Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…7.....май….2020г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на…..ДЕСЕТИ…..МАРТ………….

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДВАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря....ВЕРГИНИЯ…..ПЕТКОВА,…като…разгледа….

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…29....…

по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  по делото е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от „***“-АД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление в Плевен, , ул.“***“№*** и съдебен адрес ***, адв.Д.П. – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№4952/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез пълномощника адв. Д.П., срещу постановеното  от ІV-ти гр.с-в съдебно  Решение №1288/09.07.2019г., в частта, с която на основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД и чл.92,ал.1 от ЗЗД, е прието, че въззивният жалбоподател  дължи на „***“-ЕООД сумата от 3243.84лв., представляваща главница  и сумата от 385.90лв., представляваща договорна неустойка за периода от 08.03.2018г. до 10.04.2018г,както и законна лихва върху главницата, считано от 27.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са част от вземанията, за които е издадена Заповед  за изпълнение на парично задължение №1785/02 по ч.гр.д.№2878/2018г. по описа на ПлРС, както и разноски по делото.

Във въззивната жалба се твърди, че  в обжалваната част решението е неправилно и се  прави се искане  да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Излагат се подробни  оплаквания, които се свеждат до това, че ответникът като изпълнител по договор за СМР не е изпълнил точчно част от задълженията си по договора, а именно не е изпълнил позиция 3.1 и 3.1 от Приложение №1, свързани с доставка и направа на облицовка на търговско помещение с огледало „***“. По тези позиции ищецът е следвало да достави общо 70.27кв.м. огледала „***“, които да монтира, но същият не е изпълнил задължението си, поради което не може да претендира плащане.

Ответникът по въззивната жалба „***“-ЕООД, ЕИК-***, който е ишец в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. М.К. от САС, е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата и  предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.

 Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба на „***“-АД, ЕИК- *** – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№4952/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника адв. Д.П., срещу постановеното по делото  от ІV-ти гр.с-в съдебно  Решение №1288/09.07.2019г, е подадена  в срок,  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,  при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА 

Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№4952/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание   предявени по реда на чл.422 от ГПК  обективно съединени установителни искове с обща цена 3823.06., предявени от ищеца (понастоящем ответник по въззивната жалба) „***“-ЕООД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, срещу ответника( понастоящем въззивен жалбоподател “ ***“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.“***“№***, за установяване съществуване на вземания, за които  по ч.гр.д.№287882018г. по описа на ПлРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В исковата молба се твърди следното: По силата на Договор за изпълнение и довършителни СМР от 07.02.2017г., сключен  между ответното дружество, в качеството на възложител и „***“ ООД, в качеството на изпълнител, е договорено изпълнителят да извърши СМР на обект на възложителя в „***“ – гр.София, като общото възнаграждение било уговорено на 37 995,63лв. без ДДС, а отделните СМР са посочени в приложение към основния договор. По силата на Договор за заместване от 10.02.2017г., в основния договор от 07.02.2017г. е внесено съществено изменение, като досегашния изпълнител „***“ ООД е заместен от друг такъв – ищеца „***“ ЕООД, което встъпило универсално в правата и задълженията на изпълнителя, а възложителят изрично се съгласил с това правно и фактическо положение, подписвайки договора за заместване. Възложителя заплатил част от уговореното възнаграждение, както следва: авансово заплатил сума в размер на 27 356,84лв. по фактура №2456/14.02.2017г., както и извършил частично плащане по фактура №509/13.02.2018г., като от общо фактурираната сума от 12 746,72лв. заплатил 9 502,88лв. Разликата от 3 243,84лв. останала незаплатена и до момента на заявяване на претенцията пред съда, въпреки водената кореспонденция в тази насока между страните. В договора имало регламентирана неустоечна клауза, обективирана в т.38 от същия. По силата на тази уговорка е дължима неустойка върху непогасената главница за периода от 22.02.2018г. до 10.04.2018г. в размер на 544,97лв. Върху непогасената главница е дължима и мораторна лихва за периода от 22.02.2018г. до 10.04.2018г.  в размер на 43,25лв.

Ищецът твърди, че претендирал горните вземания по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№2878/2018г. по описа на ПлРС била издадена заповед за изпълнение, но срещу нея постъпило писмено възражение от длъжника.

Петитумът на исковата молба е да се постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че ответникът  дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2878/2018г. по описа на Плевенски районен съд.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът  е  подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил  основателността на предявените искове. Заявил е следните възражения:Ищецът не е изпълнил позиция 3.1 и 3.2 от Приложение №1 към договора, което представлявало спесификация на договорени работи и доставки, а именно – доставка и направа на облицовка с огледало „***“ и доставка и монтаж на огледало „***“. По двете позиции ищецът е следвало да достави и монтира общо 70,27 кв.м. огледало „***“, а вместо това доставил 31 кв.м. огледала, за които в протокола твърди, че са „***“, но няма доказателства, установяващи това.  В приложената към исковата молба „Декларация за изпълнение“, издадена от производителя на доставените и монтирани от ищеца огледала „***“ -  Турция, не е отбелязано, че стъклата са „***“, както и не е отбелязано съдържанието на желязо в стъклото, а също така сертификата е издаден през 2013г. Проектът на дизайн на магазина на ответника е на „***“ -ЕООД, поради което в приложение №1 към договора – т.3.1. и 3.2 е предвидено огледалата „***“ да бъдат съгласувани със соченото дружество, а такова съгласуване не е извършено от ищеца. Поради липсата на соченото съответствие, ответникът не е приел изпълнението и не е подписал приемо-предавателния протокол, като за несъответствието ответникът е уведомен по телефон и чрез работещи на обекта, а писмено уведомление не е връчено, т.к. не може да бъде намерен на адреса на управление на дружеството. Съгласно уговореното в чл.14 от договора, възложителят има право да удържа суми от изпълнителя за неизпълнени работи и доставки. Ответникът счита, че при изложените от него обстоятелства не дължа заплащане за недоставени 39,27 кв.м. огледала, както и не дължи заплащане за поставените такива, които не са от договорения вид. Ответникът релевира възражение за нищожност на неустоечната клауза, като противоречаща с добрите нрави. Оспорва претенцията за мораторна лихва, като счита, че същата е недопустимо да се кумулира с неустойка за същия период. 

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

По спора, плевенският районен съд, ІV-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното съдебно Решение №1288/09.07.2019г., с което е уважил частично исковата претенция, като е постановил следното:

Признал е за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с  чл.266 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, че  „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***“, №*** ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“, №***, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, следните суми: сумата от 3243,84лв., представляваща главница и сумата от 385,90лв., представляваща договорна неустойка за периода от 08.03.2018г. до 10.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, които суми представляват част от вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1785 от 02.05.2018г. по ч.гр.д.№2878/2018г. по описа на ПлРС, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер на неустойката от 544,97лв. и за период на същата от 22.02.2018г. до 07.03.2018г., както и за претендираната мораторна лихва върху главницата в размер на 43,25лв. за периода от 22.02.2018г. до 10.04.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***“, №*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“, №***, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, следните суми: сумата от 453,15лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство, съразмерно уважената част от иска и сумата от 1051,15лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от иска и по компенсация.

Въззивният съд приема, че  постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и   ПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност  или недопустимост на съдебния акт.

                         За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

Първоинстанционнят съд е изложил подробни мотиви, в които е направил обосновани фактически и законосъобразни правни изводи, които при условията на чл.272 от ГПК се споделят от настоящия съдебен състав, без да е необходимо да се преповтарят в същия вид.

Между страните няма спор  относно следното:

Въззивният жалбоподател „***“-АД като „възложител“ и ответникът по въззивната жалба „***“-ЕООД като „изпълнител“, са  обвързани от Договор за изпълнение и довършителни СМР от 07.02.2017г., сключен първоначално с неучастващо в делото лице „***“ като изпълнител, заместен  от въззиваемия на основание  Договор за заместване от 10.02. 2017г. Съгласно договора, изпълнителят следвало да извърши СМР  в обект на възложителя, намиращ се  в „***“ – гр.София. Възложителя заплатил част от уговореното възнаграждение, за което са издадени фактури. По една от фактурите №509/13.02.2018г., от общо фактурираната сума в размер на 12 746,72лв., заплатил 9 502,88лв., като останалата разлика от 3 243,84лв. не е заплатена.В т.38 от договора е уговорена неустойка върху непогасената част от главницата.

Спорни между страните са следните въпроси:

Ответникът по въззивната жалба „***“-ЕООД, изпълнил ли е точно задължението си по позиция 3.1 и 3.2 от Приложение №1 към договора, включващо задължението за доставяне и монтиране на 70.27кв.м. огледала „***“ и в зависимост от това дължи ли ответникът по въззивната жалба „***“-АД като изпълнител, претендираната сума по главницата от 3243.84лв. и неустойка за неизпълнение.

За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд съобрази следното:

Според  договора, в обекта е следвало да се монтират  огледала „***“, като страните не са уговорили конкретни показатели, но са предвидили задължение на изпълнителя да съгласува поставяните огледала с „***“-ЕООД в качеството му на автор на проекта за дизайн.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че  „***“ е търговско наименование на стъкла  с понижено съдържание на желязо. Няма конкретно регламентирано изискване за точното съдържание на желязо в огледалата с това търговско наименование. В научната литература обаче е посочена горна граница 0.14-0.16%. Производителите на такива стъкла нямат задължение да посочват съдържанието на желязо в продукта, но са задължени да представят сертификат/декларация за съответствие на произведеното стъкло. Експертизата е установила, че монтираните от изпълнителя огледала са със съдържание  на желязо 0.14%, което е в горната граница, посочена в научната литература за стъкла тип „***“.

Предвид на горните обстоятелства, съдът приема, че при липса на пълна конкретика относно   огледалата, които следва да се доставят и монтират, задължението на изпълнителя е за родово определена престация.  От заключението на експертизата се установява, че монтираните в обекта огледала  отговорят на изискването за търговско наименование „***“ по критерия понижено съдържание на желязо в стъклата.  Същите обаче не са доставени от указания доставчик „***“, а от друг доставчик и няма данни да е извършено съгласуване с проектанта на дизайна – „***“-ЕООД. При това положение формално е налице отклонение на изпълнителя от поръчката. Съгласно чл.265,ал.1 от ЗЗД,ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:поправяне на работата в даден от него подходящ срок без аплащане;заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Съгласно ал.2, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Видно от данните по делото,  възложителят( понастоящем въззивен жалбоподател) не е упражнил нито едно от правата си по чл.265 от ЗЗД. При това положение  и съобразно възмездния характер на договора, същият следва да заплати на изпълнителя( ответник по въззивната жалба)  дейността по доставянето и монтирането на огледала. В никакъв случай, не може да се приеме, че престираното изпълнение е в такова отклонение от поръчката, което да прави работата негодна за нейното договорно  и обикновено предназначение. – Обратно – монтираните стъкла отговорят на критериите  за „***“, като  търговско название, представляващо родово понятие за огледала, чиито стъкла са с понижено съдържание на желязо и чиято цена  съответства по размер на договорената.  След като не е упражнил правата си по чл.265 от ЗЗД, възложителят дължи на изпълнителя плащане за извършената работа, което съгласно  експертизата възлиза в размер на 2703.20лв. без ДДС или в размер на исковата сума от 3243.84лв. с ДДС.

След като възложителят е изпаднал в забава относно плащането на част от  договорените СМР, същият дължи и уговорената  неустойка в чл.38 от договора. Възражението на въззивния жалбоподател за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, е неоснователно.Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В процесния случай, както правилно е приел РС, изчислената неустойка в размер на 385.90лв., не излиза  извън присъщите функции на неустойката, поради което не може да се приеме, че същата противоречи на добрите нрави.

От изложеното е видно ,че въззивнят съд достига до фактически и правни изводи, които са напълно идентични с тези на първоинстанционния, поради което на основание чл.271 във вр. чл.272 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на въззивното производство, въззивният жалбоподател трябва да заплати на ответника по въззивната жалба, разноски на основание чл.78 от ГПК в размер на 700.00лв. – адвокатско възнъграждение.

Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК  настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

                              По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав,

 

             Р    Е   Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №1288/09.07.2019г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№4952/2018г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА „***“- АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.“***“№***   ДА ЗАПЛАТИ на „***“-ЕООД, ЕИК-*** със седалище в гр.София, РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в размер на 700.00лв.(седемстотин лв.) – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: