Решение по дело №1375/2020 на Административен съд - Пазарджик

           

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 107/17.2.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и първата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Живко Пенев	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по к.н.а.х. дело № 1375 по описа на съда за 2020 г.

                                                                                   

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на „В и К – Белово“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белово, ул. „**“ № *, представлявано от инж. Р.Т.И. - управител против Решение № 260046/21.09.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 696/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление  № 13-001963 от 03.04.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „В и К – Белово“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белово, ул. ****“ № **, представлявано от управителя Р.Т.И., за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Р., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената касационна жалба и отмени решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции, за което представя списък на разноските.

За ответника – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява представител. Постъпило е становище вх. № 556/20.01.2021 г. от ст. юрк. Т., с което моли съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Счита, че правилно районният съд е достигнал до извода, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както и че наложеният размер на санкцията е правилно определен. Претендира направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Пазарджик да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението на Районен съд гр. Пазарджик е потвърдено Наказателно постановление  № 13-001963 от 03.04.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „В и К – Белово“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белово, ул. „***“ №*, представлявано от управителя Р.Т.И., за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение, затова че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено задължително предписание по т. 4 от Протокол № ПР1922223/11.07.2019 г. на гл. инспектор Васил Данчев със срок за изпълнение до 25.07.2019 г., а именно: „Работодателят да води специална книга за положения извънреден труд – основание чл. 149, ал. 1 от КТ“.

Нарушението било извършено на 26.07.2019 г. в гр. Белово, т.е. първия работен ден, следващ срока за изпълнение на задължителното предписание.

Нарушението било констатирано на 17.12.2019 г. в гр. Белово, при проверка на място в офиса на „В и К – Белово“ ООД, ул. „***“ № *, когато е поискана и не е представена книга за положения извънреден труд, за която е съставен протокол.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Неоснователни и неотносими са възраженията, изложени в касационната жалба, свързани с извършеното нарушение. Издаденото задължително предписание е административен акт, чиято законосъобразност касаторът е можел да оспори пред съда. Съображенията, относно законосъобразността на дадените предписания, са могли да бъдат повдигнати в производство по оспорване на индивидуален административен акт, която възможност касаторът не е използвал и задължителното предписание е влязло в сила.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 (осемдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260046/21.09.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 696/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА „В и К – Белово“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белово, ул. „**“ № **, представлявано от инж. Р.Т.И. – управител, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.