№ 75
гр. Пловдив, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Г. В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно гражданско
дело № 20235000500121 по описа за 2023 година
С решение № 363/10.11.22 г., постановено по т.д. № 872/21 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд, е ПРЕКРАТЕНО на основание чл. 252,
ал. 1, т. 6 ТЗ търговско дружество - "В. И. Б. - Б.“ АД ЕИК ********* , и
същото дружество е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер от 80, 00 лв. разноски за
държавна такса.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от "В. И. Б. - Б.“
АД чрез процесуален представител адв. Г. В. С.. В жалбата се излагат
съображения за неправилност поради допуснати съществени нарушения на
материалния закон и необоснованост. Иска се обжалваното решение да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск от
ОП - П. за прекратяване на дружеството бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Въззивамата страна ОП - П. оспорва жалбата като неоснователна и
иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
1
Пловдивски апелативен съд като прецени събраните по делото
доказателства и във връзка с направените оплаквания и наведени доводи от
страните, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с иск, предявен от ОП П. за прекратяване на "В. И.
Б. - Б.“ АД, на основание чл. 252, т. 6 във връзка с т. 4 ТЗ, поради това, че в
продължение на период повече от шест месеца броят на членовете на Съвета
на директорите на ответното акционерно дружество е по- малък от
предвидения в закона минимум.
В обжалваното решение от фактическа страна е прието, че по
партидата на ответното дружество, което е с едностепенна система на
управление /съвет на директорите/, за членове на съвета на директорите са
вписани лицата - С. П. А., Ц. П. Д. и К. Б. Л.. Съгласно акт за смърт №
***/******** г., съставен от Район Ю. на О. П., лицето К. Б. Л. е починал на
02.06.2021 г., който факт е довел до преустановяване на функциите му в
органите на управление на ответното АД и в частност прекратено е
качеството му на член на съвета на директорите на същото. Т.е., считано от
03.06.2021 г., персоналният състав на съвета на директорите на ответното
дружество е сведен до двама души, който се наблюдава и към момента на
приключване на устните състезания по делото - 10.10.2022 г.
Така установените фактически обстоятелства не се оспорват от
жалбоподателя, като при направена справка в ТР се установява, че това е
актуалното състояние и към настоящия момент.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел,
че персоналният състав на Съвета на директорите от двама души е под
минимално установения в чл. 244, ал. 1 ТЗ персонален състав от три лица,
което състояние е възникнало към дата 3.6.21, повече от шест месеца
акционерното дружество съществува при непопълнен орган на управление –
Съвет на директорите, при което е осъществен фактическият състав на чл.
252, ал. 1, т. 6 ТЗ и дружеството следва да бъде прекратено.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че формалното
2
изпълнение на предвиждането на нормата на 252, ал. 1, т. 6 ТЗ не е
достатъчно, за да се приеме, че са налице основания за прекратяване на
дружеството, тъй като в случая прекратяването не е задължително, а
факултативно, като съдът следва да извърши собствена преценка дали да
прекрати дружеството, като обсъди конкретните обстоятелства по отношение
на същото; поддържат се доводи, че дружеството има вписан законен
представител пред всички трети лица, че съветът на директорите може да
функционира и в наличния си състав, че няма доказателства дружеството да
преследва забранени от закона цели, че същото е декларирало, че не
осъществява търговска дейност, считано от 2019 г., че са налице обективни
затруднения за свикване на общо събрание на акционерите, на което да се
вземе решение за попълване на състава на СД с избор на нов член на мястото
на починалото лице предвид обстоятелството, че един от акционерите е
чуждестранно юридическо лице, регистрирано на Б. В. о.. Всички тези
обстоятелства според жалбоподателя останали необсъдени от
първоинстанционния съд, който незаконосъобразно ги приел за неотносими,
при което бил направен погрешен извод за основателност на предявения иск
от ОП П. за прекратяване на дружеството.
Изложените оплаквания не се споделят от настоящия въззивен
състав.
Съгласно чл.244, ал. 1 ТЗ акционерно дружество с едностепенна
система се управлява и представлява от съвет на директорите, който се състои
най-малко от три, но не повече от девет лица. Тази разпоредба, определяща
минималния и максималния брой на СД, е създадена в обществен интерес и в
интерес на акционерите и има императивен характер. Т.е. законът
императивно предвижда, че съветът на директорите като колективен орган
може да формира волята на юридическото лице само когато се състои
минимум от три лица, респективно при спадане на членовете му под
определения в закона минимум /независимо дали оставащите членове са
двама или един, или остава без членски състав/, този орган не разполага със
способност да взема решения по въпросите от неговата компетентност. В този
смисъл е постановено и решение № 282 от 18.12.2018 г. на ВКС по т. д. №
2537/2017 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е
3
застъпено становище, че решенията, взети от съвет на директорите на
акционерно дружество, който е действал в намален състав, под
законоустановения минимален брой членове, макар и в шестмесечния срок по
чл. 252, ал. 1, т. 6, вр. т. 4 от ТЗ, са нищожни, като взети извън пределите на
определената от закона компетентност. В същото се излагат доводи, че целта
на посочената разпоредба е да се даде възможност в рамките на посочения от
закона шестмесечен срок да се попълни числения състав на СД чрез свикване
на общо събрание на акционерите, но от това по никакъв начин не следва, че
в рамките на този срок се продължава съществувалата преди намаляване на
членовете на СД под посочения в закона минимум компетентност, нито че се
създава компетентенст на СД с намален под минимума членски състав; с
разпоредбата на чл. 252, ал. 1, т. 6 вр. т. 4 от ТЗ законодателят е преценил, че
съществуването на дружеството след изтичането на посочения срок, без да е
попълнен членския състав на СД съобразно предвидения в закона минимум, е
правно несъстоятелно, поради продължаващата невъзможност да бъдат
вземани решения във връзка с управлението и представителството му,
респективно да бъде осъществявана дейността му.
Не се споделят оплакванията за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в необсъждане на представени от страната
доказателства и наведени доводи, тъй като тези съображения, респ.
доказателства се явяват ирелевантни за конкретния правен спор, с който
съдът е сезиран.
Твърдението, че дружеството не преследва забранени от закона
цели, е неотносимо към хипотезата на чл. 252, ал.1, т.6 от ТЗ. То е релевантно
за иск за прекратяване на основание чл. 252, ал.1,т.4 от ТЗ, какъвто в случая
не е предявен, респ. не е приет за разглеждане от първоинстанционния съд,
поради което и същият не дължи изследване на въпроса налице ли е хипотеза
по чл. 252, ал.1,т.4 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 252, ал.1, т. 6 от ТЗ препраща
към т. 4 единствено по отношение реда за прекратяване на дружеството – а
именно по съдебен ред, по иск на прокурора.
Обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 252, ал.1, т.6 от ТЗ е
използван терминът „може“, не означава, че съдът има право да преценява по
целесъобразност дали да прекрати или не дружеството, чийто съвет на
директорите е останал в числен състав, по-малък от законоустановения
4
минимум в рамките на предвидения от закона шестмесечен срок и до
приключване на устните състезания по делото. Изводът да не се прекрати
едно акционерно дружество на това основание евентуално може да бъде
мотивиран в случай, че изискуемият се минимален брой на членовете на СД
бъде попълнен в хода на съдебното производство, макар и след изтичане на
предвидения от закона шестмесечен срок – обстоятелство, което следва да се
вземе предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Подобно попълване обаче в
случая не е осъществено, включително и до настоящия момент /повече от
година и десет месеца след смъртта на лицето К. Л./. Посочените трудности в
свикване на общо събрание на акционерите предвид участието на
чуждестранен акционер, регистриран на Б. В. о. представляват ирелевантни
за спора обстоятелства. Същото се отнася и до факта, че дружеството е
подало декларация, че не осъществява търговска дейност през отчетен период
– 2019 г. /заявление от 19.06.20 г., обявена в ТР на 19.11.22 г./
Предвид посоченото настоящият състав на ПАС намира въззивната
жалба за неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, поради което ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 363/10.11.22 г., постановено по
т.д. № 872/21 г. по описа на Пловдивски окръжен съд
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5