Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна, 11.05.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХХХІV състав, в публично заседание,
проведено на единадесети април две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря С.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 11774 по описа на ВРС за 2015 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, вр.
чл. 40 ЗЗД, чл. 31, ал. 2, вр. чл. 44 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД и чл. 30 ЗН.
Твърди се в исковата и уточняващата молба, че ищецът и ответникът Р.Д.Б. са
наследници по закон на своята майка В. Т. Б., починала на ***** год. Сочи, че с
договор за доброволна делба ищецът, ответникът Б. и тяхната майка, са придобили
правото на собственост върху жилище № 4 на втори етаж в източната част на
жилищна сграда с площ по данъчна оценка от 94.50 кв.м., състоящо се от входно
антре, две спални, дневна с кухненски бокс, хол, баня-пералня, дрешник, ведно с
мазе № 3 с площ от 13.50 кв.м. и гараж с площ от 22.90 кв.м., изградени в
държавно дворно място с площ от 496 кв.м., съставляващо УПИ ХІІІ-730, кв. 42,
по плана на гр. А.. Твърди се, че приживе майка им е страдала от редица
заболявания: неинсулинов захарен диабет с неврологични усложнения, лош контрол
с диабетна полиневропатия, хипертонична болест,
неуточнена мозъчно съдова болест, паркинсон, тежка депресия-рецидивираща.
Паради последното й заболяване същата е приемала антидепресанти,
които не са й помагали в по-голяма степен, била е насочвана постоянно към
невролог и психиатър. Въпреки, че не е била поставяна под запрещения, В. Б. без
да разбира свойството и значението на акта, който извършва, както и да ръководи
постъпките си, на 25.02.2015 год. е подписала с пръстов отпечатък пълномощно
към ответника Р.Б., с което му е делегирал права да се разпорежда с
гореописания имот, включително да определя цена на същия. Сочи на същата дата –
25.02.2015 год., пред нотариус Р.К., да е бил сключен договор за
покупко-продажба за 4/6 ид.ч. от процесния
имот, обективиран в нотариален акт № 60, дело № 52 на
нотариус Р.К.. Твърди се, че сделката е нищожна, поради накърняване на добрите,
като порокът се изразява в това, че уговорената продажна цена в размер на 9500
лева е четири пъти по-ниска от пазарната стойност на имота и в този смисъл е
представителят е договарял във вреда на представлявания. Твърди се и че упълномощителна сделка е унищожаема,
тъй като В. Б. към момента на заверка на пълномощното, макар и да не е била
поставяна под запрещение, не е разбирала свойството и значението на
извършеното, а оттук и договорът за покупко-продажба е нищожен като сключен
поради липса на съгласие. На следващо място се твърди сделката да е симулативна, като прикриваща договор за дарение, с което
разпореждане дарителят е накърнил запазената на ищеца част от наследството му.
Отправеното до съда искане е да се обяви за нищожна сделката покупко-продажба
по отношение на 2/6 ид.ч., в условията на
евентуалност за 1/6 ид.ч., в случай, че се установи,
че Б. е притежавала 1/3 ид.ч. от целия имот, поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 40 ЗЗД, поради липса на валидно изразена воля у
продавача, тъй като упълномощителят не е можел да
разбира свойството и значението на акта, който е извършил и да ръководи действията
си – основание предвидено в чл. 26, ал. 2 ЗЗД липса на съгласие, претендирайки
унищожаване на пълномощното на основание чл. 31, ал. 2, вр.
чл. 44 ЗЗД. В условията на евентуалност се претендира прогласяване на сделката
за посочените по-горе идеални части за симулативна,
да се обяви за действителна прикритата сделка – договор за дарение и се
възстанови на ищеца запазената част от наследството на майка му.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Р.Д.Б. и М.Н.Б. не депозират отговор
на исковата молба.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове регламентиращи процесните
отношения, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното на л. 8 от делото
копие от нотариален акт № 176/1975 год., че със сключен на 12.12.1975 год.
договор за покупко-продажба наследодателят на страните Митко Петров Б.
/последното видно от приложеното на л. 73 от делото удостоверение за
наследници/, заедно с още четири лица са закупили по 1/5 ид.ч.
всеки от жилищна сграда, подобрения и стопански постройки, изградени върху
държавно дворно място, съставляващо парцел от 800 кв.м., с № ХІІ-470, кв. 42 по
плана на с. А.
С договор за договор за доброволна
делба от 1993 год., съсобствеността между приобретателите
по горния договор за покупко-продажба е прекратена, като В. Т. Б., П.Д.Б. и Р.Д.Б.
са придобили в дял и изключителна собственост жилище № 4, находящо
се на втори етаж, източна част на жилищна сграда, находяща
се в с. А., ул. „****” № **, състояща се от входно антре, две спални, дневна
кухненски бокс, хол, баня, пералня, дрешник, ведно с прилажащатие
маза № 3 и таван № 4, както и гараж № 4 /л. 9/.
Видно от приложеното на л. 12 от делото
пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег. №№ 2618 и 2619
от 25.02.2015 год. на нотариус Р.К., че със същото В. Т. Б. е упълномощила Р.Д.Б.
да продаде собствените на Б. 4/6 ид.ч. от горния
имот, като сам определи условията и цена, като договаря и сам със себе си. Упълномощителят е положил пръстов отпечатък, като в
забележка нотариусът е посочил, че горното е сторено поради намалено зрение и тремор на упълномощителя, като
пълномощното му е прочетено от нотариуса и след одобряването е положен
отпечатък от десен палец.
С договор за покупко-продажба от
25.02.2015 год., оформен в нотариален акт № 60, том І, рег. № 2629, дело №
52/2015 год. на нотариус Р.К., В. Т. Б., чрез пълномощника си Р.Д.Б. е продала
на пълномощника собствените си 4/6 ид.ч. от горното
жилище и гараж № 4 за сумата от 9500 лева, платена напълно и в брой от купувача
на продавача в деня на подписване на нотариалния акт. Посочено в акта е, че
продавачът В. Т. Б., чрез пълномощника си, запазва за себе си пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху продавания имот, необезпокоявана от
никого до края на дните си. От материалите по приобщеното нотариално дело се
установява, че данъчната оценка на жилището към датата на изповядване на
сделката данъчната оценка на жилище № 4 е 13 371.40 лева, а на гаража
2657.90 лева /л. 72/.
Видно от приложеното на л. 13 от делото
удостоверение за наследници, че В. Т. Б. е поч. на *****
год. и е оставила за наследници по закон ищецът П.Д.Б. и ответникът Р.Д.Б..
Представени по делото са и амбулаторни
лист, епикризи /л. 17-35/ видно от които, че приживе В.
Б. е страдала от захарен диабет, болест на Паркинсон, депресивно разстройство. От
приложеното на л. 104 от делото Експертно решение № 4833 от заседание №
153/11.10.2014 год. на І-ви състав МБАЛ „Св. Марина” ЕАД – Варна, се
установява, че на В. Б. е определена пожизнено 100% неработоспособност с чужда
помощ. Като водеща диагноза, обусловила 90% невъзможност за самообслужване, е
вписана съдова деменция, тежка степен. Като
придружаващи заболявания, определени окончателния процент на
неработоспособност, са посочени начална катаракта на двете очи, паркинсонова болест – средно тежка степен, алопластика на лява тазобедрена става.
От заключението на д-р К.К. по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че психическото състояние на В. Б. не й е позволявало още в
началото на 2014 год., когато ТЕЛК е установил симптоматиката на съдова деменция, да има годна психическа воля да извършва правни
сделки, което състояние в период от повече от година до упълномощителната
сделка е довело до задълбочаване на симптомите на това психическо заболяване. Диагностицирано е нарушение в паметта /фиксационната
и репрудукционна памет/ за нови събития. Мисленото й
е било с конкретно-образен характер и това според експерта се явява пречка за
осъществяване на когнитивността /способността на
мозъка да обработва и съхранява постъпваща информация/, създава затруднение за
обработка на нова информация, което се явява пречка за адекватно поведение при
извършване на ежедневни дейности. Екзикутивните
функции /генериране и приложение на планове, разрешаване на проблеми, подбор на
подходящи и отхвърляне на неподходящи отговори, оформяне на адекватни отговори/
на Б. са били нарушени и тя е била зависима в ежедневието си от близките си. В
отделни периоди са диагностицирани и деприсивни интерпретации, които мотивират болестно
потиснато и хипоболично състояние. Горните необратими
промени в ядрото на личността, дават основание на експерта да заключи, че са
довели до невъзможност Б. да се грижи сама за себе си и за своите интереси.
За установяване средната пазарна
стойност на имота по делото са ползвани специални знания на вещото лице инж. Ц.А.,
която в заключението си излага, че средната пазарна стойност на имота към
25.02.2015 год. възлиза в размер на 34000 лева, а при съобразяване правото на
ползване, остойностено на 7360 лева, стойността на
имота е 26640 лева. В съдебно заседание на 28.03.2016 год. вещото лице сочи, че
оценката касае цялото жилище и гараж. Оценката на имота е посочено да е дадена
към датата на изповядване на сделката – 25.02.2015 год. и към датата на
откриване на наследството на Б. – м. май 2015 год. не би се променила.
Ангажирани по делото от ищеца са и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. М. Л. /във фактическо
съжителство с ищеца/ и М.З.Г.. От показанията на свидетелката Л. се установява,
че В. Б. от 2004 год. страда от диабет, исхимична
болест, изпаднала в дълбока депресия. Постепенно здравословното й състояние се
влошило, като тя престанала да разпознава близките си. Това й състояние
свидетелката излага да датира от 2012 год. и към датата на кончина й не е било
променено. След като си счупила ставата през посочената година излага Б. да
била и обездвижена. Излага, заедно с ищеца, а след неговото заболяване и сама
свидетелката, да са полагали грижи за В. Б.. Посещавала домът й един, два пъти
месечно. През другото време за нея се е грижило трето лице. Конкретно през 2015
год. излага да е посещавала Б., като при всяка среща последната говорела
объркано, обяснявала, че ще ходи на ТЕЛК, а тя вече е била освидетелствана.
Сочи Б. да е получавала ниска пенсия, поради което и се е налагало ищецът и
свидетелката да й помагат финансово до нейната кончина.
Свидетелят излага, че познава В. Б.,
като е посещавал домът й 7-8 пъти. Последно излага да е ходил в жилището й
около Т. Б. лежала на леглото, не е разпознала свидетеля и съжителстващото с
ищеца лице. Говорила несвързано.
За установяване обстоятелствата, при
които е дадено пълномощното и изповядана атакуваната сделка по делото е
разпитана и нотариус Р.К.. Същата в показанията си излага, че конкретно не може
да каже, че си спомня случая, но след като получила призовката за датата на
съдебното заседание се запознала с материалите по изповядване на сделката и
заверка на пълномощното. Установила е, че жената е опитала да подпише изготвена
справка, но се е подписала криволичещо, имала е тремор
на ръката. В тези случаи излага практиката й да е да се изготвя пълномощно и
едва тогава с пълномощното да се подписва нотариалния акт. Излага да си спомня прехвърлителката, която е посетила кантората, изслушала е прочетеното
й и е потвърдила желанието си да стане прехвърлянето на имота.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Изложените в исковата молба фактически
твърдения и формулирания въз основа на нея петитум на
исковата претенция обуславя извод за предявен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 40 ЗЗД, за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба до обема на наследствените права на
ищеца поради договаряне на ответника като пълномощник на В. Б. и сам със себе
си във вреда на упълномощителя в противоречие с
добрите нрави предвид неравностойността на насрещните престации.
За основателното провеждане на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи, че уговорената продажна цена е значително
по-ниска от пазарните условия при продажба на процесния
имот. Горното
предпоставки ищецът следва да установи по пътя на пълното и главно доказване,
като неподаването на отговор на исковата молба от ответниците
не означава признание на иска от тяхна страна или на фактите по спора, поради
което и ищецът не се освобождава от доказателствената
си тежест /така решение № 67 от 06.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 898/2009 год.,
І т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Трайната съдебна практика на Върховния
касационен съд приема, че нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалетност на престациите, в
който случай сключената сделка е нищожна, поради нарушаване на основния принцип
на отношенията между представител и представляван, а именно на задължението на
представителя да действа в интерес на представлявания. Нееквивалентността на престациите би могла да представлява основание за нищожност
на договора на посоченото основание само в случай, че е налице явно
несъответствие между насрещните задължения. Така в решение № 615 от 15.10.2010
год. на ВКС по гр.д. № 1208/2009 год., ІІІ г.о. е прието например, че нищожност
има поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в решение № 119 от
22.03.2011 год. на ВКС по гр.д. № 485/2010 год., І г.о. – при двадесет и осем
пъти по-ниска цена. В решение № 452 от 25.06.2010 год. на ВКС по гр.д. №
4277/2008 год., І г.о., е прието, че съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави.
Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде по-ниска от
данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави
предполага известна еквивалентност на насрещните престации
и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е
такава, че практически да е сведена до липса на престация.
В решение № 24 от 09.02.2016 год. на ВКС по гр.д. № 2419/2015 год., ІІІ г.о., е
прието, че само наличието на нееквивалентност на насрещните престации
според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че
сделката е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на
нееквивалентност на престациите може да представлява
сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на
крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите
съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически
нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като
прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
С
оглед така даденото разрешение и при уговорена продажна цена на 4/6 ид.ч. от жилището и гаража при запазено право на ползване
на продавача в размер на 9500 лева и средна пазарна цена имота в размер 17760
лева /4/6 ид.ч. от определената от вещото лице средна
пазарна стойност на имота при отчитане запазеното право на ползване - 26640
лева/, се налага извода,
че е налице ответна парична престация, която макар да
се отклонява от обичайната не говори за такава недопустимост, която да прави
самата сделка нищожна. По изложените съображения и предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 40 ЗЗД следва
да бъде отхвърлен.
Поради
сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие следва да
бъде разгледани следващата група искове – за унищожаване на овластителната
сделка на основание чл. 31, ал. 2, вр. чл. 44 ЗЗД,
тъй като към датата на извършването й упълномощителката
В. Б. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното поради
факта, че същата е страдала от редица заболявания и прогласяване на основание чл.
26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД нищожността на договора за покупко-продажба до размера на
наследствената част на ищеца като сключен при липса на съгласие, доколкото
потвърждаване на договора не може да бъде направено поради настъпила смърт на упълномощителя /така решение № 223 от 19.06.2013 год. на
ВКС по гр.д. № 1006/2012 год., ІV г.о./.
Искът
по чл. 31 ЗЗД е предявен при условията на чл. 31, ал. 2 ЗЗД от наследник на
починалата В. Б., в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД унищожаеми са договорите,
сключени от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира
или ръководи действията си. За да може да се допусне унищожаване на сделката на
това основание, необходимо е лицето, което е сключило същата да е дееспособно,
като опорочаващият факт е, че волеизявлението извършено от него е в момент,
когато то не може да разбира или да ръководи действията си. По аргумент от чл.
31, ал. 2 ЗЗД и чл. 5 ЗЛС неспособността на лицето да разбира свойството и
значението на извършеното може да се дължи на слабоумие /тежка или дълбока олигофриния или деменция/ или на
душевна болест, които обуславят поставянето на лицето под запрещение.
От
събраните по делото медицинска документация, гласни доказателства и от
заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установи, че към датата на
извършване на упълномощителната сделка В. Б. е била с
диагноза „съдова деменция”, което е диагностицирано най-късно на датата на инвалидизирането
й от ТЕЛК от 15.01.2014 год. Заключението на вещото лице д-р К.К. по несъмнен начин установява, че към датата на
извършване на упълномощителната сделка Б. е с
нарушена възможност да действа разумно, с трайно снижена способност за
извършване на целенасочена дейност, за организиране и осмисляне на действията,
с невъзможност да се грижи сама за себе си в ежедневието, за своите интереси и
за приемане и обработване на информация. Силно снизени паметово-интелектуални
възможности у В. Б. с невъзможност за осмисляне и извършване на ежедневни
действия, се установява и от показанията на свидетелите М.
М.Л. и М.З. Г.. Изложеното налага извода на съда, че В. Т. Б. не е могла да
разбира и ръководи действията си, когато е упълномощила ответника Б. да се
разпорежда със 4/6 ид.ч. от недвижимия имот.
Горното
обаче не е достатъчно, за да бъде унищожен договора, когато искът се предявява
след смъртта на лицето. Това е така, тъй като нормата на ал. 2 на чл. 31 ЗЗД
забранява унищожаването на договора, респ. едностранната сделка, след смъртта
на лицето, освен ако приживе не е искано поставянето му под запрещение или доказателството
за недееспособността му произлиза от същия договор. Искането за поставяне под
запрещение не би имало правно значение само, когато неспособността на лицето да
разбира или ръководи действията си не се е дължала на душевна болест или
слабоумие, а на други причини като въздействие на упойващи вещества,
интоксикация, състояние, съпътствани от продължителна силна болка или друго
подобни, при които дори да е поискано поставяне под запрещение, то би било
отхвърлено /така решение № 374 от 29.12.2015 год. на ВКС по гр.д. № 1792/2015
год., ІV г.о., решение № 309 от 14.07.2011 год. по гр.д. № 1890/2010 год., ІV
г.о. и др./. В настоящия случай обаче, както се установи от заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, невъзможността на упълномощителката
да волеобразува се дължи на психическо заболяване –
съдова деменция тежка степен, т.е. форма на
слабоумието. Следователно и след като приживе не е искано поставянето на В. Б.
под запрещение /така изрично ищецът в исковата молба/, съдът приема, че не е
налице изключението по чл. 31, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, преодоляващо забраната за
унищожаване на упъномощителната сделка след смъртта
на упълномощителя. Не е налице и следващата
алтернатива на чл. 31, ал. 2 ЗЗД - недееспособността да произлиза от упълномощителната сделка, преодоляваща тази забраната. За
да е налице това условие от самото съдържание на волеизявлението на лицето следва
да може да се заключи, че то не е могло да разбира поведението си или да
ръководи действията си, поради което и сделката е извършена в състоянието по
чл. 31, ал. 1 ЗЗД. В случая от представеното пълномощно и от неговото
съдържание такъв извод не може да бъде направен. Аргумент за обратното, не е
обстоятелството, че пълномощното е извършено чрез поставяне на пръстов
отпечатък на Б., което идва да докаже само факта на придружаващите основното й заболяване
– болест на паркинсон и установената през 2014 год. начална катаракта на двете
очи. С оглед горното и при липса на предпоставките на чл. 31, ал. 2 ЗЗД искът
за унищожаване на пълномощното до 2/6 ид.ч. следва да
бъде отхвърлен.
Горното
от своя страна води до неоснователно и на иска с правно основание чл. 26, ал.
2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора, като сключен от
упълномощения при липса на съгласие.
Формираният
извод за неоснователност на горните искове, налага произнасяне по следващото релевирано твърдения за нищожност на договора за
покупко-продажба – като прикриваща истинската воля на страните, тъй като прехвърлителката е искала да надари приобретателя.
При
относителната симулация волеизявлението на страните съдържа две части: изявява
се желание за сключване на сделката при спазване на предписаната форма, която
сделка става достояние на третите лица, а от друга страна – страните са
постигнали съгласие, че не целят правните последици на обективираната
пред третите лица сделка, а действителната им воля е различна от външно
изразената. Законът в нормата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД разпорежда, че при относителна
симулация се прилагат правилата за прикритото съглашение, ако са налице
изискванията за неговата действителност.
За
основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи, че волята на
страните по сделката не е такава, каквато е отразена в договора, каква е била
действителната им воля и наличието на изискванията за сключване на прикритото
съглашение. Горното предпоставки ищецът следва да установи по пътя на пълното и
главно доказване, като както беше посочено по-горе неподаването на отговор не
означава признание на фактите и не освобождава ищеца от доказателствената
му тежест.
В
настоящия случай ищецът твърди, че атакуваната сделка е привидна, прикриваща
дарение, с аргумент за липса на реално извършено плащане по договора. В нотариалния
акт, в която е обективирана атакуваната сделка, е
удостоверен фактът на плащане на продажната цена, като по делото не се събраха
доказателства този факта да не е осъществен. Обратен извод не може да бъде
направен от изнесеното от свидетелката Магдалена Лазарова /показанията, на
която съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК/, че наследодателката
на ищеца не е разполагала с финансови средства. Отделно от това следва да се
отбележи, че фактът на неплащане на продажната цена не води до извод, че
действителната вола на страните е била да бъде надарен ответникът Р.Б.. Ето
защо и при липса на каквито и да е доказателства – преки или косвени, от които
да бъде направен несъмнен извод, че прехвърлителката
е имала намерение да надари сина си, за съда не е налице основание да приеме,
че договорът за покупко-продажба е привиден и прикрива такъв за дарение. По
изложените съображения и този иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен,
ведно с обусловените от изхода по него искове за обявяване на прикритата сделка
и възстановяване на запазената част от наследството на П.Д.Б. от наследството
на В. Т. Б., поч. на ***** год., чрез намаляване на прикритото
дарение.
Що
се отнася до доводите за нищожност на договора поради разпореждане от В. Б. с
права над притежавания от нея обем, съдебната практика последователно приема,
че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а не поражда вещно транслативно действие.
Ответниците
не са направили искане за присъждане на разноски, поради което такива не им се
следва.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОХВЪРЛЯ
исковете на П.Д.Б., ЕГН **********,*** срещу Р.Д.Б., ЕГН ********** и М.Н.Б.,
ЕГН **********,***, за:
- прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба от 25.02.2015 год., оформен с
нотариален акт № 60, том І, рег. № 2629, нот.дело № 52/2015
год., на нотариус Р. К., рег. № **2 на Нотариалната камара, с район на действие
– района на РС-Варна, с който В. Т. Б., чрез пълномощника си Р.Д.Б. е продала
на Р.Д.Б. собствените си 4/6 ид.ч. от следните
недвижими имоти: жилище № 4, на втори етаж в източната част на жилищна сграда,
без посочено площ на жилището по документ за собственост, а по удостоверение за
данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се от входно антре, две спални, дневна с
кухненски бокс, хол, баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с площ по
удостоверение за данъчна оценка от 13.50 кв.м. и гараж № 4, без посочена площ
по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка 22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на гр. А., съставляващ част
от парцел ХІІ – 470 по стар план, с административен адрес ул. „****”, № **, при
граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ул. „****” и ул. „Йордан Енчев”, до
размера на 2/6 ид.ч., поради договаряне на
пълномощника във вреда на упълномощителя в
противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 40 ЗЗД;
- унищожаване
на едностранната сделка от 25.02.2015 год., обективирана
в пълномощно рег. № 2618 с удостоверен подпис и рег. № 2618, том 1, акт № 48 с
удостоверяване на съдържанието на нотариус Р. К., рег. № **2 на Нотариалната
камара, с район на действие – района на РС-Варна, с което В. Т. Б. е
упълномощила Р.Д.Б. да продаде, като сам определи условия и цена изцяло по
негова преценка, каквато той договори, включително като договаря сам със себе
си на 4/6 ид.ч. от следните недвижими имоти: жилище №
4, на втори етаж в източната част на жилищна сграда, без посочено площ на
жилището по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка 94.50
кв.м., състоящо се от входно антре, две спални, дневна с кухненски бокс, хол,
баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с площ по удостоверение за данъчна
оценка от 13.50 кв.м. и гараж № 4, без посочена площ по документ за
собственост, а по удостоверение за данъчна оценка 22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на гр. А., съставляващ част
от парцел ХІІ – 470 по стар план, с административен адрес ул. „****”, № **, при
граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ул. „****” и ул. „Йордан Енчев”, до
размера на 2/6 ид.ч., като извършено от дееспособно
лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си, на основание чл.
31, ал. 2, вр. 44 ЗЗД и прогласяване нищожността
на договора за покупко-продажба от
25.02.2015 год., оформен с нотариален акт № 60, том І, рег. № 2629, нот.дело № 52/2015 год., на нотариус Р. К., рег. № **2 на
Нотариалната камара, с район на действие – района на РС-Варна, като сключен при
липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД;
- за
обявяване на нищожен като привиден договора за покупко-продажба от 25.02.2015
год., оформен с нотариален акт № 60, том І, рег. № 2629, нот.дело № 52/2015 год., на нотариус Р. К., рег. № **2 на
Нотариалната камара, с район на действие – района на РС-Варна, с който В. Т. Б.,
чрез пълномощника си Р.Д.Б. е продала на Р.Д.Б. собствените си 4/6 ид.ч. от следните недвижими имоти: жилище № 4, на втори
етаж в източната част на жилищна сграда, без посочено площ на жилището по
документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м.,
състоящо се от входно антре, две спални, дневна с кухненски бокс, хол,
баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с площ по удостоверение за данъчна
оценка от 13.50 кв.м. и гараж № 4, без посочена площ по документ за
собственост, а по удостоверение за данъчна оценка 22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на гр. А., съставляващ част
от парцел ХІІ – 470 по стар план, с административен адрес ул. „****”, № **, при
граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ул. „****” и ул. „****”, до размера
на 2/6 ид.ч., на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и за обявяване за действителен
прикрития договор за дарение на горните имоти, както и за възстановяване на запазената част от наследството на П.Д.Б.
от наследството на В. Т. Б., поч. на ***** год., чрез
намаляване на прикритото дарение до размера на запазената му част от
наследството на Б., на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: