Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Христова

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1875/2017 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда, ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител- М. П. Ф. – изпълнителен директор, излага, че по ч.гр.д.№1043/2017 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника И.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***. Ответникът, по реда на чл.414 от ГПК, подал възражение срещу заповедта, поради което ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че на 13.06.2011 г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с мобилен номер 0893 974375, който договор е новиран с Допълнително споразумение от 08.05.2013 г. по програма със стандартен месечен абонамент от 13.99 лева, за срок от 24 месеца. Ответникът бил добавил към абонатния си номер и втора абонаментна програма Резерв Стандарт с цена от 14.99 лева, с предоставен мобилен номер 0894 077514, съгласно сключен Договор за услуги от 21.02.2015 г. Съгласно договорите през периода от 20.02.2015 г. до 19.03.2015 г., ответникът бил ползвал предоставените му мобилни услуги, но неизпълнил насрещното си задължение за заплащане стойността им. Поради неизпълнението, на 20.06.2015 г. ищецът едностранно прекратил договора. Неизпълнението на договора дало основание на ищеца да начисли и предвиденото в договора обезщетение при неизпълнение- неустойка. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на 416, 15 лева, от която 132, 83 лева, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по Договори за мобилни услуги с номера ********** и **********, за които на ответника при ищцовото дружество е определен абонатен номер №*********; 283, 32 лева, представляваща компесаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на вземането. Претендира и разноски.

В срока за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

Преди първото съдебно заседание, ищецът, в писмена молба, прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. Ответникът не се явява в съдебно заседание, като не изпраща и представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл. Установени са и размерите на дължимите плащания.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в исковото производство разноски, в общ размер на 460.00 лева /205.00 лева, разноски, извършени в заповедното производство и 255.00 лева, разноски, извършени в исковото производство/.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител- М.П.Ф. – изпълнителен директор, сума в общ размер на 416, 15 лева /четиристотин и шестнадесет лева и петнадесет стотинки/, от която 132, 83 лева /сто тридесет и два лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по Договори за мобилни услуги с номера ********** и **********, за които на ответника при ищцовото дружество е определен абонатен номер №*********; 283, 32 лева /двеста осемдесет и три лева и тридесет и две стотинки/, представляваща компесаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 18.04.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 619 от 19.04.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 1043/2017 г. по описа на Районен съд Шумен.

ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител- М.П.Ф. – изпълнителен директор, сума в общ размер на 460.00 лева /четиристотин и шестдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете, от която 205.00 лева, разноски, извършени в заповедното производство и 255.00 лева, разноски, извършени в исковото производство.

Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	775
Дата:	24 октомври 2017 г. (в сила от 24 октомври 2017 г.)
Съдия:	Людмила Добрева Григорова Митева

Дело:	20173630101875
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	28 юни 2017 г.

Решение по дело №1875/2017 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Районен съдия: Л. Григорова