О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 260776 5.05.2021 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, второ гражданско
отделение, пети въззивен състав
На пети май през две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело №2381
по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба,
подадена от М.К.И., Н.К.
А. и К.Я.М.,*** против постановление от 15.07.2020г. на нотариус Димитър Чалъков, рег.№ 492 на НК, с район на действие района
на РС- Царево.
С обжалвания акт е постановен
отказ да се извърши нотариално удостоверяване по смисъла на чл.587, ал.1 ГПК-
издаване на констативен нотариален акт, с който жалбоподателите да бъдат
признати за собственици, при квоти 1156,8 кв.м. за М.И., 1434,5 кв.м. за Н.А. и
277,7 кв.м. за К.М., на следния недвижим имот- ПИ с идентификатор № 37023.501.595
по КККР на гр.Китен, общ. Приморско, одобрени със заповед № РД-18-94/21.12.2007г.
на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Китен, ул.“Крайбрежна“ с площ от
2869 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м., подробно индивидуализиран
в постановлението с предходните идентификатори и съседи. Намират, че
постановлението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на материални и процесуални норми.
Жалбоподателите сочат, че са
инициирали нотариалното производство с молба за издаване на констативен
нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот, който им бил
възстановен по реда на ЗСПЗЗ на части и с множество решения на ОС „Земеделие“
гр.Царево. Твърдят, че се легитимират като собственици на имота с нотариален
акт за дарение на част от имота, договор за замяна на част от имота, както и
няколко решения на ОС „Земеделие“ гр.Царево, поради което за тяхно улеснение, а
и за улеснение на административните органи, пред които било необходимо да се
представят тези документи, поискали по реда на чл.587 ГПК да им бъде съставен
един нотариален акт за имота, който да обедини отделните части, описани в
решенията.
Сочат, че при проведената между
тях и нотариуса кореспонденция не е повдиган от страна на последния въпрос,
свързан с нередовност или липса на документ, каквито аргументи били изложени в
постановлението за отказ, с изключение на колебанието му по въпроса за СПН на
решението по гр.д.№465/2009г. по описа на ОС- Бургас, потвърдено с решение по
в.гр.д.№263/11г. на АпС- Бургас. Намират, че преди произнасянето си нотариусът
следвало да поиска от тях да представят доказателства, целящи изясняването на
тези обстоятелства, каквато била практиката. В случая нотариусът провел
нотариалното производство по аналогия със съдебното, но не изцяло, като
неправилно приел, че след като някое доказателство не е представено с молбата е
налице преклузия за представянето му, с което недопустимо ограничил правата на
молителите. Ето защо намират, че различието в бащиното име на наследодателят на
молителите, за което същите узнали едва от обжалваното постановление било и
което било прието от нотариуса за съществен порок, било лесно отстранимо и не
представлява основание за отказ за издаване на констативен нотариален акт.
Неоснователно нотариусът счел, че
молителите не са посочили основанието, на което претендират да са придобили
собствеността. Изброили са представените към молбата документи /четири броя
решения на ПК- Царево, издадени в периода от 1996г. до 2001г., за възстановяване
право на собственост на земи в съществуващи или стари реални граници, ведно с
протоколи за въвод във владение, а към едното от решенията и протоколи за
определяне на строителна линия и ниво/; нотариален акт за собственост на
недвижим имот, възстановен на основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, нотариален акт за
дарение на недвижим имот и договор за замяна на недвижими имоти, сключен по
реда на ЗОС от 2003г. Заявяват, че относно нотариалните актове и договора за
замяна нотариусът не би трябвало да има съмнение, че удостоверяват
собствеността на молителите, понеже в тях като собственици на части от същия
имот били вписани самите те, а не и техния наследодател. Същевременно решенията
на ПК- Царево имали вещно-установителен характер на основание чл.14, ал.1, т.1
ЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба имали силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота. Сочат още, че правото си на наследяване молителите
доказали с удостоверения за наследници.
По недопустим начин нотариусът
извършил ревизия на проведените от ОС „Земеделие“ гр.Царево административни
производства по възстановяване на отделни части от имота, като се произнесъл и
по законността на отделни етапи от тези производства. Независимо, че към
молбата на молителите били приложени както скица на имота по действащата
кадастрална карта на гр.Китен, така и комбинирана скица на имота по ККР и
действащ ПУП, нотариусът изразил съмнения и относно проведените от Община
Царево, а по-късно и от Община Приморско процедури по одобряване на ПУП, което
нямало никакво отношение към нотариалното производство.
За индивидуализацията на имота
били представени две скици- от кадастралната карта и комбинирана,
удостоверяващи номера на имота и неговата площ, предназначение, начин на трайно
ползване и съседи по действащата КК, както и идентичността на имота с УПИ II-460 в кв.38 по действащия ПУП- ПРЗ на
гр.Китен, включително идентичността на частта имота по всяко едно представено
решение на ОС „Земеделие“ гр.Царево и връзката му с молителите.
Затова считат, че при така
приложените доказателства е изпълнено изискването на чл.586, ал.2 от ГПК за
удостоверяване правото на собственост.
Намират, че изложените от
нотариуса съмнения относно законосъобразността на удостоверителните документи
са неоснователни, понеже не се базират на обективните данни, установени с тях,
като изложените съмнения в законосъобразността на административните
производства били недопустими, тъй като нотариусът е длъжен да се съобрази с
удостоверителната сила на тези официални документи. Акцентират, че нотариусът
няма правомощия, нито правен интерес да оспорва представените му официални
свидетелстващи документи, издадени от оправомощените за това органи в рамките
на тяхната компетентност.
Намират за неоснователни доводите
в постановлението, че невписването на решенията на ОС „Земеделие“ било пречка
за съставянето на КНА. Изтъкват, че изискването за вписване е възникнало от
1.01.2001г., а три от решенията били постановени преди тази дата, поради което
за тях не се отнасяло това решение. Изискването било неприложимо и до четвъртото
решение от 2001г., тъй като разпоредбата на чл.586, ал.4 ГПК се отнасяла до
издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или
учредява, прехвърля или прекратява друго вещно право, какъвто не бил процесния
случай.
Намират за неоснователно и
позоваването на мотивите на решението по гр.д.№465/2009г. по описа на ОС-
Бургас, потвърдено с решение по в.гр.д.№263/11г. на АпС- Бургас, с което били
отхвърлени исковете на молителите по чл.108, чл. 109 ЗС и чл.59 ЗЗД срещу
„Единство“ ЕАД гр.Габрово, че имотът е изгубил качеството си на земеделска
земя, поради което не би могло да бъде възстановен в стари реални граници.
Акцентират, че според чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание, т.е. субективните предели на
СПН се разпростират само между участниците в съответното съдебно производство,
като постановените по него решения обвързват ищците само в отношенията им с
ответника по съответното дело. Изтъкват още, че липсва идентитет между имота,
за който сезирали нотариуса с молба за издаване на КНА- с площ от 2869 кв.м. и
имотът по цитираните съдебни решения, чиято площ била 1800 кв.м. Освен това,
самият нотариус констатирал, че решенията на ОС „З“ за възстановяване на имота
не били отменени и с оглед конститутивното им действие продължавали да ги
легитимират като собственици на посочените в тях имоти пред всички физически и
юридически лица, в т.ч. и нотариуса, с изключение на „Единство“ ЕАД и то за
частта, с която бил отхвърлен искът им по гр.д.№465/2009г. по описа на ОС-
Бургас.
Изтъкват и това, че „Единство“
ЕАД Габрово не е собственик на терена, а преди възстановяването му по реда на
ЗСПЗЗ собственик на теренът била държавата, по която причина имотът им бил
възстановен, а през 2019г. бил деактуван от Областният управител на Бургаска
област по молба на ищците.
Молят постановлението да бъде
отменено и преписката да се върне на нотариуса с указания да извърши исканото
нотариално удостоверяване и издаде констативен нотариален акт за собственост на
описания по-горе имот. Приложени са писмени доказателства, включително
удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Представена е и квитанция
за внесена държавна такса във връзка с обжалването.
Жалбата е с правно основание чл.577,
ал.1 ГПК.
Подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок от
лица, които имат правен интерес от обжалването, поради което съдът намира
жалбата за допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
становището на жалбоподателите и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от преписката по нотариално дело № 20/2020г. на нотариус Димитър
Чалъков с рег.№ 492, последният е бил сезиран с молба /л.9 от настоящото дело/
от тримата жалбоподатели с искане за издаване на КНА за право на собственост
върху недвижимия имот, подробно описан в молбата- ПИ с идентификатор
37023.501.595 по КККР на гр.Китен, общ.Приморско. В молбата си жалбоподателите
са посочили, че са собственици на този имот, като се легитимират с множество
писмени доказателства, но за имота не е съставен нотариален акт за собственост.
Към молбата са приложени многобройни писмени доказателства:
1/ С Решение № 132 КИ от 27.05.96 г. на ПК- гр.Царево, на наследниците
на К. и Г. А.и К. е възстановено правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на Нива
от 0,540 дка в м.“Атлиман“, имот №26 от кадастрален план от 1970 г., при
граници: имот 27, имот 24, почивна база, имот 25.
С това решение е отказано
възстановяването на 2,460 дка от същия имот.
Наследниците са въведени във владение на реституирания имот с протокол
за въвод от 6.05.1997г.
С Нотариален акт №101, т.II, н.д. 735 /1997г. за собственост на недвижим имот, възстановен на основание чл.10, ал.7
ЗСПЗЗ, от 19.09.1997г., издаден от районен съдия при РС- Царево, първите двама жалбоподатели- М. и Н., в качеството им на наследници
на К. и Г. А.и К., са признати за собственици на незастроен имот с площ от 540 кв.м., находящ се в строителните граници
на с.Китен, м.“Атлиман“, представляващ имот пл.№26. Видно от приложенията
към нотариалния акт, за издаването му са послужили описаното в т.1 решение и
протокол за въвод във владение.
С нотариален акт за дарение от 19.09.1997г., №29, т.III, д. №736/97г. на районен съдия при РС- Царево,
жалбоподателката М. е дарила на дъщеря
си К. /третата жалбоподателка/, собствената си ½ ид.ч. от незастроен
имот с площ от 540 кв.м., находящи се в строителните граници на с.Китен,
м.“Атлиман“, представляващ имот пл.№26.
2/ С Решение № 170 КИ от 16.02.99 г. на ПК- гр.Царево, на наследниците
на К. и Г. А.и К. е признато и възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на Нива от 0,520 дка в м.“Атлиман“, имот №65 от кадастрален план от 1970
г., при граници: /не са посочени такива/.
С това решение е отказано
възстановяването на 3,545 дка от същия имот.
Наследниците са въведени във владение на реституирания имот с протокол
за въвод от 25.03.1999г.
За този имот са издадени три протокола №№ 6, 7 и 8 от 24.03.1999г., за разграничение
на частта, издадени от районен техник при Община Царево.
На 10.06.1999г. Кметът на Община Царево е издал заповед №РД-14-156, с
която, на основание чл.6, т.7 от ЗТСУ, вр. чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ и решение на
АГКК, прието с протокол №5 от 22.04.1999г. е одобрено въвеждането в
кадастралния план на с.Китен, на имоти с пл.№251, 252, 253, записани в разписния лист към КП на името на
наследниците на К. и Г. А.и К.. По делото не е приложена скицата, посочена в
заповедта.
3/ С решение №117 от 30.07.1999г.
по гр.д.№219 по описа за 1998г. на РС- Царево е отменено Решение №3 КИ от
27.01.1994г. на ПК Царево в частта, с която е отказано възстановяване в полза
на наследниците на К. и Г. А.и К. в стари реални граници на нива от 1800
кв.м. в м.Атлиман и вместо него е
постановено възстановяване в полза на М. Костова И. и Н.К. А., като наследници
на К. и Г. А.и К., по отношение на нива от 1800 кв.м., представляваща част от
имот №65 по земеустройствения план от 1929-1940г., находяща се в м.Атлиман, в
землището на с.Китен, като решението за отказа е потвърдено в останалата част
до разликата над 1800 кв.м. до 3 дка.
С това съдебно решение е отменено и Решение №124/156/156 от
12.05.1998г. на ПК- Царево, с което е постановен отказ за възстановяване на
собствеността в стари реални граници по отношение на нива от 1,570 дка в
м.Атлиман, в землището на с.Китен.
С Решение № 117 КИ от 30.07.99 г. на ПК- гр.Царево, на наследниците на К. и Г. А.и К. е
признато и възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на Нива от 1,800
дка в м.“Атлиман“, находящ се в строителните граници на с. Китен, имот №65 от
кадастрален план от 1970 г., при граници: /не са посочени такива/.
Със същото решение е отказано
възстановяването на 1,745 дка от същия имот.
Наследниците са въведени във владение на реституирания имот с протокол
за въвод от 8.02.2000г.
За този имот е издаден протокол № 1 от 2.02.2000г., за отлагане на
имотни граници, издаден от районен техник при Община Царево.
4/ С Решение № 205 КИ от 31.01.2001 г. на ПК- гр.Царево, на наследниците на К. и Г. А.и К. е
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на Нива от 0,145 дка в
м.“Атлиман“, находящ се в строителните граници на с. Китен, имот №26 от
кадастрален план от 1970 г., при граници: /не са посочени такива/.
Наследниците са въведени във владение на реституирания имот с протокол
№205 КИ за въвод от 11.02.2002г.
За този имот е издаден протокол
от 11.02.2002г., за отлагане на имотни граници, издаден от районен
техник при Община Царево.
5/ Съгласно Заповед №663/2.09.2003г. на Кмета на Община Приморско,
Общината е задължена да прехвърли на тримата жалбоподатели част от УПИ II-460 в кв.38 по плана на с.Китен, а именно- 92/2868
кв.м., представляващи частна общинска собственост, при следните квоти: 6/12
ид.ч. на Н.А.; 5/12 ид.ч. на М.И. и 1/12 ид.ч. на К.М.. В замяна на
прехвърляната им идеална част, жалбоподателите е следвало да прехвърлят на
Общината, в гореописаните квоти правото на собственост върху собствения си
недвижим имот: част от неурегулиран поземлен имот №460 по кадастралния план на
с.Китен с площ 229/3005 кв.м., при описани граници.
С договор от 18.09.2003г. е извършена замяна на описаните по-горе
идеални части от имотите, при посочени квоти на съсобственост за
жалбоподателите. В него, както и в предходната заповед на кмета е посочено, че
собствеността на жалбоподателите произтича от решенията на ПК и РС- Царево,
описани в т.1-4 на настоящото изложение. Договорът е вписан.
Видно от писмо №94-00-1277 от 28.06.2019г. на Зам. Областния управител
на Област Бургас, при служебна проверка в архивите на Областна администрация
Бургас и Община Приморско и установено, че ПИ с идентификатор 37023.501.595 по
КККР на гр.Китен с площ от 2869 е напълно идентичен с УПИ II, кв.38 по действащия регулационен план на гр.Китен.
Посочено е още, че с решение №117 И /30.07.1999г. ПК- Царево е възстановила на
наследниците на К. и Г. А.и К. нива с площ от 1800 кв.м., от която 1692 кв.м.
попадат в границите на УПИ II, кв.38 и
съответстват на западната част от имота, актуван за държавна собственост с АДС
№1243/16.11.1994г. Останалата площ от 108/1800 кв.м. е разположена южно от УПИ II, кв.38 по действащия план на гр.Китен, като частично
попада в УПИ XIII, кв.38 и е отредена за
трафопост и в улична регулация.
Със заповед № РД-11-213 от 9.09.2019г. на Областния управител на Област
Бургас, в полза на тримата жалбоподатели са отписани от актовите книги за
държавна собственост 1692 кв.м. реални части от УПИ II, кв.38 по действащия ПУП- ПРЗ на гр.Китен, идентичен
с ПИ 37023.501.595 по КККР на гр.Китен, актувани с АДС №1243/16.11.1994г. В
мотивната част на заповедта е посочено, че за почивна база за отдих и
курортолечение и определена към нея прилежаща територия с площ от 18730 кв.м.,
намиращи се в м.Атлиман, гр.Китен, е съставен АДС №1243/16.11.1994г. Посочено е
още, че територията с площ от 18730 кв.м. представлява имот пл.№11 по
Кадастралния план на с. Китен от 2000г., а в границите на последния попадат
изцяло или частично ПИ с идентификатори 37023.501.595, 37023.501.84 и 37023.501.85
по КК на гр.Китен.
Приложена е и комбинирана скица от 24.01.2014г. /черно-бяла/, изготвена
от инж. Дамян Петков, послужила пред Областния управител за деактуването на
имота, съгласно която ПИ 37023.501.595 по КККР на гр.Китен, с площ от 2869
кв.м. е идентичен с УПИ II, кв.38 по
действащия ПУП- ПРЗ на гр.Китен. В нея е посочено, че описания поземлен имот съдържа:
-145 кв.м. от ПИ 26 по кадастралния план на Китен, одобрен със заповед
от 1970г., собственост на наследниците на К и Г.А.и съгласно Решение №205 КИ от
31.01.2001г. на ПК Царево;
-540 кв.м. от ПИ 26 по кадастралния план на Китен, одобрен със заповед
от 1970г., собственост на наследниците на К и Г.А.и съгласно Решение №132 КИ от
27.05.2001г. на ПК Царево, от които ½ идеална част собственост на К.М.
/н.а. №29 от 19.09.1997г./ и ½ идеална част собственост на Н.А. /н.а. №101
от 19.09.1997г./;
-250 кв.м., идентични с ПИ 251 от кадастралния план на Китен, одобрен
със заповед от 1999г., който ПИ е идентичен с част от ПИ 65 по план за
оземляване от 1941г. и е възстановен с Решение №170 КИ от 16.02.1999г. на ПК-
Царево;
-150 кв.м., идентични с ПИ 252 от кадастралния план на Китен, одобрен
със заповед от 1999г., който ПИ е идентичен с част от ПИ 65 по план за
оземляване от 1941г. и е възстановен с Решение №170 КИ от 16.02.1999г. на ПК-
Царево;
-1692 кв.м., представляващи част от ПИ 65 по план за оземляване от
1941г. и е възстановен с Решение №117 КИ от 30.07.1999г. на ПК- Царево;
-92 кв.м. от УПИ II в кв.38 по
регулационния план на гр.Китен, собствени съгласно договор за замяна от
18.09.2003г.
Приложени са също удостоверение за данъчна оценка и удостоверения за
наследниците на К. А. Костов и Г.А.К.; скица на ПИ с идентификатор
37023.501.595 издадена от СГКК- Бургас, съгласно която собственици на имота са
тримата жалбоподатели, списък с координатите на точките, определящи границите
на поземления имот, декларации по чл.25, ал.8 от ЗННД.
Приложен е и проект за нотариален акт, в който като приложения са
посочени описаните по-горе документи.
Към нотариалната преписка са налични и три броя справки от Службата по
вписванията при РС- Царево, по персоналната партида на всеки от жалбоподателите,
с които нотариусът се е снабдил служебно. Във всяка от трите справки е отразено
вписването на исковата молба, съответно заличаването ѝ, както и
вписването на съдебно решение по гр.д.№465/2009г. на БОС, с което са отхвърлени
искове с правно основание чл.108 и 109 ЗС, както и иск по чл.59 ЗЗД, предявени
от жалбоподателите срещу Единство ЕИК *********.
Приложено е и решение №390 от 4.07.2011г. по гр.д.№465 по описа за
2009г. на ОС- Бургас, влязло в сила на 14.02.2012г., както и решение №113 от
16.12.2011г. по в.гр.д.№263/11г. на АпС- Бургас, с което първото решение е
потвърдено. От него се установява, че със СПН са отхвърлени следните искове на
тримата жалбоподатели против „Единство“ АД гр.Габрово: 1/ за осъждане на
ответника да освободи и предаде фактическата власт на 1800 кв.м. от недвижим
имот, находящ се в гр.Китен, общ.Приморско, нанесен в кадастралната карта със
заповед №КД-14-02-1682 от 19.12.2008г. на Началника на СГКК- Бургас като имот с
идентификатор 37023.501.595, с площ от 2869 кв.м., стар идентификатор №460,
кв.38, парцел 2; 2/ за премахване на изградената от ответника масивна сграда и
паркинг и 3/ за осъждане на ответника да плати на ищците обезщетение за
лишаването им от ползване на недвижимия имот, ведно лихва за забавено плащане
С обжалваното постановление рег.№1156/15.07.2020 г. по нот.дело
№20/2020г. нотариусът е отказал да извърши нотариално удостоверяване по чл.587,
ал.1 ГПК за издаване на констативен нотариален акт за собственост на процесния
имоти в полза на жалбоподателите, като е изложил подробни съображения.
На първо място е посочено, че в проекта за нотариален акт не е посочено
правното основание, на което молителите считат, че са придобили правото на
собственост върху процесния имот. Второ, посочил е, че не се установява
идентичност между лицето Г.А.К.- наследодател на молителите М. и Н., според
удостоверението за наследници и лицето Г.А.К., изписани в представените от тях
решения на ПК. На трето място, след анализ на приложените решения на ПК-
Царево, нотариусът е посочил, че не са представени доказателства за идентичност
между имотите или части от имоти,
възстановени на молителите по реда на ЗСПЗЗ и УПИ II-460 в кв.38 по действащия план на гр.Китен, който УПИ
е идентичен с поземлен имот с идентификатор 37023.501.595. По- нататък в
изложението си нотариусът е посочил, че не се установява каква е връзката на
посочените в Заповед №РД-14-156 от 10.06.1999г. на Кмета на Община Церова три имота
/пл.№251, 252 и 253 в кадастралния план на гр.Китен/ с имотите, предмет на
земеделската реституция, нито била представена заповедта по чл.16, ал.5 от ЗУТ
/понастоящем чл.16, ал.6 от ЗУТ/, за индивидуализация на образувания за първи
път УПИ, която да е вписана в актовите на книги на съответната местно
компетентна служба по вписванията. Изложено е становище, че представената
комбинирана скица не може да замести необходимите, предвидени в ЗУТ
административни актове- по одобряване на ПУП и такива с вещно правно действие
за придобиване собствеността на всеки отделен имот и неговата точна
индивидуализация. Посочил е още, че при извършена служебна справка в Службата
по вписванията при РС- Царево е констатирал, че нито едно от решенията на ПК-
Царево не е надлежно вписано по реда на Правилника за вписванията, въпреки
задължителното изискване за това съобразно чл.586, ал.4 от ГПК и чл.4, б.“а“ от
Правилника за вписванията. В тази връзка е изложил съображения, че дори да се
приеме, че изискването за вписване важи за издадените след 1.01.2001г. актове,
то при всички положения на вписване е подлежало Решение №206КИ, постановено на
31.01.201г. от ПК- Царево, а това не било сторено. На следващо място нотариусът
е обсъдил и постановените съдебни решения на БОС и БАС по исковете с правно
основание чл.108 и 109 ЗС, като е акцентирал, че с тях бил извършен косвен
съдебен контрол именно на посочените от молителите четири решения на ПК- Царево
и макар същите да не били изрично отменени, било констатирано, че към момента
на влизане в сила на ЗСПЗЗ било извършено строителство, което представлявало
пречка за възстановяване на собствеността в реални граници, поради което
съдилищата счели, че молителите не са установили твърдяното от тях право на
собственост върху имота на основание земеделска реституция. В заключение
нотариусът е приел, че приложените четири решения на ПК- Царево не могат да
легитимират молителите като собственици на посочените в тях имоти, респективно-
на поземлен имот с идентификатор 37023.501.595, понеже легитимиращите
собствеността документи били същите, с които се претендирала и собствеността
върху целия поземлен имот. Понеже М.И. не била собственик на имота, описан в
нотариалния акт за дарение от 1997г., то и преобретателката К.Я. не можела да
се легитимира като негов собственик по силата на този нотариален акт. Договорът
за замяна с Община Приморско също не легитимирал молителите като собственици на
посочените в него квоти от правото на собственост, понеже от една страна не
било възможно да се установи на какво основание общината придобила тези
квадратни метри предвид непредставянето на Заповед по чл.16, ал.5 от ЗУТ за
придобиване на собствеността върху новообразувания УПИ II-460 имот с идентификатор 37023.501.595 и неговата
индивидуализация, както и предвид невъзможността да се прехвърля реална част от
УПИ в случая 92/2868 кв.м. от посочения УПИ без същата реално определена част
да отговаря на минималните изисквания на чл.19 от ЗУТ, в каквато насока е
изискването на чл.200 от ЗУТ.
Жалбоподателите са уведомени за отказа на 21.09.2020г. – К. и М., а Н.-
на 23.09.2020г.
Жалбата е депозирана в деловодството на нотариуса на 28.09.2020г., т.е.
в законния срок. Подадена от лица, които имат правен интерес, срещу подлежащ на
обжалване акт на нотариуса, поради което съдът я намира за допустима.
По същество съдът приема следните правни изводи:
Нотариалното производство по чл.587, ал.1 от ГПК за издаване на
констативен нотариален акт въз основа на документи е охранително, едностранно
по своя характер, поради което в него не могат да бъдат разрешавани правни
спорове /аргумент от чл.536, ал.1, т.1 и 2 от ГПК/. Ето защо, в това
производство нотариусът не е оправомощен да осъществява и косвен съдебен
контрол по чл.17, ал.2, изр.2 от ГПК за законосъобразност на представените в
нотариалното производство административни актове, които легитимират молителите
като собственици на съответните имоти, макар на основание чл.540 ГПК за това
производство да са приложими общите правила на ГПК, както и съответно-
правилата на исковото производство, с изключение на чл.207- 266 и чл.303- 388 ГПК.
Производството за издаване на констативен нотариален акт започва по
молба на лицата, от чието име се иска извършването на нотариално действие-
чл.571, изр.2 предл.3 от ГПК. В специалните правила, уреждащи нотариалното
производство- чл.569 и следващите ГПК, както и в Наредба №32 от 29.01.1997г. за
служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, издадена от Министъра
на правосъдието, липсва изискване в молбата да е посочено правното основание,
на което молителите считат, че са придобили правото на собственост. Такова
изрично изискване липсва и относно съдържанието на нотариалния акт- виж чл.580 ГПК. Ако се приеме, че в случая намира съответно приложение разпоредбата на
чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, то при констатирани нередовности на молбата за
нотариуса възниква задължението по чл.101 ГПК да даде възможност на молителите
да ги отстранят като им определи срок за това. В случая, видно от мотивите на
нотариуса, изложени в обжалваното постановление, такива нередовности, послужили
като основание за отказа да бъде издаден искания нотариален акт, са липсата на
посочено в проекта за нотариален акт основание за придобиване правото на
собственост, така и липсата на доказателства за идентичност между наследодателя
на молителите Г.А.К./според приложените удостоверения за наследници/ и лицето Г.А.К.,
посочено като един от бивши собственици на съответните части от недвижими имоти,
реституирани по реда на ЗСПЗЗ на техните наследници. Ето защо основателни са
оплакванията на жалбоподателите за допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, тъй като отказът е постановен без на молителите да са дадени указания
за поправянето на цитираните по- горе нередовности.
В настоящото производство жалбоподателите са отстранили тези
нередовности, като изложението на обстоятелствата, от които произтича правото
на собственост се съдържа в обстоятелствената част на жалбата, а доказателства,
че молителите са наследници на Г.А.К. /удостоверение за идентичност на лице с
различни имена/ са представени пред настоящата инстанция с молбата на л.12 от
делото.
Следва да бъдат споделени доводите на жалбоподателите, че част от представените
от жалбоподателите писмени доказателства формално установяват правото на
собственост на молителите за съответните части от имота и които нотариусът,
както и съдът в настоящото производство, е длъжен да зачете. Това са:
- решение №117 от 30.07.1999г. по гр.д.№219 по описа за 1998г. на РС-
Царево, с което е възстановена в стари реални граници нива от 1800 кв.м.,
представляваща част от имот №65 по земеустройствения план от 1929-1940г.,
находяща се в м.Атлиман, в землището на с.Китен;
- нотариален акт №101, т.II, н.д. 735
/1997г. за собственост на недвижим имот, възстановен на основание чл.10, ал.7
ЗСПЗЗ, от 19.09.1997г., издаден от районен съдия при РС- Царево, незастроен имот с площ от 540 кв.м.,
находящ се в строителните граници на с.Китен, м.“Атлиман“, представляващ имот
пл.№26;
- нотариален акт за дарение от 19.09.1997г., №29, т.III, н.д.736/97г. на районен съдия при РС- Царево, с
който М. е дарила на К. ½ ид.ч. от незастроен имот с площ от 540 кв.м.,
находящи се в строителните граници на с.Китен, м.“Атлиман“, представляващ имот
пл.№26;
- договорът от 2003г. за замяна с Община Царево на 92/2868 кв.м. от УПИ
II-460 в кв.38 по плана на с.Китен.
Не стои така обаче въпросът с решенията на ПК- Царево, тъй като същите
са издадени след измененията от 1995г. на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, с които се въвежда изискване към решенията да се прилага скица на
имота, а за имот в строителните граници на населеното място- удостоверение и
скица /чл.13, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ/. Видно от самите решения
такива скици към тях не са били налични към датата на издаването им, т.е.
решенията сами по себе си нямат конститутивно действие, тъй като не определят
границите на конкретната реституирана част от имота. Затова не може да се
направи обоснован извод, че реституционната процедура за тези имоти е била
завършена и М.И. и Н.А., като наследници на К. и Г. А.и К., са придобили в
резултат на реституция по ЗСПЗЗ посочените в решенията на ПК- Царево недвижими
имоти в стари реални граници. Липсата на изискуемите от закона скици не може да
бъде компенсирана с издадените от строителния техник протоколи за отлагане на
имотни граници.
С оглед изложеното не може да се направи обоснован извод за това, че
жалбоподателите М. и Н. /които са наследниците на К. и Г.К./ са придобили на
основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ собствеността върху следните имоти:
1/ нива от 0,520 дка в м.“Атлиман“,
имот №65 от кадастрален план от 1970 г., описана в Решение № 170 КИ от 16.02.99
г. на ПК- гр.Царево и 2/ нива от 0,145
дка в м.“Атлиман“, находяща се в строителните граници на с. Китен, имот №26
от кадастрален план от 1970 г., описана в Решение № 205 КИ от 31.01.2001 г. на
ПК- гр.Царево.
Доколкото обаче въз основа на останалите решения на ПК- Царево са
издадени обсъдените по-горе актове, обвързващи нотариуса и съда в
производството по обжалване на отказа на последния /съдебното решение, двата
нотариални акта и договора за замяна/, то нотариусът и съдът са длъжни да зачетат
удостоверената в тях констатация за наличие право на собственост /така-
Определение №2 от 10.01.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№4787/2017г./.
Основателно е оплакването на жалбоподателите, че неправилно нотариусът
е отказал издаването на нотариалния акт по причина, че решенията на ПК- Царево
не са били вписани. Видно е, че същите /с изключение на Решение № 205 КИ от
31.01.2001 г. на ПК- гр.Царево / са издадени в период, в който такова изискване
на закона липсва. Следва да се отбележи още, че изискването за вписване по
чл.586, ал.4 ГПК на документа за собственост на праводателя е относимо
единствено към нотариалните производства за издаване на нотариален акт, с който
се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или
прекратява друго вещно право върху недвижимия имот- така чл.586, ал.1 ГПК.
Неоснователни са обаче оплакванията в жалбата, че служебно обсъденото
от нотариуса влязло в сила съдебно решение по гр.д.№465 по описа за 2009г. на
ОС- Бургас, с което са отхвърлени исковете на тримата жалбоподатели с правно
основание чл.108 и 109 ЗС против трето за настоящото производство лице, е
неотносимо, тъй като формираната с него сила на пресъдено нещо е само по
отношение на страните по делото.
Още в началото на настоящото изложение се посочи, че в охранителното
производство не се разрешават правни спорове, но в чл.536, ал.1 ГПК
законодателят изрично е посочил, че ако в хода му се установи, че е налице спор
за преюдициално правоотношение или възникне спор с трето лице, което се
противопоставя на издаването на акта, охранителното производство не може да
продължи, а следва да бъде спряно до разрешаването на тези спорове. Съответно,
в чл.536, ал.2 ГПК изрично е посочено, че влязлото в сила решение по спора е
задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и в
границите на чл.298 ГПК. С оглед на това, не може да бъде споделен довода на
жалбоподателите, че влязлото в сила решение на ОС- Бургас, с което вече е
разрешен такъв спор за собственост, при който жалбоподателите са се легитимирали
със същите доказателства, представени и в настоящото производство, не следва да
бъде зачетено в нотариалното производство.
Напротив, тъй като правото на собственост на жалбоподателите М. и Н.,
произтичащо от наследяване и реституция по ЗСПЗЗ, а за жалбоподателката К. и по
силата на дарение от първата жалбоподателка е отречено с влязлото в сила
съдебно решение за 1800 кв.м. от процесния ПИ с идентификатор № 37023.501.595
по КККР на гр.Китен /тези реституирани с решение №117 от 30.07.1999г. по
гр.д.№219 по описа за 1998г. на РС- Царево и с Решение № 117 КИ от 30.07.99 г.
на ПК- гр.Царево, отново без посочени граници, нито приложена скица/, то макар
че съдебното решение е постановено преди, а не в хода на нотариалното
производство, то също се явява задължително за нотариуса и съда на основание
чл.536, ал.2 ГПК.
При това положение не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателите
са собственици на целия ПИ с идентификатор № 37023.501.595 по КККР на гр.Китен,
в каквато насока е искането им, отправено към нотариуса. По мнение на настоящия
съдебен състав молбата за издаване на констативен нотариален акт по документи
не може да бъде уважена частично, както неправилно считат жалбоподателите. В
това производство не е възможно да се установи местонахождението на частта от
1800 кв.м. от процесния ПИ, за която правото на собственост на жалбоподателите
е отречено със съдебно решение, нито да се изчислят квотите на жалбоподателите,
тъй като с договора за замяна са им прехвърлени идеални части от имота. Освен
това и пред въззивната инстанция липсва евентуално искане за признаване на
собствеността върху част от имота.
Ето защо искането на жалбоподателите за издаване на КНА на основание
чл.587, ал.1 ГПК въз основа на описаните по-горе документи е неоснователно, а
отказът на нотариуса е правилен и законосъобразен.
Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частна жалба вх.№243
от 28.09.2020г. по описа на нотариус Димитър Чалъков с рег.№492, подадена от М.К.И., Н.К. А. и К.Я.М.,*** против постановление рег.№1156 от 15.07.2020
г. по нот.дело №20/2020г. на нотариус Димитър Чалъков, рег.№ 492 на НК, с район на действие района на
РС- Царево.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок, който
започва да тече от датата на връчване на съобщението до жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.