Р Е Ш Е Н И Е
№ 40 31.01.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен
състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Таня Кемерова
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1599 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна
жалба на С.М.Т. *** против решение № 458/11.04.2019
г., постановено по гр.д.№ 814/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд /СтРС/.
С въззивната
жалба първоинстанционното решение се обжалва в
осъдителната му спрямо С.М.Т. част като неправилно, поради постановяването му в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Изложени са оплаквания, че
приетите от първоинстанционния съд за доказани факти,
противоречат на събраните по делото доказателства, като фактическите изводи на
съда са базирани основно на показанията на свидетеля Д.Б., които са били
тълкувани превратно и изопачено, без да бъдат съпоставени с останалите доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното
производство, които напълно ги опровергават.
Претендира се отмяна на
решението и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат
отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна В.Т. ***, с който
подадената жалба се оспорва като неоснователна.
Развити са съображения, че
изводите на първоинстанционния съд са обосновани въз
основа на допустимите в процеса доказателства, които са били тълкувани
правилно.
Претендира се потвърждаване
на първоинстанционното решение в обжалваната от С.М.Т.
част.
В срока за отговор на въззивната жалба В.Т.Т. е подала
насрещна въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната
му част като неправилно.
Изложени са оплаквания за необоснованост на изводите на
СтРС за размера на причинените от непозволеното увреждане имуществени и неимуществени
вреди.
Претендира се отмяната на решението в тази му обжалвана
част и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени в
пълен размер.
В срока за отговор на насрещната въззивна жалба не е
подаден такъв.
В откритото съдебно заседание въззивницата С.М.Т. не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата В.Т.Т. се представлява в откритото съдебно заседание от пълномощник-адвокат,
чрез когото оспорва жалбата на С.М.Т. и поддържа насрещната си въззивна жалба, като пледира за потвърждаване на
обжалваното решение в осъдителната му спрямо С.Т. част и отмяната му в отхвърлителната му част, при постановяване на ново решение
от въззивния съд, с което предявените от страната
искове бъдат уважени в пълния им размер. Претендира се и присъждането на
разноски.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от В.Т. *** против С.М.Т.
*** кумулативно обективно съединени искове за присъждане на сумите съответно от
1 440,00 лв. и от 600,00 лв., съставляващи обезщетения за причинени й от
непозволено увреждане имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата е изложила твърдения, че на 03.06.2016 г., около 21.00
ч., в близост до магазина, в който работи, ответницата е надрала с твърд
предмет собствения на В.Т. лек автомобил, който бил паркиран на отсрещния
тротоар.
Тези действия на С.Т. били възприети от свидетел-очевидец,
който докато изчаквал съпругата си пред магазина възкликнал силно, че възрастна
жена стърже по вратите на паркирана отсреща кола.
Всички излезли от магазина и ищцата видяла, че свидетелят
сочи нейният личен автомобил, и поглеждайки натам видяла как С.Т. минава от
лявата страна на автомобила към неговия ъгъл и се прибира към дома си.
Свидетелят обяснил на ищцата, че докато чакал пред магазина
видял как С.Т. започва да стърже с твърд предмет от дясната страна на
автомобила, след което го заобиколила отпред и
започнала да стърже и от лявата му страна.
След като се приближили до автомобила всички видели, че
четирите му врати и четирите му калници са надрани, най-вероятно с метален
предмет.
Ищцата съобщила за инцидента на тел.112, а на място пристигнали
полицейски служители, които извършили оглед и други процесуално-следствени
действия.
По случая било образувано досъдебно производство № 8245
ЗМ-488/2016 г. за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, в хода на което
било установено, че с действията си С.Т. била увредила автомобила на ищцата.
С постановление от 24.10.2016 г. образуваното наказателно
производство било прекратено поради малозначителност
на случая.
Ищцата дълго време изчаквала ответницата да поправи
вредите, но тъй като това не последвало, извършила чрез сервизна фирма ремонт
на автомобила си, за който заплатила сумата от 1 440,00 лв., с ДДС.
В.Т. е заявила, че освен имуществените вреди, с
непозволеното си деяние ответницата й е причинила и неимуществени вреди, изразяващи
се в неприятни изживявания –страх, стрес и опасения от евентуално последващи други действия на саморазправа, неудобство и дискомфорт от управляването на външно увреден автомобил и
неприятни изживявания във връзка с извършвания ремонт.
С отговора си на исковата молба С.М.Т. е оспорила
предявените искове, като е възразила, че на посочената дата не е увреждала
чуждо имущество.
Посочила е, че от постановлението за прекратяване на
досъдебното производство се установява същото да е било водено и прекратено
срещу неизвестен извършител.
Прекратяването на наказателното производство поради
неговата малозначителност предопределяло и специален
ред за защита на правата на ищцата, а именно чрез подаване на тъжба от
пострадалия, което в случая не било сторено от В.Т. в предвидения в закона
срок.
Искът за имуществени вреди е оспорен и по размер.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил частично предявените
искове съответно за сумите от 1 088,80 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и от 100,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди.
Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният
съд е приел, че е установено ответницата да е извършила твърдяното с исковата
молба непозволено увреждане, като на посочената дата е надрала с твърд тъп
предмет четирите врати и четирите калника на личния автомобил на ищцата, а
размерът на причинените с това деяние имуществени вреди е 1088,80 лв., какъвто е размерът на разходите
за отстраняване на посочените повреди.
Приел е също така, че с деянието си ответницата е причинила на ищцата и
неимуществени вреди, изразяващи се преживени неприятни емоции, свързани със
стрес, дискомфорт, неудобство, за които е определил
обезщетение в размер на 100,00 лв.
Обезщетенията са били присъдени ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумите, а за
разликите до пълните им предявени размери исковете са били отхвърлени като
неоснователни.
Въззивният съд намира, че въз
основа на събраните в първоинстанционното производство
доказателства фактическата обстановка правилно е била установена от Старозагорски
районен съд.
От
събраните в първоинстанционното производство
доказателства се установява, че В.Т.Т. е собственик
на лек автомобил марка „Ровър“ модел „416“, с рег.№
СТ 2553 АХ.
Видно от приложеното ДП №
8245 зм-488/2016 г. на ІІ-ро РУ Стара Загора, на
03.06.2016 г. е било образувано наказателно производство срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК за това, че на
03.06.2016 г. в гр.Стара Загора е повредил противозаконно чужда движима
вещ-наранил с твърд тъп предмет боята на лек
автомобил марка „Ровър“ модел „416“, с рег.№ СТ 2553
АХ, собственост на В.Т.Т..
С постановление
от 24.10.2016 г. наказателното производство по ДП № 8245 зм-488/2016 г. на ІІ-ро
РУ Стара Загора е било прекратено на основание чл.24, ал.4 от НПК.
На 16.01.2018 г. В.Т. е
заплатила сумата от 1 440,00 лв. с ДДС, на „ИТА СЕРВИЗ“ ЕАД – гр.Стара
Загора за извършен ремонт на лек автомобил
марка „Ровър“ модел „416“, с рег.№ СТ 2553 АХ, касаещ автобояджийски и лепителни материали на четирите врати и четирите калника.
От неоспореното
заключение на съдебно-авто-техническата експертиза се
установява, че описаните в издадената от „ИТА СЕРВИЗ“ ЕАД – гр.Стара Загора фактура ремонтните дейности
касаят посочените в исковата молба като увредени детайли на автомобила, а
тяхната себестойност е 1 088,80 лв.
От
показанията на свидетелите С.Ч.и М.Т.се установява, че са полицейските
служители, които на 03.06.2016 г. са запазили местопроизшествието до идването
на разследващ полицай. Свидетелите сочат, че не помнят подробности за случая,
като свидетелят Ч.в помни, че се е отнасяло до надраскана кола.
От
показанията на свидетеля М.Д.се установява, че е полицейският служител, който е
извършил оглед на местопроизшествието на 03.06.2016 г. Огледът е извършил около
23.00 ч., на улично осветление, което е работело. Автомобилът е бил паркиран на
ул.“Д-р Т.Стоянович“, в близост до дом № 31.При
извършването на огледа свидетелят разбрал, че съмненията падат върху съседка
или съсед, която надрала колата по-рано. Свидетелят не помни някой да се е
интересувал какво прави и да е имало хора, които да са наблюдавали огледа.
От
показанията на свидетеля Д.Б. се установява, че в деня на инцидента е бил пред
магазина, в който работи В.Т., и е разговарял с друг човек на име И., като Б. е
стоял гърбом към насрещния тротоар. По време на разговора им И. извикал, че
някой драска по паркирана кола. След като погледнал в посоката, накъдето сочел И.,
свидетелят Б. видял как С.Т. заобикаля колата и минава от лявата й страна,
където продължила да драска по нея. След това С.Т. се прибрала у дома си, който
бил на 15-20 метра от автомобила, а двамата свидетели казали на В.Т. за
случилото се. Тя от своя страна се ядосала, вдигнала врява и се обадила на
тел.112.Впоследствие дошли полицаи, които разговаряли с И. и търсили С.Т.. Свидетелят
не бил ходил да говори с тях, а само гледал докато снимат колата. Според
свидетеля Б. това се случило през 2016
година, не помнел месец, но може би било през есента, около 8 часа
вечерта. Разстоянието от мястото, където стояли двамата с И., до автомобилът,
който видял С.Т. да драска, било около 50 метра. Вече се било стъмнило, а
уличното осветление още не работело, но имало добра видимост, поради което
свидетелят успял да види как С.Т. минава от лявата страна на автомобила, а
ръката й била протегната към него.
Свидетелят знаел, че В.Т. е ремонтирала колата си в „Ита
сервиз“, където я били боядисвали и й оправяли калниците. И до сега В.Т. не
можела да се успокои, въпреки че били минали години.
От
показанията на свидетелката Р.К.се установява, че са близки приятелки с В.Т..
От нея свидетелката узнала за инцидента с автомобила й, като при срещата
помежду им В.Т. била тъжна. Впоследствие двете били коментирали случая дали В.
да подава молба и да завежда дело, като винаги, когато ставало въпрос за
случая, тя се натъжавала и се ядосвала.
От
справката на НИМХ при БАТН се установява, че на 03.06.2016 г. залезът е
настъпил в 20 ч. и 51 минути, а времетраенето на гражданския сумрак за м.юни е
34 минути.
Въз
основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба са редовни, т.к. всяка
от тях отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е
допустима; подадена е от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от въззивно
обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт в съответната му част, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна
проверка на обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а
по същество за правилно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като с оглед основателността
на исковите претенции следва да бъде доказано виновно противоправно
вредоносно поведение на друго лице.
Въз основа на събраните
в първоинстанционното производство доказателства въззивният съд намира за доказано, че на 03.06.2016 г. С.М.Т.
е повредила собствения на В.Т.Т. лек автомобил марка „Ровър“
модел „416“, с рег.№ СТ 2553 АХ като с твърд тъп предмет е надрала боята по
четирите му врати и четирите му калника.
По отношение на авторството на деянието въззивният
съд кредитира показанията на свидетеля Д.Б., които са преки, незаинтересовани и
не се опровергават от други събрани по делото доказателства.
Действително досежно годишния сезон и
конкретния час от денонощието, в които свидетелят твърди да се е случил
инцидента, показанията му не кореспондират с твърденията на самата ищца в
исковата й молба и с останалите доказателства, но това противоречие съдът
определя като несъществено и го отдава на значителния период от време, който е
изминал от момента на инцидента до момента на даване на показанията и
напредналата възраст – 64 години, в която се намира Д.Б. към момента на
явяването си пред съда.
По отношение на останалите обстоятелства отнасящи се до механизма на
увреждането и неговото авторство, показанията на този свидетел са
непротиворечиви и си кореспондират, както с твърденията на ищцата в исковата й
молба, така и с другите събрани доказателства.
Неоснователно е оплакването на С.М.Т.
за необоснованост на обжалваното първоинстанционно
решение, т.к. фактическите изводи на съда са базирани
основно на показанията на свидетеля Д.Б., които са били тълкувани превратно и
изопачено, без да бъдат съпоставени с останалите доказателствени
източници, събрани в хода на досъдебното производство, които напълно ги
опровергават.
Съгласно утвърдената съдебна практика събраните в
наказателното производство доказателства не могат да бъдат ценени от
гражданския съд, който разглежда гражданско-правните последици от деянието.
Изключение
представляват обясненията или показанията, дадени по реда на НПК от страната, които
могат да бъдат ценени в гражданския процес като изходящ от нея частен документ,
с доказателствена сила относно удостоверените в същия
неизгодни за съставителя му факти.
В конкретния случай не е налице противоречие на показанията
на свидетеля Б. с дадените от В.Т. свидетелски показания в производството по ДП
№ 8245 зм-488/2016 г. на ІІ - ро РУ Стара Загора,
т.к. в последните не се съдържат изявления за неизгодни за автора й факти,
включени в правния спор по настоящото дело, в частност такива, които да
опровергават авторството на деянието.
Останалите събрани в досъдебното производство доказателства
не могат да бъдат ценени в настоящото производство, т.к. биха се нарушили
принципите на непосредственост и устност в
гражданския процес.
С посоченото по-горе деяние С.М.Т. е нарушила общия принцип да не се вреди другиму, като е
повредила собствената на В.Т.Т. движима вещ – лек автомобил, и с това й е
причинила имуществени вреди, изразяващи се в сторените разходи за ремонт.
От събраните по делото доказателства /заключение на САТЕ/ се
установява, че средната пазарна цена на услугите за отремонтиране
на щетите е в размер на 1 088,80 лв., като именно до този размер
имуществените вреди се явяват пряка и непосредствена последица от увреждащото
деяние.
Доколкото на обезвреда подлежат не всички
вреди от непозволеното увреждане, а само тези, които произтичат от него пряко и
непосредствено, то неоснователно е оплакването в насрещната въззивна
жалба за неправилност на обжалваното решение в тази му част.
Посредством събраните по делото гласни доказателства се установява, че
в резултат на непозволеното увреждане В.Т.Т. е
претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и негативни емоции.
Отчитайки характера и степента на увреждането, които се характеризират
с незначителност, справедливото обезщетение за причинените от него
неимуществени вреди в размер на 100,00 лв. правилно е било определено от първоинстанционния съд.
По изложените съображения
въззивният съд намира, че оплакванията във въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба са неоснователни, а обжалваното първоинстанционно решение е
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото не е налице основание за присъждане на
разноски за никоя от страните.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 458/11.04.2019 г., постановено
по гр.д.№ 814/2018 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.