Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на седемнадесети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 8253 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по иск на М.К.Т., срещу З. „Б.И.” АД, за присъждане на сумата
140000.00лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП настъпило на 02,10,2015г., в гр.Велинград, ул. „И.“, пред
Централен гробищен парк, причинено виновно от А.С.Т., при управление на л.а.
марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № ********, който нарушил правилата за
движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се движел с превишена скорост 67.2км/ч при
разрешена 50км/ч в населено място, и по непредпазливост причинил смъртта на А.К.Т.–
майка на ищеца, за което е постановена Присъда по НОХД № 352/2016 на
Пазарджишкият ОС, влязла в сила на 07.01.2019г., чиято отговорност била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № 02114002698410 валидна от
03.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 02,10,2015г.
– датата на деликта, до окончателното и изплащане, както
и сумата 3577.78лв., представляваща обезщетение за забава начислено върху
главницата от деня на поканата до застрахователя за извънсъдебно плащане до
датата на завеждане на иска.
В исковата молба ищеца твърдят, че починалата е негова майка. Смъртта настъпила в резултат
на получената тежка травма от ПТП. Твърди, че внезапната загуба на родител,
който бил център на сплотено семейство сложила за него край на пълноценен,
щастлив семеен живот. Твърди, че между тях имало изградена трайна и дълбока
емоционална връзка, изпълнена с доверие, привързаност, обич и подкрепа, която
била прекъсната в резултат на ПТП. Болки и страдания с голям интензитет търпял
и ще търпи и за в бъдеще.
Ответникът З. „Б.И.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „БМВ“, модел „318“, с
рег. № ******** управляван от А.С.Т., по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица №
02114002698410 валидна от 03.11.2014г. Не оспорва и факта на настъпване на ПТП,
както и, че същото е извършено виновното от водача А.С.Т. на л.а. марка „БМВ“,
модел „318“, с рег. № ********. Не оспорва и, че в резултат на ПТП е настъпила
смъртта на А.К.Т.– майка на ищеца.
Навежда довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалият А.К.Т.– майка на ищеца, която пресякла пътното платно
не на определеното за това място и без да се огледа за приближаващи автомобили,
с което поставила сама себе си в опасност и допринесла за настъпване на
вредоносния резултат с 50%.
В евентуалност оспорва претенцията по размер.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в отношение на евентуалност
желаното обезщетение да бъде намалено.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът не
оспорва наличието на принос от страна на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат, но в незначителен размер.
В допълнителният отговор депозиран в срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК не са наведени нови твърдения и възражения
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От Присъда по НОХД № 352/2016 на Пазарджишкият ОС, влязла в сила на
07.01.2019г., се установява, че ПТП е настъпило на 02,10,2015г., в
гр.Велинград, ул. „И.“, пред Централен гробищен парк, причинено е виновно от А.С.Т.,
при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № ********, който
нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се движел с превишена
скорост 67.2км/ч при разрешена 50км/ч в населено място, и по непредпазливост
причинил смъртта на А.К.Т.– майка на ищеца.
От заключението по приетата СТЕ се установява, че ударът между л.а. марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № ********
и пешеходецът А.К.Т., е настъпил на около 15м след края на пешеходната пътека,
считано за посоката на движение на л.а. Пешеходецът излизайки през изхода на
Гробищен парк е предприела пресичане на пътното платно, като посоката и на
движение е била отдясно на ляво спрямо посоката на движение на л.а., с начин на
движение „спокойно бягане“.
Установява се и, че ако водачът на л.а. се е движил със съобразена скорост
от 60км/ч и по марка, независимо, че е реагирал на опасността със закъснение, е
могъл посредством аварийно спиране да предотврати процесното
ПТП. Също би могъл да предотврати удара ако не е отклонил автомобила наляво, а
се е движил направо или е отклонил автомобила леко вдясно, в който случай би
преминал зад пресичащият пешеходец. От страна на пешеходецът – същият е
предприел пресичане на пътното платно на неопределено за движение на пешеходци
място, с което е допринесла за настъпване на процесното
ПТП.
От показанията на св. Я.А.К.се установява, че е съсед на семейството на
ищеца и починалата А.К.Т.и ги познава от 30 години. Отношенията в семейството
били прекрасни. Анка била прекрасен човек. Имала двама сина и мъж, който бил
сляп и за който се грижела непрекъснато. Била всеотдайна майка. Била на 70
години тогава, без да е боледувала. Обадила и се и и казала, че отива на
погребение него ден и после дакот се върне, ще си
играят с дъщеря и. От полицията узнала за злополуката и се обадила на синовете
и, които били заминали за Испания. Тя говорила с М.. С него били по близки. Той
си дошъл и положил грижи за майка си. Бил слаб, тогава за 10-13 дни се стопил. М.
живеел в испания, но поддържали връзка. Непрекъснато
се обаждал, идвал си в България по празници. В Испания заради тях заминал,
заради немотията. Да им купи печки, перални.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица
№ 02114002698410 валидна от 03.11.2014г., по отношение л.а. марка „БМВ“, модел
„318“, с рег. № ******** управляван от А.С.Т..
Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от ГПК съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача А.С.Т. на л.а. марка „БМВ“, модел „318“, с рег. №
******** и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение телесни
увреждания на майката на ищеца и в резултат нейната смърт, за установени в
настоящия процес.
Намира заключението по приетата СТЕ за обективно, безпристрастно дадено и в
съответствие с останалите доказателства по делото, поради което му дава вяра
изцяло. Намира показанията на свидетеля Я.А.К.за дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло.
Въз основа гласните доказателства приема за установено, че между ищеца и
починалият му родител е имало топли, изпълнени с взаимна подкрепа и
привързаност взаимоотношения. Починалият е бил опора, стожер на семейството,
човек на който са могли да разчитат за всичко. Смъртта и поради внезапният си
характер е оставила болезнена следа в съзнанието на ищеца. Нанесла е травма е с траен, необратим
характер и преживяванията са все още актуални.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан в своето основание.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, конкретните
обстоятелства, при които е настъпила смъртта; как са е отразила върху психиката
и емоциите на ищците; възрастта на пострадалия и тази на ищците към датата на деликта; родствените и емоционални отношения между ищците и
пострадалия, близостта между тях; конкретните чувствата на ищците към момента
на деликта и след това; отражението върху психиката и
начина им на живот, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици от претърпените от ищците страдания,
Определяйки размера на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на А.К.Т.–
майка на ищеца, съдът съобрази възрастта
на починалия към датата на настъпване на ПТП – 71 години, без данни за влошено
здравословно състояние. Семейните взаимоотношения са били изпълнени с взаимна
подкрепа и привързаност. Смъртта на родителя е оставила болезнена следа в
съзнанието на ищеца, като понесената психологическа травма е с траен, необратим
характер и преживяванията са все още актуални.
Като съобрази всички посочение по-горе
обстоятелства, както и инфлационните процеси към момента на увреждането,
определящи стандарта в страната към релевантния период, лимитите, вменени на
застрахователните дружества, както и константната съдебна практика по
аналогични случаи, и въз основа принципа на справедливост залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение в размер на
120 000.00лв.
Като изхожда от установените по делото факти относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от тях болки и
страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Т.к. искът за неимуществени вреди е доказан по основание и в посоченият
размер, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия А.К.Т.–
майка на ищеца.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Не спорно и съдът въз основа
събраните доказателства приема за установено, че в близост до мястото на ПТП,
на около 15м считано за посоката на движение на л.а., където е настъпил
сблъсъкът между л.а. и пешеходецът, се намира пешеходна пътека. Пешеходецът А.К.Т.излизайки
през изхода на Гробищен парк е предприела пресичане на пътното платно, като
посоката и на движение е била отдясно на ляво спрямо посоката на движение на
л.а., с начин на движение „спокойно бягане“. Пресичането е предприето с
внезапно навлизане на пътя, не на определеното за това място – пешеходната
пътека, без да се съобразят приближаващите пътни превозни средства, при
интензивно движение. Следователно е налице нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и
чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
При така установените факти, съдът приема,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия пешеходец.
При този извод, съдът
следва да съобрази степента на приноса за
настъпването на вредите. Това предполага
съпоставяне на поведението на пострадалия с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния
резултат.
Независимо от установените за починалия нарушение
на правилата за движение по
пътищата, ако водачът на лекия
автомобил беше изпълнил задълженията си по чл.
21, ал. 1
ЗДвП и се бе движил със скорост в рамките на допустимата или по ниска,
произшествие със сигурност е щяло да бъде предотвратено.
Видно от влязлата в сила присъда превишението на скоростта е било решаващо. Съгласно САТЕ при своевременно реагиране на опасността, ударът е бил предотвратим
дори и при наличието на допуснатите
от пешеходеца нарушения. В тази връзка съдът съобрази
и установеното в чл. 116 ЗДвП задължение на водачите
на пътни превозни средства, да бъдат внимателни
и предпазливи към пешеходците. Следователно, по-голям принос за настъпване на
вредоносните последици има не поведението
на пострадалия пешеходец, а поведението на водача на
л.а. При това положение приносът на пострадалия
следва да бъде определен на 20 %, с колкото и на основаниечл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде
намалено определеното
застрахователно обезщетение.
След приспадане от размера на определеното обезщетение от 120000,00лв. на
сума съответна на степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия или на 24000.00лв., дължимото
обезщетение е в размер на 96000,00лв., за претърпените неимуществени вреди.
За сумата 24000.00лв. представляваща горница над присъдените
96000,00лв. до определеният размер от
120 000,00лв., предявеният иск
следва да се отхвърли поради установено съпричиняване,
а за сумата 20000.00лв. до пълният предявен размер от 140000.00лв., следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласночл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането,
поради което същата е функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на непозволеното увреждане. При задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава
и без покана, поради което върху
определеното обезщетение се дължи лихва
почл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на
увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Поради това, присъденото обезщетение
за неимуществени вреди е дължимо
от ответника ведно със законната
лихва от датата на увреждането
– 02.10.2015г.
Поради изложеното отделно обезщетение за забава за сумата 3577.78лв., представляваща
обезщетение за забава начислено върху главницата от деня на поканата до
застрахователя за извънсъдебно плащане до датата на завеждане на иска, не се
дължи. Предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Претендира да бъде присъдено в полза на адв.В. В.А.
- САК, в качеството на представител на ищеца, адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на
5282.00лв с включен ДДС, за един адвокат.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 10100.00лв. формиран от
възнаграждение за защита от адвокат в размер на 9600.00лв. с ДДС и разноски за
събиране на доказателства.
Съдът, като съобрази възражението за прекомерност на ищеца по отношение
възнаграждението за защита от адвокат претендирано от
ответника, както и фактическата и правна сложност на спора и извършените
процесуални действия, както и, че в производството се е явявал като защитник на
ответника и юрисконсулт намира, че адекватното възнаграждение е в размер на
5282.00лв. с включен ДДС, каквото е минимално предвиденото в Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за подобен род дела, до
какъвто следва да бъде уважено и искането на ответниците
за присъждане на разноски за защита.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на адв.В. В.А. - САК, в качеството на
представители на ищеца сумата 3531.00лв. с включен ДДС, представляваща
възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата. Съобразно отхвърлената част от исковете ищеца следва
да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 1916.00лв., представляваща
сторени в производството разноски, включително възнаграждение за защита от
адвокат с включен ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
3840.00лв., както и сумата 201.00лв., представляващи разноски за вещи лица от
бюджета на съда, съобразно уважената част от исковата.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Лозенец“, бул. „*******ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Т.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.В. В.А. –
САК, сумата 96000.00 /деветдесет и шест хиляди/лв. представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 02,10,2015г.,
в гр.Велинград, ул. „И.“, пред Централен гробищен парк, причинено виновно от А.С.Т.,
при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № ********, който
нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се движел с превишена
скорост 67.2км/ч при разрешена 50км/ч в населено място, и по непредпазливост
причинил смъртта на А.К.Т.– майка на ищеца, за което е постановена Присъда по
НОХД № 352/2016 на Пазарджишкият ОС, влязла в сила на 07.01.2019г., чиято
отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица №
02114002698410 валидна от 03.11.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 02,10,2015г. – датата на деликта,
до окончателното и изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за сумата 24000.00 /двадесет и четири хиляди/лв.
представляваща горница над присъдените 96000,00 /деветдесет и шест
хиляди/лв. до определеният размер от
120 000,00 /сто и двадесет хиляди/лв.,
поради установено съпричиняване, а за сумата
20000.00 /двадесет хиляди/лв. до пълният предявен размер от 140000.00 /сто и четирдесет хиляди/лв., като неоснователен, както и иска за присъждане на сумата
3577.78 /три хиляди петстотин седемдесет и седем, 0.78/лв., представляваща
обезщетение за забава начислено върху главницата от 140000.00 /сто и четирдесет хиляди/лв. за неимуществени вреди, деня на
поканата до застрахователя за извънсъдебно плащане до датата на завеждане на
иска, на основание, чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв,
бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила
от 01.01.2016г., вр. чл. 45
и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Лозенец“, бул. „*******ДА ЗАПЛАТИ
на адв.В. В.А. - САК, в качеството на представител на
ищеца М.К.Т., ЕГН **********, сумата 3531.00 /три хиляди петстотин тридесет и
един/лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат с включен
ДДС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М.К.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.В.
В.А. – САК, ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.”
АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „*******,
сумата 1916.00 /хиляда деветстотин и
шестнадесет/лв., представляваща сторени в производството разноски, включително
възнаграждение за защита от адвокат с включен ДДС, съобразно отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Лозенец“, бул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 3840.00 /три хиляди осемстотин и четирдесет/лв., представляваща
държавна такса и сумата 201.00 /двеста и един/лв., представляваща сторени
разноски от бюджета на съда, съобразно уваженият размер на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: