Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 395
Гр. Перник, 21.09.2020
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Анна
Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник,
като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 415 по описа на съда
за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на К.Х.Г. с ЕГН ********** ***, срещу съдебно решение № 51
от 18.03.2020 година, постановено по АНД № 22 по описа за 2020 година на
Районен съд Радомир, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3110778, издаден
от ОДМВР Перник, на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), с който на К.Х.Г. е наложена „Глоба“ в размер на 600
(шестстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1, във
връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Касаторът
твърди, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно. Излага доводи, че ЕФ е издаден в нарушение
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Твърди, че условие за издаването на ЕФ е
установяване на нарушението единствено със стационарно техническо средство,
предварително обозначено, функциониращо в отсъствие на контролен орган. Основава
доводите си в ТР № 1 от 26.02.2014 година на ВАС, постановено по ТД № 1/2013
година. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на
касационна проверка и отмени издадения електронен фиш.
В проведеното съдебно
заседание касаторът, К.Х.Г., редовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител.
В проведеното съдебно
заседание ответникът по касационната жалба ОДМВР – Перник, редовно
призован, се представлява от главен юрисконсулт З.В., която моли съда да остави
в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник, прави заключение за неоснователност на касационната
жалба. Предлага решението на районния съд да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
С ЕФ серия
К № 3110778, издаден от ОДМВР Перник, на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата ЗДвП, на К.Х.Г., е наложена „Глоба“ в размер на 600
(шестстотин) лева за това, че на 23.10.2019 година, в 15:34 часа, в гр.
Радомир, област Перник, на ПП I-6, км 68+836, срещу бензиностанция „Лукойл“, с посока на движение
от гр. Кюстендил към гр. Перник, при валидно за населеното място ограничение на
скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак (ПЗ) Д11, е управлявал собственото
си МПС – лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 500 МАТИК“ с рег. ****, със скорост от 100
км/ч. Установеното е квалифицирано като административно
нарушение по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Със
съдебно решение № 51 от 18.03.2020 година, постановено по АНД № 22 по описа за
2020 година на Районен съд Радомир, електронният фиш е потвърден.
При извършената
цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на
административното наказание районният съд е приел, че същото не страда от
съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на такова
основание.
Решаващият състав на Районен
съд Радомир, е разгледал спора по същество и след преценка на доказателствата,
приобщени по делото, е приел за безспорно установено от фактическа страна, че
на 23.10.2019 година, в 15:34 часа, в гр. Радомир, област
Перник, на ПП I-6, км 68+836, срещу бензиностанция
„Лукойл“, с посока на движение от гр. Кюстендил към гр. Перник, при валидно за
населеното място ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак
(ПЗ) Д11, К.Х.Г. е управлявал собственото си МПС – лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е
500 МАТИК“ с рег. ****, със скорост от 100 км/ч.
Въз основа на така
установените факти първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по
делото от обективна страна извършването именно на вмененото нарушение на ЗДвП –
такова по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, с посочения
автомобил и при описаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание в
законоустановения размер.
Пред
настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата
касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Радомир,
фактическа обстановка, като напълно кореспондираща на събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна
на спора.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя и направените от районни съд правни изводи
относно прилагането на закона от административнонаказващия орган, както по
отношение законосъобразното реализиране на отговорността по реда на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, така и относно реализирането на отговорността на касатора за нарушение
по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
В тази връзка
неоснователно е твърдението на касатора, че административнонаказателната му
отговорност е следвало да бъде реализирана по общия ред на ЗАНН, с оглед
използваното за установяване на нарушението на мобилно техническо средство,
необозначено със съответни пътни знаци, работещо в присъствие на контролен
орган.
Със Закона за
изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП) (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 година),
законът вече регламентира използването на „автоматизирани технически средства
или системи“ за установяване на нарушения на ЗДвП, с което са съобразени изцяло
мотивите на цитирания от касатора тълкувателен акт на ВАС относно използването
на мобилни технически средства за установяване на нарушенията, свързани с
превишаване на ограниченията на скоростта на движение. Понятията на свой ред са
дефинирани в § 6, т. 65 на ДР на ЗИДЗДвП (ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) – „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, ... които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.“ Следователно, на първо място законът позволява
използването вкл. на мобилни АТС, като на следващо място при използването на
мобилните системи за контрол контролният орган, независимо че „присъства“, не се
намесва в работата на средството/системата, а единствено слага начало и край на
работния му процес, като го позиционира, включва и задава ограничението на
скоростта, а след приключване на контрола го демонтира.
Що
се отнася до израза „в отсъствието“, използван в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, с
оглед систематичното му място в изречение първо на цитираната разпоредба, и
предвид граматическо тълкуване на текста, същият следва да се възприема като
отнасящ се до издаването на ЕФ ( т. е. след установяване на нарушението) – в
отсъствието както на контролен орган, така и на нарушител, без да сочи реда за установяването
на нарушението.
Факт към датата на
извършване на процесното нарушение и издаването на ЕФ са и разпоредбите на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Същата е издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, и
е във връзка с предвидената в чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП възможност за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да се
използват технически средства или системи, респективно обслужва и законово
уредената, съкратена, специална процедура за реализиране на
административнонаказателна отговорност, регламентирана в чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП.
Не на последно
място, разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, изискваща обозначаване
чрез поставяне на пътни знаци, оповестяване в средствата за масово осведомяване
или на интернет страницата на МВР на участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически
средства или системи, е отменена (ДВ., бр. 54 от 2017 година), както отменен съответно
е и чл. 7 (ДВ бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 година, поради което и не подлежи на
преценка доколко и дали необозначаването на осъществяван по посочения начин контрол, би съставлявало
самостоятелно основание за отмяна на издаден електронен фиш.
Споделят се и изводите
на районния съд за законосъобразно реализиране на отговорността на касатора за
нарушение по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. К.Х.Г. е наказан в качеството
му на собственик (арг. от 188, ал. 1 от ЗДвП) на лек автомобил с рег. ****, който
автомобил, на 23.10.2019 година, в 15:34 часа, в гр. Радомир, област Перник, на
ПП I-6, км 68+836, срещу бензиностанция „Лукойл“, с посока
на движение от гр. Кюстендил към гр.
Перник, при валидно за населеното място ограничение на скоростта от 50 км/ч,
въведено с ПЗ Д11, е установено (посредством използването на АТС TFR-1-M“ № 579) е управляван със скорост от 100 км/ч. Превишаването
на максимално допустимата скорост с 41 до 50 км/ч (в случая с 50 км/ч) попада
именно в хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, правилно приложена от
наказващия орган с процесния ЕФ.
Мотивиран така,
настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство
решение на Районен съд Радомир, за законосъобразно, поради което съдебният акт следва
да бъде оставен в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 51 от 18.03.2020 година,
постановено по АНД № 22 по описа за 2020 година на Районен съд Радомир
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/