Р Е Ш
Е Н И Е
№ 485 /29.03.2021 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година,
в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Яна Колева
секретар К. Л.
прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 425/2021 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от адвокат Е. К. от АК – Бургас, като процесуален представител
на „Фармакея“ ООД – Айтос с ЕИК ********* против решение № 260626/22.12.2020
година по н.а.х.д. № 3989/2020 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е
потвърдено наказателно постановление № 1642 –
F526257/16.12.2019 година на заместник - директор на ТД – Бургас на НАП
(НП).
С НП, за нарушение на чл. 5
ал. 4 т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 2 ал. 1 и
чл. 3 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 година на министъра на финансите за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8), на основание чл. 355 ал. 1 от КСО,
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Касаторът оспорва решението с
аргументи за незаконосъобразно неотчитане на доводите му за несправедливост на
наложеното наказание, което той преценява като несъразмерно тежко, претендира
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Иска отмяна на решението на РС
и на НП.
Прокурорът пледира
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С НП търговецът е санкциониран
за това, че като “осигурител” не е подал в срок до 25.09.2019 година данни в ТД – Бургас на НАП с декларация
образец 1 за месец август 2019 година, за общия размер на осигурителния доход,
осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО и вноските за
фонд “ГВРС” – за всички лица, подлежащи на осигуряване, данните за осигуряване
и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване.
За да постанови оспореното
решение, РС е приел, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, в АУАН и в НП е направена пълна
правна квалификация на нарушението, като е цитирана не само нормата на КСО,
която не може да се прилага самостоятелно, а съответните текстове от Наредба №
Н-8.
Решението е правилно.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на РС.
Съгласно чл. 5 ал. 4 т.1 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и
работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни
за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване.
Този текст, сам по себе си, не
определя конкретни срокове за подаване на дължимите данни от адресатите на
задължението и за чието неизпълнение те следва да бъдат санкционирани.
Конкретното задължение, обаче,
се съдържа в чл. 3 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-8, според който декларация образец
№ 1 следва да бъде подадена в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите – за всеки календарен месец: а) до 25-о число
на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при
полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена
подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец
след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването
или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или
изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен
трудът; в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 1,
2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване за лицата, на които за осигурителен
стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 1, 2 и 5 от Кодекса за социално
осигуряване.
Доколкото цитираните норми на
Наредба Н-8 са посочени в НП, РС законосъобразно е приел, че правната
квалификация на нарушението е пълна. Надлежното квалифициране на нарушението е
съществено изискване на закона и изпълнението му е гаранция за защита на
правата и законните интереси на санкционирания
субект.
Възраженията на касатора са
неоснователни. Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
защото в конкретния случай нарушението не се различава по нищо от типичното
нарушение, свързано с неизпълнение на задължението по чл. 3 ал. 1 т. 1 от
Наредба № Н-8, за да се приеме, че е „маловажен случай“, съобразно
определението по чл. 93 т. 9 от НК или определението по § 1 т. 4 от ДР на ЗАНН.
РС е постановил съдебен акт,
който следва да се остави в сила.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260626/22.12.2020 година по н.а.х.д. № 3989/2020 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: