Решение по дело №19/2006 на Районен съд - Исперих

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер: 260069, 30.11.2020г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На осми октомври през 2020 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                                    Председател: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Детелина Витанова,

като  разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19 по описа за 2006 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е за съдебна делба по чл.341 и сл. от ГПК във фазата по извършването й.

            Настоящото гр.д.№ 19/2006г. е съединено за общо разглеждане с гр.д.№ 106/2009г. и гр.д.№ 127/2013г., всичките по описа на РС-гр.Исперих, като разглеждането им продължава под номера на най-рано образуваното.

С влязло в сила на 07.03.2018г. Решение № 24 І от 02.02.2018г. на РС-гр.Исперих, постановено по настоящото дело, е допусната съдебна делба между И.И.И. (Павлова, Недева), ЕГН-********** ***, К.Д.П., ЕГН-********** *** и И.И.Д., ЕГН-********** ***, върху следното наследствено имущество, останало от наследодателя Димитър Иванов П. (Иванов), починал на 21.03.1963г., както следва:

Поземлен имот № 501.2126, за който е отреден УПИ ХVІ-2126 в кв.37 по действащия ПУП на гр.Исперих, одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г. на Кмета на Община-Исперих, с площ от 1230 кв.м., с начин на трайно ползване  - дворно място, при граници: УПИ ХVІІ-2127, улица „Струма“, УПИ ХХХІІ-2125, УПИ ХV-2121 и улица „Тимок“, заедно с всички подобрения в имота, т.е. с всички постройки, които не съставляват самостоятелни обекти на право на собственост и

отделно претендираните за делба самостоятелни обекти, застроените в имота, а именно:

- жилищната сграда с обща застроена площ от 138.54 кв.м.;

- два тухлени гаража с обща застроена площ от 65.55 кв.м. и

- стопанската сграда със застроена площ от 63.72 кв.м, при равни права от по 1/3 ид.част поотделно за всеки един от съделителите.

            В съдебно заседание на 02.05.2019г. и с допълнително уточнение по молба вх.№  3502 от 27.08.2019г., във фазата по извършването на съдебната делба, съделителката И.И.И. (Павлова, Недева), ЕГН-********** предявява срещу останалите съделители К.Д.П., ЕГН-********** и И.И.Д., ЕГН-********** претенции, както следва:

- за възлагане в неин дял, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, на делбения имот,  представляващ наследственото жилище,  останало от наследодателя Димитър  Иванов  П. (Иванов), починал на 21.03.1963г., а именно: „Жилищна  сграда  с обща застроена площ от  138.54 кв.м., изградена в поземлен имот № 501.2126, за който е отреден  УПИ ХVI-2126  в кв.37 по действащия  ПУП  на гр.Исперих,  с площ от 1 230 кв.м., с начин на трайно ползване - дворно място, при граници: УПИ ХVII-2127, ул.“Струма“, УПИ ХХХП- 2125, УПИ ХV-2121 и  ул.“Тимок“, като за уравнение на дела на съделителите К.Д.П., ЕГН-********** и И.И.Д., ЕГН-**********, да получат  парично такова, съобразно пазарната стойност на  имота;

- претенция за сметки по чл.346 от ГПК във вр. с чл.12, ал.2 от Закона за наследството, за увеличаване на наследстветното имущество-предмет на делбата приживе на наследодателя Димитър  Иванов  П. (Иванов), за което претендиращата съделителка е спомогнала във връзка с извършено приживе на наследодателя строителство на част от първоначалната жилищна  сграда, изградена по одобрен проект от 22.08.1960г. през 1960-61г., състояла се от три стаи, два салона,  изба  и дворен  тоалет, и което увеличение се претендира при допуснато изменение в размера на исковата претенция, по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, в съдебно заседание на 08.10.2020г., на обща стойност от 6 200.00 лева, за което не е била възнаградена по друг начин, като претендира това увеличение да бъде пресметнато в нейна полза и останалите съделители да бъдат осъдени, всеки според дела му, да й заплатят сумата от по  2 066.67 (две хиляди шестдесет и шест лева и 67 ст) лева  (1/3 от 6 200 лева) и това увеличение да й бъде дадено в имот (в натура), а именно чрез отреждане в неин дял на останалите 2/3 ид.части от делбения имот - Жилищна  сграда  с обща застроена площ от  138.54 кв.м., описана по-горе. Твърди, че довършването на жилищната постройка се е състояло в изграждане на третата й стая и входното антре, измазване с вътрешни мазилки на 1/2 от сградата, поставяне на дървена дограма и извършване на външна мазилка на сградата, като всичко е осъществено със средства на наследодателя Димитър  Иванов  П. (Иванов), предоставени по договор за заем от 1961г. от БНБ-клон Исперих в размер на 400.00 лева, от който заем е погасил до смъртта си 44.80 лева, а остатъкът от 370.20 лева е погасен след смъртта му, изцяло от съпругата му И.И.И. до 1970г.; 

- само срещу съделителката И.И.Д., ЕГН-**********  претенция  за сметки  във  връзка с извършени в делбения имот подобрения (полезни  разноски), извършени след смъртта на наследодателя Димитър  Иванов  П. (Иванов), починал на 21.03.1963г., а именно в периода 1963г.-1990г., със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици и в общ техен интерес, на обща стойност, при допуснато изменение в размера на исковата претенция, по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, в съдебно заседание на 08.10.2020г., от 27 150.00 лева, от които съобразно квотата в съсобствеността (1/3 ид.част) на ответницата по претенцията претендира сумата от 9 050.00 (девет хиляди и петдесет) лева  (1/3 от 27 150 лева) и представляващи увеличената стойност на делбената Жилищна страда с обща застроена площ от  138.54 кв. м., изградена в поземлен имот № 501.2126, за който е отреден УПИ ХVI-2126  в кв. 37 по действащия  ПУП  на гр.Исперих, както следва:

            1.пристроена през 1971-1972г. пристройка по одобрен проект от 19.11.1970г., състояла се от кухня, салон и спалня, и още една стая, която не е била предвидена по проект, но образувана от разделянето на проектираната спалня на две преходни стаи – увеличена стойност от 5 716.67 лева (1/3 от  17 159 лева);

            2.масивна стопанска постройка, ситуирана в парцела, западно от жилищната сграда, с площ от 64 кв.м., състояща се от три складови помещения, като:

                        а/ старата част с площ от 20 кв.м. е изградена през 1965г. – увеличена стойност от 1 033.33 лева (1/3 от 3 100 лева)  и

                        б/ новата част е изградена през 1990г. – с площ от 44 кв.м. – увеличена стойност от 2 300.00 лева (1/3 от 6 900 лева);

            В същото съдебно заседание на 02.05.2019г. и с допълнително уточнение по молба вх.№ 3502 от 27.08.2019г., съделителят К.Д.П., ЕГН-********** предявява срещу съделителката И.И.Д., ЕГН-********** претенция  за сметки  във  връзка с извършени в делбения имот подобрения (полезни  разноски), извършени след смъртта на наследодателя Димитър  Иванов  П. (Иванов), починал на 21.03.1963г., със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици и в общ техен интерес, както следва:

            - подобрения (полезни  разноски), на обща стойност, при допуснато изменение в размера на исковата претенция, по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, в съдебно заседание на 08.10.2020г.,  от 5 300 лева, от които съобразно квотата в съсобствеността (1/3 ид.част) на ответницата по претенцията претендира сумата в общ размер на 1 766.67 (хиляда седемстотин шестдесет и шест лева и 67 ст) лева (1/3 от 5 300 лева) и представляващи увеличената стойност на делбената Жилищна страда с обща застроена площ от  138.54 кв. м., изградена в поземлен имот № 501.2126, за който е отреден УПИ ХVI-2126  в кв. 37 по действащия  ПУП  на гр.Исперих, както следва:

            1.разширение към част от пристройката и първоначалната жилищна сграда, съставляващо входно антре, построено между 1972-1976г., за да се избегне съществуващата преходност на двете стаи от пристройката – увеличена стойност от 733.33 лева (1/3 от 2 200 лева);

            2.пристроена през 1980г. баня с предверие, с обща площ от 10 кв.м., долепена към жилищната сграда в северозападната й част (до кухнята) – увеличена стойност от 1033.33 лева (1/3 от 3 100 лева)  и

- подобрения (полезни  разноски), на обща стойност, при допуснато изменение в размера на исковата претенция, по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, в съдебно заседание на 08.10.2020г., от 16 700.00 лева, от които съобразно квотата в съсобствеността (1/3 ид.част) на ответницата по претенцията претендира сумата в общ размер на  5 566.67 (пет хиляди петстотин шестдесет и шест лева и 67 ст ) лева (1/3 от 16 700 лева) и представляващи увеличената стойност на Поземлен имот № 501.2126, за който е отреден УПИ ХVI-2126  в кв. 37 по действащия  ПУП  на гр.Исперих, които подобрения са извършени  през 1995г. и представляват два тухлени гаража  с обща застроена площ от  65.55 кв.м.

Двамата съделители И.И.И. (Павлова, Недева), ЕГН-********** и К.Д.П., ЕГН-********** предявяват общо срещу съделителката И.И.Д., ЕГН-**********:

- претенция за сметки  по чл.346 от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени  във връзка с неправомерното ползване на 1/3 ид.част от съсобствените имоти чрез трето лице, за общата сума, при допуснато изменение в размера на исковата претенция, по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, в съдебно заседание на 08.10.2020г.,  от 110.00 (сто и десет) лева, дължима за всеки месец, считано от 10.11.2018г. след влизане в сила на решението по допускане на съдебната делба до предявяването на настоящата  искова претенция и

- претенция за сметки по чл.59 от ЗЗД, за заплащане, при допуснато изменение в размера на исковата претенция, по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, в съдебно заседание на 08.10.2020г., общо на сумата от 802.73 (осемстотин и два лева и 73 ст) лева (2/3 от  1 204.09 лева) за получено от наследодателя й Иван Д.  П. (баща на ответницата по претенцията) обезщетение по Заповед  № 816 от 1982г.  за отчуждена в полза на държавата, за реализация на улица с ОК 119-120, част от имот пл.№ 859 по регулационния и кадастрален план на гр.Исперих, в негов дял съгласно съдебната спогодба, одобрена по Протокол от 14.09.1976г. по гр.дело № 187/1976г. по описа на РС-Исперих и предвид обявяването на спогодбата за нищожна с решението по допускане на съдебната делба. Претендират за разноските по делото, които да бъдат присъдени в тежест на съделителката И.И.Д..

В предоставения срок за писмен отговор на така предявените претенции е представен такъв вх.№ 2064/21.05.2019г. от съделителката И.И.Д., ЕГН-********** чрез процесуалния й представител адв.Св.Д., като счита претенциите за допустими, но ги оспорва по основание размер. Твърди, че всички строителни подобрения в делбения имот са извършени от нейния наследодател – баща й Иван Д. Иванов, който през целия си живот и до смъртта си е живял в имота. Брат му – съделителят К.Д.П. *** от 1974-75г. и понастоящем, като е посещавал процесния имот рядко, няколко пъти в годината, а майка им И.И. е напуснала имота през м.09.1976г., непосредствено след извършване на делбата по съдебната спогодба от 14.09.1976г., като в имота е останал да живее единствено Иван Д. Иванов със семейството си. По този начин оспорва, че не е било възможно К.П. да е участвал физически в изграждането на разширение – входно антре през 1972-1976г., нито да е вложил парични средства, предвид непълнолетната му възраст към този момент. Докато брат му Иван Иванов е участвал в изграждането на това антре. За банята с предверие, построени през 1980г., твърди, че са построени изцяло с труда и средствата на нейните родители – Иван Д.И. и съпругата му Иринка, които по това време са живеели в имота, докато К.П. *** и няма никакво участие в изграждането на това подобрение. Същото твърди и за претендираните от И.И. подобрения, представляващи изграждане на масивна стопанска постройка, вкл. и тоалет, построен през 1990г., които били построени изцяло със средствата и с труда на Иван Иванов и съпругата му Иринка. За двата тухлени гаражи, построени през 1995г. твърди, че са строени заедно от двамата братя К. и Иван, участвали с труд и с пари, и съобразно издадените на името на двамата строителни книжа. За претендираното от съделителката И.И. увеличение на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН, противопоставя възражение, че същата е била възнаградена посредством паричната сума, която е получила – по 1000.00 лева от всеки от синовете си, за уравнение на дела й  при извършването на делбата по съдебната спогодба от 14.09.1976г. В хода на устните състезания чрез процесуалния представител ангажира становище, с което не оспорва възлагателната претенция на съделителката И.И.И. по отношение на делбения имот и пледира за уважаването й, като основателна.  Заявява възражение за прекомерност на пратендираните от другите съделители разноски.  

Писмен отговор по предявените претенции във втората фаза на делбеното производство е представил в предоставения му срок и съделителят К.Д.П., ЕГН-********** – вх.№ 2250/02.06.2019г., като не оспорва нито възлагателната претенция, нито претенциите за сметка на съделителката И.И.И.. Признава изцяло фактите по тези претенции.

            Съдът, след преценка на събраните по делото даказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Още във фазата по допускане на съдебната делба и с оглед на събраните доказателства, съдът прие за доказано, че в делбения имот, останал по наследство от Димитър Иванов П. (Иванов) е извършено застрояване на дворното място в периода 1960-1972г., въз основа на строителни книжа – разрешения и проекти за строеж, издадени на името на наследодателя. Съгласно представени по делото Удостоверение изх.№ 386/02.03.1973г., издадено от БНБ, клон Исперих и Удостоверение изх.№ 583/02.03.1973ж., изд. от ДСК, клон Исперих (л.67 от том ІІ на делото), наследодателят е получил на 25.09.1961г. заем за жилищно строителство в размер на 400.00 лева (нов курс), като приживе е погасявал лично ползвания заем – заплатени от него през периода от 01.01.1962г. до 28.03.1963г. – 14 вноски по 3.20 лева, или обща сума от 44.80 лева. Неиздължената останала част в размер на 370.20 лева е била погасявана от съпругата му И.Д.И. към БНБ – до 31.12.1966г., а след това, считано от 01.01.1967г. остатъкът от 196.62 лева бил прехвърлен за събиране от ДСК-Исперих и е изплатен от И.И. с редовни месечни вноски от посочената дата до 20.07.1970г.

            Застрояването на имота е изследвано в заключението на назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза от вещи лица – архитект и строителен инженер – представено заключение вх.№ 4514/23.11.2017г. (л.224-229 от том І на делото), както следва:

- В съответствие с одобрен на 22.08.1960г. проект и протокол за дадена строителна линия и ниво от 30.08.1960г., в имот ХІІ-188 в кв.32 по плана на гр.Исперих от 1915г. е разрешено изграждането на жилищна сграда със застроена площ от 55 (57) кв.м., на името на Димитър Иванов Иванов. Експертизата констатира, че реално изградената на място жилищна сграда се е състояла от два салона и три стаи, и изграден частичен сутерен, достъпът към който е бил осъществен със стълбище, извън очертанията на сградата, с обща застроена площ 60.55 кв.м., според замерванията от 2015г., а впоследствие сградата е променена функционално, с увеличение на застроената площ от 5.61 кв.м., премахната е едната стена на малкия салон и е покрита допълнителна площ над стълбището и подхода към него, за което не са представени строителни книжа. Тази част от жилищната сграда в имота е изобразена като незащрихована част върху  Скица № 3  (л.227 от том І на делото), приложение и неразделна част от експертното заключение, съответстваща на Дял І от обявената за нищожна съдебната спогодба от 14.09.1976г.

- Въз основа на одобрен на 14.11.1970г. проект за пристройка със застрена площ от 55 кв.м. към жилището на Димитър Иванов Иванов, реално била изградена такава от югозапад на жилищната сграда, с площ на постройката от 73.35 кв.м., включваща две стаи, кухня и салон. Впоследствие са достроени още 4.60 кв.м., като не е установен периода на дострояване. Тази част от сградата е изобразена като защрихована част върху Скица № 3  (л.227 от том І на делото), приложение и неразделна част от обсъжданото експертното заключение, съответстваща на Дял І от обявената за нищожна съдебната спогодба от 14.09.1976г.

            Според показанията на разпитаната в първата фаза на делото свидетелка Марийка Георгиева И. от гр.Завет (съдебен протокол от 17.07.2017г.) и разпитаните във втората фаза на процеса свидетели Пенко Ненов Пенков, Тодор Георгиев Марков и Димитър Христов Николов (съдебен протокол от 14.10.2019г.), същите са посещавали процесния имот в периода преди смъртта на наследодателя Димитър Иванов Иванов  и описват състоянието на първоначално изградената в имота жилищна сграда (преди изграждането на пристройката към нея). Установяват я като едноетажна къща с коритор и три стаи вътре, с мазе под едната стая. Първата свидетелка разказва, че в къщата се влизало от единствен вход откъм улицата. Къщата не била водоснабдена вътре, като нямало обособени кухня и баня. Едната стая била преградена и обособена като кухничка, където И. готвела. В имота имало една външна чешма и една външна тоалетна в двора зад къщата. Същата свидетелка не описва състоянието на стаите. Останалите трима свидетели са категорични, че са виждали състоянието на къщата непосредствени преди смъртта на наследодателя Димитър Иванов и след погребението му (в периода 1962-1963г.). Според свидетеля Димитър Христов Николов, когато починал съпругът на И. (Димитър) имало дограма на стаичките и антрето, била малка къщичка. Различни са показанията на останалите двама свидетели Пенко Ненов Пенков и Тодор Георгиев Марков, които непротиворечиво твърдят, че къщата в този период все още била недовършена. Така, свидетелят Пенков твърди, че къщата се състояла от две стаи и антре, и трета недовършена стая към пътя, която била недоизмазана и без прозорци. Категорично заявява, че не била довършена към 1962г.-1963г., като всичко друго е застроено след това. Също и свидетелят Тодор Марков си спомня къщата като постройка, която била иззидана, нямала завършен вид, не била замазана, нито прозорци имала. Това била къщата, в която живеели братята Иван и К. и родителите им, като след смъртта на баща им, къщата била в същия вид.

            Всички свидетели са непротиворечиви в твърденията си, че след смъртта на Димитър Иванов Иванов, съпругата му И. и двете им деца останали да живеят в същата къща. 

            Впоследствие (1971-1972г.), през време на втория брак на И. с Димитър Кескинов, била изградена и пристройката, долепена до съществуващата къща, от горната й част, като пристройката се състояла от три стаи и коридор. Вторият съпруг на И. спечелил пари от „ТОТО“ (съдът възприема Български Спортен Тотализатор) и с тези средства строили (из показанията на Марийка Г. И..). Свидетелят Георги Михалев Цанев от гр.Варна (съдебен протокол от 17.07.2017г.), твърди, че при първото си посещение в имота през 1973г. е заварил тази пристроена част, т.е. била е завършена. В нея се влизало през отделен вход – на ъгъла между старата сграда и пристройката (отделно от основния вход на къщата). Свидетелите описват пристройката като състояща се от салон и три преходни стаи, от които външната ъглова стая била обособена кухня, с прекарана вече течаща вода. Към този период къщата се обитавала общо от И. и втория й съпруг, и от семейството на големия син Иван, като всички обитатели ползвали общо кухнята.

            Свидетелят Георги Михалев Цанев дава показания, че през 1975г. било направено вътрешно разширение в пристроената част - удължаване на коридора, за да станат преходните стаи самостоятелни – с отделни врати, като салончето свързвало всички стаи. Свидетелят бил поканен от Красьо да му помогне да направи това разширение – удължаване на салона към преходните стаи.

            Според показанията на обсъжданите свидетели други преустройства в къщата, вкл. и през 1976г., не били правени. Същото се потвърждава и от свидетелката Иринка  Андреева Георгиева  (майка на съделителката И.Д. и бивша снаха на съделителката И.И.), която твърди, че е заживяла в процесния имот от м.януари 1976г. и описва състоянието, което е заварила. Потвърждава и факта, че към този период вече в пристройката не е имало преходност на стаите. Имало един коридор и от него се влизало в двете стаи. Същата свидетелка дава показания, че е живяла в имота до 1983-1984г., като с бащата на И. (Иван) имали развод през 1983г., но след това отново се събрали и живяли заедно в същата къща в периода от 1985г. до 1992г. Твърди, че към момента, когато е била извършена делбата по спорната съдебната спогодба от 14.09.1976г. (обявена вече за нищожна), в къщата не е имало баня. Такава била построена впоследствие в частта на Иван (старата част на къщата), построена аматьорки от него с личен труд и лични средства (закупил тухли, направил замаска, всичко необходимо за една баня), като това станало след като се върнал от Либия през 1983г. и разполагал с финансови средства. Свидетелката била все още в имота, когато била построена  банята. В нея се влизало от коридора, от който се влиза в кухнята, през една тераска и оттам в двете помещения - съблекалня и баня, която имала обща стена с къщата. В другата част на къщата, която тогава била на К., твърди, че все още няма баня.

            Различни са показанията на свидетелите Георги Михалев Цанев (по съдебен протокол от 17.07.2017г.) и К. Цветков Кръстев (по съдебен протокол от 14.10.2019г.), които дават показания, че съделителят К.Д.П. също построил баня в имота, каквато нямало дотогава, но това станало през 1990г. Първият свидетел е категоричен в показанията относно годината на построяване – 1990г. и факта, че Красьо е построил тази баня, като показанията му кореспондират изцяло с тези на другия свидетел К. Кръстев, който твърди, че лично е помагал за плочата на банята и това е станало 5-6 години преди построяването на гаражите в имота, а те били построени през 1995г. Твърди, че банята била до кухнята.

            В същия този период (1990г.) според показанията на свидетелката Иринка Андреева Георгиева, в имота бил построен един масивен сайвант на мястото на стара тоалетна, която била съборена. Построен била с личен труд от съпруга й Иван и чичо му Констатин и със средства, осигурени от Иван (от двугодишната му работа в Либия), като си личало, че не е построена от специалисти. Същата свидетелка твърди, че все още е живеела в имота, когата била построена и стопанска постройка с размери ориентировъчно около 3-4 метра широка и 5 метра дълга. Построена била от тухли и с цигли на покрива. Твърди, че когато била построена тази постройка Иван не е гледал животни. Такива отглеждали заедно преди 1990г., а от другите съделите никой не е отглеждал животни в този имот и в периодите, в които тя е живяла там.

             На 31.08.1995г. на името на братята К. и Иван Павлови е одобрен проект за изграждане в същия имот на два масивни гаража със застроена площ от 46.50 кв.м., издадено строително разрешение № 33/07.09.1995г. Още същата година изградили гаражите със съвместен принос - труд, снабдяване с материали и парични средства за закупуването им, като получавали и помощ от майка си И.И. и втория й съпруг Димитър Кескинов. Тези обстоятелства съдът прие за доказани още в първата фаза на делбеното производство чрез показанията на разпитаните по делото свидетели Цвятко Георгиев Симеонов, Иринка Андреева Георгиева, Василка Стефанова М., като за същите обстоятелства е разпитвана като свидетел и И.И.И., преди конституирането й като страна по делото (показанията на всички по  съдебен протокол от 11.05.2006г.). Описаните обстоятелства се потвърждават и в показанията на свидетелите от настоящата фаза на процеса – повторно разпитаната Иринка Андреева Георгиева и свидетелите К. Цветков Кръстев и Димитър Христов Николов (съдебен протокол от 14.10.2019г.). От съвкупната преценка на свидетелските показания се доказва преимуществен принос на К.Д. при построяването на тухлените гаражи, предвид че е бил строител по професия. Извършвал зидарията, съвместно със свидетеля К. Кръстев работили по цял ден на строежа, правили кофража на плочата, връзвали арматурата, за изливането на бетона извикал роднини и приятели. Но никой от свидетелите не отрича и приноса на другия брат Иван, който се включвал в строителството след работно време и през почивните дни. Гаражите били построени за около 15-20 дни. Според показанията на свидетелите Цвятко Симеонов и Иринка Георгиева тухлите за гаражите били купени от И.И. и втория й съпруг от техни съседи. Свидетелката Василка Стефанова М. – съседката, която твърди, че лично от тях са купени тухлите - 1200 бройки и е разписала разписка от 28.03.2006г. в тази връзка (л.78 от том ІІ на делото), твърди, че лично К. е дал парите за тухлите, но не знае на кого са парите, като всички заедно – К., брат му Иван, майка му и съпругът й, се включили в строителството на тези гаражи. Свидетелят К. Цветков Кръстев дава показания, че докато работел на гаражите, плащането се извършвало от Красьо - плащал му надник по 35.00 лева на ден, леля И. и чичо Митко ходели да носят материали два-три пъти, а Иван не му е плащал за работата.  И.И., в показанията си като свидетел заявява, че парите за тухлените гаражи ги давал К., а тя и мъжът й купували материалите, като твърди, че Иван също помагал в строежа, след като се върнел от работа.

            Относимо към горните обстоятелства по делото са представени и писмени доказателства (л.72-79 от том ІІ на делото) – Фактура № 7829/07.08.1995г. на името на И.И. Недева за платена такса за скица, Фактура № 3347/08.09.1995г. на името на К.Д.П. за строителна линия, Фактура № 21/15.09.1995г. на името на К.Д.П. за заплатено извършване на техническа помощ и контрол при строителство на 2 броя гаражи, Фактура № 1533/24.10.1995г. на името на Димитър Иванов Кискинов за закупен варов разтвор и превоз, Фактура № 17216/21.06.1996г. на името на И.И. Недева за закупена мозайка. 

            През 2000г., според показанията на свидетеля Георги Михалев Цанев от (съдебен протокол от 17.07.2017г.), възникнал конфликт между И.И. и внучката й И.И.Д.. По това време те все още живеели заедно в процесния имот, но конфликтът станал повод да бъде направена вътрешна преградна стена, с която кухнята от новата пристройка била отделена от останалите две стаи в тази пристройка. По този начин И.И. и съпругът й Димитър продължили да живеят в частта от пристройката, включваща едно салонче и две стаи, а останалата част от къщата (заедно с кухнята) се ползвала от синът Иван Д.П. и дъщеря му И.И.Д.. Баба И. и мъжът й си направили отделно външна тоалетна в същия двор, като допълнително построили и навеси в двора – за гледане на животни. Според показанията на същия свидетел, около 2004г. баба И. се преместила да живее в гр.Варна.

От съвкупния анализ на свидетелските показания съдът приема за доказано, че в процесния имот най-трайно е живял бащата на съделителката И.И.Д. - Иван Д.П. – от дете, когато е живал в имота заедно с родителите си, след това със своето семейство, когато е обитавал частта от имота, отредена му с обявената за нищожна съдебната спогодба от 14.09.1976г. и до смъртта си. Съделителят К.Д.П., след 1976г. е пребивавал вече преимуществено в гр.Варна, като неговата част от имота, отредена му с нищожната делба, е била ползвана от майка му и втория й съпруг, но и самият той периодично се е завръщал в имота, като го е обитавал, стопанисвал, подобрявал е условията на живот в него. Съделителката И.И.И. е живяла в процесния имот до около  2004г., като е имала периодични излизания от имота, предвид, че след 1976г. е направила постъпки за закупуване на общинско жилище – апартамент, заменен по-късно с по-голям апартемент, където също е живяла, с епизодични завръщания в къщата.

            Назначената в настоящата фаза на процеса съдебно-техническа и оценъчна експертиза, с депозирано основно заключение вх.№ 768/20.02.2020г. (л.162-187 от том ІІ на делото), допълнително заключение вх.№ 260406/30.09.2020г. (л.282-300 от том ІІ на делото) и допълнение към него вх.№ 260498/07.10.2020г. (л.305-306 от том ІІ на делото), изготвени въз основа оглед на място в процесния жилищен имот, определя обща пазарна стойност на делбения имот (т.1 от основното заключение) в размер на 80 300.00 лева, включваща стойността на:

- дворно място (1230 кв.м.) – 10 400.00 лева;

- жилищната сграда с пристройката към нея – 43 200.00 лева;

- масивни гаражи – 16 700.00 лева и

- стопанска сграда – 10 000.00 лева.

            Същата експертиза, в съответствие с поставената задача да индивидуализира извършените в имота подобрения, констатира в т.6 от допълнителното заключение, че в основната жилищна сграда е правен ремонт на помещенията и сградата не е във вида, в който са предявени подобренията. Дограмата е изцяло подменена с нова от PVC, има нови входни врати. Покривът на сградата не е ремонтиран.

            Западната част от пристройката на жилищната сграда, състояща се от две стаи и коридор, който е преграден и няма връзка с основната сграда, са във вида, в който са предявени като подобрения. Двата гаража, масивната стопанска сграда и банята не са ремонтирани и съществуват в първоначалния си вид.

            Строителните дейности по изграждане на първоначалната жилищна сграда, претендирани от съделителката И.И.И. като увеличение на наследственото делбено имущество, извършени преди смъртта на наследодателя Димитър Иванов П. (Иванов), т.е. преди 21.03.1963г., са обсъдени в т.1 от допълнителното заключение на експертизата, като действително извършени. Остойностени са, съобразно състоянието им към момента на извършването им, но по средни пазарни цени на СМР към настоящия момент, обсъдени подробно в Приложение № 1 към допълнителното заключение (л.292-293 от том ІІ на делото), както следва:

- изграждане на трета стая (от север) от първоначалната жилищна сграда, на стойност към м.09.2020г. – 4 089.54 лева, в която вещото лице включва изкоп на основи, каменна зидария в основи, зидарии с малки тухли, вътрешна мазилка на стени и таван, варосване на стени и таван, ел.инстарация, дървена дограма - двоен прозорец и врата, покривна конструкция, гредоред, рогозка на таван и покриване (цигли на летви);

- изграждане на входното антре (от юг) от същата сграда, на стойност към м.09.2020г. – 968.23 лева, вклюваща зидарии, мазилки и дървена дограма - врата и единичен прозорец;

- извършване на вътрешни мазилки, вкл. варосване, само за южната стая, на стойност към м.09.2020г. – 600.00 лева;

- поставяне на дървена дограма само на южна стая - двоен прозорец и врата, на стойност към м.09.2020г. – 525.58 лева и

- извършване на външна мазилка на цялата сградата, на стойност към м.09.2020г. – 1 296.00 лева.

            В т.2 от констативно-съобразителната част на допълнението към допълнителната експертиза (л.305 от том ІІ на делото) и с уточненията, направени при разпита в съдебно заседание на 08.10.2020г., вещото лице констатира, че при определяне стойността на обсъжданите СМР (претендираното увеличение на наследството), са взети предвид пазарната стойност на цялата жилищна сграда с пристройката към настоящия момент (обща застроена площ от 138.54 кв.м., а стойността, обсъдена по-горе – 43 200.00 лева), застроена площ от 16.70 кв.м. на третата (северна) стая и застроена площ от 3.10 кв.м. на южното входно антре, или общо 19.80 кв.м. Настоящата пазарна стойност е редуцирана с корекционен коефицент К=0.083, определен като отношение на средномесечния осигурителен доход за 1963г. (87.58 лева) към средномесечния осигурителен доход за м.юли 2020г. (1 058.71 лева). Приема, че към датата на смъртта на наследодателя имотът е представлявал дворно място с площ от 1250 кв.м. и незавършена жилищна сграда със застроена площ от 57 кв.м. (както е по проект), при степен на незавършеност 14.14 %, съобразно ЕТАЛОН № 2 на СЕК за подобни сгради и отчитайки количествата и вида на неизпълнените видове СМР (като процент от всички необходими СМР).

            По този начин определя обща стойност на имота към 21.03.1963г. по настоящи пазарни цени, в размер на 25 700.00 лева, включващи дворно място, на стойност 10 400.00 лева и жилищна сграда (със ЗП от 57 кв.м. и степен на завършеност 85.86 %), на стойност 15 300.00 лева. Определя настояща пазарна стойност на извършените подобрения, претендирани като увеличение на наследството от И.И., на база застроената им площ, обсъдена по-горе (на трета северна стая и южното входно антре – общо 19.80 кв.м.), възлизаща на 6 200.00 лева. И въз основа на горното дава заключение, че обсъжданите подобрения са увеличили стойността на имота:

            - към 2020г. – с посочената горе стойност от 6 200.00 лева, а

            - към 21.03.1963г. (датата на смъртта на наследодателя) – с 514.60 лева, въз основа на обсъдения корегиращ коефицент (6 200.00 лева, умножени с 0.083).

            Същата експертиза,           в т.3 от допълнението към допълнителната експертиза (л.306 от том ІІ на делото), дава заключение, че са реално извършени строителните дейности по изграждане на пристройка към първоначалната жилищна сграда, масивна стопанска постройка, разширение към част от пристройката и първоначалната жилищна сграда, съставляващо входно антре, за да се избегне съществуващата преходност на двете стаи от пристройката, баня с предверие и два тухлени гаража, претендирани от съделителите И.И.И. и К.Д.П., като подобрения, извършени след смъртта на наследодателя им, т.е. след 21.03.1963г.

            Тази част от подобрения, които са претендирани като личен принос на съделителката И.И.И. са остойностени съобразно вложените средства за материали и труд по средни пазарни цени, действали към момента на извършването им, но чрез прилагане корекционен коефицент, съпоставим към настоящите ценови стойности спрямо тези към минал период (чрез използване на обсъдения горе алгоритъм на съпоставяне със средномесечния осигурителен доход). Действителните разходи към момента на извършване на подобренията (като вложените средства за материали и труд) са определени в колонка 9 на Приложение № 2 към допълнителното заключение (л.294-296 от том ІІ на делото), а в т.4 от допълнителното заключение е определен и размерът на увеличената стойност на делбения имот към настоящия момент, вследствие на всяко едно извършено подобрение, както следва:

- пристройка по одобрен проект от 19.11.1970г., пристроена през 1971-1972г., с действителни разходи по извършването им -18 618.37 лева  (с приложен корекционен коефицент К = 8.087). Това подобрение е увеличило стойността на имота към настоящия момент с 17 150.00 лева, и

- масивна стопанска постройка, ситуирана в парцела, западно от жилищната сграда, с площ от 64 кв.м., от която за старата част с площ от 20 кв.м., изградена през 1965г., действителни разходи по извършването й възлизат на 5 269.32 лева (с приложен корекционен коефицент К = 11.455), а за новата част с площ от 44 кв.м., изградена през 1990г., действителни разходи по извършването й са на стойност 8 450.70 лева (с приложен корекционен коефицент К = 2.803). Увеличена стойност на имота към настоящия момент, в резултат на изграждане през 1965г. на старата част от тази стопанска постройка е 3 100.00 лева, а увеличената стойност в резултат на изграждане през 1990г. на новата част на постройката - е 6 900.00 лева.

            По същия начин експертизата остойностява и претендираните от съделителя К.Д.П. подобрения, като действителните разходи към момента на извършване на подобренията (като вложените средства за материали и труд) са определени в колонка 9 на Приложение № 3 към допълнителното заключение (л.297-300 от том ІІ на делото), а в т.4 от допълнителното заключение е определен и размерът на увеличената стойност на делбения имот към настоящия момент, вследствие на всяко едно извършено подобрение, както следва:

- разширение към пристройката и първоначалната жилищна сграда, построено между 1972-1976г., със застроена площ от 7 кв.м., с действителни разходи по извършването му в размер на 1 058.71 лева  (с приложен корекционен коефицент К = 7.150). Това подобрение е увеличило стойността на имота към настоящия момент с 2 200 лева;

- пристроена през 1980г. баня с предверие, с обща застроена площ от 10 кв.м., с действителни разходи по извършването й в размер на 4 396.47 лева (с приложен корекционен коефицент К = 5.801), което подобрение е увеличило стойността на имота към настоящия момент с  3 100 лева, и

-  два тухлени гаража с обща застроена площ от 65.55 кв.м., с действителни разходи по извършването им в размер на 14 290.51 лева (с приложен корекционен коефицент К = 0.139), което подобрение е увеличило стойността на имота към настоящия момент с  16 700 лева.

В т.7 от допълнителното заключение на експертизата вещото лице уточнява по отношение на обсъдените горе като подобрения, самостоятелни обекти, застроени в имота и допуснати до делба, но представляващи незаконни строежи, че жилищната сграда с пристройка и старата част на стопанската постройка попадат в обхвата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Те са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Новата част на стопанската постройка и двата гаража са в обхвата на § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Те не са узаконени до влизането в сила на същия закон (в сила от 31.03.2003г.) и не са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31.12.1998г., поради което тези постройки не са търпими строежи и подлежат на премахване. При извършена проверка от вещото лице в Техническата служба при Община-Исперих, обаче, не е установило наличие на преписка за констатирани незаконни строежи в процесния имот, като няма издадена заповед от Кмета на Общината за премахване на сградите.

По делото е представена Заповед № 816 от 28.10.1983г. (л.86-87 от том ІІ на делото) на Председателя на ИК на Окръжен народен съвет-гр.Разград, за отчуждаване  в полза на държавата за реализация на улица с ОК 119-120, на част от процесния имот, представляващ тогава имот пл.№ 859 по регулационния и кадастрален план на гр.Исперих (попадащ в Дял І на Иван Д. Иванов от обявената за нищожна съдебната спогодба от 14.09.1976г. по гр.дело № 187/1976г. по описа на РС-Исперих), за което отчуждаване той е бил обещетен чрез плащане в брой на сумата от 223.96 лева. Съдебно-техническата и оценъчна експертиза, назначена в настоящата фаза на процеса, в т.5 от допълнителното заключение и по обсъдения горе метод за прилагане на корекционен коефицент, определя относима настояща равностойност на така изплатеното обезщетение в размер на 1 204.09 лева.

По искане на съда, по реда на чл.201, ал.1 във вр. с ал.2 и чл.203, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е ангажирано по делото Становище вх.№ 1749/24.04.2019г. на Главния архитект на Община-Исперих, което установява реална неподеляемост на делбения имот и сградите в него, съобразно правата на страните. Констатира, че самото местоположение на жилищната сграда, гаражите и стопанската постройка, както и лицата на имота към двете улици, с които граничи, не дават възможност с минимални и незначителни преустройства на трите съществуващи постройки, имотът да бъде разделен на три еднакви реални дяла – самостоятелни УПИ, съобразно правата на съделителите и изискванията на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗУТ за минимална площ и лице (вкл. и при допустимото от закона максимално намеление от 1/5). Същото е констатирано и в т.1.1 от констативно-съобразителната част на основното заключение на съдебно-техническата и оценъчна експериза по отношение на дворното място. В т.1.2 вещото лице констатира и реална неподеляемост на съществуващата в имота жилищна сграда, като установява, че също не може да бъде реално поделена и не би могла да се преустрои така, че да осигури реален дял на всеки от съделителите съобразно правата им и съобразно изискванията на чл.40, ал.1 от ЗУТ и чл.110, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, изискващи всяко жилище да има самостоятелен вход, най–малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение във или извън жилището. Според експертизата от процесната жилищна сграда не могат да се обособят три жилища, съобразно квотите на страните и отговярящи на техническите правила и норми на ЗУТ, поради което жилищната сграда е неподеляема.

Същата експертиза в основното си заключение – т.6, определя среден пазарен наем за ползване на делбения имот (без двата гаража) в размер на 330.00 лева, месечно, по цени, действащи към настоящия момент.

Обсъжданата експертиза, с направените допълнителни проучвания по допълнителното заключение и допълнението към него, не е оспорена от страните и се възприема от съда.

С Покана № 23 от 09.11.2018г. от съделителите К.Д.П. и И.И.И. (Павлова, Недева), изпратена чрез Български пощи до третата съделителка И.И.Д. и получана лично от нея на 13.11.2018г., удостоверено с подписа й върху Известието за доставяне (л.82 и л.83 от том ІІ на делото), същата била поканена в едноседмичен срок да освободи неправомерно използваната от нея тяхна съсобсгвна част от процесния делбен имот, ведно със жилищната сграда и стопанската постройка, като алтернативно, при неизъпление на горното и на основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността, е поканена да им заплати обезщетение за ползването на 1/3 ид.част от посочените съсобствени имоти, в размер на 250.00 лева, месечно, считано от 10.11.2018г. до окончателното освобождаване на тяхната собственост.

Такава Покана № 22 от 09.11.2018г., с посоченото горе съдържание, същите съделители изпратили и до О.С. Мехмед, за който установено още в първата фаза на делбеното производство, е настоящият ползвател (фактически държател) на процесния имот, ведно с всички сгради в него, при обстоятелства, обсъдени в решението по допускане на съдебната делба. Поканата е получена от съпругата на адресата на 12.11.2018г., удостоверено върху Известието за доставяне (л.84 и л.85 от том ІІ на делото).   

По делото са ангажирани доказателства, установяващи, че към настоящия момент освен дела й от 1/3 ид.част от процесния делбен имот, вкл. и от жилищната сграда, съделителката И.И.И. не притежава друго жилище за задоволяване на жилищните й нужди. За тези обстоятелства представя собственоръчно подписана Декларация от 08.10.2020г., нотариални актове за извършените от нея прехвърлителни сделки, като е представена за нея и обобщена Справка № 281105/07.10.2020г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички Служби по вписвания, за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1993г. до 07.10.2020г. Данните установяват, че имотите, които е притежавала  през посочения период са отчуждени от нея, както следва: с представен по делото Договор за покупко-продажба на недвижими имот по НА № 94, том І, дело № 178/1988г. (л.134 от том ІІ на делото), заедно с втория си съпруг Димитър Иванов Кискинов, са продали на сина й К.Д.П. – Апартамент № 16, вх.Б, ет.4 в жилищен блок № 27 в гр.Исперих; с Договор за покупко-продажба на недвижим имот по НА № 198, том ІІІ, рег.№ 3195, дело № 540/2003г. (л.135 от том ІІ на делото), И.И. заедно със съпруга си Димитър Кискинов, са продали на сина й К.Д. Пвлов, поземлен имот от 600 кв.м. ид.ч., находящ се в землището на с.Кичево, обл.Варненска, селищно образувание „Могилите”, ведно със сезонна постройка с площ 35 кв.м.;  в хода на настоящото съдебно производство, след като е прехвърлила на сина си К.Д.П. своята 1/3 ид.част от процесния делбен имот, вкл. и от сградите,  срещу задължение за гледане и издръжка, запазвайки правото на пожизнено безвъзмездно ползване  върху притежаваната 1/3 ид.част от имота, ведно с построените в него сгради (с Договор от 12.08.2019г. по НА № 92, том ІІ, рег.№ 5553, дело № 440/2019г.,) то на 11.10.2019г. К.Д.П. е върнал обратно на майка си всички прехвърлени му права върху този имот, като й ги дарил с Договор за дарение от посочената дата по НА № 72, том ІV, рег.№ 7074, дело № 596/2019г.

 В настоящото съдебно производство съделителката И.И.И. е направила деловодни разноски в общ размер на 1 831.73 лева, от които 331.73 лева – припадащата се част от заплатеното възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата и оценъчна експертиза (СТОЕ) и 1 500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 207692 от 20.09.2020г. По представен Списък за разноски по чл.80 от ГПК претендира общо разноски в размер на 1 834.73 лева, като към депозита по СТОЕ включва и вносни такси в размер на 3.00 лева (общо 334.73 лева), които са доказани и следва да се признаят.  Съделителят К.Д.П. е направил деловодни разноски в общ размер на 1 531.73 лева, от които 331.73 лева – припадащата се част от заплатеното възнаграждение на вещото лице по СТОЕ и 1 200.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 207693 от 05.10.2020г. По представен Списък за разноски по чл.80 от ГПК претендира общо разноски в размер на 1 534.73 лева, като също са включени и вносни такси при заплащане на депозита (общо 334.73 лева), които са доказани и също следва да се признаят. В съдебно заседание от 08.10.2020г. процесуалният представител на двамата съделители уточнява, че претендираните разноски са само за защитата срещу И.И.Д.. Последната не предявява претенции за разноски, но чрез процесуалния представител заявява възражение за прекомерност по отношение на претенциите на останалите съделители.

            Въз основа на гореизложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Законодателят регламентира различни способи за прекряване на съсобствеността в делбеното производство, като основният критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

            В процесния случай делбената маса включва единствен жилищен имот, който сам по себе си е неподялем съобразно правата на съделителите и без възможност от този имот да бъдат образувани реални дялове за всеки един от тях.                   Неподеляемостта на жилищния Поземлен имот № 501.2126, за който е отреден УПИ ХVІ-2126 в кв.37 по действащия ПУП на гр.Исперих, с площ на имота от 1230 кв.м., с начин на трайно ползване - дворно място, е категорично установена с оглед становището на Главния архитект на Община-Исперих и заключението на съдебно-техническата експертиза, съобразно обективните дадености на имота и изискванията на закона – чл.201, ал.2 във вр. с чл.19 от ЗУТ за минимално установените размери за лице и повърхност на урегулираните поземлени имоти и с оглед разположението на съществуващите в имота сгради, както и чл.203 от ЗУТ за самото жилище и другите самостоятелни обекти в имота, поради което съдът изцяло възприема становището на експертизата за неподеляемост на същите като компетентно и обосновано.

            Възлагателна претенция с оглед неподеляемостта на този имот предявява единствено съделителката И.И.И. (Павлова, Недева), имаща своето правно основание в разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, като претенцията не се оспорва от останалите съделители.

            Като своевременно заявена, от надлежна страна по производството, претенцията е допустима.            Разгледана по същество - е основателна.

            Правото да иска възлагане в дял може да се реализира в делбения процес, ако за претендиращия съделител-наследник са налице всички материалноправни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, от друга страна - с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител.

            Делбеният недвижим имот следва да има характера на жилищен (т.е. да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди (вж. § 5, т.30 от ДР на ЗУТ - съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди). Тук е мястото да се отбележи, че под "жилище", съгласно чл. 349, ал.2 от ГПК, следва да се разбира не само сградата за живеене, но и дворното място към нея, предвид обслужващото му значение. Второто изискване към имота е да е неподеляем, т.е от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите. Качества, които безспорно са налице по отношения на процесния имот.

            По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът също поставя две изисквания: 1.Да е живял в сънаследствения имот (в жилището на наследодателя) при откриване на наследството (в случая това е моментът на смъртта на наследодателя на страните Димитър  Иванов  П. (Иванов), починал на 21.03.1963г. – чл.1 от ЗН) и 2.Отрицателното условие съделителят да не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата (вж. Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г. по тълк.дело № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.7). Двете условия категорично са доказани по делото по отношение на претендиращата съделителителка И.И.И. (Павлова, Недева).  Граматическото и логическото тълкуване на правната норма, формулираща първото условие (т.1), налага извода, че изискването “при откриване на наследството” изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази, възникнала в резултат на наследяване, т.е. основно изискване на закона е претендиращият възлагане съделител да има качеството на наследник по отношение на наследодателя и наследството, от което черпи правата си ( в този смисъл вж. и т.8 от цитираното горе Тълкувателно решение). Предвид установения факт, че в хода на настоящото производство И.И.И. се е разпоредила с наследствените си права върху имота, прехвърляйки ги срещу задължение за гледане и издръжка на съделителя К.Д.П., който два месеца по-късно й ги връща чрез сделка – Договор за дарение, обсъдено в обстоятелствената част на решението, то съдебната практика е възприела разбирането, че в такива случаи не е налице хипотеза на смесена съсобственост (когато част от сънаследниците прехвърлят помежду си идеални части от съсобствения имот), тъй като не се променя наследствения характер на имота, предвид, че в съсобствеността не участват трети лица, чужди на наследството (вж. Решение № 148/07.04.2010г. по гр.д.№ 437/2009г. на НКС, І г.о., Решение № 18/27.02.2013г. по гр.д.№ 572/2012г. на ВКС, І г.о.). Във всички случаи претендиращата съделителителка И.И.И. се явява законен наследник – преживяла съпруга на наследодателя, като въз основа на свидетелските показания беше доказано и обстоятелството, че е живяла в процесния имот при отриване на наследството, като установено трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение  установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение, като е живяла в него заедно с първия си съпруг и синовете им преди, към момента на смъртта му и е продължила да живее в същия имот и след това, вкл. с втория си съпруг, макар и с епизодични прекъсвания, до около 2004г., когато е заминала за гр.Варна.

            Кумулативното наличие на обсъдените горе условия по отношение на делбения имот и съделителката, обосновава и извода за основателност на нейната претенция за възлагане на процесния имот в неин дял, поради което следва да бъде уважена.

            По отношение на двата тухлени гаража и стопанската постройка (в преобладаващата й нова част), въпреки, че са допуснати до делба като самостоятелни обекти на собственост, то с оглед на установения статут в настоящата фаза на процеса, като  незаконни строежи, които не са търпими и подлежат на премахване, но няма издадено предписание за това от компетентните технически органи – заповед по чл.225 от ЗУТ, то  следва да се приеме, че имат обслужващо предназначение по смисъла на чл.41 от ЗУТ, като постройки на допълващото застрояване към сградата на основното застрояване и представляват принадлежност към тази сграда по смисъла на чл.98 от Закона за собствеността, респ. при извършване на делбата следва да се възложат заедно с нея. 

При обсъжданато възлагане в дял на имота на един сънаследник, паричното уравняване на дяловете на останалите сънаследници следва да стане, като жилищният имот се оценява съобразно пазарната му цена към момента на извършване на делбата, доказана в производството в размера от 80 300.00 лева според обсъденото по-горе основно заключение на съдебно-техническата и оценъчна експертиза, включваща дворното място и постройките в него. Ето защо, на основание чл.349, ал.5 във вр. с ал.2  от ГПК, съдът следва да осъди съделителката И.И.И. (Павлова, Недева) да заплати на всеки един от останалите съделители за уравнение на дяловете им суми от по 26 766.67 лева (съответна на дяловете им по 1/3 ид.ч. от делбения имот), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от влизането в сила на решението за възлагане до окончателното й изплащане, платими в шестмесечен срок от влизане на решението в сила. Съделителката, на която ще бъде възложен неподеляемия жилищен имот по посочения горе ред, ще стане собственик на имота, само ако плати в срок на всеки от останалите съделители сумата, определена от съда като равностойност на техния дял, заедно с полагащата се законна лихва. Неплащането води до обезсилване по право на решението за възлагане, с проитчащите от това последици по чл.349, ал.6 от ГПК.

По отношение на претенция за сметки по чл.346 от ГПК във вр. с чл.12, ал.2 от Закона за наследството  на същата съделителката И.И.И. (Павлова, Недева) срещу останалите двама съделители, за увеличаване на наследстветното имущество-предмет на делбата приживе на наследодателя Димитър  Иванов  П. (Иванов), за което претендиращата съделителка е спомогнала във връзка с извършено приживе на наследодателя строителство на част от първоначалната жилищна  сграда -  изграждане на третата й стая и входното антре, измазване с вътрешни мазилки на 1/2 от сградата, поставяне на дървена дограма и извършване на външна мазилка на сградата, като всичко е осъществено със заемни средства на наследодателя Димитър  Иванов  П. (Иванов), предоставени по договор за заем от 1961г. от БНБ-клон Исперих в размер на 400.00 лева и погасени в по-голямата им част след смъртта му, изцяло от съпругата му И.И.И. до 1970г., съдът прецени следното:

Основателността на тази претенция се обуславя от кумулативното наличие на следните императивни предпоставки:

  - претендиращият да има качеството на наследник или негови законни наследници, който лично е допринесъл за увеличението на наследството;

- претендиращият да е спомогнал за увеличаване на наследството, изразяващо се в увеличаване на актива или намаляване на пасива на имуществото на наследодателя, като приносът е ясно изразен в някаква форма - изграждане на постройка, трайни насаждания, изплащане на задължения на наследодателя, вложени личен труд и средства на наследника или др.;

            - увеличението да е станало приживе на наследодателя и да е налице към момента на откриване на наследството;

  - наследодателят да е бил съгласен или да е приел действията на наследника, чрез които се е увеличило наследственото имущество или е бил спестен някакъв разход на наследството, чрез което е осуетено намалението му и

  - претендиращият наследник да не е бил възнаграден по друг начин.

Увеличението се присъжда, съобразно конкретния случай по преценка на съда – в имот или в пари, но ако съществува възможност за присъждане в имот, съдът е обвързан от направеното в тази насока искане, какъвто е процесния случай – съделителката И.И.И. претендира увеличението да й бъде дадено в имот (в натура), а именно чрез отреждане в неин дял на притежваните от останалите съделители 2/3 ид.части от делбения имот - Жилищната  сграда  с обща застроена площ от  138.54 кв.м. В този случай приносът се концентрира върху имота, за който е даден, като се взема предвид състоянието на увеличеното имущество по времеоткриването на наследството и неговата стойност по време на извършване на делбата, когато се остойностява наследствената маса.

По доказаността на обсъждания фактически състав, съдът приема за безспорно установено и неподлежащо на обсъждане качеството на съделителката И.И.И. на пряк законен насленик по отношение на общия наследодател – преживяла съпруга. В това си качество тя може са претендира увеличение на наследството предвид, че в първата фаза на делбеното производство беше категорично доказано, че процесният имот е бил изцяло лична собственост на съпруга й Димитър Иванов П. (Иванов).

Относно претендирания от наследницата личен принос, материалната (обективирана) форма на претендираното увеличение и съществуването му към момента на откриване на наследството (датата на смъртта на наследодателя), съдът счита, че описаните горе строителни дейности, с които претендиращата съделителка твърди, че е спомогнала за увеличение на наследството, не бяха доказани във вида, в който са заявени. Преди всичко съдебно-техническата експертиза, въз основа на извършения оглед на место в имота, констатира категорично в т.6 от допълнителното заключение, че в основната жилищна сграда е правен ремонт на помещенията и сградата не е във вида, в който са предявени подобренията. Дограмата е изцяло помнена с нова от PVC, има нови входни врати. При това положение, за състоянието на имота към времеоткриване на наследството, съдът възприема единствено данните, които се съдържат в събраните свидетелски показания. В този смисъл съдът прецени, че не се събраха никакви доказателства за претендираните от съделителката, като извършени приживе на наследодателя - вътрешна мазилка на 1/2 от сградата и извършване на външна мазилка на цялата сграда. Не беше доказано и претендираното доизграждане на третата стая в къщата и поставянето на дограма. Единствените конкретни данни, които се събщават в тази насока се съдържат в показанията на свидетелите Пенко Ненов Пенков и Тодор Георгиев Марков (съдебен протокол от 14.10.2019г.), а те са непротиворечиви относно факта, че към обсъждания период 1962-1963г., вкл. и към момента на смъртта на наследодателя Димитър Иванов П. (Иванов), къщата, в която са живяли наследодателят и семейството му, в частност въпросната трета стая, е останала недовършена, недоизмазана, без прозорци. Показанията на останалите свидетели, които дават сведения за този период, са по-общи и от тях не може да се направи извод за извършването на конкретно претендираните строителни дейности. Така, свидетелката Марийка Георгиева И. от гр.Завет (съдебен протокол от 17.07.2017г.), въпреки че изброява стаите в къщата към този период като коридор и три стаи вътре, с мазе под едната, изобщо не описва състоянието на стаите. А свидетелят Димитър Христов Николов (съдебен протокол от 14.10.2019г.), твърди единствено, че когато починал съпругът на И. (Димитър) имало дограма на стаичките и антрето, била малка къщичка. За мазилки изобщо не говорят.

Съобразно начина, по който са остойностени тези строителните дейности по изграждане на първоначалната жилищна сграда, обсъдени подробно в Приложение № 1 към допълнителното заключение (л.292-293 от том ІІ на делото) на съдебно-техническата и оценъчна експертиза, за съда е трудно да отграничи стойността им чрез изключване на тези, които приема за недоказани. Но същевременно констатира, че в хода на делото, вкл. и при разпита на вещото лице в съдебно заседание на 08.10.2020г., не стана ясно по какъв начин тези стойности от цитираното горе Приложение № 1, са включени от вещото лице при определяне на увеличената стойност на наследството. Следва да се съобрази, че при определяне размера на увеличението е от значение, не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество, като разходите могат да бъдат по-малки или по-големи от увеличението. Експертизата е обосновала алгоритъм (в т.2 от констативно-съобразителната част на допълнението към допълнителната експертиза - л.305 от том ІІ на делото и с уточненията, направени при разпита в съдебно заседание на 08.10.2020г.), по който изчислява претендираното увеличение на наследството, съобразно сегашната застроена площ на цялата жилищна сграда с пристройката - 138.54 кв.м., с пазарна стойност 43 200.00 лева, редуцирана с корекционен коефицент К=0.083, определен като отношение на средномесечния осигурителен доход за 1963г. към същия  за м.юли 2020г.   и на база застраната площ на претендираните като доизградени помещения  - 16.70 кв.м. на третата (северна) стая и застроена площ от 3.10 кв.м. на южното входно антре, или общо 19.80 кв.м., за които  е доказано, че са съществували към момента на смъртта на наследодателя Димитър  Иванов  П. (Иванов). Приема, че към този момент имотът е представлявал дворно място с площ от 1250 кв.м. и незавършена жилищна сграда със застроена площ от 57 кв.м. (както е по проект), при степен на незавършеност 14.14 %, отчитайки количествата и вида на неизпълнените видове СМР (като процент от всички необходими СМР). По този начин определя обща стойност на имота към 21.03.1963г. по настоящи пазарни цени, в размер на 25 700.00 лева, включващи дворно място, на стойност 10 400.00 лева и жилищна сграда (със ЗП от 57 кв.м. и степен на завършеност 85.86 %), на стойност 15 300.00 лева и дава заключение, че обсъжданите подобрения са увеличили стойността на имота към 2020г. – с 6 200.00 лева. Съдът приема, че наследницата И.И.И. лично е спомогнала за това увеличаване на наследството с личен труд и средства. Категорично се доказа, че изграждането на жилищната сграда в обсъждания период е извършено чрез влагане на заемни средства, предоставени на наследодателя именно с такава цел – за жилищно строителство, като в по-голямата си част този заем е бил изплатен лично от съпругата му. Това подпомагане представлява икономическо съдействие, осуетяващо намаление на имуществото на наследодателя. Претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН е уредена като имуществен коректив, черпещ основателността си в принципа на неоснователното обогатяване и е обусловена от доказването на факта на неоснователното разместване на имуществени блага между две правни сфери, в резултат на което е реализиран актив или не е реализирана загуба в правната сфера на получилия икономическото съдействие наследодател, довело до увеличение или запазване на имуществото му като наследствена маса, по отношение на която имат права всички наследници.

            Не е доказано противопоставяне от страна на наследодателя по отношение на обсъждания принос, както и не е доказано за този свой принос наследницата И.И.И. да е била възнаградена от своя наследодател, което обосновава и правния й интерес да претендира присъждане на увеличението на наследството в настоящото съдебно производство. Задължителната съдебна практика е възприела, че в тежест на ответника по тази претенция е да докаже положителния факт на възнаграждаването на претендиращия наследник. Такова доказване не беше проведено. Възражението на съделителката И.И.Д., че баба й била възнаградена за приноса си към наследството посредством полученото от нея парично уравнение от по 1 000.00 лева от всеки от синовете й при извършването на делбата по обявената за нищожна съдебната спогодба от 14.09.1976г., е необосновано и правно неаргументирано. Това плащане не е извършено от наследодателя, а след смъртта му и на съвсем различно основание, и като паричен еквивалент не покрива доказаното увеличение, поради което е изцяло неотносимо към заявената претенция.

            Въз основа на горното съдът приема за напълно осъществен фактическия състав на претенцията  по чл.12, ал.2 от ЗН.

Съобразено с искането на претендиращата наследница това увеличение да й бъде дадено чрез възлагане на имот и отнесено към пазарната стойност на конкретно претендираната Жилищна сграда с обща застроена площ от 138.54 кв.м., то възлагането на претендираните 2/3 ид.части от сградата, притежавани от останалите съделители, не е съответно на претендираното увеличение. От претендирания имот съделителката И.И.И. притежава по наследство 1/3 ид.част, поради което претендираното увеличение следва да се отнесе към останалите 2/3 ид.части от  имота. Като стойностен израз за претендираната Жилищна  сграда  с обща застроена площ от  138.54 кв.м, при установена актуална пазарна стойност 43 200.00 лева, ненаследяваните от И.И.И. 2/3 ид.части възлизат на 28 800.00 лева, надхвърлящи многократно претендираното увеличение. Приносът на наследницата не покрива тази стойност на имота, респ. е невъзможно отделянето на част от него, предвид установената реална неподеляемост (арг. от чл.203 от ЗУТ). Ето защо претендираното увеличение следва да й бъде присъдено като парична сума вместо исканото присъждане на имот. По този начин всеки от останалите съделители К.Д.П. и И.И.Д., следва да бъдат осъдени да й заплатят припадащата им се част от по 1/3 ид.част от претендираното увеличение на наследството или суми от по 2 066.67 лева, всеки един от тях поотделно (по 1/3 от 6 200.00 лева).

            По претенцията за сметки по чл.346 на същата съделителката И.И.И. (Павлова), предявена само срещу съделителката И.И.Д. във  връзка с извършени в делбения имот подобрения (полезни  разноски), извършени след смъртта на наследодателя Димитър  Иванов  П. (Иванов), починал на 21.03.1963г., а именно в периода 1963г.-1990г., със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици и в общ техен интерес, съдът приема, че е частично основателна и доказана, само за част от претендираните подобрения, а именно за пристроената през 1971-1972г. пристройка по одобрен проект от 19.11.1970г. В тази й част претенцията не се оспорва от ответната страна, а и в хода на делото беше категорично доказана чрез свидетелските показания на Марийка Георгиева И. от гр.Завет и Георги Михалев Цанев от гр.Варна (съдебен протокол от 17.07.2017г.), като последният е категоричен, че при първото си посещение в процесния имот през 1973г. е заварил тази пристроена част като завършена. В нея се влизало през отделен вход – на ъгъла между старата сграда и пристройката (отделно от основния вход на къщата), като двамата свидетели описват пристройката като състояща се от салон и три преходни стаи, от които външната ъглова стая била обособена кухня. Към този период къщата се обитавала общо от И. и втория й съпруг, и от семейството на големия син Иван, като всички обитатели ползвали общо кухнята. За изграждането на тази пристройка И.И. и вторият й съпруг са вложили труд, средства и материали, което е довело до увеличаване стойността на имота и в този смисъл безспорно съставляват подобрения върху него (вж. Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, т.ІІ 6.). Тези подобрения увеличават дяловете на всички съсобственици, независимо кой е живял и живее в имота, като сумата за тях съставлява задължение за цялата делбена маса и тя трябва да бъде понесена от всички съделители, съобразно дяловете им. По този начин подобрителят може да иска от другите съсобственици само сумата, която се припада на техните дялове. Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена стойността на имота, т.е. направени са полезни разноски. Стойностният израз на обсъжданото подобрение, като вложените средства за материали и труд по средни пазарни цени, действали към момента на извършването им, но чрез прилагане на корекционен коефицент, съпоставим към настоящите ценови стойности спрямо тези към минал период, е доказан в размер на 18 618.37 лева  (с приложен корекционен коефицент К = 8.087) – вж. колонка 9 на Приложение № 2 към допълнителното заключение  на СТОЕ (л.294-296 от том ІІ на делото), и е увеличило стойността на имота към настоящия момент с 17 150.00 лева - т.4 от допълнителното заключение.

            По отношение на претендираната като подобрение масивна стопанска постройка, ситуирана в парцела, западно от жилищната сграда, с площ от 64 кв.м., състояща се от три складови помещения - стара част с площ от 20 кв.м, .изградена през 1965г. и нова част, изградена през 1990г. – с площ от 44 кв.м., съдът приема това подобрение за недоказано. От заключението на съдебно-техническата и оценъчна експертиза категорично се доказа, че като постройка, същата реално съществува в имота и увеличава стойността му, но за изграждането на тази стопанска постройка не бяха събрани никакви конкретни данни в хода на делото, нито относно времето на построяване на отделните й части, нито относно реалния извършител на строителството. Съвсем общи сведения за стопанските постройки в имота се съдържат в показанията на Иринка Андреева Георгиева (протокол за разпит от 14.10.2019г.), като твърди, че в имота през 1990г. бил построен един масивен сайвант на мястото на стара тоалетна, която била съборена, но това строителство било извършено с личен труд от съпруга й Иван и чичо му Констатин и със средства, осигурени от Иван (от двугодишната му работа в Либия), като си личало, че не е построена от специалисти. Същата свидетелка твърди, че все още е живеела в имота (а тя е живяла там в периода от  м.януари 1976г. до 1983-1984г. и след това от 1985г. до 1992г.), когато била постоена и стопанска постройка с размери ориентировъчно около 3-4 метра широка и 5 метра дълга. Построена била от тухли и с цигли на покрива. Дори да се приеме, че говори за периода около 1990г., не съобщава данни кой е извършил това строителство, както посочва за големия сайвант. Също и свидетелят Георги Михалев Цанев (съдебен протокол от 17.07.2017г.), дава показания, че баба И. и мъжът й, относимо към времето, когато си направили отделно външна тоалетна в двора (съдът възприе периода след 2000г., когато възникнал конфликта между внучката и бабата), допълнително построили и навеси в двора – за гледане на животни. От тези данни, обаче, не може да се напрви категоричен извод, че фактите, които тези свидетели установяват, са относими към претендираното подобрение. Ето защо, в тази част претенцията на съделителката И.И.И. следва да бъде отхвърлена.

            По отношение на доказаното подобрение в имота – построената в периода 1971-1972г. пристройка към първоначалната жилищна сграда, предвид факта, че към този момента вече е била възникнала съсобствеността по наследство върху имота - лична собственост на първия съпруг на И.И.И. и тя все още е живяла в този имот заедно с децата си – сънаследници, съдът приема, че обсъжданото подобрение е било извършено с тяхното знание и без противопоставяне от тяхна страна.  Същевременно, още в първата фаза на съдебната делба, по отношение на съделителката И.И.И. не беше доказана промяна в намерението й да е владяла само и изключително за себе си целия имот, в т.ч. и частите на останалите сънаследници, т.е. през годините, в които е живяла в него и го е подобрявала, тя е била владелец на своята ид.част и държател на частите на останалите съсобственици. Ето защо съдът приема, че отношенията между съсобствениците във връзка с извършеното подобрение следва да се уредят по правилата на чл.30, ал.3 от Закона за собствеността, съобразно действително извършените разходи за тези подобрения, доказани в размера от 18 618.37 лева, като всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. Т.е. за притежаваната от И.И. 1/3 ид.част от имота,  претенцията й е основателна до размера от 6 206.12 лева, а не се дължи увеличената стойност на имота в резултат на това подобрение, каквато е заявената претенция на подобрителката за 1/3 от 17 150.00 лева, или претендирана сума за това подобрение в размер на 5 716.67 лева. Като размер на заявената претенция, обаче, съдът е обвързан от поисканото, поради което доказаното подобрение на имота, претендирано единствено и само срещу съделителката И.И.Д., съобразно правата й върху имота, следва да бъде присъдено до размера на поисканото - 5 716.67 лева.

            За разликата до първоначално претендираната срещу тази съделителка стойност на обсъжданите подобрения – заявена общо за сумата от 9 050.00 (девет хиляди и петдесет) лева  (1/3 от 27 150 лева), включваща и увеличената стойност на имота вследствие изграждането на новата и старата част на масивната стопанска постройка,  претенцията за сметки по чл.346 от ГПК, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

Претенцията за сметки по чл.346 на съделителя К.Д.П., предявена също единствено и само срещу съделителката И.И.Д., във  връзка с извършени в делбения имот подобрения (полезни  разноски), извършени след смъртта на наследодателя Димитър  Иванов  П. (Иванов), починал на 21.03.1963г., със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици и в общ техен интерес, заявена съобразно квотата в съсобствеността (1/3 ид.част) на ответницата по претенцията за сумата в общ размер на 1 766.67 (хиляда седемстотин шестдесет и шест лева и 67 ст) лева  (1/3 от 5 300 лева), представляваща увеличената стойност на делбената Жилищна страда с обща застроена площ от 138.54 кв. м., изградена в поземлен имот № 501.2126, за който е отреден УПИ ХVI-2126  в кв. 37 по действащия  ПУП  на гр.Исперих, вследствие на извършено разширение към част от пристройката и първоначалната жилищна сграда, съставляващо входно антре, построено между 1972-1976г., за да се избегне съществуващата преходност на двете стаи от пристройката и пристроена през 1980г. баня с предверие, с обща площ от 10 кв.м., долепена към жилищната сграда в северозападната й част (до кухнята), както и за сумата в  размер на  5 566.67 (пет хиляди петстотин шестдесет и шест лева и 67 ст ) лева (1/3 от 16 700 лева), представляваща увеличената стойност на същия имот вследствие изграждането през 1995г. на два тухлени гаража с обща застроена площ от  65.55 кв.м., съдът приема за изцяло недоказана.

            И по отношение на тези претендирани подобрения съдебно-техническата и оценъчна експертиза категорично констатира, че като постройки реално съществуват в имота и всяка от тях поотделно увеличава стойността му, но от събраните по делото доказателства не се доказа, че са построени единствено и само с личния принос на претендиращия съделител К.Д.П. – чрез вложени от него личен труд и лични средства. 

            Така, за претендираното разширение към част от пристройката и първоначалната жилищна сграда, съставляващо входно антре, за да се избегне съществуващата преходност на двете стаи от пристройката, съдът приема за категорично доказано, че е извършено в претендирания период 1972-1976г. и К.П. е участвал лично при извършването му. Тези факти се установяват от показанията на Георги Михалев Цанев, който е категоричен, че това е станало през 1975г., като бил поканен от Красьо да му помогне при извършване на разширението – удължаване на салона. Потвърждава се и в показанията на свидетелката Иринка Андреева Георгиева, която твърди, че когато е заживяла в процесния имот от м.януари 1976г. вече в пристройката не е имало преходност на стаите, а е имало един коридор и от него се влизало в двете стаи. Никой от свидетелите, обаче, не съобщава данни относно обстоятелството как и от кого е фанансирано изграждането на това разширение, като вложени средства. В тази връзка следва да бъде съобразено възражението на ответната по претенцията страна И.И.Д., че нейният чичо К., в обсъждания период е бил в непълнолетна възраст. Отнесено към конкретно установената година на извършване на разширението – 1975г., К.  П., който е роден на ***г. е бил на 17-18 години. Нама никакви данни с какви самостоятелни доходи е разполагал към този момент и дали е вложил лични средства при извършване на претендираното разширение.

            Противоречиви данни се установиха и относно построяването на съществуващата в имота баня с предверие, с обща площ от 10 кв.м., долепена към жилищната сграда в северозападната й част (до кухнята). Относимо към периода, за който съделителят К.Д.П. претендира, че е построил тази баня, а именно през 1980г., дава показания свидетелката Иринка Георгиева Андреева, като твърди, че действително в този период е построена първата баня в имота, каквато не е имало преди това. Действително описва банята, като състояща се от две помещения – съблекалня и баня, намираща се до кухната в имота, в частта на Иван (старата част на къщата). Свидетелката, обаче е категорична, че тази баня била построена аматьорки от съпруга й Иван  - с личен труд и лични средства (закупил тухли, направил замаска, всичко необходимо за една баня), като това станало след като се върнал от Либия през 1983г. и разполагал с финансови средства.

            Друга група свидетели - Георги Михалев Цанев (по съдебен протокол от 17.07.2017г.) и К. Цветков Кръстев (по съдебен протокол от 14.10.2019г.), установяват категорично, че съделителят К.Д.П. също построил баня в имота, каквато нямало дотогава и която също била до кухнята. Но техните показания непротиворечиво сочат, че това е станало през 1990г. Дори съдът да приеме, че показанията на първата свидетелка (предвид близкото й родство като майка на ответницата по претенцията И.И.Д.), са заинтересовани и в този смисъл недостоверни, то фактите, които другите двамата свидетели установяват, пък са неотносими към заявената от К.П.  претенция, за построена от него баня през 1980г. Респ. и оценъчната експертиза оценява подобрението спрямо заявената от съделителя година на извършване – 1980г., поради което определените  стойности са неприложими към реално установената година – 1990г., в която К. е строил баня в имота. 

             По отношение на двата тухлени гаража с обща застроена площ от 65.55 кв.м., посторени през 1995г., обсъдено от съда в обстоятелствената част на решението, още в производството по допускане на съдебната делба, се събраха категорични данни, потвърдени и в настоящата фаза на процеса, че гаражите са били построени с преимуществен принос от страна на съделителя К.Д.П., но без да е отречена и помощта на неговия брат Иван, на майка му И.И. и нейния втори съпруг Димитър Кискинов, които също са участвали в изграждането на гаражите и са имали своя принос, изразен в личен труд и вложени средства. Тези факти се установяват, както от събраните гласни доказателства, така и от представените писмени доказателства (фактури за издавани документи и закупени материали), относими към периода на построяване на гаражите. 

            Въз основа на горното, обсъжданата претенция за подобрения, следва да бъде охвърлена изцяло.

При установените по делото фактически обстоятелства, съдът прецени за неоснователна и претенцията за сметки  по чл.346 от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, предявена общо от съделителите И.И.И. (Павлова, Недева) и К.Д.П., ЕГН-********** срещу съделителката И.И.Д., за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени  във връзка с неправомерното ползване на 1/3 ид.част от съсобствените имоти чрез трето лице, за общата сума от 110.00 (сто и десет) лева, дължима за всеки месец, считано от 10.11.2018г. след влизане в сила на решението по допускане на съдебната делба до датата на предявяване на настоящата искова претенция – 02.05.2019г.

Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, всеки съсобственик има право на защита срещу едноличното ползване на имота от някой от съсобствениците чрез заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен, от деня на писменото поискване. Обсъдено още в решението по допускане на делбата и неоспорвано от страните по делото е обстоятелството, че фактическият ползвател на процесния имот и понастоящем, е лицето О.С. Мехмед въз основа на извършеното в негова полза от съделителката И.И.Д. разпореждане с имота по Договор за покупко-пордажба от 09.06.2009г. по НА № 93, том ІV, рег.№ 3594, дело № 398/2009г.  по описа на Нотариус с район на действие РС.гр.Исперих. По този начин още към момента, когато съделителите К.Д.П. и И.И.И. (Павлова, Недева) са изпратили до третата съделителка И.И.Д. получената от нея на 13.11.2018г., Покана № 23 от 09.11.2018г., да освободи неправомерно използваната от нея тяхна съсобствена част от процесния делбен имот, ведно със жилищната сграда и стопанската постройка, алтернативно - да им заплати обезщетение за ползването на 1/3 ид.част от посочените съсобствени имоти, тя обективно не е имала фактическата власт върху имота.

 Съдебната практика, задължителна за прилагане от съдилищата, предвид Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г. на ВКС по тълк.д.№ 7/2012 г., ОСГК, приема, че лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. По този начин се приема, че претенцията за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС ще е основателна, когато неползващият съсобственик е отправил писмено искане, то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик;  той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа);  ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. Или обобщеното тълкуване на разглежданите хипотези налага разбирането за лично ползване по смисъла на цитираната разпоредба като фактическо служене с общата вещ без получаване на доходи.

            В отношенията между страните по делото и с оглед на установените по делото фактически обстоятелства, нито една от посочените хипотези на еднолично ползване на делбения имот не беше доказано спрямо съделителката – ответница по претенцията И.И.Д.. Ето защо и претенцията срещу нея следва да бъде отхвърлена. Претендиращите ползването на имота съделители биха могли да реализират правата си върху имота спрямо третото лице – несъсобственик и фактически ползвател на имота.

            Претенцията на съделителите И.И.И. (Павлова, Недева) и К.Д.П., срещу съделителката И.И.Д., за заплащане на сумата от 802.73 (осемстотин и два лева и 73 ст) лева (2/3 от  1 204.09 лева) за получено от наследодателя й – неин баща Иван Д.П. обезщетение по Заповед № 816 от 28.10.1983г. за отчуждаване в полза на държавата за реализация на улица с ОК 119-120, на част от процесния имот, представляващ тогава имот пл.№ 859 по регулационния и кадастрален план на гр.Исперих (попадащ в Дял І на Иван Д. Иванов от обявената за нищожна съдебна спогодба от 14.09.1976г. по гр.дело № 187/1976г. по описа на РС-Исперих), за което отчуждаване той е бил обезщетен чрез плащане в брой на сумата от 223.96 лева и предвид обявяването на спогодбата за нищожна с решението по допускане на съдебната делба, според съда има своето правно основание като претенция за сметки  по чл.346 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД - за защита правото на едно лице да получи обратно онова, с което друго лице се е обогатило за негова сметка без основание, до размера на обедняването, и по същество е основателна.

            Уважаването на тази претенция предполага да се докаже по безспорен начин фактическия състав по чл.59 от ЗЗД, а именно: че претендиращите съделители са обеднели със сумата до посочения от тях исков размер; че ответницата по претенцията се е обогатила с тази сума, за което липсва правно основание, и че обедняването на първия и обогатяването на втория произтичат от един общ факт, т.е. че има връзка между тях. Тези предпоставки са доказани по делото. Наследодателят на съделителката И.И.Д. – неин баща Иван Д.П. е получил обсъжданото обезщетение по силата на цитираната Заповед, легитимирайки се като собственик на отчуждавания имот въз основа на съдебната спогодба, одобрена по Протокол от 14.09.1976г. по гр.дело № 187/1976г. по описа на РС-Исперих. С обявяването на тази спогодба на нищожна, с влязлото в сила на 07.03.2018г. Решение № 24 (І) от 02.02.2018г. по допускане на съдебната делба и с оглед на съществуващата съсобственост по наследство върху имота, с обратна сила отпада и правото на обезщетения съсобственик върху пълния размер на изплатената му сума от 223.96 лева. Реално той се е обогатил за сметка на останалите съсобственици до размера на припадащите им части от изплатеното обезщетение (2/3 ид.части), като това имуществено разместване в отношенията между съсобствениците на имота е лишено от основание. Респ. лишените от обезщетение наследници реално са обеднели с обсъжданата сума. Безспорният общ факт, от който произтичат обедняването на едната страна и обогатяването на другата, установяващ и връзката помежду им, е обявяването за нищожна на съдебната спогодба от 14.09.1976г. за делба на процесния имот, което лишава обезщетеният Иван Д.П. от правото и качеството му на едноличен собствник на отчуждения имот, респ. поражда и правото на останалите съсобственици да получат обратно онова, с което обезщетеният съсобственик се е обогатил за тяхна сметка без основание. Като единствен наследник на покойния си баща, задължението за връщане на неоснователно полученото преминава върху съделителката И.И.Д.. Размерът на съответната имуществена облага, подлежаща на възстановяване, следва да бъде определен към момента на получаването й, а не към момента на поканата за връщането й е доказана в размера от 149.31 (2/3 от 223.96 лева), към 28.10.1983г. (датата на издаване на отчуждителната заповед) С оглед на изминалия период от време, тази сума следва да бъде присъдена в определния от съдебно-техническата и оценъчна експертиза еквивалентен размер, изчислен в т.5 от допълнителното заключение чрез прилагане на корекционен коефицент на база съпоставяне на средномесечния осигурителен доход към минал и настоящ момент, като определя относима настояща равностойност на изплатеното обезщетение в размер на 1 204.09 лева, респ. подлежащата на възстановяване сума в полза на съделителите И.И.И. (Павлова, Недева) и К.Д.П., следва да им бъде присъдена в претендирания от тях размер от 802.73 (осемстотин и два лева и 73 ст) лева (2/3 от  1 204.09 лева), общо за двамата.

            На основание чл.355 от ГПК във вр. с чл.8 от действащата Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Исперих държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си, съобразно доказаната пазарна цена на делбения имот (80 300 лева), ведно с постройките в него, която държавна такса, изчислена за всеки от съделителите при равни права (от по 1/3 ид.част) възлиза на сума в размер от по 1 070.67 (хиляда и седемдесет лева и 67 ст) лева, за всеки от тях поотделно, при стойност на дяловете им от по 26 766.67 лева.

            Върху уважения размер на претенциите за сметки, също се дължи ДТ в размер на 4 % върху стойността им, но не по-малко от 50.00 лева, на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (предвид, че не се събира такава при предявяването им) и е дължима от осъдените за заплащането им съделители. Респективно и за отхвърлените изцяло или частично претенции за сметки, претендиращите съделители също дължат ДТ в посочения размер – 4 % върху отхвърления материален интерес.

            По този начин:

            - И.И.Д., ЕГН-********** следва да заплати дължими държавни такси, както следва:

                        - в размер на 82.67 лева върху присъденото й увеличение на наследственото имущество по чл.12, ал.2 от ЗН (4 % от 2 066.67 лева);

                        - в размера на 228.67 лева върху уважения размер на претенцията по чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски) от И.И.И. (Павлова, Недева) (4 % от 5 716.67 лева) и

                        - в размер на 50.00 лева върху уважения размер на претенцията по чл.346 от ГПК във вр. с чл.59 от Закона за задълженията и договорите за неоснователното й обогатяване от изплатеното в полза на баща й обезщетение по отчуждителна заповед спрямо делбения имот (4 % от 802.73 лева, но не по-малко от 50.00 лева);

                - К.Д.П., ЕГН-********** следва да заплати дължими държавни такси, както следва:

                        - в размер на 82.67 лева върху присъденото му увеличение на наследственото имущество по чл.12, ал.2 от ЗН (4 % от 2 066.67 лева) и

                        - в размер на 293.33 лева върху отхвърления размер на претенцията му по чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски) (4 % от 7 333.34 лева (1 766.76 + 5 566.67));

             - И.И.И. (Павлова, Недева) следва да заплати дължима държавна такса в размер на 133.33 лева върху отхвърления размер на претенцията й по чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски) (4 % от 3 333.33 лева (9 050.00 – 5 716.67));

            - общо К.Д.П. и И.И.И. (Павлова, Недева), следва да заплатят дължима държавна такса върху отхвърления размер на претенцията за сметки по чл.346 от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени във връзка с неправомерното ползване на 1/3 ид.част от съсобствените имоти чрез трето лице. За претендирания от тях пеирод на претенцията от 10.11.2018г. след влизане в сила на решението по допускане на съдебната делба до датата на предявяване на настоящата искова претенция – 02.05.2019г. – общо 6 месеца без 8 дни, и съобразно размера на претенцията от 110.00 лева, месечно (при дневна ставка от 3.67 лева (за 8 дни 29.36 лев), общият размер на претенцията възлиза на 630.64 лева (660.00 лв – 29.36 лв). Спрямо този размер дължимата ДТ върху цената на претенцията, определена при условията на 69, ал.1, т.6 (периодични платежи за определно време), възлиза на 50.00 лева (4 % от 630.64 лева, но не по-малко от 50.00 лева), или по 25.00 лева, за всеки от двамата съделителите поотделно.

                Във връзка с направените и претендирани от съделителите К.Д.П. и И.И.И. (Павлова, Недева) съдебни и деловодни разноски в хода на настоящото производство, следва да бъде разгледано, преди всичко, възражението на третата съделителка И.И.Д., заявено чрез процесуалния й представител, за прекомерност на разноските. Това възражение има своето правно основание в разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и е относимо към заплатените от двамата съделители възнаграждения за адвокат. Дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба, съглсно чл.36 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.4, изр.1  от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (последно изм. ДВ бр.68 от 31.07.2020г.) и съобразно предмета на настоящата делба, е в размер не по-малко от 600.00 лева за всяка фаза, или общо за двете фази на делбата дължимото минимално възнаграждение за адвокат е в размер на 1 200.00 лева. По този начин и съобразно действителната фактическата и правна сложност на делото, се налага извода, че заплатените от съделителите К.Д.П. и И.И.И. (Павлова, Недева) адвокатски възнаграждения не са прекомерни. Първият е заплатил такова в минималния размер от 1 200.00 лева, а втората съделителка – такова около минималния размер – 1 500.00 лева. Следва да се съобрази и факта, че съгласно чл.7, ал.9 от цитираната Наредба, при защита по дело с повече от две съдебни заседания, каквото е настоящото, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100.00 лева. Направеното възражение за прекомерност на разноските е неоснователно.

            При преценката за основателност на заявените претенции за разноски на същите съделители К.Д.П. и И.И.И. (Павлова, Недева), съдът констатира, че същите, според основанието за плащането им, ползват както претенцията за съдебна делба, така и претенцията по пресъединените в делбеното производство искания за сметки, заявени от същите съделители. При това положение съдът приема, че половината от направените от тях разноски, следва да бъде присъдени, съобразно разпоредбата на чл.355, изр.1 от ГПК, тъй като извършената съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите, и в случая то е реализирано по отношение на делбения жилищен имот чрез възлагането му в дял на един от съделителите и получаване на парично уравнение от останалите, при което всеки от тях следва да понесе такава част от разноските, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност спрямо делбения имот, като бъдат присъдени в полза на съделителя, заплатил разноските.

            По този начин от общо доказаните разноски в размер на 1 534.73 лева, направени от К.Д.П., половината от тях, ползващи претенцията за съдебна делба, възлизат на 767.37 лева. От тях съделителката И.И.Д., срещу която единствено е насочена претенцията за разноски (уточнено в последното съдебно заседание)  следва да понесе такава част, съответна на делбените й права, т.е. 1/3 ид.част, или дължи заплащане на К.Д.П. на тези разноски до размера от 255.79 лева.

            По този същия начин по претенцията за разноски на съделителката И.И.И. (Павлова, Недева), от общо доказаните нейни разноски в размер на 1834.73 лева, половината от тях, ползващи претенцията за съдебна делба, възлизат на 917.37 лева. От тях съделителката И.И.Д., срещу която единствено е насочена претенцията за разноски (уточнено в последното съдебно заседание) следва да понесе такава част, съответна на делбените й права, т.е. 1/3 ид.част, или дължи заплащане в полза на И.И.И. (Павлова, Недева) на тези разноски до размера от 305.79 лева.

            Останалата половина от разноски, заплатени от претендиращите съделители, съобразно разпоредбата на чл.355, изр.2 от ГПК, като разноски, реализирани по исканията за сметки, следва да бъдат възложени съобразно с общите правила на чл.78 от ГПК.

                За съделителя К.Д.П., неговите претенции за сметки, възлизат в общ размер на 8 050.03 лева, включващи: 7 333.34 лева (1 766.76 + 5 566.67) – стойността на претенцията за сметки по чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски); 315.32 лева (1/2 от 630.64 лева) – стойността на претенцията за сметки по чл.346 от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, предявена общо с И.И.И. за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени във връзка с неправомерното ползване на 1/3 ид.част от съсобствените имоти чрез трето лице и 401.37 лева (1/2 от 802.73 лева) – стойността на претенцията по чл.346 от ГПК във вр. с чл.59 от Закона за задълженията и договорите, предявена общо с И.И.И. за неоснователното обогатяване на третата съделителка от изплатено обезщетение по отчуждителна заповед спрямо делбения имот.

            Уваженият размер на претенциите за сметки на този съделител възлизат на 401.37 лева. По този начин и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответницата по обсъжданите претенции И.И.Д. следва да заплати на К.Д.П. направените от него разноски (767.37 лева), съразмерно на уважената част от претенциите му, или такива до размера от 38.26 лева.   

                За съделителката И.И.И. (Павлова, Недева), нейните претенции за сметки само срещу съделителката И.И.Д., към която предявява претенции за разноски, възлизат в общ размер на 11 833.36 лева, включващи: 2 066.67 лева – стойността на претендираното увеличение на наследственото имущество по чл.12, ал.2 от ЗН; 9 050.00 лева (5 716.67 + 3 333.33) – стойността на претенцията за сметки по чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски); 315.32 лева (1/2 от 630.64 лева) – стойността на претенцията за сметки по чл.346 от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, предявена общо с К.Д.П. за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени във връзка с неправомерното ползване на 1/3 ид.част от съсобствените имоти чрез трето лице и 401.37 лева (1/2 от 802.73 лева) – стойността на претенцията по чл.346 от ГПК във вр. с чл.59 от Закона за задълженията и договорите, предявена общо с К.Д.П. за неоснователното обогатяване на третата съделителка от изплатено обезщетение по отчуждителна заповед спрямо делбения имот.

            Уваженият размер на претенциите за сметки на И.И.И. (Павлова, Недева) възлизат на 8 184.71 лева. По този начин и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответницата по обсъжданите претенции И.И.Д. следва да й заплати направените от нея разноски (917.37 лева), съразмерно на уважената част от претенциите, или такива до размера от 634.51 лева.  

                Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И  :

                       

ВЪЗЛАГА, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, в РЕАЛЕН ДЯЛ на съделителката И.И.И. (Павлова, Недева), ЕГН-********** ***, делбеният Поземлен имот № 501.2126, за който е отреден УПИ ХVІ-2126 в кв.37 по действащия ПУП на гр.Исперих, одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г. на Кмета на Община-Исперих, с площ от 1230 кв.м., с начин на трайно плозване дворно място, при граници: УПИ ХVІІ-2127, улица „Струма“, УПИ ХХХІІ-2125, УПИ ХV-2121 и улица „Тимок“, ведно с всички подобрения и застроените в имота:

- жилищната сграда с обща застроена площ от 138.54 кв.м.;

- два тухлени гаража с обща застроена площ от 65.55 кв.м. и

- стопанската сграда със застроена площ от 63.72 кв.м.,

с обща пазарна стойност на имота  80 300.00 (осемдесет хиляди и триста) лева.

            ОСЪЖДА, на основание чл.349, ал.5 във вр. с ал.2  от ГПК, И.И.И. (Павлова, Недева), ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на всеки един от останалите съделители К.Д.П., ЕГН-********** *** и И.И.Д., ЕГН-********** ***, сумите от по 26 766.67 (двадесет и шест хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и 67 ст.) лева, за всеки един от тях поотделно, явяващи се ПАРИЧНО УРАВНЕНИЕ на дела им върху възложения имот, платими в шестмесечен срок от влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано същата дата до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.12, ал.2 от Закона за наследството, К.Д.П., ЕГН-********** и И.И.Д., ЕГН-**********, съобразно делбените им права, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.И.И. (Павлова, Недева), ЕГН-********** сумата от по 2 066.67 (две хиляди шестдесет и шест лева и 67 ст) лева  (1/3 от 6 200 лева), всеки от тях поотделно, като присъдено в пари увеличение на наследственото имущество - предмет на делбата, за което е спомогнала приживе на наследодателя Димитър  Иванов  П. (Иванов), починал на 21.03.1963г., във връзка с извършено строителство на част от първоначалната жилищна сграда в делбения имот, изградена по одобрен проект от 22.08.1960г.

            ОСЪЖДА, на основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността, И.И.Д., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.И. (Павлова, Недева), ЕГН-********** сумата от 5 716.67 (пет хиляди седемстотин и шестнадесет лева и 67 ст) лева (1/3 от 17 159 лева) във връзка с извършени в делбения имот след смъртта на наследодателя Димитър  Иванов  П. (Иванов), починал на 21.03.1963г., подобрения (полезни  разноски), със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици и в общ техен интерес - пристроена през 1971-1972г. пристройка по одобрен проект от 19.11.1970г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ до първоначално заявения размер от 9 050.00 (девет хиляди и петдесет) лева (1/3 от 27 150 лева), като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

            ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО претенцията за сметки по чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността, предявена от К.Д.П., ЕГН-********** срещу съделителката И.И.Д., ЕГН-********** във връзка с извършени в делбения имот подобрения (полезни  разноски), след смъртта на наследодателя Димитър  Иванов  П. (Иванов), починал на 21.03.1963г., със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици и в общ техен интерес, както следва:

- в общ размер на 1 766.67 (хиляда седемстотин шестдесет и шест лева и 67 ст) лева  (1/3 от 5 300 лева) – за извършено разширение към част от пристройката и първоначалната жилищна сграда, съставляващо входно антре, построено между 1972-1976г., за да се избегне съществуващата преходност на двете стаи от пристройката  и пристроена през 1980г. баня с предверие, с обща площ от 10 кв.м., долепена към жилищната сграда в северозападната й част (до кухнята), и

- в общ размер на 5 566.67 (пет хиляди петстотин шестдесет и шест лева и 67 ст ) лева (1/3 от 16 700 лева) – за построени през 1995г. два тухлени гаража с обща застроена площ от  65.55 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО претенцията за сметки по чл.346 от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от Закона за собствеността, предявена от И.И.И. (Павлова, Недева), ЕГН-********** и К.Д.П., ЕГН-********** общо срещу съделителката И.И.Д., ЕГН-********** за заплащане на сумата от 110.00 (сто и десет) лева за всеки месец, считано от 10.11.2018г. след влизане в сила на решението по допускане на съдебната делба до датата на предявяване на настоящата искова претенция – 02.05.2019г., представляваща - обезщетение за ползата, от която са лишени във връзка с неправомерното ползване на 1/3 ид.част от съсобствените имоти чрез трето лице, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА, на основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.59 от Закона за задълженията и договорите, И.И.Д., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.И. (Павлова, Недева), ЕГН-********** и на К.Д.П., ЕГН-********** общо сумата от 802.73 (осемстотин и два лева и 73 ст) лева (2/3 от  1 204.09 лева), с която неоснователно се е обогатила от получено от наследодателя й – неин баща Иван Д.П. обезщетение по Заповед № 816 от 28.10.1983г. за отчуждаване в полза на държавата за реализация на улица с ОК 119-120, на част от процесния имот, представляващ тогава имот пл.№ 859 по регулационния и кадастрален план на гр.Исперих, попадащ в Дял І на Иван Д. Иванов от обявената за нищожна съдебната спогодба от 14.09.1976г. по гр.дело № 187/1976г. по описа на РС-Исперих, и предвид обявяването на спогодбата за нищожна с решението по допускане на съдебната делба в настоящото производство.

ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК във вр. с чл.8 от действащата Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите К.Д.П., ЕГН-**********, И.И.И. (Павлова, Недева), ЕГН-********** и И.И.Д., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-Исперих сумата от по 1 070.67 (хиляда и седемдесет лева и 67 ст) лева, за всеки от тях поотделно - дължима държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дяловете им.

            ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, И.И.Д., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих дължими държавни такси, както следва:

            - в размер на 82.67 лева върху присъденото й увеличение на наследственото имущество по чл.12, ал.2 от ЗН (4 % от 2 066.67 лева);

            - в размера на 228.67 лева върху уважения размер на претенцията по чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски) от И.И.И. (Павлова, Недева) (4 % от 5 716.67 лева) и

            - в размер на 50.00 лева върху уважения размер на претенцията по чл.346 от ГПК във вр. с чл.59 от Закона за задълженията и договорите за неоснователното й обогатяване от изплатеното в полза на баща й обезщетение по отчуждителна заповед спрямо делбения имот (4 % от 802.73 лева, но не по-малко от 50.00 лева);

                ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, К.Д.П., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих дължими държавни такси, както следва:

            - в размер на 82.67 лева върху присъденото му увеличение на наследственото имущество по чл.12, ал.2 от ЗН (4 % от 2 066.67 лева) и

            - в размер на 293.33 лева върху отхвърления размер на претенцията му по чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски) (4 % от 7 333.34 лева (1 766.76 + 5 566.67));

             ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, И.И.И. (Павлова, Недева), ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих дължима държавна такса в размер на 133.33 лева върху отхвърления размер на претенцията й по чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски) (4 % от 3 333.33 лева (9 050.00 – 5 716.67));

            ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, общо К.Д.П., ЕГН-********** и И.И.И. (Павлова, Недева), ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 (петдесет) лева, или по 25.00 лева, всеки от тях поотделно - дължима държавна такса върху отхвърления размер на претенцията за сметки по чл.346 от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени във връзка с неправомерното ползване на 1/3 ид.част от съсобствените имоти чрез трето лице.

                ОСЪЖДА, на основание чл.355, изр.1 от ГПК, И.И.Д., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ, съответно на делбените й права от 1/3 ид.част:

            - на К.Д.П., ЕГН-********** сумата от 255.79 (двеста петдесет и пет лева и 79 ст) лева – направени от него разноски, ползващи претенцията за съдебна делба, и

            - на И.И.И. (Павлова, Недева), ЕГН-********** сумата от 305.79 (триста и пет лева и 79 ст) лева - направени от нея разноски, ползващи претенцията за съдебна делба.

            ОСЪЖДА, на основание чл.355, изр.2 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК, И.И.Д., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ:

            - на К.Д.П., ЕГН-********** сумата от 38.26 (тридесет и осем лева и 26 ст) лева – направени от него разноски, ползващи претенциите за сметки, съразмерно на уважената им част, и

            - на И.И.И. (Павлова, Недева), ЕГН-********** сумата от 634.51 (шестстотин тридесет и четири лева и 51 ст) лева - направени от нея разноски, ползващи претенциите за сметки, съразмерно на уважената им част.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.   

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: