Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на десети октомври, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 9131 по
описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът К.И.М. твърди, че е претърпял значителни неимуществени
вреди, вследствие смъртта на неговата низходяща /внучка/ Е.М.М.. На 10.07.2013г. в гр. София при управление на л.а.
марка „Хюндай“ с рег.№ ***** водачът М.Н.К.нарушил правилата за движение по
пътищата и поради несъобразено висока скорост се отклонил от платното за
движение на моторни превозни средства и се ударил в чакащите пешеходци на
спирка на градския транспорт. В резултат на настъпилото пътно-транспортно
произшествие била причинена смъртта на Е.М., която била тежко ранена при
инцидента и въпреки оказаната спешна медицинска помощ починала, в резултат от
понесените несъвместими с живота физически травми. Във връзка с настъпилия
инцидент срещу водача Куртев било образувано НОХД №5136/2013г. по описа на СГС,
НО, 30-и състав, което приключило с осъдителна присъда. Ищецът твърди, че към
датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на лекия автомобил била застрахована
по застраховка „Гражданска отговорност“ з.п. №03513001668984 с валидност от
25.06.2013г. до 24.06.2014г., което обуславяло интереса му от завеждане на
настоящата искова претенция. Твърди се, че значителният обем на вредите бил
обусловен от факта, че между ищеца К.М. и загиналата при ПТП негова внучка били
изградени особено близки отношения на емоционална свързаност, които били
основани на дългогодишните грижи, които дядото полагал за своята внучка. Ищецът
твърди, че интензитетът на понесените болки и страдания се увеличил поради
обстоятелството, че смъртта на внучка му настъпила 12 дни след на
произшествието. Позовавайки се на задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение от 21.06.2018г. но тълк. дело
№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС относно кръга на лицата, които са легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди при настъпване смъртта на техен
близък, и при така изложените фактически твърдения ищецът претендира за
осъждане на ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение в
размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането 10.07.2013г. до окончателното изплащане. Предвид
очаквания положителен изход от спора ищецът претендира и за сторените съдебни и
деловодни разноски.
Предявените по исков ред претенции на ищеца са оспорени
от ответника „Б.В.И.Г.“ АД, по съображения, които са подобно изложени в
подадения отговор. Ответното дружество оспорва наличието на активна материална
легитимация от страна на ищеца, доколкото той не попадал сред кръга от лица,
разполагащи със субективно право да претендират обезщетение за неимуществени
вреди. Посочената задължителна тълкувателна практика не следвало да намира
приложение към заварените правоотношения каквито били налице в конкретния
случай. Оспорва и твърдението за съществуване на близки отношения между ищеца и
пострадалата при ПТП Е.М.. Оспорва твърдението, че ищецът е оказвал помощ в
отглеждането на починалата си внучка. Оспорва размера на иска като прекомерен.
Същевременно ответникът не оспорва съществуването на застрахователно
правоотношение по повод покриване на отговорността на собственика на процесния лек автомобил по застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на настъпване на произшествието. Не оспорва и факта на
настъпване на пътно-транспортното произшествие и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между противоправното
поведение, осъществено от водача Куртев и механизма на настъпването на
произшествието. Предвид очаквания положителен изход от спора - ответникът претендира
за осъждане на ищеца да му заплати направените съдебни и деловодни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетата като доказателство Присъда № 9/16.01.2014г.
по НОХД 5136/2013 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 30 състав,
влязла в законна сила на 02.12.2017г., мотивира
при условията на чл. 300 от ГПК следните изводи на настоящия съд относно
подлежащите на доказване юридически факти: На 10.07.2013г. около 20,20 часа в гр. София при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Хюндай –Елантра“,
рег.№ *****, като се движил по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение към
„Орлов мост“ в района на спирка за масов градски транспорт № 2593 „Хермес парк“ водачът М.Н.К.нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.20, ал.1, чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
вр. с чл.5, ал.3, вр. ал.1
от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, като
се движел в най-лявата част на пътното платно със скорост над 100 км/ч.,
изгубил контрол над управлявания автомобил, отклонил се надясно по пътното
платно и блъснал чакащите на спирката пешеходци, вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта на Е.М.М. и на други
лица.
Съдържанието на
приети като доказателства Удостоверение за наследници с изх.№ 5189 от 23.10.2013г.,
издадено от Община Перник, Препис-извлечение от акт за смърт, издадено от
Столична община, район Триадица въз основа на акт за смърт №0961 от
25.07.2013г., Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.№4035 от
05.07.2018г., издадено от Община Перник установяват родствената връзка по права
линия от втора степен между ищеца и загиналата при ПТП - Е.М.М.. По този въпрос
страните не спорят.
Пак при липсата
на спор между страните, съдът прие за установен факта, че към момента на настъпване
на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, което е с покритие за гражданската отговорност
на водача на лек автомобил „Хюндай – Елантра“, рег.№*******от
ответното дружество. Същият извод се налага и от съдържанието на приета като
доказателство по делото справка от публичния регистър при Гаранционен фонд за
наличие на застрахователна полица №03513001668984 по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, със срок на валидност от
25.06.2013г. до 24.06.2014г.
По делото са
представени и приети като писмени доказателства справки от Национална база
данни „Население“, изготвени на 12.03.2019г. от администрацията на Район
Триадица, Столична община. Видно от представените справки актуалните постоянен
адрес и настоящ адрес на ищеца К.М. ***. Адресната регистрация на пострадалата Е.М.
към 06.03.2007г. е била в гр. Перник, ул. „*******, а след 04.02.2011г. като постоянен
и настоящ адрес на лицето е отбелязан административен адрес в гр. Перник, кв. „Твърди
ливади“ № 43, ет.3, ап.11
Като
доказателство по делото е представено и прието писмо с изх.№19/СЛУ-2041-1 от
22.03.2019г., издадено от Община Перник, в което се посочва, че лицето Е.М.М. е посещавала ЦДГ №8 „Изворче“ в гр. Перник /Филиал бл.60
група „Звънче“/ през учебните 2010/2011 и 2011/2012 години в полудневна форма
на обучение. През учебните 2012/2013г. и 2013/2014 година тя е посещавала
подготвителна полудневна група за обучение към ОУ „Свети Иван Рилски“ град
Перник.
В
дадените пред съда показания, свидетелят М.Г.М., роднина по сватовство на ищеца,
заявява, че е баща на починалото лице Е.М.. След раждането на дъщеря им той и
съпругата му полагали труд по повече от едно трудови правоотношения и били
много заети. При навършването на едногодишна възраст на детето майката от
пострадалата прекъснала отпуска си по майчинство, като се върнала активно на
работа и поради това- голяма част от грижите за дъщеря им били поети от ищеца К.
и от съпругата му Т.. Те помагали много на младото семейство при отглеждането
на детето и то било щастливо в тяхно присъствие. Когато Е.започнала да посещава
детска градина - изпитвала задоволство
от това, че именно дядо й (ищеца) и баба й ще я вземат след занятия. Свидетелят
посочва, че Е.почти всеки ден се виждала с дядо си и баба си. Двамата полагали
грижи за детето и то често ги посещавало, когато родителите били ангажирани.
Свидетелят заявява, че след инцидента - той имал непосредствени впечатления от
емоционалната реакция на ищеца, защото
поддържал връзка с него, след травматичния инцидент и по време на болничното
лечение на детето. Според свидетеля, ищецът К. и съпругата му Т., които били
дядо и баба на детето, все още не се чувствали добре и въпреки появата на трето
внуче, били асоциални, водели затворен начин на живот. Те напуснали къщата си в
града и дълго време избягвали да общуват с хората. Т. поела задължението да
посещава гроба на детето Е..
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искови
претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на
причинителя на вредата /застрахования при него водач/ и при наличие на
предпоставките по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ - ответникът дължи да изплати на ищеца
застрахователно обезщетение за понесените от него неимуществени вреди.
Влязлата в сила
Присъда №9/16.01.2014г. по НОХД №5136/2013 г. по описа на
Софийски градски съд, НО, 30 състав, която е задължителна за настоящия съд, при разглеждане
на гражданските последици от деянието - мотивира изводите за наличие на
непозволено увреждане, изразяващо се в предизвикването на несъвместими с живота
травми, довели до смъртта на пострадалата Е.М.М..
Не се спори относно твърдението на ищеца, че той има качеството на родственик
по права линия от втора степен на пострадалото лице Е.М. – неин дядо.
Не се спори относно твърдението на ищеца
относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за което
се твърди да е налице между водача на лек автомобил „Хюндай – Елантра“,
рег.№*******и ответното дружество.
На първо място съдът намира за необходимо да разгледа въпроса, касаещ наличието на активна материална легитимация у ищеца,
доколкото ответната страна е изложила аргументи в тази посока.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2016г.
от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да претендират
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление
№5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Реализирането на предоставената възможност е допустимо в
изключителни случаи при успешното доказване на факта на изградена особено
близка и трайна житейска връзка между починалото лице и ищеца и при
настъпването на значителни морални болки и страдания от загубата с
продължително проявление във времето.
Действително, както отбелязва и ответникът в депозирания отговор, наличието
на материална легитимация за предявяване на искова претенция съгласно
указанията на посоченото тълкувателно решение се предпоставя
от успешното доказване на факта на съществуваща изключителна емоционална връзка
между ищеца и пострадалото лице, основана на особена духовна близост.
След внимателен анализ на събраните в хода на делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания на св. М.),
настоящият състав на съда приема, че ищецът попада в кръга от онези лица, които
са легитимирани да търсят обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
смъртта на Е.М.. Ищецът е сред най- близкия кръг от роднини – възходящ по права линия от втора степен на загиналата
Е.М.. Изградената социална и емоционална връзка помежду им надхвърля по
интензитет характерните за обикновените родствени взаимоотношения споделеност и
взаимност.
От съдържанието на свидетелските показания, които съдът кредитира изцяло,
се установява, че между ищеца и загиналата при инцидента са съществували трайни
и силни емоционални връзки, основани на взаимна обич, привързаност и
емоционална близост. Ищецът е поддържал постоянен контакт с внучка си,
подпомагал е родителите й в отглеждането й като я е съпровождал и прибирал от
детската градина, полагал е грижи за нея при отсъствието на родителите й.
Същевременно детето е изразявало явна привързаност към ищеца, радвало се на
неговото присъствие и се е чувствало спокойно и обгрижвано.
Така установените факти, заедно с житейски утвърдените и традиционни за
българското общество семейни отношения между деца и техните възходящи от втора
и по-горна степен, обуславят категоричния извода за наличие на материална
легитимация у ищеца в процесния случай.
На следващо място по изложените съображения, настоящия състав на съда
приема, че доколкото задължението на застрахователя да изплати обезщетение е
функционално свързано с отговорността на делинквента
със застрахована гражданска отговорност - то при събраните в хода на настоящото
производство доказателства трябва да се приеме, че ответникът дължи на ищцата
изплащане на застрахователно обезщетение.
Наличието на причинно-следствена връзка между процесното
пътно-транспортно произшествие, реализирано поради противоправните
действия на водача М.Н.К.и настъпването на смъртта на Е.М.М.
се потвърждава в достатъчна степен от направеното признание на факт от страна
на ответника в депозирания отговор на искова молба, както и от съдържанието на постановената
Присъда № 9/16.01.2014г. по НОХД №5136/2013 г. по описа на Софийски градски
съд, НО, 30 състав.
В тази насока,
исковата претенция е доказана по основание, т.е. ищецът е легитимиран да получи
застрахователно обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени
вреди, причинени вследствие от загубата на внучка му Е.М..
По отношение
размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните
неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и
според действително установения (доказан) техен размер.
Вредите се
свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на
близък родственик – внучка, с когото според свидетелските показания, ищецът е
поддържал непрекъснат контакт и демонстрирана близост. При определяне на
справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът
съобрази комплекс от фактори, сред които – на първо място - установените в хода
на съдебното дирене субективни негативни преживявания на ищеца, посредством
събраните свидетелски показания. Ищецът е дядо на пострадалата Е., за която е полагал
грижи още от момента на раждането й. Установи се, че помежду им е съществувала
много силна емоционална връзка, живели са в един град, в процеса на съзряване ищецът
е участвал активно в отглеждането и възпитанието на детето, контактували са
непрекъснато и в отсъствието но родителите на Е.ищецът е оказвал внимание и
грижа към внучка си.
Въпреки факта,
че ищецът и пострадалата са живеели в различни домакинства помежду им е била
изградена трайна житейска връзка. От събраните свидетелски показания се
установява, че ищецът е предоставял подкрепа на семейството на Е.при
отглеждането й, като е участвал фактически във възпитателния процес, отменял е
родителите при осъществяване на ежедневни грижи за детето /водене и прибиране
от детска градина/, поемал е грижата да нея при отсъствието на семейството. Същевременно
детето е проявявало силна привързаност към ищеца, търсело е неговото присъствие
и проявяваното внимание спрямо него от страна на ищеца е предизвиквало радост и
спокойствие.
Поради така
изтъкнатите обстоятелства загубата на емоционални връзки за ищеца е твърде
значителна като последици. Съдът оценява тази загуба като тежка и поради това,
като кредитира показания на разпитания свидетел споделя релевираните
в исковата молба доводи в същата насока. Същевременно отчита, че в семейните
традиции и с оглед възрастта на ищеца и пострадалата близостта им е обичайна и
отношенията на привързаност между възходящи и низходящи по правата линия в
традиционното българско семейство са нормални и житейски обосновани.
Действително от
датата на реализиране на пътно-транспортното произшествие - 10.07.2013г., до
датата на настъпване на смъртта на Е.М. – 22.07.2013г., е изтекъл значителен
период от време, през който близките на пострадалата са изпитвали силно притеснение
и неизвестност за здравословното състояние на детето. За настоящия съдебен
състав е житейски и човешки правдиво да предположи, че в този период за ищеца е
представлявало значителна емоционална тежест да съблюдава тежкото здравословно
състояние, в което се е намирала внучка му. Същевременно обаче събраните в
настоящото производство доказателствени средства, не
позволяват да се направи обоснован извод за факта на настъпване на описаните допълнителните
болки и страдания, съответното за тяхното конкретно проявление, характер и
обем.
Социално- икономическите
условия в страната, които създават отправен критерии за социалните измерения на
понятието за справедливост, определят втория основен критерии, с който следва
да бъде съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение. За определяне
на размера на обезщетението следва да се отчита не само лимита на
застраховката, но и икономическия стандарт към момента на причиняване на
увреждането (което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение).
Настоящата
искова претенция е предявена на 06.07.2018г. и попада в обхвата на темпоралното
действие на разпоредбата на чл. 493а,
ал. 4 от КЗ, защото тази нова редакция на приложимия закон е влязла в сила
след предявяването на иска и преди датата на постановяване на настоящото
решение, а при това е по-благоприятна за ищеца и регламентира онези особени
изключения- при които друго лице, извън дефинитивно
посочените от закона близки (съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство,
дете или родител) би могло да бъде надлежно материално легитимирано да
получи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на пострадалото
лице, понеже е създало дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Според този по- нов и приложим към спора закон,
размерът на застрахователното обезщетение следва
да се определи съгласно критериите,
които ще бъдат възприети от все още неприет подзаконов нормативен акт - Методика. В конкретния
случай обаче, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение
следва да бъде съобразено въведеното законовото ограничение в Преходни и
Заключителни разпоредби към ЗИДКЗ (обн. в ДВ, бр. 101
от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Съгласно §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ
(ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен
максимален размер от 5 000 лева.
При така
изложените съображение, отчитайки значителния обем на вредоносните последици, както
и икономическите критерии за справедливост, настоящият състав на съда намира за
справедливо да присъди обезщетение в най-високо допустимия размер от по
5 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Е.М..
Размерът на определеното обезщетение е съобразен със
социално икономическите условия и лимитите на застрахователните обезщетения към
2013г., когато е настъпил вредоносния резултат и е определен към пределно
допустимия от закона максимален размер.
За разликата
над посочените суми на застрахователно обезщетение от 5 000 лева за
неимуществени вреди от загубата на посоченото лице и до пълния размер на
претенцията – искът следва да бъдат отхвърлен.
На настоящия
състав на съда е известно и споделяното от някои съдилища (към момента
сравнително по-слабо застъпено в съдебната практика) становище, за
неприложимост на установеното чрез § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ ограничение в
размера на дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност за автомобилистите“. Това становище, което няма как да бъде
споделено, се основава на съдебната практика на Съда на ЕС, която е установена
в редица преюдициални заключения -Решение от 14.09.2000г. по дело Mendes Fereira и Delgado
Correia, C-348/98, т.40; Определение от 24.07.2003г. по дело Messejana Viegas, С-166/02,
т.20; Решение по дело С-300/10, т.30-31;
Решение от 24.10.2013г. по дело С-277/12) В тези свои актове, Съдът на ЕС
приема, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на моторни
превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътно-транспортно произшествие,
само до опредЕ.максимална сума, която е по-малка от
посочените размери в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Действително, националните
съдилища на държавите членки на ЕС са обвързани от задължителния характер на
постановените преюдициални заключения на Съда на ЕС
във връзка с тълкуване на общностното право, но
особено внимание в случаи като настоящия заслужава фактът, че в предвидените от
чл. 493а, ал.4 от КЗ особени хипотези по принцип - пострадалите лица не са
членове на семейството на увреденото лице, а попадат в категорията на „други
близки родственици“ на увреденото лице. В конкретния случай, това е лице с
качеството на родственик по права линия от втора степен.
Ето защо, в
конкретния случай не е налице противоречие между вътрешноправната норма, поместена в
нормативен източник § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ от една страна и общностна норма, поместена във вторичен източник на правото
на ЕС – Директива 84/5.
В хипотезите на
§ 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ съдът следва да определи обезщетението по
справедливост, но следвайки ограничения за тези особени случаи максимален лимит
от 5 000 лева, тъй не е налице противоречие с приложимото европейско право.
По претенциите
за присъждане на законната лихва върху претендираните
суми на обезщетенията;
На основание
чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД
- ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законна лихва,
изчислена върху присъдения му размер на обезщетението, считано от датата на
настъпване на вредоносния резултат, която в случая не съвпада с деня на настъпване
на процесното ПТП на 10.07.2013г., а настъпва по- късно – в
деня на смъртта на пострадалата т.е. на 22.07.2013г. При това положение съдът
приема, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати законна лихва
върху присъдената сума, считано от 22.07.2013г. до окончателното изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение. За периода от датата на настъпване на процесното ПТП - 10.07.2013г. до деня на настъпване на
смъртта на пострадалата - 22.07.2013г. претендираната
лихва не се дължи, тъй като вредоносният резултат, който е релевиран
като източник на неимуществените вреди все още не е настъпил.
По претенциите на
страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищецът има право да получи от
ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, но
доколкото като е бил освободен от заплащането на разноски, при условията на чл.
83, ал.1, т.4 от ГПК - на практика не е понесъл такива. Представения договор за
правна защита и съдействие от 05.04.2018г. сочи, че ищецът и процесуалният му
представител адв. Я.С. от САК са уговорили да бъде предоставена безплатна правна помощ
по чл. 38, вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът по принцип има право да претендира действително направените съдебни
разноски, вкл. и за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. В
открито съдебно заседание от 10.10.2019г. е направено
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника. Обстоятелството, че ищецът е освободен от
задължението да внесе съдебни разноски за събиране на доказателства не
означава, че е освободен и от задължението да понесе процесуална отговорност за
разноските на другата страна в процеса.
След като отчете фактическата и правната сложност по настоящото дело и
проявената активност от страна процесуалния представител на ответника при
провеждане на процесуалните действия в производство, съдът намира, че на ответната
страна следва да бъдат присъдени сторените съдебни разноски, които включват 350 лева за
процесуално представителство от юрисконсулт, съразмерно в отхвърлената част от
иска.
При настоящия изход от спора на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва на бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавни такса в
производството пред Софийски градски съд, от заплащането на която ищецът е
освободен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК ****** и със седалище ***, да заплати на К.И.М., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, офис 19, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата от 5 000 лева (пет хиляди
лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на
водача на лек автомобил „Хюндай – Елантра“, рег.№*****, за причинените на ищеца неимуществени вреди, поради смъртта на внучка му Е.М.М. на 22.07.2013г., в следствие на ПТП на 10.07.2013г., заедно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от настъпването на вредите на 22.07.2013г.
до деня на окончателното плащане на присъденото застрахователно обезщетение, като отхвърля предявения иск за
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в частта за
разликата над присъдената сума от 5 000 лева и до пълния предявен размер
от 100 000 лева, както и претенцията за присъждане на законната лихва
върху сучата на обезщетението, изчислена за периода
от 10.07.2013г. до 22.07.2013г.
Задължението може да бъде изпълнено чрез превод на присъдeната сума, по банкова
сметка ***: ***,
BIC: ***.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД да заплати на
адв. Я.С. - САК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 38 от ЗАдв. вр. с чл.
7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ - сумата от 580 лева (петстотин и осемдесет лева), представляващи
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на К.И.М..
ОСЪЖДА К.И.М. да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, на основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК - сумата от 300 лева (триста лева)
представляващи съдебни разноски за юрисконсултстко
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК – сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща държавна такса в
производството пред Софийски градски съд, от заплащането на която ищецът е освободен.
Решението подлежи
на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез
жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: