М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 4175/2015г. по описа на ПРС
Втори нак.състав
Районна
прокуратура гр.Пазарджик е предала на съд
С.Д. *** с ЕГН ********** за това, че през есента на 2012г. в землището
на с.Ковачево, обл.Пазарджик е принудил Б.Б.Р. *** да претърпи нещо противно на
волята му, а именно да преустанови обработването на земеделски имоти като е
употребил за това заплашване с думите: „Ще видиш какво ще стане – ще потрошим
тракторите ти, тебе ще те начупим!“ -
престъпление по чл.143, ал.1 от НК.
и за това, че на 16.03.2014г. в землището на
с.Ковачево, обл.Пазарджик е принудил В.А.Д. ***, да претърпи нещо противно на
волята му, а именно да преустанови обработването на земеделски имоти като е
употребил за това сила /удар с юмрук в лицето на В.Д./ и заплашване с думите:
„Тука няма да работите – ще ви изтрепя!“ -
престъпление по чл.143, ал.1 от НК.
Поради отвод на съдиите при Районен съд
гр.Пазарджик, образуваното НОХД № 806/2015г. по описа на РС гр.Пазарджик с Определение
№ 66 от 12.07.2015г. на ВКС, Второ наказателно отделение по касационно частно
дело № 862/2015г. е изпратено за
разглеждане от РС гр.Пещера.
Поради отвод на съдиите при Районен съд
гр.Пещера образуваното НОХД № 117/2015г.
по описа на РС гр.Пещера с Определение № 82/08.07.2015г. на ВКС, Второ наказателно
отделение по касационно частно дело №
984/2015г. е изпратено за разглеждане от РС гр.Пловдив.
По образуваното НОХД № 4175/2015г. по описа на РС гр.Пловдив в съдебно заседание по негова молба бе
конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител Б.Б.Р. и приет
за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от него срещу подсъдимия С.Д.Д. граждански иск в размер на
10 000 лева, представляващ обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от деянието по чл.143, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия С.Д.Д. със същата правна
квалификация на деянията. По отношение на реализирането на наказателната отговорност
се предложи на подсъдимия С.Д. да бъде определено и наложено наказание лишаване
от свобода за срок между минимума и средата на предвидения от закона размер, за
всяко едно от деянията. Представителят на прокуратурата поиска от съда да
приложи разпоредбата на чл.23 от НК и да определи едно общо, най-тежко
наказание лишаване от свобода в рамките на минимума и средата на предвидения от
закона размер, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1
от НК с изпитателен срок от три години. Поиска се от представителят на
прокуратурата при признаване на подсъдимия Д. за виновен да бъде уважен
предявения граждански иск в пълния му размер, както и да му се възложи да
заплати направените по делото разноски.
Гражданският ищец и частен обвинител Б.Р., редовно
призован за съдебното заседание в което е даден ход по същество на настоящето
дело, не се яви и не представи становище по въпросите касаещи обвинението
предявено на С.Д. и приетия за разглеждане с настоящото производство граждански
иск.
Подсъдимият С.Д.Д. се явява и лично
участва в наказателното производство. Не се признава за виновен. По отношение
на обвинението даде обяснения относно фактите които счита за релевантни за делото. В лична защита заяви, че не е заплашвал никой, както и че всичко
е минало в реда на спокойствието. Не отрича, че е ударил с юмрук свидетел В.Д..
Отрича да е отправял заплахи. Подсъдимият Д. заяви, че отлично знае коя е съпругата
на свидетел Р. ***.
При последната си дума поиска да
бъде оправдан изцяло.
Адв.К.К. – защитник на подсъдимия С.Д.
в пледоарията си представи доводи основаващи искането му към съда подзащитния му
да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по предявеното му обвинение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият С.Д.Д. е роден на *** ***,
б., български гражданин, женен, със средно образование, трудово ангажиран, не осъждан,
ЕГН **********.
От приетата по делото справка съдимост на
подсъдимия Д. / лист 141 – 142 от ДП/, съдът намира като установено, че С.Д.Д.
е осъждан два пъти, с влезли в сила съдебни актове както следва:
1. С Присъда № 77 от 27.03.1996г. на
РС Пловдив по НОХД № 299/1995г., в законна сила от 10.04.1996г. е признат за
виновен за извършено на 08 срещу 09.04.1995г. престъпление по чл.195, ал.1,
т.2, и 4, пр.1 и 2, вр. чл.194, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е
наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години.
По отношение на това осъждане С.Д.
е реабилитиран по право с настъпили всички правните последици.
2. С Решение № 308 от 23.04.2014г. по АНД №
513/2014г. по описа на РС гр.Пазарджик, в сила от 09.05.2014г., е признат за
виновен за извършено на 17.03.2014г. престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание Глоба в размер на 2000 лева.
По делото няма данни за изпълнение
на така наложеното административно наказание на С.Д.Д..
Установените осъждания не са
определящи за правната квалификация на деянията, предмет на разглеждане по
настоящето дело.
На основание жалба от 09.05.2014г.
до Окръжна прокуратура гр.Пазарджик от В.А.Д.
/ лист 58 – 60 от досъдебното/,
препратена по компетентност на РП гр.Пазарджик с постановление от 28.07.-2014г.
на прокурор при Окръжна прокуратура
гр.Пазарджик и установеното при извършена проверка по пр. преписка №
2735/2014г. по описа на РП – Пазарджик, с постановление от 30.12.2014г. на
прокурор при Районна прокуратура гр.Пазарджик е образувано досъдебно
производство № 3/2015г. по описа на РУП-гр.Септември срещу НЕИЗВЕСТЕН
ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че на 16 март 2014 година в землището на с.Ковачево,
обл.Пазарджик е направил опит да принуди В.А.Д. *** претърпи нещо противно на
волята му – да преустанови обработването на земеделски имот – ниви, като е
употребил за това сила и заплашване, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини – престъпление по чл.143, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1
от НК.
С постановление на прокурор при РП
Пазарджик / лист 44 от досъдебното / от
27.08.2014г., във връзка с жалбата на В.А.Д. е било възложено на РУП гр.Септември
извършването на проверка по преписка № 2735/2014г. по описа на РП Пазарджик за
установяване какви точно заплахи са отправили А.С. и С.Д., изясняване на мотива
– има ли спор за ползването на въпросните земеделски земи, в какво се
изразяват, установяване дали Б.Р. е бил обект на принуда , от страна на кого и
по каква причина.
В хода на проведеното досъдебно
производство показания като пострадало от престъпление лице показания е дал
свидетел Б.Б.Р. / лист 132-133 от досъдебното/.
Привлечен като обвиняем по
образуваното досъдебно производство С.Д.Д. не се е признал за виновен. По отношение
на предявеното му обвинение заявява че нищо не е истина. Ползвал се е от
правото си да не дава обяснения.
След приключило производство по
посоченото ДП, с внесения в съда
обвинителен акт е предаден на съд С.Д. *** с ЕГН ********** за това, че през
есента на 2012г. в землището на с.Ковачево, обл.Пазарджик е принудил Б.Б.Р. ***
да претърпи нещо противно на волята му, а именно да преустанови обработването
на земеделски имоти като е употребил за това заплашване с думите: „Ще видиш
какво ще стане – ще потрошим тракторите ти, тебе ще те начупим!“ - престъпление по чл.143, ал.1 от НК.
и за това, че на 16.03.2014г. в
землището на с.Ковачево, обл.Пазарджик е принудил В.А.Д. ***, да претърпи нещо
противно на волята му, а именно да преустанови обработването на земеделски
имоти като е употребил за това сила /удар с юмрук в лицето на В.Д./ и
заплашване с думите: „Тука няма да работите – ще ви изтрепя!“ - престъпление по чл.143, ал.1 от НК.
Подсъдимият С.Д. в съдебно заседание
заяви че разбира в какво е обвинен, не се призна за виновен и даде обяснения. Подсъдимият
Д. призна че е ударил с юмрук свидетел В.Д., като заяви че не е отправял
заплахи нито към свидетел Д., нито към свидетел Р.. Подсъдимият Д. заяви че
познава свидетел Р. и знае къде работи неговата съпруга.
В хода на съдебното следствие се
установи самоличността и се разпитаха като свидетели лицата Д. П.В.– ***, А.Б.С., К.С.П., В.Т.Т. и Т. Н.С. – ******на фирма *****.
В съдебното следствие от свидетел Р.
се представиха копия на 38 броя договори за наем на земеделски земи / лист 155
– 192 от наказателното / за стопанската
2011 – 2012 година.
Въз основа на приетите по делото
писмени и гласни доказателства събрани в хода на досъдебното производство и н
наказателното производство съдът намира като установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият С.Д.Д. е трудово
ангажиран. Същия е търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/. Подсъдимият Д. се е занимавал и с обработка на
земеделски земи, самостоятелно / показания на свидетел Я.Я., лист 45 от наказателното/, както и в съдружие
с А.С. / показания на свидетел С. лист 62 – 65 от наказателното/, който е бил и
председател на местната земеделска кооперация в с.Ковачево.
