МОТИВИ към присъда № 33 от
14.12.2017 година по н.ч.х. дело № 121
по описа на Тервелски районен съд за 2016 година.
С Тъжба
вх. № 1729 от 29.07.2016 година е предявено обвинение от Ф.М.Х. с ЕГН **********
с постоянен адрес гр. Чорлу , Р. Турция,
чрез пълномощника си – адвокат Е.Ф. ***, със съдебен адрес *** офис 10 –
Адвокатско дружество „ Ф. и партньори” ,
по чл. 217 ал. 2 от НК, срещу подсъдимата
В.Г.Д. с ЕГН **********,
родена на *** *** , жител и живущ
***, разведена , не осъждана, българска гражданка , българка , с висше
образование, за това , че на 27.01.2916 година, подсъдимата в качеството и на пълномощник на
тъжителката, с договор
за покупко – продажба , обективиран в нотариален акт №37, том І , рег. №
190 , дело № 25/ 2016 година по описа на нотариус Д. Пъков , вписан при службата по вписванията
гр. Тервел вх. Рег. № 111, от 27.01.2016
година, акт № 43, том І , дело № 43 / 2016 година , съзнателно ощетила чужда имущество , като продала следния недвижим имот собствен на тъжителката : нива с площ от 17,167 дка. , представляваща имот № 025006, – трета категория на земята, в местността „ Мюмюлаир чаир „ , в
землището на село Поп Груево , общ. Тервел , за сумата от 13637,00 лева , като пазарната цена на имота към същия момент била не по – малко от 25750,25
лева .
По делото
съдът прие за съвместно разглеждане
предявения граждански иск , предявен от Ф.М.Х. с ЕГН ** 10177915 , представляващ обезщетение за причинените и
имуществено вреди , вследствие на
осъществената покупко – продажба в размер на
12113,25 лева – представляваща
разликата между пазарната цена на имота – 25750,25 лева
и цената на която имота е отчужден от
пълномощника на тъжителката в размер на 13637,00 лева.
С определение
№ 109 от 31.10.2016 година по делото съдът конституира като граждански ищец Ф.М.Х. .
По делото в
съдебните заседания тъжителката редовно призована се явява за част от
насрочените такива , представлява се от повереника си адвокат Р.Б. *** , редовно
преупълномощена .
Тъжбата се
подържа така като е предявена.
Гражданския иск се подържа по основание и размер .
Подсъдимата
редовно призована явява се лично и със
защитника си адвокат М. К. ***.
Защитата на
подсъдимата в лицето на адвокат М. К.
моли съдът да признае подзащитната му за невиновна по предявеното
и с тъжбата обвинение, като оправдае подсъдимата Д. поради липса на извършено от нея престъпление . Твърди се , че
между подсъдимата и тъжителката са налице,
гражданскоправни отношения,
породени от надлежно упълномощаване -
обективирано в пълномощно № 01760 от 24.12.2012 година с нотариална заверка на подписа и съдържанието , съставено при 1-ви нотариус на
гр. Чорлу Р. Турция – Кевсер Сайгън по
силата на което настоящата тъжителка упълномощава подсъдимата с посочени
по пълномощното кръг от пълномощия , на основание именно
и на което подсъдимата е отчуждила имота собствен на тъжителката- напълно съобразено
с дадените и правомощия .
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства,от заключението на вещите
лица по назначената графическа експертиза – изготвена от вещо лице
Б.И.Х. , от заключението на вещи
лица инж. Ст. Г., инж. К. Б. и инж. Н. Ч.
по назначената от съда съдебно
оценъчна експертиза имаща за задача да
посочи пазарната цена на посочения недвижим имот, към момента на отчуждаването
на имота , съдът приема от фактическа страна за установени следните обстоятелства:
Настоящата
тъжителка е български гражданин, с постоянен адрес *** . От години е изселник в Р. Турция, непосредствено
след настъпването на промените ,които дадоха на българските граждани да пътуват
зад граница, както и да учат и да осигуряват своето и на семействата си препитание .
