик да държи и употребява наркотични
вещества.
Доколкото подсъдимият е осъждан с влязла в сила присъда на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер, за което не е реабилитиран, то и
отлагане на изпълнението на така определеното в настоящото производство
наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 66, ал. 1 от НК е
изключено, поради което и съдът няма как да обсъди останалите
предпоставки за прилагането на института на условното осъждане. Поради
това и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да се определи
първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия
Й. И. Р. наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца,
тъй като не са налице предпоставките по чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК следва да се приспадне от
така определеното и наложено на подсъдимия Й. И. Р. наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година и три месеца времето, през което е бил
задържан по чл.63, ал.1 от ЗМВР на 15.01.2021 г.
Доколкото са налице условията на чл. 68, ал. 1 от НК – подсъдимият
преди изтичането на тригодишния изпитателния срок, определен по НОХД №
3893/2020 г. по описа на РС – Пловдив, XXI н.с., е извършил с процесното
деяние друго умишлено престъпление от общ характер, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“, то и следва да се постанови
ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца, наложено на подсъдимия Й. И. Р. по НОХД № 3893/2020 г. по описа
на РС – Пловдив, XXI н.с., което наказание да се изтърпи изцяло и отделно от
наложеното в настоящото производство наказание лишаване от свобода за
срок от една година и три месеца, при първоначален общ режим на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
13

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ

В полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, следва да се
отнеме остатъкът от наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 7,82
грама със съдържание на активен компонент 7,2 тегловни % амфетамин,
намиращ се на съхранение в Централно Митническо управление отдел „МРР-
НОП“- гр. София.
Следва вещественото доказателство – мобилен телефон “Xiomi Redmi
Note 9”с ИМЕИ №1:*** и ИМЕИ №2: *** с две сим карти – на А1 и Теленор
да се върне на подсъдимия Й. И. Р. след влизане на присъдата в сила.
Следва вещественото доказателство – един брой празен прозрачен
полиетиленов плик /опаковка на ВД/, зацапан от вътрешната страна с бяло
прахообразно вещество, с поставена слепка на БНТЛ, да се унищожи като
вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, следва да се осъди подсъдимият Й.
И. Р. да заплати направените в по делото разноски в размер на 89,35
/осемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/ лева, вносими по
бюджетна сметка на ОДМВР – Пловдив.



РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
14
Съобщи за изтекли лични данни