Присъда по дело №618/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 49
Дата: 15 юли 2021 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520200618
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 49
гр. Русе , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
и прокурора Елена Георгиева Николова (РП-Русе)
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Наказателно дело от общ
характер № 20214520200618 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ЛЮБ. СТ. ГР., роден на 02.06.1966 г. в гр. Русе, ЕГН
**********, български гражданин, разведен, със средно образовение, неосъждан,
работи в „Дискордия“ като шофьор на тежкотоварен автомобил, с постоянен адрес: гр.
Русе, *** и настоящ адрес: гр. Русе, *** за НЕВИНЕН в това, че в периода от време
21.05.2020 г. – 22.05.2020 г. в гр. Русе, област Русе нарушил мерки, издадени против
разпостранението или появяването на заразителна болест по хората – II, т. 1 от Заповед
№ РД-01-183 от 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, изменена със Заповед № 229/22.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-
253/07.05.2020 г., издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето, изменена със
Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г., издадена на основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от
Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпостранението на COVID-19 на територията на страната –
като лице по т. 12 от заповедта – „По реда на на т. 11 под карантирна за срок от 14 дни
се поставят лицата, които са влезли на територията на страната от други държави,
посочени в заповед на министъра на здравеопазването по чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 4 от
1
Закона за здравето“ лице, пристигнало от държава с висок риск на разпостранение на
COVID-19, посочена в Раздел I, т. 2 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 61,
ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г.
за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпостранението на COVID-19
на територията на страната – от Испания – държава с висок риск на разпостранение на
COVID-19, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина с изх.
№ 162024/16.05.2020 г. на РЗИ-Русе, не изпълнил задължението да не напуска дома си
или мястото за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава за посочения в
предписанието срок – гр. Русе, ***, като деянието е извършено по време на епидемия,
обявена с Решение № 325 от 14.05.2020 г. на МС, във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID-19, поради което и на основание чл. 304 от НПК във вр. с чл. 9, ал.
2 от НК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК.
На основание чл. 301, ал. 4 от НПК НАЛАГА на ЛЮБ. СТ. ГР., с посочената по-
горе самоличност, административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400
/четиристотин/ лева за извършено от същия административно нарушение на чл. 212,
ал. 1 от Закона за здравето във вр. с т. I, т. 11 от Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г., за
това че в периода от време 21.05.2020 г. – 22.05.2020 г. в гр. Русе, област Русе, като
лице, пристигнало от Испания - държава с висок риск на разпостранение на COVID-19,
посочена в Раздел I, т. 2 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, не е изпълнил предписание на органите на
държавен здравен контрол - Предписание № 200516/162024 за поставяне под карантина
със срок за поставяне под карантина – 14 дни, считано от датата на връчването –
16.05.2020 г., издадено от И.И. – старши експерт при РЗИ-Русе, на основание Заповед
№ РД-01-183/06.04.2020 г. и Заповед № РД-01-229/22.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването във вр. с чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от
2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, и е нарушил
мерки, издадени против разпостранението на заразна болест по хората, като не
изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който се изпълнява карантината, а
именно в жилището си в гр. Русе, находящо се на ***, и излязъл пред жилището си и
посетил хранителен магазин в близост.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Русе в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 618/2021 г. по описа на Районен съд – Русе
Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който
подсъдимият Л. С. Г. е предадена на съд за това, че в периода от време 21.05.2020 г. –
22.05.2020 г. в гр. Русе, област Русе, нарушил мерки, издадени против
разпостранението или появяването на заразителна болест по хората – II, т. 1 от Заповед
№ РД-01-183 от 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, изменена със Заповед № 229/22.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-
253/07.05.2020 г., издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето, изменена със
Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г., издадена на основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от
Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпостранението на COVID-19 на територията на страната –
като лице по т. 12 от заповедта – „По реда на на т. 11 под карантирна за срок от 14 дни
се поставят лицата, които са влезли на територията на страната от други държави,
посочени в заповед на министъра на здравеопазването по чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето“, лице, пристигнало от държава с висок риск на разпостранение на
COVID-19, посочена в Раздел I, т. 2 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 61,
ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г.
за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпостранението на COVID-19
на територията на страната – от Испания – държава с висок риск на разпостранение на
COVID-19, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина с изх.
№ 162024/16.05.2020 г. на РЗИ-Русе, не изпълнил задължението да не напуска дома си
или мястото за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава за посочения в
предписанието срок – гр. Русе, ул. „Браила“ № 2, вх. 1, ет. 1, ап. 4, като деянието е
извършено по време на епидемия, обявена с Решение № 325 от 14.05.2020 г. на МС,
във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 – престъпление по чл. 355, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение
пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира
и се подкрепя от нА.чната по делото доказателствена съвкупност, поради което
подсъдимият Г. следвало да бъде признат за виновен, като му се наложат предвидените
в нормата на чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК наказания, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК се
отложи за срок от три години, и „Глоба“ в размер на 10 000 лева.
Подсъдимият Л.Г. се явява лично и с процесуалния си представител – адв. С.В..
Адв. В. пледира, че подсъдимият не е бил запознат със задължението си да не напуска
мястото за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава през целия период на
карантината, както и с наказателната отговорност, която носи за неизпълнение на
издаденото предписание за поставяне под карантина. Акцентира, че от събраната по
делото доказателствена съвкупност не се установява субективната страна на
инкриминираното деяние, доколкото по делото не се доказа по безспорен начин, че
подсъдимият е разбирал понятието „карантина“. Сочи, че по делото не се установи и че
на посочените в обвинителния акт дати подсъдимият е напускал дома си. Подсъдимият
Г. подкрепя изложеното от защитника му, като в последната си дума моли да бъде
1
признат за невинен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Л. С. Г. е роден на 02.06.1966 г. в гр. Русе, с ЕГН: **********.
Същият е с постоянен адрес в гр. Русе, ул. „Рига“ № 8, вх. 1, ет. 1 и настоящ адрес в гр.
Русе, област Русе, ул. „Браила“ № 2, вх. 1, ет. 1, ап. 4. Подсъдимият Г. е български
гражданин, със средно образование, разведен, работи като шофьор на тежкотоварен
автомобил към фирма „Дискордия“ и не е осъждан.
В началото на месец март 2020 г. в Ребулика България били установени случаи
на заразната болест COVID-19, с оглед на което за територията на цялата страна била
въведена епидемична обстановка, свързана с разпространението на тази болест.
Регистрирани били, също така, смъртни случаи, като била отчетена и разрастваща се
пандемия от COVID-19. В тази връзка, на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на
Република България по предложение на Министерския съвет, поради разрастващата се
пандемия от COVID-19, съгласно Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание,
обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г., изменено с Решение на НС от
03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г., върху цялата територия на
Република България било въведено извънредно положение, считано от 13.03.2020 г.
Издадена била, също така, Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г., изменена със
Заповед № РД-01-229/22.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-253/07.05.2020 г.,
на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.
61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 73 от АПК и чл. 29 от
Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести, във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната. С тази заповед били
въведени мерки против разпространението или появяването на тази заразна болест по
хората, включително поставяне под карантина за срок от 14 дни в дом или на друго
място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава на лицата, които
пристигА. и влизА. на територията на страната от държави, за които било установено,
че са с висок риск на разпространение на COVID-19, изчерпателно посочени в Раздел I,
т. 2 от Заповедта, включая и Кралство Испания. Съобразно т. 8 от Раздел II-ри на
цитираната по-горе заповед, всички лица, поставени под карантина били длъжни да не
напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще
пребивават за 14-дневния срок на поставянето им под карантина, посочен в
съответното писмено предписание, издадено им от РЗИ.
Със Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, приет от 44-то
Народно събрание на 12 май 2020 г., обнародван в ДВ бр. 44, от 13.05.2020 г., били
въведени изменения в чл. 63 от Закона за здравето, като в чл. 63, ал. 1 от посочения
нормативен акт било предвидено при непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел
2
защита и опазване живота и здравето на гражданите, да се обявява извънредна
епидемична обстановка. Съобразно чл. 63, ал. 2 от същия закон извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 се обявява за определен период от време с решение на
Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа на
извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия
епидемичен риск.
С Решение № 325 от 14.05.2020 г. на Министерски съвет, във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, на основание чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 3,
т. 1, 2, 3, 5, 7 и 8 от Закона за здравето, на територията на Република България била
обявена извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното
разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г. Със същото
решение на Министъра на здравеопазването било вменено задължение, по
предложение на главния държавен здравен инспектор, да въведе временни
противоепидемични мерки за територията на страната с цел защита и опазване живота
и здравето на гражданите.
Във връзка с горепосоченото Решение на Министерски съвет била издадена
Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването, влязла в сила на
14.05.2020 г. С тази заповед били въведени мерки против епидемичното
разпространение на тази заразна болест по хората, включително поставяне под
задължително карантина в дом или на друго място за настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава. Съгласно т. 12 от цитираната заповед всички лица, които са
влезли на територията на страната от други държави, посочени в заповед на министъра
на здравеопазването по чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето се поставят под
карантина в дома или на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава с
предписание по образец на директора на съответната регионална здравна инспекция
или на оправомощено от него длъжностно лице за срок от 14-дни. Съобразно т. 13 от
Заповедта, всички лица, поставени под карантина били длъжни да не напускат
домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за 14-
дневния срок на поставянето им под карантина, посочен в съответното писмено
предписание, издадено им от РЗИ.
В изпълнение на горепосоченото Решение на Министерски съвет била издадена
и Заповед № РД-01-265/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването, влязла в сила
на 14.05.2020 г., като съгласно I, т. 5 всички лица, влезли на територията на Република
България, се поставят под карантина в дом или на друго място за настаняване, в което
лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание по образец на директора на
съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно
лице за срок от 14-дни. С посочената заповед била отменена Заповед № РД-01-183 от
06.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-229/22.04.2020 г., изменена със Заповед
№ РД-01-253/07.05.2020 г., на Министъра на здравеопазването на Република България.
Заповед № РД-01-265/14.05.2020 г. била отменена със Заповед № РД-01-274/21.05.2020
г., влязла в сила на 22.05.2020 г., като съгласно т. 5, б. ад по отношение на водачите на
товарни автомобили, извършващи или приключващи международен превоз на товар и
стоки, отпада задължението за 14-дневна карантина при влизане на територията на
Република България.
3
Подсъдимият Л.Г. работел в Кралство Испания като шофьор на тежкотоварен
автомобил за извършване на международен превоз на стоки. На 16.03.2020г. трудовото
му правоотношение с испанската фирма-превозвач било прекратено. В сутрешните
часове на 16.05.2020г. подсъдимият се прибрал в Република България, като влязъл на
територията на страната през ГКПП „Дунав мост“ с личния си автомобил, марка и
модел „Рено Трафик“, с рег. № Р 2863 КМ. Тъй като пристигал от Кралство Испания -
държава с висок риск на разпространение на COVID-19, посочена в Раздел I, т. 2 от
Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал.1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за
здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет
на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, подсъдимият
Л.Г. бил поставен под задължителна карантина с Предписание за поставяне под
карантина изх. № 200516/162024 от 16.05.2020г. на РЗИ-Русе, издадено в изпълнение
на въведените на територията на страната мерки против епидемичното
разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите със Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от
Закона за здравето и чл. 73 от АПК във връзка с Решение № 325 от 14.05.2020 г. на МС
и предложение на Главния здравен инспектор. Предписанието за поставяне под
карантина било издадено от свидетелката И.И. – старши експерт в РЗИ – Русе, която
попълнила всички необходими данни във връзка с поставянето на подсъдимия под
карантина на предоставеното ѝ за тази цел служебно електронно устройство – таблет.
В предписанието било посочено, че подсъдимият се поставял под карантина за срок от
14 дни, считано от 16.05.2020г. на посочения от него адрес: гр. Русе, ул. „Браила“ №2,
вх. А, ет. 1, като му бил предоставен срок до 6 часа, за да се придвижи до адреса.
Подсъдимият Л.Г. бил запознат от свидетелката И.И. с обстоятелствата, свързани с
поставянето му под карантина, както и с вмененото му в т. 13 от Заповедта задължение
да не напуска за целия срок на карантината дома си или мястото за настаняване, в
което е посочил, че ще пребивава. Предписанието за поставяне под карантина,
изготвено на хартиен носител, било връчено на подсъдимия лично веднага, след
съставянето му. Подсъдимият Л.Г. удостоверил с подписа си в електронното
устройство, използвано от свидетелката И.И., че бил запознат, както със съдържанието
на издаденото му предписание, така и с наказателната отговорност по чл. 355 от НК,
която носи при неговото неизпълнение. Била му връчена и декларация за запознаване с
така издаденото предписание за поставянето му под карантина, за което същият
собственоръчно подписал разписка, с което декларирал, че е получил посочената по-
горе декларация, както и че ще спазва предписаните му мерки, като посочил и телефон
за връзка с него. След като горепосочените документи му били връчени, подсъдимият
се прибрал в дома си в гр. Русе, ул. „Браила“ № 2, вх. А, ет. 1.
На 19.05.2020 г., след като гледал брифинг на Министерски съвет и възприел
думите на съответните министър председателя и министъра на транспорта,
подсъдимият Г. останал с впечатление, че наложената му 14-дневна карантина е
отпаднала и същият има право да напуска дома си. В тази насока подсъдимият Г. се
свързал със свидетеля М.М., за който знаел, че също е международен шофьор, който
му споделил, че още предната вечер Б. Б. заявил по телевизията, че 14-дневна
карантина следва да отпадне по отношение на влизащите в страната водачи на товарни
МПС-та. Въпреки това свидетелят Мерджанов посъветвал подсъдимият да се обади на
4
дежурния телефон на РЗИ-Русе и да попита дА. наложените му ограничения са
отпаднА.. Подсъдимият Г. позвънил на предоставения телефон за информация във
връзка с Covid – 19, откъдето служителят на РЗИ-Русе потвърдил, че задължението за
спазване на 14-дневната карантина е отпаднало за водачите на товарни автомобили. В
тази насока подсъдимият Л.Г., без да се убеди дА. е нА.це подобна заповед, какво е
нейното съдържание и дА. наложените му мерки с процесното предписание са
отпаднА., в периода 21.05 – 22.05.2020 г. напуснал дома си, за да си напазарува
хранителни продукти.
На 21.05.2020 г. на свидетелят А.П. – полицейски служител във Второ РУ при
ОД МВР – Русе било възложено да извърши проверка на подсъдимия Л.Г., като лице
поставено под карантина с предписание на РЗИ – Русе. В изпълнение на служебните си
задължения свидетелят П., съвместно с инспектор от РЗИ и фелдшер, посетили
посочения от подсъдимия адрес - гр. Русе, ул. „Браила“ № 2, вх. А, ет. 1, на който е
заявил, че ще пребивава за целия период на наложената му карантина. Проверяващите
многократно звънели на звънеца и чукА. по входната врата на жилището, но никой не
им отворил. В тази връзка те позвънили на телефонния номер, предоставен от
подсъдимия Л.Г., при което установили, че този телефонен номер е недействителен.
При направена служебна проверка било установено, че подсъдимият Л.Г. имал и друг
известен адрес на територията на гр. Русе, а именно - ул. „Рига“ № 8, вх. 4, ет. 1, при
което била извършена проверка и на този адрес, но подсъдимият не бил открит и там.
Свидетелят А.П. изготвил докладна записка, в която посочил установените в хода на
проверката обстоятелства, както и че при извършената проверка подсдъдимият не е
бил установен на адреса. По така изготвената докладна записка било разпоредено
извършването на повторна проверка, която била възложена на дежурен екип от
полицейски служители, в състава на който бил и свидетелят С.С.. В тази връзка, в
сутрешните часове на 22.05.2020 г. полицейският екип посетил и двата известни адреса
на подсъдимия в гр. Русе – на ул. „Браила“ № 2, вх. А, ет. 1 и на ул. „Рига“ № 8, вх. 4,
ет. 1, но същият отново не бил открит на нито един от тях. За установеното от него и
резултатите от извършената проверка свидетелят С.С. изготвил докладна записка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установява от
приобщените по делото доказателства – показанията на свидетелите А.П.
/включително и показанията, дадени на досъдебна фаза, приобщени чрез прочитане на
основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро от НПК/, С.С. /включително
и показанията, дадени на досъдебна фаза, приобщени чрез прочитане на основание чл.
281, ал. 6 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК/, С.Б., И.И., А.Д., А.А. /включително и
показанията, дадени на досъдебна фаза, приобщени чрез прочитане на основание чл.
281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК/, М.М. и Д.В., обясненията на подсъдимия Г., от
приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Предписание №
200516/162024 за поставяне под карантина, разписка за връчена декларация за
запознаване на подсъдимия с предписание за поставяне под карантина, докладни
записки, справки за пътуванията на подсъдимия, справки от АИС „Български
документи за самоличност“ и от Централна база – КАТ, свидетелство за съдимост,
автобиография и декларация по ЗСГ, както и от веществени доказателства, приобщени
чрез извършен преглед на аудиовидеозапис, съдържащ се на CD с надпис „Брифинг на
Министерски съвет 19.05.2020 г.
5
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, доколкото изложеното от тях почива на непосредствените им
впечатления и се потвърждава от останалата доказателствена съвкупност. Съдът
кредитира в цялост и обясненията на подсъдимия Г., доколкото изложеното от него не
е в колизия с останА.те доказателства и е житейски логично.
Така от приложеното по делото предписание на Регионална здравна инспекция –
Русе, справки за пътуванията на подсъдимия и показанията на свидетелката И.И. се
установява, че на 16.05.2020 г. при влизане на територията на Република България на
ГКПП „Дунав мост“ подсъдимият Г. бил поставен под задължителна 14-дневна
карантина като лице, идващо от държава с висок риск на разпостранение на COVID-
19-Кралство Испания, която следвало да изпълнява на следния адрес: гр. Русе – на ул.
„Браила“ № 2, вх. А, ет. 1 и на ул. „Рига“ № 8, вх. 4, ет. 1. В предписанието, което
свидетелката И.И., е връчила лично на подсъдимия, изрично е отбелязано
обстоятелството, че е длъжен да изпълнява и не да не нарушава предписанията, като
при евентуално нарушение на посочените в него указания носи наказателна
отговорност. Нещо повече в показанията си свидетелката И. изрично посочи, че при
изготвяне на предписанията винаги запознава лицата с наложените им ограничения.
Видно от разписката за връчена декларация за запознаване на подсъдимия с
предписание за поставяне под карантина на подсъдимия е била предоставена
възможност да се запознае със съдържанието на предписанието.
От показанията на свидетелите С. и П. се установява, че през инкриминирания
период – 21.05.2020 г. – 22.05.2020 г., свидетелите са посетили както посочения от
подсъдимия адрес за изпълнение на карантината - гр. Русе – на ул. „Браила“ № 2, вх. А,
ет. 1 и на ул. „Рига“ № 8, вх. 4, ет. 1, така и другия му известен адрес на територията на
гр. Русе - ул. „Рига“ № 8, вх. 4, ет. 1, като, въпреки многократните позвънявания и
чукания на вратата, никой не им е отворил. Контакт с подсъдимия Г. не бил установен
и на предоставения от него телефонен номер, тъй като същият бил недействителен.
От показанията на свидетеля А.Д. се установява, че след прибирането си в
България, в средата на месец май 2020 г., подсъдимият е посещавал кварталния
хранителен магазин, като в тази връзка бил засичан от свидетеля Д. на няколко пъти
пред блока и в близост до магазина.
От показанията на свидетеля А.А. и от обясненията на подсъдимия се установи,
че последният живее сам, като в тази връзка, след поставянето му под карантина,
свидетелят А. му носел хранителни продукти, когато имал възможност.
От извършения преглед на аудиовидеозапис, съдържащ се на CD с надпис
„Брифинг на Министерски съвет 19.05.2020 г., се установи, че от минута 25:30 се
изказва Росен Желязков – министър на транспорта, който заявява, че от понеделник
25.05 отпада карантината за всички български шофьори на товарни автомобили, които
влизат в страната.
От показанията на свидетеля М.М. се установи, че, след като подсъдимия гледал
брифинга на министерски съвет се свързал с него и му казал, че министър
председателят е заявил, че водачите на товарни МПС-та вече няма да подлежат на 14-
дневна карантина.
6
От показанията на свидетелката Д.В. се установи, че през инкриминирания
период същата е отговаряла на въпроси във връзка с настъпилата епидемична
обстановка на предоставения ѝ за целта служебен телефон.
В обясненията си подсъдимият не оспорва, че е напуснал дома си с цел да закупи
хранителни продукти. Следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия са
единственото пряко доказателство, че е нарушил наложената му с предписанието
карантина, доколкото от показанията на свидетелите С. и П., както се посочи и по-горе,
е видно единствено, че при позвъняването никой не им е отворил вратата. Последното
по никакъв начин не може да докаже, че едно лице не е било в дома си, а само създава
вероятност лицето да е напуснало жилището си. Това не може да бъде изведено и от
показанията на свидетеля Д., тъй като същият, макар да посочи, че е засичал
подсъдимия извън жилището му, не конкретизира дА. това е било в инкриминирания
период. От обясненията на подсъдимия се установи и че същият е нарушил
карантината си, след като останал с впечатление от изгледания брифинга на
министерски съвет от 19.05.2020 г. и след проведен телефонен разговор със служител
на РЗИ-Русе, че карантирната за шофьори на тежкотоварни камиони е отпаднала.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обект на престъплението по чл. 355, ал. 2, пр. първо във вр. с ал. 1 от НК са
обществените отношения, при които се засяга здравето на гражданите. Същото е
формално, на просто извършване, като изпълнителното деяние се изразява в
нарушаване на наредба, правила или мерки, издадени против разпостраняването или
появяването на заразна болест по хората по време на епидемия.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраната по делото доказателствена
съвкупност по безспорен начин се установява, че подсъдимият Л.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на процесното престъпление.
Изпълнителното деяние е осъществено с действие, доколкото, въпреки че с
Предписание № 200516/162024 на 16.05.2020 г. подсъдимият Г. е бил поставен под 14-
дневна карантина на следния адрес: гр. Русе, ул. „Браила“ № 2, вх. А, ет. 1, като лице,
пристигаща от рискова зона, подсъдимият Г. през инкриминирания период – 21.05. –
22.05.2020 г. нарушил наложеното му ограничение, напускайки дома си. Следва да се
посочи, че процесното предписание е издадено на основание Заповед № РД-01-183 от
06.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-229/22.04.2020 г., изменена със Заповед
№ РД-01-253/07.05.2020 г., отменена със Заповед № РД-01-265/14.05.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България. Тоест към момента на
съставянето му – 16.05.2020 г., относимата разпоредба е била не Заповед № РД-01-183
от 06.04.2020 г., а Заповед № РД-01-265/14.05.2020 г. Посоченото не се отразява на
съставомерността на деянието, доколкото посоченото предписание не е било атакувано
по съотвения ред, поради което и се явява задължително за подсъдимия. Отделно
подсъдимият е подлежал на идентична карантина и реда на Заповед № РД-01-
265/14.05.2020 г., доколкото посочената заповед разширява приложното поле на
поставяне под карантина по отношение на всички влизащи на територията на
Република България, без значение от коя държава идват те. Видно от редакцията на чл.
61, ал. 1 от ЗЗдр към 14.05.2020 г. заболяването COVID-19 е квА.фицирано като
заразна болест. НА.це е и квА.фициращия белег по чл. чл. 355, ал. 2, пр. първо във вр. с
ал. 1 от НК - деянието да е извършено по време на епидемия, доколкото съгласно
Решение № 325 от 14.05.2020 г. на Министерски съвет е обявена извънредна
епидемиологична обстановка, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г.
7
Съдът не споделя направеното от защитата възражение, че подсъдимият не е бил
наясно с дадените му указания и неразбирал смисъла на думата „карантина“. Видно от
представената декларация, а и от показнията на свидетелката И.И., подсъдимият е бил
запознат с наложените му ограничения, а именно да не напуска дома си в рамките на
14 дена, считано от 16.05.2020 г., както и че при нарушение на посоченото подлежи на
наказателна отговорност. Що се отнася до използвания в предписанието термин
„карантина“, следва да се посочи, че към 14.05.2020 г. същият вече е бил легално
дефиниран - § 1, т. 47 от Допълнителните разпоредби на ЗЗдр., поради което и
незнанието му не следва да се разглежда като изключващо вината обстоятелство.
Същевременно съдът счита, че обществената опасност на извършеното от
подсъдимия е явно незначителна. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 визира две хипотези, при
които деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на определен
състав на престъпление: когато то не е обществено опасно въобще и в действителност
не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения,
или когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е напълно
изключена. В настоящия случай е нА.це втората хипотеза - чл. 9, ал. 2 от НК /в тази
насока Решение № 60114 от 06.07.2021 г., постановено по н.д. № 438/2021 г. на III н. о.
на ВКС/.
При приложение на чл. 9, ал. 2 от НК следва да се преценяват съвкупно всички
елементи от състава на престъплението – характера и обекта на посегателството,
степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца,
които имат отражение върху обществената опасност на неговата личност,
общестеноопасните последици от деянието. Процесното деяние е осъществено от
подсъдимия, след като същият е останал с впечатление след изгледан брифинг на
министерски съвет от 19.05.2020 г., че така наложената му карантина е отпаднала,
което се потвърждава и показанията на свидетеля М.М.. Действително в хода на
брифинга, в което съдебният състав се убеди непосредствено при гледането на
предоставения от прокуратурата аудиовидео запис, министъра на транспорта прави
изявление, което би могло да остави впечатление, че отпадането на изискването за 14-
дневна карантина касае и процесния случай, доколкото подсъдимият е полагал труд
преди пребирането си в България като международен шофьор. Нещо повече дадените
разяснения от министъра на транспорта и министър-председателя са противоречиви,
неясни и в колизия със Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г., в която е предвидено, че 14-
дневната карантина отпада за влизащите на територията на Република България водачи
на товарни автомобили. Така например министъра на транспорта заявява, че
посочената мярка ще влезе в сила на 25.05.2020 г., а видно от заповедта – Раздел III,
същата е влязла в сила на 22.05.2020 г. Тоест изискването за карантиниране на
водачите на товарни автомобили е следвало да отпадне към 22.05.2020 г., а не към
25.05.2020 г. Крайно заблуждаващи са и твърденията на длъжностните лица по
отношение на наказателната отговорност при попълване на декларациите при влизане
на територията на Република България. Показателно в тази насока е изказването на
министър-председателя, който ги квА.фицира като „средство за контакт“. Ноторно
известен факт е, че в началния етап на пандемията и обявеното извънредно положение
основният канал за осведомяване на гражданите по отношение на предприетите мерки
от страна на правителството бяха брифигите на НОЩ и изявленията на министър
председателя. Съдът отбелязва, че посочения начин на поднасяне на информацията не
е изолиран случай, а се превърна в порочна практика, в резултат на която в рамките на
сравнително кратки времеви интервА. се постановяваваха заповеди, често с
диаметрално противоположни разпоредби. В тази насока е напълно обяснимо
настъпилото в подсъдимия заблуждение след изглеждането на брифинга, като следва
да се посочи, че подсъдимият е направил опит и да провери изнесената информация,
като се свързал със свидетеля М.М. – международен шофьор на тежконоварно МПС и
8
свиделката Д.В. – служител на РЗИ.
В допълнение следва да се отчете и поведението на подсъдимия преди
инкриминирания период, като същият е спазвал наложената му карантина и дори е
направил организация да си осигурява хранителни продукти без да напуска жилището
си, макар да е живеел сам. Следва да се има предвид и липсата на последици от
деянието на подсъдимия, доколкото последният не е проявил симптоми на COVID-19 и
не е поставил с поведението си в опасност живота и здравето на околните. Не може да
бъде подмината и непосредствената причина за напускането на дома от подсъдимия, а
именно да си осигури хранителни продукти от намиращия се в непосредствена близост
хранителен магазин. Подсъдимият Г. е трудово ангажиран, неосъждан, образован, с
добри характеристични данни и е оказал пълно съдействие на разследващите органи за
разкриване на обективната истина и бързото приключване на процеса. В тази насока
съдът счита, че процесното деяние се явява и инцидентно в неговия живот.
С оглед на изложеното съдът приема, че осъщественото от подсъдимия деяние,
макар и формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 355, ал. 2, пр.
първо от НК, е с толкова явно незначителна обществена опасност, че е малозначително
по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Посочената малозначителност обаче определя за това деяние да се понесе от
подсъдимия административна, а не наказателна отговорност, понеже същото деяние е
съставомерно административно нарушение. Разпоредбата на чл. 212, ал. 1 от ЗЗдр.
предвижда административно наказание „Глоба“ в размер от 200 до 500 лева за лице,
което не изпълни предписание на органите на държавния здравен контрол. Ето защо
отчитайки посочените по-горе обстоятелства, касаещи ниската степен на обществена
опасност на подсъдимия и характеристиките на конкретната проява, съдът намира, че
адекватната административна санкция на дееца следва да е в размер над средния, а
именно – 400 лева глоба.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
9
Съобщи за изтекли лични данни