Р Е Ш Е Н И Е № 260311
19.05.2021
г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на двадесет и пети март 2021г., в
следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 3750 по описа за 2020
година и за да се произнесе, съобрази:
Сливенският
районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
- СЛИВЕН” ООД /„В и К - Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответника Г.И.Р. има открита при него партида за недвижим
имот, находящ се в гр.С., на ул.“С. С. К. И М.“ №…, който е свързан с
водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД ежемесечно доставя питейна
вода и отвежда отпадната. Твърди се още, че мъжа не е заплатил стойността й за
периода 01.02.2019 г. – 31.03.2020 г. и
поради това дължи сумата 635.85 лв.
Дружеството счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение
на паричното задължение – мораторна лихва в размер на 46.59 лв.
За тези суми то депозирало пред Сливенски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била издадена, в производството по ч.гр.д. № 2278/2020г., заповед за изпълнение, но не и изпълнителен
лист, тъй като ответника в заповедното производство - ответник и в настоящия
исков процес, не е бил намерен, за да му бъде връчена заповедта и последната е
приложена от заповедния съд към делото в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а на
осн.чл.415 ал.1, т.2 от същия нормативен акт е дал указания на заявителя, за
вземанията си по нея да предяви искове, за да установи съществуването им. Точно
това е сторило „В и К - Сливен” ООД, като претендира съда с решението си да
приеме за установено, че Р. му дължи цитираните по-горе суми.
Дружеството
претендира сторените от него разноски в това заповедно производство- 26.20лв.,
а и направените в исковия процес.
На
ответникът бе връчен, чрез назначения му от съда особен процесуален
представител- адвокат, препис от исковата молба и той именно депозира, в
установения с чл. 131 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, писмен отговор. С него
оспорва исковете -при конкретни съображения ги намира неоснователни. Същите
поддържа и в съдебно заседание.
На проведените по делото съдебни заседания ищеца бе представляван от
пълномощник -адвокат, който поддържа исковете.
След като обсъди събраните по делото, доказателства съда приема, че са установени
следните факти:
От представени от ищеца документи- карнети, се установява, че имот на
адрес: гр.С., ул.“С. с. К. и М.“№… е присъединен към водопреносната система на
ВиК Сливен, а титуляр на откритата при него партида е Г.И.Р., който за
дружеството е клиент с № 6008. Установява се и че в имота има поставени четири
водомера- един в мазето, друг на тавана, също в банята и последния- в кухнята.
Тези факти се установяват и от отговорите, получени при разпита като
свидетел на инкасатора за района- В. П. Д.. Тя бе убедителна и последователна в
изложената информация, че на адреса живее семейство Р., които имат частен
бизнес и поради това отсъстват през деня от имота, както и че отчета е правен
по интересен, но удачен начин- по телефона и Вайбър, като г-жа Р.изпраща снимки
на водомерите. От показанията на свидетелката съда приема още, че имота представлява къща, а наличието
на водомер в мазето е наложено от факта, че последното е превърнато в малка
фитнес заличка, към която има баня и тоалетна.
Тъй като няма никакви основания да се съмнява в казаното от свидетелката, а
и защото то не се опровергава от останалия събран доказателствен материал, съда
кредитира показанията й.
Всъщност, във връзка с призоваването на ответника се наложи съда да направи
служебна справка за регистрираните негови постоянен и настоящ адрес, при което
се установи, че съответстват на административния адрес: гр.С., ул.“С. с. К. и
М.“№….
За съответните количества ВиК -дружеството е издавало фактури- документите,
представляващи приложения на исковата молба.
За вземанията си по фактурите „ВиК Сливен“ е депозирало пред Сливенски
районен съд заявление по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството
по ч.гр.дело № 2278/ 2020 г., заповед за
изпълнение - № 944/ 30.07.2020г., с която на Г.И.Р. е разпоредено да му
заплати: 635.85лв.- главница за периода 01.02.2019г.- 31.03.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 29.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и лихва
за забава в размер на 46.59лв., начислена към 11.05.2020г. и разноски в
заповедното производство- 26.20лв.
Срещу нея мъжа не е подавал възражение по чл.414 от ГПК, но и не е намерен
от призовкар, за да му бъде връчена и по тази причина съда е дял указания на
заявителя, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск. Това
„ВиК Сливен“ е сторило в срок.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания,
главното от които представлява стойността на доставена до обект на ответника
вода, както и на отведени отпадни води.
Той е потребител на услугата, като титуляр на разкритата за жилището на
адрес С., ул.“С. с. К. и М.“№… при „ВиК Сливен“ партида, с абонатен № 6008.
От записите в карнета и показанията на разпитаната по делото свидетелката
категорично се установи, че е извършван фактически, реален отчет на водомера;
всъщност- на четири водомера, в имота, намиращ се на горепосочения административен
адрес, който имот представлява е къща.
Съдът не може да сподели
възражението на особ.проц.представител на ответника, че иска е неоснователен,
защото ищеца не е ангажирал доказателства, че Р. е бил в договорни отношения с
него. Всъщност, доказателствата по делото „говорят“, че тези отношения са били
факт. Така е, защото ответника и семейството му са собственици и обитатели на
къщата на адрес г.С., ул.“С. с. К. и М.“№…, като съпругата на ответника дори си
е предоставила № на мобилния телефон за контакти с инкасатора от „ВиК Сливен“,
отговарящ за района. Така също, както съда вече коментира, във връзка с призоваването
на ответника се наложи да се направи служебна справка за регистрираните негови
постоянен и настоящ адрес, при което се установи, че са гр.Сливен, ул.“С. с. К.
и М.“№16. А и е направо невъзможно човек да си представи, че живущи в оживено
населено място граждани биха останали без вода. И след като монополния
доставчик на такава, а и на услугата по отвеждане на отпадните води, за
гр.Сливен е „ВиК Сливен“ООД е несъмнено, че страните по делото са били и са в
договорни отношения. Съдията-докладчик по делото е наясно с неловкото
положение, в което се намира особения процесуален представител на ответник в
гражданско дело, особено по искове като настоящия. Това неудобство е породено
от липсата на конкретни, лични впечатления за релевантните за делото факти,
съотв. и на фактическата невъзможност да се ангажират доказателства за тях.
Признаването на иска пък би било в противоречие с процесуалната роля на
особения представител.
При установените по делото факти, вкл. и защото ищцовото дружество е издало
фактури за количествата през съответните месеци от процесния период от време,
според съда то е изпълнило всички въведени от закона, вкл. и Общите му условия,
изисквания. Не само това, но и с горните обстоятелства и действия се изчерпват
възможностите на ВиК дружествата в процеса на доказване. Предвид поставените от
законодателя рамки за изпълнение на дейността им, те не могат или поне нямат
възможност да създават/прилагат други доказателства. Поради това съда намира
първия от исковете за доказан и основателен.
Щом извода на съда за първия иск е
такъв, то е идентичен и за втория- защото е акцесорен по отношение на него и
следва съдбата му. Не само поради това, а извода се налага след като ищеца е
доставил услугата си до обекта на ответника, а последния не ангажира
доказателства да я е заплатила. По този начин се е активирала разпоредбата на
чл.86 от Закона за задълженията и договорите, идеята на която е, че от
забавеното плащане на едно парично задължение кредитора търпи вреди, които
длъжника трябва да обезщети, като му заплати поне законната лихва за периода на
забавата.
Така също, съгл.чл.44 от ОУ на ВиК Сливен,
потребителя изпада в забава с изчитането на тридесет дни от момента на
издаването на съответната фактура.
С оглед изхода на делото, ответника дължи на ищеца сторените от последния
разноски- както в исковия установителен процес, така и в заповедното
производство, при това в пълен размер. В последното „ВиК Сливен“ е направило
разноски в размер на 26.20лв.- заплатена държавна такса за образуването на
частното гражданско дело- за толкова е издадена заповедта за изпълнение.
Сторените от ВиК Сливен в исковия процес са общо 735лв., от тях: 75лв.-
доплатена държавна такса за образуване на делото; 360лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и 300лв.-
възнаграждение за назначения особен процесуален представител на ответника.
При горните аргументи, Сливенски
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК за установено, че Г.И.Р. с ЕГН **********, представляван в делото
от назначения му от съда, в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален
представител- адв.Д. *** дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на
управление на дейността: ул. ”Шести септември” № 27 и ЕИК: *********, със
съдебен адреса*** сумите, за които в заповедното производство, развило се в
ч.гр.д.№ 2278/2020г. Сливенски районен съд е издал заповед за изпълнение- №
944/ 30.07.2020г.
ОСЪЖДА Г.И.Р. с ЕГН ********** да заплати
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн.
чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№
2278/2020г. на СлРС – 26.20 лв.
/двадесет и шест лева и двадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Г.И.Р. с ЕГН ********** да заплати
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн.
чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия исков процес- гр.д.№ 3750/2020г. СлРС
– 735 лв. /седемстотин
тридесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез
районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок,
считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: