Присъда по дело №46/2024 на Районен съд - Тутракан

Мотиви към Присъда № 17 от 11.07.2024 по НОХД № 46/2024 на
Районен съд – Тутракан

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура – Силистра, ТО-Тутракан с вх.№ 815/15.02.2024 г. срещу Д. В. Л.
с ЕГН **********, ***, за това, че на 15.09.2023 г. на път II-21, км. 55+600 м.,
общ. Тутракан, обл. Силистра, без надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал в кутия от
цигари, установена в управлявания от него автомобил „***“ с рег.№ ***,
високорисково наркотично вещество – „марихуана“, с нето тегло 1,029 грама и
съдържание на активен наркотичен компонент тетрахидроканабинол – 20
тегловни процента, на стойност 20,58 лева, като случаят е маловажен –
престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК.
В съдебното заседание прокурорът поддържа обвинението, пледира за
осъдителна присъда и наказание глоба от 500 лева.
Подсъдимият не се признава за виновен, отрича да е знаел за наличието
на наркотика, смята, че може някой да му го е подхвърлил.
Защитникът счита, че липсва субективния състав на престъплението,
излага доводи във връзка с годността на доказателствените средства.
В последната си дума Леонов се придържа към искането на защитника
да бъде оправдан.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. В. Л. с ЕГН ********** е ***. На 15.09.2023 г. шофира
автомобил „Пежо 508“ с рег.№ В5593ТК по път II-21 в общ. Тутракан, обл.
Силистра. На пътническата седалка до него вози свидетелят Р. Р. На
бензиностанция „П.“, която е на път II-21, км. 55+600 м., общ. Тутракан, обл.
Силистра, автомобилът бива спрян от полицейски постови екип със
свидетелите Т. Ф., К. В. и В. В. Те извършват проверка на документите, правят
тест за алкохол и наркотици на шофьора, които са отрицателни, и понеже от
ОДЧ им съобщават, че имат криминална регистрация за наркотици, поискват
подкрепление от други полицаи. Отзовават се свидетелите Д. П. и И. И., които
извършват проверка на МПС-то по чл. 81 от ЗМВР. Откриват в жабката на
шофьорската врата кутия от цигари „Дънхил“, съдържащата суха зелена
тревиста маса, миришеща на марихуана. Количеството и е 1,029 грама с
̀
активен наркотичен компонент тетрахидроканабинол – 20 тегловни процента,
на стойност 20,58 лева. Съдът приема, че наркотикът е на подсъдимия, той е го
е държал със съзнанието, че е негов, и със знанието, че държането му е
забранено от закона, тъй като не разполага с разрешително за това.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
1

дадените от обвиняемия обяснение пред съда, показанията на свидетелите Т.
Ф. (четени от ДП изцяло на осн. чл. 373, ал. 1 НПК), Д. Л. (включително
четените от ДП на осн. чл. 281, ал. 4 във вр. чл. 1, т. 2 НПК), В. В., К. В., И. И.,
Д. П., Р. Р., М. Г. и Г. Ч., справката за съдимост, автобиографията на
подсъдимия, декларацията за неговото семейно и материално положени,
протокола по чл. 81 от ЗМВР, заповедите за задържане на Р. Р. и на Д. Л.,
Протокола за претърсване и изземване от 15.09.2023 г. и фотоалбума към него,
с последващо одобрение с Определение № 95/20.09.2023 г. по ч.н.д.№
207/2023 на ТнРС, Протокола № 10/26.09.2023 съдържащ заключение по
дактилоскопна експертиза, Протокола № 639/27.10.2023 съдържащ
заключение по физико-химична експертиза, справката за собствеността на
лекия автомобил, Постановлението за привличане на обвиняем, Протокола за
разпит на обвиняем (без съдържателната част на обясненията, тъй като те не
са четени, а само като дата на провеждане на разпита и подписите), Справка за
движението на автомобила „Пежо“ с рег.№ В5593ТК.
С изключение показанията на свид. Д. Л., които ще бъдат обект на
обстоен анализ, показанията на другите свидетели са непротиворечиви. Те се
подкрепят от останалите доказателства. Всички доказателствени средства от
ДП са събрани при строго съблюдаване на процесуалните правила. Няма
такива, които съдът да намира за недостоверни, с изключение показанията на
свид. Д. Л. относно описаната от нея случка със „стопаджийката“, която и е
̀
дала наркотика, за да си лекува артрита.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия относно осъществилите се
факти, имащи значение за разкриване на обективната истина, те са както
източник на доказателства, така и средство за защита. Именно като защитно
средство в подкрепа на тезата, че липсва субективния състав на
престъплението, съдът възприема твърденията му, че е отричал да знае нещо
за намерената марихуана, и че изобщо не е казвал на полицаите, че сместа в
цигарената кутия е марихуана. В тази част обясненията му се опровергават от
показанията на свид. Ф., който излага, че именно Леонов е казал, че сместа в
кутията от цигари е марихуана, което, според съда, означава, че той е бил
наясно със съдържанието и. В останалата им част обясненията на подсъдимия,
̀
дадени пред съда, представляват достоверен доказателствен източник, защото
се подкрепят от другите доказателствени средства. Ето защо, при анализа на
доказателствата за установяване на обективната истина, съдът ползва
признанията му, че: полицаите са му показали кутията от цигари, намираща се
във вратата; не отрича, изречената от него реплика „Какво ще ми направите за
нещо, което не струва и 5 лева“, щом обяснява какво е имал предвид с нея;
същата я е казал на свид. Т. Ф., който е бил униформен, макар впоследствие да
твърди, че не помни добре дали точно на него и дали е бил униформен; самата
кутия от цигари е намерена от цивилните полицаи, а не от униформените; и
също като майка си пуши цигари „Дънхил“.
Така, един от основните факти, за които защитникът счита, че има
съмнение в доказателствените източници, а именно, къде е открита кутията от
2

цигари, се установява безсъмнено от признанието на подсъдимия, и от
показанията на неговата майка, която твърде неумело прави опит пред съда да
поеме вината му с крайно наивната версия за „стопаджийката“, която и е дала
̀
„билка“ за лекуване на стави, но понеже нямала в какво да я сложи,
свидетелката и подала празна кутия от цигари, след което сложила кутията от
̀
цигари с „билката“ в нея в багажната ниша на шофьорската врата.
Показанията на майката, макар и недостоверни за „стопаджийката“, съдържат
достоверния факт, че кутията от цигари е била там, където е намерена от
полицейските служители, но не защото тя я е оставила в шофьорската врата, а
защото съзнава, че показанията и, колкото и наивни да са, трябва да са
̀
достоверни в съпътстващите факти, за да имат някакъв шанс да заблудят съда
в недостоверната им част. Достоверно е знанието на свидетелката, че нейният
син и е казал: „Абе, майко, тази кутийка с това нещо беше в шофьорската
̀
врата.“, иначе тя няма откъде да знае, къде е била цигарената кутия. Освен
това, ако тази кутия от цигари не е била в шофьорската врата, нямаше да има
необходимост свидетелката Л. да дава показания в тази насока.
Вторият основен факт, освен точното място в автомобила, където е била
цигарената кутия, когато е била открита, е знанието на подсъдимия за
съдържанието и. То се извлича от показанията на свидетеля Ф., който чува как
̀
подсъдимия казва, че сместа е марихуана и репликата му след това „Какво ще
ми направите за нещо, което не струва и пет лева“. Показанията на свидетеля
Ф. се подкрепят от обясненията на подсъдимия, който не отрича да е изрекъл
тази реплика, а се опитва пред съда да обясни смисъла и контекста и.
̀
Опасенията на подс. Л., че някой може да му е „подхвърлил“ наркотика,
не кореспондират с линията на защита, която майка му се опитва да му
осигури, поемайки вината върху себе си. Тоест, тези две защитни тези:
първата, че наркотикът е държан от майка му; втората, че може би свид. Р. или
някой от полицаите го е поставил в цигарената кутия, са взаимно изключващи
се. Разликата е, че за първата защитна теза са ангажирани някакви
доказателства, макар и недостоверни, а за втората дори такива няма.
Напротив, свид. Радев казва, че докато е бил в автомобила, през цялото време
на полицейската проверка до неговата врата е имало полицай, който светел с
фенерче към него, след което бил помолен да излезе, когато дошли цивилните
полицаи. Същото се подкрепя от показанията на свид. Красимир Великов,
който казва, че след като са поискали съдействие да дойдат други полицаи,
които да извършат проверка по чл. 81 от ЗМВР, до пристигането им са
следели подсъдимият и свид. Р. да не изхвърлят нещо от автомобила.
Проверката на МПС-то по чл. 81 от ЗМВР е извършена от двамата цивилни
полицаи – свид. И. И. и Д. П., по показания на всички останали свидетели и по
обяснение на подсъдимия. От протокола е видно, че същият е изготвен и
подписан от свид. К. В., който е един от тримата униформени полицаи,
спрели подсъдимия за проверка по ЗДвП; подпис има и от подсъдимия Л., като
проверен; както и от свидетеля Чобанов, който впоследствие е взел участие
като поемно лице при претърсването и изземването по НПК. В протокола по
3

чл. 81 от ЗМВР подсъдимият собственоръчно е написал, че няма възражения.
А най-същественото възражение, което би имал всеки един проверяван, когато
при проверката в автомобила му е установен забранен за държане предмет,
ако е нямал наблюдение върху действията на извършващите проверката, е
именно този факт. След като на място не е направил никакви възражения за
начина, по който е открита цигарената кутия, и пред съда признава, че
полицаите са му я показали, че се е намирала във вратата, а майка му
свидетелства, че и е казал „Абе, майко, тази кутийка с това нещо беше в
̀
шофьорската врата.“, хипотезата, че може някой друг, а не той самият да я е
поставил там, се явява опровергана.
Що се отнася до показанията на свид. Л., както съдът изложи, те са
недостоверни в частта за „стопаджийката“, която лекувала болни от артрит
баби с „билки“. Не само наивитетът, че такава нелепа версия може „да мине“
пред съда, издават лъжесвидетелстването на майката, но и вътрешните и
̀
противоречия са съществени. Тя твърди, че в седмицата след излизането на
сина и от ареста, което се е случило според заповедта за задържане на
̀
16.09.2023 г., той и се е разсърдил заради случката със „стопаджийката“, за
̀
която тя му споделила, и избягал от вкъщи. Два-три дни след това тя му
изпратила съобщение по телефона, че много съжалява и че поне да била
изпушила „тази цигара“. Такава времева рамка би била логична, ако беше
вярна, защото няма как свидетелката да не се сети за „стопаджийката“ и
„билката“, непосредствено след като синът и е задържан за държане на
̀
наркотик. Само че съобщението е изпратено не през септември, а чак на
09.12.2023 г., и такова почти тримесечно бездействие е житейски нелогично.
Самото съдържание на съобщението звучи като реплика от театрална
постановка, но не драматизмът в нея, а противоречието, което съдържа,
спрямо доказателствения материал е основното, което издава
лъжесвидетелстването. В съобщението майката говори, че е почерпена с
цигара, за която съжалява, че не я е изпушила, и това противоречие с
обстоятелството, че откритата марихуана не е била свита в цигара, а е
представлявала суха зелена растителна маса, има своето обяснение с
незнанието на фактите и събраните доказателства на ДП. Пред съда вече
„билката“ има насипна форма, която „стопаджийката“ е измъкнала от
торбичката си с три пръста. Има и други противоречия, свързани с това къде и
кога е ходила г-жа Л. на кални бани в Каварна, спрямо справката за
движението на автомобила в посочения от нея период, за който първоначално
е дала показание, че е осъществила пътуването и на което е качила
„стопаджийката“. Същите обаче съдът не намира за необходимо да обсъжда,
тъй като останалите противоречия с достоверните доказателствени средства
категорично опровергават самопризнанието и, че наркотикът е неин.
̀
Неоснователни са доводите на защитника, че има порок в процесуалните
действия на правоохранителните органи на ДП и изготвените от тях
протоколи. Логични, последователни и вътрешно непротиворечиви са
показанията на свид. В. и останалите свидетели, че когато са разбрали за
4

криминалните регистрации на хората от спрения автомобил, са предприели
проверка по чл. 81 от ЗМВР. За целта, освен да извика на помощ свид. П. и И.,
свид. В. е осигурил свидетел на полицейското претърсване в лицето на свид.
Чобанов. Последният свидетелства, че е видял намирането на цигарената
кутия в шофьорската врата – факт, който се установява и от признанието на
подсъдимия. Веднага цивилните полицаи, свид. П. и И., са преустановили
всякакви действия по ЗМВР и са извикали разследващ полицай. Същият
съвсем точно описва в протокола за претърсване и изземване, че първо е
поканил Д. Л. да посочи наркотичните или други вещества, които са забранени
от закона, за която цел е предприето претърсването и изземването, и че
подсъдимият му е казал, че по-рано претърсващи са открили някаква кутия от
цигари в автомобила с някакво вещество. В протокола разследващият полицай
е отразил, че кутията я е намерил на предна лява /шофьорска/ седалка.
Последното е логично, защото там явно е оставена от един от цивилните
полицаи, извършил фактическото претърсване по чл. 81 от ЗМВР, в момента
когато е предположил, че сухата зелена маса, която намира в цигарената
кутия, е марихуана. До този момент, преди откриването на цигарената кутия,
не е имало достатъчно данни за извършено престъпление, за да се образува
ДП. Именно затова е предприето, първо, действието по чл. 81 от ЗМВР, което
незабавно е преустановено, след възникване на съмнението, че откритата
зелена тревиста маса е наркотик, и впоследствие, е извършено процесуално-
следственото действие по НПК „Претърсване и изземване“. Противно на
становището на защитата, съдът смята, че би било незаконосъобразно
разследващият полицай, който е пристигнал на място, да посочи в протокола,
че е намерил цигарената кутия във вратата на автомобила, след като при
започване на процесуално-следственото действие, тя вече се е намирала на
седалката.
Съдът не открива основания за твърдяното от защитата наличие на
„коренно противоположни“ или „диаметрални“ групи от свидетелки
показания на очевидци. Незначителни противоречия има в показанията на
някои свидетели, кой е бил разследващият полицай, кога се е появил,
разпитван ли е на ДП свидетелят В. и т.н. Последният няма ясен спомен, но по
принцип след такива случаи казва, че така се правело, и оттам съдът смята, че
този свидетел изказва предположение, че е бил разпитан на ДП, което се
опровергава от липсата на протокол за негов разпит на ДП.
Няма основание да се изключат от анализ свидетелските показания на
свидетелите П., И. и Ф., само защото в протокола за претърсване и изземване
разследващият полицай е посочил, че на конкретната дата в присъствието на
поемните лица, на вещото лице И. Т. и на тези трима служители на РУ –
Тутракан е обявил решението си да извърши претърсване с цел изземване на
наркотични или други вещества, които са забранени от закона. Тези трима
свидетели не са извършвали действия по разследването, а присъствието им в
протокола показва, че разследващият полицай стриктно и обективно е описал
фактическата обстановка, в която е извършил процесуално-следственото
5

действие. Посочването на тези трима служители на МВР като „присъствали“
има своето процесуално значение във връзка с изключението от
недопустимостта на свидетелските показания по чл. 181, ал. 1, т. 3 от НПК.
По отношение на свидетелите П. и И. не е налице недопустимост да са
свидетели, на основание чл. 181, ал. 1 от НПК (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2024 г.),
заради допълнителната пречка да не са извършвали разузнавателна беседа по
ЗМВР. От показанията на всички свидетели става ясно, че те са пристигнали
на мястото, където подсъдимият е спрян за проверка по ЗДвП, и са извършили
единствено проверка по чл. 81 от ЗМВР, като преди започването и са
̀
попитали подсъдимия Л. и свид. Р. дали имат у тях забранени предмети, като
те са отрекли. Тази комуникация не представлява „Разузнавателна беседа по
ЗМВР“ – чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а е част от действията по чл. 81 от ЗМВР и
има за цел, ако проверяваното лице държи такива вещи, да съдейства на
органите на МВР с посочването им. Съвсем друго щеше да е, ако например,
след намирането на наркотика, свид. П. и И. бяха попитали подсъдимия дали е
негов и при какви обстоятелства се е сдобил с него и бяха получили отговор.
Това щеше да представлява „Разузнавателна беседа по ЗМВР“, но не такъв е
настоящия случай.
Превратно защитникът цитира заключението от дактилоскопната
експертиза, че не били открити никакви отпечатъци по цигарената кутия,
което било много странно, вместо коректното – че не са открити годни за
изследване и идентификация дактилоскопни следи.
От физико-химическата експертиза, чието заключение съдът приема за
компетентно изготвено, се установява теглото на наркотика, процентното му
съдържание на активния наркотичен компонент тетрахидроканабинол – 20
тегловни процента, както и стойността му от 20,58 лева.
Справката за съдимост доказва съдебното минало на Л., а
автобиографията му – характеристичните данни.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Подсъдимият Д. Л. е извършил престъплението по чл. 354а, ал. 5
във вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК.
Обект на това престъпление са обществените отношения осигуряващи
здравето на гражданите чрез предпазването им от вредното действие на
наркотичните вещества, като за тази цел законодателят е въвел специален
разрешителен режим за държането на наркотични вещества. Без значение за
съставомерността на деянието е с каква цел се държи наркотикът и, по-
специално, дали деецът е възнамерявал да уврежда своето здраве с употребата
му.
Субект на престъплението може да е всяко наказателноотговорно лице,
какъвто е подсъдимият Л.
От обективна страна съдът приема за доказано, че на 15.09.2023 г. на път
6

II-21, км. 55+600 м., общ. Тутракан, обл. Силистра подсъдимият е държал в
кутия от цигари, намерена в управлявания от него автомобил „***“ с рег.№
***, високорисково наркотично вещество – „марихуана“, с нето тегло 1,029
грама и съдържание на активен наркотичен компонент тетрахидроканабинол –
20 тегловни процента, на стойност 20,58 лева. Той не е притежавал
разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, за да има право да държи този вид и количество наркотик.
Същият попада в Приложение 1 към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП – Списък I,
включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“. Случаят е маловажен заради малкото
тегло и ниската цена на намерения наркотик.
Престъплението по чл. 354а, ал. 5 във вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК е
формално, на просто извършване, тъй като в състава му не е включено
настъпването на някакъв общественоопасен престъпен резултат. Затова от
субективна страна е достатъчно да се установи дали подс. Леонов е съзнавал
общественоопасния характер на самото деяние.
Доказателствата по делото сочат, че подсъдимият Л. умишлено е държал
високорисково наркотично вещество в кутията от цигари, иначе нямаше да
отрича този факт преди започването на проверката по чл. 81 от ЗМВР, а след
като е била намерена кутията от цигари със съдържащата се в нея суха
растителна маса, сам, без да е питан, е казал, че е марихуана и е задал въпроса
„Какво ще ми направите за нещо, което не струва и 5 лева?“ – т.е. освен за
вида, имал е обща представа както за количеството, така и за стойността на
държания от него наркотик, макар последната да не е съвсем точна, имайки
предвид експертното заключение, което гласи, че е на стойност 20,58 лева.
Предвиденото наказание за престъплението по чл. 354а, ал. 5 във вр. ал.
3, т. 1, пр. 1 от НК е глоба до хиляда лева. Същото следва да се определи, като
се отчетат степента на обществената опасност на деянието и на дееца,
подбудите за извършването на престъплението и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на конкретното деяние не е висока, но
на дееца е. Същият е неколкократно осъждан, като от значение в случая е
осъждането му по НОХД № 139/2018 на ОС-Русе със Споразумение №
14/30.04.2018 г., за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4
вр. чл. 26, ал. 1 от НК – придобиване с цел разпространение на наркотик, в
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, по което му е
наложено наказание лишаване от свобода за осем месеца. Освен това е
осъждан в чужбина, като присъдата е приета за изпълнение с НЧД №
1510/2018 на СГС, Определение № 1772/11.04.2018, в сила от 19.06.2018 г.;
престъпленията съответстват на чл. 249 , ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК –
умишлени, за които му е наложено наказание лишаване от свобода за една
година и осем месеца. С друго престъпление по транспорта, извършено по
7

непредпазливост на 09.11.2014 г., но с бягство от местопрестъплението, е
наказан с лишаване от свобода за осем месеца. От автобиографията му се
установява, че същият не работи.
Единственото смекчаващо вината обстоятелство е доброто процесуално
поведение на подсъдимия. Той не е ставал причина за отлагане на делото.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
съдът намира, че наказанието следва да се определи по реда на чл. 54 от НК, в
размер на 850 лева.
Не са налице основания по чл. 78а от НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност, тъй като същият е осъждан.
На основани чл. 53 от НК следва да се отнемат в полза на държавата на
вещественото доказателство – 1 плик, съдържащ останалото след
изследването наркотично вещество – марихуана.
Разноските за физико-химическата експертиза и за дактилоскопната
експертиза, понеже само те имат отношение към повдигнатото обвинение,
следва да се възложат в тежест на подсъдимия.
Така мотивиран съдът постанови присъдата.

Районен съдия:

8

Номер на акта:	17
Дата:	11 юли 2024 г. (в сила от 27 юли 2024 г.)
Съдия:	Огнян Кирилов Маладжиков

Дело:	20243430200046
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 февруари 2024 г.

Присъда по дело №46/2024 на Районен съд - Тутракан

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите