Р Е Ш Е Н И Е
№ 64 / 19.02.2018 г.
град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на седемнадесети
януари две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно
заседание в състав:
Съдия:
Даниела Николова
секретар: Щиляна
Манахилова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД №1308 по описа за 2017
г.
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Ч.И. ***,чрез адвокат Д.Д. срещу Наказателно постановление № 10022/10.08.2017 г. на Началник отдел „Рибарство и
контрол-Южна
България ”-Пловдив , с което на жалбоподателя е наложено, за извършено от
него нарушение, квалифицирано от наказващия орган по чл. 50, ал. 1 т.2 и чл.50 ал.3 от Закона за
рибарството и аквакултурите, административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева на основание чл. 86 от ЗРА, а на основание
чл. 90, ал. 1 ЗРА е отнет в полза на Държавата предмета на нарушението .В подадената жалба се релевират оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се от
жалбоподателя, че наказателното постановление било и необосновано, като оспорва
изцяло отразената в него фактическа обстановка. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В
съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,
чрез упълномощения по делото представител
– адв.Д.Д. заявява, че поддържа жалбата и развива
конкретни съображения за нейната основателност. Моли съда обжалваното с нея
наказателно постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган - Началника на отдел „Рибарство и
контрол-Южна
България” –Пловдив , редовно призован, се явява лично . Оспорва жалбата и
излага аргументи в подкрепа на доводите за неоснователност на същата.
Моли да бъде потвърдено атакуваното с
нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което
е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
На 13.03.2017 г., около 07.30 часа сутринта св.К.М.А. на длъжност главен
инспектор в РК Южна България гр.Пловдив получил първо
от дежурния на МВР- Кърджали,а впоследствие и от спешния телефон на ИАРА, сигнал, че на
язовир Студен кладенец,в местността на село
Лисиците две лица товарят мрежи с риба в чували в зелен джип, с описание на марка ,модел и пълен регистрационен
номер на автомобила .За получения сигнал св.А. се свързал с колегата си св. П.Г.Х. , като междувременно поискал от
дежурния на РУП-Кърджали съдействие на автопатрул, който да пресрещне джипа . След това двамата служители на РК със
служебния автомобил се отправили към
мястото на сигнала и на разклона за село Широко поле се разминали с посочения джип,поради което обърнали автомобила и го последвали,като се движели на разстояние от около 30 метра зад него . В района на бившия Оловно-цинков комбинат в гр.Кърджали
джипът бил спрян от патрулен полицейски автомобил. След като органите на МВР, между които и св.Т.И.Д.
*** / проверили самоличността на лицата,пътуващи в джипа / с десен волан / установили ,че
той се управлява от жалбоподателя
Ч.И.Ч. ,а седещия до водача пътник е св.И.Ш. Ф. .В този момент на мястото на проверката пристигнали и служителите на РК - св.А. и Х.. При извършения външен
оглед на багажното отделение на джипа контролните органи забелязали два
черни найлонови чували с риба, оплетена в хрилна мрежа,
като единият чувал бил скъсан, откъдето се подавала главата на бяла
риба. След това джипа,заедно
с пътуващите в него лица били
съпроведени до паркинга на РУП-Кърджали,където били
снети писмени обяснения от жалбоподателя и свид.И. Ф. ,
а междувременно органите на РК извършили проверка . В
хода на така осъществената проверка било констатирано наличието на два черни чувала с един брой хрилна мрежа,в която имало уловена риба - 38 кг. морунаж, 2
кг.речен кефал и 0.800 кг. бяла риба, след претеглянето й с електронна везна в
присъствие на жалбоподателя.
С
оглед тези констатации и след като жалбоподателят не представил декларация за
произход на измереното
количество превозвана риба , контролните органи достигнали до извод за
извършено нарушение на разпоредбите на Закона за рибарството и аквакутурите и
на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
АУАН бил съставен на място, в негово присъствие, от свид. К.А. за нарушение,
квалифицирано от актосъставителя по чл. 50, ал. 1 т.2 и
чл.50 ал.3 ЗРА. Жалбоподателят подписал съставения АУАН
лично след предявяването му, а в съответната графа за обяснения и възражения по него не вписал такива . В рамките на законоустановения тридневен срок е постъпило
възражение срещу съставения АУАН.
При издаване на наказателното
постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели: К.А. ,П.Х. и Т.Д. , чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани с
изложените в АУАН факти и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни
с останалия събран доказателствен материал, вътрешно непротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на техни преки и
непосредствени впечатления, досежно изнесените факти около извършената проверка
и констатациите, направени в нейния ход, поради което съдът ги възприема като
достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.Не са налице данни, които
да обосновават недостоверност в показанията и на свид. Исмаил Фейзи , като напрактика в изложеното от него не
се съдържа противоречие с отразеното в останалите доказателствени източници,
поради което показанията му досежно релевантните по делото обстоятелства, съдът
кредитира с доверие, а значението на изложените факти, от гледна точка
обективната и субективна страна на твърдяното нарушение, съдът ще обсъди при
изложение на правните си изводи.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 т.2 от Закона за рибарството и
аквакултурите, в редакцията й, относима към датата на деянието, след
измененията с ДВ бр. 59/2012 г. от 03.08.2012 г .превозът
на риба и/или други водни организми се извършва със специализирани транспортни
средства регистрирани по реда на чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност - в останалите случаи.Според ал.3 на чл.50 от ЗРА при превоз на продукти от риболов същите се
придружават с копие от декларация за произход и документ за превоз съгласно
изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 4.
По силата на чл. 86 от Закона за рибарството и аквакултурите, в редакцията,
действаща към датата на извършване на твърдяното нарушение, който превозва
риба, други водни организми и продукти от тях в нарушение на чл. 50, се наказва
с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв, а според
чл. 90, ал. 1 ЗРА случаите по чл. 56,
62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81,
82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите,
средствата и приспособленията, с които те са
придобити, се отнемат в полза на държавата. Следователно, деянието, за което е
наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за
наказуемо.
При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на
последното . Действително не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в
присъствие на жалбоподателя, който подписал акта и получил препис от същия,
надлежно удостоверено с подписа му в съответната графа ,а процесният АУАН принципно отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за
неговата редовност . На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са
формата и реда за издаването на НП и по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ
изискуемите реквизити, доколкото в него е възприета изцяло фактическата
обстановка, описана в АУАН.
Срещу жалбоподателя Ч.Ч.
е образувано и досъдебно производство
№291/2017 г. по описа на СО на СГП СЗ“А“ затова че, на 13.03.3017
г. в района на с.Лисиците ,обл.Кърджали
с цел да набави за другиго /И. Ш. Ф. / имотна облага ,укрил в багажното
отделение ********** с рег.№*******
чужди движими вещи –риби морунаж -38 кг. на общо стойност 228 лв.,речен
кефал 2 кг. а общо стойност 12лв. и бяла риба -0.800 кг.на обща стойност 16 лв.
или всичко на обща стойност 256 лв., собственост на държавата ,за които вещи е
предполагал ,че са придобити от другиго /И. Ш. Ф./ чрез престъпление –бракониерство по чл.238
ал.1 б.“а“,пр.3-то от НК , като е отбелязано, че това
съставлява престъпление по чл.215 ал.1 от НК . На
24.10.2017 г. с постановление
на следовател при СО на СГП СЗ“А“ Ч. е
привличен като обвиняем за извършено престъпление по чл.215
ал.1 от НК.Преди привличането на Ч. като
обвиняем на 10.08.2017 г. е било издадено обжалваното Наказателно
постановление , като деянието
описано в него е за превоз
на 38 кг. морунаж, 2 кг.речен
кефал и 0.800 кг. бяла риба с
неспециализирано транспортно средство по реда на чл.246 от ЗВД и без копие от декларация за
произход.Следователно за деянието от 13.03.2017 г. срещу
жалбоподателя са били образувани и протичали две
производства -административнонаказателно и наказателно такова .Разпоредбата на
чл. 33 от ЗАНН регламентира приоритета на наказателната отговорност над
административната, като поначало не допуска конкуренция между
административнонаказателно и наказателно производства срещу едно и също лице за
едно и също извършено деяние. Щом за дадено деяние е инициирано наказателно
производство, административнонаказателно производство не се образува, а
започналото се прекратява. В нормата на чл. 4, ал.1 от Протокол №7
към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е уреден международния принцип на правото за невъзможност за повторно
осъждане или наказание, съгласно който никой не може да бъде съден или наказан
от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан
или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази
държава,доразвит и в Тълкувателно решение №3/2015г.на
ОСНК на ВКС .В конкретния случай съобразявайки се
с постулатите на ТР №3/2015г. на ОСНК проведеното
спрямо Ч.Ч. административнонаказателно производство
макар и започнало първо със съставяне на АУАН на
13.03.2017 г. не е приключило
първо,защото наказателното макар и започнало
след него е висящо
преди края на административнонаказателното
такова-издаденото НП е предмет на настоящия съдебен
контрол . Към този момент не е налице нарушаване на
принципа на "ne bis in idem", тъй като е допустимо паралелното
протичане на две наказателни производства - така и в ТР 3/2015 г., Общи положения, б. "в". Следва да се определи обаче дали те
и двете са наказателни по своя характер
и дали се водят за едно и също деяние. Последното , в случая не се
потвърждава , най – малко поради липса на идентичност в изпълнителното
деяние на нарушението от една страна и
това на престъплението,за което се води
наказателното производство - от
друга,макар и да е налице тъждественост откъм
другите съставомерните признаци-дата и място на извършване и предмет на деянието .Престъплението по чл.215 ал.1 от НК е такова по своето определение и
местоположение в особената част на НК. Вещното укривателство е вторична престъпна дейност и предполага
предварителната наличност на извършено престъпно или обществено- опасно
посегателство, в резултат на което друг е придобил по престъпен начин чужда
движима вещ или си е създал противозаконна облага. Престъплението обективирано във формата
на изпълнителното деяние-укриване, представлява активни действия на дееца ,чрез които
неправомерно придобитата от другиго вещ се поставя в такова положение, че се
затруднява откриването й от собственика и от властта;. За субсумиране на деянието по
чл.215 от НК е без значение какво е предикатното престъпно деяние/ в
случая то е бракониерство / и в този смисъл са ирелевантни фактите, свързани с времевите му и
пространствени измерения, механизъм на осъществяване и съпричастните към него
лица. В регламента на престъпния състав в чл.21 НК, при визиране на
изпълнителната форма-укриване и при очертаване на инкриминирания предмет-чужди
движими вещи, придобити от другиго чрез престъпление , използваната
терминология отразява различно от вложеното в разпоредбата на чл.50 от ЗРА съдържание. Административнонаказателната
норма по чл.50 от ЗРА субсумира факти в
диспозицията си,които не са идентични с тези на наказателната по чл.215
ал.1 от НК . Макар едно и също поведение на жалбоподателя да се оценява и попада в приложното поле на
двете производства,различието е в това , че
в единия случай се интерпретира нарушение, свързано с превоз на
риба с неспециализирано транспортно
средство по реда на чл.246 от ЗВД и
без декларация за произход , а във втория - свързано с укриване на риба
,за която се предполага ,че е придобита
от другиго чрез престъпление-бракониерство .Казано по друг начин превозът на риба "с неспециализиран
превоз", както и без документ за
произход на риба в нарушение на изискванията в чл.50 ал.1 т.2 и ал.3 от ЗРА не се включва в
състава на предикатното престъпно деяние по чл.215 ал.1
от НК ,за което е привлечен да отговаря
жалбоподателя ,което кара и настоящата инстанция да приеме липса на тъждественост между наказателното и
административно наказателното обвинение . Тези различия идват да покажат, че
при издаване на наказателното постановление по отношение на деяние, което не е
същото с това, за което се води наказателното производство не
могат да се отнесат горните
съждения за приложимост на принципа
"ne bis in idem".
Съдът обаче констатира допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН, в производството по установяване на нарушения и налагане на наказание по ЗРА.Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за превоз на риба с автомобил ,който не е специализирано транспортно средство по реда на чл.246 от ЗВД и без превоза да е придружен с копие от декларация за произход. Разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН въвежда основен принцип в административно-наказателното право и се прилага за всички неуредени случаи. След като административнонаказващият орган е приел, че са извършени две нарушения, подробно описани и подведени под нормите на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗРА и чл. 50, ал. 3 от ЗРА, то на основание чл. 18 от ЗАНН, е следвало да наложи две отделни административни наказания за всяко едно от установените нарушения,а не едно наказание,както е процедирал в настоящия случай,което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Вън от изложеното, от материалноправна страна обстоятелствата,описани в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени
средства, се установяват по категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и
наказателното постановление дата и място жалбоподателят Ч.Ч. действително е
превозвал риба с автомобил марка „****”,
модел „***** ” с ДК № *******
. В хода на осъществената проверка в багажното отделение на
автомобила било констатирано наличието
на два чувала с хрилна мрежа , както и прясна риба
- 38
кг.морунаж,2 кг. речен кефал и 0.800 кг. бяла риба ,след претеглянето й с електронна везна в присъствие на
жалбоподателя, като при извършена от органите на отдел РК Южна България проверка не
представил декларация за произход на горепосоченото количество риба .
В случая, за да се ангажира отговорността на дееца по посочения текст е необходимо и достатъчно най – напред да се докаже, че жалбоподателят извършва превоз на риба , което в процесния случай, с оглед предмета на твърдяното нарушение, е установено. Следващият основен момент от настоящия анализ е свързан с характера на процесното нарушение, от гледна точка систематическото място на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ЗРА в закона и оттам с характера на обществените отношения, обект на закрила с въвеждане на законовите задължения по цитираната норма и на санкцията за тяхното неизпълнение. В този смисъл последователно застъпено в практиката , че задълженията, изброени в чл. 50 от ЗРА са вменени на субектите, осъществяващи стопански риболов по смисъла на §1, т.28 от ДР на ЗРА. Този извод се основава на анализа на съдържанието на горната норма и като се съобрази, че същата се намира в глава V „Търговия и превоз на риба и други водни организми” на ЗРА. Горното следва и от логическото тълкуване на нормите, находящи се в цялата глава V и във връзка с целите на закона, определени в чл. 1, ал.2 от закона. Да се приеме обратното би означавало, че във всички случаи на превоз на риба или други водни организми, лицата следва да разполагат със специализиран превоз и с документите по чл. 50, ал.2 и 3 от закона, което на практика би довело до изключителни затруднения за крайните потребители на тази стока или на физическите лица, осъществяващи любителски риболов, каквато право е законово установено със ЗРА. По смисъла на §1, т.28 от ДР на ЗРА, „риболов – стопански” е улов на риба и други водни организми, извършван в определените за това обекти с разрешени уреди и средства, с цел продажба на продукцията на пазара и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. Същевременно, чл. 17а от ЗРА допуска този вид риболов да бъде осъществяван и от физически лица при определени предпоставки. От друга страна административнонаказателната разпоредбата на чл. 86 от ЗРА предвижда, че субект на нарушение е всяко административнонаказателно отговорно лице, без да се изисква някакво негово специално качество, напр. качеството „търговец”, но са предвидени изисквания за целта на извършваното деяние и тя е търговската цел. Т.е. жалбоподателят би бил в нарушение само, ако при провеждане на административно-наказателната процедура проверяващите служители от отдел РК Южна България на ИАРА са установили по безспорен начин, че нарушителят е превозвал процесното количество риба , с цел продажбата им на пазара и реализиране на доход от това – търговия и поради това, следва да превозва улова в специализирано превозно средство, отговарящо на ветеринарномедицинските изисквания и да притежава необходимите документи за произхода на тази риба или търговски документи. Целта обаче не може да бъде извлечена априори от посоченото в АУАН като отнето количество превозвана риба. Обстоятелството, че рибата е уловена с цел да бъде реализирана търговска печалба нито може да бъде „очевидна”, нито да се извлича и установява от доказателствата, събрани по делото, които да заместват твърденията в тази насока. В случая по никакъв начин не е установено в хода на административнонаказателното производство, че жалбоподателят Ч. е превозвал улова на процесното количество риба с цел продажба на същата и реализиране на доходи от последната, поради което също не може да се приеме, че е осъществявал стопански риболов, респективно, че се касае за превоз с търговска цел и за санкционираното лице да съществува задължение при превоза на риба да спазва изискванията на чл. 50 от ЗРА. За ангажиране отговорността на жалбоподателя по чл. 86 от ЗРА е необходимо по несъмнен начин да се установи, че той е превозвал описаното в наказателното постановление количество риба с цел продажба (търговия) на пазара и реализиране на доход от това. При безспорната установеност на тази специална цел – търговия, може да се приложи изискването в чл. 50 от ЗРА – за превозване на уловената риба в специализиран автомобил, регистрация и лицензиране на последния по реда на Закона за ветеринарно медицинската дейност. Тъй като не е установено уловът на риба да е с цел търговия, не може да се приеме, че жалбоподателя е бил длъжен да превозва рибата в специализирано превозно средство и да носи отговорност по чл. 86 от ЗРА, при неизпълнение на това задължение.По тези съображения издаденото НП следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 10022/10.08.2017 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България“-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно соригинала!
Секретар: Ц.С.