Р Е Ш
Е Н И
Е № 388
гр. Стара Загора, 04.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
проведено публично съдебно заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретаря: Минка Петкова
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело №455 по описа за 2021 г. за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на Д.А.Х., ЕГН **********
***, чрез пълномощника си адвокат Р.М. *** против решение №1040-01-272 от
05.07.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Благоевград /ТП на НОИ-Благоевград/, с което е
отхвърлена, като неоснователна, подадената от Д.Х. жалба срещу разпореждане
№О-01-999-00-********** от 28.05.2021 г. на упълномощено за ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Благоевград лице.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението и на
потвърденото с него разпореждане при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно и необосновано
решаващият административен орган, в лицето на директора на ТП на НОИ - гр.
Благоевград, е приел, че са налице предпоставките, визирани в чл. 48а, от КСО
във връзка с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО по отношение
претендираното от жалбоподателката право на парично обезщетение при бременност
и раждане за периода 25.12.2020 година
до 25.09.2021 година. С жалбата се оспорва изводът, че за периода от месец
01.2020 г. до месец 09.2020 г. Д.Х. не е упражнявала трудова дейност по
сключения на 26.06.2019 г. с ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна трудов договор, който
извод бил формиран изцяло по повод извършена от контролните органи на ТП на НОИ
– Благоевград проверка, според която за същия период дружеството не е
извършвало търговска дейност. Излагат се съображения, че както решаващият орган
в лицето на директора на ТП на НОИ-гр. Благоевград, така и административният
орган, издал разпореждане №О-01-999-00-********** от 28.05.2021 г. не са
извършили в пълнота необходимата проверка, която да изясни относимите към
правото на жалбоподателката факти и обстоятелства. В тази връзка се изтъква, че
считано от 27.06.2019 г. Х. е извършвала
реална трудова дейност при работодателя си ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна в
търговски обекти на територията на гр. Стара Загора, в качеството си на
продавач-консултант, като за това обстоятелство са налице достатъчно
доказателства в т. ч. и евентуалните показания на нейни бивши колеги. Твърди се
също, че изводите на административния орган се базират изцяло на предположения
и в този смисъл се явят неправилни и несъответстващи на обективната
действителност. По подробно изложени в жалбата съображения
е отправено искане да бъде отменено оспореното решение на директора на ТП на
НОИ-Благоевград и потвърденото с него разпореждане на упълномощеното за ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Благоевград лице. Претендират се и сторените по делото разноски,
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателката редовно и своевременно призована, вместо нея се явява упълномощения
й представител адвокат Р.М., който поддържа изцяло депозираната жалба и
направените в нея искания, като се развиват допълнителни съображения в подкрепа
на изложената в жалбата основна защитна теза. Изразява се становище, че
незаконосъобразните действия от страна на работодателя не могат да рефлектират
неблагоприятно върху правната сфера на жалбоподателката, чиято добросъвестност
при изпълнение на трудовите функции в случая се подчертава, както и че
неефективно извършената проверка от страна на административния орган не може да
води до ограничаване на осигурителните права на Х.. Заявява се, че видно от
събраните по делото доказателства е безспорно обстоятелството, че лицето е
престирало труд по сключения трудов договор.
Ответникът
по жалбата – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Благоевград, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, се
представлява от старши юрисконсулт И.,
която оспорва депозираната жалба, като неоснователна и недоказана. Твърди се в
писмено становище, че от наличните по административната преписка доказателства
не се установяват законовите предпоставки за отпускане на търсеното парично
обезщетение при бременност и раждане, тъй като Д.А.Х. не е осигурено за общо
заболяване и майчинство лице с оглед разпоредбата на чл. 48а във връзка с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО и чл. 10 от КСО. Липсата на извършвана търговска дейност от работодателя за
периода от месец 01.2020 г. до месец 09.2020 г. не предполагало необходимостта
от наемането на работна сила, съответно извършването на трудова дейност, което
от своя страна и в конкретния случай е основание да се счита, че
жалбоподателката е неосигурено за съответния риск лице. Отправя се искане за
отхвърляне на жалбата.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Във
връзка със заявление декларация от 15.12.2020 година за изплащане на парично
обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50,ал.1 и ал.5 от КСО за
остатъка от 410 дни, подадено от жалбоподателката – приложение № 2 към чл. 4 т.1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ за периода от 25.12.2020 г. до 25.09.2020
г., и с оглед
определяне правото за отпускане, съответно изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на лицето, от страна на
началник сектор КП при ТП на НОИ-Благоевград е отправено искане до началник
сектор КРДОО в същото териториално поделение, за извършване на проверка в
осигурителя ДЗЗД „Харлем
86“, гр. Кресна. Проверката е следвало да установи дали дружеството е
упражнявало стопанска дейност през 2020 г. и съответно дали Х. е упражнявала
трудова дейност. В иницииращото писмо /л. 34/ е отбелязано, че е налице
съмнение за злоупотреби със средства от фондовете на Държавното обществено
осигуряване, като е посочено, че осигурителят не е внасял осигурителни вноски
за наетите при него лица.
Със заповед №ЗР-5-01-00817098 от
29.09.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Благоевград /л. 33/, на основание
чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от „Инструкция
№ 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт“ е възложено на старши инспектор по
осигуряването – Д.М. да извърши проверка по разходите на ДОО на ДЗЗД „Харлем
86“, гр. Кресна, като в заповедта не е конкретизиран начинът и мястото за
извършване на проверката. По делото не са налични писмени доказателства,
удостоверяващи връчване на заповедта за проверка на лице, представляващо
дружеството или друго упълномощено лице. Резултатите от извършената проверка са
обективирани в констативен протокол №КВ-5-01-00886556 от 26.02.2021 г. /л. 31-32/.
В
хода на проверката е установено, че ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна, ЕИК ********* е образувано, чрез договор от
26.02.2019 г. между „БЕЛ 88“ ЕООД, ЕИК ********* и „ОЛ 88“ ЕООД, ЕИК *********, като
първоначално представляващ дружеството е била И.С.А.. Предметът на дейност е
бил определен на търговия на дребно с мебели, осветители и др. стоки за бита,
некласифицирани другаде. Считано от 12.03.2020 г. дружеството е с вписан нов представляващ
– И.М.М.. Гражданското дружество е прекратено, чрез споразумение от 06.10.2020
г., като считано от тази дата е със статут на неактивно.
С
писмо изх. №Ц1029-01-4410 от 07.10.2020 г. на директора на ТП на
НОИ-Благоевград /л. 35/ е отправена покана до И.М.М. /без изрично посочване в какво качеството се призовава
лицето/ да се яви в седемдневен срок, считано от получаване на писмото в
сградата на ТП на НОИ-Благоевград за предоставяне на пояснения във връзка с
изясняване на факти и обстоятелства. Видно от приложените обратни разписки и
пощенски пликове с клейма - „непотърсена“, писмото не е връчено на М..
С
писма изх. №Ц1029-01-4419 от 07.10.2020 г. и изх. №Ц1029-01-4434 от 08.10.2020
г. /л. 38-40/ покана за предоставяне на обяснения е изпратена и на Д.А.Х.. От
предоставените от жалбоподателката обяснения, съдържащи се в два броя
декларации, оформени като анкетни карти е видно, че същата е работила в обект
на ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна - „Врати
Експерт“ – Стара Загора, бул. „Славянски“ №49, като е започнала работа на
26.06.2019 г. на длъжност продавач – консултант на 8-часов работен ден и
трудово възнаграждение определено на 610.00 лв. Х. заявява, че заплатата си е
получавала в брой, като се е разписвала на предоставяните й фишове. Основните
задължения за длъжността и са били свързвани с консултирането на клиенти във
връзка с предлаганите в обекта търговски стоки, поддържане търговския вид и
хигиената в обекта, както и търговския вид и наличието на предлаганите стоки,
приемане на парични средства, издаване на касови бонове и фактури, изпълняване
на клиентски поръчки, както и съвместяване функциите на материално отговорно
лице. Жалбоподателката твърди, че са изготвяни фактури при извършването на продажби.
В обясненията си посочва имената на прекия си ръководител и тези на колегите
си, на които е представяла болничните си листи.
С
писма изх. №Ц9101-01-554 от 28.08.2020 г. и изх. №Ц9101-01-818 от 23.12.2020 г.
на директора на ТП на НОИ –Благоевград /л. 47-48/ е изискана информация от
компетентната ТД на НАП по отношение наличието на данни, свързани с
извършваната от ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна търговска дейност, в т. ч. и данни
свързани с изпълнение на данъчно-осигурителните задължения на дружеството.
Отправено е запитване и за наличието на извършвани на осигурителя проверки от
данъчната администрация във връзка с наличието на производствени, търговски или
др. обекти. В постъпилите отговори от страна на директора на офис за обслужване
- гр. Благоевград /ТД на НАП – София/ се посочва, че за дружеството е налична
подадена данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г., в която са отразени
приходи и разходи от дейността и е оформена данъчна загуба. Отбелязано е, че
няма данни за извършвани проверки на дружеството по повод установяване на
търговски и производствени обекти. Налице е едно фискално устройство, което е
дерегистрирано, считано от 10.12.2019 г. Същото е било регистрирано в гр. Стара
Загора, ул. „Димчо Стаев“ №60 – обект магазин, като за 2020 г. не са отчетени
продажби. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 04.12.2019 г. и дерегистрирано,
считано от 06.10.2021 г. Подадени са справки - декларации по ДДС за периода от
м. 01.2020 г. до м. 09.2020 г., като в дневниците за покупките и продажбите не
са декларирани данни. Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са подадени по
електронен път чрез КЕП, съответно за периода от 15.05.2019 г. до 28.02.2020 г.
чрез титуляр на подписа ДЗЗД „Харлем 86“, а от 31.03.2020 г. до 04.10.2020 г.,
чрез титуляр на подписа ДЗЗД „Малага 44“ и автор на удостоверението за КЕП - И.М.М..
В хода на извършваната проверка и
от данните съдържащи се в информационната система на НОИ е установено, че за
осигурителя ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна са налице подадени уведомления на
основание чл. 62, ал. 5 от КТ за четири наети лица, измежду които и Д.А.Х.. Трудовият договор на Х. е сключен
на 26.06.2019 г. и прекратен на 06.10.2020 г., като тя е назначена на длъжност
продавач-консултант с основно трудово възнаграждение от 560.00 лв.
В
заключение и предвид направените в хода на проверката установявания е възприето
от страна на контролните органи, че ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна е извършвало търговска дейност за периода
от месец март до месец декември 2019 г., като за периода след 01.01.2020 г. до
момента на извършване на проверката е заключено, че същото не е осъществявало
търговска дейност, която да предполага наемането на работна ръка. Въз основа на
така формирания извод, на осигурителя са издадени задължителни предписания
№ЗД-1-01-00886259 от 26.02.2021 г. /л. 25/ за подаване на декларация обр. №1 с
код заличаване, относно подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
лицата Д.А.Х., за периода от м. 01.2020 г. до м. 09.2020 г. и М.Н.П., за месец
01.2020 г. По делото са налични доказателства за осъществени действия по
връчване на предписанията по пощата с обратна разписка, като в крайна сметка
същите са връчени в хипотезата на чл. 110, ал. 4, изр. последно от КСО.
Описаните
дотук факти и обстоятелства са довели до формиране на правните и фактически
съображения на упълномощеното за ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Благоевград лице да постанови първоначално оспореното разпореждане №О-01-999-00-00014923889 от
28.05.2021 г. /л. 16/, с което на
основание чл. 40, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е отказано
изплащане на парично обезщетение за раждане и бременност да остатъка до 410 календарни дни за периода
от 25.12.2020 г. до 25.09.2021 г. за Д.А.Х..
В разпореждането са
възпроизведени част от констатациите на контролните органи, отразени в хода на
извършената от тях проверка, като са съобразени и дадените на осигурителя
задължителни предписани за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Развити са съображения, че лицето е с прекъснато осигуряване във връзка с
разпоредбите на чл. 10, ал.
1 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, като същото попада извън кръга на
осигурените за общо заболяване и майчинство лица, поради което и нему не се
следва отпускане и изплащане на парично обезщетение по смисъла на чл. 48а от КСО. В този смисъл е изтъкнато, че Х. не е упражнявала трудова дейност при
работодателя си ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна за периода от 01.01.2020 г. до
30.09.2020 г.
В
законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО срещу постановеното
разпореждане е постъпила жалба /л. 14/, чрез която се оспорват съображенията на
административния орган.
За
да потвърди оспореното разпореждане №О-01-999-00-********** от 28.05.2021 г.,
директорът на ТП на НОИ – Благоевград е
възприел изцяло, мотивите изложени в административния акт, като е посочил
нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на осигуряването,
неговото прекъсване и прекратяване, както и изискванията за отпускане и
изплащане на паричните обезщетения за раждане и бременност. Приел е за
безспорно доказано, че дружеството-осигурител не е осъществявало търговска
дейност за периода от месец 01.2020 г. до месец 09.2020 г., като за да достигне
този извод, изцяло е възприел и възпроизвел констатациите на контролните
органи, съдържащи се в съставения констативен протокол. В допълнение е посочено, че с оглед наличните
доказателства, за посочения период са налице условията, при които едно
предприятие може да се определи като предприятие, което не е осъществявало
дейност – не е извършвало сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, няма признат приход за
периода, не е осъществявана дейност, свързана с инвестиции, производство и пр.
и не са осъществявани покупки на стоки и услуги с цел получаване на доходи и
печалби. Посочено е, че липсата на извършвана търговска дейност, води и до
извода за липса на необходимост от назначаване на лица, съответно е направено и
следващо заключение, че за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г.
жалбоподателката не е извършвала трудова дейност, поради което не е имала
качеството на осигурено лице към деня на настъпване на временната неработоспособност
по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С решението
са отхвърлени изцяло доводите, съдържащи се в депозираната по реда на чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „е“ жалба.
Решение
№1040-01-272 от 05.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград е изпратено на настоящия
адрес на жалбоподателката и получено от съпруга й И.П. на 12.07.2021 г., видно
от приложената на л. 13 по делото обратна разписка.
Представени
и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото
с него разпореждане, както и допълнително представените от страна
жалбоподателката трудов договор №3 от 26.06.2019 година и страница 1,3 и 7 от трудовата й
книжка, заверени копия на фишове за получени работни заплати, от които 1 бр. за
Д.Х. / за месец март 2020 г./ с посочени в него отработени дни и дни във
временна неработоспособност и 5 бр. за Т.Й.Н./за месеците януари, февруари,
март, април и май на 2020 г./
По делото бе допуснато и събирането на гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Г.Г. П. и Ж.Й.Г..
Свидетелката
Ж.Й.Г. заявява, че познава Д.Х., тъй като двете са работили заедно в шоурум за
врати на ул. „Славянска“ 49 в гр. Стара Загора, като за същия обект се твърди,
че е работил и след 01.01.2020 г. Г. установи,
че е работила заедно с Д. от м.07.2019 г. до м.03.2020г. Потвърждава, че Х. е
излязла в отпуск, поради временна неработоспособност през март 2020 г.
Свидетелката посочва, че дружеството стопанисва няколко обекта в гр. Стара
Загора, които са на един и същи собственик в различни „фирми“ в това число и
този на адрес ул. „Димчо Стаев“ №60 – врати „Златев“. Заявява, че касовите
апарати са сменяни периодично, през няколко месеца, както и че служителите,
включително и тя самата са преназначавани многократно в други „фирми“ на същия
собственик.
Свидетелката
Г.П. П. също заявява, че познава Х. от 2019 г., тъй като я е замествала в
предходното й работно място - врати „Златев“, находящо се на адрес ул. „Димчо
Стаев“ №60 в гр. Стара Загора. Потвърждава, че са работили заедно с
жалбоподателката. П. твърди, че работодателят й е бил ДЗЗД „Юстис 39“, като по
нейна информация с ДЗЗД „Харлем 86“ осъществявали съвместна дейност.
Свидетелката посочва, че по нареждане на прекия й ръководител е заменяла
касовия апарат с такъв на друга „фирма“. П. заявява, че Х. е „излязла в
болничен“ през месец март 2020 г., като до последно е работила в дружеството.
Знае, че жалбоподателката е преместена да работи от друг обект – шоурум за
врати „Експерт“, находящ се на ул. „Славянска“.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законовоустановения срок по чл.118, ал. 1 от КСО и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното
решение №1040-01-272 от 05.07.2021 г. е постановено от материално и
териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” от КСО
административен орган - директор на ТП на НОИ – Благоевград, в предвидената в
чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, но се явява незаконосъобразен, като издаден при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби.
Основният
административноправен спор по делото се свежда до това, дали жалбоподателката Д.Х.
е била осигурена за съответния социален риск и дали за нея съответно са налице
законовите предпоставки за изплащането на заявеното по вид парично обезщетение за
бременност и раждане за периода от 25.12.2020 г. до 25.09.2021 г. За да разреши
така повдигнатия спор, съдът на първо място е необходимо да установи правната
рамка, в която се развиват обществените отношения, свързани с възникването и
наличието на социално осигуряване и изплащането на парични обезщетения за общо
заболяване и майчинство, като подведе под съответните правни норми релевантните
факти и обстоятелства, съдържащи се в наличните по делото доказателства.
Съгласно §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на КСО, редакция в сила от 01.01.2017 г., "осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1
от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от кодекса, продължава и през
периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1
- 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за
времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8
от КСО, а лицата по чл. 4а
от кодекса се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски. Според ал. 1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й, а според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва
през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че
дейността по чл. 4
или чл. 4а, ал. 1
не е прекратена.
Съгласно чл. 48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение за раждане и
бременност вместо
възнаграждение , ако имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж, като
осигурени за този риск.
Съобразно разпоредбата на чл. 54к от КСО
отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна
неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на
малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз
основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на
данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и
помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени
с акт на Министерския съвет. В конкретния случай
това е НПОПДОО. Съобразно
нормата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на
размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по
обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и
самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори",
регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър
"Професионални болести", регистър "Парични помощи за
профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и
помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11,
ал. 1 и 2 от наредбата. В този смисъл преценката
на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния
орган на база данните, съдържащи се в гореизброените източници на информация.
С
оглед съдържанието на изложените норми и тяхното логично и систематично
тълкуване за целите на определяне социалните права на лицата и в частност тези
на жалбоподателката, се налага обоснованият извод, че правото за получаване на
парично обезщетение за раждане и бременност , както по принцип, така и в процесния
случай е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство
към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното
обезщетение лицата следва да са осигурени по смисъла на чл. 10, ал. 1 във
връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. . Липсата на така изведената от
законодателя положителна предпоставка за възникване на материалното право,
което лицето заявява да упражни, възпрепятства изначало неговата реализация,
още повече, че административният орган упражнява законовите си правомощия в
рамките на обвързана компетентност, при липса на възможност за избор на
поведение.
Съгласно
чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител
е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както
и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни
вноски за други физически лица. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
гласи, че осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, УЧП, ЗО, ДЗПО, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно
за всяко лице, подлежащо на осигуряване, като съгласно т. 2 е предвидено и
задължение за представяне и на декларация за сумите по отношение задълженията
за осигурителни вноски. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и
съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от
министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ, като данните по ал. 4
се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и
помощите.
Съгласно разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от КСО паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и помощите от ДОО се изчисляват и изплащат от НОИ на осигурените лица
по декларирана от тях лична платежна сметка. Съгласно второто предложение на
въпросната разпоредба ако лицето няма право на обезщетение или помощ,
длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на териториалното поделение на НОИ, издава разпореждане за отказ. С аналогично
съдържание е и нормата на чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, с единственото допълнение,
че разпореждането за отказ се издава в срок от 10 дни, считано от постъпване на
относимите документи в ТП на НОИ.
В
действителност, както в първоначално оспореното разпореждане, така и в
решението на горестоящия административен орган са изложени подробни съображения
досежно липсата на упражнявана трудова дейност от страна на жалбоподателката в ДЗЗД
„Харлем 86“, гр. Кресна, а от там и липсата на осигуряване по смисъла на чл.
10, ал. 1 във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, Видно от изложените
мотиви се възприема за безспорно доказан фактът за липса на извършвана
търговска дейност от гражданското дружество за периода след 31.12.2019 г. до
прекратяването му на 06.10.2020 г., в т. ч. липсата на извършвани търговски
сделки, инвестиции, покупки и продажби, както и формирана печалба. Именно така
възприетият факт за липса на стопанска активност е довел и до извода за
отпадане след месец 01.2020 г. на необходимостта в дружеството да бъдат
назначавани лица, които да престират труд в полза на работодателя. Тази
отпаднала необходимост се свързва и с липсата на упражнявана трудова дейност от
Д.Х., което съответно я изключва от кръга на осигурените за общо заболяване и
майчинство лица и респективно я лишава от правото на парично обезщетение за раждане и бременност.
Съдът изцяло споделя съображенията
на решаващия административен орган, че наличието на
трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва
идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на
трудово правоотношение обикновено води до възникване на осигурително
правоотношение, но не винаги е така. Изискването на законовата разпоредба от
КСО, съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да
упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов
договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява
трудова дейност в рамките на това правоотношение. Полагането на труд, като
юридически факт от обективната действителност следва да бъде безспорно
установен и то при пълно и главно доказване, като по аргумент от разпоредбата
на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта за това е вменена на жалбоподателката по
делото. Тя следва да докаже, че са налице предпоставките за отпускане/изплащане
на търсеното парично обезщетение, отказано в случая с първоначално издаденото
разпореждане и да докаже, че за процесния период е полагала труд в ДЗЗД
„Харлем 86“, гр. Кресна, съответно е била осигурено лице по смисъла на
§ 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В тежест на административния орган е да установи
фактическите основания, както и да докаже изпълнението на законовите изисквания
при постановяване на административния акт.
В случая за
да бъде постановен процесния отказ административният орган безкритично е
възприел фактическите и правни съображения, съдържащи се в констативния
протокол от извършената проверка на осигурителя. като изцяло е насочена към установяване факта
на извършвана търговска дейност от ДЗЗД. Независимо от това настоящият съдебен
състав намира, че при постановяване на разпореждане
№О-01-999-00-********** от 28.05.2021 г. административният орган не е изследвал
и изяснил в максимална степен всички обстоятелства и факти относими за случая,
като в този смисъл не е положил достатъчно усилия да установи дали действително лицето е извършвало трудова дейност.
Подобно е и ситуацията и по повод потвърждаващото разпореждането решение, което
подлежи в случая на съдебен контрол.
На първо място следва да се отбележи, че
извършената проверка е крайно повърхностна с оглед начина и мястото на
извършването й. Контролните органи на ТП на НОИ -Благоевград са се задоволили
изцяло с наличните данни, съдържащи се в общодостъпни източници и
вътрешноведомствени информационни масиви, както и на данните предоставени от
НАП. Факт е, че заповедта за проверка не е достигнала до знанието на лице,
представляващо гражданското дружество или до някой от съдружниците в него. В
тази връзка не е потърсено и съдействие на органите на МВР, които съгласно
разпоредбата на чл. 108, ал. 6 от КСО са длъжни да указват съдействие на
контролните органи на НОИ при изпълнение на правомощията им. Липсата на контакт
с представляващ дружеството де факто е възпрепятствало възможността за анализ на
счетоводната и осигурителна документация, която би следвало да се съхранява при
осигурителя, както и осъществяването на проверка за стопанисвани от него
търговски обекти, инвентар и имущество. В тази връзка липсват каквито и да било
действия, свързани с физическа проверка на известните търговски обекти,
находящи се в гр. Стара Загора, за което по компетентност е следвало да се
уведоми ТП на НОИ - гр. Стара Загора. Отделен е въпросът, че заповедта за
проверка е с дата 20.09.2020 г., докато част от действията, които се свързват с
констатациите от нея са извършени далеч по-рано – изисканите от
жалбоподателката и от И.М. пояснения, както и първоначално изпратеното до НАП
запитване. По делото липсват доказателства за извършени от органите на
приходната администрация проверки на дружеството, а и самата тя изрично
заявява, че няма данни за осъществявани контролни действия по установяване на
търговски и производствени обекти. От страна на ответника не са представени и
доказателства, че е потърсено съдействие от страна на Инспекция по труда в
чиито правомощия е извършването на документални и физически проверки на
работодателите в т. ч. установяването на търговски обекти, наемането на лица и
извършване на трудова дейност от тях в полза на работодателите. Прави впечатление
също, че от Х. не е изискано представянето на трудов договор и длъжностна
характеристика, или каквито и да било други трудово-правни документи. Тези
пропуски в действията на контролните органи на НОИ са довели до непълнота на
доказателствата, събрани в хода на проверката, а от там и на необоснованост на
изложените в оспорените актове правни съображения.
На второ място съдът счита, за крайно
недостатъчни и не дотолкова относими доказателствата, съобразно които
индиректно се формира извод за липса на извършвана търговска дейност от
ДЗЗД.
От
една страна с оглед декларираната от дружеството дейност и съобразно
твърденията на жалбоподателката и свидетелите по делото, в стопанисваните от ДЗЗД
„Харлем 86“, гр. Кресна в гр. Стара Загора обекти са се предлагали за продажба
врати, което не предполага на всяка цена регистрирането на продажби от подобни
продукти. Това пък е пряко свързано и с конкретните задължения на Х., като
продавач-консултант в шоурум, чието неизпълнение не може да се презюмира
единствено въз основа на факта, че липсват регистрирани продажби на стоки, тъй
като изпълнението на функциите от длъжността й не изисква непременно наличието
на извършвани от нея продажби – тя консултира клиенти, предлага конкретни
продукти, съответно поддържа техния и този на обекта търговски вид. В тази
връзка следва да се отбележи, че липсата на регистрирано фискално устройство,
както и липсата на отчетени продажби на стоки не могат в случая самостоятелно
да обусловят липсата на търговска дейност, доколкото все пак би могло да се
приеме, че е възможно наличието на нарушение на данъчното законодателство по
отношение надлежното отчитане на извършвани търговски сделки. В този смисъл
ирелевантно по отношение упражняваната или не от Х. трудова дейност се явява
обстоятелството дали на клиентите са издавани касови бонове и фактури и дали в
конкретен обект, стопанисван от дружеството е наличен и регистриран касов
апарат. Връзката между извършвана търговска или производствена дейност на даден
субект и обективният резултат от нея, било то продукция или печалба, не винаги
предполага безусловно наличие на реално упражнявана трудова дейност от наетите
при този субект лица и обратното – липсата на очевиден и осезаем резултат от
конкретна търговска или по-общо казано стопанска дейност, не може да изключи
категорично факта на упражнявана трудова дейност от лицата. В тази връзка за
всеки отделен случай следва да се съобразява спецификата на всяко трудово
правоотношение в светлината на извършваната като цяло стопанска дейност от
страна на работодателя, като е необходимо да се изследват и анализират всички
относими факти и обстоятелства през призмата на съответните норми на
приложимото материално право.
От
друга страна съдът не споделя изложените съображения за липса на търговска
дейност в т. ч. и на извършвани търговски сделки в контекста на повдигнатия
пред него административноправен спор и от гл. т. ч. правния статут на ДЗЗД
„Харлем 86“, гр. Кресна. Безспорно е, че гражданското дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД
не е отделен правен субект. По своята правна същност то е съглашение между
съдружници, с което те обединяват своята дейност за постигане на една обща
стопанска цел. С договора за създаване на гражданско дружество не се създава
нов правен субект, а придобитото имущество е обща собственост на съдружниците.
Правата и задълженията на гражданското дружество по чл. 357 от ЗЗД
не са такива на някой нов правен субект, а са права и задължения на самите
съдружници. Гражданското дружество не е юридическо лице и търговец по смисъла
на Търговския закон. Търговското дружество се образува за извършване
на търговски сделки и то е търговец винаги по смисъла на ТЗ, докато
гражданското дружество се учредява за извършване на стопанска дейност и може да
се учредява за извършване на сделки, които не са търговски, тъй като, както бе
посочено вече то не е търговец. Независимо, че за целите на данъчното
законодателство често гражданските дружества условно се приравняват на
търговски такива и извършваните от тях сделки се определят за търговски, не
следва безкритично да се формира извод, какъвто е направил и директорът на ТП
на НОИ-Благоевград, че липсата на сключени от ДЗЗД търговски сделки по смисъла
на чл. 1, ал. 1 от ТЗ автоматично води и до следващото се заключение, че
гражданското дружество не е извършвало търговска дейност. Липсата в случая на
реално извършена документална и физическа проверка на ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна е лишила административния орган от
узнаването на значими факти и обстоятелства, които категорично до формират у
него извод, че е налице дружество със съучастие, консорциум или друго признато
от търговското право гражданско дружество, което е образувано и функционира с
цел извършване на търговска дейност. Не винаги информацията, съдържаща се в
публично достъпните регистри е достатъчна за да се извърши обективна проверка
на подлежащите на доказване факти и обстоятелства, още повече, че както е
известно публичният достъп до относими данни за ДЗЗД е крайно ограничен.
С
оглед по-горе изложеното съдът, счита, че при постановяване на оспореното
решение и на потвърденото с него разпореждане, са допуснати нарушения на
адмнистративнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на чл. 35 и
чл. 36, ал. 1 от АПК, според нормите на които индивидуалният административен
акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на лицата, като доказателствата
се събират служебно от административния орган. Оспореното решение е издадено
без да бъдат изяснени всички факти релевантни за случая, като решаващият орган
е възприел изцяло правните и фактически съображения, както на контролните
органи, така и на упълномощеното за ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите лице, без да извърши собствена проверка и анализ на относимите факти и
обстоятелства – право, което законът не му отрича, а напротив – вменява, с
оглед разпоредбата на чл. 94-97 от АПК във връзка с чл. 177, ал. 3 и 5 от КСО. Както
бе посочено подобни
на описаните нарушения съдът констатира и в разпореждането, жалбата срещу което е отхвърлена в
проведеното контролно-отменително производство.
Допуснатите
нарушения на административнопроизводствените правила са такива, които съдът
квалифицира като съществени, доколкото са се отразили върху съдържанието и
разпоредителната част на крайния акт, т. е. при недопускането им би се
установила различна фактическа обстановка и материалноправни основания за
издаване на решение с различен диспозитив. Неизпълнението на задълженията по чл. 35 и
чл. 36 от АПК е достатъчно оспореният акт да бъде отменен, като постановен при
непълно изяснена фактическа обстановка.
Така допуснатите процесуални нарушения са довели и до нарушаване на
материалния закон, тъй като неправилно са приложени разпоредбите, съдържащи
материалните предпоставки за отпускане на парично обезщетение за раждане и бременност за Д.Х..
Независимо от горното и съобразявайки
разпоредбата на
чл. 170, ал. 1 от АПК съдът приема, че в настоящото производство жалбоподателката
е ангажирала писмени доказателства, които кореспондират и се подкрепят изцяло
от събраните гласни доказателства по отношение изпълнението на конкретни
трудови функции от нейна страна, по сключения трудов договор, което от своя
страна води до наличието на предпоставките, визирани в чл. 48а във връзка с чл.
10, ал. 1 и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Безспорно се установява, че Д.Х. е била наето от ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна лице, като съобразно показанията на
разпитаните по делото свидетели и представените от жалбоподателката обяснения е
било част от работния колектив на дружеството. Без значение е обстоятелството в
кой от двата посочени по делото обекта, за колко време и поради какви причини
лицето е престирала труда си, доколкото както се установява, става въпрос за
специфични салони за продажби на стоки, произведени на различно място, вероятно
и от различен субект, но стопанисвани от ДЗЗД
„Харлем 86“, гр. Кресна – работодателят в чиято полза Д.Х.
е извършвала трудова дейност. Ясно се извеждат конкретните функции, които тя е
осъществявала в търговските обекти на дружеството, както и възнаграждението
което е получавала – доказателство за което е представеният от нея фиш за
получена заплата, за месец март 2020 г. Противно на твърденията за липса на
извършвана търговска дейност стоят и представените фишове за работни заплати
през 2020 г. на Т.Н.,. В тази връзка следва да се отбележи, че наличието на незаконосъобразни действия
и бездействия от страна на работодателя не следва да води до неблагоприятно
засягане на правната сфера на работника, доколкото в случая са налице
достатъчно данни, които да обосноват твърдението, че жалбоподателката е
упражнявала реално възложените й трудови задължения. Визираното пасивно
поведение на осигурителя сочи единствено на нарушение на осигурително,
съответно и на данъчно законодателство от негова страна, но не обосновава извод
за липсата на реално изпълнение на трудовото правоотношение.
Съгласно изложените аргументи и при
липса на различни фактически установявания от съществуващите следва да се
приеме, че упълномощеното за ръководител по изплащането на обезщетенията и
помощите лице неправилно е приложило разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО и е отказало
изплащане на търсеното парично обезщетение. Като е потвърдил разпореждането по
реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ-Благоевград е издал един
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Преписката
следва да бъде върната на компетентния административен орган за ново
произнасяне по заявление- декларация от 15.12.2020 година за изплащане на
парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50,ал.1 и ал.5 от КСО за остатъка от 410 дни, подадено от жалбоподателката при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
При
този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на
пълномощника на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски,
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, същото следва да бъде
уважено, като в тежест на ТП на НОИ - гр. Благоевград бъде възложено
заплащането на сумата от 300.00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.А.Х. решение №1040-01-272
от 05.07.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт –Благоевград, като неправилно
и необосновано.
ОТМЕНЯ разпореждане №О-01-999-00-********** от
26.05.2021 г. на упълномощено за ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ-Благоевград лице, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне
по заявление- декларация от 15.12.2020 година за изплащане на парично
обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50,ал.1 и ал.5 от КСО за
остатъка от 410 дни при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Благоевград, ул. „Тракия“ №1
да заплати на Д.А.Х., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300.00 лв. /триста
лева/, представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 119 във
връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО.
СЪДИЯ: