ПРОТОКОЛ
№ 70
гр. Пловдив, 06.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Ем. Антонова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора С. К. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600064 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят (искано лице) М. Г. (М. G.), доведен от Ареста, се явява
лично и с адв. М. Ф., упълномощена от по-рано, адв. С. П. и адв. Т. Б.,
упълномощени от днес.
Явява се призованата за преводач от български на турски език по делото
Ш. Б. Н.
Сне се самоличността на преводача: Ш. Б. Н. 50 г., българска
гражданка, разведена, неосъждана, без родство и дела със страните.
Предвид обстоятелството, че жалбоподателят М. Г. е чужд гражданин и
не владее български език, съдът намира, че за нуждите на настоящето
производство следва да му бъде назначен преводач, който да извърши превод
от български на турски език и обратно, като за такъв няма пречка да се
определи явяващата се Ш. Н..
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА за преводач на М. Г. тук присъстващата Ш. Б. Н., която да
извърши превод от български на турски език и обратно по настоящето дело.
Напомни й се отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.
Преводачът Ш. Б. Н. Известна ми е наказателната отговорност.
Обещавам добросъвестен и точен превод.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Ф.: Да се даде ход на делото.
1
Адв. Б.: Също.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Жалбоподателят Г.: Да се гледа делото.
Съдът, след съвещание, намира, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Образувано е по частна жалба на адвокат М. Ф. – упълномощен
защитник на исканото лице М. Г. - турски гражданин, срещу протоколно
определение от 28.01.2025 г. (рег. № 48 от 29.01.2025 г.) по ЧНД № 67/2025 г.
на Хасковски окръжен съд, с което на лицето е взета мярка за неотклонение
„временно задържане под стража за срок от 40 дни“. Ведно с частната жалба
на защитата са били представени писмени документи – заверени копия от
договор за наем и писмени документи.
Постъпило е допълнение на частната жалба от адв. С. П. и адв. Т. Б., с
което са представили и пълномощни.
Представени са от защитата на исканото лице и договор за наем и
медицинска документация във връзка със здравния му статус.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Да се приемат представените с молбата на защитата доказателства.
Адв. Ф.: Поддържам изцяло подадената частна жалба, както и
допълнението към нея. Моля да се приемат доказателствата, които сме
представили.
Нямаме искания за отводи към състава и за други доказателства.
Адв. Б.: Също нямам искания за отводи.
Моля да приемете доказателствата.
Адв. П.: Поддържам жалбата и моля да се приемат представените
писмени доказателства.
Жалбоподателят Г.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото
по мярката ми „временно задържане под стража“.
Поддържам жалбата на адвокатите ми. Нямам други доказателства.
Съдът намира, че представените документи са относими към предмета
на делото и същите следва да бъдат приети към съвкупния доказателствен
материал, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
Прочита и приема представените от защитата на исканото лице
договор за наем и медициннска документация за здравния му статус.
2
Адв. Б.: Уважаеми съдии, в случай, че прецените, че представените
доказателства не са достатъчни да докажат тежкото здравословно състояние
на подзащитния ни, алтернативно сме поискали СМЕ с вещо лице уролог, от
У С Г - П където е най-доброто урологично отделение не само в южна
България, а и в цялата страна. Моля вещото лице да даде заключение относно
това съпоставими ли са здравословните проблеми с условията на ареста в Х.,
които по мое скромно мнение са потресаващи. Това е наше алтернативно
искане.
Адв. П.: Искането е по доказателствата по делото и ще трябва да се
произнесете към момента, като искам да уточня и въпросите за експертизата –
страда ли от някакво заболяване, провежда ли се лечение и крие ли риск за
здравето неговото пребиваване в следствения арест. Нямаме представа за
какъв период от време ще бъде изготвена СМЕ, но смятам, че с едни стегнати
указания на съда, тя ще се проведе за няколко дни.
Адв. Ф.: Поддържам това алтернативно искане, в случай, че съдът не
може да си създаде впеичатление от представените документи. Аз всеки ден
почти виждам лицето още от задържането му и действително виждам, че този
престой в ареста не му се отразява добре на здравето.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането за назначаване на СМЕ е
неоснователно и моля да го оставите без уважение. По делото защитата е
представила множество медицински документи, които бяха приобщени.
Затова считам, че не е необходимо да се назначава СМЕ, която отново да
отговаря на тези въпроси.
Освен това, считам, че защитата в лицето на адв. Б. не може да посочва
от кое медицинско заведение да се направи експертизата.
Съдът, след съвещание, намира, че към настоящия момент по делото
са били приложени множество медицински документи за здравния статус на
исканото лице, поради което не се налага назначаването на СМЕ, още повече,
че става въпрос за особено съдебно производство.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на защитата на исканото лице за
назначаване на СМЕ с посочените задачи.
Адв. Б.: Нямам други искания по доказателствата.
Адв. Ф.: Също.
Адв. П.: Няма да сочим други доказателства.
Жалбоподателят Г.: Нямам доказателства.
Съдът, след съвещание, и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения по същото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
3
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да измените определението
на Хасковския окръжен съд и мярката за неотклонение на нашия подзащитен
от задържане под стража в следващата по-лека мярка за неотклонение –
домашен арест. Подробни аргументи сме развили, както в първоначалната
жалба, така и в допълнението към нея.
Ще си позволя да кажа няколко думи в допълнение на това, което е
изложено в двете жалби.
По принцип, както вие отбелязахте, това производство е съпътстващо, в
някаква степен предварително по отношение на основния въпрос, който
предстои да бъде решаван по същество – да бъде ли предадено лицето на Р. ф.
за провеждане на наказателно производство срещу него за предявено
престъпление, т.е. престъплението не е предмет на българското правосъдие.
Не мога да не отбележа, че става дума за искане на Р. ф. и руската прокуратура
в ситуация, в която Р. ф. отказва да признава решенията на ЕСПЧ, беше
изключена от Съвета на Европа, системата на Европа за системно нарушаване
на човешките права и няма никаква гаранция за защита правата на
обвиняемия, гаранции срещу изтезания и т.н. По абсолютно същия казус,
маркиран от руското искане, е проведено съдебно производство в Бургас и
Бургаски апелативен съд с определение по ЧНД 268/2022 г. – Решеине
107/23.12.2022 г. абсолютно детайлно изтъква тези аргументи. В допълнение
на това Р. ф. не предава руски граждани.
По отношение на нашия подзащитен искам да обърна внимание, че
първоинстанционният Хасковски окръжен съд при определяне на мярката
неправилно е квалифицирал деянието, в което евентуално ще бъде обвинен
нашият подзащитен, като тежко престъпление, при което следва да бъде
наложена и най-тежката мярка за неотклонение. По руския НК наказанието за
този тип престъпления е до 5 години. По нашия НК наказанието е от 2 до 8
години в най-тежкия квалифициран случай, а чл. 93, т. 7 от НК ясно дефинира
какво е тежко престъпление. Това е такова, което се наказва с лишаване от
свобода повече от 5 години или по-тежко наказание – доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна.
Позволили сме си да посочим някои разсъждения относно изискванията,
които трябва да са налице, за да бъде взета най-тежката мярка, предвидени в
чл. 63, ал. 1 от НПК, вкл. по т.нар. „обосновано предположение“. Считаме, че
в случая с нашия подзащитен не са налице условията, които изискват мярката
за неотклонение задържане под стража да бъде наложена. Лицето е с изяснена
самоличност, има чисто съдебно минало, доказано от турската служба за
съдимост с удостоверение, има установен адрес, има наето жилище и може би
основният ни аргумент е неговото здравословно състояние.
Става дума за възрастен човек на 67 години, който през 2021 г. е
диагностициран с рак на пикочния мехур, проведена му е операция,
хистологията показва злокачественост, след това му са направени 2 по-леки
4
операции и той е подложен на продължително лечение под строг график, което
включва провеждане на манипулацията цитоскопия, което означава
проникване в уретера, оглеждане, което е придружено с кръвотечение,
провежда му се химиотерапия и паралелно с това имунотерапия – метод
открит от български професор и лечението му се провежда от най-голямата
група болници в Турция и от един от най-добрите уролози в Турция, който е от
известните турски уролози, а идва да оперира и тук. Планирано е през
февруари да му бъде проведена и цитоскопия и имунотерапия. Извинявам се
на прокурора, че посочих У С Г“, но в България този тип имунотерапия се
прави само тук, дори в София не се прави – направих си труда да проверя.
Освен това, той има хипертония и диабет. Условията в следствения арест са
несъпоставими с неговото здравословно състояние. Първо се изисква да има
някой човек да се грижи за него, да може самостоятелно да ползва тоалетна, а
в следствения арест има една – той трябва да чука през 5 минути, за да може
някой да го води, да спазва диета, което е невъзможно, да пие минерална вода,
което също е невъзможно. На всичкото отгоре, не са разрешили на колежката
да му даде лекарствата, които са му предписали. Какво – да го уморим ли сега
по искане на Р. ф.?
С оглед изложеното, още веднъж ви моля да промените мярката за
неотклонение в домашен арест на адреса, който е установен. Той ще бъде на
разположение на ХОС за провеждане на процедурата по същество. Аз съм
убеден, че ще бъде отказана екстрадицията и се надявам да дойдем и при вас
на втора инстанция и да потвърдите едно такова определение. Благодаря ви.
Адв. П.: Ще се постарая да бъда кратка, за да не повтарям колегата.
Искам да акцентирам, че и тримата добре съзнаваме в какво производство се
намираме и каква е целта на това производство. То е по реда на чл. 13 от
ЗЕЕЗА, което съобразно разпоредбата на тази норма се провежда по реда на
чл. 64, ал. 3 – 5 от НПК. Каква е целта на това производство и какво следва да
обсъдим, което е сентенцията на нашето искане?
Това е, как и по какъв начин българската държава да осигури
присъствието на този човек на разположение на Окръжна прокуратура Х.,
евентуално на ПАС, за провеждане евентуално с него на производство по
екстрадиция за това дали да бъде предаден или да бъде отказано предаването,
ако такова искане постъпи по съответния ред, т.е единственото обстоятелство,
което е най-важно, според нас, е къде следва да се намира господин М., за да е
на разположение за евентуална следваща процедура. С това определение,
което сме обжалвали, ХОС е приел, че това може да бъде осигурено
единствено и само ако лицето се намира в следствен арест. Макар и ЗЕЕЗА и
НПК да използват различни термини в своите производства, ние приемате, че
става въпрос за различни мерки за процесуална принуда, равняващи се на
задържане под стража или домашен арест, което е временно задържане в дома.
В настоящия случай не сме съгласни с постановеното временно задържане.
Считаме тази мярка за процесуална принуда за абсолютно неадекватна.
Впрочем, никъде в чл. 13 на ЗЕЕЗА не се сочи, че точно тази мярка
5
задължително се взема. В ал. 1 на чл. 13 ЗЕЕЗА се казва в случай на
наложителност. Аз не можах да си отговоря на въпроса коя страна преценя
тази наложителност – молещата или молената държава. Ако това трябва да
направи българската държава, считам, че не наложително и не следва да се
взема такава мярка за неотклонение на М.. Задържането под стража и всички
останали мерки за процесуална принуда се намират в Глава 7 на НК – раздел 2,
като за тях законодателят е въвел специални общи материално-правни
изисквания в чл. 56 и чл. 57 от НК. Ал. 3 на чл. 56 императивно повелява, че
когато се взема мярка за неотклонение задържане под стража задължително
следва да се съобрази здравословното състояние на обвиняемия. Трябва да
имаме предвид и че лицето е неосъждано, а е над средната възраст, страда от
изключително тежко заболяване, за което и в момента се провежда лечение.
От друга страна, за постигане целта на тази мярка за процесуална
принуда - да се осигури и негово участие в производството ще следва да се
съобрази още едно обстоятелство, което не е било предмет на разглеждане
пред Хасковския окръжен съд. Близките на обвиняемия са се погрижили да му
се наеме жилище за 3 месеца, за което е платен депозит – дом, в който той да
може да пребивава цивилизовано, преди всичко с оглед здравословните му
нужди. Всичко това ме кара като негов защитник да заявя пред вас, че съм
уверена, че в настоящия случай при преценка на това дали да бъде задържан
или не следва да се даде превес не на обществения, а на личния интерес,
предвид факта, че здравето му е застрашено. Какъв е общественият интерес? -
въпреки, че не сме в същинско производство по екстрадиция, моля да не
пропускате поставените от адв. Б. акценти, тъй като става въпрос за ДП, което
се провежда в тази държава, а не в България. Става въпрос за престъпление,
извършено през 2019 г. Към изявлението на колегата само ще допълня, че на 7
юни Р. д. е приела закон, според който всички решения на ЕСПЧ, издадени
след 15.03.2022 г. не подлежат на изпълнение в Р. т.е. че Р. ф. е изолирана от
света на европейското право, на международното право, част от която е
Република България и която е длъжна да го спазва и да се съобразява с него.
Това са доводи по същество, но ви моля в настоящия момент да отчетете
всичките тези обстоятелства и да приемете, че мярка за неотклонение
временнно задържане в дома е достатъчна да осигури участието му по един
безспорен начин в евентуално бъдещо производство по екстрадиция, като му
дадете възможност той да се грижи за здравето си и да не поема рискове. Все
пак става въпрос за една чужда молеща държава. Това са доводите ми.
Адв. Ф.: Уважаеми апелативни съдии, напълно съм съгласна с
изложеното до момента от моите колеги по отношение на основанията, поради
които атакуваме обжалваното определение на Хасковския окръжен съд, с
което спрямо доверителя ми съдът е взел временна мярка за неотклонение
задържане под стража за срок от 40 дни.
В частната жалба, която подадох в срок и допълнихме впоследствие, сме
изложили основното, на което акцентираме. Първото, което беше изтъкнато от
6
колегите ми е, че в случая производството не е по това дали подзащитният ни
е виновен по така повдигнатото му от Р. ф. обвинение или не е виновен за това
престъпление. В случая целта на производството, което е настоящето
производство, е да бъде осигурено, както гласи чл. 13, ал. 7 от ЗЕЕЗА, да бъде
осигурено неговото участие в едно последващо производство, което ще се
развие в случай, че от страна на Р. ф. постъпи искане за екстрадиция, т.е. не е
гарантирано да се развие това производство, т.е. в случая, когато се преценя
каква трябва да бъде тази мярка, не следва да бъде разглеждано това за какво е
повдигнатото от Р. ф. обвинение на лицето, за което се иска да бъде осигурено
да участва, а следва да се вземат предвид обстоятелствата коя мярка в случая,
с оглед самото лице, ще бъде най-подходяща, за да бъде гарантирано неговото
явяване в производството, ако постъпи искане.
Дори четейки определението на ХОС, съдът като аргумент да вземе тази
най-тежка мярка, която беше поискана от представителя на държавното
обвинение е, че лицето е чужд гражданин, че няма уседналост в страната,
което е една от предпоставките да не може някоя друга мярка да бъде взета и
че с някоя друга ще може да се гарантира неговото участие в производството,
а също и че от така представената към момента документация не се доказва
какво е точното здравословно състояние на лицето. Считам, че и двете
обстоятелства, а именно, че това лице, макар да е чужд гражданин, има къде
да отседне на територията на страната, има наето жилище, което от лични
впечатления вкл. мога да кажа, че е напълно подходящо за пребиваване на
това лице на това място. Домашният арест не означава, че лицето е свободно
да се придвижва, където иска, а в случая неговият престой ще бъде осигурен
на това място, а не в ареста, където са изключително лоши условията, още
повече като се вземе предвид и здравословното състояние на лицето. Въпреки
усилията, които полагам да го посещавам и да му нося най-необходимите
неща няма как да му се осигурят всички неща, които са му обективно
необходими. Както казах, действително виждам промяна, която не е в добро,
като считам, че този престой там няма как да се отразява благоприятно не
само на неговото физическо, но и на неговото психическо здраве и това може
действително да доведе до едно влошаване на здравословното му състояние.
Затова смятам, че ако бъде не в ареста, а в наетото жилище, за което наем е
платен за 3 месеца, както виждате, този наем може и да бъде продължен с още
3 месеца при необходимост, ще бъдат защитени както здравето, т.е. личния
интерес, така и обществения интерес при явяване на лицето на същинското
производство, ако постъпи искане за екстрадиция на това лице.
Съдът прецени, че така представените медицински документи са
достатъчни да удостоверят неговото здравословно състояние, поради което
считам, че тази временна мярка за неотклонение задържане под стража не е
необходима и прекомерно тежка, както по отношение на лицето, а и по
отношение на целта на тази мярка за неотклонение, защото действително и
една по-лека мярка, каквато е домашния арест, вкл. с поставяне на гривна за
проследяване, може да окаже същия благоприятен ефект в едно бъдещо
7
същинско производство с него по екстрадиция.
Накрая, също искам да заявя това, което казаха и колегите ми. Същото
изложих и пред ХОС, където приеха, че това е производство за вземане на
мярка за неотклонение. Няма как настоящият състав да не съобрази това
доколко едно бъдещо искане за екстрадиция ще бъде уважено от съответния
съд, който ще гледа това искане. Ще си позволя само да цитирам решения на
български съдилища по искания от страна на Р. ф., по които съответният съд,
позовавайки се много обстойно на ситуацията в Р. ф., особено след 17.03.2022
г., приетите решения, така и законите, приети от Р. д. по отношение на
зачитането и спазването на ЕКЗПЧОС, в тази връзка има вече една не точно
практика, но има поредица от съдебни решения, а именно Решение 252 от
15.10.2024 г. на Окръжен съд Варна по ЧНД 1400/2024 г., Решение №
277/06.11.2022 г. на Окръжен съд Бургас и др., в които решения съдът много
подробно е обсъдил и доклада на българския Хелзински комитет във връзка с
изследването на ситуацията в Р. ф. и доколко правата на задържаните лица,
изобщо лицата, по отношение, на които се води някакво наказателно
преследване, могат да бъдат гарантирани, че ще бъдат защитени и дори да
бъде констатирано такова нещо, доколко може Европейският съюз и
Европейският съд по правата на човека да се намесят да контролират тази
държава.
Моля да имате предвид тези изложени обстоятелства, които показват
едно отношение към настоящето производство, което е единствено с цел
обезпечаване провеждането на същинско производство по екстрадиция.
С оглед на тези доводи и изложените такива от колегите, моля за вашия
акт, с който да измените мярката за неотклонение на нашия подзащитен в
малко по-лека, която ще е по-благоприятна за лицето, а също така ефективна
за целите на същинското производство по екстрадиция.
Съдът даде дума за лична защита на исканото лице.
Исканото лице М. Г.: Уважаеми съдии, уважаеми прокурор, уважаеми
адвокати, на които много благодаря, покланям се на българското правосъдие и
очаквам вашето решение да бъде съобразено с казаното от моите адвокати.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата, с
която се иска отмяна на определението на Хасковския окръжен съд за вземане
на мярка за неотклонение временно задържане под стража спрямо М. Г. е
неоснователна и моля да я оставите без уважение.
Мисля, че няма спор между страните, че в конкретното производство се
касае за една особена мярка за неотклонение, която се взема с цел да се
осигури участието на исканото лице в производство по екстрадиция. Именно
поради особеността на тази мярка за неотклонение нито съдът, нито страните
в това производство, следва да обсъждат обосноваността на предположението,
че обвиняемият е извършил престъплението, за което Р. ф. го е привлекла като
обвиняем. Казвам това, тъй като в допълнението на жалбата на адв. Б. и адв.
П. има цял абзац, посветен на това обосновано предположение. В настоящето
8
производство ние нито разполагаме с материалите, събрани от Руската
прокуратура, нито можем по нашия закон да обсъждаме има ли обосновано
предположение, че лицето е извършило или не престъплението по укриване на
данъци. Касае се за едно задържане с цел осигуряване на производството.
Според мен са важни две неща в случая, които бяха поставени на вашето
внимание от колегите и ХОС ги е обсъдил в определението си.
Първо - безспорно се касае за чужд спрямо Република България
гражданин – турски граждани, който няма никаква свързаност с Република
България. Той минава границата ни, където е задържан, тъй като се издирва от
Интерпол. Непосредствено след приключване на производството пред първата
инстанция адвокат Ф. е сключила от името на клиента си един договор за наем
и го е представила пред вас. Твърди се, че именно този договор за наем
свързва някак си обвиняемия с Р България. Аз не споделям това становище.
Първо, този договор за наем е сключен от пълномощник на лицето и по
никакъв начин един договор за наем не може да гарантира, че турският
гражданин ще остане на територията на Р България до приключване на
същинското производство за екстрадиция. По тази причина ще моля
представеният договор за наем да не влияе на вашето решение, а именно да не
приемате, че това доказва свързаност на лицето с Република България и това
би попречило по някакъв начин той да напусне страната ни преди
приключване на делото за екстрадиция по същество.
Второто нещо, което се коментира, е здравословното състояние на
лицето. На първо място безспорно исканото лице има здравословни проблеми.
Те обаче не са настъпили сега, а както коректно адв. Б. посочи, са настъпили
през 2022 г. Безспорно тези заболявания се лекуват в един продължителен
период от време, но истината от друга страна е това, което е посочил ХОС в
своето определение, а именно, че ЗИНЗС вменява множество задължения на
затворническата администрация да се грижи за здравето на лицата задържани
под стража. Има лекарско наблюдение, отделно при влошаване на състоянието
оказване на медицинска помощ, вкл. извеждането на задържани в болнично
лечение за извършване на необходимите медицински действия. Затова считам,
че и този аргумент е намерил отговор в определението на Окръжен съд Х. от
една страна и не е причина вие да определите една по-лека мярка за
неотклонение спрямо исканото лице.
В молбата на адв. Ф. е посочено, че за да се гарантира присъствието на
исканото лице в РБ, се прави предложение да му бъде наложена забрана да
напуска пределите на РБ. Тази забрана в случая не може да бъде наложена от
вас. Съгласна съм с адвокатите Б. и П., че престъплението по руския
наказателен закон не е тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и
неправилно Хасковският окръжен съд е сложил думата „тежко“. Умишлено е,
предвижда лишаване от свобода, но не е тежко.
Нормата на чл. 68 от НПК, която считам, че в случая може да се
приложи, тъй като в ЗЕЕЗА се казва, че случаите, които не са там уредени, се
9
прилага НПК и поради тази причина смятам, че нормата на чл. 68 НПК може
да се приложи, но при условията, определени в този текст на НПК. Такива са
обвинението да е за тежко умишлено престъпление. Категорично сме съгласни
със защитата, че по руския закон, което е приложимото право, не може да му
наложите забрана на основание чл. 68, ал. 1от НПК за този конкретен случай,
тъй като липсват законовите предпоставки за това.
Изложените аргументи, касаещи произнасянията на Бургаския и
Варненския съд, не са задължителни за вас, тъй като се касае за разглеждане
на молби за екстрадиция по същество. Има няколко такива решения – на
съдилищата в Бургас и Варна. На съда в Пловдив и в София не намерих. Няма
да се спирам на тези сега, тъй като не са актуални за момента, а по-скоро при
разглеждане на молбата за екстрадиция.
Предвид всичко изложено, моля да потвърдите определението на
Хасковския окръжен съд, с което спрямо М. Г. е взета най-тежката мярка за
неотклонение – задържане под стража.
Адв. Б. /реплика/: Уважаеми апелативни съдии, при цялото ми
уважение към държавното обвинение, мисля, че трябва да бъдем и хора.
Относно конкретните характеристики, които колегата прокурор изложи -
аз направих забележка, че не е време и място да се говори за обосновано
предположение в настоящето производство, но Хасковският окръжен съд се е
мотивирал с чл. 63 от НПК, а там са дадени трите условия да бъдат налице
кумулативно.
Второ – пак с риск да ме критикувате или прекъснете, моят подзащитен е
успял да каже, че той не е бил законен представител на тази фирма. Той е
строител, вижте му ръцете! Той не е бизнесмен, не е предприемач, не е
мошеник. Строил е големите сгради из Европа - в Брюксел, в Европейския
парламент и т.н.
По отношение на втората забележка, че договорът за наем не бил
достатъчна гаранция, че има установен адрес - какво повече да направим,
освен да се сключи договор за наем, освен колежката да го вземе вкъщи и да
гарантира за него. Няма какво друго да направим.
По отношение на здравословните причини, моля да бъдем хора. В
килиите са от 2 до 6 човека, има една тоалетна на етаж, той трябва да чука
през 5 минути да идва полицаят да му отваря, за да ходи до тоалетна,
дървеници - ХХI век.
Моля ви, промените мярката. Убеден съм, че нашият подзащитен няма да
се укрие, той ще бъде на разположение на прокуратурата и съда, ако въобще
се изпрати искането с всичките аргументи и доказателства.
Адв. Ф. /реплика/: Уважаеми апелативни съдии, когато Хасковският
окръжен съд е посочил в своето определение, че лицето по принудително
действие при необходимост може да ползва здравна помощ, същият този
състав на съда не е имал предвид тези документи, които сега приложихме и
10
вие приехте по настоящето производство. Нямаше как съдът в Х. да има
представа какво толкова е тежко на състоянието му. Той не беше в ситуация да
преценя доколко тежко е състоянието на това лице. Нека да се молим никой от
нас да не попада в такава ситуация в следствен арест, с такова тежко
здравословно състояние да ползва здравни услуги. Там действително има
лица, които имат провинения и се налага да останат там, но аз не смятам, че
доверителят ми е там, защото той е извършил или защото има данни за
престъпление, което е извършено на територията на страната, а единствено с
цел да може да се яви, ако има производство. Няма основание да не се
приеме, че един договор за наем установява някаква регистрация на дадено
лице към съответния момент.
Другото, което искам да отбележа е, че както знаете, ако лицето се
отклони от тази мярка, има естествени механизми, по които това нещо да бъде
променено и отново да бъде задържан под стража. Затварянето му в едно
жилище по някакъв начин не може да доведе до неговото укриване, при
положение, че има опции, има органи, които трябва да следят за изпълнение
на тази мярка и когато констатират неизпълнение, естествено, че може това да
бъде коригирано.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И :
Дава последна дума на исканото лице.
Исканото лице М. Г.: Аз си знам, че съм невинен. Ще изчакам
решението на съда, но просто здравословното ми състояние ще бъде все по-
лошо и по-лошо, ако продължа да стоя в тези условия. Наистина много се
затруднявам и ще ви бъда благодарен да изчакам самото решение извън
ареста.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Производството пред Окръжния съд в Х. е било образувано във връзка с
искане на съдебните власти на Р. ф. за временно задържане на турския
гражданин М. Г. по чл. 13 от ЗЕЕЗА. Искането се позовава на издадена спрямо
това лице заповед за задържане по обвинение за престъпление избягване на
плащането на данъци, подлежащи на събиране от юридическо лице в особено
големи размери, като същото има аналог и по българския НК. Искането е
постъпило по каналите на Интерпол, в съответствие с чл. 16 ал. 3 от ЕКЕ от
11
1957 г., същото съдържа информация за личността на лицето, характера на
престъплението, приложена е заповедта за задържане, издадена от властите в
искащата държава, изложени са данни за датата и мястото на извършване на
престъплението, посочена са и приложимите разпоредби от наказателния
закон на молещата държава, според които предвиденото наказание за
извършеното престъпление е до пет години лишаване от свобода, като няма
данни за изтичане на давността.
В контекста на изложеното приложими към предмета на делото са
Европейската Конвенция за екстрадиране от 1957 г., която е ратифицирана и
от Република България и от Р. ф., както и нормите на чл. 9 – чл. 13 от ЗЕЕЗА.
В случая искането за временно задържане на лицето отговаря по форма,
съдържание и начин на получаване, съобразно разпоредбите на чл. 13 ал. 2 от
ЗЕЕЗА и чл.16 ал. 2 от ЕКЕ, декларирано е от Р. ф. намерение да се поиска
екстрадиция на лицето в кратки срокове.
Ето защо, правилно искането за временно задържане е разгледано по
същество от окръжния съд, като в настоящето производство, предвид
спецификата му, съдът не следва да обсъжда наличие на обосновано
предположение, а следва да се обсъдят единствено опасностите от укриване, с
цел осуетяване на производството по екстрадиция. Налице е опасност
обжалващият да се укрие и да не бъде на разположение при провеждане на
евентуалното същинско екстрадиционно производство, както правилно е
приел съда в Х.. Това е така, доколкото за престъплението, посочено в акта за
задържане, е предвидена санкция с наказание лишаване от свобода в немалък
размер. На тези данни се противопоставя обстоятелството, че жалбоподателят
страда от множество заболявания, за едно от които се нуждае от поддържащо
БЦЖ лечение, като през месец февруари на настоящата година по план следва
да се извършат цистоскопски контролни прегледи и да приложено
поддържащо лечение, което следва да продължи и след това по указания от
лечебното заведение план. Продължаването на цистоскопията на пациента и
поддържащото БЦЖ лечение, както се сочи в медицинските документи, са
жизненоважни и трябва да се извършват без прекъсване. Тези данни
намаляват интензитета на опасността от укриване, поради което определената
най-тежка мярка за неотклонение не е най-подходящата за случая.
Освен това, липсват данни руските съдебни власти да са проявили
активност и заинтересованост от осигуряване на присъствието на
разследвания при все, че очевидно е имал постоянно местопребиваване в
Турция, като са започнали международното му издирване четири години след
извършване на предполагаемото престъпление в периода 16.01.2017 г. –
28.03.2020 г., все още не са изпратили молба за екстрадиция с пълно описание
на деянията и изискуемите придружаващи документи.
С оглед на всички тези данни, въззивният съд счита, че реализирането на
евентуално намерение за укриване от страна на исканото лице би било
успешно препятствано посредством следващата по тежест мярка за
12
неотклонение – временно задържане на адреса, на който се намира взетото под
наем от исканото лице на територията на страната ни жилище в гр. Х. за срок
от 40 дена („домашен арест“). Съгласно представения договор за наемането
му от Т. К. К., сключеният договор за наем на жилище – апартамент е с
предплатен депозит и наемна цена.
Така жалбата се явява основателна, а първоинстанционното определение
следва да се измени, като по отношение на жалбоподателя да се изпълнява
описаната мярка, която да се контролира и със средства за електронно
наблюдение. Доколкото продължителността на временно задържане,
съобразно цитирания вече международен акт и чл. 13 ал. 7 от ЗЕЕЗА не може
да надвишава 40 дни, който е законодателно установения максимален срок на
временното задържане на лицето, а мярката домашен арест се явява
следващата по тежест такава, която се приравнява на мярката задържане,
следва да се ограничи и нейният срок на действия в рамките а предвиденото за
най-тежката мярка временно задържане под стража.
Отделно от изложеното, от една страна по делото няма данни молещата
държава да е предприемала неуспешни опити за установяване на директен
контакт с исканото лице, което е гражданин на трета страна, различна от
молещата и замолената такива, или за търсенето му преди за го обяви за
международно издирване. От друга страна – исканото лице има чисто съдебно
минало, установен социален и професионален статус и страда от множество
заболявания, за които се нуждае от провеждането на жизненоважно регулярно
лечение.
С оглед горните съображения, настоящият съдебен състав прие, че
наличната опасност от укриване може успешно да бъде неутрализирана и със
следващата по тежест мярка за неотклонение – домашен арест, която да се
контролира и със средства за електронно наблюдения от съответната служба.
Тази мярка се явява съобразена с всички обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК,
като е в състояние да осигури участието на лицето в евентуално същинско
производство за разглеждането на искането за неговото предаване.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 28.01.2025 г. (рег. №
48/29.01.2025 г.) по ЧНД № 67/2025 г. на Хасковски окръжен съд, с което на
основание чл. 13, ал. 7 от ЗЕЕЗА във вр. с чл. 64 от НПК спрямо М. Г. (М. G.l),
турски гражданин, роден на ********** г. в гр. З. Р. Т., с турски паспорт № U
*********, изд. на 18.05.2021 г. в Република Турция, валиден до 18.05.2031 г.,
е взета мярка за неотклонение „временно задържане под стража за срок от 40
дни“, като ОПРЕДЕЛЯ спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест“,
която да се изпълнява на адрес - гр. Х., Ж **********, като същата да се
13
контролира от ОД на МВР Х., както и чрез средства за електронно наблюдение
от ГД Изпълнение на наказанията, Областна служба Изпълнение на
наказанията – гр. Х., като визираната мярка за неотклонение следва да се
изпълнява за срока, за който е постановено и изпълнението на мярката
„временно задържане под стража за срок от 40 дни“.
Да се пише писмо до Началника на Следствен арест Х., където
понастоящем е задържано исканото лице М. Г. (М. G.), придружено с препис-
извлечение от настоящия протокол, с указания да се освободи незабавно, ако
не се задържа на друго основание.
Да се пише писмо до Началника на ОД на МВР Х. за осъществяване на
контрола при изпълнението на мярката за неотклонение „домашен арест“,
придружено с препис-извлечение от настоящия протокол, за сведение и
изпълнение.
Да се пише писмо до Началника на компетентната Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ за осъществяване на контрола при изпълнението
на мярката за неотклонение „домашен арест“ със средства за електронно
наблюдение, придружено с препис-извлечение от настоящия протокол, за
сведение и изпълнение.
Определението е окончателно.
Исканото лице М. Г.: Не желая писмен превод на акта на съда.
Адв. Б.: Моля да се изпрати препис от протокола след изготвянето му на
електронния адрес на колегата П..
Адв. П.: Електронният ми адрес е: **@***.**.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Да се изпрати препис от протокола след изготвянето му на електронния
адрес на адвокат С. П. - **@***.**.
На преводача да се изплатят 200 лв. от бюджета на съда за извършения
устен превод в съдебно заседание. Издаде се РКО.
Заседанието се закри в 11:47 часа.
Протоколът изготвен в с. з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
Секретар: _______________________
15