№ 598
***, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИК.
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430100294 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК вр. с чл. 124 от
ГПК, вр. с чл. 110 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от К. П. Т. от ***, против ***, ***, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника поради погасяване по давност сумите:
по кредит с идентификатор *** в общ размер на 2577.87 лева по
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. 4631/2010г. на PC-Плевен, поради погасяването
им по давност, а именно: 2354.39 лева - главница по договор за потребителски
кредит от 05.09.2008г., ведно със законната лихва от 01.07.2010г., 199.48 лева
– лихви, 24 лева – такси;
сума по кредит с идентификатор ***, в размер на 234.78 лева.
Сочи, че за първото вземане е водено *** на ***, прекратено на
01.12.2014г., унищожено на 09.09.2022г. За второто вземане твърди, че не е
водено дело. Твърди, че е поискал от кредитора да отпише задълженията му
като погасени по давност, но той е отказал, като му е заявил, че това е от
компетентността на съда. Моли съда да си произнесе с решение, че не дължи
1
сумите по изпълнителен лист по ч.гр.д. 4631/2010г. на PC-Плевен в общ
размер на 2577.87 лева, и сумата от 234.78 лева, по кредит с идентификатор
***, претендира разноски.
Ответникът твърди, че искът е допустим, че ищецът има правен интерес
от предявяването му, съгласно практиката на ВКС. Заявява, че е собственик
на вземанията по силата на договори за цесия, че цедентът му е прехвърлил
едно естествено задължение, което може да бъде изпълнено само доброволно
от длъжника. Заявява, че няма спор по описаната фактическа обстановка в
исковата молба. Заявява, че счита за правилно да се признае за установено, че
настъпване на погасителната давност по отношение на принудителното
събиране на вземането, но не и спрямо вземането, развива съображения.
Признава исковете, счита, че разноски на ищеца не следва да бъдат
присъждани, с оглед признанието на иска, в условията на евентуалност
възразява за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните и направеното от страна на
ответника признание на предявения иск, намира за установено следното от
фактическа страна: Съгласно приложеното извлечение от ***, към
15.09.2023г., на името на ищеца К. П. Т., са регистрирани две кредитни
задължения спрямо ответника ***: кредит с идентификатор *** в размер на
2354.00 лева и кредит с идентификатор ***, в размер на 235 лева. От
представената молба от ищеца, в качеството му на длъжник по *** е видно, че
по едно от задълженията му е образувано изпълнително производство, което
същият е поискал на 07.11.2014г. да бъде прекратено поради перемпция.
Страните са разменили кореспонденция преди предявяване на исковата
молба, от която е видно, че на 08.12.2023г. ищецът е поискал от ответника да
отпише от ЦКР процесните две задължения поради изтекла погасителна
давност на вземанията, заявил е, че няма да заплати доброволно сумите, но
прави извънсъдебно възражение с оглед избягване на бъдещ съдебен процес.
В отговор, ответникът е заявил на ищеца, че спрямо него той има две
неизплатени задължения, като е конкретизирал сумите:
по кредит с идентификатор *** в общ размер на 2577.87 лева, от които
2354.39 лева - главница по договор за потребителски кредит от 05.09.2008г.,
ведно със законната лихва от 01.07.210г., 199.48 лева – лихви и 24 лева –
2
такси;
сума по кредит с идентификатор ***, в размер на 234.78 лева.
В писмото е посочено, че ответникът е задължен нормативно да подава
месечна информация на ЦКР и че въпросът за погасяване на вземанията по
давност е от компетентността на съда. Посочил е основанията си за
публикуване на личните му данни и го е приканил да сключи споразумение за
извънсъдебно уреждане на отношенията. В отговора на исковата молба обаче,
ответникът признава недължимостта на исковата сума и че правото на
принудително изпълнение е погасено по давност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен
установителен иск е с правно основание чл. 124 от ГПК, доколкото никоя от
страните не сочи висящо изпълнително производство за принудително
събиране на някое от двете вземания. С оглед твърденията на ищеца и
признанието на иска от страна на ответника, искът се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло, по двата договора от 2008г. няма доказани в
последните 5 години преди предявяване на иска такива действия от страна на
кредитор на ищеца, които да спират или прекъсват изтичане на погасителната
давност за вземанията по тях. Относно начина на произнасяне на съда по
предявения иск, той следва да се съобрази с редакцията на чл. 110 от ЗЗД,
който разпорежда, че с изтичането на петгодишна погасителна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, но и с
обстоятелството, че предявеният иск не е положителен, а отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане. Поради това, съдът не може да
се произнесе с положителен диспозитив за признаване установена изтекла
давност, а да отрече дължимостта на вземането на посоченото в и.м.
основание.
С оглед изхода на спора, и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,
независимо от възражението на ответника, че такива не му се дължат.
Независимо от искането на ответника за прилагане на разпоредбата на чл. 78
ал. 2 от ГПК и неприсъждане на направените от ищеца разноски, съдът счита,
че тя е неприложима, т.к. в случая е налице само едната от кумулативните
предпоставки за това – признание на иска. Другата предпоставка – с
3
поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, не е
налице, доколкото той, въпреки че признава, че давността е изтекла, не е
предприел действия да прекрати ограничаването на правната сфера на
длъжника и задължението му в ЦКР е с активен статус, а и в случая се доказа
за опит от страна на ищеца за извънсъдебно уреждане на отношенията и
отговор от страна на ответника, че въпросът е компетентността на съда, т.е.
той е имал възможност да избегне заплащането на разноски, но е отказал.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца, е неоснователно, доколкото в случая, минималния размер на
адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба
№ 1/2004г. на ВАС на РБ, е 581.27лв., а възнаграждението, уговорено между
страните, видно от представената фактура е 600лв./ 720лв. с ДДС/.
Минимумът 581.27лв., съпоставен с хонорар от 600.00лв. не е прекомерен, и
не налага редукция от съда. При тези изводи на съда, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 873.20лв., от
които 153.20лв. – ДТ и 720лв. – адв.хонорар с ДДС. Съдът не може да
задължи ищеца, както е направено искане от ответника, да представи банкова
сметка, по която да му бъдат заплатени разноските, разпоредбата на чл. 127
ал. 4 от ГПК касае осъдителните искове, и то в частта за изпълнение на
исковите претенции, а не на разноските по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК, вр. с
чл. 110 от ЗЗД, че К. П. Т., ЕГН ********** от ***, ***, НЕ ДЪЛЖИ на ***,
***, следните суми:
2577.87 лева - по кредит с идентификатор ***, а именно: 2354.39 лева -
главница по договор за потребителски кредит от 05.09.2008г., ведно със
законната лихва от 01.07.2010г., 199.48 лева – лихви, 24 лева – такси;
234.78 лева - сума по кредит с идентификатор ***,
поради изтекла погасителна давност на задължението към 19.01.2024г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. П.
Т., ЕГН ********** от ***, ***, направените по делото разноски в общ
4
размер на 873.20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5