Р Е Ш Е Н И Е № 260184/18.11.2020г.
гр. Ямбол, 18.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 253/ 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от „Димитрий-Ауто 1“ ЕООД – с.Поликраище, обл. Велико Търново,
представлявано от управителя М. Н. С., срещу
„Цецо-Комерс“ ЕООД -гр. Ямбол, представлявано от управителя Ц. М. Н.. Ищецът
твърди, че между страните е сключен договор за продажба на употребявано МПС
авто-вишка Чела Лифтел Ивеко 260 МП с номер на рама SR 789. Купувачът е внесъл част от
договорената продажна цена, а за останалата е имало уговорка за бъде заплатена
по-късно, в който момент да бъде предадена вещта. Издадена е фактура от
01.05.2019 г. на стойност 18775,97 лв. Частичното плащане е извършено на
09.05.2019 г. в размер на 3500 лв. Дължима е сумата от 15275,97 лв. Ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Срещу издадената такава е
подадено възражение от ответника. От съда се иска да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочената сума от 15275,97 лв., ведно
със законната лихва върху от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата. Иска се и
присъждане на направените по делото разноски, както и разноските по заповедното
производство.
В с.з. искът се поддържа.
Ответникът не подал отговор в срока
по чл.131 от ГПК. Не се явява негов представител в с.з.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
Представена е по ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС Фактура
№ ***/01.05.2019
г., издадена от ищеца на името на
ответника за процесната движима вещ на стойност 18775,97 лв. с ДДС. Фактурата е
подписана само от издателя.
От заключението на вещото лице по
счетоводната експертиза се установява, че фактурата е осчетоводена от двете
дружества, като е извършено частичното плащане от ответника на сумата от 3500
лв. на 09.05.2019 г. и същият е осчетоводил задължение за плащане на продажна
цена от 15275,97 лв.
Свидетелят Д.син на управителя на
ищцовото дружество- дава показания, че е разговарял с управителя на ответника в
автокъщата на дружеството, където се е намирала вишката. На следващия ден управителят
се е обадил, че ще закупи вещта, с уговорка да плати цената на два или три пъти,
като след приключване на плащането да си вземе вишката. Уговорката е била до м.август
да приключат сделката. Вишката е останала при ищеца. Последвала е размяна на
съобщения на 26.04.2019 г., 27.06.2019 г. и последно на 26.07.2019 г., като по делото са
представени разпечатки от електронната кореспонденция. В нея се съдържа
изявление на ответника, да му бъде изпратена стоката по куриер за негова сметка
до офис на „Еконт“, до поискване и веднага след това ще преведе парите.
Отговорът на това изявление е, че не е постъпило нищо (т.е.плащане). Свидетелят
сочи, че впоследствие ответникът е престанал да отговаря на телефонните
обаждания. На счетоводителката на дружеството е заявил, че е в Сърбия и след
като се прибере ще преведе парите, но не е платил. Заявил е на свидетеля, в
момента, в който ищецът получи парите в банката, да остави вишката на платен
паркинг на съхранение.
В ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС е
представена Покана от ищеца до ответника за плащане на продажната цена по
фактурата, като е заявено, че по искане на ответника от момента на закупуване
на автомобила същият се намира в платен паркинг, собственост на трето лице, на
съхранение и разноските са за сметка на купувача. Посочено е, че след като той
плати пълния размера на продажната цена и организира транспортирането му, е
поканен да установят размера на тези разноски. Поканата е получена на
12.08.2019 г., видно от Обратна разписка на „Еконт експрес“.
По ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС е
издадена заповед за изпълнение за остатъка от цената, срещу която заповед
ответникът е подал възражение в срок.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск
с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 318 от ТЗ.
Между
страните е сключена търговска покупко-продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ. Съгласно чл. 327 ал.1 от същия,
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,
които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно чл. 79
от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
Ищецът уточнява, че страните са
договорили предаването на стоката да стане след плащането й, което е
разсрочено. Т.е., налице е позоваване на „уговорено
друго“ по смисъла на чл. 327 ал.1 от ТЗ.
Налице е осчетоводяване на
издадената фактура от двете страни и частично плащане по нея, което
недвусмислено сочи на наличие на твърдяната сделка за продажба. Фактурата
съдържа съществените елементи на сделката –страни, предмет, цена. Касае се до възмездна сделка между търговци, която поражда задължение за продавача да предаде на купувача стоката- индивидуално
определена вещ и съответно- задължение на последния да
заплати цената ѝ.
Съдът счита, че частичното плащане
от ответника на фактурираната цена преди получаването на вещта сочи на уговорка
за предаването на последната след плащането. В подкрепа на този извод е
кореспонденцията между страните след сключване на договора, макар тя да не
съдържа напълно съвпадащи волеизявления относно начина на предаване на вещта
(оставянето й на платен паркинг за сметка на купувача до организиране на
транспорт от него или изпращането й по куриер от продавача, каквото изявление
на купувача се съдържа в неоспорен електронен документ по чл. 184 ГПК).
Изявлението на продавача е направено в по-късен момент от това на купувача,
получено е от него и липсва твърдение по делото от последния да го е оспорил.
Т.е. след като предложението му да плати стоката при получаването й от куриер
не е прието от насрещната страна, а нейното последващо предложение за плащане
на пълната цена и организиране на транспорт от купувача не е оспорено, нито
пред съконтрахента, нито пред съда или вещото лице, на което ответникът е
съдействал за изготвяне на експертизата, следва да се приеме, че е приел
предложението. Свидетелят дава показания за направено в телефонен разговор
последно изявление на ответната страна, че ще заплати остатъка от цената, които
показания не са оспорени и липсва пречка да бъдат кредитирани в допустимата им
част (макар и в хипотезата на чл. 172 от ГПК). Това изявление има характер на
признание на вече възникнало задължение. Съдът не обсъжда показанията в частта
относно сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3,
доколкото стойността му е над 5000 лв. По делото ответникът не е заявил, че се
отказва от договора, не е подал отговор, нито е мотивирал възражението по чл.
414 ГПК, а същевременно не изпълнява задължението си при заявена готовност от
насрещната страна за изпълнение на нейното задължение за предаване на вещта, за
което кредиторът не оказва нужното съдействие (чл. 95 от ЗЗД). Купувачът
търговец не се е позовал на нищожността, визирана в чл. 293 ал.3 от ТЗ, на
клаузата за предварително плащане на цената (ако изобщо би могла да се
квалифицира така твърдяната от ищеца уговорка съобразно чл. 334 от ТЗ). Нито от
поведението на ответника може да се заключи, че е оспорил действителността на
изявлението. Следва да се приеме (при липса на писмени доказателства за уговорен
срок за плащане), че вземането за цената е изискуемо, както с оглед връчването
на извънсъдебна покана, така и на препис от исковата молба-своеобразна покана
за изпълнение, а до приключване на съдебното дирене няма данни цената да е
платена.
Поради това искът е основателен и
следва да бъде уважен.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото
производство.
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „ЦЕЦО-КОМЕРС“ ЕООД- гр. Ямбол, ул. „Георги Дражев“ № 13, ет.2, офис 207, ЕИК *********,
представлявано от управителя Ц. М. Н., дължи на „ДИМИТРИЙ-АУТО 1“ ЕООД- с. Поликраище, общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 32, ЕИК *********, представлявано от
управителя М. Н. С., сумата 15275,97 лв., представляваща неплатен остатък от цената
по Фактура № ***/01.05.2019 г., ведно със законната лихва от 13.09.2019 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА „ЦЕЦО-КОМЕРС“ ЕООД- гр. Ямбол, ул. „Георги Дражев“ № 13, ет.2, офис 207, ЕИК
********* да заплати
на ДИМИТРИЙ-АУТО 1“ ЕООД- с.
Поликраище, общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ЕИК № ********* направените по ч.гр.д. №***/2019 г. на ЯРС
разноски в размер на 321 лв. – държавни такси, както и направените по настоящото дело разноски
в размер на 2205,04 лв..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: