№ 5
гр. Враца, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20211420201076 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****” ЕООД, гр. Враца, против Наказателно
постановление /НП/ №06-2100010/28.10.2021 г. на директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Враца, с което на основание чл.399, вр. чл.416, ал.5,
вр. чл.414, ал.4 КТ, за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, на жалбоподателя е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
15000 лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно и при
излагането на подробни съображения в подкрепа на застъпената теза, се
прави искане за отмяна на НП.
В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Ц. С. – ВрАК, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Кирилова, която оспорва
жалбата и заявявайки правилност и законосъобразност на НП, моли за
потвърждаването му.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови доказателства –
разпитана е св. С. ****.
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
На 05.10.2021 г. дружеството-жалбоподател сключило трудов договор с
лицето **** на длъжност „главен готвач”. Без да е подадено заявление до ТД
на НАП за регистриране на трудовия договор, на 07.10.2021 г. лицето ****
1
било допуснато до работа в обекта. Около 13:30 часа, при извършена
проверка от св. С. **** – главен инспектор в Д „ИТ“ – Враца, се установило,
че лицето **** работи в обекта без да има копие от писмен трудов договор и
копие от заверено уведомление по чл.62, ал.3 КТ. За установеното св. ****
съставила протокол за проверка.
На 12.10.2021 г. в офиса на Д „ИТ“ – Враца от страна на дружеството-
жалбоподател е представен трудов договор с лицето **** №**** г., както и
справка за регистрираният трудов договор от 07.10.2021 г. от 15:37 часа. С
оглед на това, св. С. **** съставила АУАН №06-2100010/12.10.2021 г., в
който посочила, че като е допуснало до работа лицето **** на 07.10.2021 г.
без да му предостави копие от писмен трудов договор и копие от заверено
уведомление по чл.62, ал.3 КТ, дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение по чл.63, ал.2 КТ. АУАН е съставен в присъствието на
представител на дружеството-жалбоподател и му е връчен, като същият не е
вписал възражения.
Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно изложение на
фактите и субсумирането им под нормата на чл.63, ал.2 КТ, на 28.10.2021 г. е
издадено атакуваното НП, с което на основание чл.399, вр. чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.4 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 15000,00 лв.
Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа
показанията на св. С. ****, протокол за проверка от 07.10.2021 г., декларация
от лицето **** за това, че има сключен трудов договор, трудов договор
№**** г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ от
07.10.2021 г., както и др. приложени по делото доказателства. От показанията
на св. С. **** и от гореизброените писмени доказателства се установява, че
при извършена на 07.10.2021 г., около 13:30 часа проверка на стопанисвания
от дружеството обект е установено, че лицето **** работи в обекта, без да му
е предоставено копие от писмен трудов договор и копие от заверено
уведомление по чл.62, ал.3 КТ. От доказателствената съвкупност и по-
конкретно трудов договор №**** г. и справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 КТ от 07.10.2021 г., се установява и това, че с
лицето е сключен трудов договор №**** г., както и че същият е регистриран
в ТД на НАП на 07.10.2021 г. в 15:37 часа. Съдът кредитира коментираната
доказателствена съвкупност в цялост, като счита, че същата е логична,
последователни и непротиворечаща си по отношение на релевантните за
доказване факти.
Съдът кредитира и останалите, некоментирани до момента, но
съдържащи се по делото, доказателства. Доколкото, обаче, същите са
последователни и допълващи се, настоящата инстанция счита, че по-
прецизното обсъждане на доказателствената съвкупност е ненужно и
обременяващо съдебния акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в установения в чл.59, ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, от
2
надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество съдът приема следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се
установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с посоченото такова в АУАН. И АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на
констатиране на същото, подробно и точно е описана възприетата му правна
квалификация. И АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3
ЗАНН.
Изследвайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът прие,
че от доказателствено обезпечената фактология по категоричен начин се
установява, че на 07.10.2021 г., около 13:30 часа дружеството е допуснало до
работа в стопанисван от него обект лицето ****, без да му е предоставено
копие от писмен трудов договор и копие от заверено уведомление по чл.62,
ал.3 КТ. При това от обективна страна е осъществен състава на чл.63, ал.2 КТ,
съгласно който „Работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението
по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите.“
Въпросът за субективната страна на нарушенията не следва да бъде
обсъждан, тъй като в случая се касае за ангажиране на отговорност на
юридическо лице, която отговорност е обективна и безвиновна. От това
следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата,
респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други
лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната
форма.
Правилно е и приложението на санкционната норма. Съгласно чл.414,
ал.1 КТ „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.“, а
съгласно ал.4 на същата норма „За повторно нарушение по ал. 1 и 3
наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000
лв.“. В случая дружеството е санкционирано за нарушение, извършено
повторно, доколкото същото е извършено в едногодишния срок от влизане в
сила на НП №06-001068/25.01.2021 г., с което е наложено наказание за същия
вид нарушение. Наложената санкция от своя страна е в минимално
предвидения в закона размер. При това НП като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна да се остави без
3
уважение.
При горните изводи съдът съобрази наведените оплаквания за
неправилност на НП, както и съобрази приложената съдебна практика в тази
насока. Счете обаче, че наведените доводи са неоснователни, тъй като по
делото се установява, че лицето **** е имало сключен трудов договор още на
05.10.2021 г. и е допуснато до работа в обекта на дружеството не без трудов
договор, а без работодателя да му е предоставил преди постъпването му на
работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. Ето защо наведените
доводи не могат да обосноват отмяна на атакувания санкционен акт.
При изхода на делото, съдът счита, че искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски е основателно. Ето защо „****” ЕООД, гр. Враца,
следва да бъде осъдено за заплати на Д „ИТ“ - Враца сума в размер на 150
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №06-2100010/28.10.2021
г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Враца, с което на
основание чл.399, вр. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.4 КТ, за нарушение по чл.63,
ал.2 КТ, на „****” ЕООД, гр. Враца, е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 15 000 лв.
ОСЪЖДА „****” ЕООД, гр. Враца ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Враца сума в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4