№ 605
гр. София, 05.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Д. С. Ст.
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600577 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 440 НПК вр. глава 22- ра НПК.
Образувано е по въззивна жалба на началника на Затвора София срещу
протоколно определение от 25.05.2022г. на Софийски градски съд, наказателно
отделение, 29 състав, по нчд № 1745/22, с което съдът е освободил условно предсрочно
лишения от свобода К. И. К. от изтърпяване на остатъка от общото най-тежко
наказание наложено по нчд № 254/2017 на Окръжен съд Ямбол, на който възлиза към
датата на влизане в сила на определението и наложил в рамките на целия изпитателен
срок пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - „Задължителни пробационни срещи
с пробационен служител“.
С жалбата се поддържат доводи за неправилност на определението. Възразява се
срещу извода на съда, че осъденият се е поправил. Изразява се недоволство от
едностранчивия подход на определението да се игнорират становища на
администрацията на затвора, а да се кредитират само положителните данни от доклада
на инспектора социална дейност. Релевира се, че оценката на риска от рецидив и вреди
за осъдения се изготвя на база на извършеното правонарушение, криминално минало и
други обстоятелства, които са останали непроменени от първоначалните стойности.
Само декларирането от негова страна на мотивация за промяна не можело да обоснове
приложение на чл. 70 НК, без да се подкрепя от останалите доказателства. Според
началника на затвора поправянето предполага завършен превъзпитателен и
самопревъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение
към извършеното, да показва съзнание за неговата укоримост и че такова поведение
няма да рецидивира. Осъденият обаче не бил достигнал такова съзнание. Напротив, в
заседанието пред СГС той демонстрирал омаловажаване на извършеното деяние и
показал, че не разпознава проблемите си. Бил и дисциплинарно наказван. С жалбата се
1
релевира, че прекъсванията на изпълнението на наказанието при осъденото лице по
здравословни причини водели до затрудняване на работата на инспекторите социални
дейности и възпитателна работа, поради което не били изчерпани възможностите за
ефективно възпитателно въздействие. Рискът за обществото бил запазен на средно
ниво, което също показвало, че осъденият не е напълно поправен и превъзпитан.
Редукцията на риска от рецидив от 40 на 35 точки била незначителна предвид периода
на пребиваване в затвора - 4 години. Представят се още и доводи, че според съдебната
практика при този вид дела се търси баланс между личния и обществен интерес, като
приоритет се отдава на обществения. Следвало в случая да се прецени постигането
освен на специалната, още и на генералната превенция. Прави се искане за отмяна на
определението.
Срещу жалбата е постъпил отговор на защитника на осъденото лице, с който
моли определението да бъде потвърдено. Развива съображения, че осъденият се
намира в крайната си степен на процеса на поправяне, поведението му в затвора е
повече от добро, труди се усърдно въпреки здравословното си състояние и показал
реално настъпила положителна промяна.
За изясняване и правилно решаване на делото въззивният съд го разгледа в
публично заседание като събра допълнителни доказателства –доклад от ИСДВР,
пробационен доклад и актуална справка за времето на изтърпяване на наказанието.
В съдебно заседание представителят на началника на затвора поддържа жалбата.
Релевира, че за осъдения все още не са налице категорични доказателства за поправяне.
Макар корекционният процес да е дал задоволителни резултати, той бил незавършен.
Поведението на осъдения все още било непоследователно. За това се позовава на
наложено на осъдения дисциплинарно наказание, независимо че то вече било погасено
по давност. Също така посочва, че прогресивната пенитенциарна система не била
завършена, тъй като режимът на изтърпяване на наказанието все още не бил променен
в „лек“. Рискът от вреди за обществото оставал среден. Позовава се и на немалкия
остатък от наказанието – две години и пет месеца. Представя планираните цели за
осъдения – да има устойчива линия на поведение, да не нарушава реда и дисциплината,
да се замени режимът на наказанието в лек, както и да се редуцира рискът от рецидив.
Прокурорът от Софийска апелативна прокуратура счита жалбата за основателна
и предлага определението на първоинстанционния съд да се отмени.
Защитникът на осъдения взема отношение към новосъбраните доказателства, за
които счита, че само надграждат тезата на жалбата. Акцентира на здравословното
състояние на осъдения. Изразява несъгласие с довода на представителя на началника
на затвора за значението на остатъка от наказанието. Счита, че осъденият е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне, а в оценката на администрацията на
затвора личали предубеденост и тенденциозност. Посочените в доклада на социалния
работник проблемни зони били декларативни. Администрацията била игнорирала
данните за наличието на ресурси на личността като: изградени трудови навици,
безпроблемно поведение устойчиво на фрустрации, подкрепящи семейни
взаимоотношения, жилищно устройване, нагласа за живот на свобода. Наложената от
СГС пробационна мярка допълнително придавала сила и законово обезпечение.
2
Осъденият искрено се разкайвал и признавал вината си. Защитникът се позовава и на
Постановление № 7/75 ПВС, както и на Препоръка на Комитета на министрите на
Съвета на Европа рег. № 2003/22 - относно намаляване на вредното въздействие на
лишаването от свобода върху личността, насърчаване на по-ранно разглеждане на
подходящи условия и мерки за надзор и икономия на ресурси на обществото. Моли
определението да се потвърди.
Осъденият в лична защита се присъединява към защитника. Изразява съжаление
за извършеното престъпление. Счита, че няма опасност от рецидив, тъй като здравето
му било сериозно разклатено, нямал физическа възможност да се занимава с такива
неща, желае да си отиде на село, да отглежда животни и там да прекара остатъка от
живота си, имал и пенсия. Поради здравословното си състояние не можел и да работи,
както искал. Моли да бъде освободен, като заявява, че ще изпълнява наложената
пробация.
В последна дума отново моли да бъде освободен.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на отговора
към нея, на страните в съдебно заседание и доказателствата по делото, прие
следното:
Жалбата е допустима за разглеждане. Тя е подадена от активно легитимирана
страна и в предвидения законов срок.
По същество е неоснователна.
Определението е законосъобразно, постановено в съгласие с доказателствата по
делото /независимо от нерешаващия пропуск на част от констатациите в тях/, и при
правилно приложение на закона. Новите доказателства събрани от въззивния съд не
променят изводите му по същество, а ги потвърждават.
К.К. изтърпява общо наказание от осем години лишаване от свобода наложено с
определение на Окръжен съд Ямбол по нчд № 2543/2017 за престъпления по чл. 242,
ал. 4, пр.1, вр. ал. 2, пр.1 НК и чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК.
Осъденият К. първо постъпил в Затвора Бобов дол, след което на 04.06.2018г. бил
преместен в Затвора София, с начало на общото наказание - 21.02.2017г.
Към датата на заседанието на първостепенния съд - 25.05.2022г., осъденият е
изтърпял фактически от наказанието – 5 години, 1 месец и 4 дни, от работа – 4 месеца
и 13 дни, всичко – 5 години, 5 месеца и 17 дни, остатък – 2 години 6 месеца и 13 дни.
Към датата на заседанието на САС – 30.06.2022г. той е изтърпял, фактически – 5
години, 2 месеца и 10 дни, от работа – четири месеца и 13 дни, всичко – 5 години, 6
месеца и 23 дни, с остатък – 2 години, 5 месеца и 7 дни.
Изпълнението на наказанието е било прекъсвано по здравословни причини за
период от 4 месеца и 4 дни.
При така изложеното, верен е изводът на първия съд, още повече затвърден към
датата на въззивното заседание, че лишеният от свобода е изтърпял фактически повече
от половината от наказанието, с което е налице първото условие на чл. 70, ал. 1 НК.
Независимо от отрицателното становище на затворническата администрация,
първостепенният съд е приел, че е налице и второто условие - че осъденият е дал
3
доказателства за своето поправяне в степен достатъчна да обоснове предсрочно
освобождаване.
Въззивната инстанция споделя този извод.
За да постанови определението си, първостепенният съд се е позовал не само на
писмените доказателства за престоя и поведението на осъденото лице в затвора, сред
които - становища, доклади на администрацията и документи относно здравословно
състояние, но и на гласни доказателства, които сам е събрал чрез разпит на осъдения и
на инспектор социална дейност св. С. А.. Оплакването на жалбата за едностранчив
подход на съда има своите частични основания, доколкото необсъдени от него са
останали констатациите от докладите за актуални проблемни зони у осъдения, както и
за средни стойности на риска от вреди за обществото. Въззивният съд прецени
значението на тези дефицити, но не ги намери да са такива, поради които крайният
резултат на делото следва да е друг.
Първостепенният съд, независимо от изложеното, не е пренебрегнал, че данните
за осъдения не са напълно еднопосочни, а са както положителни, така и отрицателни.
Като отрицателни той е имал на вниманието си най-вече наложеното на лицето
дисциплинарно наказание. Съдът е преценил внимателно съотношението им и вярно е
отмерил, че положителните са значително и качествено преобладаващи, така че да
оформят необходимата устойчива тенденция на развитие.
В продължение на изложените доводи, въззивният съд следва да отбележи, че не
споделя тезата на въззивната жалба, че позитивните данни за лицето следва да са
непременно и през цялото време еднопосочни. Осъденият може и да е имал своите
непоследователности, които обаче да не се явяват решаващи за крайния извод, че е
постигнал необходимата личностна промяна. Още повече, когато става въпрос за
немалък престой в затвора. Ето защо, правилното отношение към този въпрос изисква
данните да се разглеждат комплексно – не само количествено, но и според тяхното
естество, тежест и значение.
Обосновано първият съд е приел, че в продължителен период от време
осъденият напълно е отговарял на изискванията на затворническата администрация.
Спазвал е дисциплината и е показвал респект към служителите.
Видно от доказателствата, подложени на самостоятелен прочит и от този съд,
осъденият последователно и систематично е имал добри прояви, включвал се е
различни инициативи в рамките на затвора, имал е пълноценен обществен живот,
макар и в ограничената среда на затвора и на практика е полагал очакваните от него
усилия.
Така, от доклад на ИСДВР от 18.04.2022г., допълнен от представения пред този
съд пробационен доклад и доклад от ИСДВР от 24.06.2022г., се установява, че
осъденият през 2017г. е участвал в програма „Формиране на толерантност към
различията“.
При първоначалното настаняване в затвора той е бил разпределен в група за лица
на по-висока възраст и здравословни проблеми и не е включен в трудова дейност.
От 12.05.2020г. започнал да реализира доброволен неплатен труд като "градинар
4
– зеленчукова градина". Имал е позитивна линия на поведение и е поощряван няколко
пъти. Награждаван е със заповеди на началника на Затвора от 27.12.2019г.,
09.04.2020г., 08.07.2020г. и 20.10.2020г. по различни поводи - участие в състезание,
спазване на режимните изисквания, ангажиране с изпълнение на плана на присъдата,
поддържане позитивна линия на поведение, стриктно изпълнение на плана на
присъдата и уважително отношение към администрацията. За добро поведение на
осъдения първоначалният "строг" режим" на изтърпяване на наказанието бил променен
на "общ" със заповед на началника на затвора от 21.05.2020г., а от 22.12.2020г. бил
прекатегоризиран в "открит тип". Назначен е и като "калкулант" на щат в служебния
стол от 19.02.2021г.
Осъденият К. е работил и се е справял добре с поставените трудови задачи и
показвал отговорност при изпълнението на задълженията си в работна среда. Работил е
на обекти извън строго охраняема зона във фирма "Макро – кор" и "Кооперация
Панда". Освободен е от работа по медицински причини. Съгласно трудова
характеристика от 18.05.2022г., изпълнявал възложените му трудови задачи в
складово-логистична база на ДП „ФЗД“ стриктно и с усърдие. Трудовите навици на
осъдения били затвърдени, той не е проявявал агресия към служители или лишени от
свобода и е преодолял успешно импулсивните реакции. Няма данни да е участвал в
затворническата субкултура.
Съгласно „Препланиране на присъдата“ от 10.05.2021г. лишеният от свобода
поема отговорност за извършеното престъпление и признава вината си, приема
присъдата за справедлива.
Разкаяние за извършеното осъденият показва и в съдебно заседание пред САС.
Също така според „препланирането на присъдата“, осъденият е „много
мотивиран“ /от трите степени на мотивация, това е най-високата/ за спиране на
извършването на правонарушения. Изложеното говори убедително, че има нужната
самокритичност и самоукорителност в значението им на предпоставки да се поправи,
каквито са целите по чл. 36 НК.
Оценката на риска от рецидив и вреди за осъденото лице е снижена от
първоначалните 40 т. на 35 т., което е горна граница на ниския риск. Причината за
запазване на риска от рецидив на посочената стойност – 35т. според доклада по чл. 155
ЗИНЗС е наложеното на осъдения дисциплинарно наказание – "лишаване от
хранителна пратка" за срок от 2 месеца, със заповед № 68/07.05.2021г. на ИФ началник
ЗОЗТ „Кремиковци“, връчена на 10.05.2021г.. Нарушението на осъдения е, че
безвъзмездно предал два пакета кайма на друг лишен от свобода, по неговите
обяснения пред СГС - за да си сготви мусака. Именно това нарушение е причината
администрацията на затвора да изрази становище, че позитивното поведение на К.К. не
е затвърдено и не може да се определи като устойчиво, че гласуваното доверие не е
оправдано в пълна степен и че поправителният процес не е завършен. Иначе за
осъдения се наблюдавала фиксирана трайна тенденция за осъществяване на добър
самоконтрол върху проявите на афективни и импулсивни реакции, но която след
наложеното наказание през май 2021г. изпаднала в регрес.
Следва да се отбележи все пак, че от датата на дисциплинарното нарушение –
5
28.04.2021г., както и от влизането в сила на заповедта, до настоящия момент е изтекла
повече от една година, независимо, че осъденият се счита дисциплинарно наказван,
доколкото не е изтекъл едногодишният срок от изтичане срока на наказанието по чл.
109, ал. 1 ЗИНЗС. Други дисциплинарни прояви лишеният от свобода не е имал.
Следователно, касае се за изолирана такава, на фона на дълъг период на безукорно
поведение. При това положение, единичната простъпка, предвид и нейното естество,
не следва да има определящо значение.
Ето защо, този съд се съгласява с довода на първия, че фактът на наложено
дисциплинарно наказание не се явява пречка пред предсрочното освобождаване и
може и да не влияе решаващо на обема от всички фактически предпоставки за това.
Правилно СГС е отбелязал, че дисциплинарното нарушение не следва да се разглежда
изолирано от преценката за цялостното поведение на лишения от свобода, ако то
говори за трайно морално възстановяване, за честно отношение към труда, когато
предсрочното освобождаване ще е в съответствие с целта на закона.
Първостепенният съд не е взел отношение към този критерий, но видно от
доклади ИСДВР и пробационен доклад, рискът от вреди за обществото и към момента
запазва средните си стойности, независимо че в контролирана среда той не е
непосредствен. Рискът е изведен от характера на престъплението. Предвид останалите
данни обаче – отношение на осъдения към престъплението, трайно добро поведение,
както и силно влошено физическо здраве, при което осъденият съзнава добре
настоящия етап от живота си и е силно мотивиран към правомерен такъв, въззивният
съд не намира, че този вид риск, обусловен най-вече от типа извършено престъпление,
при ниски стойности за всички останали, обосновава профил на личността, който
отново би пристъпил към същото такова поведение на свобода. Стойността на този вид
риск се компенсира от ниските стойности на риска от рецидив.
Първостепенният съд не е взел отношение и към очертаните за осъдения
проблемни зони. Но видно от докладите ИСДВР, в това число и актуалния от
24.06.2022г., все още се забелязвала проблемна зона у осъдения и това е зоната
"уменията за мислене", тъй като не разпознавал изцяло проблемите си относно
възприемане на личния принос за възникването им. Не била изменена и
първоначалната зона относно способност за разрешаване на проблемите в контекста на
навременното разрешаване, както и че не мисли винаги за последиците. Имало още
дефицити и в частта "импулсивност" и конкретно/абстрактно мислене.
Видно е, че проблемните зони обхващат субективни, характерови, психо-
емоционални и интелектуално-когнитивни особености на лицето, които не отнемат
значението на положителната промяна. Тези особености, още повече и поради
относително абстрактния им характер, позволяват да се третират и в среда извън
затвора. Успешно могат да се наблюдават и преодоляват и в специална програма за
адаптиране към обществото, включително чрез пробационната мярка, каквато първият
съд е и наложил. Дефицитните зони не показват асоциална нагласа на лицето, каквато
би била действително проблематична за живота на свобода. Зоните се компенсират от
цялостното поведение на осъдения, такова каквото го е описал и СГС, а именно:
реално настъпила положителна промяна, години законосъобразно и почтено
поведение, специфика на дисциплинарното нарушение свързано с даване храна на друг
6
затворник, напреднала възраст и влошено здравословно състояние.
Също така, съгласно доклада на ИСДВР от 24.06.2022г., специално по
запитването на въззивния съд относно текущ доклад от 04.04.2018 г., където осъденият
е определен като: "манипулативен, в някои случаи със сервилно поведение, осмива
традиционните идеали и социални норми, показва презрение към конвенционалните
ценности, спазва ЗИНЗС и ППЗИНЗС само формално", се дава отговор, че има
промяна в тези твърдения. Отговорът, независимо от оскъдното си съдържание, се
интерпретира от настоящия съд като изоставяне на въпросните оценки.
В отговор на възражение на защитника, въззивният съд не се съгласява, че
становищата и докладите на администрацията показват предубеденост и
тенденциозност. Защитникът не представя конкретни факти, които да са били
интерпретирани превратно от администрацията. Напротив. За осъдения са представени
данни, които показват личността му не само със слабостите, но и с успехите й.
В продължение на аргументите на СГС, въззивната инстанция прие, че е налице
такова съотношение между данните за личността на осъдения, при което значително
преобладават положителните, в степен достатъчна да гарантира правомерно поведение
на лицето извън затвора. Наред с това, СГС уместно е отчел, че осъденият изтърпява
за първи път пенитенциарно наказание, с немалък срок, и това е самостоятелен значим
превантивен фактор, още повече при възрастта на осъдения - 63 години.
Правилно СГС е отразил и добрите предпоставки за живот на свобода като:
запазени семейни връзки с двамата му пълнолетни сина, които са с добра
професионална реализация и социален статус, и самите те също полагащи грижи за
баща си.
Достатъчният резултат на ефективната изолация за целите на чл. 70, ал. 1 НК се
усилва като се отчетат и данните за влошеното здравословно състояние на лишения от
свобода.
Според епикриза от УМБАЛ „Св. Екатерина“ от 15.01.2022г., осъденият страда
от коронарна болест, провеждана е аортна дисекация, имплантация на ендопротеза,
страда от захарен диабет 2 тип и подагра. Той е с 87 % трайно намалена
работоспособност /Експертно решение № 1451 от 22.06.2020г. на Пета МБАЛ –
София/, с водеща диагноза: „Аневризма на аортата с неуточнена локализация без
споменаване на руптура“. Дисекация на аортата тип 3, аневризмално разширение на
десцендетната аорта, състояние след имплантация на ендопротеза м. 01.2016г.,
имплантация на 3 стента в торакоабдоминална аорта и стентиране на дясната илиачна
алртерия, несигнификантни коронарни стенози, АХ – 3 степен – тежка ст. сърдечна
форма, Хип. сърце СН 2 ФК, диабетна полиневропатия.
От 2018г. досега, изпълнението на наказанието на К. е било прекъсвано с
постановление на прокурор общо пет пъти по здравословни причини. Такива са били:
тежко заболяване - крайна органна исхемия, застрашаващо живота и изискващо
ендовазикуларно лечение, рехабилитация, нужда от лечение, осъществяване на втори
етап на инвазивна ангиопластика. Последното прекъсване е с постановление на СГС от
29.04.2022г. за 30 дни, с причина - поставяне на холтер и други изследвания.
Следва да се направи уговорката, така както я е направил и СГС, че
7
здравословното състояние на лишения от свобода не се разглежда само по себе си като
законов критерий за предсрочно освобождаване. Като самостоятелно положение, то
няма отношение към въпроса за поправянето. То обаче може, и следва, да се разглежда
като допълнителен фактор към цялостното състояние на осъдения, при което да добави
към добрите резултати и до изводите за достатъчност на ефективната изолация. При
тези данни, и още повече при неубедително показаната необходимост от по-голяма
корекция от вече постигнатата, продължаването на тази изолация се лишава от
основателна причина и е гранично за нехуманно третиране.
Въззивният съд не се съгласява с аргумента на жалбата, че при преценката да се
приложи чл. 70, ал. 1 НК, следва да се дава приоритет на обществения интерес.
Подобен подход не държи сметка за предмета на производството, а именно –
преценката дали осъденият е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Съдът не се съгласява и с довода, че прекъсванията на наказанието и доколкото
те пречели на възпитателната работа, са причина за продължаване на пенитенциарния
престой. Срокът, за който изпълнението на наказанието е прекъснато, е срок извън
изпълнението и от него не могат да се правят изводи за необходимост от
продължаването му. Що се отнася до възражението, че режимът на изтърпяване на
наказанието все още не е изменен на "лек", това не е правопрепятстващ за целите на
чл. 70, ал.1 НК факт, нито разстройва доказателствата за поправяне на лицето.
Съдът не споделя доводите на жалбата, че постиженията на осъденото лице като
условие за предсрочно освобождаване, следва да са изключителни, повече от обичайно
очакваното и дължимото. Законът не поставя подобни свръхизисквания.
Доказателствата следва да говорят за промяна, която е убедителна и достатъчна да
обуслови примерен живот на лицето на свобода, чрез съзнание и поведение, подчинено
на обществените норми. Това разбиране отговаря и на Препоръка /2003/ 23 на
Комитета на министрите на СЕ относно условното освобождаване, т. 20, според която
меродавен критерий за предсрочното освобождаване е този за наличието на
минимални гаранции, че лишеният от свобода е станал гражданин, който ще спазва
закона. Няма основания да се приеме, че осъденият не отговаря на този критерий. Това
е така независимо че К.К. е осъден за тежки престъпления, тъй като само тежестта на
осъждането не може да е основание, препятстващо предсрочното освобождаване, ако
са налице другите условия за това. Размерът на остатъка от наказанието също не се
явява такава причина.
Определението е правилно и в частта на наложената на осъдения пробационна
мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - "задължителни пробационни срещи с пробационен
служител" за целия изпитателен срок. Мярката е уместна за подпомагане на осъдения
за плавна социална адаптация, но така също и като ефективен контрол върху
справянето с живота на свобода и съблюдаване на всички норми в него. Мярката е
предложена, като евентуално приложима, и в пробационния доклад представен пред
САС.
Така мотивиран, съдът
8
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.05.2022г. на Софийски
градски съд, наказателно отделение, 29 състав, по нчд № 1745/22, с което съдът е
освободил условно предсрочно лишения от свобода К. И. К. от изтърпяване на
остатъка от общото най-тежко наказание наложено по нчд № 254/2017 на Окръжен съд
Ямбол, на който възлиза към датата на влизане в сила на определението и наложил в
рамките на целия изпитателен срок пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК
„Задължителни пробационни срещи с пробационен служител“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9