№ 41825
гр. София, 22.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110146463 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на "фирма" ЕООД срещу К. Д. Т..
С исковата молба се твърди, че на 18.08.2017г. ответникът издал запис на заповед за сумата
от 14 000лв. в полза на Х. Г. Х., който бил без протест и с падеж на плащане 18.10.2017г.
Поемателят по записа на заповед прехвърлил вземанията по него на ищцовото дружество.
Предвид че изтекъл давностния срок за вземането, ищецът на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ
счита, че издателят се обогатил в негова вреда и моли да му върне сумата от 14 000лв., както
и мораторна лихва за периода 17.08.2020г.-17.08.2023г. в размер от 4 420,43лв.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който прави
възражение за недопустимост на исковете. Посочва, че Х. Х. завел идентичен иск срещу К.
Т., по който било образувано гр. д. № 67964/2022г. по описа на СРС, което приключило с
влязло в сила решение, с което същият бил отхвърлен. Счита, че е налице сила на пресъдено
нещо и спорът не може да бъде пререшаван.
Съдът, след като изиска гр. д. № 67964/2022г. по описа на СРС, установи, че действително
това производство е водено между Х. Х. - ищец и К. Т. - ответник за вземания от 14 000лв.,
представляващи главница по запис на заповед, издаден на 18.08.2017г. с падеж 18.10.2017г.,
и 7303,36лв., представляващи мораторна лихва за периода 19.10.2017г.-09.12.2022г.
Вземанията се претендират на същото основание - издаден запис на заповед от същата дата
за същата сума със същия падеж на плащане в хипотезата на чл. 534, ал. 1 ТЗ - обогатяване
на издателя във вреда на поемателя. Производството по делото е приключило с Решение №
9808/08.06.2023г., влязло в сила на 01.07.2023г., видно от извършеното върху него
удостоверяване, като исковете са отхвърлени.
При горните обстоятелства, съдът намира, че по този спор е налице формирана сила на
пресъдено нещо и същият не може да бъде пререшаван. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК
решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание, а
според ал. 2 - решението има действие и за наследниците на страните, както и за техните
1
правоприемници. Тоест, в случая ищцовото дружество твърди, че се явява частен
правоприемник на поемателя по записа на заповед, с оглед на което влязлото в сила
решение го обвързва. В чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК се предвижда, че спор, разрешен с влязло в
сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда
друго, и повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В случая са налице
предпоставките за прекратяване на настоящото производство на основание чл. 299, ал. 2
ГПК. На ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски от 2400лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299, ал. 2 ГПК производството по делото.
ОСЪЖДА "фирма" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/,
да заплати на К. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, сумата от 2400лв. -
разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2