През 2012 година фирма „Гая агро”
ООД с *** свидетел Т.С. / показания на свидетел лист 97 от наказателното / и Ч.С.обработвала
земеделски земи в землището на с.Ковачево, община Септември, обл.Пазарджик.
След смъртта на Ч.С., ****във фирмата станал свидетел В.Т.Т. / показания на
свидетел лист 97 от наказателното /. Във връзка с дейността на фирмата
подсъдимият С.Д. изпълнял задачи възложени му от управителите на фирмата като
посредник при сключването на договори за аренда със собствениците на
земеделските земи находящи се на територията на община Септември.
В годините 2012 – 2014 свидетел,
предмет на разглеждане по настоящето дело, свидетел А.Б.С., като **** се
занимавал с обработка на земеделски земи на територията на с.Ковачево, община
Септември, обл.Пазарджик.
През посочените години, като *** обработка на земеделски земи на
територията на с.Ковачево, Община Септември, обл.Пазарджик извършвал и свидетел
К.С.П.. Свидетел П. като **** обработвал и земеделски земи находящи се в
землищата на село Ветрен, общ.Септември, обл.Пазарджик, на село Симеоновец,
община Септември, обл.Пазарджик и село Злокучене, общ.Септември, обл.Пазарджик.
Свидетел Б.Б.Р. е **** по смисъла на
ТЗ и преди стопанската 2011 - 2012
година основно се занимавал с животновъдство. За нуждите на животновъдството Б.Р.
започнал да се занимава и обработка на земеделски земи. Като ****, действайки
като ** на фирма „Р. и син” ЕООД през месеците септември и октомври на 2011
година сключил договори за наем на земеделска земя, с наемодатели – собственици
на земеделски земи находящи се в землището на с.Злокучене, общ.Септември,
обл.Пазарджик / лист 155 – 192 от наказателното дело /.
Съгласно сключените договори наемната
цена е била 50 кг. мека пшеница за декар или паричната им равностойност
съгласно цената на меката пшеница към момента на разплащането, независимо от
селскостопанската култура, която се отглежда на наетите площи. Наемните договори са били за срок от една
година, с опция за тяхното автоматично подновяване след плащане на дължимата
годишна наемна цена от Наемателя.
В хода на проведеното съдебно
следствие не се представиха от страните доказателства за автоматичното
подновяване на така представените договори за стопанската 2012 – 2013 година,
както и за сключени нови договори касаещи обработката на посочените в договорите
земеделски земи.
Свидетел В.А.Д.
заедно със семейството си се занимава с обработването на земеделски земи
като з.п., чрез фирма „Вега & А89” ЕООД
с ****неговата съпруга Г.С.Д.и чрез ЗП А.В.Д.с
ЕГН ********** както в землището на
с.Ковачево, така и в землищата на други съседни
села. В досъдебното производство от свидетел Д. са били представени копия на
договори за наем на земеделски земи находящи се в землището на с.Ковачево,
общ.Септември и скици / лист 62 – 114 от досъдебното/ за стопанската
2013 – 2014 година.
През есента на 2012 година, на не уточнена по
делото дата, свидетел Б.Р. започнал работа по земеделски земи, оформени като
два земеделски блока, находящи се в землището на с.Ковачево, в местност
граничеща със землището на село
Злокучене, общ.Септември. За работата били ангажирани два трактора управлявани
от свидетелите С.А.Г. / лист 44 от наказателното/ който работел в единия от
земеделските блокове и Д. П.В./ лист 61 - 62 от наказателното/, който работел в
другия земеделски блок.
Започнатата от свидетел Р. работа по
обработката на двата парцела била възприета от свидетел А.С. / лист 62 – 65 от наказателното/, който имал
претенции по отношение на свидетел Р. за правото му да обработва тези
земеделски земи. Свидетел С. и свидетел К.П. обработвали два граничещи си
земеделски масива в землището на с.Ковачево, които съвпадали по местонахождение
с обработваните от свидетел Р. земеделски
блокове. Свидетел С. потърсил съдействие от подсъдимия С.Д. за уведомяване на свидетел К.П.
за действията на свидетел Р.. Подсъдимият С.Д. уведомил свидетел К.П..
С лек автомобил „Фиат Пунто”, с
неустановен по делото регистрационен номер подсъдимият С.Д., свидетел А.С. и
трето, с не установена по делото самоличност
лице пристигнали на мястото където бил свидетел Р.. Свидетел Р. се намирал в края на земеделските блокове
които в този момент се обработвали с неговите трактори. Свидетел С. потърсил
отговор от свидетел Р. защо обработка тези земеделски земи, които свидетел С.
обработвал, както и отговор защо е навлязъл и в блок обработван от свидетел К.П..
На мястото пристигнал и свидетел К.П.. На мястото били сравнени скиците на
имотите които имали земеделските производители, във връзка с обработката им.
Била е постигната договореност свидетел Р. да преустанови започната обработка
на тези земи, както и да му бъдат възстановени направените разходи свързани с
извършената от него работа. 30 - 40
минути след започване на работата, свидетел Р. се обадил на свидетел Г. да
прекрати работата и да изкара техниката от блока. Свидетел Г. се обадил на
свидетел Д. В. да прекрати работата и също да изкара техниката от блока.
Свидетелите Г. и В. при напускането на блоковете в които работили видели пристигналите
други лица на мястото, както и че същите водели разговор със свидетел Р..
Свидетелите Г. и В. не са присъствали
на проведените разговори, но разпознали от присъстващите лица свидетелите А.С.
и К.П., както и подсъдимия С.Д..
За проведените разговори между
подсъдимия Д., свидетелите С., П. и Р.,
свидетелите Г. и В. били уведомени от свидетел Р.. Свидетел Р. посочи на
свидетелите Г. и В. че на тези блокове
няма да продължават да работят.
В съответствие с постигната
договореност свидетел П. заплатил на свидетел Р. направените разноски за
извършената земеделска обработка на блоковете.
Свидетел Р. след проведените
разговори през есента на 2012 година не е продължил работа в тези земеделските
имоти.
По отношение на така изложеното по
делото не се установи да е подавана жалба против С.Д. или други присъстващи на
мястото лица за извършване на противоправни действия представляващи
престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Както се посочи и по-горе в
хода на провеждането ДП № 3/2015г. по описа на РУП-гр.Септември като пострадало
от престъпление лице показания е дал свидетел Б.Р., който освен за случай от
2012 година в землището на с.Ковачево е дал показания и за случай в землището
на с.Бошуля.
По отношение на събитие станало месец
след изложеното по-горе, в землището на
с.Бошуля посочено в обвинителния акт съдът намира, че по отношение на подсъдимия С.Д.
няма повдигнато обвинение поради което и
не дължи произнасяне по обстоятелства изложени в обвинителния акт на
прокуратурата
На 16.03.2014 г. свидетел В.Д.
започнал работа по обработка на земеделски земи находящи се в землището на
с.Ковачево, общ.Септември, обл.Пазарджик, в местността „Орешака”, които до тази
дата били обработвани от свидетел А.С.. За обработката свидетел Д. ползвал
услугите на свидетелите Я.Я., Р.Я. – син на Я.Я. и М.П.. Тракторите с които се
извършвала обработката на земеделските земи били управлявани от свидетелите Р.Я.
и М.П., които с единия трактор се дисковало мястото, а с другия се сеела
люцерна. Свидетел Я.Я. като съдружник със свидетел В.Д. помагал за докарването
на семето за люцерната. Поради повреда на дискова брана ползвана от свидетел П.
било решено същата да бъде натоварена на бус и откарана до с.Ковачево за поправка. След натоварването на браната, с
буса управляван от свидетел Я.Я. тръгнали и свидетелите П. и Д.. Преди излизане
на пътя водещ към село Ковачево, буса бил пресрещнат от лекотоварен автомобил (пикап) марка ”Сеат Инка” с
ДК№ ****, управляван от свидетел А.С. *** от 21.07.2014г. / . По същото време, свидетел А.С. също извършвал
дейност като з.п. и между него и свидетел В.Д. имало конфликт относно
обработването на нивите в горепосочената местност. Автомобилът управляван от
свидетел С. спрял странично до този в
който се намирал свидетел Д., който от своя страна също бил спрян от свидетел Я.Я.,
но останал с работещ двигател. Водачите на двата автомобила свалили страничните
си прозорци, след което свидетел А.С. поискал обяснение на какво основание те
обработвали находящите се там земи. Свидетелите Я. и Д. се опитали да обяснят
на С., че сеели люцерна и обработвали нивите на базата на сключени договори, но
последният не приемал тяхното обяснение и продължил да настоява, че нямали никакви договори. В същото това
време по същия път дошъл лек автомобил марка
„Фолксваген голф” с неустановена по делото регистрация с три непознати
за свидетел В.Д. лица, който спрял на около 5-6 м. пред микробуса управляван от
свидетел Я.. От лекия автомобил слязъл подсъдимия С.Д., който дотогава Д. не
познавал. Свидетел А.С. посочил на подсъдимия С.Д. свидетелят Д.. Подсъдимият Д. отишъл до микробуса в който били свидетелите Д.,
П. и Я. и отворил вратата на микробуса от страната на Д.. Свидетел П. запитал подсъдимия Д. какво има, който без дава отговор на
въпроса ударил свидетел Д. в лицето,
хванал го за дрехите и се опитал да го свали от микробуса. За прекратяване на
действията на подсъдимия и избягване на действия спрямо свидетелите Д., П. и Я. от другите присъстващи на мястото лица,
свидетел П. казал на свидетел Я. да тръгва. Свидетел Я. веднага потеглил с
микробуса, заобиколил присъстващите и излязъл на пътя за с.Ковачево, по който
продължил да се движи без да спира. Микробуса в който били
свидетелите Д., П. и Я., преди да се
отдалечи т достатъчно бил замерван с
камъни или буци пръст.
Свидетел Д. уведомил полицията за
инцидента, като на място бил изпратен автопатрул. При пристигането си
полицейските служители не установили лица имащи отношение към случая, като
уведомили по телефона А.С. да се яви в полицията за изясняване на случая.
След приключване на работата по
браната в с.Ковачево, свидетелите П. и Я.Я. се върнали отново на полето, където
обработвали земеделски земи. С микробуса с тях пътували още две лица с
неустановена по делото самоличност, извикани от свидетел Я.Я.. При пристигането
им на мястото където работили, между свидетелите Я.Я., Р.Я., А.С. и други с не
установена по делото самоличност лица пристигнали на мястото с буса управляван
от свидетел Я.Я. / виж показанията на свидетел П. лист 46 от наказателното/,
както и придружаващи свидетел А.С. / виж показанията на свидетел Д. – лист 44,
ст.2 от наказателното/ възникнала отново разпра относно ползването на земите,
при което свидетел Р.Я. ударил с ключ за гуми колата на свидетел С., при което
му било счупено предното панорамно стъкло. В последствие свидетел Р.Я. бил
ударен от лек автомобил, управляван от лице с неустановена по дело самоличност,
при което му били причинени болки в гърдите. Свидетел Д. ударил с управлявания
от него автомобил, МПС което ударило свидетел Р.Я., при което бил повреден и
автомобила на Д.. На свидетел С. била
повредена гумата на предно ляво колело на автомобила управляван от С., чрез нейното
срязване с нож. Повикани от свидетелите Д. и Я. полицаи, при пристигането си не
установили наличието на другите лица замесени в инцидента.
На 17.03.2014г. след освидетелствуване
на В.Д. е било издадено СМУ № 21/2014г. съгласно което при лицето е установено
по главата дълбоко охлузване на лява лицева половина с оток и кръвонасядане на
меките тъкани на това място.
С жалба от 09.05.2014г. на свидетел Д.
до Окръжна прокуратура гр.Пазарджик е
била започната предварителна проверка по пр. преписка № 1127/2014г.
Свидетел В.Д. не е прекратявал работата по земеделските земи в местността
„Орешака” на село Ковачево през пролетта на 2014 година, нито на 16.03.2014г.
нито в следващите дни.
С постановление на РП Пазарджик от
21.07.2014г. е прекратено наказателното производство по бързо производство №
99/2014г. по описа на РУП гр.Септември, пр.преписка № 1025/2014г. по описа на РП
Пазарджик образувано срещу Р.Я.Я. и В.А.Д.
за това, че на 16.03.2014г. в местността „Орешака”, землище на с.Ковачево, в
съучастие помежду им противозаконно са повредили чужда движима вещ – лек
автомобил „Сеат Инка” с ДК№
****
ползван от А.Б.С. *** като са срязали нож предна лява гума и счупили с метална
тръба предно панорамно стъкло на автомобила – престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
С постановление от 28.07.2014г. на прокурор при Окръжна прокуратура
гр.Пазарджик преписка № 1127/2014г. е изпратена на Районна прокуратура
гр.Пазарджик по компетентност.
По отношение причинената телесна
повреда на В.Д. е била образувана преписка ЗМ 100/2014г. за причинено от
подсъдимия С.Д. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК / лист 16 – 17 от досъдебното /. По отношение
на същата не се установи да е било образувано ДП, повдигано обвинение на С.Д.,
както и да е било провеждано наказателно производство.
На основание жалба от 09.05.2014г. до Окръжна
прокуратура гр.Пазарджик от В.А.Д. / лист 58 – 60 от досъдебното/ и установеното при извършена
проверка по пр. преписка № 2735/2014г. по описа на РП – Пазарджик, с
постановление от 30.12.2014г. на прокурор при Районна прокуратура гр.Пазарджик
е образувано досъдебно производство № 3/2015г. по описа на РУП-гр.Септември
срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че на 16 март 2014 година в землището на
с.Ковачево, обл.Пазарджик е направил опит да принуди В.А.Д. *** претърпи нещо
противно на волята му – да преустанови обработването на земеделски имот – ниви,
като е употребил за това сила и заплашване, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл.143, ал.1, във
вр. с чл.18, ал.1 от НК.
На основание изготвен обвинителен акт
след приключване на посоченото ДП е образувано и проведено настоящето
наказателно производство.
За да постанови присъдата си Съдът
прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.
Така изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена от следните, събрани по делото доказателствени
материали - от обясненията на подсъдимия С.Д.Д., дадени в съдебно заседание, в
кредитираната им от съда част, от показанията на свидетелите Б.Б.Р., В.А.Д., Я.М.Я.,
Р.Я.Я., М.Д.П., С.А.Г., Д. П. В., А.Б.С., К.С.П., В.Т.Т., Т.Н.С., дадени в
съдебно заседание, в кредитираната им от съда част, както и от писмените
доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – постановление
на РП Пазарджик от 21.07.2014г., жалба от В.А.Д., копие от съдебномедицинско
удостоверение № 21/2014г. / лист 61 от ДП/ , скици /копия/ и договори за наем на земеделски земи/копия/ находящи
се в землището на с.Ковачево, общ.Септември за стопанската 2013 – 2014
година / лист 62 – 114 от досъдебното/, характеристична
справка / лист 139 от ДП/, справка съдимост / лист 141-142 от ДП/, както и
приетите в хода на съдебното следствие
договори за наем на земеделски земи представени от свидетел Р. за
стопанската 2011-2012г. в землището на с.Злокучене, общ.Септември / лист 155 –
192 от наказателното /.
За обосноваване на своето заключение
съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени доказателства, чието
съдържание не се оспори от страните.
От така приетите писмени
доказателства съдът намира като установено, по безспорен и несъмнен начин, че
за стопанската 2011-2012 година свидетел Р. е имал правно основание да
обработва земеделски земи находящи се в землището на с.Злокучене. За есента на
2012 година съдът намира като установено, че свидетел Р. не е имал правно
основание – договори за наем на земеделски земи за обработка на такива в
землището на с.Ковачево. Представените в съдебното следствие договори са за
наем на земеделски земи в землището на с.Злокучене за стопанската 2011-2012
година. Наемните договори са били за
срок от една година, с опция за тяхното автоматично подновяване след плащане на
дължимата годишна наемна цена от Наемателя.
В хода на проведеното съдебно следствие не се представиха от страните
доказателства за автоматичното подновяване на така представените договори за
стопанската 2012 – 2013 година, както и за сключени нови договори касаещи
обработката на посочените в договорите
земеделски земи в землището на с.Злокучене, както и за такива в
землището на с.Ковачево.
По отношение на представените от
свидетел Д. в хода на ДП копия на договори за наем на земеделски земи от
землището на с.Ковачево, общ.Септември и копия на скици относно земеделски земи
от землището на с.Ковачево, общ.Септември съдът намира като установено, че
свидетел Д. е бил в правно основание да обработва земеделски земи в землището
на с.Ковачево, включително и в местността „Орешака” за стопанската 2013-2014
година. Не оспорено от страните е посоченото в ОА че между свидетел Д. и
свидетел С. е имало спор относно правото да се обработват земеделски земи в
землището на с.Ковачево, включително и за такива находящи се в местността
„Орешака” на с.Ковачево .
Във връзка с изложеното и при така
изложената като установена фактическа обстановка, при анализ на приетите по
делото писмени и гласни доказателства настоящия съдебен състав при Районен съд
Пловдив приема, че подсъдимият С.Д.Д. не
е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.143, ал.1 от НК през есента на 2012 година в землището на
с.Ковачево, както и състава на престъплението по чл.143, ал.1 от НК на
16.03.2014г. в землището на с.Ковачево.
Съгласно чл.102, т.1 от НПК в
наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него. По делото безспорно е установено, че по
отношение обвинението за извършено престъпление по чл.143, ал.1 от НК през
есента на 2012 година свидетел Р. не е имал правно основание да обработва
земеделски земи в землището на с.Ковачево.
На неустановена по делото дата, през есента на 2012 година свидетел Р. е
започнал обработка на земеделски земи, оформени в два земеделски блока, по
отношение на които е установено, че са били обработвани от свидетел С. и
свидетел П.. Обработването на тези блокове е било възприето от свидетел А.С.
който е уведомил подсъдимия, за предприетите от свидетел Р. действия, както и
поискал подсъдимия да уведоми свидетел П. за тази обработка. На мястото на
обработката са пристигнали няколко лица, от които били разпознати свидетел А.С.,
подсъдимия Д. и свидетел П.. След проведения разговор между посочените лица и
свидетел Р., работещите в блоковете ***и – свидетел Г. и свидетел В. били
уведомени да прекратят работа и да изкарат техниката от блоковете, защото няма
да се работи там. В съответствие с договореното свидетел П. заплатил на
свидетел Р. направените по делото разноски. От приетите по делото показания на
свидетелите А.С. и К.П. съдът не установи наличието на такива, които да сочат
че спрямо свидетел Р. да е била приложена принуда, чрез заплашване изразяващо
се със заплашване с думите „Ще видиш какво ще стане – ще потрошим тракторите,
тебе ще те начупим!” изречени от подсъдимия С.Д.. Свидетелите Г. и В. не са
били свидетели на проведените разговори между С., Р., П. и С.Д.. В показанията
си дадени в съдебното следствие свидетелите Г. и В. посочиха, че относно
съдържанието на разговорите, както и употребените думи при тези разговори са
били уведомени от свидетел Р.. По отношение на показанията на свидетел Р. съдът
намира, че същите са дадени от лице което пряко е заинтересовано от изхода на
делото и които като твърдение не се доказват от приетите по делото
доказателство. По своята правна същност показанията на свидетелите са
доказателствено средство, предвидено от НПК и изложените с тях твърдения и
факти следва да бъдат потвърдени от приетите по делото доказателства.
Излагането на факти и обстоятелства по отношение на които не е възможно
проверката им по реда и със средствата предвидени по НПК определят не
достоверността на тези факти и обстоятелства и тяхното не кредитиране. Както се посочи и по-горе, причината за
прекратяване на обработката на земеделските земи в землището на с.Ковачево от
свидетел Р. е било оспорването на това негово действие от свидетел С. и П.,
които не са били установено и разпитани в досъдебното производство, както и
установеното че той не е имал правно основание – сключени договори за наем за
земите които е започнал да обработва. Принудата като елемент от обективната
страна на инкриминираното престъпление означава противоправно мотивиране на
пострадалия към поведение, което той не желае
и което се предприема от дееца с цел да застави пострадалия да извърши,
да пропусне или претърпи нещо противно на волята му. Обвинението в случая е за
принуда от дееца С.Д. спрямо Б.Р. да извърши нещо противно на
волята му, а именно да преустанови обработването на земеделски имоти, но по
отношение на които е установено че същия не е имал правно основание за
обработката, както и това ме у било представено като оспорване от свидетелите С.
и П.. Действията на свидетел Р. по прекратяване започнатата обработка на земите
в с.Ковачено след проведеното съдебно следствие не се установи, да са следствие
от отправени му заплашвания от страна на подсъдимия С.Д.. Във връзка с така
установеното от обективна страна съдът намира, че следва да посочи че кредитира
като достоверни обясненията на подсъдимия Д. дадени в съдебното следствие в им частта им
относно срещата му през есента на 2012 година със свидетел Р.. Подсъдимият Д.
посочи, че не е заплашвал свидетел Д. с думите „Ще видиш какво ще стане – ще потрошим
тракторите, тебе ще те начупим!”. Подсъдимият Д. посочи че нито той, нито
другите установени и разпитани свидетели С. и П. са употребили израза „Ще видиш
какво ще стане – ще потрошим тракторите, тебе ще те начупим!”. Подсъдимият Д.
отрече свидетел Р. да е бил заплашван, като спора относно обработката на земите
в които бил се е решил на място на база представени договори и скици от страна
на С. и П..
С оглед на изложеното и на
основание чл.304 от НК съдът оправда подсъдимия С.Д. по първоначално
предявеното обвинение за довършено престъпление по чл.143, ал.1 от НК през есента на 2012 година в
землището на с.Ковачево и да е принудил Б.Б.Р.
*** да претърпи нещо противно на волята му, а именно да преустанови
обработването на земеделски имоти като е употребил за това заплашване с думите:
„Ще видиш какво ще стане – ще потрошим тракторите ти, тебе ще те начупим!“.
За да е осъществен съставът на чл.143, ал.1 от НК, от обективна страна е
необходимо деецът да употреби сила, заплашване или да злоупотреби с властта си,
за да мотивира пострадалия към поведение, което той не желае. По отношение на
обвинението против подсъдимия С.Д. за извършено на 16.03.2014г. престъпление по
чл.143, ал.1 от НК в землището на с.Ковачево спрямо свидетел Д. съдът намира
като безспорно и несъмнено установено, че спор относно ползването на земеделски
земи находящи се в местността „Орешака”
на с.Ковачево е имало между свидетел С., който и по отношение на този случай не
е бил призован и изслушат от разследващите органи, и свидетел В.Д.. Двамата
свидетели са от едно и също село . с.Ковачево, познават се и съгласно приетите
по делото доказателства преди инкриминираната дата са имали срещи именно по
повод кой е с право за обработката на тези земи, както и ангажирането на кмета
на с.Ковачево по решаването на спора. От приетите по делото доказателства се
установява, че не е имало крайно решение по този спор, поради което
установеното от свидетел С. обработване на тези земи от свидетел Д. е
предизвикало неговото отиване на мястото. Както се посочи в съдебно заседание
от свидетелите П. и Я.Я. при пристигането си на мястото свидетел С. поискал
обяснение на какво основание те – свидетелите Д. и Я. обработвали находящите се
там земи, както и че не е приемал посоченото от тях наличие на договори за наем
на тези земи. Свидетел П. и свидетел Я. са единни в твърденията си, че при
идването на подсъдимия Д., което е станало след това на свидетел С., и
слизането му от автомобила с който е дошъл, свидетел С. посочил свидетел Д. на
подсъдимия, който отишъл до микробуса в който са били тримата свидетели Д., П.
и Я. / съгласно показанията на свидетел П./, а съгласно показанията на Я. подсъдимия отишъл до микробуса, отворил
вратата и ударил с юмрук в лицето свидетел Д.. Повторен удар не е имало, тъй
като подсъдимия бил хванал свидетел Д. за дрехата и се опитал да го свали от
микробуса. Потеглянето на микробуса управляван от свидетел Я. прекратило
действията на подсъдимия Д.. Нито свидетел П., който е бил непосредствен
свидетел на случилото, нито свидетел Я. който също е непосредствен свидетел на
случилото и съдружник също така на свидетел Д., не са били свидетели
подсъдимият да е изричал думите „Тука
няма да работите – ще ви изтрепя!“ В съдебно заседание свидетел П. посочи /
лист 46 от наказателното/, че когато подсъдимия е отворил вратата той /
свидетеля П./ го е попитал „какво има” при което той / подсъдимия Д.
категорично разпознат от свидетел П./ отговорил „Земите, земите”. Поради
изложеното съдът не кредитира с достоверност показанията на свидетел Д. по
отношение отправените му спрямо него заплахи с думите „Тука няма да работите –
ще ви изтрепя!“. Поради не отричането им съдът кредитира обясненията на
подсъдимия Д. в частта им относно срещата му със свидетел Д. и удрянето с юмрук
в лицето, което като действие не се отрича от подсъдимия. С обясненията си
подсъдимия Д. не сочи личен мотив по отношение на свидетел Д. за причиняването
на леката телесна повреда, определена като престъпление по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК.
По делото не се установи подсъдимият Д. да е бил
привличан като обвиняем и да му е предявявано обвинение за извършено на
16.03.2014г. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК. Съгласно
чл.102, т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. За да е осъществен съставът на чл.143, ал.1 от НК, от обективна страна
е необходимо деецът да употреби сила, заплашване или да злоупотреби с властта
си, за да мотивира пострадалия към поведение, което той не желае. Съгласно ТР
71-74-ОСНК когато при осъществяването на престъплението по чл.143 от НК
принудата чрез употреба на сила или заплашване се изрази и в други престъпления
– примерно телесна повреда, унищожаване или повреждане на чужд имот, лишаване
от свобода или друго по-леко или по-тежко престъпление, те ще следва да се квалифицират и санкционират отделно по правилата на
идеалната съвкупност.
Във връзка с изложеното по-горе съдът намира, че по отношение на
подсъдимия Д. не е било предприето от разследващите органи такова санкциониране.
По делото по отношение на деянието представляващо престъпление по смисъла на чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК не е била
предявено обвинение на С.Д..
Във връзка с така изложеното и въз основа на
установено, че свидетел Д. не е прекратил обработката на земеделските земи в
местността „Орешака” на с. Ковачево съдът на основание чл.304 от НК
съдът оправда подсъдимия по първоначално предявеното обвинение за
довършено престъпление по чл.143, ал.1
от НК на 16.03.2014г. в землището на с.Ковачево и да е принудил В.А.Д. ***, да претърпи нещо противно на волята
му, а именно да преустанови обработването на земеделски имоти като е употребил
за това сила /удар с юмрук в лицето на В.Д./ и заплашване с думите: „Тука няма
да работите – ще ви изтрепя!“.
С оглед на установено след проведеното
съдебно следствие и изхода на делото съдът отхвърли предявения от Б.Б.Р. граждански иск срещу подсъдимия С.Д.Д. за сумата от 10 000 / десет хиляди / лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени щети от престъплението
чл.143, ал.1 от като недоказан
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.