№ 167
гр. гр.Велинград, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210100222 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от Е. К. Б.,
чрез адв. Д. В. М., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1712, ж.к. Младост 3, бул.
Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, с правно основание чл. 26
ЗЗД.
С исковата молба ищцата излага, че на 06.12.2023 г. е сключила с
„Фератум България“ ЕООД договор № 1307374 за предоставяне на
потребителски кредит, по силата на който заемателят дължи сумата от 2500
лв., която било уговорено да бъде върната на 18 вноски.
Твърди, че в чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът ще бъде
обезпечен чрез гаранция от „Мултитюд Банк“, за което заемателят дължи
възнаграждение за учреденото обезпечение в размер на 2525 лв.
Счита, че договор № 1307374/06.12.2023 г. е нищожен на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл. 5 от Договора е
нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от
ЗЗП.
Намира, че не са спазени изискванията за форма и съдържание на
сключените между потребител и кредитор договори, което води до тяхната
недействителност.
На първо място сочи, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради непосочени лихвен
1
процент и условията за неговото прилагане - дали е фиксиран или променлив.
Намира, че договорът не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Твърди, че е посочена само абсолютна стойност на ГПР, без ясно разписана
методика на формирането му. Не става ясно дали уговорената неустойка е
включена в този процент на разходите.
Намира договорът за нищожен и поради това, че не е спазена
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и действителния размер на ГПР е
завишен, така че ако се включи сумата по договора за поръчителство
процентът ще се завиши много. Смята, че по този начин се заобикаля
правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Намира, че е посочен размер на ГПР, който не отговаря на
действителния приложен между страните.
Сочи, че не следва да намира приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 4
от ЗЗД и недействителността на клаузата води до нищожност на целия
договор. Посочва съдебна практика в този смисъл.
При условията на евентуалност намира клаузата на чл. 5 от Договор за
кредит като нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143 , ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗП, като същата не е индивидуално уговорена.
Моли съда да установи, че Договор № 1307374/06.12.2023 г. за
представяне на потребителски кредит, сключен с ответника е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен първоначално
предявения иск, да се признае за нищожна клаузата на чл. 5 от Договора за
представяне не потребителски кредит, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответното дружество „Фератум
България“ ЕООД, депозира отговор, с който намира, че предявения срещу него
иск е неоснователен и недоказан. Признава, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит на 06.12.2023 г., с посочените в исковата
молба параметри - 35 % възнаградителна лихва и 49,66 % ГПР. Общата сума,
която трябвало да плати ищцата възлизал на 3375 лв.
Оспорва всички наведени от страна на ищеца твърдения относно
валидността на клаузите от процесния договор за потребителски кредит и като
изцяло неоснователни и недоказани и твърденията на ищеца за наличие на
пороци по договора, в това число за липсваща задължителна информация -
ГПР и обща сума, дължима от потребителя.
2
Намира, че възнаграждението, което ищцата се е задължила да плати на
трето лице въобще не се дължи на „Фератум България“ ЕООД, поради което
няма как да бъде посочено в погасителния план.
Относно твърдяното нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК, намира, че
начина на формиране на ГПР е императивно установено и се изчислява по
установена от закона формула, която обяснява.
Твърди, че ищцата е можела да предостави друго обезпечение и
договорът за поръчителство с „Мултитюд Банк“ не е бил задължително
условие при отпускане на кредита, поради което не е бил длъжен да включи
сумата, уговорена между потребителя и третото лице в ГПР по кредита.
Избраната възможност била залегнала в чл. 5 от Договора, който се генерирал
автоматично въз основа на избора, който потребителят е направил при
подаване на заявка за кредит - т. е. същата уговорка се явявала индивидуално
договорена по избор на потребителя. Така се стигало до ситуация ищецът сам
да избере гаранта, който обезпечава изпълнението на задължението, което не
било заблуждаваща търговска практика.
Намира, че уговорения ГПР не надвишава нормативно определения .
Сочи, че потребителят е имал правото по чл. 29 от ЗПК, да се откаже от
сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването
му без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки.
Предявява насрещен иск срещу ищцата с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за плащане на сумата от
2500 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит № 1207374/06.12.2023 г. и законна лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Излага, че по сключения договор за потребителски заем
кредитополучателят е получил сумата от 2500 лв., като следвало да върне
главницата и да заплати лихвите по кредита в договорения срок на вноски,
съгласно погасителен план към договора.
Б. поела задължение да заплати на ответника възнаградителна лихва за
ползване на кредита в размер на 35 % на годишна база, при ГПК 49,66 %.
Общата сума, която ищцата следвало да заплати на ответника възлизала на
3375 лв.
Това следвало да се случи на 18 погасителни вноски, като Е. Б. не е
погасила нито една вноска.
Прави изявление за предсрочна изискуемост на задължението и кани
кредитополучателя да плати главницата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск и ищца по
първоначално предявения подава отговор на исковата молба. Намира
предявеният иск за неоснователен.
3
Сочи, че договорът за кредит е нищожен, позовавайки се на чл. 22 ЗПК,
според която когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
определяне на ГПК, което води до недействителност на целия договор. Сочи
практика на СЕС и на българските съдилища.
Алтернативно моли, в случай, че бъде уважен насрещния иск,
разноските да се възложат на „Фератум България“.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
На 06.12.2023 г. между страните по настоящото дело е сключен договор
за потребителски кредит № 1307374/06.12.2023 г., по силата на който
кредитодателя „Фератум България“ ЕООД с ЕИК ********* предоставя на
кредитополучателя Е. К. Б. кредит в размер на 2500 лв. при 18 погасителни
вноски, при начин на плащане съгласно погасителен план с последна вноска
29.05.2025 г. В договора е посочен годишен процент на разходите 49,66 %,
изчислен по реда на чл. 8, ал. 4 от Общите условия и включва разходите,
включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Уговорен е фиксиран лихвен процент
от35 %. Датата на първо плащане е 05.01.2024 г.
Съгласно чл. 8, ал. 4 от общите условия към договора общият разход по
кредита, годишният процент на разходите по всеки кредит и общата сума,
дължима от кредитополучателя към момента на сключване на договора за
потребителски кредит се посочва в Договора. ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит и се изчислява при следните допускания: а. Договорът
ще е валиден за срока, за който е сключен, и кредиторът и кредитополучателят
ще изпълнят своите задължения в съответствие с условията и сроковете по
договора; б. Лихвеният процент и другите разходи са неизменни спрямо
техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на
договора; в. общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло.
Между ищцата и „Мултитюд Банк“ е сключен договор за гаранция
/поръчителство/, като видно от представения договор се сочат две дати на
сключването му – 06.12.2023 г. и 07.12.2023 г. С него е уговорено, че гарантът
се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо кредитора за
изпълнението на всички задължения произтичащи от Договор за
потребителски кредит, сключен между ищцата и ответника на 06.12.2023 г., с
номер на договора 1307374, отпусната сума 2500 лв. и краен срок 29.05.2025
г., до размера на 6000 лв. В чл. 1.6 от Договора за поръчителство е уговорена
такса за предоставяне на гаранция сумата в общ размер на 2525 лв, дължима
от клиента за предоставена гаранция. Таксата се плаща по банкова сметка на
4
месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно
Погасителния план, който е неразделна част от договора.
От разписка за извършено плащане № 2000000383530226/06.12.2023 г. е
видно, че ищцата е получила сумата от 2500 лв. на 06.12.2023 г. от „Фератум
България“ ЕООД.
По делото е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза като
предмет на изследване са били единствено представените по делото писмени
доказателства, тъй като ответника не е предоставил исканите от вещото лице
данни, от която се установява, че между страните е договорен годишен лихвен
процент от 35 %, главница 2500 лв. и срок на погасяване 18 месеца,
увеличаващи се месечни погасителни вноски. При главница от 2500 лв.,
годишен лихвен процент от 35%, 18 месеца срок на погасяване и равни
месечни вноски, ГПК е равно на 41,20 %. В случая в договорения ГПК 49,66 %
е включен само годишен лихвен процент от 35% при увеличаващи се месечни
вноски. Договорената сума по договора за гаранция е в размер на 2525 лв.,
дължима на 18 погасителни месечни вноски. Ако сумата от 2525 лв. бъде
включена в общите разходи по кредита, то размера на ГПР би бил равен на
242,65 %. Вещото лице не отговаря на въпроса дали има постъпили суми от Б.
заради липса на представени данни от ответника по първоначалния иск. На
тези констатации вещото лице прави и изводите си в горния смисъл.
От правна страна, съдът намира за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове, както следва:
Иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10,
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност при отхвърляне на
първоначалния иск - иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.
5 от Договора, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 143, т. 19,
във вр. с чл. 146 от ЗЗП.
Насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 , във вр. с чл. 240 ЗЗД,
както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
По първоначално предявения иск за обявяване на нищожност на
договор за потребителски креди.
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР включва общите разходи на
потребителя по Договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на ал. 2
от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение
№1, а съгласно чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5-
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
опредЕ. с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи
определения размер се считат за нищожни. “
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
5
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В текста на чл.
10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът размера и действието, за което се
събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора. От посочените правни норми може да се направи
извод, че не е достатъчно в Договора да бъде посочен общият размер на ГПР в
процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е
освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и
размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК.
В конкретния случай, видно от чл. 4 от Договор за потребителски
кредит от 06.12.2023 г. е уговорен годишен процент на разходите по кредита,
възлизащ на 49,66 %. Посочена е общо дължимата сума от потребителя е
3375, от които общ разход по кредита - 875 лв. От приетото по делото
Заключение на вещото лице е установено, че в ГПК 49,66 % е включен само
годишен лихвен процент от 35 % при погасяване на увеличаващи се месечни
вноски. Изчислил е, че при главница от 2500 лв., годишен лихвен процент от
49,66 % и срок на погасяване 18 месеца, то ГПР възлиза на 242,65 % ако се
включи и разхода – такса по договор за гаранция, а не както е посочено в
договора 49,66 %.
Съдът не споделя довода на „Фератум България“ ЕООД, че таксата,
представляваща възнаграждение по договора за поръчителство не следва да се
включва в разходите по договора за кредит, тъй като е сключен по-късно и
пред потребителя е стоял избор кой точно да гарантира изпълнението на
поетото от него задължение, както и че се дължи на трето лице.
Възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от
ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на
разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни
разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В случая годишният процент на разходите надхвърля 24 пъти размера на
законната лихва за забава /при допустима норма пет пъти/ ГПР е определен на
242,65 %, поради което съдът намира, че уговорката противоречи на закона.
Същата е нищожна, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от
ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от
6
ЗПК.
Макар настоящия съдебен състав да е достигнал до извод за
нищожност на една от съществените клаузи на Договора за
потребителски кредит, това влече след себе си недействителност на
целия договор, на основание чл. 22 от ЗПК, а не само нищожност на отделна
договорка от него.
С оглед на горното предявеният иск се явява основателен.
С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения иск в условията на евентуалност при отхвърляне на
първоначалния иск - да се обяви за нищожна клаузата на чл. 5 от Договора, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 143, т. 19, във вр. с чл. 146 от
ЗЗП.
По обективно съединения насрещен иск с правно основание чл. 23
ЗПК, съдът намира същият за основателен, по следните съображения:
За да бъде уважен този иск е необходимо ищецът по насрещния иск да
докаже, че е предал сумата в размер на 2500 лв., което обстоятелство съдът
намира за установено, на база представената разписка за извършеното
плащане – л. 41 от делото. Ответникът по насрещния иск и ищец по
първоначалния иск не прави твърдения, че е платила дължимите по договора
суми, заради което съдът намира, че същите са останали неплатени.
Съдът намира, че задължението е изискуемо на две различни
основания: първо на ответника по насрещния иск е връчена насрещната искова
молба, в която е инкорпорирано уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането. На следващо място: последна падежна дата на
задължението е 29.05.2025 г., което е точно датата на съдебното заседание, в
което е приключено съдебното дирене в първата инстанция, поради което
съдът е длъжен да отчете и този факт при постановяване на решението си.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Приложено в
конкретния случай Е. Б. дължи на „Фератум България“ ЕООД сумата, в размер
на 2500 лв.
С оглед уважаването на главния иск следва да се уважи и иска за
присъждане на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, а
именно: 04.04.2024 г. до изплащане на задължението.
С оглед на горното предявеният иск се явява основателен.
По разноските:
При този изход на производството, съдът намира, че разноските следва
да се възложат изцяло на ответната страна, като се солидаризира с цитираната
от ищцата съдебна практика. С решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-
224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз в т. 96 от решението СЕС е
7
приел за необходимо да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с
принципа на ефективност, възлагането на потребителя на съдебните разноски
в зависимост от върнатите му суми, при положение, че искът му е уважен в
частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от
решението е обосновано, че разпределянето на разноските по съдебно
производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на
процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени
принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на
ефективността, СЕС е приел, че обвързването на разпределението на
съдебните разноски в това производство само с недължимо платените суми,
чието връщане е разпоредено, може обаче да възпре потребителя да упражни
посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по
съдебен ред /т. 98 от решението/. С оглед на всички изложени съображения
СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13,
както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да
се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има
предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да
възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на
договорни клаузи“. Аналогично, при предявен от потребител иск за
нищожност на клауза по сключен от него договор и основателност на този иск,
следва да се счита за недопустимо възлагането в негова тежест на разноски по
уважен иск на кредитора за връщане на суми по договор /Определение №
305022.12.2023 г. по в. ч. гр. д. № 3141/2023 г. на ОС Пловдив/. С оглед на
горното всички разноски по уважения насрещен иск следва да се останат в
тежест на „Фератум България“ ЕООД.
Съгласно представен списък с разноски ищцата претендира да се
възложат в тежест на ответното дружество суми, както следва: 766 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение на адв. М. по първоначалния иск, 480 лв. с ДДС за
процесуално представителство по насрещния иск и 135 лв. дължима ДТ.
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от адв. М., като съдът намира, че
в случая следва да се определи размер по-нисък от предвидения минимален в
Наредба 1 за възнагражденията за адвокатската работа, а именно по
първоначалния иск следва да се определи възнаграждение в размер на 700 лв.,
както и още 300 по насрещния иск, с включен ДДС в тях. Съдът отчете
действително извършената от адвоката работа, изразяваща се в изготвяне на
искова молба, отговор по насрещната искова молба, както и депозиране на
изрични молби преди открити съдебни заседания. Отчете се също и не
високата фактическа и правна сложност на делото, както и обемната съдебна
практика по подобни казуси, която допълнително занижава сложността му.
8
Процесуалният представител на Б. не се яви в откритите съдебни заседания. С
оглед на горното съдът прецени, че така определения размер е справедлив и
като такъв е достатъчен да възнагради труда на адвоката.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фератум България“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Александър
Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, че сключеният между Е. К. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Ракитово, ул. „Ракита“ № 7 и Фератум България“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Александър Малинов № 51,
вх. А, ет. 9, офис 20, Договор за потребителски кредит № 1307374/06.12.2023
г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от
ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 23 от ЗПК Е. К. Б. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Ракитово, ул. „Ракита“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ НА „Фератум България“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Александър
Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/,
представляваща главница по договор за заем № 1207374/06.12.2023, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещния иск 04.04.2024
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА „Фератум
България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на адвокат Д. В. М., АК
Пловдив, с адрес на кантората гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3,
ап. Б сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ с ДДС адвокатско възнаграждение по
първоначалния и насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9