Определение по дело №591/2020 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№      /          .2020 г.

Варненски Апелативен съд  -  Търговско отделение, втори състав, в закрито заседание на  горепосочената дата в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА 

              МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия А. БРАТАНОВА в.т.д.№ 591/2020 година по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 420, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от М.М.Н. *** против Определение № 260075/02.10.2020 год., постановено по т.д.№ 163/2019 год. по описа на ДОС, с което е ОТХВЪРЛЕНО искането на М.  М.Н. за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 780/2019 г. от Районен съд – Добрич.

Предявената жалба е редовна и допустима.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ДОС е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД против М.М.Н. за установяване на вземане за главница, договорна лихва, обезщетение за забава, такси и разноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.01.2004 год, за които страната се снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

Производството по делото е спряно с Определение № 303/13.07.2020 год. до приключване на дело С-745/19 год.. на Съда на ЕС – Люксембург.

С молба от 22.07.2020 год. М.М.Н. е сезирала съда с искане за спиране на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение с мотива, че разпоредбите на договора, регламентиращи начисляването на лихва имат неравноправен характер. Във връзка с посочения преюдициален въпрос е и постановеното спиране на производството по чл. 422 ГПК. Страната счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 420, ал.2, т.2 и т.3  ГПК – вземането се основава на неравноправни клаузи и е налице неправилно изчисление по договор, сключен с потребител.

С обжалваното определение съдът е отказал спиране на изпълнението с мотива, че не е представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 – 181 ЗЗД. Тъй като делото е спряно, на този етап не може да се формулира извод относно несъществуването на спорното вземане. Липсват убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал.2 ГПК.

Спирането на принудителното изпълнение представлява основен елемент от всяко ефективно правно средство за защита на длъжника. За да е налице ефективно средство за защита, съобразено с чл. 7, § 1 от Директива 93/13/Е. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, е необходимо да има ефективен контрол за установяване дали договорните клаузи са неравноправни и националните процесуални разпоредби не трябва да правят прекомерно трудно за потребителите да получат защита срещу неравноправни договорни клаузи, включително ефективни мерки за предотвратяване на продължаваща употреба на неравноправни клаузи в договорите. Правото на ефективни правни средства за защита трябва да включва възможност за спиране на изпълнителното производство, докато се извършва съдебната преценка относно потенциално нарушение на потребителското право. Такава възможност в българското законодателство е разпоредбата на чл. 420 ГПК. Нормата предвижда, че длъжникът може да спре принудителното изпълнение, ако представи надлежно обезпечение за кредитора или алтернативно, когато представи писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

Разпоредбата на чл. 420, ал.2 ГПК предвижда занижен стандарт за доказване като длъжникът следва да представи единствено писмени доказателства. В хода на съдебната фаза от заповедното производство и ако противоправността се извлича от самата договорна разпоредба, характер на писмени доказателства има всеки приобщен документ по делото, вкл. писмения договор с кредитора и др. За целите на предвиденото в закона спиране на принудителното изпълнение, съдът дължи формална преценка на представените писмени доказателства и тяхното съответствие с твърдяните от молителя факти и обстоятелства.

В хода на висящото съдебно производство страната – ответник е повдигнала въпроса за действителността на чл. 6 от договора, предвиждащ, че за предоставеният кредит кредитополучателят заплаща лихва в размер, определян периодично от УС на Банка ДСК, който към датата на сключване на договора е 11,75%. Промяната на лихвата е задължителна за страните.  Събрани са още писмени доказателства, че банката се е възползвала от предвидената в чл.6 възможност за едностранно изменение на лихвения процент, но единствено в посока на неговото намаление. По изложените причини заключението на СТЕ е дало писмено заключение, че при първоначално договорения процент на лихвата от 11,75 пункта, размерът на задължението би бил по-голям от този, формиран след едностранното изменение на кредитора. На основание чл. 143 ЗЗП неравноправната клауза е уговорка във вреда на потребителя. Липсата на вредоносен характер изключа дефинирането й като неравноправна. Следователно по делото не са представени изискуемите в чл. 420, ал.2 ГПК писмени доказателства, че вземането се основава на неравноправна клауза по договор, сключен с потребител и че размерът му би бил различен от претендирания.

В хода на висящото производство страната е навела твърдения и за неравноправен характер на клаузата на чл. 7 от договора, предвиждаща, че лихвата се капитализира месечно.  Възражението следва да се квалифицира като такова за нищожност на договорна разпоредба, на основание чл. 10, ал.3 ЗЗД. В този случай ЗЗП е неприложим. Спиране на изпълнението по реда на чл. 420, ал.2, т.2 ЗЗД се допуска единствено при наличие на неравноправна клауза, противоречаща на ЗЗП. Противоречието на договорните разпоредби с други императивни норми на законодателството е ирелевантно за приложението на чл. 420 ГПК. Разпоредбата подлежи на стриктно, а не на разширително тълкуване.

Молбата на страната е мотивирана единствено с обстоятелството, че съдебното производство е спряно, поради констатации на решаващия състав за наличието на преюдициален спор. Процесуалните действия на съда, вкл. и тези по спиране на производството не са елемент от фактическия състав за приложение на чл. 420 ГПК и са неотносими към разглеждания въпрос.  

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден, макар и по други съображения.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260075/02.10.2020 год., постановено по т.д.№ 163/2019 год. по описа на ДОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: