РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Русе, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500009 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Л.“ ООД чрез адв. С.И. против решение № 520
от 08.07.2021 г., постановено по гр. д. № 710/2021 г. на Русенския районен съд, с което
е уважен предявеният срещу него от Ц. Х. Л. иск с правно основание чл. 200 КТ за
сумата от 22 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, непосредствена последица от трудова злопопука,
настъпила на 19.11.2018 г., ведно със законната лихва от деня на увредата и върху него
са възложени разноските по делото. Твърди, че решението е частично недопустимо и
изцяло неправилно, като необосновано и незаконосъобразно. Частичната
недопустимост жалбоподателят обосновава с обстоятелството, че по делото било
безспорно установено, че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Трудова злополука“. Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото от
работодателя обзещетение за вредите от трудова злополука се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане. Вместо да приложи тази
норма, районният съд е възприел, че изплатеното застрахователно обезщетение не
следва да се приспада, тъй като пострадалият бил направил значителни разходи за
лечението и възстановяването си, които се покривали от изплатеното застрахователно
1
обезщетение. Ищецът обаче не бил предявявал претенция за обезщетение за
имуществени вреди и компенсацията, извършена от съда представлявала според
жалбоподателя произнасяне по непредявена претенция. Това от своя страна водело до
недопустимост на решението. Отделно от това възразява срещу изводите на съда, че
претенцията била установена по основание. Развива подробни съображения в подкрепа
на заявеното още с отговора на исковата молба възражение, че злополуката не била
трудова, касаещи продължителността и разпределението на работното време на ищеца.
Позовава се на събраните по делото гласни и писмени доказателства и намира, че
изведеният от съда извод влиза в противоречие с тях. С жалбата се възразява и срещу
определения размер на обезщетението, който въззивникът намира за прекомерно
завишен и несъответен на критерия за справедливост. Навежда доводи за пропуски при
събиране на доказателствата, в частност СМЕ. Намира, че съдът не е съобразил
представеното от него доказателсдтво – свидетелство за медицинска годност от
16.12.2019 г. С въвзивната жалба се въвежда оплакване и срещу неоснователното
според въззивника отхвърляне на възражението му за намаляване на отговорността на
работодателя поради принос на пострадалия за настъпване на злополуката. Според
жалбоподателя това е в резултат на неправилна преценка от страна на съда на
събраните свидетелски показания, от кредитирането на показанията на
заинтересования от изхода на делото св. Х.Л. и несъобразяването, че изнесеното от
него противоречи на показанията на другите свидетели. Заявява се още, че неправилно
първоинстанционният съд е извел извод, че ищецът не е нарушил правилата за
безопасност съгласно проведен инструктаж като развива подробни съображения за
това, че при слизането ищецът не е проявил елементарно старание и дължимо
внимание. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушаване на чл. 200,
ал. 4 КТ, аналогични на доводите, с които е обосновал и частичната недопустимост на
решението. Позовава се и на допуснати процесуални нарушения от страна на съда, в
частност на приемане на писмени доказателства във второто съдебно заседание, които
не са новооткрити или по-ранното им представяне не е било препятствано. Иска
отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен,
евентуално да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата Ц. Х. Л. чрез адв. Б.М. АК Русе оспорва основателността
й по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Заявява, че съдът се е
произнесъл в съответствие със събраните по делото писмени доказателства като
правилно е приел, че исковата претенция е установена по основание и размер. Според
въззиваемия присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на трудова злополука напълно отговаря на вида, характера и обема на претърпените
болки и страдания, на продължителността им и на техния интензитет. Изведеният от
съда извод за липса на предпоставки за изключване или намаляване на отговорността
2
на жалбоподателя е правилен. Не са допуснати процесуални нарушения от страна на
първоинстанционния съд, нито пък произнасяне по непредявен иск. Иска жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна, а решението потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от третото лице
помагач „ДЗИ О. з.“ ЕАД.
Поради настъпилата на 25.01.2022 г, след образуване на делото пред въззивната
инстанция, смърт на ответника по жалбата, с Определение № 117 от 4.02.2022 г.,
на основание чл. 227 ГПК като страни в процеса в качеството им на наследници
на ищеца и ответник по жалбата Ц. Х. Л., поч. на 25.01.2022 г. в производството по в.
гр. д . № 9/2022 г. по описа на ОС Русе, са конституирани наследниците му Д. Х. Л. -
съпруга, Х. Ц. Л. – син и Д. Ц. Л. – дъщеря.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Няма спор по делото, че в периода 23.08.2016 г. до 20.01.2020 г. страните са били
обвързани от трудово правоотношение, по силата на което Ц. Х. Л. изпълнявал
длъжността "г. м." при ответното дружество.
Приложена е подадена в ТП на НОИ от работодателя – ответник Декларация за
трудова злополука, с която същият е декларирал настъпила на 19.11.2018 г. в 17:45 ч в
машинно отделение на моторен танкер „Н. – 1“ злополука с ищеца, който е бил с
работно време от 08:00 ч до 12:00 ч и от 14:00 ч до 18:00 ч. Посочено е още, че
инцидентът е настъпил във връзка с обичайната работа му в машинно отделение., при
слизане по метална стълба в машинно отделение.
С разпореждане № 5104-03-288/05.12.2018 г. на НОИ – ТП Варна, злополуката е
призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО като по делото е приложена
преписката от проверка на „Л.“ ЕООД, извършена от Дирекция „Инспекция по труда“
– Русе.
От приложените към нея доказателства се установява, че на ищеца е било
предоставено работно облекло - обувки половинки с композит клас S3 №40 – 1 чифт;
зимен ватиран гащеризон; зимна ватирана шуба; работен гащеризон – 2 бр. Установява
се още, че на 23.08.2016 г. /при постъпване на работа/ му е бил проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и периодичен инструктаж за м.
ноември, 2018 г., видно от извлечението за журнала за инструктаж.
3
Безспорно е установено също така, че ответникът е застраховащ по задължителна
застраховка „Трудова злополука“ по договор с „ДЗИ О. з.„ ЕАД, както и че по този
договор на 23.09.2019 г. на пострадалия ищец е изплатена сумата в размер на 1348,48
лв.
Към доказателствения материал са приобщени писмени доказателства-
медицински документи, установяващи получените от ищеца травми вследствие
процесната трудова злополука и проведеното лечение, както и данни за последващото
му здравословно състояние, анализирани от вещото лице в приетата по делото СМЕ.
Експертът по нея въз основа на тях и личен преглед на ищеца дава заключение, че
Ц.Л. е получил следните увреждания: многофрагментни счупвания в средните части на
голямопищялната и малкопищялната кост на десния долен крайник, наложили
наместване и оперативна интервенция с голям обем и сложност, с поставяне на
метална синтеза, които отговарят да са получени при злополуката на 19.11.2018 г.
Такъв вид счупвания, налагали медикаментозно лечение и рехабилитация на травмите.
Установените увреждания са довели до трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник. Според експерта, нормалният възстановителен период при счупвания
на костите на подбедрицата е около седем – осем месеца. В случая основната функция
на долния крайник – вървенето била възстановена около м. юли 2019г. (приблизително
осем месеца след травмата). Предвид тежестта на фрактурата и промените във
връзковия апарат, настъпили усложнения, изразяващи се в ограничаване движенията в
колянната и глезенна става на десния долен крайник. Вещото лице е констатирало, че е
налице нарушаване на биомеханиката на движенията и болков синдром. Пояснено е, че
счупванията са свързани със силно изразени болки след травмата, след оперативната
интервенция и при раздвижване на крайника, като в конкретния случай ищецът търпял
такива и в резултат на установени усложнения, които се засилвали при пренатоварване
на крайника, промяна на времето и др. Експертът счита, че е налице пряка причинно
следствена връзка между счупванията и злополуката на 19.11.2018г. Към датата на
изготвяне на експертизата Ц.Л. е бил с 10% намалена работоспособност в резултат на
установените травматични увреждания на десен долен крайник като намалената
работоспособност се изразявала в невъзможност да извършва тежък физически труд с
пренатоварване на долни крайници, предвид ограничените движения в колянната и
глезенната става и наличния болков синдром. Решението на ТЕЛК е за срок от 2
години, след които пострадалият е трябвало да бъде освидетелстван отново. Вещото
лице поддържа, че ищецът не се е възстановил напълно от травмата и излага
становище, че тези усложнения могат да останат в продължителен период от време. Не
можело да се твърди по безспорен начин, че ще настъпи пълно възстановяване.
Нарушението на биомеханиката на движенията на долните крайници, налично към
момента, можело да продължи в по-голям период от време. При прегледа, проведен на
08.05.2021 г., вещото лице констатирало и оток на лявото коляно. В о. с. з. разяснява,
4
че основната функция е запазена, но е нарушена правилната механика на походката.
От приложените болнични листи е видно, че за периода от 19.11.2018 г. до
21.08.2020 г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност.
За установяване на твърденията си претърпени неимуществени вреди от страна на
ищеца са ангажирани гласни доказателства – показанията на неговия син и съпруга.
Св. Х. Ц. Л. изнася данни за състоянието на баща си непосредствено след
злополуката и след това. Дава показания, че той е звъннал на „Бърза помощ“ след като
бил уведомен по телефона от баща си за случилото се. Подробно разяснява как е било
организирано пренасянето му от кораба до линейката. Дава показания, че заварил баща
си в тежко състояние – прежълтял, със силни болки, кракът му „висял“ от коляното
надолу, не бил в състояние да се придвижи. Дава показания, че на баща му били
проведени оперативни интервенции като първите месеци след изписване от болницата
бил абсолютно обездвижен. С помощта на инвалидна количка бил извеждан от
жилището, когато се налагало. Едва след петия – шестия месец започнал да се
придвижва с патерици, които ползвал около година след злополуката. Изпитвал силни
болки, ограничил значително социалните си контакти, не бил в състояние да шофира,
започнал да го боли и другия крак. Чувствал се дискомфортно, тъй като нямал
възможност да посещава дъщеря си и внучето си в гр.Варна. Към настоящия момент
все още не се бил възстановил, ползвал бастун. Според предписанията на лекарите
трябвало да избягва натоварването. Свидетелства, че от операциите на баща му
останали белези и се откроявали местата, където били поставени пироните, които
поддържали увредените кости. Дава показания, че баща му не можел да шофира на
дълги разстояния. Свидетелства, че инцидентът променил живота на цялото семейство.
Изнася още данни, че в деня на инцидента баща му бил с работно яке – черно-червено
и работни обувки /черни с дебели гумени подметки/, които свидетелят свалил и обул
на здравия му крак цивилна черна есенна обувка, за да му е по-удобно. Разяснява, че
всеки от екипажа има каюта на кораба и там съхранява цивилното и работното си
облекло, тъй като понякога се налагало да се изчаква дълго и в тези случаи ищецът
обличал цивилни дрехи за удобство.
Св. Д. Х. Л. дава показания, че вследствие злополуката, кракът на съпруга й бил
счупен на пет места, което наложило поставяне на импланти. През първите дни от
престоя му в болницата, докато се събере екип за операцията и бъде доставен
необходимия имплант, пострадалият изпитвал силни болки, като лежал неподвижен с
вдигнат крак. Молел я да говори с лекарите, за да го оперират побързо. След като го
изписали от болницата се наложило близките му да го обгрижват ежедневно – не
можел да стане, нямал възможност сам да отиде до тоалетна. Това наложило и
свидетелката да извика дъщеря си от гр. Варна, за да й помага в ежедневните грижи.
Дава още показания, че съпругът й изпаднал в емоционална криза – нямал желание да
5
се среща с никого, не се чувствал добре, не можел да спи, приемал обезболяващи
медикаменти, притеснявал се, че се грижат за него като за малко дете. Приблизително
6 месеца приемал обезболяващи поради силните болки, които изпитвал. Това
продължило докато проходи. Една година по-късно се почувствал по-добре и решил да
се върне на работа, за да е полезен за семейството. В момента, в който се опитал да
води нормален живот, започнали болки в гърба, здравият му крак оттекъл. Към
настоящия момент имал проблеми и с двата крака. Не смеел да шофира на дълги
разстояния. Въпреки проведеното лечение не се възстановил. Според лекарите,
състоянието му щяло да остане такова до края на живота му. Визуално имало разлика
между двата крака – болният крак бил по-слаб от здравия, а имплантите се откроявали.
Налагало се да носи по-високи обувки, за да придържат глезена. Свидетелката твърди,
че докато бил в трудово правоотношение с ответника, ищецът работел през седмица.
През работната седмица излизал около 08:00 часа и се прибирал около 18:30 – 19:00
часа, но се налагало инцидентно да ходи и по-късно вечер до кораба. За деня на
злополуката изнася данни, че било много студено и имало голяма поледица. Дава
показания, че съпругът й я е взел от работа, но й казал, че трябва да отиде на кораба,
защото нямало ток, за да смени някакъв генератор. След около час от дома й я взел
синът й като я уведомил за злополуката и отишли заедно на терминала, където
изкарвали пострадалия. Наложило се да местят кораба, за да го изкарат. Бил отпуснат и
пребледнял. Носели го на ръце 5-6 човека.
Св. И. Г. П. – служител на ответното дружество дава показания, че когато
възникне технически проблем на кораба, ако е спешно, се рапортува по телефон, като
впоследствие се прави заявка, която се докладва на управителя и започва работа по
отстраняване на проблема. Твърди, че на „Н.“ автономното електроподаване се
осъществява от два дизелгенератора. Сочи, че за да се износват равномерно
механизмите всеки генератор работи през месец. Докато генераторът е спрян, се
извършвала плановата му поддръжка – смяна на масла, филтри и др. Нямало практика,
съответно вътрешноведомствена заповед, генераторите да се превключват на 12 часа.
Свидетелства, че не е получавал доклад за авария в периода една седмица преди и една
седмица след злополуката. Заявява, че към датата на инцидента не бил планиран
ремонт и такъв не бил належащ. Не бил уведомяван за настъпила авария на
дизелгенераторите. Дава показания, че дружеството снабдява служителите с лятно и
зимно работно облекло, което се изготвя по поръчка и съобразно инструктажа, всеки
член на екипажа следва да е на работното си място със съответното работно облекло и
лични предпазни средства. Свидетелства, че работното време на кораба е от 08:00 часа
до 17:00 часа.
С. И. И. Ж. заявява, че работи на граждански договор с ответното дружество. В
деня на инцидента, около 18 часа, капитанът на кораб „Нефтяник“ го уведомил за
злополуката и обяснил, че трябва да се намери вариант пострадалият бързо да бъде
6
изнесен от плавателния съд. За кратко време екипажът намерил подходящ понтон и
преместил кораба. Свидетелят твърди, че с помощта на моряците П. и И. положили
Ц.Л. на медицинско съоръжение като стол и го пренесли от „Н.-1“ до линейката.
Времето било лошо, имало сняг на понтона. Ищецът бил облечен със зимно яке, светъл
анцуг и светли маратонки. Бил в съзнание, казал, че изпитва болки. Свидетелства, че
синът му не е участвал в пренасянето на ищеца.
Св. П. И. Д. – моряк на кораб „Н.“ твърди, че в деня на инцидента не е имало
проблем с генератора. Работното им време било от 8 до 17 часа. Той бил дежурен него
ден. По време на дежурство, ако се случи авария следвало да уведоми главния
механик, но в деня на злополуката не бил звънял на Л.. На този ден капитанът и ищецза
напуснали кораба около 15-16 часа. Свидетелства, че излязъл да си напазарува и около
18:15 колегата му моторист му се обадил, за да го уведоми, че Л. е паднал. Когато се
върнал той бил там. Заварил го в каютата, облечен в цивилни дрехи. Единият му крак
бил обут с маратонка. С. прав, на здравия крак, а коляното му било подпряно на стол.
Медицинските лица влезли в каютата и го прегледали. Помогнал при преместването на
ищеца от кораба до линейката. Трима човека го изнесли. Свидетелства, че не помни
синът на пострадалия да е помагал при пренасянето му. Заявява, че същата вечер,
когато правили маневрата, на кораба нямало хора облечени с „червеникави дрехи“.
Сочи, че екипажът е инструктиран да ползва работно облекло, което е със
светлоотразителни елементи и работни обувки с желязно бомбе. Дава още показания,
че ако изключат и двата генератора и се прекъсне самостоятелното захранване на
кораба има задействащо осветление, на което се виждало идеално. Свидетелства още,
че капитанът на кораба им провеждал инструктаж, при който обяснявал, че трябва да се
хващат с две ръце за парапета, да са с лице към стълбите.
По делото е приложено свидетелство за медицинска годност от 16.12.2019 г.,
издадено от ТДКЦ Бургас, издадено след извършен медицински преглед и
установяващо, че ищецът е годен да изпълнява длъжността си без ограничения.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 200
КТ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца, вследствие на трудова
злополука, неимуществени вреди.
Наличието на трудова злополука, като елемент от фактическия състав на иска по
чл. 200, ал.1 КТ, се установява по специално предвиден административен ред по чл. 57
и сл. КСО, детайлизиран с Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки, с разпореждане на органа по чл. 60, ал.1 КСО, с
което злополуката се приема за трудова. В случая процесната злополука е приета за
трудова с представеното Разпореждане № 5104-03-288 от 05.12.2018 г. на
длъжностното лице при НОИ, ТП Варна. Ответникът не твърди да е обжалвал
7
цитираното разпореждане по предвидения от чл. 117 КСО административен ред като
заинтересовано лице по смисъла на чл. 60, ал. 4 КСО. Наличието на влязъл в сила
административен акт, съдържащ произнасяне по спорните факти, е пречка за
преразглеждането им в исковото производство и тяхното опровергаване, доколкото
съдът не би могъл да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на този
административен акт, съгласно чл. 17, ал.2, изр. второ ГПК, тъй като и двете страни и в
частност ответника са били участници в административното производство по
издаването и обжалването му. При това положение, настоящата инстанция не следва да
обсъжда възраженията на жалбоподателя досежно фактите, въз основа на които,
злополуката е приета за трудова с влязъл в сила индивидуален административен акт.
Правилен и обоснован е изводът на районния съд за основателност на така предявената
претенция.
По отношение на размер на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за претърпени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните
обстоятелства в случая. Предвид всички категорично установени данни по делото за
характера и вида на причиненото увреждане, физическите болки и душевни страдания,
продължителността на проведеното лечение и рехабилитационен процес, съпроводени
с невъзможност и силно затруднено самостоятелно обслужване, настъпилите
усложнения, отражението на злополуката върху психичното и емоционално състояние
на ищеца, възрастта му към датата на злополуката, настоящата инстанция намира, че
справедливо е обезщетение в размер на 22 000,00 лв., какъвто размер за репариране на
неимуществените вреди от ищеца е бил определен и от първоинстанционния съд. Тази
сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния
период. Възраженията за неговата прекомерност, въведени с въззивната жалба, са
изцяло неоснователни след съвкупната преценка на всички събрани доказателства -
СМЕ, свидетелски показания, писмени доказателства, в т. ч. и при съобразяване на
свидетелството на медицинска годност, на което се позовава жалбоподателят.
Основателно се явява обаче оплакването, че първоинстанционният съд
неправилно е отхвърлил своевременно въведеното от него възражение за намаляване
на обезщетението, поради това, че ищецът е допринесъл за увреждането. Разпоредбата
на чл. 201, ал.2 КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Съдържанието на понятието "груба небрежност" е изяснено в съдебната
практика, като се приема, че това е неполагане на грижата, която би положил и най -
небрежният човек, зает със същата дейност при подобни условия. С оглед на това,
намаляване на отговорността на работодателя може да се извърши при липса на
8
елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност /Решение № 135/08.05.2014г на ВКС по гр.д. № 4075/2013 г., IV
г.о., ГК по чл. 290 ГПК, Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 387/2010 г., IV
г.о., ГК по чл. 290 ГПК и др./.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в деня на
трудовата злополука е било много студено, имало е сняг и поледица. В този смисъл са
показанията на св. П. и св. Л.. Установено е също така, че ищецът си е бил тръгнал от
кораба, когато е бил извикан по спешност обратно на работа. Спорният по делото
въпрос е дали пострадалият след завръщането си на кораба, по време на инцидента, е
бил обут със зимни работни обувки, за каквито не се спори, че са му били
предоставени от работодателя или не. В тази връзка са налице две групи
противоречиви показания – от една страна тези на св. Х.Л. – син на ищеца, който
твърди, че лично свалил работните обувки на баща си и го обул с цивилна черна есенна
обувка на здравия крак, а от друга страна са показанията на св. Ж. и св. Д., че е бил
обут с маратонки. Основателни са възраженията на жалбоподателя, че районният съд
неправилно е кредитирал показанията на св. Х.Л. в тази им част без да отчете
възможната им заинтересованост и противоречието им с показанията на останалите
свидетели, в т. ч. и на св. Л.. При съпоставянето им безпротиворечиво се установява, че
изнасянето на пострадалия вече е било започнало, когато синът и съпругата на ищеца
са пристигнали на терминала, поради което няма как да бъдат приети за достоверни
показанията на сина му, че той го е преобул в каютата преди да започне изнасянето му.
Неправилен и несъответен на събраните гласни доказателства е изводът на районния
съд, че св. Х.Л. е възприел баща си непосредствено след злополуката преди св. П. Д. и
св. И. Ж., които го възприели едва след това, когато не бил вече с работни обувки.
Неправилно и в противоречие с принципа за непосредственост е и позоваването от
страна на първоинстанционния съд на дадените от св. П. Д. обяснения в хода на
извършената от Инспекцията по труда проверка. Действително, и двамата свидетели,
които дават показания, че по време на инцидента ищецът е бил с маратонки, а не с
осигурените им зимни работни обувки, са служители на ответника, поради което
показанията им следва да се ценят през призмата на чл. 172 ГПК. Съдът намира обаче,
че няма основание показанията им да не бъдат кредитирани поради служебната им
зависимост от работодателя и произтичащата от това евентуална заинтересованост от
изхода на делото. Съгласно практиката на ВКС по приложението на чл. 172 ГПК,
обективирана в Решение № 159 от 22.02.2016 г. по т. д. № 1871/2014 г. на II т. о. и др.,
съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право
показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да
прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по
делото. В настоящия случай показанията на тези свидетели са логични,
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, възпроизвеждащи
9
личните им и непосредствени възприятия.
Поведението на пострадалия, който към момента на злополуката не е бил обут със
зимните работни обувки, осигурени и предоставени от работодателя, е в нарушение на
утвърдените правила за безопасност, с които е бил длъжен да се съобразява.
Пренебрегването на изискванията, за които е инструктиран и обучен още при
постъпване на работа, е проява на груба небрежност и самонадеяност, поради която се
е поставил в ситуация на повишен риск. Независимо, че има дългогодишен опит на
заеманата длъжност, ищецът не е проявил необходимото внимание, каквото следва да
има от естеството на трудовата функция и съгласно утвърдените в дружеството
правила за здравословни и безопасни условия на труд, съпричинявайки вредоносния
резултат. В разглеждания случай поведението на пострадалия – слизане по трапа без да
се държи за парапета с две ръце, обут с маратонки при наличие на поледица, според
настоящия състав е доказано като проява на груба небрежност, т. е. налице е
предвиденото в чл. 201, ал. 2 КТ основание за намаляване на гаранционно-
обезпечителната отговорност на работодателя. При така установеният механизъм на
трудовата злополука, като стечение на конкретните проявени и установени по делото
обективни и субективни фактори, според въззивния съд обезщетението следва да се
намали с 25 %, съответно на проявената към вредоносния резултат груба небрежност.
С оглед на това, паричният еквивалент на обезщетението за понесените
неимуществени вреди /болки и страдания/ за ищеца възлиза на 16 500 лв.
Основателно се явява и оплакването във въззивната жалба за несъобразяване от
страна на районния съд с императивната разпоредба на чл. 200, ал. 4 КТ, съгласно
която "дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите." От
доказателствата, представени от третото лице – помагач (л. 121 от
първоинстанционното дело) се установява, че застрахователят „ДЗИ О. з.“ ЕАД е
заплатил на ищеца Ц.Л. застрахователно обезщетение за временна неработоспособност
от трудова злополука в размер на 1348,48 лв. Получаването на тази сума не се оспорва
от ищеца. Неправилно съдът е приел, че не следва да намалява определеното от него
обезщетение за неимуществени вреди с нея, тъй като тя покривала сторените от ищеца
имуществени вреди, за които имало множество писмени доказателства по делото.
Основателни са възраженията на работодателя, че с иск за заплащане на имуществени
вреди съдът не е бил надлежно сезиран. Съображенията на ищеца за непредявяването
му са ирелевантни. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за заплащане
единствено на неимуществени вреди, поради което съгласно цитираната по- горе
императивна правна норма е бил длъжен да намали дължимото обезщетение с така
получената сума. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че релевираното
правопогасяващо възражение за плащане на застрахователното обезщетение е
основателно. Тази сума съгласно чл. 200, ал. 4 КТ следва да се приеме като погасяване
10
на сума, дължима от работодателя по чл. 200 КТ. Платеното застрахователно
обезщетение следва да се приспадне от задължението на работодателя да плати
обезщетение за вреди (определено при условията на съпричиняване), за да не се
допусне неоснователно обогатяване. В този смисъл Решение № 60178 от 27.10.2021 г.
по гр. д. № 3653/2020 г. на ВКС, ІІІ Г.О., Решение № 178 от 02.01.2019 г. по гр. д. №
4579 / 2017 г. на ВКС, ІІІ Г.О., Решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г.
на ВКС, ІV Г.О.
Така, дължимото обезщетение за неимуществени вреди след отчитане на
съпричиняването от 16 500 лв. следва да бъде намалено с полученото застрахователно
обезщетение от 1348,48 лв. по договор за застраховка ”Трудова злополука”, сключен в
полза на ищеца от работодателя. Ето защо, работодателят остава да дължи за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди сумата от 15 151,52 лв., за която
искът се явява основателен и доказан, а над нея до пълния предявен размер от 22 000
лв. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Частичната основателност на въззивната жалба налага решението на районния
съд да бъде частично отменено като неправилно и вместо него да се постанови ново, с
което искът на ищеца да бъде отхвърлен за сумата над 15151,52 лв. до пълния
претендиран размер от 22 000 лв.
Относно разноските:
С оглед изхода от спора, като законова последица решението на РРС в частта за
разноските също следва да бъде ревизирано.
Съгласно представените доказателства и списъка по чл. 80 ГПК, сторените от
ищеца разноски в първоинстанционното производство възлизат общо на 2080 лв., от
които с оглед изхода на спора му се следват 1432,51 лв., съразмерно на уважената част
от иска. Пред настоящата инстанция, ищецът претендира 1800 лв. за платено адв.
възнаграждение. От страна на ответника е своевременно въведено възражение за
неговата прекомерност, което въззивният състав намира за основателно. Минималното
адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес е 1190,00 лв. – чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Съдът, съобразявайки фактическата и правна
сложност, проведените две съдебни заседания с участие на процесуалния представител
на ищеца, намира че на основание чл. 78, ал. 5 ГПК претендираното адв.
възнаграждение следва да бъде намалено до 1300 лв., от които на основание чл. 78, ал.
3 ГПК следва да му бъдат присъдени 895,32 лв. Или общо за двете инстанции,
ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 2327,83 лв.
Пред първата инстация ответникът е претендирал разноски в размер на 1920 лв.
с вкл. ДДС за платено адв. възнаграждение. От страна на процесуалния представител
на ищеца е своевременно въведено възражение за неговата прекомерност, което съдът
намира за основателно. Минималното адвокатско възнаграждение съобразно
11
материалния интерес е 1190,00 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а в
настоящия случай уговорената без ДДС сума е 1600 лв. Доколкото размерите на
минималните възнаграждения по Наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се
явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС, при осъществена услуга по
Наредбата, то спрямо нея следва да се прецени въведеното възражение за
прекомерност. Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност, проведените две
съдебни заседания с участие на процесуалния представител на ответника, намира че на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК претендираното адв. възнаграждение следва да бъде
намалено до 1300 лв. или 1560 лв. с вкл. ДДС. С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят 404,68 лв. Същият следва
да заплати в полза на РРС сумата в размер на 206,61 лв. възнаграждение за вещо лице,
съразмерно на уважената част от иска. За разликата над нея до пълния присъден размер
от 300 лв. решението следва да се отмени.
Пред настоящата инстанция ответникът претендира разноски в размер на 1820
лв., от които 440 лв. платена държавна такса и 1380 лв. адв. възнаграждение с вкл.
ДДС. От тях, съразмерно на уважената част от жалбата му се следват 566,56 лв. Или
общо ищецът следва да заплати на ответника 971,24 лв. разноски за двете инстанции.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 520 от 08.07.2021 г., постановено по гр. д. № 710/2021 г. на
Русенския районен съд в частта, с която „Л.“ ООД, ЕИК ***е осъдено да заплати на Ц.
Х. Л., ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от своите наследници Д.
ХР. ЛЮТ., ХР. ЦВ. ЛЮТ. и Д. Ц. Л. сумата над 15 151,52 лв. до пълния присъден
размер от 22 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от
трудова злополука, настъпила на 19.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
19.11.2018 г. до окончателното й изплащане и 2080 лв. разноски по делото, както и в
частта, с която „Л.“ ООД, ЕИК ***е осъдено за заплати по сметка на Районен съд Русе
сумата над 206,61 лв. до пълния присъден размер от 300 лв. възнаграждение за вещо
лице и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЦВ. ХР. ЛЮТ., ЕГН **********, починал в хода на
процеса и заместен от своите наследници Д. Х. Л., Х. Ц. Л. и Д. Ц. Л. против „Л.“ ООД,
ЕИК ***иск за заплащане на сумата над 15 151,52 лв. до пълния претендиран размер от
22 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, последица от трудова злополука, настъпила на
19.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2018 г. до окончателното й
изплащане като неоснователен.
12
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 520 от 08.07.2021 г., постановено по гр. д. №
710/2021 г. на Русенския районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА „Л.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.***,
представлявано от А.В.Г. и В. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. Л., ЕГН ********** от гр.
Р.***, ап. 17, Х. Ц. Л., ЕГН ********** от гр. Р., и Д. Ц. Л., ЕГН ********** от гр.
В.**** сумата в размер на 2327,83 лв., представляваща разноски пред двете инстанции.
ОСЪЖДА Д. ХР. ЛЮТ., ЕГН ********** от гр. Ру., ***, Х. Ц. Л., ЕГН
********** от гр. Р., *** и Д. Ц. Л., ЕГН ********** от гр. В., *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Л.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ***, представлявано
от А.В.Г. и В.Н. сумата в размер на 566,56 лв., представляваща разноски пред двете
инстанции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ответника - „ДЗИ О.з“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С.***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13