Не е
спорно между страните , че настоящата подсъдима има висше юридическо
образование и е вписана като адвокат, при адвокатско колегия Добрич .
Подсъдимата
има адвокатска кантора в гр. Чорлу – Р.
Турция – по този въпрос страните
също не спорят .
През 2012
година тъжителката установила , че неин съсобственик е признат за собственик по давностно
владение и наследство на следния недвижим имот - нива с площ от 51,500 дка. , представляващ имот № 025004 по плана за земеразделяне на село Поп Груево , общ.
Тервел .
Установеното
от тъжителката я е мотивирало да потърси
услугите на адвокат , при което и между страните са
се породили гражданско правни
отношения от договор за правна помощи
съдействие . За целта тъжителката упълномощава подсъдимата с пълномощно № 01760 от 24.12.2012
година с нотариална заверка на подписа
и съдържанието , съставено при 1-ви
нотариус на гр. Чорлу Р. Турция – К.С. .
С тъжбата
си Х. депозира с тъжбата писмено
доказателство - заверен препис от
Решение № 115 от 08.12.2015 година по гр. Дело № 170 по описа на
Тервелски районен съд за 2014 година. От същото доказателство и
проверка по делото съдът приема
за установено следното :
На страните са известни следните обстоятелства, по които и не се спори ,а
именно :
С
Решение от 07.11.2014
година по гр. Дело №
170 / 2014 година , съдът :
ДОПУСКА да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между съделителите на следния недвижим имот:
НИВА с площ от 51,500 дка.
имот № 025004, трета категория на земята
находяща се в местността „ Мюмюлаир чаир „ по земеразделителния план на с. Поп
Груево , общ. Тервел , оставени им в
наследство от общият наследодател М. Ак.М. б.ж. на с. Поп Груево ,
общ. Тервел , починал на 04.01.1080 година – акт за смърт №10 от 04.02.1980
година при и дялове
както следва:
-
60/180 ид.части за Ф.М.Х. / Х.Х. / с ЕГН-**********;
-
20/180
ид.части за А.А. И.л с ЕГН. ********** *** ;
-
20/180 ид.части за В.А. С. с ЕГН- ********** ***
;
-
20/180 ид.части за; 20/180 ид.части за С. А. С. с ЕГН- ********** ***
;
-
12/180
ид.части за К.М.М. с ЕГН-********** *** ;
-
3/180
ид.части за Ю. М. М. с ЕГН- **********
***;
-
3/180
ид.части за Г.Х.М. с ЕГН- ********** ***;
-
3/180 ид.части за Н. Х. К. с ЕГН- ********** ***
;
-
3/180
ид.части за Н. Х.О. с ЕГН ********** *** ;
-
12/180 ид.части за ; 12/180 ид.части за Х. Х. Б. / Х. М./ с ЕГН-**********
*** ;
-
12/180 ид.части за Н.М. М. с ЕГН- ********** с ЕГН-********** *** ;
-
12/180
ид.части за Н. М. М. с ЕГН-********** ***.
-
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 537 от ГПК ОТМЕНЯ
нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и наследство №71 , том ІІ , рег. №696 дело №103/2007
година по силата на който Мустафа М.М.
е признат за собственик на недвижим имот НИВА
с площ от 51,500 дка. имот №
025004, трета категория на земята находяща се в местността „ Мюмюлаир чаир „ по
земеразделителния план на с. Поп Груево , общ. Тервел , вписан
при службата по вписванията гр. Тервел , вх. Рег. № 601 от 01.03.2007
година, акт № 9, том ІІ , дело № 228/2007 година .
Решение №
115 от 08.12.2015 година по гр. Дело № 170
по описа на Тервелски районен съд
за 2014 година, съдът :
ВЪЗЛАГА в дял на Ф.М.Х. / Ф. Х. / с ЕГН-********** и
става изключителен собственик на ДЯЛ ПЪРВИ – НИВА с
площ от 17.167 дка , съставляващ новообразуван имот №025006, трета категория на
земята, находяща се в местността „ Мюмюлаир чаир „ по земеразделителния план на
с. Поп Груево , общ. Тервел,обл.Добрич ,
при съседи : 000055, 025003, 000085, 025007.Пазарна стойност на дела е 20 600 лв.
На основание
дадените пълномощия, дадени от
тъжителката , подсъдимата на 27.01.2016 година, като пълномощник на
тъжителката Ф.М.Х. / Ф. Хамдиоглу/, с
договор за покупко – продажба обективиран в нотариален акт № 37, том І , рег. №
190, дело № 25 / 2016 година по описа на нотариус Д. Пъков
нотариус покриващ района на
Тервелски районен съд , вписан при службата по вписванията гр. Тервел вх. Рег.
№ 111 от 27.01.2016 година, с акт № 43, том І , дело № 43/2016 продава за
сумата от 13637,00 лева следния недвижим имот собствен на упълномощителя а
именно : Поземлен имот с площ от 17,167
дка., трета категория н аземта , съставляващ имот № 025006 по земеразделителния
план на землището на село Поп Груево , общ. Тервел .
По делото не се
събраха никакви доказателства за това тъжителката да е оттегляла дадените пълномощия на подсъдимата .
С
тъжбата си Х. твърди , че е
получила по договора за покупко –
продажба само сумата от 5000,00 евро .
В съдебно заседание проведено на 13.02.2017
година при участието на преводач - Б.И.Х.
съдът изслуша тъжителката .Същата посочи, че е ангажирала подсъдимата да я представлява по делото
за делба .
Не оспорва , че е упълномощила подсъдимата с посочените по пълномощното права.
По делото съдът разпита в качеството
на свидетел разпита Е.Х. Х. – съпруг на тъжителката . В показанията си
свидетеля Х. не оспорва , че съпругата
му е упълномощила подсъдимата , като договорката била между адвоката и съпругата му , че адвоката
ще води делата и след като има съдебно решение, дела на тъжителката ще се продаде .
Свидетеля Х. сочи в показанията си ,
че първоначалния разговор между страните
е воден в гр. Чолру , като след
постигната договорка тъжителката е
упълномощила подсъдимата. Твърди
, че в офиса в гр. Чорлу дал общо около 800 турски лири, за да може да се пристъпи към ангажиране на адвоката
по делото на съпругата му. В показанията си свидетеля Х. не
отрича, че семейството му е имало спешна нужда от пори , което и го е
мотивирало да иска от подсъдимата на няколко пъти парични суми, като е уверявал подсъдимата , че след продажбата на имота ще
се направи приспадане за получените в
аванс от него парични суми . Не е
убедителен за точния размер на получените парични суми от
подсъдимата още пред изхода на процеса .
В същото съдебно заседание съдът разпита в
качеството на свидетел Е.Я.И. – назначена на трудов договор при адвокатската кантора на подсъдимата .
Свидетелката Янкова твърди , че познава
съпруга на тъжителката, който на няколко
пъти е идвал в кантората при посещенията
си в Р. България, като постоянно питал за
изхода на делото . При едно от
посещенията си свидетелката твърди , че е била свидетел на разговор между Х. и подсъдимата, при който разговор
свидетеля Х. настойчиво молел да му бъде дадена
неопределена за свидетелката парична сума, но му било казано от
подсъдимата , че делата все още се водят
и на този етап делото не е било приключено
. Според свидетелката Евелина
Иванова свидетеля Х. бил настойчив, като репликирал адвоката - „дай ми пари … нали после ще продадеш” .
По делото съдът разпита в качеството на
свидетел Неджати Чалъшкан – съжителстващ на семейни начала с подсъдимата . В
показанията си свидетеля Чалъшкан твърди , че в качеството на преводач е помагал
в кантората на подсъдимата Д. в гр. Чорлу. Именно и там в кантората
пред години подсъдимата
е било посетена от съпруга на
тъжителката , който в свободен разговор
изложил проблема на своята съпруга – имала земеделска земя оставена
в наследство в Р. България , но узнали , че неин братовчед
се е снабдил с нотариален акт за собственост по
давност и поискал адвокат В. Д. да се ангажира с бъдещото дело. В показанията си свидетеля
Чалъшкан твърди , че на няколко
пъти адвокат Д. е давала парични суми на семейство Х.
, давани далече преди на тъжителката да
и бъда възложен в дял процесния недвижим имот, като в показанията си свидетеля сочи,че
страните имали договорка след
продажбата на имота дадените суми да се прихванат , ведно с разноските по делото .
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, като безпротиворечиви, що се касае до предпоставките за упълномощаване на настоящата подсъдима с дадените и по
пълномощното права - за това , че са сключили неформален договор за правна помощ и
съдействие , на основание и на който договор
настоящата тъжителка е представлявана по водени дела от подсъдимата, но в частта в която свидетелите
удостоверяват за получени
о тъжителката парични суми намира
същите за взаимно противоречиви,в зависимост
от чия страна са водени
свидетелите .
Спора не е за размера на получените суми от тъжителката а е предявено
обвинение за това че подсъдимата съзнателно
е ощетила чужда имущество , като продала процесния имот , за сумата от 13637,00 лева , като пазарната цена на имота към същия момент била не по – малко от 25750,25
лева.
По
делото съдът прие заключението на вещо
лице – преводач Боряна Христова. Видно
от нейното заключение по първоначалния
превод на пълномощното послужил при
изповядването на договора за покупко – продажба има съществени различия, като първия превод е непълен
,неточен, използвани са думи и изречения, които липсват в оригиналния
текст. В цялост от заключението на вещото лице и от
превода извършен на пълномощното
от същия експерт за съда се налага извода, че с
даденото пълномощно тъжителката
имайки пълното доверие на упълномощената
и дава най- широки права то отношение
както на свободата да води дела от нейно име в Р. България а така също и
„ да го продаде на трети лица или го
купи на собственото си име „…
По делото по искане на тъжителката са назначени и
изслушани първоначална и повторна експертиза. По неоспореното от страните заключение на вещите лица , същите - инж. Ст. Г. , инж. К. Б.
и инж. Н. Ч. дават
заключение че пазарната стойност на имот с площ от 17,167 ска-, имот №025015
трета категория на земята при неполивни
условия, по земеразделителния план на землището н асело Поп
Груево,общ. Тервел , към дата на
продажбата на имота - 27.01.2017
година , възлиза на 1310 / хиляда триста и десет лева
за едни декар или на
процесния имот – 22480 лева .В заключението си вещите лица сочат ,
че закупения от свидетеля А. Н.И.
недвижим имот собствен на тъжителката- процесния имот № 025006 по КВС на
село Поп Груево с площ от 17,167
дка. е
обединил с други собствени
на св. Исмаил имоти
и сега имота е включен в имот№
025015 целия с площ
34,336 дка. .
В
съдебно заседание проведено на 12.10.2017 година съдът разпита в качеството на свидетел А. Н.И.
– купувач на процесната земеделска земя , по договора за покупко – продажба от 27.01.2016 година- воден от подсъдимата по делото.
В своите показания свидетеля Исмаил
сочи защо е предпочетен от подсъдимата
за купувач. Приема , че подсъдимата му е предложила за продажба процесната нива имайки предвид , че има
собственост непосредствено до имота
.Свидетеля твърди , че при разговора си
с пълномощника той е предложил цената,
която би дал за имота , в последствие
същата и посочена по договора цена ,тъй като имал преки впечатления за
имота, че той често се наводнява при
проливни дъждове и не всяка година от
имота се получава добив , защото терена
представлява дере . Твърди , че е заявил на пълномощника , че може да предложи за имота сума в размер на 13637,17 лева или по
794,37 лева за един декар . Свидетеля
Исмаил сочи в показанията си , че е
земеделски производител и има закупени
от него в близост други
поземлени имоти . Предложението на пълномощника на продавача го било заинтересувало именно за това , че има имоти в съседство .
Свидетеля Исмаил твърди , че през 2016 година бил
засял имота със слънчоглед , като
реколтата била на 100 % унищожена от наводнение и от този имот не е получил никакъв доход .
Показанията на свидетеля А. Незват Исмаил се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства – Заявление за щета – вх. № АР-23-44 от 09.06.2016 година - лист
185 по делото , констативен протокол №
АР-23-44 от 15.06.2016 година - лист 126 по делото . Видно от доказателствата през
стопанската 2015-2016 година реколтата засята
в процесния имот е напълно унищожена от настъпило наводнение
вследствие на проливни дъждове .
Съдът кредитира показанията на свидетеля А. Н.И., като дадени правдиви и
което покацзания се подкрепят от
посочените по- горе писмени доказателства .
С
оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не се спори между страните по
настоящото н. ч. х. дело ,че подсъдимата е
била генерално упълномощена от тъжителката .
По тъжбата липсват всякакви твърдения за
това, че тъжителката не е получила посочената по договора от 27.01.2016 година договорена
цена за имота в размер на 13637,00 лева . .
Твърденията на
тъжителката , че имота е продаден
от пълномощника – пъдсъдимата по настоящото дело , на цена по ниска от
пазарната такава за имота към тази дата следва
да се преценяват на фона на повдигнатото обвинение и най-вече относно
обективната и субективната страна и квалифициращият признак „ съзнателно
ощети чуждо имущество „ и в тази връзка същественото е какво към 27.01.2016
година / дата на на която е
сключен договора за покупко – продажба обектививан в нот. Акт № 37, том І , рег. № 190 , дело № 25 / 2016 година по описа на
нотариус Д. Пъков , вписан при службата
по вписванията гр. Тервел вх. Рег. № 111 / 27.01.2016 година , акт № 43 , том І, дело № 43 е знаела и съзнавала подсъдимата и то с оглед
събраните в наказателното производство доказателства:
Подсъдимата
е генерално упълномощена от тъжителката,знаела
е че имота е собствен на тъжителката .
Била
е наясно , че дадените и пълномощия включват, както пълномощия да отчуждава
собственост на настоящата тъжителка , на цена каквато намери за
добре , както и да договаря със себе си.
Подсъдимата е знаела, че тъжителката
я е упълномощила с пълномощно с множество права, включително и за извършване на разпоредителни действия,
като това пълномощно е било изготвено от Нотариус в Р. Турция
по искане на тъжителката .
Подсъдимата представяйки пълномощното пред
нотариус Д. Пъков към дата 27.01.2016 година се е доверила на правната му преценка ,че са
изпълнени особените изисквания на закона ,вкл. и относно правото й да се отчужди
имота собствен на упълномощителя и е
подписала сделката за покупко –
продажба.
С
оглед на правилата за тълкуване обемът на представителната власт, съдът приема ,
че такива дадени и предоставена на подсъдимата не са ограничени – видно
от заключението на експертизата
изготвена от вещо лице – преводач Б.Х..
С пълномощното на подсъдимата са дадени права- което се отнасят
до всякакви правни действия от името на
упълномощителя, вкл. и за разпоредителни действия от нейно име и за нейна сметка . Представителната й власт не е
ограничена нито по отношение на заявена
цена на която следва да договаря пълномощника , нито във времето. Използваните
изразни средства визират всички правни действия,вкл и право да се извършват
разпоредителни действия от името и за сметка на представлявания .
Подсъдимата е
представила това пълномощно, което е автентично и с вярно съдържание, изготвено
от нотариус в Р. Турция в присъствието на
тъжителката и по нейно настояване и преценката на нотариуса ,че са
изпълнени особените изисквания на закона, не се дължат на превратно тълкуване
на волята на упълномощителя и към датата на сделката подсъдимата не е знаела и
не е предполагала, че цената на която е
договорила да отчужди имота собствен на упълномощителката в един момент няма
да устрои упълномощителя и .
Правнозначимия за съставомерността на
повдигнатото й обвинение факт е дали подсъдимата В. Д. умишлено/ съзнателно/ е действала против законните интереси
на представлявания – тъжителката Ф.М.Х. ,
т.е според предявеното с тъжбата
обвинение да е съзнавала, че
предоставеното й пълномощно не й дава права за разпореждане с имота- да продаде
имота на цена каквато намери за добре, че съзнателно не е използвала правилно
предоставената й представителна власт и че съзнателно се е споразумяла във
вреда на представлявания против законните му интереси, като извършила продажбата на имота .
В Решение № 632 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 2177/2012 г., I н. о.,
НК, изрично е посочено , че в нормите на
В чл.
217, ал. 1 и ал.
2 НК са уредени две различни и отделни престъпления - по чл.
217, ал. 1 от НК - съзнателно ощетяване на чуждо имущество, поверено за
управляване или пазене, и по чл.
217, ал. 2 от НК - съзнателни действия на представител или пълномощник
против законните интереси на представлявания.
За разлика от
състава по чл.217 ал.1 НК / предмета е едно индивидуално определено перо от
актива на имуществото на доверилото се лице и деецът следва да не е изпълнил
задължението да се грижи за повереното му чуждо имущество и така се стига до
претърпяна щета за имуществото-намаляване на стойността/ , състава по чл.217
ал.2 НК има за предмет цялото имущество на представлявания.
Престъплението по чл.
217, ал. 2 НК се характеризира с особености на
субекта и изпълнителното деяние, които сочат на действия на упълномощено лице,
изразяващи се в умишлено ощетяване на повереното му за пазене и управление
чуждо имущество. Предмет на престъплението не е конкретизирано индивидуално
определено перо от актива на имуществото на представляваното лице, а цялото
имущество”
Увреждането на представляванто лице , може да се осъществи както чрез
предприемане на правнозначими действия, с които да се намали актива му или да
се увеличи пасива, напр.сключване на неизгодна сделка, признаване на
несъществуващи чужди права, отказ от права, неоправдано обременяване с
уговорени тежести, сключване на едностранна абстрактна безвъзмездна сделка,
подписване на запис на заповед за несъществуващо задължение и пр. или чрез не предприемане
на правнозначими действия, с които да се увеличи актива- непредявяване на
искове и възражения,не полагане на дължима грижа, пропускане на давностни
срокове и пр. . Така увреждането може да води не само до претърпяване на загуба
/ както е по ал.1 / ,но и до пропускане на полза при това за цялото имущество.
Злоупотребата
на доверие по чл. 217, ал. 2 от НК
се явява осъществена с всяко съзнателно действие на представителя/
пълномощника, което обективно противоречи на законните интереси на
представлявания, без да е необходимо да настъпват каквито и да е други
последици.
По повдигнатото с тъжбата обвинение
не може да се направи обоснован извод , че обвинението касае цялото имущество
на тъжителката Ф.М.Х. в качеството и на упълномощител, независимо ,че с пълномощното № 01760 / 24.12.2012 година
на Турски нотариус , тъжителката е предоставила генерални / пълни /
права спрямо подсъдимата да извършва всички правни действия от нейно
име /лично/ и за нейна сметка, да я представлява .
Представителството пред конкретно посочени институции в Р. България също визира генерални права за всякакви правни
действия без ограничение, които по съществото си са именно разпоредителни
действия. Пълномощното
дава възможност и за признаване на чужди права,вкл и имуществени от
името на представлявания ,вкл и отказ от иск
Предмет на обвинението не
е цялото имущество на тъжителката Ф.М.Х. , а само процесния недвижим имот находящ се в село Поп
Груево – по земеразделителния план нива
с площ от 17,167 дка. – трета ткатегория на земята , представляваща имот №
025006.
Тъжителката не твърди, че е ощетено цялото и имущество от пълномощника , т.е. с оглед на конкретиката
на обвинението съотнесено към правната доктрина и посочената съдебна практика,
предмет на престъплението по чл.217 ал.2 НК не би могло да бъде само и
единствено конкретна недвижимост.
Имуществото следва да у чуждо .Нормата на чл.217 НК се намира в глава 5
раздел 8 на НК, разграничаващи го от останалите имуществени посегателства като действия
на упълномощено пред външния свят лице, изразяващи се в умишлено (съзнателно)
ощетяване на поверено му за пазене и управление чуждо имущество и действие
против законните интереси на представлявания. При злоупотребата с доверие
лицето, комуто чуждо имущество по функционални задължения или по пълномощие е
предоставено за пазене или управление, съзнателно извършва акт на юридическо
или фактическо разпореждане (противоречащо на законните интереси на
упълномощителя, извън действие на присвояване в свой или чужд интерес) и
обективно причини или застраши от щета патримониума на собственика, без за
довършване на престъплението да е необходимо реално такава да е настъпила.
Обвинението, поддържано от тъжителката
касае в
цялост чуждо за подсъдимата имущество.
Безспорно ,чрез инкриминираната сделка подсъдимата
се е разпоредила с чуждо за нея имущество, принадлежащо на тъжителката – упълномощителя и ,като съдът е
длъжен , по повод така предявеното с тъжба обвинение да отговори на въпроса дали
подсъдимата като пълномощник на тъжителката , е действала в пределите на предоставената й представителна власт и дали
е действала умишлено против законните интереси на
упълномощителя си .
Съдът следва да прецени обективната и субективна страна на
престъплението в което е обвинена подсъдимата, при което намира за нужно да посочи, че представеното по договора за покупко – продажба от 27.01.2016
година пълномощно дава права на подсъдимата Д. .В тази
връзка е и заключението на вещото лице –
преводача Боряна Христова.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК за валидно
разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в
пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да
извършва разпореждане от негово име, без да се явава задължително посочването
на конкретен вид разпореждане,конкретно определено имущество,цена, лице, в полза на което да се извърши
разпореждане
В
мотивите на ТР 5/2016 на ОСГТК на ВКС , за да се преодолее противоречивата
практика на съдилищата именно досежно това дали за прехвърляне на имот се
изисква изрично пълномощно , съдът е посочил, противно от приетото в отделни
решения –че не се изисква изрично
пълномощно,
т.е изоставя се виждането, че за прехвърляне на имот е задължително условие
наличието на изрично пълномощно.
Изразената ясно обща воля за извършване на всички правни действия ,вкл и
на разпоредителни действия, следва да се приеме, че представителната власт
включва възможността за пълномощника да избира и да договаря във всяка една от
тези насоки, по отношение на която не е ограничен с пълномощното/ такива
ограничения по пълномощното липсват-бел. Съда /
Предоставеното
пълномощно не въвежда за
пълномощника никакви ограничения .
От
съдържанието му и във връзка с правомощията за прехвърляния при способа „продажба”
подсъдимата има пълномощията да продаде имота на когото намери и
на цена каквато намери за добре. Има правата да договаря сама със себе
си .
От съдържанието на пълномощното , по която нотариуса е
обективирал волята на упълномощителката е явно ,че пълномощника не е ограничен при избора на
продажната цена за имота .
При липсата на изрично посочени параметри касаещи размер на продажната цена на имота ,
обвинението не се доказва – не се доказва ,че с
разпореждането от страна на
пълномощника са увредени интересите на представляватата – настоящата тъжителка
.
Видно
от превода на пълномощното а и от
обясненията на самата тъжителка се установява , че то е изготвено в присъствие на тъжителката от нотариус
с оглед волята на упълномощителката.
Волята на тъжителката е
била пълномощника да извършва всички правни действия от нейно име и за нейна сметка ,вкл. и да извършва
разпоредителни действия ,като по отношение на последните не са
въведени никакви зададени ценови критерии .
По действащото законодателство не са установени нормативни изисквания за
задължително съдържание на "изричното" пълномощно, в което да са
посочени и изброени конкретно по вид разпоредителните сделки и действия, които
пълномощникът е овластен да извърши, техните съществени елементи и конкретното
имущество - предмет на разпореждането, както и лицето, което да го придобие или
да се облагодетелства от него, договаряйки с пълномощника.
Съдът счита, анализирайки
събраните по делото доказателства,че предоставените на подсъдимата пълномощия са и давали възможност за
разпоредителни действия и Нотариуса ,изповядал сделката е приел валидността на
пълномощното и представителната й власт. Т.е. подсъдимата е съзнавала ,че има представителната
власт и договаря сделката ,така като е
намерила за добре съобразно морала си и знанията си – съдът има в предвид , че
подсъдимата има юридическо образование и
практикува адвокатска професия, при което е логично да има представа за
пазара на земеделските земи в района на Тервелски районен съд .
Подсъдимата действайки съобразно
дадените и пълномощия , не е надхвърлила предоставените й правомощия.
Нито интелектуално, нито волево / предвид
установеното по делото , че далече преди процесната сделка тъжителката е
получавала парични суми от подсъдимата , с уговореното , че ще се извършва
приспадане след продажбата – бел. Съда / подсъдимата не е съзнавала, не е знаела и не е
целяла, да действа в
увреждане на интереса на представляваната Х..
Обвинението
твърди ,че сделката е неизгодна за тъжителката предвид съмненията на същата ,
че имота и има далече по висока от отразената
и заплатена и по договора пазарна цена.
По
пълномощното липсват посочени изрични
ограничения- за конкретни разпоредителни действия или за конкретна цена – т.е.
по него не е уговорена определена
цена на който следва да отчужди пълномощника имота собствен на
тъжителката ,което и води до несъстоятелност
тезата на обвинението , че престъплението е осъществено, като подсъдимата
съзнателно е действала против законните
интереси на представлявания .
Обвинението
не доказа такива умишлени действия от
страна на подсъдимата .
При съзнанието на
подсъдимата , че действа съобразно дадените
и пълномощия и при липса на нейно знание на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението по
чл.217 ал.2 НК, така както е формулирано обвинението и е поставен предмета на
доказване , а именно ,че действа извън
пределите на предоставените й пълномощия, т.е
против законните интереси на
пупълномощителя ,съдът намира , че същата не е осъществила субективните признаци на
състава на престъплението.
Подсъдимата
има съзнанието , че разполага с представителна власт , която по
никакъв начин не е била ограничавана от упълномощителя .
Поради
това съдът приема , че от субективна страна деянието не е осъществено от
подсъдимата, тъй като по тъжбата остана
недоказано тя да е действала умишлено / с пряк умисъл/против законните
интереси на тъжителката и да и е причинила щета : като
продала следния недвижим имот собствен на тъжителката : нива с площ от 17,167 дка. , представляваща имот № 025006, – трета категория на земята, в местността „ Мюмюлаир чаир „ , в
землището на село Поп Груево , общ. Тервел , за сумата от 13637,00 лева , като пазарната цена на имота към същия момент била не по – малко от 25750,25
лева.
Поради изложеното съдът призна подсъдимата
В.Г.Д.
с ЕГН ********** за невиновна в осъществяване на признаците състава на престъплението по чл. 217, ал.2 от НК и я оправда по така предявеното и с тъжбата
от Ф.М.Х. с ЕГН ********** обвинение .
Предвид на установеното ,
съдът отхвърли , като неоснователен предявения за съвместно разглеждане
граждански иск , предявен от Ф.М.Х. с ЕГН ** 10177915 понастоящем жител и
живуща в гр. Чорлу- Р. Турция
срещу В.Г.Д. с ЕГН ********** представляващ обезщетение за причинените и
имуществено вреди , вследствие на
осъществената покупко – продажба в размер на
12113,25 лева – представляваща
разликата между пазарната цена на имота – 25750,25 лева
и цената на която имота е отчужден от
пълномощника на тъжителката в размер на 13637,00 лева.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си .
Районен
съдия :