РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Карлово, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320100388 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по обективно съединени
искове с правно основание чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 от СК, предявени от Д.
Х. Г., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. С., обл. П., комплекс „С.“ №**,
вх.*, ет.*, ап.**, чрез адв. С. П. - К. против К. П. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Т. М.“ №***, вх.*, ет.*, ап.**.
Ищцата твърди, че с ответника били във фактическо съпружеско
съжителство в продължение на няколко години, като в края на месец ноември
2023 г. се разделили, тъй като между тях възникнали сериозни противоречия и
конфликти в резултат на несходство в характерите и различни разбирания за
начина им на живот. Имали едно дете – П. К. С., роден на ********г. До
фактическата раздяла живеели в жилището на ответника, представляващо
апартамент №**в гр. С., ул. „Т. М.“ №***, вх.*, ет.*.
Твърди, че след раздялата тя и детето се преместили да живеят в
нейно собствено жилище на адрес: гр. С., комплекс „С.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**,
в което живели и нейните родители. Жилището било уютно, обзаведено много
добре и в него ищцата създала отлични условия за живот и за отглеждането на
детето. С него ползвали самостоятелна стая, с обособен в нея кът за
1
подготовка за училище.
Детето било на ********години, ученик във ******клас в Начално
училище „Н. П.“ - гр. С..
Твърди, че поради раздялата с ответника и необходимостта да уредят
по категоричен начин отношенията си, свързани с малолетното им дете, с
оглед защита на най-добрия негов интерес, за ищцата бил налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове за неговото местоживеене,
упражняване на родителските права, режим на лични отношения и издръжка.
Заявява, че желае да упражнява родителските права, детето да живее
при нея, като на ответника се определи един пълноценен режим на лични
контакти със сина му, който да осигури запазването на добрата връзка между
тях. Счита, че притежава добри възпитателски качества и необходимия
родителски капацитет, за да се грижи за детето и да го възпитава. Никога не си
била позволявала да го настройва срещу баща му, да го злепоставя или да
отчуждава детето от него. Стараела се да го възпитава добре, като полагала
всички грижи за неговото правилно развитие – физическо, психическо,
емоционално и социално. От раждането на детето до момента никога не се
била разделяла с него. Докато живеели заедно с ответника, тя полагала
основно ежедневните грижи за него, като не отрича и ангажираността на
бащата в неговото отглеждане и възпитание. Детето било силно привързано
към майка си, като между него и бащата също имало изградена пълноценна
връзка.
Понастоящем ищцата живеела заедно със своите родители, които
винаги я били подкрепяли и помагали за всичко. Те били привързани към
детето, а то от своя страна ги обичало и се чувствало много добре с тях.
Ищцата винаги била разчитала и за в бъдеще можела да разчита на родителите
си за отглеждането и възпитанието на детето.
За отглеждането на детето правела обичайните разходи за закупуване
на дрехи, обувки, спортни екипи и други необходими вещи, които на сезон
били на стойност около 200 лв. За подготовката за настоящата учебна година
заплатили около 400 лв. Закупувала му витамини и добавки за имунната
система, които на месец стрували около 30-40 лв. Когато страдало от вирусни
заболявания, разходите за лекарства били около 70 лв. за курс на лечение. За
покриване на образователни и културни нужди – закупуване на книжки,
2
посещение на кино, разходки до гр. П. и др., разходвала около 100 лв. на
месец, без да се включват транспортните разходи.
За жилището, в което живеели и за домакинството, правели следните
приблизителни разходи, от които ищцата заплащала половината: за ел. енергия
през зимния сезон – 150 лв., за вода – 50 лв., за кабелна телевизия и интернет –
45 лв., за перилни и други препарати, както и козметика – 100 лв. За храна
средният месечен разход бил около 600 лв.
Относно финансовите си възможности, ищцата посочва, че до месец
февруари 2024 г. работила в „***“ АД - клон К. с брутно трудово
възнаграждение на месец в размер на 1445.08 лв. От 25.03.2024 г. започнала
работа в Община С., Данъчна служба, с по-висока заплата, за което
допълнително щяла да представи писмени доказателства.
Ответникът работел по трудов договор във „***“ ЕАД - гр. С. и
получавал месечно брутно трудово възнаграждение около 1500 лв. Той живеел
в собствено жилище и нямал задължение за издръжка към други лица, освен
за тяхното дете. През последните два месеца заплащал издръжка за детето им
по 200 лв. на месец.
Ищцата твърди, че с ответника имали противоречия, свързани с
издаване на международен паспорт на сина им и с евентуалното му пътуване в
чужбина. Ето защо желае съдът да замести неговото съгласие, което се
изисква по закон, като разреши издаване на паспорт и пътуване на детето зад
граница.
Предвид гореизложеното за ищцата бил налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което:
- да предостави на нея упражняването на родителските права върху
роденото от съвместното им съжителство с ответника малолетно дете П. К. С.,
ЕГН: **********, като постанови то да живее при нея – в гр. С., обл. П.,
комплекс „С.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**или на друг адрес, на който в бъдеще ще
пребивава;
- да определи следния режим на лични отношения между ответника
и малолетното дете: всяка първа и трета събота и Н. от месеца, с преспиване,
от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден; 30 дни през лятото,
които да не съвпадат с отпуска на майката; половината от учебните ваканции
и официалните празници – от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
3
последния ден; на Коледа – 24.12, 25.12 и 26.12. – всяка нечетна година от
10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния; на Нова година – 31.12. и
01.01. – всяка четна година, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден; на Великден – половината от обявените за неработни дни, като
в нечетни години – първата половина, а в четните – втората половина, от 10.00
часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; на рождените и имените
дни на ответника – ако са в почивен ден – от 10.00 часа до 18.00 часа, а ако са в
учебно време – при съобразяване с ангажиментите на детето, след занимания
до 18.00 часа; на рождения и имен ден на детето – заедно двамата родители, а
ако това е невъзможно, ответникът да го взима при себе си всяка нечетна
година от 10.00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по
споразумение на двамата родители.
- да осъди ответника да заплаща на малолетното дете, чрез ищцата в
качеството й на негова майка и законен представител, месечна издръжка в
размер на 350 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.03.2024 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
- да разреши издаване на документ за самоличност по чл. 13, ал. 1, т.
2 от ЗБЛД – международен паспорт, на малолетното дете П. К. С., както и да
разреши детето да пътува в чужбина с майката или с упълномощено от нея
лице до всички страни в Европа, както и до Р. Т. и Д. – през училищните
ваканции, почивни дни през учебно време, официалните празници и в друго
подходящо за детето време, на екскурзии, почивки, лагери, езикови курсове,
гостуване и др., до навършване на пълнолетие, алтернативно – за срок от 5
години, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Моли, на основание чл. 127а, ал. 4 от СК, съдът да допусне
предварително изпълнение на съдебното решение в частта му, касаеща иска
по чл.127а, ал.2 СК.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Н. К., намира предявените
искове за допустими, но неоснователни.
Не оспорва, че двамата с ищцата са били във фактическо съпружеско
съжителство в продължение на няколко години и по-конкретно – 15 години, и
4
че в края на месец ноември 2023 г. са се разделили.
Не оспорва, че двамата имат дете – П. К. С., роден на ******** г., с
ЕГН: **********, и че преди настъпването на фактическата раздяла всички са
живеели в жилището на ответника, представляващо апартамент, находящ се на
адрес: гр. С., ул. „Т. М.“ № ***, вх. *, ет.*, ап.**, както и че след фактическата
раздяла ищцата е взела детето и се е изнесла от жилището.
Оспорва твърдението, че ищцата има възможност и капацитет сама
да упражнява родителските права, детето да живее при нея и че това е в
интерес на детето.
Оспорва твърдението, че след раздялата ищцата е осигурила отлични
битови условия за отглеждане на детето, и че с него ползват самостоятелна
стая с обособен в нея кът за подготовка за училище.
Оспорва твърдението, че за домакинството, в което живее ищцата, тя
заплаща половината от разходите за ел. енергия, вода, кабелна телевизия и
интернет, за перилни и други препарати и козметика, както и размера на
същите.
Оспорва твърдението, че за храна ищцата има разход в размер на
около 600 лв.
Оспорва твърдението, че детето няма издаден международен
паспорт.
Ответникът излага следните обстоятелства, на които се основават
възраженията му:
Счита за неоснователно искането на ищцата да й бъдат присъдени
родителските права, детето да живее при нея, а за ответника да бъде
определен режим за лични отношения с детето по описания в исковата молба
начин. Във връзка с обстоятелството, че ищцата се изнесла от жилището на
ответника заедно с детето, следвало да се отбележи, че това тя направила на
първо място по собствено желание и на второ – без дори да уведоми
ответника, който по това време бил на курс в С.. Ответникът се върнал в
почивните дни и заварил ищцата заедно с баща й и мъжа на сестра й да
изнасят багаж от жилището му, докато детето стояло на стълбите и плачело.
Изнасянето по такъв начин от жилището, в което живяло досега с родителите
си, травмирало силно детето, поради което същото посещавало два пъти
училищен психолог, който да му помогне да се справи с настъпилата
5
нежелана промяна в живота му. Подходът на майка му бил крайно неподходящ
и несъобразен с чувствата на детето и неговата привързаност към баща му,
още повече, че нищо не налагало изнасянето им да бъде осъществено по такъв
начин, предвид че била налице възможност за провеждане на спокоен разговор
между детето и двамата му родители, в който да му бъде обяснено, че двамата
се разделят и повече няма да живеят заедно.
Към настоящия момент ищцата позволявала понякога детето да се
вижда с баща си и да се чуват по телефона, но по време на разговорите
постоянно настоявала да приключват по-бързо с думите „хайде затваряй,
какво толкова има да говориш“. Това натоварвало детето и то споделяло на
баща си, че не се чувства спокойно, когато говорят по телефона
продължително време. Освен това П. казал на баща си, че майка му му била
казала, че се води дело за това при кой ще живее той и че 99% било сигурно, че
тя ще го спечели, и че той ще живее при нея. Ответникът счита, че
обременяването на едно малолетно дете с подобна информация, поднесена с
цел да уязви другия родите,л по никакъв начин не показвало адекватно
поведение на възрастен човек – майка, която иска и прави най-доброто за
детето си.
Ответникът твърди, че от раждането на детето до момента, в който
ищцата се изнесла от жилището му и взела детето със себе си, той полагал
ежедневни и интензивни грижи за отглеждането и възпитанието на сина си.
След фактическата раздяла с майката продължавал да полага адекватни и
пълноценни грижи, доколкото тя не възпрепятствала срещите им. К. С.
осигурявал и желаел да продължи да осигурява спокоен и здравословен начин
на живот за своя син.
Твърди, че осигурил и занапред имал възможност да отглежда детето
в добри битови условия. Живеел в собствено жилище в гр. С., представляващо
тристаен апартамент с разположение: кухня с хол, две спални и тераса, където
детето имало своя собствена стая. В тази връзка ответникът твърди, че имал
далеч по-голяма възможност да осигури удобство на детето и оспорва
възможността на майката да осигури добри битови условия за неговото
отглеждане, тъй като към настоящия момент тя и детето живеели в
гарсониера, заедно с двамата родители на ищцата. Жилището, в което са се
преместили, представлявало хол с кухня, без отделна спалня, в която майката
6
и детето да се настанят. Това налагало всички четирима човека (ищцата,
детето и майката и бащата на ищцата) да спят заедно в хола, като по този
начин детето нямало собствен кът за игра и учене. Поради тази причина
майката била забранила на детето да вземе каквито и да било играчки и вещи,
тъй като в настоящото им жилище нямали място. Това за пореден път
потвърждавало факта, че животът на детето след раздялата на родителите му и
заживяването му само с майката, бил променен в неблагоприятна посока и не
бил съобразен с неговия интерес.
На следващо място, ответникът твърди, че участвал и продължавал
да участва изключително активно в отглеждането и грижите за детето. Той
бил този, който ежедневно водел и взимал детето първоначално от детска
градина, а впоследствие и от училище. Също така, докато тримата живеели
заедно, детето посещавало уроци по английски език, на които го водили
родителите на ответника. Последният заплащал таксата за уроците. След
раздялата си с ответника, ищцата спряла детето от посещаването на уроци,
тъй като нямала възможност да го води и взима. В същото време не потърсила
начин с бащата да направят график за воденето на детето и да осигури по този
начин възможността синът им да продължи с обучението си по английски
език. Напротив, ищцата взела самостоятелно решение за преустановяване на
уроците, което било в противоречие с интересите детето.
Твърди, че майката постъпила по същия начин и с тренировките на
детето по футбол, които то посещавало два пъти седмично допреди раздялата.
За тренировките плащал бащата и отново той имал ангажимента да води и
прибира сина си от тренировка. След раздялата си с ответника ищцата решила
(отново без да се допита до мнението на бащата) детето да спре да посещава и
тренировки, и когато синът й я попитал защо повече няма да ходи, тя
изтъкнала като причина, че не може да го води, а и се натрупвали твърде
много дрехи за пране, заради тези тренировки по футбол. Това я натоварвало
допълнително и затова предпочитала детето да не посещава тренировките.
Такова поведение поставяло под въпрос родителския капацитет на майката и
възможността й сама да упражнява родителските права и да се грижи за
детето по най-пълноценния начин. Също така в срещите си с бащата след
раздялата, детето многократно споделяло, че след училище се прибирали
веднага вкъщи, и че майката отказвала да го води на детски площадки и други
места, на които детето да се среща с негови връстници и да се забавлява.
7
Поради това, вечер, като се приберяло от училище, единствено стояло на
телефона и гледало клипчета и играело на игри. Това от своя страна
затвърждавало извода, че ищцата явно няма възможност да полага
пълноценна грижа за детето и да му осигури, време за спорт, извънучебни
занятия и забавления, които били от съществено значение за неговото
развитието. В исковата молба било посочено, че ищцата може да разчита на
помощта на родителите си, но това също било спорно, тъй като те били в
напреднала възраст – бабата на **години, дядото – на **години, и грижите,
които можели да полагат за детето, били силно ограничени.
В същото време ответникът имал изключително силна връзка със
сина си и бил в състояние да полага необходимите грижи за него. Дори и към
настоящия момент, когато майката позволяла на детето да се види с баща си,
последният се стараел да му осигури разнообразни забавления и спортни
занимания, да го изслуша и поговори с него за нещата, които го притесняват.
Бащата и детето били много привързани един към друг, като ответникът
винаги обграждал сина си с любов и внимание. Грижел се за ежедневния му
тоалет и облекло, като се стараел детето винаги да е спретнато, чисто и добре
облечено. След раздялата, детето му споделяло, че майка му вечер често
излиза, а когато си била вкъщи, стояла основно на телефона и пишела, като не
му обръщала внимание. Бащата от своя страна забелязал, че детето, освен че
било тъжно и потиснато на моменти, нееднократно било в неугледно облекло
(скъсани и захабени дрехи), което никога не се било случвало, докато той се
грижел за него.
Ответникът твърди, че притежава необходимия родителски
капацитет и възпитателски качества за правилното отглеждане и възпитание
на детето. С личния си пример се стремял да го възпита в трудолюбие,
отговорност, уважение и дисциплина. Счита, че към настоящия момент било в
интерес на детето да живее при баща си, както с оглед горните обстоятелства,
свързани с удобство и по-добри битови условия, така и с оглед
обстоятелството, че детето било момче, което през 2024 г. щяло да навърши
*години и фигурата на баща била от съществено значение за развитието и
изграждането му като личност. С личния си пример, с авторитета, който
бащата имал пред сина си и доверието, с което се ползвал, можел в много
голяма степен да спомогне за съзряването му като младеж и мъж. Липсата или
ограниченото присъствие на бащина фигура в живота на сина му през
8
годините на пубертет, щели да окажат трайно неблагоприятни последици
върху личността на детето. То се чувствало спокойно с баща си, споделяло му,
че иска да живее с него, и че му липсва. Ответникът от своя страна
притежавал необходимите качества да възпитава насочва и подкрепя сина си,
като същевременно показвал уважение и обич към него и зачитал неговата
личност. Същият можел да разчита и на помощ от своите родители, които
досега участвали в грижите за детето и имали изградена помежду си връзка на
обич и уважение. Майката на ответника водила детето на уроци и помагала
изключително много в отглеждането му и с учебния материал.
Имайки предвид изключително важната роля на майката в живота на
едно дете, ответникът не желаел по никакъв начин да прекъсва връзката
между ищцата и детето, нито пък да ограничава контактите им. В тази връзка
заявява, че желае да упражнява родителските права и детето да живее при
него, тъй като той бил в състояние да му предложи по-добри условия за живот
и по-пълноценни грижи, а не само такива, свързани с най-необходимото за
живота на детето, а на майката да бъде определен подходящ режим на лични
контакти, който да осигури запазването на добрата връзка между тях.
Относно претенцията на ищцата за изплащането на месечна
издръжка, ответникът заявява, че с оглед финансовите му възможности,
ежемесечните му разходи, притежаваното имущество и други обстоятелства,
той имал възможност да изплаща месечна издръжка в размер на 250 лева.
Работел във „***“ АД - гр. С., като брутното му трудово възнаграждение било
в размер на 1692.00 лева. Имал ежемесечни разходи за ел. енергия в размер на
около 90-100 лв.; за вода – в размер на около 20 лева; за кабелна телевизия и
интернет – в размер на 19.98 лева; за телефон – в размер на 40.00 лева.
Разходите му за храна месечно възлизали на около 650.00 лева. Освен тези
битови разходи, той ежемесечно изплащал издръжка от 200 лева на сина, като
освен нея поемал и други инцидентни разходи за него.
Ответникът оспорва претенцията на ищцата за издаване на
международен паспорт на детето и пътуването му в чужбина без съгласието на
бащата. Твърди, че детето притежава международен паспорт, който му бил е
издаден през месец май 2023 г. Нямало как да представи копие от паспорта,
тъй като, когато се изнесла от жилището му, ищцата взела всички документи
на детето, включително и международния му паспорт.
9
Относно пътуването на детето в чужбина, ответникът имал опасения
синът му да не бъде изведен извън граница без неговото знание и съгласие,
които притеснения към настоящия момент се обосновавали в още по-голяма
степен и от приемането на България в Шенгенското пространство. Бащата
целял единствено да защити детето от нерегламентирано отвеждане на детето
извън страната, поради което искал всяко отделно извънгранично пътуване да
бъде обсъждано с него и съответно, той да изрази съгласие или несъгласие,
като вземе предвид дестинацията, целта на пътуването, времевият период,
транспорта, с който ще се осъществи, както и с кого ще пътува детето.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съда:
- да отхвърли предявените от Д. Х. Г. искове с правно основание
чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 СК.
- да не допуска предварително изпълнение на съдебното решение в
частта му, касаеща иска по чл. 127а, ал.2 от СК;
- да предостави на него упражняването на родителските права върху
малолетния П. К. С. и да постанови детето да живее при баща си на адрес: гр.
С., ул. „Т. М.“ № ***, вх. *, ет.*, ап.**или на друг адрес, на който в бъдеще ще
пребивава;
- да осъди майката да заплаща на К. П. С., в качеството му на баща и
законен представител на малолетното им дете П. К. С., месечна издръжка в
размер на 250 (двеста и петдесет) лева, считано от датата на подаване на
отговора на исковата молба – 30.04.2024 г., до настъпване на законна причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва за всяка
просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане;
- да определи следния режим на лични отношения между майката и
детето: всяка нечетна седмица в месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в Н. с
преспиване; през лятото (лятната ваканция) – един месец, който не съвпада с
годишния отпуск на бащата; през първите пет дни от пролетната ваканция – от
10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден; за Коледните празници –
всяка четна календарна година; за Новогодишните празници – всяка нечетна
календарна година; на Великден – половината от обявените за неработни дни,
като нечетните години – първата половина, а в четните – втората половина; на
личните празници на детето (имен ден и рожден ден) – заедно двамата
родители, а ако това е невъзможно – в нечетни години от 10.00 ч. до 18.00 ч.;
10
на рождените и имени дни на майката – ако са в почивен ден – от 10.00 часа до
18.00 часа, а ако са в учебно време – при съобразяване на с ангажиментите на
детето, както и по всяко друго време по споразумение на двамата родители.
В условията на евентуалност, ако съдът предостави упражняването
на родителските права на майката, ответникът моли да бъде определен
следният режим на лични отношения между него и детето: всеки вторник и
четвъртък бащата да взима детето от училище и да прекарва с него по 2 (два)
часа, след което да го води у майка му; всяка четна седмица в месеца от 10.00
ч. в събота до 18.00 ч. в Н. с преспиване; всяка нечетна седмица в месеца от
18.00ч. в петък до 18.00ч. в събота с преспиване; през лятото (лятната
ваканция) – един месец; през първите пет дни от пролетната ваканция – от
10.00 ч. на първия ден до 20.00 ч. на последния ден; за Коледните празници –
всяка нечетна календарна година; за Новогодишните празници – всяка четна
календарна година; на Великден – половината от обявените за неработни дни,
като четните години – първата половина, а в нечетните – втората половина; на
личните празници на детето (имен ден и рожден ден) – заедно двамата
родители, а ако това е невъзможно – в нечетни години от 10.00 ч. до 20.00 ч.;
на рождените и имени дни на бащата – ако са в почивен ден – от 10.00 часа до
20.00 часа, а ако са в учебно време – при съобразяване на с ангажиментите на
детето, както и по всяко друго време по споразумение на двамата родители.
Претендира направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че
страните са родители на малолетното дете П. К. С., ЕГН: **********, родено
от съжителство им на съпружески начала.
Не е спорно по делото, че към датата на подаване на исковата молба
детето живее заедно с майката на адрес: гр. С., комплекс „С.“ №**, вх.*, ет.*,
ап.**, а бащата е останал в семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. „Т. М.“
№***, вх. *, ет.*, ап.**.
От представените Удостоверения от 19.02.2024 г. и 21.05.2024 г., се
установява, че ищцата е работила в „***“ АД – К., като в периода м. август
2023 г. – м. февруари 2024 г., включително, е получавала брутно трудово
възнаграждение в размер на 1445.08 лева. Впоследствие е започнала работа в
11
Община С., като за м. март 2024 г. и м. април 2024 г. е получила брутно
трудово възнаграждение в размер на 1590.46 лева – видно от Удостоверение
изх. № С-2478/14.05.2024 г.
Ищцата представя Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, в която е отразено, че притежава апартамент №**в гр. С.,
комплекс „С.“ №**, вх.*, ет.*, а месечните й трудови доходи възлизат на
1590.46 лева. Приложен е в заверен препис нотариален акт за дарение от 2021
г., доказаващ правото на собственост върху имота.
От удостоверение изх. №002341/04.04.2024 г., издадено от „***“ АД
– гр. С. е видно, че за периода от м. октомври 2023 г. до м. март 2022 г.,
включително, на ответника К. П. С. са изплатени трудови възнаграждения в
общ размер 10 924.15 лева или средно 1820.69 лева /бруто/ на месец.
Представена е Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, в която ответникът е посочил, че притежава апартамент
№**в гр. С., ул. „Т. М.“ № ***, вх. *, ет.* и лек автомобил „С. Л.“, а месечните
му трудови доходи възлизат на 1692.00 лева.
Ответникът представя платежни нареждания, от които е видно, че на
17.01.2024 г., 16.02.2024 г., 18.03.2024 г. и 16.04.2024 г., е превеждал в полза на
ищцата по 200 лева за издръжка на малолетното им дете П..
И двете страни по делото представят касови бонове, разписки и
фактури, удостоверяващи заплатени битови сметки и телекомуникационни
услуги. Ответникът представя и 3 бр. фискални бонове за закупени детски
дрехи на обща стойност 280 лева.
По реда на чл.186 ГПК са изискани справки от А. по в., от О. К. и от
НАП, ТД-П., от които се установява, че ответникът К. П. С. работи във „***“
АД – гр. С. от 20.11.2015 г. и по неговата партида не са констатирани
вписвания, отбелязвания и заличавания в периода 08.07.1991 г. – 20.05.2024 г.
От изготвения социален доклад на Д. „С. п.” – гр. К. и след
изслушване на социалния работник Н. М. се установява, че от 8 месеца
малолетният П. живее в апартамент в гр. С. заедно с майка си и баба си по
майчина линия. Жилището се състои от коридор, голяма стая, кухня и баня с
тоалетна. В стаята има легло, което ползва майката, разтегателен диван на
който спи П., бюро, стол към него, голяма секция с телевизор. В кухнята има
обичайните домакински уреди, маса и разтегателен диван на който спи бабата
12
по майчина линия. В коридора на апартамента има голям гардероб. Хигиенно-
битовите условия са много добри. На социалните работници е било заявено,
че дядото на П. не живее с тях, а се е установил в с. С..
Жилището, в което живее ответникът е негова собственост.
Представлява апартамент, състоящ се от спалня, детска стая, хол, кухня,
тераса и санитарно помещение. В жилището детето има собствена стая,
обзаведена с легло, секция с бюро, където детето да учи. Хигиенно-битовите
условия са много добри. Чисто и подредено е, подходящо за отглеждане за
дете.
При проведен разговор с детето П., то споделило, че е на осем
години. Разказало, че учи в ОУ „Н. П.а“, гр. С. и е във *-**„*“ клас. Имал
много приятели и любимият му предмет в училище бил рисуване. Споделил
също, че много обича да рисува и желаел да посещава уроци по рисуване.
Живеел с майка си и много обичал да си споделя с нея. П. споделил, че обича
да рисува заедно с майка си Д. и да прекарва време с нея. Баща му живеел в
гр. С. и се виждали по три пъти в седмицата. Момчето твърдяло, че обича да
ходи при баща си и се чувствал спокоен, когато е там. Разказал още, че обича
да играе футбол с баща си, че двамата се разбират и той му купувал разни
неща. Имал дрехи и играчки и при майка си, и при баща си. Споделил, че има
баби и дядовци, познавал ги. Дядо му живеел в село С. и той искал да отиде да
прекара лятната ваканция там, като смятал да ходи с дядо си на разходки. П.
споделил още, че когато майка му и баща му били заедно се карали, а той,
въпреки че бил в другата стая, ги чувал. Казал, че редовно се чува по телефона
с баща си, имал собствен телефон.
От показанията на свидетелката П. К. С. се установява, че е сестра на
Д. Г.. Тя живеела в гр. С., кв. „С.“, а сестра й била наблизо и се виждали почти
всеки ден. Ищцата живеела заедно с детето си П. и майка си, а баща й –
дядото на детето, от два месеца се установил в с. С., където смятал да прекара
зимата. Родителите на П. били разделени от края на м. ноември 2023 г., като
бащата останал в семейното жилище. Докато били заедно, за детето се
полагали адекватни и пълноценни грижи, като тежестта падала предимно
върху ищцата. Тя била отговорен родител и от раждането му била неотлъчно
до него. Същевременно полагала и необходимите грижи в домакинството –
готвене, пране, пазаруване и пр. Ответникът също бил съвестен и отговорен
13
баща, но според свидетелката бил прекалено взискателен и негативен към
ищцата – все бил недоволен как тя готви, как чисти, как се грижи за детето.
Освен това през последната една година започнал много да я ревнува, което
допълнително нагнетявало напрежение между тях. С времето отношенията им
съвсем се обтегнали, карали се все по-често и така се стигнало до раздялата
им. Свидетелката много често си говорела с детето, което обичало да си
споделя с нея. От него тя разбрала, че родителите му постоянно се карат и
плачел вечер в леглото си. Така свидетелката разбрала за проблемите в
семейството, за които до този момент сестра й не й била споделяла. След
раздялата П. много бързо се адаптирал в новата среда. Имал приятели, обичал
да ходи на бокс и да рисува с майка си, която му помагала с уроците за
училище. Особено рисуването му било любимо, посещавал и уроци в ЦОП С..
Майка му позволявала да играе на телефона, но имал ограничения и детето
понякога се сърдело, което било нормално. Често се чувал по телефона с баща
си и се виждал с него всяка събота и Н., както и през седмицата. Ищцата
никога не създавала пречки за тези контакти, напротив, насърчавала ги.
Знаела, че П. обича много както нея, така и баща си и нямала намерение и за в
бъдеще да препятства срещите им. Никога не си била позволявала да каже
нещо лошо за ответника пред детето или пред други хора. П. бил привързан и
към родителите на майка си, с които обичал да прекарва време – особено в с.
С. с дядо си, който го водел на разходки в гората и му показвал билките. С
баща си карали колело и играели футбол. Обичал да прекарва време и с
неговите родители, които винаги се отзовавали, когато се нуждаели от тяхната
помощ. Ответникът го отписал от бокса и го записал на тренировки по
футбол, макар П. да предпочитал бокса. Обичал да ходи и на уроци по
английски език, но след раздялата на родителите му се наложило временно да
ги прекъсне, тъй като работното време на майка му не позволявало да го води.
Майка му го спряла и от футбола, защото през зимата тренировките не се
провеждали редовно. Ищцата успявала да задоволява всички нужди на сина
си, купувала му дрехи, обувки, учебни помагала, витамини. П. винаги бил
добре облечен и обгрижен. Разходите в домакинството ищцата поделяла с
майка си. Ответникът също купувал дрехи и обувки и проявявал необходимата
заинтересованост. След като родителите му се разделили, П. посещавал
училищния психолог. Това се наложило заради думи на баба му по бащина
линия, която го обвинила, че той бил причината майка му и баща му да се
14
разделят. На 24-ти май 2024 г. имало конфликтна ситуация, на която
свидетелката присъствала. Тя, заедно с П. и майка му били навън, когато се
появил ответникът. Той избутал ищцата, прегърнал сина си и тръгнал с него.
Ищцата се приближила към тях, но ответникът й казал да не прави панаири.
Тя била мек характер, даже прекалено мек, според свидетелката. Детето също
се притеснявало от баща си, когато трябвало да избере какво да прави в
свободното си време, тъй като можел да му се кара, че е предпочел майка си
пред него. Ищцата споделяла, че има желание да води детето на екскурзии
извън страната, но на свидетелката не било известно дали е разговаряла с
ответника.
От показанията на свидетеля П. Д. К. се установява, че познава
странните по делото. Бил близък приятел на ответника, а ищцата познавал
покрай него. Докато двамата живеели заедно, свидетелят им ходел на гости,
макар и не много често. Изненадал се, когато разбрал, че се разделят, защото
не бил присъствал на скандали или конфликтни ситуации между тях.
Ответникът му се обадил и му казал, че се е върнал от командировка и вижда
как жена му се изнася, заедно с детето. Бил много разстроен, тъй като не
знаел, че това ще се случи. След раздялата ответникът не виждал сина си
толкова често, колкото му се искало, защото майката не позволявала. Вземал
го по 2-3 пъти в седмицата от училище и го водел при майка му – около 40
минути прекарвали заедно. Понякога оставал да спи при него в петък или
събота. Ответникът бил много грижовен родител, държал детето му да
изглежда добре и да е облечено с хубави дрехи. Имал забележки към майка му
с какви дрехи го облича. Дори веднъж го взел от нея мръсен, със скъсана
маратонка, което направило впечатление и на свидетеля. Ответникът споделял
с него, че докато били заедно, ищцата не се грижи както трябва за
домакинството – имало мазнина по стените в кухнята, мивката била пълна със
съдове, хигиената не била добра. П. много обичал да прекарва време с баща
си. Карали колело и най-вече – играели футбол. Това било неговото хоби.
Затова и баща му го записал на тренировки, но впоследствие, без да го попита,
ищцата го отписала. Същото направила и с курсовете по английски език.
Имало случай, при който П. дошъл разплакан и споделил, че майка му не му
обръща внимание. Само стояла на телефона и не искала да се занимава с него.
Свидетелят бил там и му станало много мъчно. След това отишли в П., където
П. и баща му много се забавлявали и детето било изключително щастливо. По
15
време на баловете имало случка, при която ответникът видял сина си и се
опитал да се приближи до него, но майка му го дръпнала и му казала, че
когато е с нея, няма да ходи при баща си. Това било разказано на свидетеля от
друг човек, който бил там. Ответникът помагал финансово за отглеждането на
П., купувал му дрехи, обувки, учебни пособия. Доходите му не били особено
високи – получавал около 1500 лева месечно от „***“, където работел.
Разполагал със собствен апартамент, където П. до неотдавна живеел и където
имало всички условия за неговото отглеждане, включително и самостоятелна
стая. Сега му се налагало да дели стая и да спи заедно с още трима души –
майка му и нейните родители.
При изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК Д. Х. Г. заявява, че
никога не се е разделяла с детето си и то винаги е разчитало само и единствено
на нея. Тя била тази, която се грижела за него, за битовизмите и за всичко.
Споделяло само с нея, а с баща си, който бил страшно изнервен, не искало да
говори. Можела да му осигури нормална среда за живот, каквато липсвала в
последната една година от съвместното им съжителство с ответника.
Изслушан лично, К. П. заявява, че е по-добрият родител и можел да
гледа детето по-добре от майката. Можел да му предостави по-добри битови
условия, по-добър социален живот и да му осигури по-добро бъдеще. След
раздялата ищцата му наложила всевъзможни забрани – да го води на лекар и
зъболекар, да посещава родителски срещи. Когато се виждали, ответникът
водел сина си на площадки, карали колела, забавлявали се. Поемал разходите
по отглеждането му заедно с майката, противно на нейните твърдения.
Изслушан по реда на чл.15 от ЗЗДетето, малолетният П. К. С.
споделя, че живее при баба си и дядо си, заедно с майка си. Преди живеели на
друго място, където му харесвало, но му харесвало и там, където бил сега. В
стария апартамент останал баща му, с когото обичал да се вижда. Ходели на
басейн, играели си, оставал да преспива при него. Преди тренирал футбол, но
не му бил любим спорт. Предпочитал да играе баскетбол, но най-много
обичал да рисува. Знаел, че родителите му са скарани и трябва да остане при
един от тях. Искал да живее с майка си, защото ако останел при баща си,
трябвало да бъде постоянно при баба си. Баща му, като се върнел от работа,
отивал на заведение и той трябвало да стои само с баба си. Баща му го
понякога водел в заведение „П.“ на центъра на гр. С. и стояли до 12 часа
16
вечерта. На другия ден играели заедно, забавлявали се. Майка му също му
обръщала внимание – рисували, играели с играчки. Имал две баби – Г. и К.. Г.
била майка на баща му и му казвала: „П.е, заради твоите проблеми, видя ли
какво стана?“. Той обаче не й обръщал внимание. Знаел, че всички много го
обичат. Докато родителите му живеели заедно, често се карали и той ги чувал,
макар да се опитвали да се крият от него и излизали на терасата. Искал да бъде
при майка си и да се вижда с баща си. Тя винаги го обличала с хубави и чисти
дрехи. Ако някой му дадял скъсани обувки, щял да каже, че не иска и нямало
да ги обуе.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
Относно родителските права:
Основен критерий за решението при кого от двамата родители да
живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с
текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи,
възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази връзка следва да се
обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на
родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след
решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се
отразяват, и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на
мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите
относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения
с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013
г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В случая следва да бъде постановено детето П. К. С. да живее при
своята майка. За да достигне до този извод съдът приема, че ищцата Д. Г.
доказа посредством събраните писмени и гласни доказателства и изготвения
социален доклад, че разполага с необходимия родителски капацитет, качества,
битови условия и възможности да се грижи за малолетното дете.
След раждането на детето и понастоящем, майката полага адекватни
на нуждите и потребностите му грижи, проявява любов и привързаност към
17
него. Установи се, че необходимите родителски качества притежава и бащата,
но предвид сравнително ниската възраст на малолетния – все още само на * г.,
съдът намира, че съществуващия баланс в отношенията между майката и
детето, с оглед неговото психическото здраве и спокойствие, не следва да се
нарушава. Следва да се отчете обстоятелството, че детето се е интегрирало в
социалната среда на майката, същата може да разчита на помощта на своите
родители и близки и евентуална промяна безспорно би довела до значителни
негативни последици от емоционално и морално естество.
От показанията на разпитаните свидетели се установи, че майката и
детето са се установили при нейните родители в гр. К.. Безспорно,
апартаментът, в който живее бащата предлага по-добри условия, но този
критерий няма как да бъде определящ в случая, тъй като жилището, което
обитават майката и детето също е подходящо за неговото отглеждане и
възпитание.
С оглед изложеното, съдът намира, че е най-подходящо и в
изключителен интерес на малолетния П. К. С., упражняването на
родителските права да се предостави на майката, като се определи
местоживеенето на детето при нея. Не на последно място – това е желанието и
на самото дете, споделено лично пред настоящия състав на съда.
Относно режима на лични отношения между бащата и детето:
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че между
родителите съществува неразбирателство, което рефлектира върху
отношенията им. Ето защо режимът следва да бъде определен максимално
подробно от съда и по начин, по който няма да е предпоставка за бъдещи
конфликти между страните по делото.
Упражняването на родителските права от единия родител не
означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските
си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се
осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на
мерките относно упражняване на родителските права, така и при
регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите
на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде
постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени
родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да
18
изпълнят със съдържание отношенията родител – дете, поради което и целта
на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена
до намаляване на негативните последици за детето. Не е спорно, че след
фактическата раздяла връзката между детето и бащата не е била прекъсната,
напротив – той е проявявал необходимата загриженост за него. Несъмнено,
детето също е силно привързано към своя баща и с оглед така изложените
обстоятелства, режимът на лични отношения между тях следва да бъде
широк. Съдът споделя отчасти предложения от ответника режим на лични
контакти, като намира за подходящ следния:
- всяка четна седмица от месеца с преспиване, като взима детето от
дома на майката в 18:00 ч. в петък и го връща в Н. в 17:00 ч.;
- един месец през лятото/лятната ваканция с преспиване, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката;
- в четните години – първата половина от зимната и пролетните
ваканции, а в нечетните години – втората половина на зимната и пролетната
ваканции с преспиване така, както са определени за съответната учебна година
от Министъра на образованието, като взима детето в 10:00 ч. на първия ден и
го връща в 19:00 ч. на последния ден от и в дома на майката;
- в четните години – през първите два дни на Великден /петък и
събота/, а в нечетните години – вторите два дни /Н. и понеделник/, като взима
детето в 10:00 ч. на първия ден и го връща в 19:00 ч. на последния ден от и в
дома на майката;
- на личните празници на детето (имен ден и рожден ден) – заедно
двамата родители, а ако това е невъзможно – в нечетни години от 10:00 ч. до
20:00 ч. Ако празниците са в учебно време – при съобразяване с на
ангажиментите на детето до 20:00 часа на съответния ден.
- на личните празници бащата (имен ден и рожден ден) – ако са в
почивен ден – от 10.00 часа до 20:00 часа, а ако са в учебно време – при
съобразяване с на ангажиментите на детето до 20:00 часа на съответния ден.
- по всяко друго време по общо съгласие между родителите.
Настоящият съдебен състав счита, че така определеният широк
режим на лични отношения ще бъде в интерес на детето, което при
израстването си се нуждае от активното участие на своя баща.
19
По иска с правно основание чл.143, ал.2 СК:
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
размерът й се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на
дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на минималната
работна заплата. Към настоящия момент този размер е 233.25 лв. месечно, арг.
от чл. 142, ал. 2 СК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 193/12.10.2023 г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната. С
исковата молба се претендира издръжка в размер на 350 лева, който съдът
намира за основателен и доказан.
По делото не се установи детето да има нужди извън обичайните.
Родителите са ангажирали доказателства за доходите си, като се
установи, че тези на майката са около 1600 лева, а на бащата – около 1800 лева
– бруто.
Всеки от тях плаща обичайните битови сметки и такси, като освен
тях, родителят, който упражнява родителските права следва да задоволява
потребностите на детето от здравословна храна, облекло според сезона,
учебни помагала, развлечения и пр.
Както вече се посочи, родителят не може да бъде освободен от
задължение да заплаща издръжка на детето си, тъй като такова му е вменено
по закон. При положение, че в случая майката ще се грижи за детето и ще
заплаща свързаните с това разходи, съдът счита, че бащата може да осигурява
ежемесечна издръжка от 350.00 лв. за малолетното си дете. Плащане на
издръжка в този размер съдът намира, че няма да създаде особени затруднения
на ответника, с оглед материалното му състояние и липсата на други
извънредни разходи.
С оглед гореизложеното, съобразявайки нуждите на детето и
възможностите на ответника, съдът намира исковата претенция за
основателна, поради което следва да я уважи изцяло.
По иска с правно основание чл.127а, ал.2 СК:
Съгласно чл.127а, ал.1 СК, когато родителите не постигнат съгласие
20
по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, съдът разрешава спорът между тях.
Тъй като страните са разделени и отношенията им са влошени, съдът приема,
че такова съгласие не може да бъде постигнато. При това положение никой от
родителите не би могъл да направи постъпки за издаване на лични документи
на детето, нито да търси съгласието на другия за пътуването му в чужбина –
чл.76, т.9 ЗБЛД. Няма съмнение, че в интерес на детето е то да пътува извън
страната, това е и негово конституционно право. Поради това следва да бъде
дадено разрешение, като с настоящото решение бъде заместено съгласието на
бащата за такива пътувания.
Следва обаче да се остави без уважение искането на ищцата да се
разреши пътуване на детето до всички държави в Европа, предвид актуалната
обстановка на територията на Р. и У.. В този смисъл съдът счита, че
пътуванията следва да се ограничат само до държавите от Европейския съюз,
К. В., Т. и Д..
Когато се касае за малолетно дете, какъвто е и настоящият случай, в
негов интерес е разрешението за пътуване в чужбина да се ограничи със срок,
по-кратък от навършване на пълнолетието, тъй като след изтичането му, ако
между родителите все още няма съгласие за пътуване без ограничения от
детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл. 127а СК и ще
извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на този въпрос
обстоятелства – с оглед интересите на детето, без да е изтекъл продължителен
срок от време от предходното разрешение, в какъвто продължителен срок е
налице вероятност за значителна промяна в обстоятелствата, респ. и опасност
неговите интереси да бъдат злепоставени. Определянето на по-дълъг срок би
било допустимо само в изключителни случаи – ако са налице обстоятелства с
извънреден характер, които налагат даването на разрешение от съда до
навършването на пълнолетие от детето, а такива не се установяват в рамките
на настоящото производство /така и Решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр. д.
№ 953/2014 г. на ВКС, IV г. о./. При това положение и с оглед спецификите на
конкретния случай съдът счита, че интересите на детето предполагат то да
може да напуска територията на Република България за период от пет години,
считано от влизане в сила на съдебното решение.
След изтичане на този срок, в случай, че между родителите не бъде
21
постигнато съгласие за пътуване на детето без ограничения, те разполагат с
възможността отново да инициират производство по чл. 127а, ал. 2 СК, при
което съдът, след като съобрази всички обстоятелства, настъпили през
изтеклия петгодишен период, да се произнесе относно разрешението за
пътуване.
Следва да се остави без уважение претенцията на ищцата за
заместващо съгласие относно издаване на международен паспорт на детето,
доколкото по делото се установи, а и страните не спорят, че такъв му е издаден
преди завеждане на иска.
Съгласно чл. 127а, ал.4 от СК: „Съдът може да допусне
предварително изпълнение на постановеното решение“. Искане в този смисъл
е направено от ищцата, но същевременно е поискано заместващото съгласие
да бъде дадено от датата на влизане в сила на съдебното решение. Предвид
така констатираното противоречие, искането по чл.127а, ал.4 СК следва да се
отхвърли.
По отношение на разноските:
Разноски се претендират от двете страни.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2023 г., ОСГК: „При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната
жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде
допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в
поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им.
При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на
производството по причина в поведението на ответника, разноските се
възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест
на страните така, както са направени от тях“.
С оглед частичното уважаване на иска по чл.127а, ал.2 СК,
разноските следва да останат за страните така, както са направени.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на съда
държавна такса върху присъдената издръжка – 4% върху 36-месечните
платежи или общо 504.00 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
22
на страните.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете П. К. С., ЕГН: ********** на майката Д. Х. Г., ЕГН:
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете П. К. С., ЕГН:
********** при майката Д. Х. Г., ЕГН: **********, на адрес: гр. С., обл. П.,
комплекс „С.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**или на друг адрес по местоживеенето на
майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К. П. С., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Т. М.“ №***, вх.*, ет.*,
ап.**с малолетното дете П. К. С., ЕГН: **********, както следва:
- всяка четна седмица от месеца с преспиване, като взима детето от
дома на майката в 18:00 ч. в петък и го връща в Н. в 17:00 ч.;
- един месец през лятото/лятната ваканция с преспиване, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката;
- в четните години – първата половина от зимната и пролетните
ваканции, а в нечетните години – втората половина на зимната и пролетната
ваканции с преспиване така, както са определени за съответната учебна година
от Министъра на образованието, като взима детето в 10:00 ч. на първия ден и
го връща в 19:00 ч. на последния ден от и в дома на майката;
- в четните години – през първите два дни на Великден /петък и
събота/, а в нечетните години – вторите два дни /Н. и понеделник/, като взима
детето в 10:00 ч. на първия ден и го връща в 19:00 ч. на последния ден от и в
дома на майката;
- на личните празници на детето (имен ден и рожден ден) – заедно
двамата родители, а ако това е невъзможно – в нечетни години от 10:00 ч. до
20:00 ч. Ако празниците са в учебно време – при съобразяване с на
ангажиментите на детето до 20:00 часа на съответния ден.
- на личните празници бащата (имен ден и рожден ден) – ако са в
почивен ден – от 10.00 часа до 20:00 часа, а ако са в учебно време – при
23
съобразяване с на ангажиментите на детето до 20:00 часа на съответния ден.
- по всяко друго време по общо съгласие между родителите.
ОСЪЖДА К. П. С., ЕГН: ********** да заплаща на детето П. К. С.,
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Д. Х. Г., ЕГН:
**********, месечна издръжка в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева),
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024 г., до настъпване
на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал.2 от СК малолетното
дете П. К. С., ЕГН: ********** да пътува извън пределите на Република
България до страните от Европейския съюз, Р. Т. и Д. – през училищните
ваканции, почивни дни през учебно време, официалните празници и в друго
подходящо за детето време, на екскурзии, почивки, лагери, езикови курсове,
гостуване и др., придружавано от майка си Д. Х. Г., ЕГН: ********** или
друго упълномощено от нея лице, без да е необходимо съгласието на бащата
К. П. С., ЕГН: **********, за срок от 5 години, считано от датата на влизане в
сила на съдебното решение, като извън посочените страни и срокове
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска за даване
на разрешение на малолетното дете П. К. С., ЕГН: ********** да се издаде
документ за самоличност по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБЛД – международен
паспорт, по заявление подадено само от майката Д. Х. Г., ЕГН: **********,
без да е необходимо съгласието на другия родител.
ОСЪЖДА К. П. С., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС К. държавна такса върху присъдената
издръжки в размер на 504.00 лв. (петстотин и четири лева).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
ОТХВЪРЛЯ молбата за предварително изпълнение на решението по
иска с правно основание чл.127а, ал.2 СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
24
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
25