Решение по дело №372/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 918
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20207050700372
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2020г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на седемнадесети юни 2020г., в състав:

               

                                           Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                                  

            при секретаря Светла Великова

с участието на прокурор Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело №372 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 203, ал.1 АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

 

Производството е образувано по искова молба на „Милки Груп Био“ЕАД срещу Агенция Митници с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани вреди в размер на 1848лв., ведно със законната лихва от датата на плащането им до дата на завеждане на исковата молба, както и от дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба  се твърди, че с влязло в сила решение на Варненски районен съд е отменено НП № 375/15.05.2019г.  издадено от директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“. Твърди се, че оспорването на наказателното постановление ищецът е направил при ангажиране на адвокат, за което на адвоката е заплатено възнаграждение в размер на 1848лв. за две съдебни инстанции. Претендират се вреди от отмененото НП в размер на 1848лв. ведно със законната лихва от датата на плащането им до дата на завеждане на исковата молба, както и от дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В открито съдебно заседание чрез процесуален представител ищецът поддържа иска, в частта за присъждане на главницата в размер на 1848лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

 

Ответникът, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на иска. Моли за отхвърлянето му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Прокурорът в открито съдебно заседание дава заключение за основателност на предявения иск.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от фактическа  и правна страна следното:

 

Искът при съобразяване на точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища е допустим – исковата молба е предявена от лице с активна процесуална легитимация в писмена форма.

Разгледан по същество искът е частично основателен.

 

Видно от представените доказателства с решение № 1701/24.09.2019г. по нахд. № 2756/2019г. по описа на ВРС, по жалба на „Милки Груп Био“ЕАД е отменено НП № 375/15.05.2019г.  издадено от директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“.

По делото пред ВРС ищецът е представлява от адв. Ж.  / видно от протокол от 19.09.2019г. по нахд. № 2756/2019г. по описа на ВРС/. Търсената като вреда в настоящото производство сума е заплатена с банков превод на 04.06.2019г. /видно от датата посочена в преводното нареждане за кредитен превод и от описа на фактури, приложен към него/. Извежда се извод, че възнаграждението на адвоката е заплатено преди приключване на делото пред ВРС.

По к.а.д. 2813/19г. на АС Варна е приложена фактура № **********/08.10.2019г. и преводно нареждане за кредитен превод от 770лв. и ДДС 154лв., общ размер 924лв. на 08.10.20219г. В о.с.з. проведено на 07.11.2019г. по делото дружеството е представлявано от адв.Ж..

За двете съдебни инстанции адв. Ж. има пълномощно да представлява дружеството.

От приложените по настоящото дело доказателства се извежда извод, че ищецът е имал възможност и е заплатил адвокатското възнаграждение и, че същото е отчетено от адвоката като приход.

Налага се извод за доказаност на настъпването на вредата и на нейният размер.

 

При постановяване на настоящото решение съдът съобрази съдебната практика по Решение № 11903 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 626/2016 г., III о., докладчик съдията Ю.К и Решение № 12906 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8630/2016 г., III о., докладчик съдията Ю.К. и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на  чл. 4 от този закон.

С оглед възприетото в цитираните в настоящото решение тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага извод, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от наказателните постановления вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.

В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 1848 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на  чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.

Исковата претенция се явява основателна и следва Агенция Митници да бъде осъдена да заплати на „Милки Груп Био“ЕАД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1848 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на НП № 375/05.15.2019г.  издадено от директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“.

 

По направеното искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение до окончателното й изплащане, настоящия съдебен състав съобрази решение № 1961/12.02.2019г. постановено от състав на ВАС, Трето отделение по адм.д. №10946/2017г. с докладчик съдия С. Б; решение № 9676/24.06.2019г. постановено от състав на ВАС, Трето отделение по адм.д. № 3506/2019г. с докладчик съдия А. А и решение № 15424/13.11.2019г. постановено от състав на ВАС, Трето отделение по адм.д. № 610/2018г. с докладчик съдия Ю.К.

При съобразяане на цитираните решения на ВАС и чл.44 от Закона за нормативните актове, съдът намира за основателен иска за присъждане на лихва върху главния иск от датата на подаване на исковата молба  - 05.02.2020г..

Направените разходи за адвокат са доказани в производството по ЗОДОВ и представляват имуществени вреди, поради което върху тях се дължи законна лихва. Дължи се обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл.4 ЗОДОВ, чл.51 ЗЗД, във вр. с §1 от ЗОДОВ. Съгласно уредбата в процесуалните закони - чл. 78 ГПК и чл.143 АПК, съдебните разноски, които включват и заплатените от страните адвокатски възнаграждения, се възлагат на загубилата делото страна. Съдебните разноски представляват парично задължение, което едната страна по спора поема към другата страна.
Разноските, направени от спечелилата спора страна, се присъждат без лихви от съда, разглеждащ спора в съответното съдебно производство, но в процесния случай се касае за отговорност за вреди. Претендираните пред настоящата инстанция имуществени вреди произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно производство по оспорване на наказателно постановление и след като не могат да се претендират и присъдят в това производство, то същите съставляват вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По исков ред се претендира възстановяването на съдебни разноски, които не могат да се търсят по друг ред поради липсата на уредба в съответния процесуален закон, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 84 ЗЗД. Според посочената разпоредба, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе роля на покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба, в случая – от 05.02.2020г.

 

Направено е искане от процесуалният представител на ищеца за присъждане на разноски по настоящото дело. Съдът съобрази, че към исковата молба са приложени доказателство за внесена държавна такса и пълномощно на адв. Ж., договор за правна защита и съдействие, фактура и банков превод, в който е посочена заплатената от ищеца сума в размер на 360лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението на адвоката. Уговорения размер на възнаграждението е съобразен с фактическата и правна сложност на спора. С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени доказаните като сторени разноски в размер на 385 лева, от които държавна такса - 25лв..

 

 

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Милки Груп Био“ЕАД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1848 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на НП № 375/15.05.2019г.  издадено от директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, ведно с законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 05.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Милки Груп Био“ЕАД, разноски в размер на 385 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.

 

Съдия: