Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. В., 10.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично
заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на
секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4285 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът „Е.п.” АД твърди, че с ответника Е.В.Т.
са в облигационни отношения по договор за продажба на ел.енергия
за обект с абонатен № **********, адрес на потребление гр. В., ул. „***“, № **
и клиентски № **********. В качеството си на абонат, ответникът е потребил ел.енергия за периода от 29.11.2015г. до
26.03.2016г., за която е издадена фактура № **********/12.04.2016г. за сумата
от 230.72 лева. На ответника е предоставена услуга по възстановяване на
ел.захранването, като същият не е заплатил следващата се такса в размер на
19.00 лева, за която е издадена фактура № **********/18.07.2016г. Излага, че
основно задължение на потребителите е да заплащат стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начин регламентирани в чл. 26 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, независимо
дали потребителят е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. С оглед последното счита, че с настъпване падежа на фактурата,
ответникът е в забава и съгласно чл. 38 от Общите условия дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради незаплащане
на дължимите суми ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което
е образувано ч.гр.д. № 1338/2019г., по описа на ВРС, 31 състав и е издадена
заповед за изпълнение за сумата от 230.72 лева, представляваща неплатена сума
за потребена ел.енергия, 19.00 лева по ТП №
**********/18.07.2016г., както и сумата от 62.99 лева, представляваща мораторна лихва върху горното задължение, начислена от
падежа на задължението до 18.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението. Предвид
дадените указания от заповедния съд за ищеца е налице правен интерес за
установяване на вземането му и сезира съда с искане за това. Претендират се и
сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция. Твърди,
че поради непредоставен достъп от потребителя за времето след от отчетена на
29.11.2015г. до предоставения такъв след сключване на договора от страна на
ответницата, станало при извършване на инициирана от страна на Т. проверка,
количеството потребена ел.енергия за този времеви
диапазон са отразени в процесната фактура. Твърди, че
не е извършвана корекция на сметка, а количеството ел.енергия е реално
доставено и потребено, съобразно данните, записани от
СТИ. Последното след демонтажа му е предоставено на БИМ и е установено, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, отговаря на техническите
изисквания. Не оспорва, че формално страните са в облигационна връзка от датата
на сключване на договора - 05.04.2016г., но от предоставените документи с
отговора на исковата молба твърди да е видно, че за периода на консумация, т.е.
процесния период, имотът се използвал от
наследодателя на Т.. Последната твърди при сключване на договора да е
представила удостоверение за наследници, както и писмено съгласие на другите
такива, имотът да се ползва именно от Е.Т.. Поради това и счита, че именно
ответницата има качеството на потребител и дължи заплащане на потребеното количество ел.енергия. В този смисъл моли, ако
съдът приеме, че ответницата не дължи процесната
ел.енергия поради облигационни отношения с ищцовото
дружество към периода на фактуриране, а именно: от 29.11.2015г. до
26.03.2016г., то да приеме, че същата дължи процесната
сума фактурирана с фактура № ********** от 12.04.2016г., на основание това, че
тя е наследник на титуляра, който е бил клиент на ищцовото
дружество към този период.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответната страна Е.В.Т., депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че е в договорни
отношения с ищцовото дружество, но твърди между
страните да е налице облигационна връзка считано от 05.04.2016г. Излага, че
клиент на ищцовото дружество е била нейната баба Е.
Георгиева Т., починала на 11.06.2015г. Сочи, че на 15.03.2016г., ищцата открила
писмо, адресирано до баба й, в което било посочено, че покойното лице има
просрочени задължения в размер на 162.53 лева. С оглед това обстоятелство, и в
качеството си на един от законните наследници на баба й, излага да е предприела
действия по изследване на обстоятелствата, защо в имота, който не се ползва от
наследниците на Георгиева, има начислени суми за ел.енергия. Твърди, че при
опит да инициира проверка на СТИ, монтирано в имота, ищецът е поставил условие
– сключване на договор за достъп и пренос, поради което и такъв е сключен на
посочената по-горе дата. На 05.04.2016г. е извършена проверка на СТИ, отчитащо
потреблението в къщата на ул. „***“, № **, резултатите от която са обективирани в КП № 111811**/08.04.2016г. В протокола е
посочено, че СТИ е без консумация на ел.енергия, няма нощна тарифа, няма
размяна на електромери, не са констатирани вмешателства и неправомерно
присъединяване. СТИ е било подменено с ново поради изтекла метрологична годност
и в този смисъл твърди, че не е било годно да отчита потребената
ел.енергия. На 06.07.2016г. излага да й е връчено писмо, ведно с констативен
протокол за извършена метрологична проверка. От същия се установява, че
проверката е извършена три месеца след демонтажа, без да се наясно причините за
това. СТИ е било предоставено в плик, като няма отразяване за номер на пломба
или маркировка на плика, с оглед това и счита, че би могло да има оказано
въздействие върху демонтирания електромер, предоставен за анализ на БИМ. С
оглед горното и доколкото в процесната фактура е
посочено, че същата касае период на потребление 29.11.2015г. – 26.03.2016г.,
счита че не е материолноправно легитимирана да
отговаря за начислената сума. Отделно от това излага, че фактурата не съдържа
необходимите реквизити, както и че задължение на ищеца е да отчита
потреблението ежемесечно. Вън от горното излага, че липса яснота за причините
поради които от претендираната от наследодателя й
сума от 162.53 лева, задължението по последващо издадената
фактура е в размер на 230.72 лева. Прави възражение за погасяване на
задължението по давност. Оспорва и задължението за сумата от 19 лева, като
твърди ел.захранването в имота да е не било прекъсвано, съответно
възстановявано, поради което и твърдяната услуга се сочи да не е предоставяне,
респ. заплащане на възнаграждение за такава. Оспорва констатациите залегнали в
приложените по делото фактури.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа
страна:
Със заповед № 594 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2019г., ВРС, 31-ви
състав, по ч.гр.д. № 1338/2019г., е разпоредил длъжникът Е.В.Т. да заплати на „Е.п.”
АД сумите, както следва: 230.72 лева - главница за ползвана ел.енергия по
фактура № **********/12.04.2016г. за времето от 29.11.2015г. до 26.03.2016г.,
19 лева по ТП **********/18.07.2016г. и 62.99 лева – лихва за забава за времето
от 11.05.2016г. до 18.01.2019г. Срещу издадената заповед за изпълнение в срока
по чл. 4** ГПК е постъпило възражение от длъжника Е.Т..
Видно от приложеното на
л. 62 от делото заявление вх. № 4105753 от 23.03.2016г., че Е.В.Т. е заявила
желание за сключване на договор за достъп и пренос на електрическа енергия за
съществуващ обект, находящ се в гр. В., ул. „***”, № **.
Посочено в заявлението е, че обектът се е използвал от Е.Г. Т.. Ведно със
заявлението са представени и декларирани на същата дата съгласия от Г.Т.Г. и Д.В.Т.
партидата да се води на името на ответницата /л. 60-61/.
Видно от приложеното на
л. 51 от делото удостоверение за наследници, че Е.Г. Т. е починала на
11.06.2015г. и е оставила за наследници по закон Г.Т.Г. – син, Е. В.Т. и Д.В.Т.,
последните двама по право на заместване на починалия на 12.09.2002г. В.Т.Т. – син на наследодателката Е.Г.
Т..
От приобщения на л.
65-66 от делото оригинал на договор № 4105753/31.03.2016г. се установява, че на
05.04.2016г. между ищеца и Е.В.Т. и във връзка с коментираното по-горе
заявление вх. № 4105753, е сключен договор за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия за обекта, находящ се в гр. В., ул. „***”, № **.
Представени от ищеца са
и Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.п.” АД, одобрени с
решение ОУ-06/21.04.20**г. на ДКЕВР /л. 13-22/. Според чл. 2, т. 1 от същите,
„битов клиент” е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови
нужди. Предвидено в чл. 6, ал. 1, че когато правото на собственост принадлежи
на няколко лица, то правата и задълженията на клиент се упражняват от всички
тях заедно или чрез пълномощник. В раздел ІІ от Общите условия са уредени
условията за начало на продажбата на ел.енергия, като според чл. 8, ал. 1
новите клиенти подават до „Е.п.” АД писмено заявление за продажба на
електрическа енергия, предоставяйки сключен договор за достъп и пренос с „Енерго-про мрежи” АД и документ, легитимиращ го като клиент
по смисъла на Общите условия. Предвидено в ал. 5 на чл. 8 е в случаите, в които
клиентът не е уведомил в срок крайния снабдител за промяна на собствеността, за
начало на продажбата на електрическа енергия се счита датата, от която клиентът
е придобил собствеността върху имота или учреденото вещно право на ползване. В
чл. 16, ал. 2 е предвидено задължение за уведомяване във връзка с настъпила
промяна, свързана със собствеността и ползването на обекта за наследниците при
наследяване на обекта.
От приложения на л.
45-46 от делото констативен протокол № 111811** се установява, че на 08.04.2016г.,
служители на „Енерго-про мрежи” АД, по заявление на
клиента са извършили проверка на електромер с фабричен № 33710705, отчитащ
потреблението в процесния обект. При същата е
установено, че електромерът е без консумация на ел.енергия, няма нощна тарифа.
Не е установена неправомерни вмешателства и присъединяване. СТИ е подменено
поради изтекла метрологична проверка, като са посочени показания по нощна
тарифа 0 и по дневна – 26096. Проверката е извършена в присъствието на Коста
Ангелов Костов – член на домакинството на абоната.
Така демонтираният
електромер е предоставен в Български институт по метрология, като видно от
приложения на л. 48-49 от делото заключение, че СТИ съответства на
метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическа енергия, отговаря на техническите изисквания.
Приета
като доказателство по делото е издадената фактура № *********/12.04.2016г. за
сумата от 230.72 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода от
29.11.2015г. до 26.03.2016г. за електромер 33710705 от 1042 кВтч,
като разлика между старо показание по дневна тарифа от 25054 и ново от 26096;
срокът за плащане на задължението посочен във фактурата е до 10.05.2016г.
С фактура №
**********/18.07.2016г., с получател Е.В.Т., ищцовото
дружество е начислило сума в размер на 19.00 лева, с основание „възстановяване
на захранването (електромер)“.
След датата на издаване
на процесната фактура от 12.04.2016г. за процесния обект не са издавани фактури с начислена доставена
и потребена ел.енергия, видно от представените от
ищеца справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, както и
извлечение за фактури и плащания.
Представено от
ответницата е и адресирано до наследодателката й
писмо от „Е.п.” АД, в което е посочено, че към 15.03.2016г. абонатът има
просрочени задължения в размер на 162.53 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срока по чл. 4** ГПК Е.В.Т. е депозирала възражение по чл. 4** ГПК, както и че искът е предявен в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
За успешното провеждане на предявените установителни искове, ищецът следва да установи наличието
на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за продажба на ел.
енергия, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в посоченото
количество и на твърдяната стойност. Следва да установи претенцията си за
заплащане на обезщетение за забава по основание /че ответникът е изпаднал в
забава/ и размер.
В случай на установяване на горните предпоставки, в
тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми или невиновна невъзможност за
изпълнение.
Първият спорен по делото въпрос е имала ли е качеството
потребител на електрическа енергия Е.В.Т. за периода 29.11.2015г. до
26.03.2016г., с оглед въведеното възражение страните да са в облигационна връзка
считано от сключване на договора за достъп и пренос на ел.енергия от
05.04.2016г., респ. дължи ли заплащане на цената на фактурираната за този
период ел.енергия.
Нормативно тълкуване на разпоредбите на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ е дадено с тълкувателно решение № 2 от 17.02.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставена енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, когато за същия имот няма сключен договор.
Макар и това тълкуване да се отнася до договорите за продажба на топлинна
енергия, доколкото спорното правоотношение се регулира също от ЗЕ, то дадените
разяснения с тълкувателния акт следва да намерят приложение и в настоящия
случай /така и решение № 205 от 28.02.2019г. на ВКС по гр.д. № 439/2018г., ІІІ
г.о./.
В настоящия случай между страните е безспорно, че наследодателката Е.Г. Т. е била в договорни отношение по
повод доставка на ел.енергия за обект, находящ се в
гр. В., ул. „***”, № **, както и че същата е била собственик на този имот. Със
смъртта на същата, настъпила на 11.06.2015г., права върху имота са придобили
нейните наследници /при липса на твърдения същите да не са приели наследството
или да са се отказали от него/, респ. върху тях лежи задължението за заплащане
на доставеното количество ел.енергия. Именно до това дали фактурираната цена на
посочената като доставена във фактурата ел.енергия се свежда и втория спорен
въпрос между страните.
Според
чл. 37 от ПИКЕЕ – 2013г., приложими в случая, операторът на съответната мрежа
създава, поддържа и администрира база данни от измерването на всички клиенти и
производители, присъединени към електропреносната,
съответно електроразпределителната мрежа. Справката за потреблението на
електрическа енергия по същество представлява извлечение именно от електронната
база данни, която ответното дружество поддържа в изпълнение на задълженията си
по чл. 37 от ПИКЕЕ. Тя отразява данните от СТИ, констатирани при отчитане на
консумираната от процесния обект електрическа енергия
съгласно чл. 120 ЗЕ, за съответния период на отчитане, които данни са
възпроизведени и във фактурите, предвид задължителните реквизити на фактурата
съгласно чл. 22 от ОУДПЕЕ. В случая от коментирания констативен
протокол, неоспорен от ответната страна, се установи, че към 08.04.2016г.
показанията за дневна тарифа по електромера, отчитащ потреблението на процесния обект е било 26096 кВтч.
Това именно показание е намерило отражение както в справката за потребление,
така и в издадената фактура № *********/12.04.2016г., която съдържа
задължителните реквизити съгласно чл. 18, ал. 2 от Общите условия – клиентски
номер – **********, идентификационен номер на средството за търговско измерване
– 33710705, старо показание – 25054 и ново такова – 26096, количество
електрическа енергия за отчетния период – 1042 кВтч,
продължителност на периода - 29.11.2015г. до 26.03.2016г., тарифната цена за
електрическата енергия – 0.18452, мрежовите услуги към тарифата, дължимия данък
върху добавената стойност, дължимата сума за плащане, срока за плащане –
10.05.2016г., периода на следващо отчитане, срокът, след изтичането на който,
при неплащане ще бъде преустановена ел.енергията. Така коментираната фактура е
осчетоводена от ищцовото дружество /представеното извлечение
от сметка/, поради което и съгласно чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните
книги могат да служат за доказателство и за лицето, което ги е водило според
тяхната редовност и с оглед преценката на другите доказателства по делото, в
случая представения констативен протокол от извършена проверка, при която са
отчетени записаните показания на електромера. С оглед това и за клиента е
възникнало задължение за заплащане на фактурираното количество ел.енергия. Без
оглед на този извод на съда е обстоятелството, дали електромерът е бил или не в
метрологична годност, доколкото от заключението на Българския институт по
метрология се установи, че демонтираното средство за търговско измерване е
отговаряло на изискванията за точност при измерване на ел.енергията. Вярно, че
в нарушение на собствените си Общи условия - чл. 22, ал. 1, ищецът не е
фактурирал количеството ел.енергия ежемесечно, но, за да изпълни това свое
задължение същия се е нуждаел от съдействието на собствениците на имота.
Последните очевидно не са оказали такова след като сами са били неизрядни да
изпълнят задължението си да уведомят дружеството за настъпилата промяна в
собствеността. Ето защо и това не би могло да ги освободи от задължението им да
заплатят стойността на доставената ел.енергия. С оглед обаче установеното в чл.
6, ал. 1 от Общите условия, че когато правото на собственост принадлежи на
няколко лица, то правата и задълженията на клиент се упражняват от всички тях
заедно, задължени за заплащане на енергията за периода 29.11.2015г. до 26.03.2016г.,
т.е. за период сключване на индивидуалния договор, са всички собственици на
имота, при липса писмено съгласие с нотариална заверка на подписите от другите
наследници ответницата да е ползвател на техните части /арг.
от чл. 4, ал. 1 от Общите условия/. Поради това и съдът приема, че Е.В.Т.
отговаря пред ищцовото дружество до притежаваната от
нея част в собствеността – за ¼ ид.ч. от
сумата по фактура № *********/12.04.2016г., или за 57.68 лева. Само до този
размер ищецът има вземане към Т., като за разликата до предявения размер
претенцията следва да бъде отхвърлена.
С оглед така формирания извод съдът дължи произнасяне по
направеното възражение за погасяване на вземането по давност. Заплащането на
стойността на доставената на абоната ел. енергия съставлява „периодично
плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД (в този смисъл Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012г. по тълк.д. № 3/2011г. на
ОСГК на ВКС), то същото се погасява с тригодишна давност. Давността според
нормата на чл. 1**, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Задължението на Т. за заплащане на фактурираното количество
ел.енергия е станало изискуемо с настъпване на посочения във фактурата срок за
плащане – 10.05.2016г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано на 30.01.2019г. /съгласно нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ - преди изтичане на давностния срок, поради което и възражението на ответника
се явява неоснователно.
Предявеният иск за сумата от 57.68 лева, представляваща
цена на доставена ел.енергия за периода от 29.11.2015г. до 26.03.2016г. следва
да бъде уважен, ведно с лихва за забава върху това задължение от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.01.2019г., до окончателното му заплащане.
С оглед частичната основателност на предявения иск за
главница, основателна до размера от 15.76 лева е претенцията за обезщетение за
забава, изчислена с помщта на програмен продукт „Апис Финанси” от датата следваща падежа на задълженията по
фактурата – 11.05.2016г. до 18.01.2019г. За разликата над тази сума до
предявения размер от по 62.99 лева с оглед отхвърляне на главния иск, следва да
бъде отхвърлен и акцесорният.
Що се отнася до сумата от 19.00 лева, начислена като
такса за възстановяване на ел.захранване, по делото остана недоказано, че
такава услуга е извършена, респ. как са определени разходите за същата. Поради
това и тази претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Съгласно дадените
указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и
сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно с уважения
размер на предявените искове възлизат общо в размер на 17.61 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в хода на настоящото производство
разноски съразмерно с уважената част от исковете, възлизащи в размер на 64.58
лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ в размер на 150.00 лева.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ответната страна също има право на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство и исковото такова, които съразмерно
на отхвърлената част от иска, възлизат в размер на 459.09 лева. В полза на
страната не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за осъществена
почасова консултация, доколкото същите не съставляват разноски във връзка с
делото.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.В.Т.,
ЕГН **********,***, дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 57.68 лева /петдесет и седем лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща припадащата се съобразно обема
на правото на собственост върху присъединения към електроразпределителната
мрежа обект, находящ в гр. В., ул. „***”, № **, цена
на ел.енергия за периода от 29.11.2015г. до 26.03.2016г., за която е издадена
фактура № *********/12.04.2016г. за
сумата от 230.72 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2019г. до окончателното му
погасяване, както и за сумата от 15.76
лева /петнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща мораторната лихва, начислена върху горното задължение, за
периода от 11.05.2016г. до 18.01.2019г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 594/31.01.2019г. по ч.гр.д. № 1338 по описа за 2019г. на Варненски
районен съд, 31-ви състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 57.88 лева до претендирания
размер от 230.72 лева, претендирана като
незаплатена стойност на консумирана и незаплатена сума за ел.енергия по фактура
№ *********/12.04.2016г., за сумата от 19.00
лева, претендирана такса възстановяване по ТП №
**********/18.07.2016г., както и за
разликата над 15.76 лева до 62.99 лева, претендирана
като мораторна лихва, на основание чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.В.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 17.61
лева /седемнадесет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
сторените от ищеца разноски в заповедното производство, както и сумата от 64.58 лева /шестдесет и четири лева и
петдесет и осем стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Е.В.Т., ЕГН **********,***, сумата от 459.09 лева /четиристотин петдесет и девет
лева и девет стотинки/, представляваща сторени в настоящото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: