№ 399
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110160188 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подаденa e молбa от адв. А. Д. за изменение на решение № 16542 от
04.09.2024 г. постановено по гр. д. № 60188/2023 г. по описа на СРС, 39 състав,
в частта за разноските.
В молбата се твърди, че следвало да се присъди възнаграждение по всеки
един от предявените искове.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е
неоснователно.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С решение № 16542 от 04.09.2024 г. постановено по гр. д. № 60188/2023 г.
по описа на СРС, 39 състав, е прогласен за нищожен договор за паричен заем
№ 4762770 от 30.03.2023 г., поради противоречието му със закона, сключен
между „*** и С. К. Н., като на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД е осъден
ответникът „*** да заплати на С. К. Н. сумата от 137 лв., представляваща
недължимо платена сума по договор за паричен заем № 4762770 от
30.03.2023г., ведно със законната лихва от 02.11.2023г. до окончателното
изплащане на вземането. С решението е осъден „*** да заплати на С. К. Н., на
1
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 260 лв., представляваща
разноски в исковото производство. Също така с решението е осъден „***, да
заплати на адв. А. З. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
ЗА, сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на С. К. Н. пред СРС.
Настоящият състав намира, че в случая правилно е определено с оглед
изхода на спора дължимото възнаграждение. При определяне размерите на
адвокатските възнаграждения следва да се прави разграничение дали са
предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец
срещу определен ответник няколко иска или са предявени в условията на
субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В
настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху
който следва да се определи минималния размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл
определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.
Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д. №
3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г. постановено
по ч.гр.д. № 4908/2021г. по описа на ВКС се възприема становище, че
адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия
материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. По отношение на
оплакванията, че размерът на възнаграждението следвало да се съобрази с
наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да
се посочи, че в случая с решението е присъдено в полза на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева с
ДДС. Касае се за осъществено безплатно процесуално представителство и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда. Действително така посочената сума е в размер по-нисък от
определения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В същото време предвид даденото
тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
2
всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая интересът по
делото е в малък размер, вида и количеството на извършената работа се
изразява в подаването на искова молба, както и молба за разглеждане на
делото в отсъствие на адвоката, като делото не се отличава с фактическата и
правна сложност. При така изяснените параметри на релевантните
обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 480 лв. с ДДС е
адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца
пред настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното молбата за изменение
на решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 283698 от 09.09.2024 г. от адв.
А. Д. за изменение на решение № 16542 от 04.09.2024 г. постановено по гр. д.
№ 60188/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3